Решение по дело №743/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 638
Дата: 9 май 2023 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20237050700743
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

638

Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА

Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора СТОЯН Т. ЗАГОРОВ като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА кнахд № 743 / 2023

Образувано е по касационна жалба от М.Т.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. П.В. ***, срещу Решение № 1384/26.10.2022г., поправено с Решение №343/03.03.23г. на ВРС, постановени по АНД №1345/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, XІІІ-и състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице №365зз-139/31.03.2022г., издадена от разузнавач в сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ към отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР му е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

С касационната жалба се иска от съда да отмени оспореното съдебно решение, както и обжалваната заповед за задържане като неправилна и незаконосъобразна. Конкретно се сочи, че е налице нарушение на материалния закон, защото по делото не е установено безспорно дали Ц. е искал парични суми и се е представял за служител на ДАНС и ЕС. По ДП №208/22г. не са предявявани обвинения на Ц.. На второ място касаторът сочи процесуални нарушения, които се състоят в необсъждане на доводите на касатора относно времетраенето на задържането. Оспорено е административното качество на писмо, изготвено от РП Г. Т. Оспорено е процесуалното действие по прочитане правата на задържаното лице. На трето място касаторът твърди необоснованост на решението на ВРС. В този смисъл се заявява, че Ц. не е запознат с административната преписка. Цитирани са извадки от различни съдебни решения. В края на касационната жалба отново се сочи, че Ц. е задържан над 24ч. , което според касатора води до незаконосъобразност на заповедта за задържане.

В съдебно заседание, процесуалният представител на касатора адв. В. прави искане да се уважи жалбата като се отмени оспореното първоинстанционно решение. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Варна, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол от Районен съд – Варна е законосъобразността на Заповед за задържане на лице №365зз-139/31.03.2022г., издадена от разузнавач в сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ към отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ на М.Т.Ц., ЕГН **********,***.

За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност. Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице - трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 63, ал. 3 и 4 и чл. 64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта. Съдът е намерил заповедта за мотивирана, като е посочил, че към момента на издаване й са били налице достатъчно данни, че Ц. може да има съпричастност към процесната престъпна деятелност. Съдът е счел и че в случая не е налице нарушаване на принципа за съразмерност като налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Посочено е, че се касае за извършена проверка по сигнал за неоснователно искане на парични суми. В хода на проверката е бил установен като съпричастен към деянието, което се разследва Ц., у когото са били установени фалшиви карти на ДАНС и ЕС. Представена е справка от ОДМВР Варна, че след извършване на проверката материалите са били изпратени в РП Варна и въз основа на тях е било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 209 от НК, въз основа на ЗМ № 208/2022г. по описа на ОДМВР Варна.

С оглед изложеното, съдът е намерил, че издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се остави без уважение.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, а възраженията изложени в касационната жалба са неоснователни.

Задържането на лице, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, за срок не по-дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличието на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без да е необходимо да се уточнява характерът на престъплението. Следва да се посочи, че понятието "данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл.207, ал. 1 от НПК, като при налагането на принудителната административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо наличните данни да са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило престъпление. Предвид изложеното, наведените в касационната жалба доводи за липса на данни Ц. да е съпричастен към авторството на конкретен престъпен състав са неоснователни, тъй като безспорно се установява, че към момента на задържането на касатора по реда на чл. 72 от ЗМВР са съществували данни, които са били достатъчни, за да се направи извод за възможна съпричастност към престъплението и спрямо Ц. е осъществена хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че самата пострадала Й. е заявила пред органите на полицията, че Ц. й е обещал , че ще бъде назначена на длъжност „секретар“ в Европейския парламент. Й. му предоставила парична сума от 1105лв. за посредничеството. В материалите по делото са представени доказателства, че Ц. действително е искал различни парични суми от лица за назначаване н Европейския парламент, като се е представял за служител на ДАНС и ЕС, което е потвърждавал със служебни карти от тези институции. Картите със снимки на Ц. са намерени на проверката на място в автомобилът му. Намерени са били и договори на лица за назначаване на работа в посочените институции.

Тези данни, по мнение на ВРС са били достатъчни, за да може спрямо лицето законосъобразно да се приложи мярка за административна принуда. Нещо повече, целта на задържането в случая е била да се проведат действия за потвърждаване или оборване на съпричастността на лицето към деянието.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението за немотивираност на акта, тъй като видно от съдържанието на същия, задържането на Ц. като принудителна административна мярка, е предприето поради наличието на данни, че е съпричастен към извършено на 18.03.22г. в гр.Варна престъпление по чл.209, ал.1 от НК. Следователно, от съдържанието на оспорената заповед касаторът може да разбере както повода, така и основанието за задържането си, като видно от снетите при задържането на Ц. сведения същият е бил наясно с причината за задържането му. Предвид изложеното, съдът намира, че правото на защита на задържаното лице не е било нарушено, още повече, че е било необходимо да се пристъпи към провеждане на претърсване и обиск, с оглед обезпечаване на веществени доказателства.

Съдът счита, че в случая е спазен и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК, тъй като наложената мярка е била с оглед обезпечаване на работата на полицейските органи по разкриване на престъпленията - планираните действия свързани с провеждане на претърсване и изземване и личен обиск, като същата не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона, предвид факта, че задържането е продължило от 31.03.22г. от 14,20ч. до 01.04.22г.- 14,15ч. , като в този срок са обхванати всички действия, при които лицето е било ограничено реално да се придвижва свободно.

Противно на твърденията в касационната жалба, ВРС е обсъдил всички доказателства като е формирал обоснован извод. Следва да се отбележи, че длъжността и името на лицата, които са издали писма, находящи се по делото – л.32 – прок. Здр.Задгорска и л.33- разсл.пол. Г.Табакова, не водят до незаконосъобразност на преценката на съда за наличие на достатъчно доказателства. Дори напротив- приложени са писмени документи, издадени от съответните органи и по съответен ред, в предвидена от закона писмена форма. Законът не забранява писмени документи да се издават от заместващи органи както на водещ разследването орган, така и на наблюдаващ прокурор, предвид твърденията на касатора.

Следва да се посочи, че в обичайния случай продължителността на задържането не може да надхвърля 24 часа. Срокът за задържане може да е повече от 24ч. единствено, когато задържаното лице се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт или обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест.

Относно възражението в касационната жалба, че е надвишен срока от 24ч. на задържането, съдът указва че нормативната уредба за изпълнението на административните актове, какъвто безспорно се явява и настоящата заповед за задържане, се съдържа в дял 5 на АПК. Там са установени и т.нар. изпълнителни основания. Това са индивидуални или общи административни актове, решения на съдилищата и споразумения, сключени пред административните органи или пред съдилищата. В случай, че касаторът твърди незаконосъобразно изпълнение на ПАМ, то е разполагал със съответната възможност да оспори.

Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че изпълнението на заповедта за задържане започва да тече от момента, когато е ограничено правото на свободно придвижване. Точният час се отбелязва в заповедта за задържане, независимо от времето на нейното фактическо издаване. Задържане за повече от 24 часа представлява нарушение на човешките права, което води до ангажиране на отговорност на държавата по ЗОДОВ.

Настоящата касационна инстанция намира, че с оспорената заповед не е нарушен чл. 5 от КЗПЧОС. Съгласно § 1 от същия, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно б. "c" от него, допустимо ограничение на посоченото основно право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В случая, процесният административен акт е обоснован с наличието на посочените в цитираните разпоредби на ЕКЗПЧОС обстоятелства, поради което съдът намира, че с налагането на коментираната ПАМ не е допуснато нарушение на разпоредбите на Конвенцията.

Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Предвид липсата на направено своевременно искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, такива не се следват.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1384/26.10.2022г., постановено по АНД №1345/2022г. по описа на Районен съд – Варна, XІІІ-и състав, поправено с Решение №343/03.03.23г. на ВРС, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за задържане на лице №365зз-139/31.03.2022г., издадена от разузнавач в сектор „Престъпления против собствеността и културно-исторически ценности“ към отдел „Криминална полиция“ към ОД на МВР Варна.

Решението е окончателно.

Председател:

МАРИЯ ГАНЕВА


Членове:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

НАТАЛИЯ ДИЧЕВА