РЕШЕНИЕ
№ 237
гр. гр. Добрич, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Галина Д. Жечева
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500275 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” – гр.София срещу решение
№138/28.02.2022г. по гр.д.№841/2021г. на Добричкия районен съд, с което
въззивникът е осъден да заплати на П. Н. П. от с.Н.К., общ.Т., сумата 5 000
лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени при настъпило на 20.03.2016г. пътно-транспортно произшествие
по вина на водача на товарен автомобил “DAF FT 95 XF 430” с ДК №***, за
който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по
полица №BG/23/115003105509 със срок до 17.12.2016г., ведно със законната
лихва от 25.11.2020г. до окончателното изплащане, като за разликата над 5
000 лева до претендираните 10 000 лева предявеният иск е отхвърлен.
Жалбата е срещу решението в частта на присъденото на насрещната
страна П. Н. П. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3 000
лева и в частта на законната лихва върху главницата, присъдена за периода,
1
считано от 25.11.2020г. до 25.02.2021г.
Въззивникът счита присъденото на ищеца обезщетение в размер на 5000
лева за несправедливо високо. Според изложеното в жалбата изводите на
първоинстанционния съд били необосновани, формирани при необсъждане на
всички доказателства по делото, едностранчиви и несъобразени с всички
критерии за определяне справедливия размер за обезщетяване на
неимуществени вреди. Съдът не взел предвид, че телесните наранявания на
ищеца били леки и съпроводени с кратък възстановителен период. Напълно
извън спора, защото ищецът не страдал от душевна болест, било
назначаването и съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение не
следвало да се съобразява, но следвало да се обърне внимание, че ищецът по
собствено усмотрение прекъснал назначената му медикаментозна терапия. Не
била съобразена и почти липсващата промяна в обществено икономическите
условия от момента на настъпване на уврежданията на ищеца до
присъждането на обезщетението за тях. При отчитане на всички тези
обстоятелства, според въззивника, справедливото по чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществените вреди на другата страна е в размер на 3 000
лева, над който размер се иска претенцията да бъде отхвърлена след отмяна
на неправилното решение на районния съд в обжалваната част. С доводи, че
дължи лихва за забава след изтичане на тримесечен срок от предявяване на
искането за изплащане на застрахователното обезщетение, а не, както е приел
първоинстанционният съд, от предявяване на искането за обезщетение,
въззивникът настоява за отмяна на обжалваното решение и в частта на
присъдената законна лихва за периода 25.11.2020г. – 25.02.2021г.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият П. Н. П., чрез адвоката си, оспорва
жалбата е моли решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Първоинстанционно решение е постановено по предявения от П. Н. П. от
с.Н.К., обл.Добрич, срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” – гр.София иск по
432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди.
Претендирана е на осн.чл.86 ал.1 във вр. с чл.84 ал.3 от ЗЗД и законната лихва
2
върху главното парично задължение, считано от датата на увреждането
20.03.2016г. до окончателното му погасяване.
Решението на районния съд не е предмет на въззивно обжалване в частта
на присъденото на ищеца обезщетение до размер от 3 000 лева, в частта на
отхвърлената претенция за обезщетяването му над 5 000 лева, както и в
частта на присъдената законна лихва за забава за периода след 25.02.2021г.
Съгласно изложеното и поддържано от ищеца, претендираните от него за
обезщетяване неимуществени вреди били следствие на пътно – транспортно
произшествие, предизвикано на 20.03.2016г. от водача на товарен автомобил
“DAF FT 95 XF 430” с ДК №***, който нарушил правилата за движение и
ударил движещия се срещу него по пътя Добрич – Т. лек автомобил
„Мерцедес С320“ ЦДИ с ДКН ***. В ударения лек автомобил пътували
ищецът и още няколко физически лица. За товарния автомобил, с който било
причинено произшествието, имало сключен договор за застраховка
гражданска отговорност с ответника. След произшествието ищецът имал
болки в гърдите, охлузвания по бедрото и раменния пояс, кръвонасядания и
хематом на бедрото, частични обгаряния по лицето от отворилата се
въздушна възглавница. След преглед в спешното отделение на болницата в
гр.Добрич бил освободен за домашно лечение. В последствие, тъй като се
чувствал напрегнат и усещал, че има някакъв проблем, ищецът посетил
психолог; той констатирал, че ищецът е дистимен, волево снизен с приведена
поза, с леко забавен мисловен процес с превалиране на свръхценни
депресивни изживявания, свързани с реални житейски неблагополучия,
церебрастенни, астеноадинамични и соматовегетативни оплаквания, както и с
данни за инсомния, а паметта и интелектът са болестно затормозени. От
назначената от специалиста терапия ищецът усетил подобрение, но все още
имал проблеми. При пътуване с автомобил, особено вечер, като видел товарен
автомобил в насрещното, ищецът имал чувството, че ще се блъсне в
автомобила, в който той пътува. Ищецът предявил на 25.11.2020г. искане
пред ответното застрахователно дружество да го обезщети, но определеното
от застрахователя обезщетение в размер на 1 000 лева не съответствало да
претърпените от ищеца увреждания.
В първоинстанционното производство ответникът е оспорвал иска с
възражения относно редица обстоятелства /механизма на настъпване на
3
пътно-транспортното произшествие, виновното противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, причинно-следствената връзка между
произшествието и твърдяните от ищеца вреди, за съпричиняване на вредите
от ищеца, пътувал в лекия автомобил без поставен предпазен колан, за
погасяване по давност на претенцията за законна лихва/, като срещу приетото
от районния съд по тези обстоятелства във въззивната жалба не се съдържат
оплаквания. И в първоинстанционното производство, както и пред въззивната
инстанция, искът е оспорван с възражения относно точния вид, характер и
степен на проявление на твърдяните от ищеца физически и психологически
травми от произшествието, респ. относно размера на претендираното от
ищеца обезщетение, намиран от ответника за несправедливо завишен.
Установено е, че на 20.03.2016г. С.П.Н. по междуселищен път II -71 гр. С.
- гр. Добрич, на около 80 метра преди бивш комплекс Ловчанско ханче при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил седлови
влекач „ДАФ", модел „ФТ 95 ХФ 430" с peг. ***, собственост на „ДАН КОС"
ЕООД, с прикачено към него полуремарке «Блумхардт» с peг. № ***
собственост на „ДАН КОС" ЕООД с ЕИК: *********, е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице -
на Б.А.А., на Д.Р.Д. и на Ю.А.И., като след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалите - престъпление по чл.
343а, ал.1, буква „в“, пред 1-во, алт. 1-ва, във вр. с чл. чл. 343, ал.3, предл. 3-
то, алт. 1-ва, буква „а" предл. 2-ро, във вр. с ал.1, буква „б", предл. 2-ро, във
вр. с чл. 342, ал.1 предл. 3 -то от НК.
Деянието, неговата противоправност и вината на извършителя са
установени със задължителна сила, съобразно чл.300 от ГПК и чл.413 от
НПК, с влязло в сила решение №37/31.01.2018г. по н.а.х.д. №1623/2017г. на
ДРС. Гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била
застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица
№BG/23/115003105509, валидна до 17.12.2016г. Когато се случило
произшествието, в лекия автомобил, на предната дясна седалка до водача,
пътувал ищецът П. Н. П.. Следствие произшествието той претърпял
неимуществени вреди, като в съответствие с чл.478 ал.1 от КЗ и чл.493 ал.1
т.1 от КЗ ответникът – застраховател има отговорността за тяхното
4
обезщетяване. Изпълнени са изискванията на чл.498 от КЗ и са налице
предпоставките на чл.432 ал.1 от КЗ за ангажиране пряката отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от виновното противоправно деяние на застрахования
водач на товарния автомобил.
Спорът сега е за размера, в който пострадалият ищец следва да бъде
обезщетен.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди на първо място се
изразяват в болки и страдания от причинени му при произшествието
физически травми. По делото са събрани писмени доказателства /лист за
преглед в спешното отделение на болницата в гр.Добрич, записвания в
журнала на личния лекар/ и заключение на съдебно-медицинска експертиза,
от които се установява, че при произшествието ищецът е получил контузия на
гръдния кош, охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош, хематом на
бедрото, изпитвал е силни болки в гръдния кош, засилващи се при дишане и
движение в раменния пояс, чувство на задух, болки в бедрото и раменния
пояс. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, при
контузии от вида на понесените от ищеца възстановяването до степен на
пълно оздравяване обичайно настъпва за около две седмици. Така е било и в
настоящия случай с ищеца /друго не е твърдяно и доказано/.
Наред с физическите, следствие произшествието ищецът е получил още и
душевни и психологически травми, причиняващи страдания. Свидетелят Ж.
Т. Ж. е приятел, а свидетелят М. П. Н. е син на ищеца. Съгласно изнесеното от
тях, след инцидента ищецът бил много уплашен, страхувал се да шофира,
приятелят му го водил по „врачки“, превозвал го при нужда, на пътя при
разминаване с друг автомобил, особено товарен, ищецът очевидно изпитвал
страх, ищецът, който преди бил изключително деен и активен, след
инцидента загубил желание за работа, не му се ставало от леглото в
продължение на месеци. Свидетелите са близки на ищеца, следователно
впечатленията им за неговото поведение и преживявания преди и след
инцидента са непосредствени. Същевременно близостта с ищеца не внася
съмнение за пристрасност на свидетелите, чиито показания кореспондират
помежду си, а също и със заключението на вещото лице, изготвило съдебно-
психиатричната експертиза по делото. В тази връзка възраженията на
5
ответника по повод изготвянето на такава експертиза по делото са
неоснователни. Психиатърът е лекар, специалист с познания за
разстройствата на психиката, в техните различни форми и степени, а не само
за патологичните и болестни изменения. Ето защо, не е извън предмета на
спора изследването посредством специалните знания на психиатър дали
процесният инцидент са е отразил на психиката на ищеца, по какъв начин и в
каква степен. Така, от заключението на вещото лице се установява, че
пътно-транспортното произшествие на 20.03.2016г. е изиграло ролята на
масивна психотравма и е отключило у ищеца остра стресова реакция,
продължила до ранните сутрешни часове същия ден. В последствие
влошеното му психично състояние продължило да персистира във времето.
Проявила се е смесена тревожно депресивна реакция, отнасяща се към т.нар.
разстройство в адаптацията, продължила около два месеца, последвана от
постравматично стресово разстройство в следващите седем - осем месеца.
Постепенно влошеното психично състояние при ищеца се е редуцирало по
интензивност във времето и напълно е отзвучало. Понастоящем същият е
напълно здрав, но продължава да преработва преживявана масивна
психотравма, като преживяванията му са нормални психологични и не носят
болестен характер.
Съвкупната преценка на търпените от ищеца болки и страдания,
следствие причинените му при пътно-транспортното произшествие
физическите и психически травми, налага, че е справедливо по смисъла на
чл.52 от ЗЗД той да бъде обезщетен в размер на 5 000 лева, както е прието от
първоинстанционния съд. Основателно е поддържаното от ответника, че
телесните увреждания на ищеца са били леки, а страданията от тях
сравнително краткотрайни. Но ищецът е изживял масирана психотравма,
която във всичките й последователно развили се проявни форми, е
продължила десет месеца. В този период ищецът е бил със засегнато
психическо здраве, което същностно е променило качеството и начина му на
живот, направило го е неспособен и неадекватен за обикновени дейности,
които иначе ищецът активно осъществявал. След преодоляване на
психотравмата и възстановяване на психическото му здраве, съзнанието на
ищеца продължава да преработва преживяното и да му въздейства.
Следователно, за разлика от физическите, психическите страдания на ищеца
от произшествието не са нито леки, нито краткотрайни. Само страданията от
6
засегнатата психика на ищеца предполагат обезщетение не по-малко от 3 000
лева, а, при отчитане и на физическите страдания, следва, че обезщетение от
5 000 лева е напълно адекватно на всички причинени на ищеца увреждания.
Изводът се формира при съвкупна преценка на обстоятелства, при които е
настъпило произшествието, вида на уврежданията, интензивността на
страданията, възстановителния период, негативните последици в
емоционален и психологически план за ищеца, неговата възраст, а също така
и обществено - икономическата обстановка в страната към датата на
произшествието. Следователно присъденото от първоинстанционния съд
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в размер на
5 000 лева не е несправедливо високо и не подлежи на редуциране до размера
от 3 000 лева, както неоснователно се претендира от въззивника.
Не подлежи на промяна и началната дата 25.11.2020г., считано от която
ответното застрахователно дружество дължи на пострадалия ищец законна
лихва за забава на главното парично задължение. По правилото на чл.429 ал.3
изр.второ от КЗ застрахователят дължи лихвите за забавата на застрахования,
считано от по-ранната от двете дати – на уведомяването му от застрахования
за настъпилото застрахователно събитие или на предявяването на
застрахователна претенция от пострадалия. Разпоредбата урежда
отговорността на застрахователя да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за лихва за забава от по-ранната от двете
горепосочени дати – чл.493 ал.1 т.5 от КЗ. Тримесечният срок по чл.496 ал.1
от КЗ, на който се позовава въззивникът, е даден на застрахователя да се
произнесе по предявената пред него от увреденото лице претенция;
непроизнасянето и/или неизплащането в този срок на застрахователно
обезщетение, има две последици - поражда правото на увреденото лице да
предяви пряк иск срещу застрахователя, съобразно чл.493 ал.3 във вр. с
чл.432 ал.1 от КЗ и води до изпадане на застрахователя в забава, съобразно
чл.497 ал.1 от КЗ. Т.е. по правилото на чл.493 ал.1 т.5 във вр. с чл.429 ал.3 от
КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496 ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. Като се има предвид изложеното и при съобразяване,
7
че пострадалият ищец е предявил пред ответника претенция за изплащане на
застрахователното обезщетение на 25.11.2020г., то ответникът дължи
законната лихва върху застрахователното обезщетение именно от
25.11.2020г., а не от по-късната дата на изтичане на срока по чл.496 ал.1 от
КЗ, на която същият неоснователно се позовава.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна. Решението
на районния съд в обжалваните му части е правилно и следва да се потвърди.
Въпреки изгодния за ищеца резултат от спора в настоящата инстанция,
искането му за присъждане на разноски не може да бъде удовлетворено, тъй
като доказателства за сторени такива не са представени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №138/28.02.2022г. по гр.д.№841/2021г. на
Добричкия районен съд, с което ЗАД„ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” е осъден да
заплати на П. Н. П. обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени при настъпило на 20.03.2016г. пътно-транспортно произшествие
по вина на водача на товарен автомобил “DAF FT 95 XF 430” с ДК №***, за
който има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" по
полица №BG/23/115003105509 със срок до 17.12.2016г. – в обжалваната
част за разликата над 3 000 лева до пълния присъден размер от 5 000 лева, и
в обжалваната част на законна лихва, присъдена за периода от 25.11.2020г.
до 25.02.2021г.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от
ГПК пред ВКС в месечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8