РЕШЕНИЕ№262059
гр. Пловдив, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на шестнадесети юни две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 14333 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от “Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД против Й.Т.Т.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в
Заповед № 5268/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав, за следните суми: сумата от 1 207,
50 лв. - главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 06.08.2018 г., сключен между длъжника и „А1 България”
ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която
сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД и
сумата от 59, 94 лв.- мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –14.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че между Й.Т.Т. и „А1 България” ЕАД е сключен
договор за продажба на изплащане от 06.08.2018 г., по силата на който ответната
страна е станала собственик на мобилно устройство “***”, срещу насрещното
задължение на купувача да заплати продажната цена на вноски съобразно
погасителния план към договора. Поради незаплащане на дължимите задължения
договорът бил предсрочно прекратен на основание т. 12.3. от договора, като задължението
до края на срока на договора в размер на сумата от 1 207, 05 лв. е обявено
за предсрочно изискуемо на основание т.12.3. от Договора. Поддържа, че на
07.11.2014 г. между „А1 България” ЕАД и
„Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД е сключен договор за поръчителство, по силата
на който ищецът се е задължил да обезпечи чрез поръчителство задължението на
длъжника за заплащане на цената по договора за продажба на изплащане. Твърди,
че на основание чл. 143 ЗЗД и чл. 2.2.4. от договора ищецът в качеството си на поръчител
уведомил длъжника, че ще изпълни вместо него задължението му към „А1 България”
ЕАД. Поради липса на доброволно плащане от страна на длъжника, след като бил
надлежно поканен и на основание чл. 2.2.3 от договора от 07.11.2014 г., на
05.12.2019 г. „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД платил на „А1 България” ЕАД
дължимите и изискуеми вноски по договора за продажба на изплащане. Сочи, че
плащането било осъществено след отправена покана от страна на кредитора чрез
предявяване на Приемо-предавателен протокол от 20.05.2019 г., съдържащ списък с
абонатите и размера на просрочените задължения. Счита, че със заплащане на
сумата в полза на кредитора е придобил вземане против длъжника. Претендира присъждане
на обезщетение за забава, считано от датата на заплащане на задължението на
длъжника. По тези съображения се моли за уважаване на предявените установителни
искове. Моли за присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
Ответната
страна Й.Т.Т., чрез адв. К., е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за
нейната неоснователност. Счита, че сключеният между ответната страна и „А 1
България“ ЕАД договор за продажба на изплащане е недействителен, тъй като в
последният не е посочена сумата, която следва да бъде заплатена от купувача.
Сочи, че в условията на договора е посочено единствено, че цената на
устройството е платима на една първоначална и 23 месечни вноски с лихва от 4,
95 %, съгласно погасителен план. Видно от приложения погасителен план към
договора обаче всяка погасителна вноска е установена в различен размер. По така
изложените съображения счита, че за потребителя остава неясен начинът на
формиране на цената – общата стойност на вещта и размерът на погасителните
вноски, ведно с включена лихва. Твърди, че в договора била посочена единствено
общата сума на останалите непогасени задължения от 1 322, 50 лв. Поддържа,
че длъжникът не е надлежно уведомен по реда на чл. 99 ЗЗД за сключения между
ищеца и кредитора договор за поръчителство. Твърди, че претендираната в
производството по делото сума е изцяло нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и
разпоредбите, установяващи защита на потребителите, тъй като не става ясно как
е формирано задължението. По така изложените съображения се моли за отхвърляне
на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 143 ЗЗД и чл. 200 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 5268/23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав, за следните суми: сумата от 1 207,
50 лв. - главница, представляваща непогасени месечни вноски по договор за
продажба на изплащане от 06.08.2018 г., сключен между длъжника и „А1 България”
ЕАД, прекратен предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която
сума е платена от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД и
сумата от 59, 94 лв.- мораторна лихва за периода 05.12.2019 г. – 04.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –14.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Против заповедта за изпълнение е депозирано възражение от
длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което заповедният съд, като е
съобразил, че са налице предпоставките по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, е дал
указания на заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Искът е предявен в
законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което
отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
От
представения по делото Договор за продажба на изплащане № ***/ 06.08.2018 г. се
установява валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за
продажба между “А1 България” ЕАД и Й.Т.Т., по силата на който мобилният
оператор е поел задължение да предостави на потребителя мобилно устройство,
съгласно приемо-предавателен протокол, а именно апарат ***, IMEI ***,
срещу насрещното задължение на купувача да заплати да заплати сумата от 1 322, 50 лв., както следва първоначална вноска в размер на
57, 50 лв. и 23 месечни вноски.
Дължимосттта и размера на всяка погасителна вноска са посочени, в приложения
към договора погасителен план. В т. 12.3. от Договора е установено, че при
неплащане на две последователни месечни вноски от купувача, всички вноски до
пълната стойност на апарата стават изискуеми, като изискуемостта настъпва след
изтичане на 125 дни от спиране на достъпа на купувача до мобилните услуги,
предоставени от оператора, във връзка с който договор е възникнало и
продажбеното правоотношение.
В договора страните са уговорили възможността
за обезпечаване на задълженията на купувача, когато последният е физическо
лице, с поръчителство от трето за правоотношението лице - т. 9.1.2 от Договора.
Страните са уговорили, че в случай на плащане на просрочените задължения от
поръчител, то последният има право на регрес към купувача за платената
главница, ведно с лихва за забава от деня на плащането, ако поръчителят е
уведомил длъжника за намерението да плати по направено от продавача искане за
това - т. 15 от договора.
Установява се, че предметът на договора е
предаден на купувача, видно от представения по делото приемо-предавателен
протокол от 06.08.2018 г. - подписан от купувача, поради което е настъпила
изискуемостта на вземането на продавача да получи продажната цена, което обаче
е разсрочено на вноски по съгласие между страните.
Съдът намира, че договорът за продажба на
изплащане е валиден, поради което на основание на така постигнатото съглашение
за страните са възникнали, установените в договора права и задължения. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответната страна за недействителност на
договора, поради обстоятелството, че последният е с неясно съдържание,
доколкото е посочена стойността на предоставеното устройство, обстоятелството,
че тази стойност е платима на вноски и размерът на първоначалната вноска и на
всички останали 23 месечни вноски, които са с различен размер.
Към момента на заплащане на задължението на
потребителя от страна на ищеца е настъпил падежът и на последната погасителна
вноска по договора за продажба на изплащане, поради което не следва да се
пристъпва към проверка на наличие на основанията за обявяване на задължението
за предсрочно изискуемо.
По делото е представена фактура № ***/19.03.2019
г., издадена от кредитора „А 1 България“ ЕАД, от която се установява
потребителят има задължение за заплащане на вноски за изплащане на стоки в
размер от 920 лв., като задълженията по предходни периоди с вкл. ДДС са за
сумата от общо 1 530, 05 лв.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест
за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи в процеса
на доказване, че е изпълнил задължението си по процесния договор за продажба на
изплащане.
По силата на представения по делото Договор от
07.11.2014 г., сключен между ищеца и “Мобилтел” ЕАД – праводател на ищцовото дружество, последното е поело
задължение да обезпечи като поръчител задълженията на абонати на оператора -
физически лица, по подписани договори за продажба на вещи, като е установена и
процедурата, изпълнението на която гарантира, че поръчителят действително е
поел ангажимент да обезпечи конкретно вземане - кредитна оценка на потребителя
от ищеца, одобряване на клиента за сключване на договор, подадено уведомление
от оператора за просрочени задължения на одобрения потребител, представляващо
същевременно и покана за плащане в качеството му на поръчител. Действието на
договорът за поръчителство е продължавано чрез сключване на анекси към
последния, които са представени в производството, като същият е действал към датата
на сключване на договора за продажба на изплащане.
Представен е приемо-предавателен протокол № 214/20.05.2019
г., подписан между страните по договора за поръчителство, съдържащ списък на
лицата, сключили договори с “А1 България” ЕАД за закупуване на вещ,
задълженията по които са просрочени от потребителите и които са обезпечени от
поръчителя. Към приемо-предавателния протокол е представен списък, в който е
посочено задължението на ответната страна.
По делото е представено платежно нареждане от
05.12.2019 г., по силата на което ищецът е заплатил в полза на “А1 България”
ЕАД сумата от общо 17 252, 17 лв. с посочено основание за заплащане –
приемо – предавателен протокол № ***.
С уведомление от ищеца, като поръчител по
договора за продажба, до ответната страна - като купувач по договора и длъжник
за цената по него, последната е уведомена, че са налице просрочия на месечните
вноски, за които ищецът е получил искане от продавача да плати, което
възнамерявал да направи при непогасяване на дълга от страна на потребителя до 24.06.2019
г. В последното е посочено, че вземането по договора за продажба на изплащане е
станало предсрочно изискуемо. По делото не са налице данни за получаване на
уведомлението от страна на длъжника.
С уведомление продавачът “А 1 България” ЕАД е
потвърдил спрямо поръчителя - ищец извършеното от последния плащане на 05.12.2019
г. на сумата от 1 207, 50 лв. по процесния договор за продажба.
Договорът за поръчителство се сключва в
писмена форма и представлява съглашение между кредитора и поръчителя, по силата
на което последният поема задължение спрямо кредитора да отговаря за
изпълнението на чуждо задължение – това на главния длъжник спрямо кредитора,
чрез поемане на лично обезпечение на дълга. В процесния случай вземането на
кредитора към ответната страна – потребител е надлежно обезпечено със сключване
на процесния договор за поръчителство, макар към момента на сключването му
последното да не е било възникнало. Това е така, тъй като законът с
разпоредбата на чл. 138, ал. 2 ЗЗД допуска да се поеме обезпечение и по отношение
на бъдещо задължение, като в процесния договор е изрично установено, че с
подписването му поръчителят обезпечава всички задължения, породени от договори
за продажба на изплащане – раздел II, т. 1 от Договора, какъвто е настоящия
случай. Вземането е индивидуализирано в приложения към приемо-предавателния
протокол от 20.05.2019 г. списък на абонатите и размера на просрочените
задължения.
Съгласно чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските,
които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск.
Установява се, че ищецът е платил сумата от 1 207,
50 лв., част от посочените в списъка към приемо-предавателния протокол от 20.05.2019
г., задължения на потребителя - ответник към “А 1 България” ЕАД, която сума е
дължима по силата на договор за продажба на изплащане от 06.08.2018 г. Чрез
заплащане на задълженията на длъжникът поръчителят е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор, поради което е носител на вземане за заплатената сума,
което не е заплатено от страна на длъжника в производството, за което не са
представени доказателства, въпреки указанията на съда, поради което предявеният
иск за главница следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от
1 207, 50 лв.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение задължението си за заплащане на процесната сума и
последната е погасена от страна на поръчителя, в полза на последния следва да
се присъди обезщетение за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗД поръчителят,
който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него
иск, като последният има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня
на плащането. Следователно обезщетението за забава по силата на специалната
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД следва да се присъди, считано от датата на
заплащане на задължението от страна на поръчителя – 05.12.2019 г. и следва да
се присъди до крайния, посочен от ищеца момент – 04.05.2020 г., поради което
предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде уважен в
пълния му предявен размер от 59, 94 лв., по отношение на който не са релевирани
възражения от страна на ответника.
С оглед изхода на правния спор в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство
Предвид така изложеното и с оглед изхода на
правния спор, съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД,
в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 343, 62 лв. – разноски в
заповедното производство, от които сумата от 318, 27 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25, 35 лв. за държавна такса, както и сумата от 325, 35 лв. –
разноски в първоинстанционното производство, от които сумата от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение и 25, 35 лв. за държавна такса.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 143,
ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес *** – наследник на Л.Б.Д., починала на *** г., дължи на "Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков КИазанджията“ № 4, вх. А, ет. 6, сумата от 1 207, 50 лв. - главница,
представляваща непогасени месечни вноски по договор за продажба на изплащане от
06.08.2018 г., сключен между длъжника и „А1 България” ЕАД, прекратен
предсрочно, вземанията по който са предсрочно изискуеми, която сума е платена
от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, съгласно договор за поръчителство от
07.11.2014 г., сключен между последния и „А1 България” ЕАД и сумата от 59,
94 лв. - мораторна лихва за периода от 05.12.2019 г. до 04.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение –14.09.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които парични притезания е издадена
Заповед № 5268/23.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА
Й.Т.Т., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на "Състейнъбъл Бизнес Солюшънс" АД, ЕИК *********, сумата от
343, 62 лв. – разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 11653/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX
граждански състав, и сумата от сумата от 325,
35 лв. – разноски в първоинстанционното производство по гр.д. № 14333/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ