Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Радомир, 03.10.2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Р.А.
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 236 по описа за 2016 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при условията на обективно
съединяване искове за първоначално присъждане на издръжка на малолетно дете с
правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и за присъждане на издръжка за минало време
с правно основание чл. 149 от СК. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо
производство” от ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 2 от СК.
В исковата молба ищцата твърди, че мололетното дете С.Г.С.
било родено по време на съжителството ù с Г.С.Б., като майката и бащата
живеели разделено. Бащата Г.С.Б. от месец август 2015 г. не полагал никакви грижи
и не се интересувал изобщо от сина си. Ищцата твърди, че сама отглеждала сина
си и се грижела за неговото възпитание, като му осигурявала необходимите
условия за живот. Детето С.С. бил ученик в шести клас като участвал в три
избираеми подготовки, полагал усилия в учебните процеси и проявявал интереси
към изобразителното изкуство и информационните технологии. Ищцата посочва, че
получавала нисък доход, а същевременно синът й се нуждаел от различни учебни
помагала. Детето растяло бързо и се налагало често да му бъдат закупувани
обувки и облекло. Участвал в различни училищни мероприятия и екскурзии. Ищцата
твърди, че бащата Г.С.Б. реализирал много добри доходи, тъй като същият работел
по трудов договор, като получавал и допълнителни доходи от изявите си като
музикант.
От съда се иска да
бъде осъден ответникът да заплаща на ищцата, като майка и законен представител
на малолетното дете С.Г.С., месечна
издръжка в размер на 120,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 21.03.2016 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на други
законоустановени причини за изменение или прекратяването й, ведно със законната
лихва при всяка закъсняла вноска от деня на забавата до окончателното
изплащане, както и да бъде осъден ответникът за сума в размер на 120,00 лева
месечно, представляваща издръжка за минало време за периода от 01.08.2015 г. до
21.03.2016 г. Претендират се деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, се явява лично и с адвокат С. С..
Ответникът,
редовно призован, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК във вр.
с чл. 12 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Страните по делото – ищцата К.В.Н. и ответникът Г.С.Б. са родители на
малолетното дете С.Г.С., роден на *** г., видно от Удостоверение за раждане,
издадено на .г. от Община Дупница.
Страните нямат сключен граждански
брак, живеят заедно на семейни начала. От месец юни 2013 г. са във фактическа
раздяла, като детето останало да живее при майката.
Детето С.Г.С. е ученик в ОУ „Хр.
С.”, гр. Р., като през учебната 2015/2016 година е завършил шести клас.
Видно от удостоверение с изх.
№.28.03.2016 г. на ДСП –
гр. Радомир на ищцата К.В.Н. са изплатени месечни помощи за дете до завършване
на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по чл. 7, ал. 1 ЗСПД
в размер на 96 лева месечно и месечна помощ за отглеждане на дете до навършване
на една година по чл. 8 от ЗСПД в размер на 100 лева. Видно от представената
декларация за материално и гражданско състояние ищцата не реализира доходи от
заплата, наеми, пенсия и пр., като не притежава движимо и недвижимо имущество,
както и влогове на свое име.
По делото не са ангажирани
доказателства за месечния доход, който бащата на детето реализира. Поради това
съдът следва да приеме за установено предвид липсата на доказателства, оборващи
тази житейска презумпция, че доколкото бащата на детето е в работоспособна
възраст, то следва да реализира доходи поне в размер на минималната работна
заплата за страната, която към момента на приключване на съдебното дирене по
делото, съобразно Постановление № 375 от 28
декември 2015 г. за определяне на нов размер на минималната работна заплата за
страната, е в размер на 420,00 лева месечно, считано за пълен работен ден.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена и доказана. Приета е за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, които
като еднозначни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, съдът изцяло
кредитира.
Приетото
за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при
условията на обективно съединяване
искове за присъждане на издръжка на малолетно
дете и за присъждане на издръжка за минало време с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149
от СК са допустими,
а разгледани по същество са основателни
и доказани по следните съображения:
І. Предявеният
иск за заплащане на издръжка с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК е основателен и доказан.
Съгласно
разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот,
необходими за развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
До навършване на
пълнолетие правото на децата на издръжка от своите родители е безусловно.
Пълният размер на издръжката, нужна за детето, се разпределя между двамата
родители, съобразно техните възможности. Съобразяват се също грижите и
издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя, упражняващ
родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите на детето, като се
съобразят обикновените условия на живот
на деца от същата възраст.
При определяне на размера на
издръжката съдът взе предвид възрастта на детето – на 12 навършени години, здравословното му
състояние (липса на доказателства за специфични нужди в тази насока), нуждите му от храна, облекло,
лекарства, както и от различни учебни помагала и пособия и в съответствие с нормативно определените граници
прецени, че са нужни около 220,00 лева месечно за издръжката му. Тази сума следва да се разпредели между двамата
родители, като съдът счита, че ответникът следва да поеме
осигуряването на по -
голямата част от тази сума, а именно 120,00 лева. С оглед обстоятелството, че
същият е в работоспособна възраст, съдът
приема, че е в състояние да си осигурява доход в размер на минималната за
страната работна заплата, която към датата на приключване на съдебното дирене, е в размер на 420,00
лева. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, вр. чл. 144 от СК, родителите дължат на
ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без значение дали това ще
създаде затруднение за тях. Ответникът е в трудоспособна възраст и следва да
предоставя на детето си издръжка, осигуряваща му условия за живот и развитие.
Обстоятелството, че към този момент не са установени трудовите му доходи, е
ирелевантно, тъй като това алиментно задължение е безусловно. Майката следва да осигурява останалата част от
необходимите средства, която е в по - нисък размер, тъй като е поела изцяло грижите по отглеждането и
възпитанието на детето. Наред с това съдът отчита и факта, че майката полага
грижи освен за детето С., още за четири свои деца. По този начин се съобразяват
грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя,
упражняващ родителските права. Естествено на преценка подлежат и потребностите
на детето, като се съобразят обикновените условия на живот на деца от същата
възраст. При определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид липсата
на доказателства за наличие на някакви специфични нужди на детето, които да
покриват разходи по – големи от обичайните за дете в подобна възраст.
С оглед изложеното, исковата претенция следва да се уважи до пълния
предявен размер от 120,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 21.03.2016 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ІІ. Предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време, за периода от 01.08.2015 г. до 21.03.2016 г. с правно основание чл. 149
от СК е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи.
Съгласно разпоредбите
на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си,
като за минало време се дължи издръжка до една година от завеждане на иска. В
настоящия случай се търси издръжка за минало време за периода от 01.08.2015 г. до
подаването на исковата молба – 21.03.2016 г.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че през този
период ответникът е престирал средства за издръжка на детето, а същият не може да
бъде освободен от задължението си като родител да заплаща издръжка на своето малолетно
дете. Поради това искът за присъждане на издръжка за минало време за посочения
период се явява също основателен. Отчитайки възрастта на детето, неговите
потребности, възможността на двамата родители (важи изложеното по–горе относно
доходите и възможностите им) съдът приема, че за поемане нуждите му за периода 01.08.2015
г. – 21.03.2016 г., е необходима издръжка също в размер на 220,00 лева месечно,
разпределена между двамата родители, като ответникът отново следва да поеме
по-голямата част от сумата в размер на 120,00 лева.
На основание чл. 86
от ЗЗД и с оглед основателността на главната претенция, следва да бъде
присъдена и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 211,20 лева.
На основание чл. 242,
ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението относно
издръжката.
Ръководен от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Г.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплаща на К.В.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството
ù на майка и законен представител на малолетното дете С.Г.С., родена на ***
г., с ЕГН: **********, месечна
издръжка в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева),
считано от 21.03.2016 г. до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за
забава върху всяка закъсняла
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на К.В.Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, в качеството ù на майка и
законен представител на малолетното дете С.Г.С., родена на *** г., с ЕГН: **********, издръжка за минало време за периода 01.08.2015 г. – 21.03.2016 г. в размер на 120,00 лева (сто и двадесет лева) месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до
окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Г.С.Б., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РРС държавна такса в
размер на 211,20 лева (двеста и единадесет лева и двадесет стотинки).
Допуска предварително
изпълнение на решението в частта относно издръжката.
Решението може да
бъде обжалвано от страните пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
деня на обявяването му – 03.10.2016 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: