№ 1405
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110163531 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 341468/28.10.2024
г., подадена от името на „Б" съкратено "Б"“ Е, ПП ЕИК: ** против М. Г. С.,
ЕГН: **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1112,18
лeва, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 30 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника
М. Г. С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.10.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в безсрочно трудово
правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор от
03.11.2018 г., съгласно който ответникът заемал длъжността „помощник-
машинист, локомотивен“ при ищцовото дружество, при уговорено месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 698,00 лева и уговорени
допълнителни възнаграждения за прослужено време и за нощен труд. Излага
съображения, че със З** г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е наложил на
работника дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратил трудовото му
правоотношение. Заповедта била връчена на ответника на 13.07.2022 г., чрез
1
писмо с обратна разписка. С оглед изложеното, ищецът счита, че ответникът
следва да му заплати сумата от 1112,18 лева, представляваща обезщетение по
чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
уговореното предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от
30 дни, съгласно уговорките, съдържащи се в трудов договор от 03.11.2018 г.,
сключен "Б"“ Е, ПП ЕИК: **, в качеството на работодател и М. Г. С., ЕГН:
**********, в качеството на работник/служител.
Моли, за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на
исковата молба от името на ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.
По отношение на предявения осъдителен иск с правно основание чл.
221, ал. 2 КТ, настоящият съдебен състав намира следното:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ ищецът следва да докаже,
че по силата на трудов договор е бил в безсрочно трудово правоотношение с
ответника, което е прекратено чрез налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“, срокът на уговореното предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение и размерът на уговореното брутното трудово
възнаграждение на работника.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на претендираното обезщетение.
На ответникът е връчен редовно препис от исковата молба, ведно с
приложенията към него. В срока по чл. 131 ГПК /а и след това/ не е депозиран
отговор на исковата молба от страна на ответника, не е взето становище по
предявения иск и по изложените в исковата молба твърдения и направените с
нея искания.
Ответникът е бил редовно призован за съдебното заседание, проведено
на 27.01.2025 г.
Въпреки редовното си призоваване, ответникът не се е явил в съдебното
заседание за разглеждане на делото, не е депозирал молба за разглеждане на
2
делото в негово отсъствие и не е взел никакво становище и отношение по
предявените искове и изложените в исковата молба твърдения.
Следователно налице са предпоставките, установени в разпоредбата на
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно – ответникът да не е подал отговор на исковата
молба, да е бил редовно призован за първото по делото съдебно заседание, на
което не се е явил и не е депозирал молба за разглеждането му в негово
отсъствие.
Налице е и последната кумулативно изискуема предпоставка за
постановяване на неприсъствено решение, а именно от събраните по делото
доказателства да може да се направи извод, че исковата претенция е вероятно
основателна.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен
При този изход на спора ищеца има право на разноски в производството,
като своевременно са представени и доказателства за извършването на
претендираните разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер на
50,00 лева и за заплатено юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева, които по аргумент от разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 ГПК, следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на „Б"
съкратено "Б"“ Е, ПП ЕИК: **, на основание чл. 221, ал. 2 КТ, сумата от
1112,18 лeва, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение от 30 дни, поради дисциплинарно уволнение на работника
М. Г. С., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
28.10.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА М. Г. С., ЕГН: ********** да заплати в полза на „Б"
съкратено "Б"“ Е, ПП ЕИК: **, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
150,00 лева, представляваща разноски в производството пред СРС.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4