Р Е Ш Е Н И
Е
№ 61 12.01.2018 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3416 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във втората
фаза по извършване на делбата.
С влязло в сила протоколно определение
от съдебно заседание на 07.11.2017 г. съдът е одобрил постигнатата между
страните спогодба, с която е извършено разпределение на делбените вещи.
При това към настоящия момент са висящи
само заявените от съделите претенции по сметки, а именно:
На С.Д.Д. с ЕГН ********** срещу Р.Й.М.
с ЕГН **********, съобразно претендираните от него 53.39 % от общата стойност
на направените разходи от страна на Д., с оглед дела й в съсобствеността, а
именно: за заплащане на сумата от 452. 74
лв., представляваща част от стойността на закупените от Д. дърва за огрев
през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за наследодателката С. Д. М., в общ размер от 848 лв. /300 лв. през 2011 г., 336 лв. през 2012 г. и 212 лв. през
2013 г./; за заплащане на сумата от 222.
83 лв., представляваща част от платени данъци на името на наследодателката
през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер на 417.
37 лв. или 133. 74 лв. през 2011 г., 141. 89 лв. през 2012 г. и 141. 74 лв.
за 2013 г.; за заплащане на сумата от 167.
11 лв. – част от стойността на закупена на 17.11.2017 г. нова входна врата в размер на 313
лв. за жилището, находящо се в к-с Л.; за
заплащане на сумата от 50. 85 лв. - част от стойността на закупени
лекарства през 2013 г. за наследодателката в размер на 65. 26 лв. и превоз с
линейка в размер на 30 лв. или общ размер от 95. 26 лв.; за заплащане на
сумата от 292. 57 лв. - част от стойността на обичайни разходи за
погребението на наследодателката в общ размер от 548 лв.; за заплащане на
сумата от 67. 37 лв.- част от стойността на заплатена ресторантска сметка
за помен след погребението на наследодателката в общ размер от 126. 20 лв.; за заплащане на сумата от 133.
47 лв.- част от стойността на заплатен помен за наследодателката в общ
размер от 250 лв.;обезщетение за лишаване
от ползването на собствената й идеална част от 26. 70 % от самостоятелен
обект с идентификатор ******.144.1.4 по КККР на гр. Бургас, находящ се в ******, в размер на 80 лв.
месечно, считано от получаване на отговора на исковата молба, в който е обективирана
покана за плащане т.е. от 15.07.2014 г.
На Р.Й.М. с ЕГН ********** срещу С.Д.Д.
с ЕГН **********, а именно: обезщетение
за лишаване от ползването на собствената му идеална част от 46. 61 % от
самостоятелен обект с идентификатор ******.41.1.20 по КККР на гр. Бургас,
находящ се в *********, в размер на 200
лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2014
г., в която е обективирана покана за плащане; за заплащане на сумата от общо 814. 35 лв., представляваща необходими
разноски за поддържане и запазване на имот идентификатор ******.144.1.4 по КККР
на гр. Бургас, находящ се в ******,
съобразно стойността на вложените средства през 2013 г. за ремонт на покрива на
имот – 2 500 лв., за подмяна на ел. табло, кабели и ел. инсталация– 300
лв. и за ремонт на външната тераса – 250 лв. или общо 3 050 лв.,
претендираните от нея в размер на 26. 70 % от общата стойност на направените разходи,
с оглед на дела й в съсобствеността върху този имот, ведно със законната лихва
за забава от 02.05.2017 г. –датата на предявяване на претенцията в съдебно
заседание; за заплащане на сумата от 138.
95 лв., представляваща платени данъци за горния имот.
Всяка от насрещните страни по
предявените претенции ги оспорва като неоснователни и недоказани, като са
развива подробно доводите си в тази връзка. Претендира се и присъждането на
разноски по предявените претенции.
От изпълнените по делото експертизи, които
съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвени от лица, с
нужните специални знания, допълнени с изявленията на експертите в съдебно
заседание, се установява, че средна пазарна месечна наемна цена за
самостоятелен обект с идентификатор ******.144.1.4 възлиза на 252 лв. за 2014
г., 248 лв. за 2015 г., 227 лв. за 2016 г. и 234 лв. за 2017 г., а тази за
самостоятелен обект с идентификатор ******.41.1.20 възлиза на 527 лв. за 2014
г., 534 лв. за 2015 г., 446 лв. за 2016 г. и 407 лв. за 2017 г. При огледа на
имота на улица В.П.вещото лице А. е установила, че е променена част от ел.
инсталацията, като е монтирано ново апартаментно табло; терасата е изкърпена,
подмазана и боядисана, с което проблемът с отводняването й е видимо решен.
Вещото лице не е могло да извърши оглед на покрива, като от достъпа до същия от
жилището е констатирало, че керемидите над процесния имот са некачествено
поставени, което предполага в близко бъдеще проблеми с отводняването, като
всички ремонтни работи са непрофесионално изпълнени, като независимо от това
вследствие на тях – ремонта на покрив и тераса, течовете в жилищните помещения
са отстранени, като таваните и стени са измазани и пребоядисани. Именно поради непрофесионалното извършване на
ремонтните работи вследствие на същите не се е увеличила стойността на имота.
Извършеният ремонт на терасата, където същност е извършено едно подмазване на
пукнатините, получили се в зидовете на тересата, като мазилка при кърпежи, за
труд и материали възлиза общо на 12-15 лв. на кв.м. В случая на място било
около 1/10 ч. от кв.м. или стойността средно възлиза на 1. 50 лв. Други видими
ремонтни работи вещото лице не е констатирало. По отношение на ел. инсталацията
вещото лице счита, че не може да се установи каква точно част от нея е
подменена и дали въобще е подменена, какви кабели са вложени и т.н., тъй като
същата съставлява част от т.нар. скрити работи в строителството. По принцип
сочи, че едно ново апартаментно табло възлиза на 150 – 160 лв. От заключението,
изготвено от вещото лице Д., след оглед на покрива, се установява, че
действително е извършван частичен ремонт на покрива в частта над процесния имот
– подменени са греди от покривната констуркция – 0.7 кв.м., изпълнена е дъсчена
обшивка – 4 кв.м., хидроизолация с битумна мушама 2кг./кв.м., препокриване с
керемиди – тип „Марсилски“ – 70 кв.м. и подмяна на негодните керемиди с други
/втора употреба/ - 4 кв.м. Действително с оглед на това към момента няма
течове, но ремонтните работи са некачествено изпълнени, като е некачествено
изпълнено и покриването с керемиди.
Стойността им все пак възлиза на общо 1 607 лв. за материали и труд общо
/744 лв. за материали и 835 лв. за труд/. Количествените материали по
пресмятанията на вещото лице са по твърденията на ищеца и събраните гласни
доказателства.
От ангажираните такива по делото, а
именно тези на свидетеля Стефан Димов – съсед на имота на улица В.П., които
живее на ет. 1 от 2000 г., към който момент имотът бил стопанисван от Общински
имоти и бил в много лошо състояние, се установява, че е запознат с ремонта,
извършен от Р. - през 2013 г. той започнал извършването на ремонтни работи –
целият покрив бил почти изцяло за смяна, като свидетелят лично помагал при
носенето на новите керемиди, тъй като старите били изцяло изпочупени. Р.
направил гредоред, редил керемиди, решетки за тях. Той ремонтирал покрива само
над собственото си жилище, тъй като на другата половина хората вече си били
направили ремонт, като свидетелят не е участвал финансово в това. Наложило се
да извърши и ремонт на тераса, тъй като от нея имало течове в жилището на
свидетеля. Той му помагал да замаже, но всичко Р. си купувал сам – сложил и
нова голяма тръба за отичане на водата. Знае, че била направена нова замазка на
пода, като ремонтът отвън бил изпълнен от свидетеля и се състоял в измазване и
поставяне на новата тръба.
По делото като свидетел е разпитана и Р.Х.–
дъщеря на съделителката С.Д.. От показанията й се установява, че е запозната с
подробности около погребението на леля си. Майка й я гледала на легло 15 дни
преди да почине, по което време е баща й бил опериран и си бил вкъщи. Поради и
това свидетелката поела организацията във връзка с погребението на леля си и
издаването на смъртен акт. Майка й имала грижата да подреди къщата и да
подготви покойницата. Майка й заплатила разходи за погребението в размер на 550
лв. След погребението в ресторант в помен на починалата заплатила 127 лв. Р. не
е участвал при тези разходи. На помен за 40- дни след смъртта, направен в
заведението зад бл. 41 в ж.к. Лазур били заплатени 250 лв.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, като изхождащи от лица, които не са пряко заинтересовани от изхода
на спора и поради съответствието им с останалия събрания по делото
доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
По претенцията на ответницата за заплащане на сумата от 452. 74 лв.,
представляваща част от стойността на закупените от Д. дърва за огрев през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. за наследодателката С.
Д. М., в общ размер от 848 лв. /300 лв. през 2011 г., 336 лв.
през 2012 г. и 212 лв. през 2013 г./, съдът намира, че същата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Представени в тази връзка са превозни билети,
в които като купувач е посочена ответницата. Същите установяват количеството закупени дърва, но
не им парична стойност, както и нейното заплащане. Не се доказа по какъвто и да
било начин, че така закупени дърва са били закупени за нуждите на общия
наследодател и ползвани от него. Вярно, че в изпратена нотариална покана до
сина си, майка му излага, че сестра й е закупила дърва за огрев в размер на 300
лв. през 2011 г., но доколкото това се е случило през 2011 г., когато между
страните не е била налице съсобственост, плащането на сумата като претенцията
по сметка в делбеното производство се явява неоснователна.
По претенцията на ответницата за заплащане
на сумата от 222. 83 лв., представляваща част от платени данъци на името на наследодателката:
Към отговора на исковата молба са
приложени приходни квитанции, видно от които са платени данъка върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци за делбения имот в ж.к. Лазур, на
19.08.2013 г. – 141. 74 лв., на 27.08.2012 г. – 141. 89 лв. и на 18.04.2011 г.
133. 74 лв. или общо сумата от 417. 37 лв. Към момента на плащането е била жива
наследодателката С. М., като и представените квитанции са нейно име. Обстоятелството,
че ответницата разполага с оригиналите на тези вносни бележки и твърди че са
разписани от нея, не доказва, че тя е заплатила посочените в тях суми със свои
лични средства, поради което тази претенция като недоказана също следва да бъде
отхвърлена.
По претенцията за заплащане на сумата от 167. 11 лв., част от стойността на
закупена на 17.11.2017 г. нова входна врата в размер на 313
лв. за жилището, находящо се в к-с Л., съдът намира, че същата като
недоказана следва да бъде отхвърлена. Липсват доказателства за заплащане на
сумата от 313 лв. от ответницата. В представената по делото заявка е посочено
името „С.“, адреса на жилището в к-с Л., като датата е 17.11.2011 г., към който
момент е била жива общата наследодателка, при което не може да се направи
извода, че е заплатена сумата от 313 лв., точно от ответницата, за врата в
жилището на сестра й.
По претенцията за заплащане на сумата от 50. 85 лв., част от стойността на закупени лекарства през 2013 г. за
наследодателката в размер на 65. 26 лв. и превоз
с линейка в размер на 30 лв. или общ размер от 95. 26 лв., съдът намира, че като недоказана също следва да бъде
отхвърлена. Представени са косови бонове за закупени лекарства, но от същите не
може да се направи извода, че са платени от ответница и то именно за закупени
лекарства за сестра й / липсва рецептурна книжка или рецепта на името на М. за
да се направи подобен извод/. Представена фактура за плащането на транспорт в
гр. Бургас на стойност от 30 лв., издадена от МБАЛ – Бургас в полза на
ответницата, също не доказва, че тази сума е била заплатена точно за превоз с
линейка на сестра й.
По
претенцията за заплащане на сумата от 292. 57 лв. - част от стойността на обичайни разходи за погребението
на наследодателката в общ размер от 548
лв.; за заплащане на сумата от 67. 37
лв. - част от стойността на заплатена ресторантска сметка за помен след
погребението на наследодателката в общ размер от 126. 20 лв. и за заплащане на
сумата от 133. 47 лв. - част от
стойността на заплатен помен за наследодателката в общ размер от 250 лв. или общо на сумата от 493. 41 лв. –
част от общата платена сума за обичайни разходи по повод смъртта на
наследодателя в общ размер от 924. 20 лв., съдът намира следното:
Действително всеки от наследниците, в
това число и законния наследник на починалото лице М. т. е ищецът, и
ответницата – също наследник на основание чл. 16, ал. 1 от ЗН, следва да
участва в заплащането на обичайните разходи за неговото погребение и помен,
съобразно квотата му в съсобствеността. Съдът намира на първо място, че
ответницата е доказала с представените по делото фактура № 22745/**** г. и
касовия бон към нея за сумата от 548 лв., както и със събраните гласни
доказателства, че е направила разходи за погребение и помен на наследодателката
в сочения от нея общ размер от 924. 20
лв. В случая делбена маса включва два
недвижими имота и движи вещи, в които съделителите имат различни квоти. В имота
с идентификатор ******.144.1.4 на улица В.П.ищецът е притежавал, преди ликвидирането
на съсобствеността между страните със съдебната спогодба, 73. 30 %, а
ответницата 26. 70 %. Пазарната му цена възлиза на 67 300 лв. т.е.
съобразно квотите дела на ищеца е 49 330. 90 лв., а на ответницата е
17 969. 10 лв. В имота с идентификатор ******.41.1.20 в к-с Л. ищецът е
притежавал, преди ликвидирането на съсобствеността между страните със съдебната
спогодба, 46. 61 %, а ответницата 53. 39 %. Пазарната му цена възлиза на
126 500 лв. т.е. съобразно квотите дела на ищеца е 58 961. 65 лв., а
на ответницата е 67 538. 35 лв. Дяловете на страните за движимите вещи са
следните: за ищеца 46. 61 %, а за ответницата 53. 39 %, а общата им стойност е
в размер на 735 лв. или 342. 58 лв. за ищеца и 392. 42 лв. за ответницата. Или
от общата наследствена маса на стойност от 194 535 лв. ищецът е притежавал
дял на стойност от 108 635. 13 лв. или 55. 84 %, а ответницата на стойност от 85 899. 87
лв. или 44.16 %. От него се търси по-малка сума от 53. 39 % от стойността на
разходите, при все че следва да отговоря с 55. 84 %. При това претенцията като
основателна следва да се уважи до заявения размер от 493. 41 лв. – част от общата платена сума за обичайни разходи по повод
смъртта на наследодателя в общ размер от 924. 20 лв.
По претенцията за обезщетение за лишаване от ползването на собствената
на ответницата идеална част от 26. 70 % от
самостоятелен обект с идентификатор ******.144.1.4 по КККР на гр. Бургас, находящ се в ******, в размер на 80 лв. месечно,
считано от получаване на отговора на исковата молба, в който е обективирана
покана за плащане т.е. от 15.07.2014 г., съдът намира следното:
Правното основание на заявената
претенция е чл. 31, ал. 2 от ЗС. Цитираната норма предвижда, че когато общата вещ
се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са ги лишили, от деня на писменото поискване. В случая не се спори, че в релевантния
период, а именно от 15.07.2014 г., когато е достигнал до ищеца отговора на
исковата молба, в който е обективирана покана за плащане на обезщетението, до
датата на предявяване на претенцията – 21.04.2017 г., само ищецът е ползвал
този имот, поради което дължи обезщетение, съобразно притежаваната от
ответницата идеална част от имота, в размер на 26. 70 %, от ползването на която
де факто същата е била лишена. За посочения период средния пазарен наем възлиза
на 7 951. 80 лв., с оглед заключението на вещото лице, от които
ответницата има право на обезщетение в размер на 2 123. 13 лв., съобразно
притежаваната от нея идеална част в размер на 26. 70 %, която сума е под
заявения от нея месечен размер от 80 лв. Или тази претенцията следва да се
уважи за сумата от 2 123. 13 лв., като се отхвърли за горницата над уважения
размер до пълния заявен такъв.
По претенцията на ищеца за обезщетение за лишаване от ползването на собствената
му идеална част от 46. 61 % от самостоятелен обект с идентификатор ******.41.1.20 по КККР на гр. Бургас, находящ се в *********, в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.05.2014 г., съдът намира следното:
Правното основание на заявената
претенция е чл. 31, ал. 2 от ЗС. Цитираната норма предвижда, че когато общата
вещ се ползва лично само от някой от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са ги лишили, от деня на писменото поискване. В случая не се спори, че в
релевантния период, а именно от 30.05.2014 г. , когато е достигнал до ответницата
исковата молба, в която е обективирана покана за плащане на обезщетението, до
датата на предявяване на претенцията – 02.05.2017 г., само ответницата е
ползвала този имот, поради което дължи обезщетение, съобразно притежаваната от ищеца
идеална част от имота, в размер на 46. 61 %, от ползването на която де факто
същият е бил лишен. За посочения период средния пазарен наем възлиза на 17 077
лв., с оглед заключението на вещото лице, от които ищецът има право на
обезщетение в размер на 6 389. 70 лв., съобразно притежаваната от него идеална
част в размер на 46. 61 % и заявения размер на претенцията от по 200 лв.
месечно /в периода от 2014 г. до 2016 г. средния месечен пазарен наем за
притежаваната от ищеца идеална част е над 200 лв., но следва да се уважи за
заявения размер от 200 лв., а през 2017 г. е в размер на 189. 70 лв. и следва
да се уважи до този размер/. Или тази претенцията следва да се уважи за сумата
от 6 389. 70 лв., като се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв.
По претенцията на ищеца за заплащане на сумата от общо 814. 35 лв., представляваща
необходими разноски за поддържане и запазване на имот идентификатор ******.144.1.4
по КККР на гр. Бургас, находящ се в ******,
съобразно стойността на вложените средства през 2013 г. за ремонт на покрива на
имот – 2 500 лв., за подмяна на ел. табло, кабели и ел. инсталация– 300
лв. и за ремонт на външната тераса – 250 лв. или общо 3 050 лв.,
претендираните от нея в размер на 26. 70 % от общата стойност на направените
разходи, с оглед на дела й в съсобствеността върху този имот, ведно със
законната лихва за забава от 02.05.2017 г. –датата на предявяване на
претенцията в съдебно заседание, съдът намира следното:
Сочи се, че тези необходими разноски са
направени през 2013 г., като наследодателката е починала на **** г. Не се
доказа обаче, че същите са направени след нейната смърт, в които случай само
съсобественикът би могъл да ги претендира от другия съсобственик, като
необходими разноски за запазване на вещта на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Преди смъртта на наследодателя между страните не е съществувала съсобственост и
извършените към него момент подобрения биха могли да се търсят евентуално като
увеличение на наследството, каквото обаче искане от ищеца не е предявявано, и
което би било неоснователно, с оглед категоричното становище на вещото лице А.,
че описаните от ищеца строително-монтажни работи не са довели до увеличаването
стойността на имота, предвид некачественото им изпълнение, и следователно не
биха могли да доведат и до увеличаване на наследството. С горните мотиви съдът
намира, че така заявената претенция следва да бъде отхвърлена.
По
претенцията на ищеца за заплащане на
сумата от 138. 95 лв., представляваща платени данъци за имота на улица В.П.,
съдът намира следното:
Към
отговора на исковата молба са приложени приходни квитанции, видно
от които са платени данъка върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за делбения имот на улица П. – на 28.04.2011 г. – 27. 79
лв., на 15.03.2012 г. – 27. 79 лв., 10.04.2013 г. – 27. 79 лв., на 11.04.2014
г. – 28. 31 лв., на 09.06.2015 г. – 38. 17 лв., на 10.11.2016 г. – 44. 14 лв. или общо 193. 99 лв. Към момента на плащанията
през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. наследодателката С. М. е била жива, като и
представените квитанции са нейно име – тя е отбелязана като платец и липсва
подпис на вносителя. Обстоятелството, че ищецът разполага с оригиналите на тези
вносни бележки и твърди че сумите са платени от него, не доказва, че той е
заплатила посочените в тях суми със свои лични средства, поради което тази
претенция като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По отношение на платени данъци в периода
след смъртта на наследодателката в размер на 110. 62 лв. и представените вносни
бележки, в които като данъчно задължено лице е посочен ищеца, съдът намира, че
съставляват доказателство за плащането от негова страна. При това и с оглед
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС, която предвижда, че всеки съсобственик
участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, съдът
намира, че ответницата следва да заплати на ищеца вече заплатените от него
тежести съразмерно с нейния дял от 26. 70 % или сумата от 29. 53 лв. Или тази
претенцията следва да се уважи до този размер и да се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен такъв.
При този изход на спора съдът намира, че
направените по делото разноски следва да останат в тежест на страните така,
както са направени.
Съделителите не дължат държавна такса по
отхвърлените им претенции по сметки. По уважените претенции по сметки
държавната такса следва да се възложи в тежест на ответника или Р.М. следва да
заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 134. 92 лв. / 84. 92 лв.
за обезщетението в размер на 2 123. 13 лв. и 50 лв. по уваженията
претенция в размер на 493. 41 лв. за обичайните разходи за помени и
погребение/, а С.Д. сумата от 305. 59 лв. / 255. 59 лв. за обезщетението в
размер на 6 389. 70 лв. и 50 лв. по уваженията претенция за данъци в
размер на 29. 53 лв./.
Мотивиран от горното и на основание чл.
346 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Р.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 493. 41 лв. /четиристотин
деветдесет и три лева и 41 ст./, представляваща част от общата платена сума от
924. 20 лв. от страна на С.Д.Д. за обичайни разходи и помени по повод смъртта
на общия наследодател на страните С. Д. М. с ЕГН **********, б.ж. на гр.
Бургас, починала на **** г.
Осъжда Р.Й.М.
с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати
на С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 2 123. 13 лв. /две хиляди сто двадесет и три лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствената й идеална
част от 26. 70 % от самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ******.144.1.4 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД 18-*****г. на изп.
директор на АГКК, без изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект, находящ
се в ******, разположен в сграда № 1, изградена в поземлен имот с идентификатор
******.144, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ от 54. 95 кв.м., с прилежащо към него
избено помещение с площ от 9. 86 кв.м., съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: ******.144.1.2, под обекта: ******.144.1.3, над
обекта: няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж, в периода от 15.07.2014 г. до 21.04.2017 г., като отхвърля иска над уважения размер.
Отхвърля останалите заявени претенции по сметки на С.Д. Д. с
ЕГН **********, адрес: ***, срещу Р.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***, а
именно: за заплащане на сумата от 452. 74
лв., представляваща част от стойността на закупените от Д. дърва за огрев през 2011 г., 2012 г. и
2013 г. за наследодателката С. Д. М., в
общ размер от 848 лв. /300 лв. през
2011 г., 336 лв. през 2012 г. и 212 лв. през 2013 г./; за заплащане на сумата от 222. 83 лв., представляваща част от
платени данъци на името на
наследодателката М., през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в размер на 417. 37 лв. или 133. 74 лв. през 2011
г., 141. 89 лв. през 2012 г. и 141. 74 лв. за 2013 г.; за заплащане на сумата от 167. 11 лв. – част от стойността на
закупена на 17.11.2017 г. нова входна врата в размер на 313
лв. за жилището, находящо се в к-с Л.; за
заплащане на сумата от 50. 85 лв. - част от стойността на закупени
лекарства през 2013 г. за наследодателката М. в размер на 65. 26 лв. и превоз с
линейка в размер на 30 лв. или общ размер от 95. 26 лв.;
Осъжда С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Р.Й.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 6 389. 70 лв.
/шест хиляди триста осемдесет и девет лева и 70 ст./, представляваща обезщетение
за лишаване от ползването на собствената му идеална част от 46. 61 % от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******.41.1.20 по КККР на гр. Бургас, одобрени със Заповед № РД 18-*****г. на изп.
директор на АГКК, изменена със Заповед № КД-14-02-2049/20.12.2013 г. на
Началника на СГКК-Бургас, находящ се в ******, разположен в сграда № 1,
изградена в поземлен имот с идентификатор ******.41, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с
площ от 82. 48 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.41.1.19,
******.41.1.40, под обекта: ******.41.1.16, над обекта: ******.41.1.24, ведно
със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, в
периода от 30.05.2014 г. до 02.05.2017 г., като отхвърля иска над уважения размер.
Осъжда С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Р.Й.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 29. 53 лв.
/двадесет и девет лева и 53 ст./, представляваща част от общата платена сума от
М. през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за данък
–сграда и такса смет за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.144.1.4
по КККР на гр. Бургас, находящ се в ******,
като отхвърля иска над уважения
размер, както и за заплатени данък –сграда и такса смет в периода от 2011 г.-2014
г. включително.
Отхвърля претенцията по сметки на Р.Й.М. с ЕГН **********,
адрес: ***, против С.Д.Д. с ЕГН **********,
адрес: ***, за заплащане на сумата от общо 814. 35 лв., представляваща необходими разноски за поддържане и
запазване на имот идентификатор ******.144.1.4 по КККР на гр. Бургас, находящ се в ******, съобразно стойността на
вложените средства през 2013 г. за ремонт на покрива на имот – 2 500 лв.,
за подмяна на ел. табло, кабели и ел. инсталация– 300 лв. и за ремонт на
външната тераса – 250 лв. или общо 3 050 лв., претендираните от нея в
размер на 26. 70 % от общата стойност на направените разходи, с оглед на дела й
в съсобствеността върху този имот, ведно със законната лихва за забава от 02.05.2017 г.
Осъжда
Р.Й.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 134.
92 лв. /сто тридесет и четири лева и 92 ст./.
Осъжда
С.Д.Д. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати държавна такса по сметка на
Бургаския районен съд в размер на 305.
59 лв. /триста и пет лева и 59 ст./
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.