№ 843
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Темислав М. Димитров
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20221100504738 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Г.К.“ ЕООД срещу решение №
186545/28.08.2020 г. по гр.д. № 80945/2015 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, с което
са уважени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД, предявени от
„Р.-**“ ООД срещу „Г.К.“ ЕООД, като ответникът е осъден да заплати в полза на
ищеца сумите, както следва: 6630 лв., представляваща сума, която е платена от ищеца в
полза на ответника по договор за консултантски услуги от 03.10.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 28.12.2015 г., до
погасяването, 118,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 26.10.2015 г.
до 28.12.2015 г.
Жалбоподателят „Г.К.“ ЕООД твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
по делото се установява да е изпълнил точно задълженията си по договора за
консултански услуги, поради което в полза на „Р.-**“ ООД не е възникнало правото да
го развали. Ето защо, счита, че не дължи връщане на полученото по договора
възнаграждение. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноските по производството.
1
Ответникът по жалбата – „Р.-**“ ООД, оспорват жалбата и счита, че решението
на СРС е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендират
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Р.-**“ ООД с обективно съединени
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът - „Р.-**“ ООД, твърди, че с ответника – „Г.К.“ ЕООД, са сключили на
03.10.2013 г. договор за консултански услуги, по силата на който е възложил на
ответното дружество срещу възнаграждение в размер на 6630 лв. да осъществява
консултански услуги във връзка с кандидатстване за финансиране по европейски,
национални и други програми, вкл. предоставяне на неограничен брой консултации и
предложения за изработване на проекти, изработване и редакция на проекти с пълна
документация, администриране на изработените проекти. Твърди, че за период от
повече от две години ответникът не е изпълнявал възложените му дейности, поради
което с изявление, получено от ответника на 19.10.2015 г., е развалил договора. Ето
защо, предявява посочения по-горе иск, като моли ответното дружество да бъде
осъдено да върне на ищеца платената от него сума по договора в размер на 6630 лв.,
както и мораторна лихва в размер на 118,10 лв. за периода от 26.10.2015 г. до
28.12.2015 г. Претендира законната лихва, както и разноските по делото.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже, че в негова полза е възникнало правото да развали процесния
договор за консултански услуги, тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си
по същия, като е отправил писмено изявление до ответника за разваляне на договора, в
което му е дал подходящ срок за изпълнение.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора,
поради което в полза на възложителя не е възникнало правото да развали едностранно
договора.
Не се спори по делото, че между страните е сключен договор за консултански
услуги от 03.10.2013 г., по силата на който ответникът „Г.К.“ ЕООД се е задължило да
предоставя консултански услуги в полза на „Р.-**“ ООД срещу възнаграждение в
размер на 6630 лв., което е заплатено от ищеца.
2
По делото е представен посочения договор, видно от който „Г.К.“ ЕООД се е
задължило да предоставя консултански услуги във връзка с кандидатстване за
финансиране по европейски, национални и други програми, вкл. мониторинг,
периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за
финансиране в сферата на дейностите и интересите на възложителя; предоставяне на
възложителя по телефона или в офиса му на неограничен брой консултации и
предложения за изработване на проекти за кандидатстване за финансиране по
европейски, национални и други донорски програми; изработване и редакция на
проекти с пълна документация, администриране на изработените проекти; изготвяне на
бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и
реализирането на проектите; изготвяне на проекти за тръжни процедури и др. Срокът
на договора е три години, считано от датата на подписването му – чл. 4 от договора.
Съгласно чл. 3 от договора изпълнителят следва да предложи на възложителя не по-
малко от 8 възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване за финансиране с
европейски, национални или други донорски програми, които са подходящи за
постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси – ОП
„Развитие на човешките ресурси“, ОП „Конкурентоспособност“ и други програми за
безвъзмездно финансиране.
Спорно между страните и подлежащо на установяване е обстоятелството, дали
ищецът е осъществил надлежно правото си да развали договора и дали са били налице
предпоставките за упражняване на това право.
Правото да се развали договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранно
изявление, без да е необходимо съдействието на насрещната страна, като възниква при
наличието на неизпълнение, т.е. юридически факт, който следва по време юридическия
факт, породил двустранното правоотношение. Елементите на фактическия състав на
правото да се развали договор са уредени в чл. 87 ЗЗД. Първият от тях е неизпълнение
на задължение на насрещната страна. При договор за изработка, какъвто е процесният,
за да възникне правото на възложителя да развали договора, изпълнителят следва да е в
неизпълнение, включително отклонението от поръчката следва да е толкова
съществено, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение – чл. 265, ал. 2 ЗЗД.
В случая, с оглед събрания по делото доказателствен материал настоящият
съдебен състав приема, че не са били налице основания за разваляне на договора и че
самото разваляне не е произвело действие, предвид факта, че не е извършено по
предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД начин.
Видно от представените разпечатки от електронна кореспонденция между
страните, по време на действие на договора представител на ответното дружество е
изпращал на електронната поща на ищеца информация за предстоящи програми по ОП
3
„Развитие на човешките ресурси“, схема „По-близо до работа“, схема „Добри и
безопасни условия на труд“, схема „Ново работно място“, по ОПИК, схема
„Подобряване на производствения капацитет на МСП“, по ПРСР, мярка 4.1
„Инвестиции в земеделски стопанства“, подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади
земеделски производители“.
Съгласно обясненията, дадени от управителя на „Р.-**“ ООД – К.Р.Г., в рамките
на действието на договора са провеждани срещи с представител на „Г.К.“ ЕООД, на
които са обсъждани възможности за кандидатстване за финансиране по европейски
програми, но нищо конкретно не се случило след това.
Съгласно показанията на свидетеля Т.К.К., същата е работила при ответното
дружество в периода на действие на договора, сключен с „Р.-**“ ООД. Свидетелят
дава показания, че е консултирала ищцовото дружество след месец септември 2015 г.,
като е предлагала проекти, но не е имало обратна връзка. До този момент дружеството
е било консултирано от В.А., която обаче е напуснала.
Следователно и въз основа на посочените доказателства настоящият съдебен
състав намира, че по делото се установява, че ответникът е изпълнил част от
задълженията си, предмет на договора, като е предоставял периодично информация на
ищеца за възможности за кандидатстване за финансиране по европейски програми.
Действително, предметът на договора е по-широк, като няма данни ответникът да е
изпълнил всички свои задължения.
Видно от представеното по делото уведомление за разваляне на договора,
същото е отправено на 16.10.2015 г. от възложителя, съответно – получено от
изпълнителя на 19.10.2015 г., като не е даден срок за изпълнение на задълженията на
изпълнителя, а е заявено, че договорът се счита развален от датата на получаване на
изявлението за разваляне. В същото време, срокът на договора е бил до 03.10.2016 г. (за
три години от 03.10.2015 г.). Следователно, на основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД, за да
упражни надлежно правото си да развали договора, възложителят е следвало да
предостави на изпълнителя подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, което не е направено. С оглед
изложеното съдът намира, че възложителят не е упражнил надлежно правото си да
развали договора, тъй като не е предоставил на изпълнителя подходящ срок за
изпълнение.
Ето защо, главният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният иск за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД, поради което и той подлежи
на отхвърляне.
4
Следователно, обжалваното решение, с което исковете са уважени, се явява
неправилно, което налага неговата отмяна и отхвърляне на исковете.
По разноските:
При този изход на спора само жалбоподателят има право на разноски както за
настоящото производство, така и за първоинстанционното, поради което „Р.-**“ ООД
следва да бъде осъден да заплати в полза на „Г.К.“ ЕООД сумата в размер на 496,90 лв.
– разноски за първоинстанционното производство, както и сумата в размер на 926,40
лв. – разноски за въззивното производство.
Не следва да се присъждат разноски в полза на „Г.К.“ ЕООД във връзка с
обжалване на определение по дело, образувано за обезпечаване на исковете, тъй като
няма данни за такова, както и дали обжалването е било успешно.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.
280, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 186545/28.08.2020 г. по гр.д. № 80945/2015 г. по описа на
СРС, II ГО, 73 състав, с което са уважени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Р.-**“ ООД, ЕИК ****, срещу „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****,
като ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 6630 лв.,
представляваща сума, която е платена от ищеца в полза на ответника по договор за
консултантски услуги от 03.10.2013 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 28.12.2015 г., до погасяването, 118,10 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 26.10.2015 г. до 28.12.2015 г., както и сумата в размер
на 1656 лв. – разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Р.-**“ ООД, ЕИК ****, срещу „Г.К.“ ЕООД, ЕИК ****, за осъждането
на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 6630 лв., представляваща сума,
която е платена от ищеца в полза на ответника по договор за консултантски услуги от
03.10.2013 г., който договор е развален от страна на „Р.-**“ ООД, в качеството на
възложител, поради неизпълнение от страна на „Г.К.“ ЕООД, в качеството на
изпълнител, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
28.12.2015 г., до погасяването, 118,10 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 26.10.2015 г. до 28.12.2015 г.
ОСЪЖДА „Р.-**“ ООД, ЕИК ****, да заплати в полза на „Г.К.“ ЕООД, ЕИК
5
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 496,90 лв. – разноски за
първоинстанционното производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 926,40 лв. – разноски за въззивното производство
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6