РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Пловдив, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Търговско дело №
20215300900622 по описа за 2021 година
Ищцата Г. В. И. с ЕГН **********, от гр. ****, представлявана от
пълномощника й адв. М. И. Д., твърди, че на **** г., около 13:20 часа, намирайки се на
банкета на локален път на „К. ш.“ в гр. П. била блъсната с дясното огледало на
управлявания от И. С. в посока на движение - от юг на север, лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ****, поради движение с несъобразена скорост с
характеристиките на пътя, поради не оставяне на достатъчно странично разстояние и
несъобразяване на поведението на водача на автомобила с уязвимите участници в
движението, вследствие на което й били причинени следните травматични увреждания
: счупване на горния край на лявата раменна кост, преминаващо през хирургичната
шийка с дислокация; петрохантерна фрактура на лявата бедрена кост, фрактурна
линия, преминаваща през линията, свързваща двата трохантера; травма на мускулите
на дясното ходило, разкъсно-контузна рана в областта на дясното ходило /между 1-ви и
2-ри пръст; множество охлузвания и кръвонасядания по кожата на цялото тяло,
основно от лявата му страна. Във връзка с пътнотранспортното произшествие било
образувано д. п. № 25 по описа на „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив за 2021 г.,
прекратено по искане на пострадалата преди да бъде повдигнато обвинение на
виновния водач.
След инцидента ищцата била приета по спешност в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД,
където в периода **** г. – 06.04.2021 г. й била оказана спешна медицинска помощ,
била стабилизирана и оперирана, като поради силни болки и влошаване на състоянието
й в периода 03.06.2021 г. – 10.06.2021 г. била хоспитализирана в МБАЛ „Света
Каридад“, където й били извършено медикаментозно лечение и назначена физикална и
рехабилитационна програма, но лечението й продължава и към датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.08.2021 г., в домашни условия, при строг постелен домашен
режим, като се нуждае и изцяло за всичко от чужда грижа.
1
В продължение на 4 месеца след катастрофата тя била прикована към леглото и
гледана като малко бебе, на памперси. Затворила се в себе си, станала раздразнителна,
потисната, притеснена, изнервена, като нуждата от чужда помощ й оказала сериозно
негативно въздействие върху психическото и емоционално й състояние. Вследствие на
получените травми за неопределен период от време тя била лишена от нормалния й
начин на живот, като към датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2021 г.,
все още е зависима от грижата на близките си и все още не може да се върне вкъщи и
към нормалния си живот. Силно е притеснена за живота си, дали ще може да ходи
нормално. Тя търпи редица ограничения в хранителния режим, обичайните си битови
навици, променя се целият й свят. Лечението и възстановяването е особено трудно
доколкото травмите обхващат основно лявата страна /ляв крак и лява ръка/, но засягат
и двата крака и тя няма възможност да използва патерици, а само инвалидна количка и
то най-рано след четвъртия месец.
Твърди се още, че в периода 06.04.2021 г. – 11.04.2021 г. за лечението и
възстановяването й е направила разходи в общ размер на 3519.09 лв., от които 3370 лв.
за закупуване на поставените й импланти и 149.09 лв. за закупуване на памперси,
превързочни материали и медикаменти в това число : памперси и анатомично парче на
стойност 25.30 лв.; 1 брой „Цкатридин спрей“ на стойност 21.16 лв.; 10 броя ампули
„Клексан“, 40 мг., 0.4 мл на стойност 71.59 лв.; Амоняк на стойност 2.60 лв.; 1
опаковка капсули „Калцикинон“ на стойност 24.29 лв.; 5 броя ампули „Аналгин“ на
стойност 4.15 лв.
Въз основа на така очертаната фактическа обстановка, както и предвид факта, че
към **** г. гражданската отговорност на И. С. за причинените на трети лица
имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №****, е била застрахована по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
сключен с ответника, който не е платил обезщетение по образуваната по молба на
ищцата вх. № **** г. преписка щета № ****, с настоящата искова молба тя моли съда
да осъди дружеството да й заплати обезщетения съответно в размер на 110 000 лв. за
претърпените неимуществени вреди и в размер на 3519.09 лв. за репариране на
причинените й имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на
уведомлението – 23.04.2021 г., до окончателното им изплащане.
Пълномощникът на ищцата - адв. М. И. Д., моли съда да й присъди адвокатско
възнаграждение на основание на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
Закон за адвокатурата.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за
застраховането.
Ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, представляван от пълномощника му
юрк. В. А., в подадения в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК отговор на искова молба не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение породено от договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ****, към **** г., но намира
предявените искове за неоснователни по следните съображения : не са налице
елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – пътният инцидент не
е произтекъл по описания в исковата молба механизъм, водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***** не е реализирал виновно и
2
противоправно поведение, в резултат на което да е причинено процесното
пътнотранспортно произшествие; водачът И. С. не по своя вина е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие, не е
нарушил виновно правилата за движение по пътищата и за него събитието е случайно
по смисъла на чл. 15 НК, като ударът е настъпил в страничната задна част на
автомобила и водачът не е имал техническа възможност да предотврати настъпването
на пътнотранспортното произшествие и единствената причина за последното е
поведението на ищцата; пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като е имала неправомерно поведение върху платното за движение,
изразило се в : нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП – вместо да се
движи противоположно на посоката на движение, пострадалата се е движила по
пътното платно в посоката на движение на автомобила независимо от наличието на
банкет встрани от него; нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗДвП –
пострадалата не се е съобразила с приближаващия се лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ****, като не е положила минимална грижа да
обърне внимание и да се огледа за преминаващи превозни средства; нарушение на чл.
113, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗДвП – пострадалата внезапно е променила
траекторията си на движение в посока наляво, в момент на преминаване на процесния
автомобил покрай нея и след като я е подминал с предната си част, като така
посоченият принос на пешеходеца поотделно и в съвкупност обуславя редукция на
обезщетението в размер на не по-малко от 90%; претендираният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е прекомерен и неоснователно завишен
съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот
в страната и принципа за справедливост; недоказани по основание и размер са и
претенциите за имуществени вреди; неоснователността на главния иск води до
неоснователност и на акцесорната претенция, като неправилно е посочен и началният
момент, от който се претендира присъждането на законната лихва.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от адв.
Д., в който е изразено становище по направените от ответника оспорвания и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като са
наведени и допълнителни твърдения относно поведението на последната в момента на
инцидента – тя се е движила попътно, с нормален ход, в банкета на пътното платно,
когато е била ударена от лекия автомобил, който не е съобразил разстоянието между
пешеходката и насрещно движещото се МПС; водачът на автомобила не е бил
внимателен с пешеходката, като дори не е подал звуков сигнал при приближаването си
и изравняването с нея, не е оставил достатъчно странично разстояние между
управлявания от него автомобил и пешеходката, за да се разминат безаварийно, не е
реагирал на възникналата опасност, а ударът не е настъпил в задната част на
автомобила. Наведени са и допълнителни твърдения относно актуалното здравословно
състояние на ищцата – болките и страданията й продължават и към 15.04.2022 г., към
която дата тя не е възстановена напълно, има съществени ограничения в движението на
увредените долен и горен крайници.
В подадения в срока по чл. 373, ал. 1 ГПК допълнителен отговор процесуалният
представител на ответника заявява, че оспорва наведените в допълнителната искова
молба нови твърдения относно механизма на настъпване на събитието и мястото на
реализиране на удара.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните, а също и признанието
на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
3
съвкупност намира следното :
Предмет на делото са искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, съставляващо и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което се твърди да е покрит посредством сключен
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите,
предявен срещу застрахователя на причинителя на вредите, поради което за
уважаването му следва да се установят както елементите на фактическия състав на чл.
45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ : непозволено увреждане
/противоправно деяние, извършено виновно; вреди; причинноследствена връзка между
увреждането и вредоносния резултат/, съставляващо и застрахователно събитие,
рискът от настъпване на което е покрит посредством сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите, така и наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на настъпване на застрахователното
събитие и спазване на изискването по чл. 380, ал. 1 Кодекс за застраховането КЗ/ за
предявяване на писмена застрахователна претенция за плащане на застрахователно
обезщетение преди завеждане на исковата молба в съда.
Видно от приетия като доказателство заверен препис на Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица **** г., официално заверен препис на който се съдържа и в
кориците на приложеното за послужване към делото д. п. № 25 по описа на Сектор
„РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив за 2021 г., на **** г., около 13.20 ч. мл. инсп. Г. М. –
сл. в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, е посетил пътнотранспортно
произшествие, за което в същия ден е съставил цитираният протокол, в който е
удостоверено, че : участници в него са „ППС с рег. № ****, марка „Фолксваген“, модел
„Голф“; рама № .....; св. за рег. № ****; собственост на „ЛОЗАНА“ ЕООД, …;
ИДЕНТИФИКАТОР / ... ЕИК/ : *********; .... водач : И. Г. С.; ....; застраховка „ГО“ –
ЗАД „Армеец“ АД; полица № *****, валидна до 13.02.2022 г.“, а също и „Г. В. И. – п.,
ЕГН **********“; по автомобила има следните видими щети : „дясно огледало за
обратно виждане, задна дясна врата“ и че при инцидента е пострадала Г. И. с диагноза
„фрактура на ляво рамо и тазобедрена става“, като в графата „Обстоятелства и
причини за ПТП“ е отразено следното : „Води се ЗМ № 25 от **** год.“
В съответствие с това отбелязване констатира се от съдържащите се материали
в приложеното за послужване д. п. № 25 по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР –
Пловдив за 2021 г., че то е образувано на **** г. по реда на чл. 212, ал. 2 Наказателно-
процесуален кодекс /НПК/, след посещение на описаното в Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица **** г. местопроизшествие и от М. М. - разс. п. при Сектор
„РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив, със съставянето на протокол за оглед на същото,
като е прекратено с Постановление на п. при Районна прокуратура от 11.11.2021 г. на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК – по искане на
пострадалия за прекратяване на наказателното производство до започване на
съдебното следствие.
Констативният протокол за ПТП с пострадали лица е изготвен от длъжностно
лице, в кръга на службата му и по определените в закона - Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи,
Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, форма и ред, с оглед на което
съставлява официален свидетелстващ документ, като поради обстоятелството, че той е
съставен след задължително посещение от органите на полицията на мястото на
4
пътното произшествие, при което при извършения оглед съставителят пряко е
възприел факти, относими за определяне на неговия механизъм, то съгласно чл. 179,
ал. 1 ГПК протоколът се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила
както относно авторството на материализираното в него изявление на длъжностното
лице – съставител, а така също и с материална доказателствена сила за извършените
пред и от съставителя действия, в това число и относно удостоверените в документа
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, имащи отношение към
механизма на ПТП – участници в ПТП, местоположение на пътните превозни, характер
и вид на нанесените щети, пострадали лица, наличие/липса на ограничения за
движението /в този смисъл решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506 от 2013 г. на
ВКС, І т. о./
Доколкото, обаче, в констативния протокол за ПТП с пострадали лица липсват
данни за поведението на водача на катастрофиралия автомобил и в частност в
документа не са описани допуснати от него нарушения на правилата за движение като
причина за произшествието, то за успешното провеждане на предявените искове
според чл. 154, чл. 1 ГПК в тежест на ищцата бе да установи цялостния механизъм на
пътнотранспортния инцидент, противоправното деяние на третото лице И. Г. С.,
вредите и причинно-следствената връзка между увреждането и вредоносния резултат.
Същевременно, тъй като ответникът оспорва злополуката да е настъпила по
изключителна вина на водача на автомобила, то в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК в
негова тежест бе да докаже твърдението си, че водачът на автомобила не е бил длъжен,
съответно не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, т.
е. че се касае за случайно деяние.
В тази насока се допуснаха един свидетел на ищцата, от чийто разпит се отказа, а
също като свидетели М. И. Г. – очевидец на случилото се, и И. Г. С. – водач на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №****, според чиито показания :
св. Г. се придвижвала пеша в локалното платно на ул. „В.Л.“ № ***, в посока с. -
„Айгер инженеринг“ ООД и село Т., вървейки по отъпкано пространство отстрани на
пътя, което в предходен момент се ползвало за паркинг, а пред нея на пътното платно
вървяла една жена; покрай тях преминал лек автомобил на фирма „Лозана“ за доставка
на храна, от който достигайки жената се чуло бипкане, при което тя се уплашила и
подскочила към моторното превозно средство, което я закачило с дясното си огледало,
при което отхвръкнала и претъркулвайки се към задната дясна врата на автомобила
паднала до задната му гума, в който момент колата спряла; водачът слязъл от
автомобила и попитал жената как е; тя му отговорила, че й няма нищо и да тръгва;
свидетелката подала информация за случилото се на тел. 112 и след като нейни колеги
повдигнали жената се оказало, че тя не може дастъпи на крака си, поради което я
преместили настрани и изчакали пристигането на линейка; на местопроизшествието
нямало тротоар, но от дясната страна на платното за движение в посока север било
утъпкано; скоростта на движение на автомобила била около 30 – 35 км/ч, като на
мястото няма пътна маркировка, а при разминаване единият автомобил трябва да
навлезе в тревната площ; в момента на пътния инцидент нямало насрещно движещ се
автомобил, а времето било слънчево, настилката била суха;
св. С. : инцидентът се случил около 12:00 ч., в локалното платно на К. ш., в самото
начало, от дясната страна в посока гр. К.; времето било ясно, пътната настилка – суха,
нямало пътна маркировка на платното за движение; на самото пътно платно, от дясна
страна в посока гр. К. се движела сравнително бавно пешеходка, с гръб към
5
управлявания от свидетеля лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
****; отстрани на платното за движение имало треви; скоростта на автомобила била
около 25 км/ч; като отбил в локалното платно за движение свидетелят забелязал
пешеходката, която се намирала преди фирма „AIGER“; внезапно пешеходката се
обърнала и видяла автомобила, като по преценка на свидетеля се изплашила и тръгнала
към моторното превозно средство; в този момент той натиснал клаксона и спирачките,
и отбил в ляво, поради което според свидетеля пешеходката не се ударила в предната
част, а встрани – в огледалото на колата; след удара свидетелят слязъл и видял, че
жената е на земята; повдигнал я и тя го уверила, че всичко е наред, но когато я пуснал,
видял, че не може да стои, тъй като единият крак я болял.
В кориците на приложеното д. п. № 25 по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР
– Пловдив за 2021 г. се съдържа и оригиналът на съставения в деня на произшествието
от р. п. в Сектор „РПТ“ при ОД на МВР – Пловдив Протокол за оглед на
местопроизшествие, в който са отразени следните фактически констатации на
съставителя : „Огледът се извършва в гр. П., локалното платно на ул. „В. Л., на около
100 м. южно от табелата за изхода на гр. П., в посока – с.. Локалното платно се намира
източно от улицата. Една лента за движение, без маркировка, сухо, асфалт. За ориентир
/0/ се взе метална шахта, кръгла форма, разположена в центъра на локалното платно,
приблизително по средата меду сградата на КПП, южно от 0 и сградата на „Айгер“,
северно от 0. Широчината на платното е 4 м. На 6,30 м. източно от патното има
бетонна ограда и разстоянието между двете е покрито с пръст и трева. На 8,50 м.
северно от 0 и на 1,50 м. западно, от източния край на платното се намира мястото,
което посочи И. Г. С. като мястото, на което е ударил жената. На 16 м. северно от 0, на
пътя – пръстта и тревата източно от локалното платно е паркиран л. а. „Фолксваген“ с
рег. № ***. Тъмен на цвят с четири врати с надпис на левите врати „Лозана drive
food.“
Бе допуснато и извършване на автотехническа експертиза от в. л. инж. В. С.,
според заключението на което :
- Най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на
анализираното пътнотранспортно произшествие : Водачът И.С. е управлявал л. а.
„Фолксваген Голф“ по локалното платно за движение на ул. „В. Л.“ в гр. П., в посока
от юг на север, с около 31 км/ч, излизайки от „S“-образна поредица от завои. През това
време пешеходката Г. И. се е движила със спокоен ход в източната част на платното за
движение в същата посока пред автомобила, като е била видима за водача преди да
попадне в опасната зона за спиране на автомобила, след което е ускорила и косо се е
отклонила на ляво, като се е отправила към западната част на локалното платно. Когато
л. а. „Фолксваген Голф“ е отстоял на около 16,80 м от засдаващата се конфликнта
точка, водачът му е започнал да реагира със задействане на спирачната система. В този
момент пешеходката вече е поподнала в опасната зона на автомоила. В резултат на
скорости и пресичане на траектории е последвал удар в дясната страна на автомобила –
дясното огледало за обратно виждане, и пешеходката. След удара автомобилът е спрял
след около 4,2 м., а пешеходката е педнала на платното за движение до задната
дяснастрана на автомобила.
- Причина за настъпилото ПТП е, че водачът на л. а. „Фолксваген Голф“ не е
съобразил скоростта и траекторията на автомобиа с намиращия се на платното за
движение пешеходец. Движението на пешеходката по платното за движение – вдясно и
попътно на автомобила, е ограничавало възможността й да възприеме движещия се
6
попътно зад нея л. а. „Фолксваген Голф“. Причина за настъпилото ПТП е и косото
движение на пешеходката по платното за движение с навлизане в коридора на
автомобила по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.
- Водачът на автомобила е имал техническа възможност давъзприеме движението
на пешеходката по платното за движение преди тя да навлезе в опасната зона за
спиране на автомобила и да избере скорост и траектория, така че при необходимост да
спре, като по този начин да избегне произшествието.
- Попътно на движението на л. а. „Фолксваген Голф“ в посока от юг на север,
непосредствено след мястото на произшествието са разположени следните пътни знаци
: А12 – неравности по платното за движение; В26 – забранено движение със скорост
по-висока от посочената /30 км/ч/. Технически правилно е било при движение на
автомобила подбраната скорост от водача да бъде нормативно съобразена.
- Водачът С. е управлявал л. а. „Фолксваген Голф“ по локалното платно за
движение на ул. „В. Л.“ в гр. П., в посока от юг на север, излизайки от „S“-образна
поредица от завои. През това време пешеходката И. се е движила със спокоен ход в
източната част на платното за движение, в същата посока, пред автомобила, като е била
видима за водача преди да попадне в опасната зона за спиране на автомобила, след
което е ускорила и косо се е отклонила наляво, като се е отправила към западната част
на локалното платно. Когато л. а. „Фолксваген Голф“ е отстоял на около 16,80 м. от
създаващата се конфликтна точка, водачът му е започнал да реагира за задействане на
спирачната система, но в този момент пешеходката вече е попаднаа в опасната зона на
автомобила.
- Ударът между л. а. „Фолксваген Голф“ и пешеходката е настъпил на платното за
движение в конфликтната точка на първоначален контакт, която приблизително се
намира : по дължина – на около 8 – 9 м. северно от ориентир, приет в Протокол за
оглед на местопроизшествие; по широчина – на около 1 – 2 м западно от източната
граница на платното за движение.
- Отговорът на въпроса за възможността за предотвратимост на произшествието
от пешеходката е пряко свързан с възможността за възприятие на пострадалата на
обстановката на пътното платно и конкретно движението на автомобила. Следва да се
отбележи, че към момента на настъпване на произшествието видимостта между водача
на автомобила и пешеходката е била неограничена, което означава, че при наличие на
добри характеристични данни на пешеходката, тя е имала техническа възможност да
види и възприеме движещия се автомобил. Дали, обаче, действително тя е възприела
правилно пътната обстановка зависи от нейното психоемоционално моментно
състояние и преценка.
- Водачът на автомобила е имал техническа възможност да възприеме движението
на пешеходката по платното за движение преди тя да навлезе в опасната зона за
спиране на автомобила и да избере скорост и траектория така, че при необходимост да
спре, като по този начин да избегне произшествието.
Като доказателство бе прието и заверено копие на Епикриза, издадена от д-р П. К.
- л. УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, в чиято Клиника по ортопедия и
травматология ищецата съобразно направеното отбелязване в графата „Анамнеза“ е
приета на **** г. „…като пострадала при ПТП“ и с оплаквания от болки в ляво рамо и
тазобедрена става, като е пролежала до 06.04.2021 г., когато е изписана след
извършени й на **** г. операции за открито наместване на фрактури с вътреша
7
фиксация, фемур, в състояние и с препоръки както следва : „С подобрение. Липсват
медицински и ортопедични противопоказания при изписването. ... Препоръки и
назначения : Клексан 0.4 за 30 дни по 1 шприц дневно, подкожно. Ципрофлоксацин
500 мг 2х1 таб. за 5 дни. Калцикином капс. 2х1 за 3 месеца. Превръзки през 3 дни от
ОПЛ. На 16.04. за сваляне на конци. Втори контролен преглед – при нужда. Да не
стъпва на оперирания крак 4 месеца. ЛФК по указания начин. При нужда да се насочи
към СБР.“ и със следната окончателна диагноза : „Петрохантерно счупване, закрито.
Счупване на горния край на раменна кост./Фрактура петрохантерика феморис
синистра./Фрактура коли хирургици умери синистра/ВЛС халуцис декстра.“
Допусна се, също така, извършване и на съдебно-медицинска експертиза от д-р Д.
Б. М., според заключението на който : по време на ПТП на **** г. ищцата е получила
следните увреждания - закрито, разместено счупване на горния край на лява раменна
кост; закрито, разместено счупване на горния край на лява бедрена кост; мекотъканна
рана по гърба и палеца на дясно ходило; контузия на главата и ескуриации по лявата
част на тялото. В конкретния случай травматичните уврежданя на ищцата са
настъпили напълно по начина описан от нея в исковата молба – участник в ПТП като
пешеходец, ударен от автомобил, като по време и начин се е получило така, както се
съобщава в предварителните сведения.
Доколкото в поставената на ищцата в издадената при изписването й на *** г. от
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Епикриза окончателна диагноза не е идентифицирана
контузия на главата, а такова травматично увреждане не се твърди и в исковата молба,
съдът не кредитира заключението на д–р М. в частта му, в която заключава, че по
време на пътния инцидент на **** г. на ищцата е причинена контузия на главата.
Не само констативният протокол за ПТП с пострадали лица 2****/**** г., но и
съдържащият се в приложения по делото заверен препис на д. п. № 25 по описа на
Сектор „РПТ“ при ОД на МВР - Пловдив за 2021 г. Протокол за оглед на
местопроизшествие от **** г., а също и представеният с исковата молба заверен
препис на Епикриза, издадена съответно от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – гр. Пловдив са
официални свидетелстващи документи, тъй като са съставени от длъжностни лица, в
кръга на службата им и по определени в закона форма и ред : съответно протоколът за
оглед на местопроизшествие е съставен съобразно чл. 128 и чл. 129 във връзка с чл.
155 и чл. 156 Наказателно-процесуален кодекс, а епикризата е издадена съгласно чл. 24
и следващите от Наредба № 49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва
да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, поради което на основание чл.
179, ал. 1 ГПК те съставляват доказателства за изявленията пред лицата, които са ги
съставили, съответно за извършените от и пред последните действия.
Така въз основа на тези неоспорени официални документи, а също и на
показанията на свидетелите, които доказателства са в пълен синхрон и взаимно се
допълват, съдът приема за установено, че : на **** г., около обяд, в ясно и сухо време,
на локалното платно на ул. „В.Л., състоящо се от една лента за движение без
маркировка, след сградата на Контролен пропускателен пункт на изхода на гр. П. и
преди сградата на „Айгер инженеринг“ ООД, от източната част на което платно за
движение е затревено, след което има изградена бетонна ограда, е произтекло
пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № ***, собственост на „Лозана“ ЕООД и управляван от свидетеля
И. С., а също и на Г. И. в качеството й на пешеходец, която при придвижването й в
8
посока – север, по самото платно за движение, при приближаването й от автомобила и
след подаден от водача му звуков сигнал, внезапно се отклонила към моторното
превозно средство, ударила се в дясното му огледало, а впоследствие превъртайки се -
и в заднатата му дясна врата, след което паднала до задната дясна гума на автомобила,
в който момент той е преустановил движението си; когато била повдигната се
установило, че пострадалата не може да стъпи на крака, като малко по-късно в същия
ден тя е приета в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Свети Георги“
ЕАД, в която след проведено й в същия ден оперативно лечение, е пролежала до
06.04.2021 г., когато е изписана с подобрение, с окончателна диагноза :
„Петрохантерно счупване, закрито. Счупване на горния край на раменна
кост./Фрактура петрохантерика феморис нинистра/Фрактура коли хирургици умери
синистра/ВЛС халуцис декстра.“, както и с препоръкада не стъпва на оперирания крак
4 месеца.
Горните обстоятелства са взети предвид и от в.л. инж. С. и д-р М. при извършване
на допуснатите по делото експертизи, заключенията по които са изготвили на база на
своите познания и опит и на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, с
оглед на което и тъй като те не бяха оспорени съдът ги кредитира и въз основа на тях
приема за установено и че : пътният инцидент е настъпил при следния механизъм –
управляваният от св. И. С. лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
***, излизайки от последния след поредица от завои е продължил движението си с
около 31 км/ч в посока север по локалното платно за движение на ул. „В.Л.“, гр. П., по
което в същата посока е вървяла и ищцата Г. И., видима за водача на моторното
превозно средство, която при настигането й от последното е променила посоката си на
движение, отклонявайки се на ляво – към западната част на локалното платно, при
което е последвал удар между нея и дясното огледало за обратно виждане на
автомобила, при спирането на който И. се е намирала до задната му дясна страна; при
произшествието по ищцата са произтекли следните травматични увреждания :
Петрохантерно счупване, закрито. Счупване на горния край на раменна кост. Фрактура
петрохантерика феморис синистра. Фрактура коли хирургици умери синистра. ВЛС
халуцис декстра.
С оглед на констатациите на инж. С., че при навлизане на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, в локалното платно за движение на ул.
„В.Л.“, гр. П., придвижващата се по последното в същия момент пешеходка е била
видима за водача на моторното превозно средство и че той е започнал да реагира за
задействане на спирачната система в момент, в който ищцата вече е попадала в
опасната зона на автомобила, които обуславят и извода му, че водачът е могъл да
предотврати настъпването на произшествието, тъй като е имал техническа възможност
както да възприеме движението на пешеходеца по платното за движение преди същият
да навлезе в опасната зона на автомобила, така и да избере скорост и траектория, че при
необходимост да спре, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че
причина за пътния инцидент е случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК, а от тук и
предвид данните по делото, че ищцата внезапно е променила траекторията си на
движение, като се е отклонила към западната част на локалното платно, като съвсем
логичен кредитира и извода на в.л. инж. С., че от техническа гледна точка причини за
настъпилото пътнотранспортно произшествие са : несъобразяване от страна на водача
И. С. на скоростта и траекторията на управления от него лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № *** с намиращия се на платното за движение
пешеходец и косото движение на последния по платното за движение с навлизане в
9
коридора на моторното превозно средство по начин, на място и в момент, когато това
не е било безопасно.
С оглед опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата,
улесняване на придвижването им, опазване на имуществото на юридическите и
физическите лица, а също и на околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства държавата чрез законодателния орган е приела Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/, регламентиращ правилата за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за
участие в движението по пътищата отворени за обществено ползване, изискванията за
правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията
на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
принудителните мерки и наказанията за нарушаване на разпоредбите му и на
издадените въз основа на него нормативни актове, в разпоредбите на който, имащи
отношение към процесното пътнотранспортно произшествие, е предвидено следното :
„Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“ /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП/;
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на
двуколесни пътни превозни средства /чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП/;
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.“ /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/;
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.“ /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/;
Бе прието за установено от неоспореното заключение на в.л. инж. С., че в
момента, в който лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, е
навлязъл в локалното платно за движение на ул. „В.Л.“, гр. П., водачът му е могъл да
забележи придвижващата се в същото време по него пешеходка и да избере подходяща
скорост за движение, позволяваща му да спре в сучай на необходимост, но очевидно не
е сторил това, тъй като е управлявал автомобила със скорост около 31 км/ч и е
възприел пешеходеца в момент, в който предприетите от него действи по задействане
на спирачната система на автомобила не са довели до избягване на
автопроизшествието. Така в нарушение на чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 5, ал. 1
ЗДвП водачът И. С. не само не е избрал скорост на движение на управлявания от него
лек автомобил съобразена със състоянието на пътя и движението по него, но не е
проявил и нужните внимание и предпазливост към уязвим участник в движението,
каквито са и пешеходците и е поставил в опасност здравето на друг участник в
движението – ищцата, тъй като у нея са произтекли следните травматични увреждания
: Петрохантерно счупване, закрито. Счупване на горния край на раменна кост.
Фрактура петрохантерика феморис синистра. Фрактура коли хирургици умери
синистра. ВЛС халуцис декстра.
10
Нарушаването на горните правила за движение от страна на водача И. С.
съставлява противоправно поведение, като с оглед на заключенията съответно на
автоексперта, че от техническа гледна точка причина за настъпилото пътнотранспортно
произшествие е и несъобразяване от страна на водача на скоростта и траекторията на
управления от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, с
намиращия се на платното за движение пешеходец и на д-р М., че при пътния
инцидент на **** г. у ищцата са произтекли следните травматични увреждания :
Петрохантерно счупване, закрито. Счупване на горния край на раменна кост. Фрактура
петрохантерика феморис синистра. Фрактура коли хирургици умери синистра. ВЛС
халуцис декстра, а също и приетото по-горе в мотивите на настоящото решение, че
причина за инцидента не е случайно деяние, то съдът намира регламентираната в чл.
45, ал. 1 ЗЗД презумпция за вина за необорена, а от тук и и че в причинно-следствена
връзка с противоправното деяние на третото лице И. С. са произтеклите у ищцата
травматични увреждания.
Страните не спорят, а този факт се установява и от приетия като доказателство
заверен препис на Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
изготвена от интернест страницата : www.eisokr.guaranteefund.org, че към **** г. за лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, е имало сключен между
собственика му и ответното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица
№ ******, валидна до 13.02.2022 г., а също и относно факта, че на основание чл. 380,
ал. 1 Кодекс за застраховането към ответника е отправена писмена застрахователна
претенция от ищцата, обективирана в Молба вх. № 100-150/23.04.2021 г., заверен
препис на която е приет като доказателство по делото.
Видно още от издадената от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД епикриза и от
заключението на в.л. по СМЕ травматичните увреждания са предизвикали болки и
страдания, затруднили са движенията на левия горен крайник на ищцата и на
възможността й да се придвижва, с оглед на което и установените в предходното
изложение правнорелевантни факти съдът приема, че са налице визираните в закона –
чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо
увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в
причинна връзка с което са настъпили вреди/, съставляващо в случая и застрахователно
събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит посредством сключен с ответника
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Ето защо следва да се пристъпи към изясняване и на другия важен спорен по
делото въпрос за размера на претендираното обезщетение през призмата на наведените
в тази насока от ответника оспорвания и възражение за наличие на принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняване ще е налице тогава, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените
вреди, така и с действията на самия увреден, като в тези случаи вината на пострадалия
няма отношение при определяне на размера на обезщетението /в този смисъл
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС/. По смисъла чл. 51, ал. 2
ЗЗД принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /решение №
11
165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93 от 2010 г. на ВКС на РБ, ІІ т. о./
В настоящия случай възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата се основава на твърденията, че ищцата в нарушение на чл. 108,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 113, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 ЗДвП вместо да се движи
противоположно на посоката на движение се е движила по пътното платно, в посоката
на движение на автомобила независимо от наличието на банкет встрани от него, като
не се е съобразила с приближаващия се лек автомобил, не е положила минимална
грижа да обърне внимание и да се огледа за преминаващи превозни средства и
внезапно е променила траекторията си на движение в посока наляво, в момент на
преминаване на процесния автомобил покрай нея и след като я е подминал с предната
си част.
В действителност законът – чл. 108, ал. 1 ЗДвП, регламентира задължение за
пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, от
изпълнението на което допуска изключение, когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани, както и при пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци, но в тези
случаи съгласно чл. 108, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДвП движението по платното следва да се
осъществява противоположно на посоката на движението на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница. ЗДвП в чл. 113, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 1, също така, задължава пешеходците, когато пресичат платното за
движение извън населени места преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
За установяване на поведението на ищцата непосредствено преди инцидента
бяха разпитани като св. М. Г. – очевидец на произшествието, а също и водачът на
увреждащия автомобил – И. С., от чиито показания се установи вече по-горе в
настоящото изложение, че : преди да се случи произшествието ищцата вървяла по
платното за движение, въпреки че отстрани на същото имало тревна площ, по която се
придвижвала самата свидетелка М. Г., с гръб към лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Голф“, рег. № ***; когато последният преминавал покрай ищцата, без преди
това да се огледа, тя променила посоката си на движение към западната част на
платното за движение, навлизайка в коридора на автомобила.
Бе допуснато извършване и на автотехническа експертиза от инж. В. С., според
заключението на който също се установи, че : пешеходката се е движила в източната
част на платното, което е ограничавало възможността й да възприеме движещия се в
същия момент попътно лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***;
съприкосновението между последния и пешеходеца е в резултат на скорости и
пресичане на траектории в конфликтната точка; причина за ПТП освен
несъобразяването на скоростта и траекторията на увреждащия автомобил от водача му
е и косото движение на пешеходката по платното за движение с навлизане в коридора
на автомобила по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно.
Релевантни за преценка на поведението на ищцата факти се извличат и от
сдържащия се в кориците на приложеното д. п. № 25 по описа на Сектор „РПТ“ при
ОД на МВР - Пловдив за 2021 г. Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на
**** г., в който е удостоверено, че широчината на платното за движение в участъка от
пътя, на който е произтекло ПТП, е 4 м., като на 6.30 м. източно от платното има
бетонна ограда, а разстоянието от нея до платното е покрито с пръст и трева, като тези
констатации са в пълен синхрон с показанията на св. Г. в частта им, в която тя
12
свидетелства, че от дясната страна на платното за движение пространството е
отъпкано, използвано в предходен момент за паркинг.
Така въз основа на показанията на свидетелката Г. и на протокола за оглед на
местопроизшествие съдът приема, че в момента на пътния инцидент, на мястото, на
което той е произтекъл, от изток надлъжно пътят е граничил с утъпкана затревена
площ, която съставлява пътен банкет по смисъла на § 6, т. 5 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП, тъй като е ограничавала платното за движение. Следователно без
да е налице някое от предвидените в чл. 108, ал. 2 ЗДвП изключения в противовес на
установената в чл. 108, ал. 1 ЗДвП забрана ищцата се е движила по платното за
движение, въпреки наличието на банкет от източната страна на пътя.
Вън от горното според показанията на свидетелите ищцата внезапно променила
и траекторията си на движение, като в момента, в който лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, се изравнил с нея, тя се отклонила наляво,
отправяки се към западната част на локалното платно, които нейни действия са в
дисонанс с установеното в чл. 113, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 ЗДвП задължение за
пешеходците при пресичане на платното за движение извън населено място да се
съобразят с приближаващите се пътни превозни средства преди да навлязат на
платното за движение.
Съобразявайки това поведение на ищцата с изводите на в.л. инж. С., че
причината за инцидента е не само виновното поведение на водача на лекия автомобил,
но и косото движение на пешеходката по платното за движение с навлизане в коридора
на автомобила по начин, на място и в момент, когато това не е било безопасно,
настоящият състав намира, че с описаните в предходното изложение свои действия
ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат. Доколкото, обаче,
според автоексперта третото лице И. С. е имало възможност да предотврати пътния
инцидент, тъй като при навлизането на управлявания от него автомобил в локалното
платно за движение разстоянието между превозното средство и пешеходеца е било
достатъчно както за възприемането на последния, така и за съобразяване на скоростта и
траекторията на движение на леката кола, то съдът приема, че приносът на ищцата за
настъпването на вредите е съвсем малък – 10%.
При непозволено увреждане обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий
за справедливост /чл. 52 ЗЗД/. Съгласно дадените задължителни разрешения в т. ІІ от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС понятието „справедливост” не е
абстрактно, а като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение. Според трайната съдебна практика при определяне
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат и
конкретните обществено-икономически условия към момента на настъпване на
произшествието /решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о., решение
№ 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т. д.
№ 619/2011 г., II т. о., решение № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., II т. о,
решение № 157/28.11.2014 г. по т. д. № 3040/2013 г., II т. о, решение № 242 от
12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г., II т. о./
13
С оглед на разпределената с доклада по делото доказателствена тежест за
подлежащите на доказване факти по искане на ищцата за установяване на
претърпените и търпени от нея болки и страдания с исковата молба са представени и се
приеха като доказателства освен коментираният по-горе в настоящото изложение
заверен препис на Епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив,
Клиника по ортопедия и травматология, в графа „Обективно състояние“ на която е
посочено, че при приемането й в лечебното заведение на **** г. ищцата е имала
следният статус : „... В задоволително общо състояние. Адекватна. Контактна.
Афебрилна. Психо-соматичен статус : Б. О. ... Локален статус : Ляв долен крайник –
скъсен и външно ротиран. Ограничени и болезнени движения в лявата ТБ става. Ляво
рамо – оточно, деформирано. Огранически и болезнени движения в рамото.“, а също и
Епикриза, издадена на 10.06.2021 г. от д-р И. Г. – л. л. в Отделение по ортопедия и
травматология при МБАЛ „Света Каридад“ АД – гр. Пловдив, в която е отбелязано, че
ищцата е приета в клиниката на 03.06.2021 г. с оплаквания от болка, оток, ограничени
болезнени движения в лява тазобедрена става, със зачервявания и отоци по бедрото и
глутеуса, като след проведена й медикаментозна терапия е изписана на 10.06.2021 г. с
подобрение и дадени указания за продължаване на лечението в домашни условия.
Разпита се като свидетел д. й К. К. П.-Г., според показанията на която : при
приемането след инцидента в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД м. й била адекватна; след
извършената й оперативна интервенция тя не можела да става, поради което
свидетелката я посещавала сутрин и вечер, за да й прави тоалет, като в това състояние
тя била и след изписването й от лечебното заведение, поради което я взела в дома си;
въпреки, че в епикризата пишело, че ищцата трябва 4 месеца да не стъпва на крака,
поне 6 месеца тя не успяла да стори това; между четвъртия и шестия месец, тъй като
нямало подобрение в състоянието, тя отново постъпила в болница; било препоръчано
от лекарите извършването на втора операция, но предвид възрастта и здравословното й
състояние – има онкологично заболяване „анус претер“, м. й отказала; в продължение
на шест месеца била изцяло в легнало положение, след което й взели инвалиден стол и
проходилка, но пак на можела да стъпва на крака; къпането също ставало много
трудно, поради което свидетелката използвала и помощта на сина си; майка й с една
ръка не може да се обслужи сама, дори и към 12.07.2022 г. лявата й ръка е неподвижна;
до зимата м. й се оправяла само с проходилка, а от пролетта на 2022 г. лека полека
започнала да се движи с помощта на бастун, но пак с придружител, като излиза само на
близки разстояния – до пейката пред дома; преди катастрофата никога не е използвала
помощни средства, излизала с приятелки, събирали билки в околностите на града и
пиели кафе, била много дейна и имала страхотен дух, въпреки възрастта й, помагала на
дъщеря си; след случилото се като дух не е същата – изнервя я състоянието й, че не
може сама да се обсужва, няма планове, мечти, тежи й, че не може да е в помощ на
близките си; през месец февруари 2022 г. пожелала да се върне в дома си, но все още и
към месец юли 2022 г. не може сама да се обслужва и свидетелката й помага за
готвене, чистене, пазаруване; след изписването й от болницата ищцата направила опит
за физиотерапевтични процедури, но тъй като я боляло, се отказала от тях; като
направи няколко крачки кракът започва да я боли, не може да движи ръката си, нито да
носи нищо с нея и това много й тежи; притеснява се, че свидетелката прекалено дълго
я гледа и й помага; не се връща към катастрофата.
Бяха поставени и въпроси към в.л. по допуснатата съдебна медицинска
експертиза, според заключението на което и изявленията му направени при
изслушването му в открито съдебно заседание на 15.11.2022 г. : фрактурата на ляв
14
горен крайник е довела до трайно затрудняване на движенията на същия за период от 3
– 4 месеца, като ограниченията продължават и към датата на изготвяне и депозиране на
заключението – 26.09.2022 г.; към датата на извършения от в.л. медицински преглед –
03.09.2022 г., ищцата се придвижва с леко накуцваща походка, отбременяваща левия
крак, ползва бастун, оплаква се от болки и ограничени движения в лява раменна и
тазобедрена стави; не може да отвежда до прав ъгъл лявата си ръка настрани поради
ограничена до 80 градуса абдукция и флексия на лява раменна става; проведеното
лечение на ищцата – извършените й три операции съответно за открито оперативно
наместване на фрактурите на горния край на лява раменна кости фиксиране със
заключваща плаща и винтове, за открито наместване и остеосинтеза с интрамедуларен
заключващ пирон в горния край на ляво бедро и за обработка и шев на раната на дясно
ходило, поставена митела на ръката й, както и антибиотична, антитромотична и
болкоуспокояваща терапия, е най-успешно за получените травматични увреждания от
нея, оперативните намеси са извършени с най-модерни и съвременни техники и е
спазен абсолютният алгоритъм за лечението на процесните травматични увреждания;
контрактурата в лява раменна става е дефинитивна и ще остане до края на ивота на
ищцата; лечението на лява раменна става е продължило 3 – 4 месеца, като само
зарастването е траело 40 – 45 дни; продължителността на лечението на ляв долен
крайник е 6 – 7 месеца, като срастването на костта на ляво бедро е отнело 5 месеца;
едновременното наличие на двете травматични увреждания при ищцата – на лявата й
раменна става и на лява тазобедрена става, не са позволили ранна рехабилитация на
раменната става, която зараства бързо – за 40 – 45 дни, за разлика от бедроко, при което
периодът е около 5 месеца; ищцата винаги ще има необходимост при определени
действия, свързани с левия горен крайник, от чужда помощ; принципно всяка травма
довежда в различна степен до промяна в емоционалното и психологично състояние на
пострадали - всичко зависи от вида и лабилността на нервната система и е строго
индивидуално, като се дължи не само на болката, а и на изживените страдания,
продължителното лечение и затруднено самообслужване.
В действителност в хода на производството и в предвидените за това
процесуални срокове не бе поставен въпрос по допуснатата съдебна медицинска
експертиза дали и какви по сила и интензитет болки е преживяла ищцата. Предвид
данните, съдържащи се в приетия като доказателство заверен препис на Епикриза,
издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД в частта й относно проведената на ищцата по
време на пролежаването й в лечебното заведение терапия, въз основа на които в.л. д-р
М. е заключило, че до изписването й от болницата на ищцата е проведена освен
антибиотична и антитромотична, но и болкоуспокояваща терапия, а също и на тези,
съдържащи се в издадената на 10.06.2021 г. Епикриза от МБАЛ „Св. Каридад“ АД,
съобразно които при постъпването на И. в Отделението по ортопедия и травматология
на болницата е имала оплаквания от болка, съдът приема, че непосредствено след
инцидента на **** г. тя не е изпитала болки, но след проведените й в същия ден три
операции и за времето до изписването й от УМАЛ „Св. Георги“ ЕАД с
продължителност от една седмица, тя е изпитвала силни болки, които с течение на
оздравителния процес са намалявали, но и към месец септември 2022 г., т. е. година и
половина след произшествието не са отшумели.
Въз основа на анализа коментираните до тук доказателства, които взаимно се
допълват и са в пълен синхрон решаващият състав намира за безпротиворечиво
установено, че : произтеклите от противоправното деяние на застрахования
травматични увреждания са причинили на ищцата болки, страдания и неудобства – в
15
продължение на една седмица след пътнотранспортното произшествие тя е търпяла
силни болки, които с течение на оздравителния процес са намалявали, но не са
отшумели напълно година и половина след него; в продължение на 6 месеца, а не както
се твърди в исковата молба – 4 месеца, ищцата е била на легло, след което я
придвижвали с помощта на инвалиден стол и постепенно започнала да ползва
проходилка, а година след инцидента започнала да ползва бастун, на който продължава
да се осланя и към месец септември 2022 г.; в продължение на 11 месеца след
увреждането ищцата е била зависима изцяло от чужди грижи, което наложило промяна
и на местоживеенето й в дома на дъщеря й, която за къпането на майка си ползвала
помощта на сина си, което е създавало и допълнителни неудобства на ищцата;
въпреки, че през месец февруари 2022 г. се завърнала да живее в дома си, тя
продължава да изпитва потребност от чужда помощ за готвене, чистене и пазарене,
включително и към месец септември 2022 г., тъй като не само не е възстановена от
травмата на лява раменна кост, но и никога няма да се възстанови, което допълнително
я обременява психоемоционално, тъй като преди произшествието тя била
изключително самостоятелна и активна, помагала на дъщеря си, а след това е в нейна
тежест; налице е и белег от увреждането – накуцваща походка поради скъсяване на
левия й долен крайник вследствие на увреждането; травмите, също така, са дали
негативно отражение и върху психоемоционалния й статус.
Или в случая : некраткият възстановителен период за тези телесни повреди -
около 9 месеца, поради възрастта й и невъзможността за провеждане на навеременна
рехабилитация не по нейна вина; не само липсата, но и невъзможността за пълно
възстановяване от увреждането на лявата раменна кост, предвид която ищцата
пожизнено ще търпи неудобства, произтичащи от зависимостта й от чужда помощ в
ежедневието; некратката продължителност на болките и настъпилата невъзвратима
промяна в обичайния й начин на живот обосноват присъждане на обезщетение в по-
висок размер.
Обсъждайки горните обстоятелства и отчитайки икономическата обстановка в
страната през 2021 г., в сравнение с която към датата на приключване на съдебното
дирене – 10.10.2023 г., е налице не малко повишаване на цените в България и на
минималната работна заплата с 20 % /минималната работна заплата към месец март
2021 г. е 650 лв. съобразно ПМС № 331/26.11.2020 г., а към месец октомври 2023 г. –
780 лв. според ПМС № 497/29.12.2022 г./, в съответствие критериите за справедливост
настоящият състав намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на
100 000 лв., от която сума като се приспадне приносът на ищцата за настъпване на
вредите от 10%, то искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва
да бъде уважен до размера на сумата от 90 000 лв., като за разликата до пълния
предявен размер от 110 000 лв. същият като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По претенциите за имуществени вреди :
Установи се вече по-горе в настоящото изложение от приетия като доказателство
заверен препис на Епикриза, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив и
от заключението на в.л. по допусната съдебна медицинска експертиза, че в деня на
пътния инцидент – на **** г., на ищцата са извършени три операции, необходими за
лечението й, при две от които, касаещи фрактурите на лява тазобедрена става и на лява
раменна кост, са й поставени съответно проксимален бедрен антиротационен пирон и
заключваща проксимална раменна плака със заключващи самонарезни винтове, за
които изделия е издадена Фактура № **********/**** г., заверен препис на която е
16
представен с исковата молба, в която като издател е посочена болницата, а като
получател Г. И., както и са описани следните стоки по мярка, количество, единична
цена и стойност – 1 брой проксимален бедрен антиротационен пирон с единична цена
от 1800 лв., 1 брой заключваща проксимална раменна плака 3,5 мм с единична цена
1500 лв., 7 броя заключващи винтове, самонарезни – 3,5 мм с единична цена 10 лв. или
на обща стойност 3370 лв., като фактурата е придружена с фискален бон, заверен
препис на който също е приет като доказателство по делото.
Вън от горното като доказателства по делото са представени и заверени преписи
на фискални бонове : № 0040717/06.04.2021 г., издаден от „ЕМОНА 18“ ЕООД – гр.
Пловдив на обща стойност 7.50 лв., в който са описани следните стоки : анатомично
парче на стойност 2.00 лв.; памперс М нощни на стойност 5.50 лв.;
00336980017/06.04.2021 г., издаден от „СОФАРМАСИ 45“ ЕООД на стойност 36.34
лв., в който са описани следните стоки : 5 Б. Клексан амп., 40 мг, 0,4 мл; №
00068590100/07.04.2021 г., издаден от „ЛАРИДА“ ЕООД на обща стойност 21.16 лв., в
който са описани следните стоки : 1 бр. Цикатридина спрей на стойност 21.16 лв.; №
00000670090/08.04.2021 г., издаден от „ЛАРИДА“ ЕООД на обща стойност 63.69 лв., в
който са описани следните стоки : 1 опак. Калцикон капс х 6 на стойност 24.29 лв.; 5
бр. ампули Аналгин, 500 мг на обща стойност 4,15 лв.; 5 бр. Клексан шприц амп. на
обща стойност 35.25 лв.; № 0040941/09.04.2021 г., издаден от „ЕМОНА 18“ ЕООД – гр.
Пловдив на обща стойност 13.30 лв., в който са описани следните стоки : памперс М
супернощни, 60х60, 10 бр. на стойност 6.50 лв.; торбички макси 0.30 лв.; анатомично
парче 3.40 лв.; № 0040942/09.04.2021 г., издаден от „ЕМОНА 18“ ЕООД – гр. Пловдив
на обща стойност 2.60 лв., в който е описана следната стока : Амоняк на стойност 2.60
лв.; № 0038949/09.04.2021 г., издаден от „Макскон“ ЕООД на обща стойност 4.40 лв., в
който са описани следните стоки : 3х1.50 лв.домашни потреби, а също и рецепта,
издадена от д-р К. – л. л. на ищцата в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, в която в
съответствие с дадените в издадената от лечебното заведение на 06.04.2021 г.
препоръки и назначения, на ищцата са предписани следните лекарства : Клексан 0.4 за
30 дни по 1 шприц дневно, подкожно. Ципрофлоксацин 500 мг 2х1 таб. за 5 дни.
Калцикином капс. 2х1 за 3 месеца.
Съгласно чл. 118, ал. 3 Закон за данък върху добавената стойност фискалният
бон съставлява хартиен документ, регистриращ продажба на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено
в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. Следователно същият е
доказателство за извършено плащане, с оглед на което и предвид гореизложеното
доказани са твърденията на ищцата, че е направила разходи в размери както следва :
3370 лв. за закупуване на 1 брой проксимален бедрен антиротационен пирон, 1 брой
заключваща проксимална раменна плака 3,5 мм и на 7 броя заключващи винтове,
самонарезни – 3,5 мм; 25.30 лв. за закупуване на памперси и анатомични парчета; 21.16
лв. за закупуване на 1 брой „Цкатридин спрей“; 71.59 лв. за закупуване на 10 броя
ампули „Клексан“, 40 мг., 0.4 мл.; 2.60 лв. за закупуване на амоняк, 24.29 лв. за
закупуване на 1 опаковка капсули „Калцикинон“ и 4.15 лв. за закупуване на 5 броя
ампули „Аналгин“, или общо 3519.09 лв. Тези разноски, основавайки се на дадените от
лекуващия лекар на ищцата в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД предписания,
заключението на в.л. д-р М., че именно чрез оперативното поставяне на закупените от
ищцата медицински изделия се лекуват най-успешно произтеклите по нея травматични
17
повреди, а също и на показанията на св. Петревска-Гемеджийска, че майка й 6 месеца е
била на легло, поради което съвсем логично е че в това състояние тя се е нуждаела от
консумативи като памперси и анатомични парчета, са били необходими за лечението и
възстановяването й, поради което съставляват имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД като са непосредствена последица от
увреждането.
Предвид гореизложеното претенциите за имуществена обезвреда са доказани по
основание и в пълния им предявен размер, поради което следва да бъдат уважени, като
се отчете и приносът на ищцата за увреждането от 10%, при което положение
обезщетенията следва да бъдат присъдени в общ размер на 3167.10 лв., а за разликата
до пълния претендиран такъв от 3519 лева същите като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
И тъй като се ангажира отговорността на застрахователя за задължение,
произтекло от непозволено увреждане, в който случай съобразно чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът изпада в забава и без покана, то в съответствие с чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ във
връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 429, ал. 3 КЗ, според които застрахователят по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива в
рамките на застрахователната сума и отговорността на застрахования и за лихвите за
забава, когато застрахованият отговоря за тяхното плащане пред увреденото лице,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите
е най-ранна, то законната лихва върху определеното от съда обезщетение следва да
бъде присъдена от по-ранната дата измежду посочените две.
По делото липсват данни застрахованото лице да е уведомило застрахователя
за настъпване на застрахователното събитие, като ответникът не оспорва, а това се
установява и от приетия като доказателство заверен препис на Молба вх. № 100-
150/23.04.2021 г., че за репариране на произтеклите вредни последици от същото
дружеството е поканено от ищцата с посочената молба. Ето защо и предвид
гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и законната
лихва върху всяка главницата от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата на адвокат М. И. Д. следва да
бъде определено адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна
помощ и съдействие по настоящото дело в размер на 7 991.25 лв., определен в
съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 5 и т. 2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съразмерно на уважените искове /тъй като цената на
иска за неимуществени вреди е 110 000 лв., то дължимото възнаграждение за пълния
размер на иска е 9 050 лв. и се формира от сбора на сумата от 8650 лв. + 4% върху
горницата над 100 000 лв. до пълния размер на цената на иска от 110 000 лв., като
съразмерно на уважената част от него възнаграждението е 7404.54 лв. = 90 000 лв. х 9
050 лв. : 110 000 лв.; същевременно, тъй като цената на иска за имуществени вреди е
3519 лв., то дължимото възнаграждение за пълния размер на иска е 651.90 лв., като
съразмерно на уважената част от него възнаграждението е 586.71 лв. = 3167.10 лв. х
651.90 лв. : 3519 лв./
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски по производството в размер на 64.55 лв. съразмерно на общия
размер на отхвърлените искове – 17.93% /60 лв. депозит за призоваване на свидетели +
18
300 лв. депозит за съдебна автотехническа експертиза х 17.93%/, а на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК – сумата от 80.69 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно
на общия размер на отхвърлените искове /възнаграждението за защита от юрисконсулт
е определено на база максималния дължим размер на възнаграждението от 300 лв.,
увеличен с 50% съобразно чл. 38 Закон за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 2
във връзка с чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на правната помощ х 17.93 %/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд – Пловдив : сумата от 3726.68 лв. държавна такса по
производството /93 167.10 лв. х 4%/ и сумата от 461.23 лв. депозитни разноски за
заплащане на възнаграждения по допуснатите по делото съдебна автотехническа и
съдебна медицинска експертизи съразмерно на уважените искове /562 лева бюджетни
средства х 82.07%/.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на Г. В. И. с ЕГН
**********, от гр. *****, обезщетения за вреди от следните травматични увреждания
–„Петрохантерно счупване, закрито. Счупване на горния край на раменна
кост./Фрактура петрохантерика феморис синистра./Фрактура коли хирургици умери
синистра/ВЛС халуцис декстра.“, произтекли от непозволено увреждане, причинено от
третото лице И. Г. С., което на **** г., около обяд, на локалното платно на ул. „В.Л.“,
след сградата на Контролен пропускателен пункт на изхода на гр. П. и преди сградата
на „Айгер инженеринг“ ООД, в нарушение на чл. 20, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 5, ал.
1 ЗДвП не само не е избрало скорост на движение на управлявания от него лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, съобразена със състоянието
на пътя и движението по него, но не е проявило и нужните внимание и предпазливост
към уязвим участник в движението, каквито са и пешеходците, като е поставило в
опасност здравето на движещата се в източната част на платното за движение
пешеходка Г. И., като я ударило с автомобила, рискът от настъпването на което
събитие е покрит посредством сключен със ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата
на Застрахователна полица № ****, със срок на действие до 13.02.2022 г., в размери
както следва :
90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/ - за неимуществени вреди, като над
уважения до пълния предявен размер от 110 000 лв. – отхвърля предявения иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като неоснователен;
3 167.10 лв. /три хиляди сто шестдесет и седем лева и десет стотинки/ - за
имуществени вреди, съставляващи разходи за периода 06.04.2021 г. – 11.04.2021 г. за
закупуване на следните медицински изделия на обща стойност 3370 лв. - 1 брой
проксимален бедрен антиротационен, 1 брой заключваща проксимална раменна плака
3,5 мм и 7 броя заключващи винтове, самонарезни, по Фактура № **********/**** г.
издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, а също и на следните
консумативи и лекарства - памперси и анатомични парчета на обща стойност 25.30 лв.;
19
1 брой „Цкатридин спрей“ на стойност 21.16 лв.; 10 броя ампули „Клексан“, 40 мг., 0.4
мл. на стойност 71.59 лв.; амоняк на стойност 2.60 лв.; 1 опаковка капсули
„Калцикинон“ на стойност 24.29 лв. и на 5 броя ампули „Аналгин“ на стойност 4.15
лв., като над уважения до пълния предявен общ размер от 3519.09 лв. отхвърля
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 Кодекс за застраховането като
неоснователни;
ведно със законната лихва върху всяка главница от 23.04.2021 г. - датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адв. М. И. Д., член на
С. адв. к., с адрес на кантората – гр. *****, адвокатско възнаграждение в размер на 7
991.25 лв. /седем хиляди деветстотин деветдесет и един лева и двадесет и пет стотинки/
за оказана безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по т. д. № 20215300900622
по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021 г. Г. В. И. съразмерно на уважените
искове.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати по сметка на Окръжен
съд – Пловдив : сумата от 3 726.68 лв. /три хиляди седемстотин двадесет и шест лева и
шестдесет и осем стотинки/ държавна такса по производството и сумата от 461.23 лв.
/четиристотин шестдесет и един лева и двадесет и три стотинки/ бюджетни разноски по
допуснатите по делото съдебна автотехническа и съдебна медицинска експертизи
съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА Г. В. И. с ЕГН **********, от гр. ****, да заплати на ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – ул.
„Стефан Караджа“ № 2, сумата от 64.55 лв. /шестдесет и четири лева и петдесет и пет
стотинки/ разноски по производството и сумата от 80.69 лв. /осемдесет лева и
шестдесет и девет стотинки/ възнаграждение за защита от юрисконсулт съразмерно на
отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на решението да се връчат на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20