Р Е Ш Е Н И Е
№ 333 13.02.2019 г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На петнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Моника Яханаджиян
секретар Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян
гр. дело №6525 по описа на БРС за 2018 г.
Производството
е образувано по искова молба на “ЛОТОС ОД“ ООД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.“А.“ №...., ........, представлявано от О.М.Д., подадена чрез пълномощник –
адв.П.Ш., с адрес ***, срещу И.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, м.“О.“, с искане за
постановяване на решение, с което съдът да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2800 лева,
представляваща главница по Договор за заем от 02.03.2017 г., възнаградителна
лихва на основание чл.2.3 от договора за заем в размер на 571,20 лева за
периода 02.03.2017 г. – 02.09.2017 г., определена като сбор от следните суми:
сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума,
посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.03.2017 г.
до 02.04.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от
главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.04.2017 г. до 02.05.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.05.2017 г. до 02.06.2017 г.,
сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната
сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода
02.06.2017 г. до 02.07.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4
% от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.07.2017 г. до 02.08.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.08.2017 г. до 02.09.2017 г.,
сумата от 295,96 лева, представляваща неустойка за забава на основание чл.6.2
от договора за заем за периода 02.04.2017 г. до подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
При условията на
евентуалност, от съда се иска да постанови осъдително решение за горните суми.
Твърди се в исковата
молба, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, основаваща
се на договор за паричен заем от 02.03.2017 г., по силата на който
ищецът е предоставил в заем на ответника сумата от 2800 лева със срок на
погасяване 02.09.2017 г. Ищецът твърди, че след изтичане на срока, ответникът,
въпреки отправените му покани, не е изпълнил задължението си по договора да
върне заетата сума, поради което и ищецът се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2572/04.07.2018 г., издадена
по ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на РС-Бургас. Твърди се още, че към настоящия
момент сумата е ликвидна и изискуема.
В
подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощника си, който поддържа исковата молба и моли за уважаването й.
Претендира разноски.
В предоставения срок
по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да подаде отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените при условията на евентуалност
искове за неоснователни. Изразява становище за недействителност на договора, на
който се позовава ищцовото дружество поради противоречие с чл.22 от ЗПК и ЗОБП,
както и поради това, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 и
чл.20, ал.2 от ЗПК, счита, че клаузата с определената лихва по кредита от 3,4 %
на месец равна на 40,8 % на година (ГПР 49,84) е нищожна поради противоречие с
чл.19 от ЗПК, както и че нищожна е и уговорката за лихва поради прекомерност.
Твърди, че към настоящия момент ищцовото дружество не е кредитна институция.
Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът – редовно уведомен не се явява и
представлява, не ангажира нови доказателства.
Предявените
при условията на евентуалност установителен и осъдителен искове са с правно
основание съответно чл.422 от ГПК и чл.79, ал.1 и чл.92, вр.чл.240 от ЗЗД.
Съдът
констатира, че исковата молба, по повод на която е образувано производството по
гражданско дело №6525 по описа на Бургаски районен съд за 2018 г., против
длъжника в заповедното производство по ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на
РС-Плевен, е подадена в едномесечния срок от уведомяването, съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 14.08.2018 г., от лице легитимирано да
предяви иск, поради което и същият се явява допустим.
Бургаският
районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището
на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, а това се установява и от приетия като доказателство
договор за заем от 02.03.2017 г., че се
намират в облигационна връзка помежду си на основание сключен между тях договор,
по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника сума в размер
на 2800,00 лева за покриване на текущи разноски, която ответникът се задължил да
върне в срок до 02.09.2017 г. Видно от договора е и това, че страните са
договорили лихва върху заетата сума в размер на 3,4 % месечно, или 40,8 %,
платима до 2-ро число на месеца, в последния ден на лихвения период, за който е
дължима, както и неустойка в случай на забава на заплащане на дължимата вноска
по погасителен план, равна на ОЛП на БНБ от 10 % годишно за просрочената сума
за времето на забавата. Съгласно чл.2.4, погасяването на задължението по
кредита е следвало да става в последователност: обезщетение за забавено
плащане, възнаградителна лихва и главница.
Ответникът
не оспорва и това, че сумата по заема е усвоена от него, както и че не я е
върнал в договорения срок.
По делото е изготвена
от в.л.Т.Д. съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се
установява, че сумата от 2800 лева е осчетоводена по дебита на сметка 493
/Разчети, редовни заеми в лева/ по партидата на ответника и по кредита на
сметка 501 /каса в лева/ с посочено основание „отпускане на кредит по договор
737/02.03.2017 г., като по партидата на ответника има начислена за периода
02.04.2017 г. – 02.09.2017 г. и възнаградителна лихва в размер на 571,20 лева.
Вещото лице дава заключение и по това, че неустойката по кредита не е
осчетоводена и съобразно извършените изчисления възлиза на сума в размер на
356,25 лева за периода от 02.04.2017 г. до 03.07.2018 г.
По делото е
приложено ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на РС-Бургас, видно от което същото е
образувано по заявление на „Лотос ОД“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена и Заповед №2572/04.07.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът М., ответник в настоящето производство да заплати на
заявителя-ищцовото дружество, сума в размер от 2800,00 лева – главница по
договор за заем, сключен между страните на 02.03.2017 г., сума в размер на
571,20 лева – възнаградителна лихва, дължима за периода 02.03.2017 г. –
02.09.2017 г., 295,96 лева – неустойка за забава, начислена за периода
02.04.2017 г. – 02.07.2018 г., законната лихва, начислена за периода от датата
на подаване на заявлението – 03.07.2018 г. до окончателното плащане.
При така
приетото за установено от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне.
Анализът на
цитираната разпоредба сочи, че договорът се счита за сключен от момента на
предаване на сумата и за успешно провеждане на предявените искове е необходимо
ищецът да установи основанието, от което произтича претенцията му, а именно
наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който е изправна
страна поради предаване на заемната сума, както и наличието на уговорка за
връщане на заетата сума и нейния размер, както и размера на претендираните от
него лихва и неустойка за посочените периоди.
В настоящия
казус и с оглед наведените от ответника с отговора на исковата молба
възражения, основният между страните спор е досежно дължимостта на процесните
вземания по издадената срещу ответника Заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на БРС, като същите се свеждат до липсата на
валидно основание за заплащане на процесните суми поради нищожност на договора,
като противоречащ на ЗПК и Закона за ограничаване на плащанията в брой, но не и
до оспорване възникването на заемно правоотношение и реалното предаване на
сумата от 2800,00 лева.
В тази
връзка и изхождайки от предмета на договора – предоставяне на кредит под
формата на заем, както и страните по него – юридическо лице, което е небанкова
финансова институция, предоставяща кредита в рамките на своята търговска
дейност, ответникът – физическо лице, което при сключване на договора действа
извън рамките на своята професионална компетентност, то изводът, който се
налага е, че договорът има характеристиките на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което и при решаване на настоящия спор
приложение следва да намерят правилата на действащия ЗПК, в глава трета, от
който са уредени изискванията за форма и съдържание.
Безспорно е,
че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, а
договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.11 и 12 от ЗПК, тъй като няма
изискуемото по закон съдържание – липсва погасителен план, отразяващ информация
относно това с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница и лихви
се погасява. Това от своя страна води до неговата недействителност, по аргумент
от текста на чл.22 от ЗПК и извод за приложение на чл.23 от ЗПК, съгласно който
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност и не дължи лихва и други разходи по
кредита, включително и неустойки.
Дотолкова,
доколкото ответникът не твърди, а и по делото не се установи заемната сума от
2800,00 лева да е била върната с изтичане срока на договора на 02.09.2017 г.,
искът за главница се явява основателен и доказан по размер.
Основателност
на главния иск води до уважаване на искането за установяване дължимостта на
главницата, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба на
05.09.2018 г., така както е поискано от ищеца до окончателното й плащане.
В останалата
част искът следва да се отхвърли, а именно за претендираната от ищеца възнаградителна лихва
на основание чл.2.3 от договора за заем в размер на 571,20 лева за периода
02.03.2017 г. – 02.09.2017 г., определена като сбор от следните суми: сума в
размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума,
посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.03.2017 г.
до 02.04.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от
главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.04.2017 г. до 02.05.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.05.2017 г. до 02.06.2017 г.,
сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната
сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода
02.06.2017 г. до 02.07.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4
% от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.07.2017 г. до 02.08.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.08.2017 г. до 02.09.2017 г. и за сумата от 295,96 лева,
представляваща неустойка за забава на основание чл.6.2 от договора за заем за
периода 02.04.2017 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, за които е
издадена Заповед №2572/04.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на БРС.
Предвид
уважаването на иска за главница, предявеният в условията на евентуалност
осъдителен иск за главница не следва да бъде разглеждан, а предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове за възнаградителна лихва и
неустойка следва да се отхвърлят с горните мотиви за неоснователност на
установителния иск в тази му част.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, съразмерно
на уважената част от иска, като същите възлизат на сумата от 582,12 лева.
Съдът съобразява тълкувателната
практика на ВКС, че дължи осъдителен диспозитив и за разноските по заповедното
производство, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на
сумата от 56,00 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че в полза на ищеца “ЛОТОС ОД“ ООД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.“А.“ №...., .........., представлявано от О.М.Д., съществува парично вземане
срещу И.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, м.“О.“, в размер на сумата от 2800 лева (две хиляди
и осемстотин лева), представляваща главница по Договор за заем от 02.03.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска на 05.09.2018 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №2572/04.07.2018 г. по ч.гр.д.№5060/2018 г. по описа на
БРС, като в останалата част за възнаградителна лихва
на основание чл.2.3 от договора за заем в размер на 571,20 лева за периода
02.03.2017 г. – 02.09.2017 г., определена като сбор от следните суми: сума в
размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума,
посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.03.2017 г.
до 02.04.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от
главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.04.2017 г. до 02.05.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.05.2017 г. до 02.06.2017 г.,
сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната
сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода
02.06.2017 г. до 02.07.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4
% от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.07.2017 г. до 02.08.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.08.2017 г. до 02.09.2017 г. и сумата от 295,96
лева, представляваща неустойка за забава на основание чл.6.2 от договора за
заем за периода 02.04.2017 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ОТХВЪРЛЯ иска.
ОТХВЪРЛЯ предявените
в условията на евентуалност осъдителни искове на ищеца “ЛОТОС ОД“ ООД, ЕИК .................., седалище и адрес на управление
в гр.Б.,
ул.“А.“ №....., ......., представлявано от О.М.Д., за осъждане
на ответника И.М.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, м.“О.“, да му заплати възнаградителна лихва
на основание чл.2.3 от договора за заем в размер на 571,20 лева за периода
02.03.2017 г. – 02.09.2017 г., определена като сбор от следните суми: сума в
размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума,
посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.03.2017 г.
до 02.04.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от
главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.04.2017 г. до 02.05.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.05.2017 г. до 02.06.2017 г.,
сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4 % от главницата – заемната
сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г., дължима за периода
02.06.2017 г. до 02.07.2017 г., сума в размер на 95,20 лева, представляваща 3.4
% от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от договора от 02.03.2017 г.,
дължима за периода 02.07.2017 г. до 02.08.2017 г., сума в размер на 95,20 лева,
представляваща 3.4 % от главницата – заемната сума, посочена в т.2.3 от
договора от 02.03.2017 г., дължима за периода 02.08.2017 г. до 02.09.2017 г. и сумата от 295,96
лева, представляваща неустойка за забава на основание чл.6.2 от договора за
заем за периода 02.04.2017 г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, м.“О.“, да заплати на ищеца “ЛОТОС ОД“ ООД, ЕИК ................., седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.“А.“ №....., ........., представлявано от О.М.Д., сумата от 582,12 лева (петстотин осемдесет и два
лева и дванадесет стотинки), представляваща направените в исковото производство
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,
с адрес ***, м.“О.“, да заплати на ищеца “ЛОТОС ОД“ ООД, ЕИК ....................., седалище и адрес на
управление в гр.Б., ул.“А.“ №....., .........., представлявано от О.М.Д., сумата от 56,00 лева (петдесет и шест лева),
представляваща направените в заповедното производство разноски, съразмерно на
уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Присъдената
сума може да бъде платена по сметка с IBAN:***.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.