№ 16390
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110108856 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 8856/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Б. С. Д. срещу Апелативен съд – гр. София, като се
твърди, че ищцата била служител на ВКС от 2001 г. по силата на трудов договор, като
заемала длъжността „чистач“. Поддържа, че от 15.07.2020 г. всички служители по трудови
договор в отдел „Стопанисване сграда на съдебна палата – гр. София“, при ВКС, били
прехвърлени към САС по силата на Решение на ПВСС по т. 1 от Протокол 10/30.04.2020 г.,
което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с решенията на ВСС председателят
на САС бил издал Заповеди № А-1102/01.12.2020 г. и Заповед № А-437/01.06.2021 г., като
сочи, че не нито тя, нито някои от другите служители били сключвали нови трудови
договори, поради което правата и задълженията по договорите сключени с ВКС се
запазвали, в това число и правата свързани със запазване и индексиране на трудовите
възнаграждения. Излага съображения, че тъй като ответника й бил работодател, последният
следвало да прилага закона еднакво спрямо всички, като сочи, че правилото на чл. 123 КТ не
изисквало съгласие на служителя, но това не означавало, че работодателят е следвало да
прилага закона по различен начин накърняващ правата на работника или служителя – в
частност досежно трудовото възнаграждение и неговото индексиране. Твърди, че е лишена
от правата, които е имала преди това, като изменението на управлението на сградата на
съдебната плата било без значение по отношение на трудовите правоотношения. Сочи, че
ВСС нямал правомощия да прекратява трудовите правоотношения с действащия
работодател и да я преназначава при друг, което да водело до вредоносни последици.
1
Поддържа, че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били прехвърлите в САС, но
възнагражденията им били индексирани по графи 5 и 6 от класификатора. Инвокира доводи,
че председателят на САС е поканен да разпореди заплащане на разликите в трудовото
възнаграждение, но искането било счетено за неоснователно. Аргументира, че в
апелативните съдилища длъжността била по-ниско заплатена, поради което се индексирала
по т. 7 и 8 от класификатора, като сочи, че в отговора от САС било посочено, че
председателят нямал правомощие да индексира на самостоятелно основание
възнагражденията на съдебните служители, като освен това било посочено, че не били
запазили статута си на служители на ВКС – с оглед приложимите точки от класификатора.
Освен това й били посочили, че размера на възнаграждението не бил намален, а запазен,
съобразно решение на СК на ВСС. Инвокира съображения от правна страна, като сочи, че
единствено е сключен трудов договор с ВКС, като с последващи анекси трудовото
възнаграждение било изменяно, като същото с последния анекс от 05.10.2023 г. било
определено за сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г.
възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки, че трудовото
правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало по силата на чл. 123 КТ.
Навежда доводи за приложимото материално право, което счита за релевантно по случая.
Излага подробно съображения за това как е следвало да се индексира трудовото
възнаграждение според твърдени приложими правила на класификатора. Прави
доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за
допускане изслушването на ССчЕ, което да отговори на задачи поставени в исковата молба,
както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени
доказателствени средства. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1417,00 лева,
представляващи незаплатена разлика за дължимо трудово възнаграждение за пеирода
01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенцията се
оспорва. Твърди, че от 15.07.2020 г. е работодател на ищцата, което обосновава с Решение
на ПВСС и СК на ВСС и приложението на чл. 123 КТ. Поддържа, че съобразно правилата на
§ 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на длъжностите в
администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва
да се индексират до изравняването им на сходи или същите длъжности за съответната група
съгласно класификатора. Навежда доводи, че възнагражденията на служителите следвало да
се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното
ниво. Развива подробни съображения, че е индексирал надлежно трудовото възнаграждение
на ищеца, като прави извод за неоснователност на претенцията. Твърди, че съответно
начислените трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Сочи, че ако се приеме, че
се дължи разлика в трудовото възнаграждение трябвало да се вземе предвид, че
класификаторът приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не както се
претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г. Прави доказателствени искания за
приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 192 ГПК да се
задължи трето неучастващо лице да представи писмени доказателствени средства, както и да
се допусне задача към заключението на ССчЕ. Иска отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2
КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно
2
възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално
работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил
дължимото трудово възнаграждение; 3) работодателя да не е изчислил трудовото
възнаграждение съобразно приложимата нормативна уредба.
Ищецът носи доказателствената тежест, т.е. има процесуалното задължение да
установи пълно и главно посочените материални предпоставки, а ответника следва да
докаже, че е заплатил уговореното по договора трудово възнаграждение.
Съдът намира, че следва да приеме и представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства от ищеца, тъй като същите са допустими,
необходими и относими към предмета на правния спор.
По отношение на останалите доказателствени искания, съдът намира, че следва да се
произнесе след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното –
арг. чл. 143 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.05.2024 г. от 11,00 ч. , за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им се връчи препис от настоящото
определение, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като съдът им
указва в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички представени към исковата молба
и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”,
осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която
страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да
бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен
координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. 02/8955 423; Юлиана
Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел.
02/9219 413 в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или
от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: spogodbi@src-bg.org, както и в Центъра
за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в
сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за
естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес:
http://srs.justice.bg/srs/82-Програма%20%22Спогодби%22 .
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от
съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране
на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като
посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на
спогодбата в максимално кратък срок.
3
УКАЗВА В СЛУЧАЙ ЧЕ ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4