Р Е Ш Е Н И Е
№ 5038 / 1.12.2017 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 03.11.2017г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2738 по описа за 2017 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл.50 и чл.86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д.Я.К. ЕГН:********** адрес: *** срещу ответника Х.
Я. Х. ЕГН **********, с
адрес: *** съединени в условията на
кумулативно обективно и субективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.50 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, както следва:
- сумата в размер на 5000,00 лв. , представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на настъпили нараняване по предна
повърхност на дясно рамо, представляващи две рани с неравни ръбове, издължена
форма, разположени на 5,5 см. една от друга по предна
повърхност на дясно рамо и две дълбоки ожулвания в дясна подмишнична ямка ,
разположени на около 5 см. едно от друго и на 15 см.
от описаните по-горе рани , както и психични смущения на съзнанието, преживян
стрес и постоянен страх при необходимост ищецът да върви пеш по улици, особено
в тъмната част на денонощието и страх от ново нападение от животно, както и
преживени сериозни смущения в спокойствието на нощния сън, причинени от
ухапване от куче, намиращо се под
надзор на ответника;
- сумата в размер на 134,00
лв., представляващи мораторна лихва върху главницата от 5000,00 лв. за периода от 24.11.2016г. до
28.02.2017г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда-01.03.2017г. до окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба: излага ,че
на 24.11.2016г. около 10:00 часа в гр.Белослав, в
близост до „Старите гробища" , когато ищецът вървял по ул. „***" на
път към дома му , внезапно от отворена врата на
стопански двор на частен имот, собственост на семейство ***и Х. ***, със силен
лай и ръмжене излязло едно огромно куче, сиво с черни и бели петна, което се
нахвърлило срещу него и го захапало отпред за дясното рамо. Ищецът
се изплашил много за живота си, тъй като помислил, че кучето се опитва да го
захапе за гърлото и тогава започнал с всички сили да крещи за помощ. На
неговите крясъци се отзовал съсед на име Д., който
успял да прибере кучето в двора и да затвори вратата, откъдето било излязло. Съседът посъветвал ищеца да отиде при Х.Я. и да му разкаже за
инцидента. Кучето продължавало да лае и да проявява
агресивност. В шок и под силен стрес, с ужасни болките в дясното рамо,
ищецът отишъл да се оплаче на ответника, но последният не му повярвал
, като му обяснил , че кучето не е страшно. Ищецът има информация, че
кучето е собственост на К.Х.Я. - син на ответника Х.Я., но последният е лицето , под чийто надзор се намира животното. Ищецът излага ,че неимуществени вреди са причинени от ухапване от
куче порода Алабай,
Ищецът посетил личния си лекар, където му била поставена инжекция против
инфекция. Ищецът посетил и кабинет по съдебна медицина, където били установени
следните травматични увреждания от ухапването:
- по предна повърхност на
дясно рамо - две рани с неравни ръбове, издължена форма, разположени на 5,5 см.
една от друга:
- в дясна подмишнична ямка се
намират две дълбоки ожулвания, разположени на около 5 см. едно
от друго и на 15 см. от описаните по-горе рани. В
заключението на съдебния медик е посочено, че описаните травматични увреждания
са резултат от притискане и тангенциално действие удари с или върху твърди,
тъпи предмети с подчертани ръбове и ограничени размери, които отговарят да са
получени от ухапване от куче.
Наред с
изложеното ищецът излага , че след инцидента е
настъпила промяна в психичното му състояние в негативен план, като има
постоянен страх от нападение от страна на куче или кучета, независимо дали са
бездомни, в двор или на повод. Ищецът твърди, че често се стряска насън, има неспокоен нощен
сън - събуждам се нощно време, изпотен, напрегнат, със силен задух и викове за
помощ , вследствие на причинената уплаха. Същият има постоянен страх , когато се движи сам по неоживени улици, особено във
вилна зона , където почти във всеки двор има куче. Взема успокояващи медикаменти , предписани от лекар.
По случая ищецът подал жалба до Районна прокуратура - гр.Варна, по която
е образувана преписка №15886/2016г, като същата все още е на етап проверка в IV
РУП.
С оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответникът
Х. Я.
Х. ЕГН
**********, с адрес: ***, в
срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба
, в който се излага становище, че предявените искове са допустими, но се
оспорват същите по основание и размер.
Ответникът оспорва
изрично като неверни следните фактически твърдения, изложени в исковата молба:
- че на 24. 11. 2016 г. ищецът е бил ухапан от куче, което е
излязло от стопанския двор на частен имот — негова собственост;
- че кучето, което е ухапало ищеца е било под негов надзор в
деня на инцидента, а и въобще;
- че в двора на къщата му се отглеждат кучета от неговия син,
както и че едно от кучетата на сина му е ухапало ответника;
- че синът му К.Я. притежава кучета порода „Алабай",
както и че сред тези кучета има сиво с окраска от бели и черни петна;
- че ищецът въобще е бил ухапан от куче, още по — малко от
такова, поверено под надзора на ответника;
- че психическото състояние на ищеца се дължи на инцидент,
свързан с ухапване от куче;
- че съседът Д. или други лица са станали очевидци на инцидент,
при който ищецът е бил ухапан от куче;
- ответникът оспорва и всички
други твърдения в исковата молба, които съставляват основание за ангажиране на
имуществената му отговорност по чл. 50, изр. 2 - ро ЗЗД.
-
Ответникът твърди, че в двора на къщата му в гр. Белослав никога не са били отглеждани кучета, още по - малко от породата и с
индивидуализиращите белези на кучето, описано в обстоятелствената част на
исковата молба. Синът
му К.Я. действително притежава кучета, но те не се отглеждат в собствения на
ответника двор и не са от породата и с описанието на кучето, за което се
твърди, че е ухапало ищеца. Синът на ответника никога не е
поверявал на ответника надзора над своите кучета.
- В условията на евентуалност и само и единствено при условие, че ищецът
установи при условията на пълно и главно доказване твърденията си, че е бил
нападнат и ухапан от куче, по отношение на което ответникът е упражнявал
надзор, то той въвежда следните твърдения и възражения в процеса:
Ответникът познава ищеца от дълго време,
тъй като действително са съседи, дори приятели.
Ищецът многократно по други поводи е влизал в двора на къщата на ответника без
разрешение, без да позвъни и без да се увери, че в дома има хора, които да го
посрещнат, като имал обичай да си отваря входната врата като се присягал през
оградата и завъртал ключа на входната порта или дърпал резето. Ответникът твърди, че в деня на инцидента ищецът отново се опитал
да влезе в двора по описания начин. По тази причина
евентуално е възможно да е бил нападнат от куче на сина му, ако в този момент
същото се е намирало в двора, доколкото тези кучета са обучени да защитават
живота, дома и имуществото на стопаните си и техните близки.
Отделно от това ищецът имал обичая да
дразни кучета на собствениците на къщи в гр. Белослав през оградата на дворовете им чрез подвиквания, издаване
на специфични звучи и жестове, насочени към животните, както и да ходи въоръжен
с брадвичка. Това поведение дразнело силно животните и
последните наддавали силен лай и ръмжене. По тази
причина лаели по ищеца и били раздразнени от неговото присъствие дори и в
случаи, в които той не ги провокирал. Такова поведение
ищецът проявявал многократно и по отношение кучетата на сина на ответника.
Ищецът знаел и бил предупреден, че не трябва да влиза неканен в двора на
ответника, тъй като синът му гостувал често там и понякога бил с някое от
своите кучета, но въпреки това на посочения в исковата молба ден отново се
опитал да влезе без да предупреди и позвъни. Ответникът
твърди, че именно това поведение на ищеца, съчетано с предходното му по
отношение кучетата на сина му, би могло да е довело до инцидент. Отделно от това ищецът често злоупотребява с алкохол и е със
занемарен външнен вид, а кучетата усещат и са провокирани от миризмата на
алкохолно повлиян човек. Ответникът твърди, че в деня на инцидента
ищецът отново бил алкохолно повлиян, опитал се да влезе неканен в двора му,
отваряйки входната порта, и имайки предвид предходното му отношение към
кучетата на сина му, е допринесъл в значителна степен за инцидента (ако такъв
въобще се е състоял).
В този смисъл
ответникът въвежда в процеса изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца с правно
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
поддържа, че в степенно отношение съпричиняването му е от 90 %.
- В условията на евентуалност и
при доказване на всички предпоставки за ангажиране на имуществената му
отговорност по чл. 50, изр.
2 — ро ЗЗД, ответникът възразява, че в конкретния случай претендираното обезщетение от
5000 лева е прекомерно, не отговаря на критерия за справедливост, залегнал в
чл. 52 ЗЗД,
на конкретните факти по спора и вида и характера на травматичните увреждания на
ищеца, поради което и счита, че същото не следва да надхвърля сумата от
100 лева.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от жалба вх.
№ 15886/2016 г. от Д.Я.К. от 29.11.2016 г. до Районна прокуратура-Варна, ищецът
е сезирал същата по повод инцидент на 24.11.2016г. -ухапване от куче ,
собственост на неговите съседи. Представено е сведение от Д.Я.К., в което
същият поддържа депозираната от него жалба.
Представено е
медицинско направление/искане изх. № 104/24.11.2016 г. на ищеца Д.Я.К. по повод
ухапването му от куче на 24.11.2016г.
От приобщеното към
доказателствения материал медицинско удостоверение № 1137/2016 г., издадено от
Съдебна медицина към „МБАЛ Света Анна-Варна“ АД е видно , че ищецът се е явил в
Отделение Съдебна медицина във връзка с получени от ннегоея травматични
увреждания. Като предварителни данни в медицинското удостоверение е посочено, както следва: „на 2411.2016г. към 10,00 часа в гр.Белослав бил ухапан от
свободно пуснато домашно куче.“ В заключение е посочено , че се касае за
разкъсно-контузни рани и ожулвания в областта на дясното рамо и дясната
подмишнична ямка. Описаните травматични увреждания са резултат на притискане и
тангенциално действие, удари с или върху твърди, тъпи предмети с подчертани
ръбове и ограничени размери, добре отговарят да са получени от ухапване от
куче. В своята съвкупност травматичните увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Представен е амбулаторен
лист № 000416/17.02.2017 г., издаден от д-р. А. Попов и рецепта/медицински лист
от 17.02.2017 г. от д-р. А. Попов по повод настъпила реактивна тревожност и
ситуативно обостряща се страхова напрегнатост и инсомния след ухапване от куче
през месец ноември 2016г. и диагноза разстройство в адаптацията.
Видно от заключението
на вещото лице А.М.Ц. проведената съдебно-психологическа експертиза, психологичното
изследване не очертава данни да актуални компоненти на разстройства в
когнитивните процеси, но е засегната личностовата сфера и социалното
функциониране. Има данни за тревожни
преживявания , които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното
състояние. Нарушен е бил и динамичният стереотип на живот, който е имал ищецът
преди претърпяното събитие, което го поставя в ситуация на фрустрация.
Личностовата структура към момента на изследването е дисхармонична-тревожна,
склонна към депресивни състояния, получени са резултати за лека към умерена
изразена депресия и тревожност , очертават се изразени разстройства по скалите
на емоционалната потиснатост, нарушаване на позитивните процеси. Към настоящия
момент ищецът не се е възстановил напълно от преживения стрес, но точна
прогноза за възстановяване не може да бъде посочена.
Видно от
заключението на вещото лице Х.В.Б.-Д. по проведената съдебно-медицинска
експертиза, до момента на изготвяне на заключението ищецът е без данни за
хронични заболявания, без призната инвалидност, не е получавал лекарства за
хронични заболявания, няма регистрирани предшестващи психични заболявания и
зависимости. Работи , живее сам, но поддържа връзка с рода си и приятели.
Ухапването е причинило прободни и контузни рани на дясното рамо, отключило
разстройство на адаптацията , лекувано от психиатър с прием на антидепресанти и
анксиолитици за определен период от
време. Няма трайни травматични увреди , свързани с травмата. Все още има
оплаквания от болки в дясното рамо, нарушен сън и тревожност, както и страхови
изживявяния , отключени след инцидента.
Представени са епикриза на Х.Я.Х. с дата на приемане
23.05.2013 г. с диагноза хроничен обостроне пиелонефрит, епикриза на Х.Я.Х. с
дата на приемане 27.03.2015 г. с диагноза анкилозиращ спондилит, епикриза на Х.Я.Х.
с дата на приемане 27.10.2016 г. с диагноза подагра и експертно решение на ТЕЛК
№ 1138/03.04.2007г. с определена 55%
неработоспособност с диагноза анкилозиращ спондилит.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ищцовата
страна свидетели Д.С.К. и ***.
Видно от
показанията на водения от ищцовата страна свидетел Д.С.К., роден 1968г., без
родство и дела със страните по делото, същия е съсед на страните по
делото. На свидетеля му е известно, че в
къщата, в двора на Х.Я.Х. има кучета, които вижда вечер. Свидетелят описва
кучетата , както следва: „ Едри са. Едното е сиво, леко светло, сиво такова,
сивее. Другото е жълтеникаво.“ По отношение на предмета на делото , свидетелят
излага , че бил в градината, когато чул , че някой извикал. Свидетелят
помислил, че нещо е станало и излязъл да види какво се е случило. Тогава видял
ищеца, който бил прав на пътя, попитал го какво е станало и за какво е извикал.
Ищецът му казал , че го е нападнало куче и го е ухапало за ръката. Свидетелят попитал ищеца , дали има нужда от
нещо, той отговорил, че няма нужда и ще отиде при собственика, след което
свидетелят се прибрал.
Свидетелката ***,
родена 1989г., на която ищецът Д.Я.К. се явява брат на баба на свидетелката, излага следното : „Вуйчо ми миналата година,
някъде края на ноември месец, беше ухапан от куче по рамото. Не съм видяла
лично. Сутринта рано отидохме с моята баба до гр. Белослав. Ние ходим често.
Когато отидохме, вуйчо го нямаше. Когато се върна, ни разказа, че е ухапан от
куче. Беше нахапан целия от дясната страна, точно на рамото. Целият беше се
разтреперил. Щеше да се разреве направо. Беше много уплашен. Заведохме го до
Медицинския център, за да му бият инжекция и да го привържат. Той ни разказа,
че е отишъл при някакъв негов познат, приятел до къщата, където се намират кучетата.
Когато е отишъл, него го е нямало и си тръгнал. Когато се е връщал, едното куче
му е скочило отгоре и го е ухапало. Той просто си е вървял съвсем спокойно по
пътя. Кучето е излязло от вратата, нахвърлило му се е и го е ухапало. Мисля, че
после кучето се е прибрало. Тази врата, която я е отворило, я бутнало. След
това кучето е влезнало вътре. Доколкото ми разправя, някакъв човек дошъл и му е
помогнал. Питал го е дали има нужда от помощ. Той е казал ако може да бутне
вратата, да я затвори, защото кучето да не се нахвърли пак върху него. Виждала
съм кучетата. Минавала съм оттам. Виждала съм и двете кучета. Като магарета са
направо и са много страшни. Аз съм виждала по принцип там, когато съм минавала.
Мисля, че едното е женско – майката, която всъщност е ухапала вуйчо ми. Тя е
черно и бяло по врата. Знам че породата на тези кучета е „алабай“. Минавала съм
покрай тази врата. Къщата, където са кучетата, е до чешма. Ходили сме да пълним
вода и даже сме виждали кучетата да се разхождат свободно по улицата. Тя е
малко по-нагоре. Кучетата са агресивни. Когато сме минавали по пътя, се
нахвърлят по оградите. Когато ходихме до чешмата, казах да се връщаме, защото
мен ме е страх от тези кучета. Те са
много големи. Те са агресивни. Чувала съм няколко случая на агресия от тези
кучета спрямо други хора. От вуйчо ми съм чувала, че е имало нахапано дете,
което е лежало седемнадесет дни в болницата. Също съм чувала от жената от
магазина. Тя ми разказа, че има други хора, които са ухапани. Някакъв човек бил
по дупето ухапан. Жената ми разказа и за друг човек, който бил ухапан по
ръката. Не знам кога става. След като стана случката с вуйчо ми, тогава съм
чувала. Вуйчо ми беше с едно като робошка и отдолу беше с тениска. Робошката му
беше захапана. Имаше дупки от кучето, а по долната блуза имаше кръв. Имаше
рана, ухапана от кучето. Видях. На инцидента не съм присъствала и друг човек.
Доколкото знам, съсед, който е отишъл и го е питал дали има нужда от помощ.
Вуйчо ми е казал да отиде и да затвори вратата, защото го е страх от кучето.
Отидохме на Медицинския център в гр. Белослав, за да го превържат и да му бият
инжекция. Когато му правиха медицинското, го изпратиха на психолог да ходи.
След това ходи няколко пъти, за да му сменят превръзката за раната. На психолог
ходи няколко пъти. Превързаха раната и след това ходи няколко пъти, за да му
сменят превръзката. Успокоителни взема, понеже си е голям стрес. По отношение
на раната му казаха да я прочиства и пази….След това вуйчо ми е отишъл до долу,
защото тяхната къща е… смисъл, горе е по-черен път, а долу им е главната къща.
Вуйчо ми е слезнал долу. Човекът, който е помагал на вуйчо ми, е казал да
слезне долу и да се обади на Х., за да му каже, че кучето го е ухапало. Вуйчо
ми е слезнал долу, а той едва ли не никакво внимание не му е обърнал и му е
казал да се маха. Вуйчо ми е казал: „Вземете си кучетата. Приберете ги.“ Обаче
той въобще не му е обърнал никакво внимание, даже не е попитал дали е добре или
да го заведе на лекар. Няма. Направо му е казал: „Хайде, махай се.“, или нещо
такова, „Отивай, където си искаш.“. Това го знам от вуйчо ми. Вуйчо ми беше
много притеснен и изплашен. Тези кучета са на този Х., който там живее в тази
къща. Не ги знам за какво ги гледат. Виждала съм две кучета да се разхождат в
къщата. Някой път ги сменят. Чувала съм от вуйчо ми, че имат някакво лозе и ги
сменят - тука две, там едно и така.“
Свидетелката твърди, „Виждала съм Х. да храни кучетата в двора отзад.
Само ако може да вметна, понеже вуйчо ми каза, че след като е подал жалбата е
имало случаи, в които майката на К. и той самият са идвали да дават пари на
вуйчо ми, за да си оттегли жалбата.“ Излага, че съпругата на Х. и синът му са
идвали при ищеца, тя към четири пъти, а
синът – някъде към два пъти, за да предлагат пари на ищеца, за да си оттегли
жалбата.
По делото са
събрани гласни доказателства, посредством разпита на водените от ответната
страна свидетели К.Х.Я. и ***.
Видно от
показанията на водения от ответната страна свидетел К.Х.Я., роден 1970г., син
на ответника Х.Я.Х., свидетелят излага, че притежава две кучета- мъжко и
женско. Породата е късокосместа „кавказка овчарка“. „Мъжкият е жълт с леко бяло
на гърлото. Предполагам, че е около 60 кг. Едро куче е. Женската е с така
наречената тигрова окраска, на райета. Тя е между 30-40 кг.“ Кучетата се
отглеждат в двора на фамилната им къща, на адрес: ул. „***“ № 60, където
свидетелят живее с майка му, баща му и сина му. Свидетелят излага, че баща му не се грижи за
кучетата, а той си ги отглежда. Сочи ,
че баща му е инвалид, пенсионер, трудно вижда, трудно чува, има диабет, подагра,
трудноподвижен е, има болест на ***, няма как да ги гледа кучетата. Много рядко, когато свидетелят не е вкъщи,
ответникът храни кучетата. Свидетелят излага, че кучетата се пускат да се
разхождат из двора вечер, а през деня са
прибрани в тяхната клетка, т.к. се пускат кокошки, зайци и другите животни. По
отношение на процесната дата , свидетелят излага следното: „Във въпросната
сутрин един мой приятел дойде на гости. Направихме си кафе. Качихме се горе в
двора с кафето. Дворът е разграден отвсякъде с различни постройки. Една от тях
е клетката. Има винарна, където си държа виното и ракията. Влязохме там с
кафето. Аз затворих кучетата, пуснах кокошките и зайците. Нахраних ги и
влязохме да пием кафе. Говорихме си, наточихме вино, ракия. По едно време дойде
баща ми и каза: „Какво става тук? Д. каза, че кучето го е ухапало.“ Аз се
учудих много и го питах кое куче. Той каза: „Едно от твоето куче го е ухапало.“
Аз казах, че не може да бъде, защото кучетата са в клетката.“ Свидетелят
излага, че кучетата били в
клетката , която затворил собственоръчно. Твърди , че кучетата били в клетката.
По отношение на породата им , свидетелят излага: „ Ние живеем в края на гр.
Белослав и се случва да влизат лисици. Това е идеята - да стоят през нощта в
двора, а през деня да си почиват. През деня кучетата са спокойни. Кучетата ми
са социализирани, ако имате предвид отношението им към хората. Можете да
попитате всички съседи. Децата си играят с тях, яздят ги, дърпат ги за
опашката. Това е, когато ги разхождам. Познават ги. Кучетата са, както казах
„кавказка овчарка“. Те са териториални кучета. Те имат дефанзивни функции,
тоест защитават ако някой влезе вкъщи и в територията, която защитават. Те не
нападат хората. Аз не знам за такива случаи кучетата ми да са ухапвали хора.
Оспорвам, че кучетата са агресивни.“ Свидетелят излага, че след време провел
разговор с ищеца. „Проведох разговор с Д.. След известно време отидох и го
попитах. Той ми каза, че кучето го е ухапало. Казах му: „Д., това е невъзможно.
Няма как да се случи да е мое куче. Въпреки всичко му казах: „Виждам, че явно
си разстроен и ако имаш някакви претенции, кажи, за да ти заплатя здравни
разноски. Да не се занимаваме със съдилища и така нататък.“ Той каза: „Не, аз
искам 5000 лв.“ Каза ми, че иска 5000 лв. от баща ми.“ Свидетелят излага, че е
давал показания по повод заведена жалба от ищеца по повод процесния инцидент.
Видно от показанията
на водения от ответната страна свидетел ***, роден 1975г., без родство и дела
със страните по делото, на процесната дата свидетелят бил заедно с К. в дома му
, „Отидох да пием кафе. Виждаме се често и пием кафе. Това беше сутринта, може
би 8-9 часа. Той има една винарна пригодена. К. беше направил кафе. Наля ми
вино, ракия и си приказвахме. Чичо Х. дойде и каза, че Д. бил долу и кучето го
било ухапало . К. излетя, аз тръгнах след него, за да видя какво става въпрос.
Бяхме в шок и двамата…Кучетата си бяха вътре затворени. Има едно пригодено
пространство за кучетата. В първият момент не знаехме въобще за какво става
въпрос. К. ходи и си гледа портите, гледа си двора. Разбрахме, че Д. бил отдолу
- на долния вход. Много е странно - там може да се влезе отдолу и от горната
страна. Това беше общо взето. Кучетата бяха в това пригодено пространство. То е
като клетка. Категорично бяха вътре. Той вкарва кучетата вътре и отваря на
други животни. Има кокошки и други животни. Той затваря кучетата и пуска
животните. Това категорично мога да го потвърдя. Тогава кучетата бяха в
клетката.“ По отношение на кучетата , свидетелят описва същите , както следва:
„Две кучета са. Едното е „кавказка овчарка“, другото е „средноазиатска
овчарка“. Кавказката е голяма. Големички са.“ Свидетелят видял ищеца долу на
портата. „Той беше с една ватенка дебела. За Д. говоря. Те си говориха нещо,
коментираха си, но тъй като аз не съм час толкова… и се прибрах. Чичо Х. и К.
си говориха, но аз си тръгнах. Категорично мога да кажа, че нямаше вид на човек
кървящ или така нататък… Тръгнах си, защото аз нямам място там повече. Смисъл,
стана нещо там, разбрах какво се е случило. Той твърди, че бил ухапан. К. слезе
долу. Не, че съм избягал или нещо такова, просто исках да си тръгна.“
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За
да бъде уважена исковата претенция за непозволено увреждане следва да бъдат
налице в условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на
правото: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на извършителя. Доказването им е в тежест на
ищеца, с изключение на вината, доколкото отговорността на собственика, респ.
лицето, под чийто надзор се намира вещта е обективна и безвиновна. Пренесено на
плоскостта на конкретния казус, ищецът следва да установи, че на процесната
дата и място е бил нападнат и ухапан от куче, предизвикало настъпване на
твърдяния вредоносен резултат; причинна връзка между увреждането и
бездействието на ответника, в качеството му
лице, под чийто надзор се намира то; вид, интензитет и продължителност
на твърдяните неимуществени вреди , обосноваващи парична обезвреда в търсения
размер.
Предмет
на претенцията в случая са неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, стрес и уплаха.
При
така установената фактология по делото, спорът между страните се съсредоточва
по въпроса за материалната легитимация на ответника и в частност може ли да
бъде ангажирана деликтната му отговорност за причинени вреди от вещ, за която
ищецът твърди да се е намирала под негов надзор, доколкото ответникът оспорва
този факт. Положителният отговор, би обусловил разглеждане останалите
предпоставки от фактическия състав на твърдяното право.
При
деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД лицето, упражняващо надзор върху
животното, дължи обезщетение за вредите, причинени от последното, която
отговорност не отпада дори и в случаите, когато животното е избягало.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни е наличието на
повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а
поемането на този риск спрямо трети лица води до носене на отговорност при
нанесена от животното вреда.
От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се налага извод, че в
случая са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника. При
формиране на горния извод съдът кредитира показанията на водените от ищцовата
страна свидетели , които кореспондират но съвкупния доказателствен материал.
Съдът намира, че кучето , ухапало ищеца се е намирало под надзора на ищеца, като
същото е било в дома на ответника, където са полагани грижи и наблюдение. Св.Илиева много често е виждала
ответника да храни двете кучета в двора си. В този смисъл съдът кредитира в
цялост, показанията на свидетелите на ищците, доколкото разказаното от тях е
резултат на непосредствените им лични възприятия, както от самия инцидент, така
и натрупани впечатления във времето преди и след инцидента. Показанията им да
последователни, подробни и изчерпателни, кореспондират на останалите събрани по
делото доказателства и като безпристрастно дадени няма причина за подлагането
им под съмнение тяхната достоверност. Що се касае до разказаното от свидетелите
на ответниците, в частта относно факта, че двете кучета са били затворени, то
съдът не кредитира същите. При формиране на горния извод съдът съобрази
обстоятелството , че съпругата и сина на ответника са предлагали на ищеца
парична сума за оттегляне на депозираната от него жалба пред РП по повод
процесния инцидент, което индицира за неговото осъществяване. Следва да се
вземе и предвид , че показанията на водените от ответната страна свидетели
изцяло противоречат на показанията на водените от ищцовата страна и звучат
неубедително, т.к. непосредствено след инцидента св. Я. не се е срещнал с
ищеца, най-малкото да установи наличието на евентуални увреждания , а св.Митев
веднага си е тръгнал. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря по претенцията и доколкото е приел за отглеждане в
двора си животното , то той следва да отговаря по реда на чл.50 от ЗЗД.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на процесната
дата 24.11.2016г. 17.10.2015г. ищецът е бил нахапан в областта на предната
повърхност на дясното рамо. Съобразно представените медицински документи,
кактои от заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза, на ищеца са
му били причинени увреждания на телесното здраве- разкъсно- контузни рани и
ожулвания , в резултат и в причинна връзка с ухапването. В този смисъл са и
гласните доказателства. Няма съмнение, че така причинените телесни повреди са
обусловили чувство на болка и стрес още повече, че се касае за възрастен човек.
От заключението
на вещото лице по приетата съдебно-психологична експертиза се установи, че в
резултат на случилото се, ищецът е развил посттравматично стресово
разстройство. Понастоящем и въпреки изминалия период от време , не е преживял
случилото се, за което свидетелстват и показанията на св. Илиева. Не е
констатирано отклонение в психичното здраве на ищеца в резултат на инцидента,
но споменът за него е пресен. Действително, случилото се е предизвикало
негативни емоционални и психически изживявания за ищеца, поставили са го в
състояние на стрес и страх, пълното преодоляване, на който съобразно вещото
лице е неясна величина във времето.
Несъмнено
е налице обективна и безвиновна отговорност на ответника, и под чийто надзор се
е намирало животното, както и причинна връзка между увреждащото въздействие и
вредата. Последната не е настъпила като резултат от непреодолима сила,
изключителната вина на пострадалия или изключителна вина на трето лице, а и
такива въведени твърдения липсват изобщо.
Затова
и следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на
противоправното поведение на ответника. Паричният еквивалент, служещ за
репарирането им се определя в съответствие с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. Преценявайки всички обстоятелства по делото, които са
свързани и са от значение за тези търпени вреди, настоящият състав намира, че
за търпенето им следва да се присъди обезщетение, чийто справедлив размер
определи в размер на сумата от 2000,00 лв., което обосновава извод за частично
уважаване на исковата претенция, като за разликата до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Както
е поискано, като законна последица от уважаване на исковата претенция, така
определеното обезщетение следва да се присъди ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
По
отношение на претенцията за присъждане на лихва за забава в размер на законната
лихва върху уважения размер на главницата-2000,00лв., за периода от
24.11.2016г. до 28.02.2017г. , то същият възлиза на 53,89 лв., в която част
тази претенция следва да бъде уважена и отхвърлена за разликата до пълния
предявен размер.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски
съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В полза на
ищеца при уважен материален интерес от 2053,89 лева и общо приети разходи за
държавна такса , адвокатски хонорар и
внесен депозит в размер на 1210,00 лева по приложения на л.105 от делото списък
по чл. 80 ГПК, се присъждат 484,07 лева.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ответника се следват сторените разноски
съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В полза на
ответника при общо приети разходи за адвокатски хонорар в размер на 600,00 лева
по приложения на л.111 от делото списък по чл. 80 ГПК, се присъждат 359,97 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х. Я. Х. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Я.К. ЕГН:**********
адрес: *** сумата в размер на 2000,00 /две хиляди/ лв. , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
ухапване от куче, намиращо се под
надзор на ответника, на 24.11.2016г. в гр.Белослав, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда-01.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.50 от ЗЗД, както и
сумата в размер на 53,89 /петдесет и
три 0,89/ лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2000,00 лв. за периода от 24.11.2016г. до
28.02.2017г. включително, на основание чл.86 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница за разликата до пълния
претендиран размер от 5000,00 лв. и за лихва за забава за разликата до пълния
претендиран размер от 134,00 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Я.
Х. ЕГН
**********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на
Д.Я.К.
ЕГН:********** адрес: *** сумата от 484,07 /четиристотин осемдесет и четири 0,07/ лв., представляваща
реализирани от ищеца съдебно-деловодни разноски, съответни на уважената част от
исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.Я.К. ЕГН:**********
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
Х. Я.
Х. ЕГН
**********, с адрес: ***
сумата от 359,97 /триста петдесет и девет 0,97/ лв., представляваща
реализирани от ответника съдебно-деловодни разноски, съответно на отхвърлената
част от исковата претенция, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: