Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 16.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. В., ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. П., като разгледа гр.д.
№ 4169 по описа на ВРС за
Производството е по
реда на чл. 318 и сл. ГПК вр. с чл. 49 СК.
Производството е образувано по постъпила искова молба
от В.Д.К. против Л.Н.К. за допускане на развод по реда на чл. 49 СК поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Ищцата В.Д.К. твърди, че с ответника Л.Н.К. имат
сключен граждански брак, считано от 28.01.1979 г., като от брака си имат три
родени деца, които понастоящем са пълнолетни. Твърди, че с ответника живеят
съвместно в семейно жилище, находящо се в гр. В., ***, което е придобито от
съпрузите по време на брака. Сочи, че отношенията помежду им са влошени, за
което вина има ответникът, тъй като не работи, злоупотребява с алкохол и става
агресивен спрямо нея. Твърди, че през годините ответникът й е причинявал
множество страдания поради физически и психически тормоз. Понастоящем
ответникът продължава да злоупотребява с алкохол, да не се прибира вкъщи и да
не дава никакви средства за издръжка на домакинството. Моли съда да допусне
прекратяване на брака между страните, като обяви за виновен за неговото дълбоко
и непоправимо разстройство съпруга Л.К.. Прави искане семейното жилище,
находящо се в гр. В., *** да й бъде предоставено за ползване след
прекратяването на брака. Прави искане да запази брачното си фамилно име К..
В срочно подаден отговор, ответникът, чрез назначения
му по делото особен представител – адв. Р., оспорва основателността на
предявения иск. Сочи, че по делото не се доказват твърденията на ищцата за
упражнявано върху нея насилие от ответника. Не се установявали и твърденията,
че ответникът злоупотребявал с алкохол. Противопоставя се на искането на ищцата
да й бъде предоставено за ползване семейното жилище. Счита, че не е доказано
дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, поради което искът
следва да бъде отхвърлен.
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване иск по чл. 49, ал. 1 СК
за прекратяване на брака между съпрузите с развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство и иск по чл. 56 СК за
ползването на семейното жилище. Ищцата е направила искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, като
поддържа, че такава има ответникът Л.К..
В проведеното открито
съдебно заседание ищцата В.Д.К., представлявана от назначения адвокат по
допуснатата правна помощ М. Г., поддържа искането си за развод, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника.
Претендира предоставяне на семейното жилище.
Ответникът Л.Н.К., представляван от назначения му особен
представител – адв. Г.Р. поддържа отговора на исковата, като счита, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи. Претендира предоставяне
на семейното жилище за ползване на двамата съпрузи.
След преценка на събрания
доказателствен материал и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за сключен граждански брак,
издадено от Община В. въз основа на акт
за граждански брак № 29 от 28.01.1979 г., съставен в гр.В., В.Д. Ц. и Л.Н.К. са сключили граждански брак на
28.01.1979 г., като след брака съпругата е приела фамилното име на съпруга - К..
В съдебно заседание по молба на ищцата са разпитани
свидетелите **П. и **/майка на ищцата/.
От
показанията на свидетелката ** П. се установява, че страните по делото са в
брачни отношения и че в момента живеят заедно. П. поддържа, че отношенията
между съпрузите не са добри като съпругата се е оплаквала, че ответникът
злоупотребява с алкохола и я бие. Свидетелката твърди, че ищцата е подавала
жалба в полицията срещу съпруга си. Според свидетелката за в бъдеще съпрузите
не могат да живеят заедно, тъй като отношенията им са лоши.
Свидетелката В.К.сочи, че към момента съпрузите живеят
заедно, но са в отделни стаи. Свидетелката поддържа, че отношенията им от
години не са добри като ответникът злоупотребявал с алкохол и бие ищцата,
поради което съпрузите не могат да живеят заедно занапред. Кюлтова твърди, че
съпрузите от брака си имат пълнолетни деца.
Като основания за разстройството на
брака се навеждат влошени отношения между страните, злоупотреба с алкохол от
страна на съпруга и упражняване на психическо и физическо насилие от него над
съпругата, неосигуряване на средства за домакинството от негова страна.
Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е
обективно нетипично състояние на брачната връзка, което я характеризира с пълно
отсъствие на нормални духовни, физически, социални и т.н. контакти между
съпрузите, което състояние е непреодолимо и необратимо.
С оглед на заявеното
и от двете страни в процеса, съдът намира, че между съпрузите е настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, което е несъвместимо с продължаване на
неговото съществуване.
От събраните свидетелки показания на **П.
и В.С.К./майка на ищцата/, които съдът кредитира като последователни, допълващи
се и логично, се установява, че в
семейството на съпрузите конфликтите са чести. Ответникът употребявал алкохол,
в резултат на което ставал агресивен, осъществявал спрямо съпругата си
физическо и психическо насилие. Страните въпреки, че
живеят заедно в едно жилище са прекъснати всякакви връзки между тях. В
отношенията между съпрузите липсва взаимност, разбирателство и обща грижа за
семейството. Брачната връзка е лишена от съдържание, тъй като между съпрузите в
един относително продължителен период е изчезнало взаимното доверие и уважение, чувството за близост, общност и
единство, както и желание за полагане на общи грижи за семейството и дома. При това състояние на брачната връзка не може да се
приеме, че тя може да бъде заздравена. Бракът е формален, лишен е от дължимото се според морала и закона
съдържание. Липсата на уважение и неподдържането на каквито и да е семейни
контакти, както и липсата на данни да са правени опити за заздравяване на брака
налагат извода, че бракът се е превърнал в една формална връзка, лишена от
законно и морално съдържание.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че в брака на
двамата съпрузи е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство по смисъла на
чл. 49, ал. 1 от СК поради което същия следва да бъде прекратен.
Направеното искане за произнасяне на вината
за допускане на прекратяването на брака обвързва съда и същият дължи
произнасяне по този въпрос.
Съдът намира, че вина за това състояние на
брачната връзка има съпругът - доказани са брачни нарушения от негова страна:
не е спазвал задължението си за взаимно уважение и разбирателство в отношенията
със съпругата си и спрямо последната е имал поведение - психически тормоз и
физическо насилие, което е укоримо и което по съществото представлява брачно
провинение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 14 от СК.
Според чл. 322, ал.2, изр.2 ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните нямат непълнолетни
деца, поради което съдът не следва да се произнася относно родителските права,
личните отношения и издръжката на децата. Страните не претендират издръжка един
от друг, поради което тези въпроси също не следва да се разглеждат с решението
по делото.
По
предявеният иск по чл. 56 СК за ползването на семейното жилище, съдът приема,
съдът съобрази следното:
В процесния случай претенция за ползването на
семейното жилище е направена от двете страни. Семейното жилище представлява
апартамент находящо се гр. В., ***. Имотът е придобит с договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 11.07.1990 по време на брака, поради което
е в режим на съпружеска имуществена общност. Страните не спорят, че този имот е семейно жилище, като се претендира от
ищцата ползването му изцяло, а ответникът претендира съвместно ползване. По делото се установи, че вина за
прекратяване има съпруга, поради упражняване на психически тормоз и системно
физическо насилие над съпругата. Съобразно доказателствата по делото,
установената и утвърдена практика по приложение на разпоредбата на чл. 56, ал.
5 СК, предвид, че вина за прекратяване на брака има съпругът, семейното жилище
е общо на двамата съпрузи и към момента от брака нямат ненавършили пълнолетие
деца, а отношенията им не биха могли да бъдат квалифицирани като търпим, съдът
не може да постанови съвместно ползване от двамата. Предвид и установената
жилищна нужда на ищцата и факта, че не се доказа същата да право на собственост
върху друго жилище, обуславя извода, че след прекратяване на брака семейното
жилище следва да бъде предоставено за ползване на съпругата.
Съгласно разпоредбата на чл. 326 ГПК в
решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното
име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. При сключването на гражданския
брак по безспорен начин се установява, че жената е приела фамилното име на съпруга,
като в проведеното открито съдебно заседание изрично е направила искане след
прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име – Ц.. В тази
връзка, следва да се отбележи, че единствено от титуляра на това субективно,
лично и неотчуждимо право зависи дали ще се възползва, или не от тази законова
възможност. Предвид, че при сключване на брака жената е била тази, която е
приела фамилното име на другия съпруг, то единствено тя притежава
материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 СК, доколкото
законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е
променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да
продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си
такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява
ирелевантно. Ищцата е заявила желание след
прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Ц.. От представеното
удостоверение за сключен граждански брак се установи, че предбрачното й фамилно
име е Ц., като искането за неговото възстановяване следва да бъде уважено на
основание чл. 326 ГПК вр. чл. 53 СК.
При
произнасяне относно разноските, съдът следва да се съобрази с разпоредбата на
чл. 329, ал. 1, от ГПК, съгласно която, съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния съпруг.
Съобразявайки
се с данните по делото относно доходите на страните, съдът определя държавна
такса за решаване на делото в размер на 50,00 лева, вносима от виновния съпруг Л.Н.К. *** на основание чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В тежест на виновния съпруг Л.Н.К. следва да
се предоставят и разноски за назначения му по делото особен представител в
размер на 300,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл. 49, ал. 1 СК развод между В.Д.К. с ЕГН ********** и Л.Н.К. с ЕГН **********, сключили граждански брак
на 28.01.1979 г. в гр.В., за което е съставен акт за граждански брак №29/28.01.1979г., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА за виновен за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство в брака съпруга Л.Н.К. с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА В.Д.К. с ЕГН ********** след прекратяване на брака
съпругата да носи предбрачното си фамилно име –Ц..
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище след
прекратяване на брака, находящо в гр.
В., *** на съпругата В.Д.К.
с ЕГН **********.
ОСЪЖДА Л.Н.К. с ЕГН ********** да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд В. сумата от 50,00 лева държавна
такса за решаване на делото, както и сумата от 300,00 лв., представляваща
заплатено възнаграждение за назначения му особен представител.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд В., в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: