№ 633
гр. Враца, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Борис К. Динев
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20241400500620 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 13020/26.06.2024г. от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез
пълномощника З. Н. Д. - в качеството й на член на Съвета на директорите, упълномощена от
М. Г. и А. Б. Б. - в качеството им на представляващи Дружеството, чрез юрк. И. С.,
преупълномощена от З. Н. Д., със съдебен адрес за призовки и съобщения ***, против
Решение № 97/03.06.2024 г. по гр. д. № 960/2023 г.по описа на PC- Мездра.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение, с което е признато за установено на
основание чл. 439,ал.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че Н. М. Н.,
ЕГН ********** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 519.79 лв. главница, сумата от 88.08 лв.
възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за
забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв.
държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист
от 27.06.2011 г. изд.по ЧГД № 625/2011 г. по описа на РС-Мездра, поради погасяването им по
давност.
Със същото решение „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД гр. София е осъдено да
1
заплати на Н. М. сумата 590,00 лева – разноски по делото.
Въззивника навежда твърдения, че първоинстанционния съд не е съобразил
извънредното положение в страна и в целия свят относно пандемията от Ковид-19.
На второ място твърди, че към 20.06.2023г.-датата на образуване на изп. дело №
1188/2023 г. по описа на ЧСИ И. Ц. по молба на ответното дружество, не бил изтекъл
предвидения от закона петгодишен погасителен давностен срок за вземанията, тъй като за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност не е текла, предвид разпоредбата на чл.3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., като съответния отрязък от време следва да бъде
приспаднат от изтеклия до образуването на новото изпълнително дело срещу длъжника.
Цитира практика на ВКС в тази връзка.
Посочва, че последното извършено от ЧСИ В. Й. действие е на 07.06.2018 г. и предвид
периода от време на извънредно положение в страната, то на 20.06.2023 г. е прекъсната
погасителната давност съгласно Тълкувателно Решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС.
В жалбата се заявява искане обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно
и да се постанови ново решение, с което да се отхвърли предявения иск от ищеца Н. М. Н.,
като неоснователен и недоказан.
Претендира разноски в настоящето въззивно производство.
В условията на евентуалност прави възражение по чл.78,ал.5 от ГПК относно
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Поискал е съдът да укаже на въззивника да посочи банкова сметка.
Въззиваемата страна Н. М. Н., чрез пълномощника адв.С. К. в срока по чл.263 от ГПК е
подал писмен отговор вх.№ 3729/09.08.2024г., с който моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и съдът да потвърди Решение № 97/03.06.2024 г. по гр. д. № 960/2023
г.по описа на PC- Мездра, като правилно.
Посочва, че действително съгласно чл.3, т. 2 от ЗМДИП за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 16.04.2020г. включително /35 дни/
давностният срок за погасяване на вземането на въззивника за главница е започнал да тече
на 07.06.2018г. с налагането на запор от ЧСИ В. Й. и спрял да тече в този период. Срока
възобновил течението си от 17.04.2024г. и е изтекъл на 11.07.2023г, т.е. към 21.07.2024г.
вземането по изпълнителния лист е било изцяло погасено по давност.
В отговора се твърди, че било образувано изпълнително дело № 2013***0400088 по
описа на ЧСИ В. Й., per № ***, район на действие - Врачански окръжен съд, по което са
били извършвани действия на принудително изпълнение и Н. М. Н. е погасил по-голямата
част от вземанията по изпълнителния лист. Била останалата непогасена сума от 282.74 лева
представляваща главница, преди извършването на последното действие на принудително
изпълнение- налагане запор върху вземания към „БАНКА ДСК” ЕАД на 07.06.2018г., видно
от отметката на гърба на приложения по делото препис на изпълнителен лист.
2
Изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц. е образувано на
21.06.2024г., а първото действие на принудително изпълнение е извършено на 21.07.2024г. с
налагане запор на трудовото възнаграждение на Н. М. Н., като давността е прекъсната
предвид разпоредбата на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, цитирайки ТР 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/201 Зг.
на ОСГТК на ВКС.
В отговора се твърди, че давността за лихвите е три години, съгласно чл. 111, б.”в” от
ЗЗД, поради което всички начислени мораторна и законна лихви върху главницата по
изпълнителен лист от 27.06.2011 г. изд. по ЧГД № 625/2011г. по описа на РС-Мездра са
погасени по давност, изводимо и от разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД.
Сочи, че ищецът е поискал да се признае за установено по отношение на ответника, че
не дължи сумите по изпълнителния лист въз основа на извършено плащане на по-голямата
част от тях, така и поради изтекла погасителна давност. Като резултат решението на PC-
Мездра е изцяло правилно.
Желае присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция.
С въззивната жалба и с писмения отговор не се сочат доказателства и не се правят
доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията
за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.
Същата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
В откритото съдебно заседание по делото въззивникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД, ЕИК ***, редовно призован, не изпраща представил. С писмена молба е поискал
делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа жалбата, претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Въззиваемия Н. М. Н., редовно призован не се представлява. С писмена молба заявява,
че оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор и и уточнява, че номера на
изпълнителното дело е № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., не № 20243***0401188
по описа на ЧСИ И. Ц., както и че давността била изтекла през 2023г., като окончателния
доклад по чл.267 от ГПК е съобразен с това уточнение в съдебно заседание.
Претендира разноски пред настоящата въззивна инстанция.
От пълномощника му е депозирано писмено становище, с което не се възразява срещу
даване ход на делото в негово отсъствие, не се правят възражения срещу проекта за доклад
и няма доказателствени искания. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено,
претендирайки разноски. В становището са изложени повторно доводите от отговора на
въззивната жалба.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият
съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
3
жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата
молба на ищеца.
Районният съд е бил сезиран и се е произнесъл с искова молба предявена от Н. М. Н.,
ЕГН********** от *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление ***, с която поискал съда да признае за установено по
отношение на ответника, че не му дължи сумата от 519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв.
възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за
забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г. ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв.
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, посочени в изпълнителен лист,
издаден на 27.06.2011 г. от РС – Мездра по ЧГД №625/2011 г., като погасени по давност.
Претендира разноски.
В исковата молба ищеца посочва, че по силата на издаден изпълнителен лист на
27.06.2011 г. от Районен съд - Мездра по ЧГД № 625/2011г. е осъден да заплати на кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, ЕИК ***, със седалище: ***, сумата от 519.79 лева
главница, 88.08 лева възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., 48.31
лева лихва за забава за периода от 09.07.2010г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на него, било образувано изпълнително дело №2013***0400088/2013г. по
описа на ЧСИ В. Й., peг.№ ***, район на действие – ОС-Враца, по което били извършвани
действия на принудително изпълнение, като погасил по-голямата част от вземанията и била
останала сумата от 282.74 лева /главница/, преди извършването на последното действие на
принудително изпълнение - налагане запор върху вземанията му към „БАНКА ДСК” ЕАД на
07.06.2018г. Твърди, че по него не му били удържани суми, поради липса на пари в нея.
В исковата молба ищеца навежда твърдения, че въз основа на същия изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., peг. №
***, район на действие – ОС-Враца, по което се претендира да заплати на ответника в
качеството му на взискател /цесионер/ цялата сума по изпълнителния лист, заедно с лихви и
разноски, или общо сумата от 1624.16 лева - включваща главница, лихви, неолихвяеми
вземания, разноски и такси по изпълнението.
Твърди, че от последното действие на принудително изпълнение /07.06.2018г./
изпълнително дело № 2013***0400088/2013г. по описа на ЧСИ В. Й. до образуването на
изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц., са изтекли повече от 5
години, през който период не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение
и е текла погасителна давност за всички вземания по изпълнителния лист.
С исковата молба прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането на
ответника, произтичащо от изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от Районен съд -
Мездра по ЧГД № 625/2011г.
4
Развива подробни правни съображения позовавайки се на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
на ВКС по т.д. №2/201 Зг. на ОСГТК и чл.116, б.“в“ от ГПК.
Ищеца твърди, че последното изпълнително действие е извършено на 07.06.2018г. с
налагането на запор, поради което оспорва вземането на ответника, като погасено по
давност.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната част на исковата молба.
С определение № 725/04.09.2023г. по гр.д.№ 960/2023г. по описа на РС-Мездра е
допуснато обезпечение на висящ иск предявен от Н. М. Н., ЕГН**********, против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***,чрез налагане на обезпечителна мярка“Спиране“ на изпълнително дело №
20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца, рег.№ *** до
приключване на делото с окончателен съдебен акт, като е издадена обезпечителна заповед №
3/04.09.2023г.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, гр. София, действащо чрез юрисконсулт Т. Х., депозирало
писмен отговор, с който посочва, че предявения иск е процесуално допустим, но
неоснователен по изложените в него съображения.
Твърди, че на 22.10.2008 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „Джет Файненс Интернешънъл" АД), с универсален правоприемник е "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България, в качеството му на Кредитор и Н. М. Н., в
качеството му на Кредитополучател, е подписан Договор за кредит № PLUS-***, който
длъжника следвало да заплати в уговорените срокове.
Поради неизпълнените от страна на ищеца задължения по горецитирания договор за
кредит, кредитодателят „БНП Пари6а Пърсънъл Файненс" ЕАД е поискал издаването на
изпълнителен лист за незаплатените от кредитополучателя суми, поради което е образувано
изп. дело № 88/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й., с per, № *** към КЧСИ. С молбата си
взискателят е възложил правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което е основание за прекъсване
на давностния срок, съгласно ТР от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна твърди, че с Уведомление с изх. № 441/15.01.2013 г. от страна на
ищеца е бил насрочен опис на дата 21.02.2013 г. на движимите вещи в дома на длъжника,
което е валидно изпълнително действие и с което се прекъсва погасителната давност.
На 04.09.2015 г. е депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, с която отново се прекъсва течащата относно вземането
погасителна давност и с която на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18
от ЗЧСИ.
На 12.03.2018 г. по делото е входирана молба за справка от БНБ, с искане за налагане
на запор, като на 07.06.2018 г. са изходирани запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и
„Централна кооперативна банка“ АД.
Ответника навежда твърдения, че след като ЧСИ В. Й. бил лишен от правоспособност,
архивът му е изпратен на ЧСИ Ц. Н., рег.№ ***, р-н на действие ОС-Плевен и делото е
5
получило нов номер - № 5843/2020 г.
На 12.03.2021 г. е депозирана молба за справка от БНБ, с включено искане за налагане
на запори.
След прекратяване на изп. дело № 5843/2020 г. взискателят е изтеглил процесния
изпълнителен лист, като на 20.06.2023 г. е депозирана молба за образуване на ново
изпълнително производство, като е образувано изп. дело № 1188/2023 г., по описа на ЧСИ И.
Ц., с което отново е била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на
съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е направено искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на
движими вещи.
С Удостоверение от НАП, с вх. № 25032/22.06.2023 г. по делото е присъединен ТД
НАП- Враца, с което действие отново е прекъсната давността съгласно т. 10 от мотивите ТР
№2/2013 ОСГТК на ВКС.
Ответника твърди, че на 21.07.2023 г. са изходирани запорни съобщения до
работодателя „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД и до
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. Позовава се на съдебна практика на
съдилищата.
Сочи, че от образуване на изпълнително дело № 88/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й. на
23.01.2012г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и погасителна
давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия.
Началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. -
постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането се погасява
по давност би била 26.08.2020 г., като се вземе предвид и двумесечният период, в който
погасителна давност била спряна въз основа на Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците.
Сочи, че в случая в периода след 26.06.2015 г. има извършени изпълнителни действия
във връзка с изпълнително дело № 88/2013 г., изпълнително дело № 5843/2020 г. и
изпълнително дело № 1188/2023 г., които прекъсват погасителния давностен срок.
Ответника в писмения отговор твърди, че на 15.05.2015 г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД в качеството му на Цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД, ЕИК ***, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на
който “БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е прехвърлил вземанията си по сключения с Н.
М. Н. Договор за кредит № PLUS-***, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД.
С пълномощно, предишният кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс" (цедентът) е
упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, ЕИК ***, да уведоми от името на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД всички длъжници по вземания на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, които "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е цедирало,
съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, чрез пълномощника
си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното
6
прехвърляне на вземания до длъжника Н. М. Н. на посочен от него адрес, а именно: ***.
Изпратеното уведомление е получено лично от него на 10.07.2015 г., което е удостоверено с
обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор
„МиБМ Експрес" ООД, като копие от същата е приложена към отговора на ответника.
Ответника моли, в случай, че съдът приеме, че Н. М. Н. не е бил уведомен за
извършената цесия, то с получаването на уведомлението за цесия в съдебното производство
по предявен иск по прехвърлено вземане да се счита уведомен, цитирайки съдебна практика.
Ответника моли съдът да се произнесе с решение, с котето да отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявения от ищеца Н. М. Н. иск и да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00 лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК и
чл.25,ал.1 от НЗПП вр.чл.37 от ЗПП, както и възнаграждение в размер на 80.00 лв. на
основание чл. 13, т.2 от НЗПП.
В условията на евентуалност прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Приложено е копие от изпълнително дело № 20233***0401188 по описа на ЧСИ И. Ц. с
район на действие ОС-Враца.
С актуваното съдебно решение РС-Мездра признал за установено в отношенията
между страните, че Н. М. Н., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от
519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва за периода от 10.06.2010 г. до
10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от 09.07.2010 г. до 19.05.2011 г.
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 08.06.2011 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, посочени в изпълнителен лист, издаден на 27.06.2011 г. от РС – Мездра по
ЧГД № 625/2011 г., поради погасяването им по давност.
В мотивите си първоинстанионния съд приел, че след образуване на изпълнителното
производство давността по отношение на вземането е спряла да тече, поради което намират
приложение постановките, дадени с Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС, съгласно
което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.Сочи, че постановлението намира приложение
в отношенията между страните до приемане на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се възприема становището, че в изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа да не иска
нови изпълнителни способи). В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
в което се приема, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В случая първоинстанционния съд посочва в решението си, че давността за вземането
е започнала да тече от 26.06.2015 г., като осъществените до този момент изпълнителни
7
действия не следва да бъдат съобразени по отношение на прекъсването на давността с оглед
обстоятелството, че давността не е текла в периода от датата на издаване на изпълнителния
лист – 27.06.2011 г. до 25.06.2015 г.
От приложеното по делото доказателства се установява, че след 26.06.2015 г. в хода на
изпълнителното производство е депозирана молба от "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
от 30.06.2015 г., с която е направено искане за конституиране на "Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД в качеството му на взискател, като с разпореждане от 04.09.2015 г.
ответникът е конституиран на основание чл. 429 ГПК. Длъжникът не оспорва
обстоятелството, че вземането е прехвърлено в полза на ответника, за което обстоятелство
последният е уведомен.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът приел, че
давността е прекъсната с присъединяването на нов кредитор, а именно от 04.09.2015г. с
постановяване разпореждането на съдебния изпълнител за присъединяване на ответника в
качеството му на взискател в изпълнителното производството. Давността по отношение на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е прекъсната на 07.06.2018 г. със запор
върху банкови сметки на длъжника в Банка „ДСК“ ЕАД и „ЦКБ“ АД.
Първоинстанционния съд сочи в мотивите на решението си, че няма доказателства по
делото за периода от 07.06.2018 г. до образуването на новото изп.д. №1188/2023 год. на ЧСИ
И. Ц. да са извършвани изпълнителни действия, които да прекъснат давността. Съдът приел,
че от 07.06.2018 год., когато е извършено последното валидно изпълнително действие по
изпълнителното производство срещу ищеца, е започнала да тече нова погасителна давност,
която безпрепятствено е изтекла на 07.06.2023 г. за главницата и разноските по
изпълнителния лист, а за лихвите и по - рано, доколкото за тях погасителната давност е 3
години, без да е спирана и прекъсвана, и вземането по издадения изпълнителен лист е
погасено по давност.
Предвид изложените мотиви съдът приел, че вземанията по издадения изпълнителен
лист, са погасени по давност, поради което искът се явява основателен и е уважен, като
присъдил разноски.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди
събраните в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема следното:
Установено е по делото, че по ч.гр.дело № 625/2011 г. по описа на Районен съд Мездра
в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против ищеца Н. М. Н. е издадена
Заповед № 373/08.06.2011 г. за изпълнение на парично задължение, както и изпълнителен
лист от 27.06.2011 г., за сумите: 519.79 лв. главница, сумата 88.08 лв. възнаградителна лихва
за периода от 10.06.2010 г. до 10.11.2010 г., сумата 48.31 лв. лихва за забава за периода от
09.07.2010 г. до 19.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
08.06.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 25.00 лв. държавна такса и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение,
От приложени с исковата молба от ищеца писмени доказателства, е видно, че било
8
образувано изпълнително дело № 2013***0400088/2013г. по описа на ЧСИ В. Й.
/впоследствие същото е под № 5843/2020 г. по описа на ЧСИ Ц. Н., вписан в КЧСИ с peг. №
***, с район на действие Окръжен съд гр.Плевен/ се установява, че същото е образувано по
молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу Н. М. Н. за принудително събиране
на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист, като с молбата взискателят е възложил
на съдебния изпълнител извършване на всички действия на основание чл.18 от ЗЧСИ. След
образуване на изпълнителното дело по настоящето дело не са приложени данни за
извършено изследване от ЧСИ имуществото на длъжника, но длъжника е уведомен с
уведомление от 15.01.2013г. за започналото изпълнително производство, връчено на Р. Н.а
на19.02.2013г.-негова съпруга.
ЧСИ е насрочил опис на 21.02.2013г. на постоянния и настоящ адрес на длъжника. По
изпълнителното дело няма приложени доказателства, от които да се установи за опис на
какво имущество /движими вещи намерени в дома му, МПС, недвижими имоти и др./,
собственост на длъжника, се насрочва описа нито, че насроченият опис е извършен.
От приетия договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г. и
приложенията към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файнейнс“ ЕАД, в
качеството си на цедент, е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, в
качеството му на цесионер, процесните вземания към длъжника. По силата на представеното
на л. 42 от делото пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по прехвърлените
вземания. Съобразно правата по упълномощаването, с писмо от 06.07.2015 г., връчено лично
на длъжника Н. М. Н. на 10.07.2015г. /л. 73/, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
извършило уведомяването на Н. М. Н. за прехвърлянето на вземанията. От приложената по
изпълнителното дело молба от 30.06.2015г. /л.9/ се установява, че със същата дружеството
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало на основание чл.429 ГПК да бъде
конституирано като взискател по делото, като е представен договора за цесия между
дружеството и първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /цедент/.
По делото няма акт на ЧСИ за конституирането на„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
но това не се оспорва от ищеца.
Установява се също така от извършеното отбелязване върху гърба на изпълнителния
лист, че на 15.04.2013г. и на 29.04.2013г. от длъжника Н. М. Н. по сметката на съдебния
изпълнител е постъпила общо сумата 821,41 лв. която е изплатена на взискателя БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като отделно са заплатени и съответни разноски на ЧСИ-
то.
По молба на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, същия е конституиран като
взискател по изпълнителното дело по силата на договор за цесия.
От приложената по изпълнителното дело молба изх. № К-33/02.01.2018 г. по описа на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс Б Г“ ЕАД, входирана при ЧСИ Й. под № 2743/12.03.2018 г.
/л.10 изп.д./ се установява, че със същата дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД е поискало от съдебния изпълнител да извърши справка в електронния регистър на
БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, като при наличието на
9
такива е поискало налагане на запор върху тях за обезпечаване вземането на кредитора.
След извършеното проучване, на 07.06.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорни
съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и до „Централна кооперативна банка“ АД, като известията
за доставяне с отбелязване на датите на получаването им не са приложени по делото, нито
има информация от банките дали запорът е наложен. По изпълнителното дело не са
приложени доказателства за извършвани други конкретни изпълнителни действия,
изграждащи един или повече от законоустановените способи за осребряване на имуществото
на длъжника.
С молба изх.№ D-1827/26.01.2021г. по описа на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, входирана при ЧСИ Ц. Н. под № 2026/12.03.2021г. /л.14 изп.д./ се установява, че със
същата дружеството „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало от съдебния
изпълнител да извърши справка в електронния регистър на БНБ за наличието на разкрити
банкови сметки на името на длъжника, като при наличието на такива е поискало налагане на
запор върху тях за обезпечаване вземането на кредитора.
С резолюция от 26.10.2021г. ЧСИ Ц. Н. на основание чл.433,ал.1, т.8 от ГПК е
прекратил изпълнително дело № 5843/2020г. С разписка от 07.02.2023г. ЧСИ В. Й. е върнал
на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД изпълнителен лист от 27.06.2011г. по ЧГД №
625/2011г. по описа на РС-Мездра./л.15 от първоинстн.дело/.
Въз основа на него с молба от 20.06.2023г. е образувано изп.д.№ 1188/2023г. по описа
на ЧСИ И. Ц. с район на действие ОС-Враца, рег.№ *** срещу Н. М. Н. за принудително
събиране на сумите по посочения по-горе изпълнителен лист, като с молбата взискателят е
възложил на съдебния изпълнител извършване на всички действия на основание чл.18 от
ЗЧСИ. След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил
изследване имуществото на длъжника - изискал е справки за декларирано имущество,
банкови сметки и доходи и регистрирани трудови договори на длъжника от ОСЗ - Враца и
ТД на НАП, офис Враца и съответно е получил такива.
Със съобщение за образувано изпълнително дело на производство от 21.07.2023г.,
връчено лично на длъжника Н. М. Н. на 31.07.2023г., ЧСИ Цонкова на основание чл.450 от
ГПК е наложила запор върху секвестируемата част от трудовото му възнаграждение
получавано от „ТРАНСПОРТНО СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ“ ЕАД и от
сумите постъпили по сметките му в „ЦКБ“ АД. Запорните съобщения са получени от
горепосочените лица, които в срока по чл.508 от ГПК уведомили ЧСИ-то, че признават за
основателно вземането, няма претенции от други лица върху същото вземане, както и че
няма наложени запори по други изпълнителни листове върху това вземане. От приложените
платежни нареждания е видно, че на кредитора са превеждани суми по процесния
изпълнителен лист.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран от ищеца с отрицателен установителен иск с правно основание чл.439
от ГПК, с който желае да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не
дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено
10
съдебно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Този отрицателен установителен иск черпи правното си основание от разпоредбата
на чл. 439, ал. 1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението -
т. е. длъжникът оспорва чрез иск вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Той е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с
чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти
и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за
неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК).
Предявеният от ищеца иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен
процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за
пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп.
дело № 20233***0401188, като производството по това изпълнително дело продължава да е
висящо.
За да бъде уважен предявения иск, в тежест на ищеца е да установи съществуването на
новонастъпилите факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, в случая - твърдението си за изтекла погасителна
давност след издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че
погасителната давност е била спирана или прекъсвана.
В конкретния случай страните не спорят по фактите, а по правните последици от
същите и по-конкретно по въпроса относно прекъсването на давността в резултат на
предприети действия за принудително изпълнение.
Въззивният съд споделя напълно изразеното от районния съд разбиране, че по въпроса
прекъсва ли се давността с образуване на изпълнително дело и тече ли тя докато трае
изпълнителния процес следва да бъдат съобразени както постановките на Постановление №
3/18.11.1980 г. по гр. дело № 3/80 г. на Пленума на ВС, така и тези на Тълкувателно решение
от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, и трите
имащи задължителен характер за прилагане от съдилищата.
Правилно също така е прието, че от датата на образуване на изп. дело № 88/2013 г.
/впоследствие изпълнително дело № 5843/2020 година по описа на ЧСИ Ц. Н., с район на
действие ОС Плевен, peг. № ***/ до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС действащо е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което образуването
на изпълнителното дело е прекъснало започналата да тече от датата на изискуемостга на
вземанията погасителна давност и по време на изпълнителния процес давност не тече, а след
датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
съобразно разрешенията дадени в самото ТР, давността може да тече и по време на
изпълнителния процес, но се прекъсва е предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ.
11
Първоинстанционният съд обаче не е обсъдил института на прекратяване на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемция" и последиците от това за
прекъсването на погасителната давност, каквото оплакване е направено във въззивната
жалба, поради което такова обсъждане следва да се направи от въззивния съд.
В решение № 252/17.02.2020 г. по гр.д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, се посочва, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено
са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т.
нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в случаите, когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г.
и при действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата
погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане
на релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен към дата, следваща приемането на ТР
№ 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата погасителна давност започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
С подаването на молбата от 23.01.2012 г. взискателят "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Съдът намира, че по изпълнително дело № 88/2013г./изпълнително дело № 5843/2020
год.по описа на ЧСИ Ц. Н./ е насрочен опис на длъжника на 21.02.2013г., но няма данни
какво имущество на длъжника ще бъде описвано, извършено ли е уведомяване на
взискателя за датата на описа и за задължение за авансово внасяне на такси и без на
посочената дата да е извършен самия опис. Както бе посочено, в мотивите към т. 10 на ТР
изрично е упоменато, че действие по изпълнението, което прекъсва давността, е
извършването на опис на вещи, който в случая не е осъществен.
Изпълнително действие, което по принцип може да доведе до прекъсване на давността,
с постъпилата молба по ИД № 88/2013 г. по описа на ЧСИ В. Й., от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ" ЕАД(изходяща от него с № 51972/30.06.2015г.) за конституирането му като
взискател на основание чл.429 от ГПК, с която възложил на ЧСИ действия по чл.18 ЗЧСИ,
без да ги конкретизира. Същия е конституиран на 04.09.2015г. от ЧСИ-то, като това действие
е извършено преди изтичането на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което може да се
приеме, че е валидно и е довело до прекъсване на давността, както правилно е приел
първоинстанционния съд. В случая не се касае за присъединяване на кредитор, а за
конституиране на нов взискател в качеството му на частен правоприемник на
първоначалния.
На 07.06.2018г. ЧСИ-то е наложило запор върху банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ ЕАД и „ЦКБ“ АД, с което изпълнително действие води до прекъсване на
12
давността. След тази дата в течение на двегодишния период дружеството-взискател не е
поискало извършване на други изпълнителни действия формиращи конкретен изпълнителен
способ, нито пък съдебният изпълнител е извършвал такива.
Изложеното води до извод, че на 07.06.2020 г. изпълнителното производство по
изпълнително дело № 88/2013 г. /изпълнително дело № 5843/2020 година по описа на ЧСИ
Ц. Н./ е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, обективирано в
издаването на постановление/резолюция/ от 26.10.2021г. от ЧСИ-то.
След датата 26.06.2015 г. приложение следва да намерят постановките по т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които, както вече се изложи, в изпълнителното
производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от
момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В
тълкувателното решение е посочено, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, т. е. когато
осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана,
опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о., ГК е
прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Когато по изпълнителното дело
е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо
не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че след перемирането
на изпълнителното производство по изпълнително дело № 88/2013 г. по описа на ЧСИ
В.Й./изпълнително дело № 5843/2020 год. по описа на ЧСИ Ц. Н./ на 07.06.2020 г. е
постъпила нова молба с вх.№ D-1827/26.01.2021г. с която се иска от ЧСИ да извърши
справка в електронния регистър на БНБ за наличието на банкови сметки на длъжника. Няма
данни по делото дали е извършена такава справка, нито дали са наложени запори, поради
което не може да се приеме, че с нея давността се прекъсва.
Въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна извод, че
началния момент от който започва да тече погасителна давност е датата 07.06.2018 г., когато
13
е извършено последното валидно изпълнително действие-налагане на запора върху
банковите сметки на длъжника и е изтекъл на 07.06.2023г. за главницата, както правилно е
приел и райнония съдя в мотивите на атакуванато решение.
Относно лихните, същите се погасяват с три годищшна давност, която също е изтекла.
В жалбата, както се изложи основният довод на жалбоподателя за незаконосъобразност
на обжалваното решение е свързан с приложението на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение и несъобразяване на първоинстанционния съд с
разпоредбите му.
Извънредното положение в Р.България е въведено за срока след 13 март 2020 г. с
обнародвания в ДВ бр. 28 от 24 март 2020 г. Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. В
същия закон се регламентира спиране или удължаване на определени процесуални срокове и
ограничение на определени процесуални действия - с цел облекчение на физическите и
юридическите лица, както и осигуряване спазването на въведените мерки за превенция и
намаляване разпространението на COVID-19. С чл. 3 от Закона за извънредното положение
са спрени всички процесуални срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства от 13.03.2020 г. до момента на неговата отмяна.
Срокът спира да тече с настъпване на определено събитие, до началото на което е
текъл, и след отмяната му отново продължава да тече. В настоящия случай това събитие е
въвеждане на извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение.
При спиране срокът се смята по следния начин: времето от началото на срока до
настъпване на събитието, с което срокът е спрян, се събира с времето, което е изтекло след
отпадане на събитието, с което срокът е спрян. В конкретния случай времето от началото на
срока до 13.03.2020 г. се събира с времето, което е изтекло след отмяна на извънредното
положение. Така в настоящия случай от предприето последното валидно изпълнително
действие – 07.06.2018 г. до 13.03.2020 г. - въвеждане на извънредното положение в страната,
с което срокът е спрял да тече са изтекли 21 месеца и 6 дни, което време след като се събере
с времето, което е изтекло след отпадане на събитието - 20.05.2020 г. съгласно пар. 13 от ЗР
на ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /до когато
срока на обявеното извънредно положение в страната е удължен с Решение на 44-то
Народното събрание на 3 април 2020 г. и е публикувано в ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. /, тъй
като при отмяна на извънредното положение процесуалните срокове продължават да текат
оттам, от където са спрели до датата на постъпилата молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД вх.№ 24386/20.06.2023г. за образуване на ново изпълнително дело до ЧСИ И. Ц. с
район на действие ОС-Враца рег.№ ***.
Получават се след приспадане срока на извънредното положение(2 месеца и 7 дни за
периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.) 39 месеца и 7 дни(в периода от 21.05.2020г. до
20.06.2023г.). След сборуването им от 21 месеца и 6 дни +39 месеца и 7 дни се получават
общо 60 месеца и 13 дни, т.е. 5 години и 13 дни, което води до извода, че давността е изтекла
и вземането е погасено по давност. Доводите на ответника- въззивник, че началният момент
14
от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г. и изтича на 26.08.2020г., като
се съобрази и двумесечният срок на ЗМДВИП са неоснователни и голословни. Касае се
както се изложи по горе за спиране, а не за прекъсване на срок.
С оглед изложеното, доколкото се доказва твърдяното от ищеца основание за
недължимост на исковите суми, за които против същият е издаден изпълнителен лист от
27.06.2011 г. на Районен съд - Мездра по ЧГД № 625/2011г., въз основа на заповед по чл. 410
ГПК - погасителна давност, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
Като е достигнал до същите правни изводи районния съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
Вземайки предвид изложеното, въззивният съдебен състав намира подадената въззивна
жалба за неоснователна.
С оглед резултата от обжалването, на основание чл. 273, във вр. с чл. 78 от ГПК на
въззиваемата страна се дължат направените в хода на въззивното производство разноски в
размер на 400, 00 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за
правна защита и съдействие пред въззивната инстанция.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/03.06.2024 г. по гр. д. № 960/2023 г.по описа на PC-
Мездра.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. М. Н., ЕГН ********** от ***, сумата 400,00
/Четиристотин/ лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15