Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на втори юли, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.
ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 6961 по описа за 2019г. на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 36098/11.02.2019г. по
гр.д. № 23612 по описа за 2018г. на Софийски
районен съд, 128-ми състав са отхвърлени
като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 2009479/12.04.2018г.
на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: ***
срещу В.П.К.-М., ЕГН ********** с
адрес за призоваване: гр. София, ул. „*****с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл.
154 и чл. 155 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за
признаване за установено, че В.П.К.-М.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от
1739,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна
енергия в апартамент № 14 в гр. София, ул. „*****, абонатен № 26482 за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
и по общи фактури **********/31.07.2015г.; **********/31.07.2017г.;
**********/31.07.2017г.; сумата от 220,,22лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 1739,30лв. за периода от 15.09.2015г. до 14.12.2017г., ; сумата
от 77,68лв. представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в имота за периода май 2014г.-април 2017г.; сумата от 13,94лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 77,68лв. за периода от 15.09.2015г. до 14.12.2017г.,за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 90233/2017г.
на Софийски районен съд, 128 състав.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5036653/05.03.2019г. по регистъра на СРС, депозирана
от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК *****в
частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че събраните доказателства установяват, че ответникът е собственик
на имота и като такъв бил потребител на енергия в него. Учреденото вещно право
на ползване върху имота не можело да обоснове обратен извод. При липса на
уговорка между собственика и вещния ползвател кой ще заплаща стойността на
потребената енергия в имота, то пред доставчика на топлинна енергия за
заплащането й носел отговорност собственик. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете В.П.К.-М., ЕГН ********** не е изразила становище.
Третото лице помагач на страната на въззивника-ищец – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК *****не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2009479/12.04.2018г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****с адрес: *** срещу В.П.К.-М., ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр. София, ул. „*****с
която е поискало от съда на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
да признае за установено, че В.П.К.-М.,
ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, заплащане на сумата от
1739,30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойността на потребена топлинна
енергия в апартамент № 14 в гр. София, ул. „*****, абонатен № 26482 за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.
и по общи фактури **********/31.07.2015г.; **********/31.07.2017г.;
**********/31.07.2017г.; сумата от 220,,22лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 1739,30лв. за периода от 15.09.2015г. до 14.12.2017г., ; сумата
от 77,68лв. представляващи възнаграждение за дялово разпределение на
енергията в имота за периода май 2014г.-април 2017г.; сумата от 13,94лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 77,68лв. за периода от 15.09.2015г. до 14.12.2017г.,за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
90233/2017г. на Софийски районен съд, 128 състав, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че ответникът е
собственик на имота и като такъв е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил количества и на стойност за които е предявен иск, страните били
обвързани от договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължал и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията.
Ответникът В.П.К.-М., ЕГН ********** е
оспорил
исковете. Посочила е, че не било установено да отговаря за плащането
на енергията в имота, не била потребител на енергията в имота, не била сключила
договор с ищеца за същото, не била доставена енергия в количества и на
стойност, за които са предявени исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК
*****е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 90233/2017г. по описа на
СРС, 128 състав, съгласно което същото е
образувано по заявление вх.№ 3099391/29.12.2017., със заповед за изпълнение от
08.01.2018г. районният съд е разпоредил В.П.К.-М.,
ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *****, сумата
от 1739,30лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението 29.12.2017г., до изплащането й, представляващи стойността
на потребена топлинна енергия в апартамент № 14 в гр. София, ул. „*****,
абонатен № 26482 за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2017г. и по общи фактури **********/31.07.2015г.;
**********/31.07.2016г.; **********/31.07.2017г.; сумата от 220,,22лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата от 1739,30лв. за периода от 15.09.2015г.
до 14.12.2017г., ; сумата от 77,68лв.
представляващи възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в имота за периода май 2014г.-април 2017г.; сумата
от 13,94лв., представляващи лихва за
забава за плащането на главницата от 77,68лв. за периода от 15.09.2015г. до 14.12.2017г., сумата от
91,02лв. съдебни разноски, за така
издадена заповед длъжникът е уведомен на 02 със залепване на 21.02.2018г. на
уведомление, на 27.02.2018г. е подал възражение срещу заповедта, на 12.03.2018г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства, че е
предявил иск в едномесечен срок от съобщението и на 12.04.2018г. е представил такива.
По делото е приет нотариален акт
№ 111, том , рег. № 4797, дело 94/2001г., съставен от нотариус Тянкова,
съгласно който В.К. и Х.К.са прехвърлили на
В.К. собствеността върху апартамент
№ 14 в гр. София, ул. „***** срещу задължение за издръжка и гледане като са
си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху имота.
Приет е договор от 21.09.2002г. съгласно
които етажните собственици на сградата в която е процесния имот са възложили на „Т.с.”ЕООД да извършва дялово разпределение
на топлината енергия в сградата.
Приети са общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на Т.С.”ЕАД, одобрени с Решение на
ДКЕВР от 03.02.2014г.
Приети са изравнителни сметки.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза, вещото лице-топлотехник е посочило след проверка при ищеца,
при трето лице-помагач и документи по делото, че за процесния период потребена
топлинна енергия в имота е 797,93лв. за
горещо битово водоснабдяване и 941,39лв.
за отопление, отделно било начислено и възнаграждение за дялово
разпределение на енергията от 77,68лв.
С прието по делото, неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза,
вещото лице
след проверка при ищеца и документите по делото е посочило, че не е установило
погасяване чрез плащане на сумите.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за заплащане
на възнаграждение за дялово разпределение на енергията, отделно
и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността им, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, носител
е и на вземане на възнаграждение за дялово разпределение на енергията, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на стойността им, като е
изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото не се спори а и се установи от приети книжа по заповедно
дело, че по повод на заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед. и с нея е
уважено изцяло искането на заявителя „Т.-С.”АД
и длъжникът е осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия за
процесния имот , възнаграждение за дялово разпределение на същата , за обезщетение за
забава на плащането им за периода в размерите на процесните суми, за които е предявен иска, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва , че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема и че по делото не е установено
ответникът да е потребител /клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл. 153
от ЗЕ в имота през процесния период. Това обстоятелство е било в тежест на
доказване ищеца при условията на пълно и главно доказване е било да установят
същото. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на
топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия, са
собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди, тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество по искане на
това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкувателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС).
В случая приетите по делото е
установено, че ответникът е придобил собствеността върху имота на 24.08.2001г.,
но върху този имот е учредено вещно право на ползване на ІІІ-ти лица. По делото не е установено това
право на ползване да е погасено. Не е установено и ответникът да е подал
молба-декларация за откриване на партида за имота на негово име, поради което и
правилно районният съд е приел, че не е установено ответникът да е потребител
на топлинна енергия в имота за процесния период. Неоснователни са доводите на
въззивника, че при липса на съглашение
между собствения и вещния ползвател кой
от двамата да е страна по договора с ищеца, то потребител на топлинна енергия е
собственика на имота. Качеството на ползвател е обвързано с вещното правото на ползване върху имота , а не със
собствеността върху имота
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на
районния съд е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговроността за разноски следва
да се постави в тежест на въззивника. Въззиваемият не е направил разноски по
делото и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
36098/11.02.2019г. по гр.д. № 23612 по описа за 2018г. на Софийски районен съд,
128-ми състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на въззивника- ищец – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.