Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
По ВНОХД № 2086/2020 г.
Софийският Градски съд,Наказателно отделение,7-ми въззивен състав в откритото съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесетата година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Николай Младенов
ЧЛЕНОВЕ : Веселина Ставрева
мл.с.Натали Генадиева
С участието на секретар Св.Матеева и прокурора от СГП – Йордан Петров съдът разгледа докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ВОХД № 2086/2020 г. , като намери следното:
Производството
по делото е с правно основание Глава ХХI чл.313-340 от НПК”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ с Допълнение от защитника на подс.Б.А.П. срещу Присъда на СРС,НО,121-ви състав по НОХД№ 2648/2017 г.С последната съдът от първата инстанция е признал за виновен подсъдимия П. в извършването на престъпление по чл.354А,ал.3,т.1 от НК, поради което на основание чл.55 от НК го осъдил на 4 месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при общ режим.На основание чл.55,ал.3 от НК съдът не наложил допълнителното наказание „Глоба“, а на основание чл.68,ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 3 месеца по предходна присъда
В горепосочената ВЖ /и особено в Допълненето/се иска отмяна на обжалваната Присъда ,намирайки че последната е направилна и нзаконосъобразна.Алтернативно – иска отмяна на Присъдата и връщане на делото на фазата „Разпоредително заседание“.Първото искане се аргументира с редица противоречия в доказателствената съвкупност , които пречат да се изведе несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението.Защитата сочи ,че липсва умисъл от субективна страна в действията на подсъдимия.Съгласно Заключението на КСППЕ не може да се установи с категоричност дали подс. е бил в ремисия към датата на инкриминираното деяние, а СРС правел недопустими предположения в тази посока/каквито дори самите вещи лица не правят в Заключението/.На следващо място , подс.П. страда от психично заболяване – БАР/биполярно афективно разстройство/, което макар да не изключва вменяемостта ,всъщност е психичен недостатък , който му пречи да се защитава сам.В тази хипотеза защитата е задължителна/чл.94,ал.1,т.2 от НК/, но видно от ДП обвинението му е повдигнато без защитник.На база на тези и други твърдения/описани в Допълнението към ВЖ/защитата прави доказателствени искания към въззивния съд-да назначи повторна тройна КСППЕ, която да отговори на въпросите касателно базисните психични годности – по време на извършване на деянието и по-късно в хода на наказателното производство, да се назначи повторна СОЕ и да се призоват за разпит вещите лица , представили наличната по делото КСППЕ.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК с Определение в закрито заседание насрочи делото за ОСЗ пред себе си, като остави без уважение доказателствените искания, по съображения изложени в този съд.акт.
В СЗ пред СГС се явяват: подсъдимия,защитника и прокурор от СГП. Защитникът поддържа ВЖ,няма други доказ. искания/извън тези в Допълнението към ВЖ/.Прокурорът оспорва ВЖ ,няма доказ. искания.
Съдът прочете писмените доказателства и даде ход по същество.
Защитникът поддържа внесената ВЖ заедно с Допълнението.По същество конклудентно поддържа,че иска въззивния съд да отмени осъдителната Присъда на СРС и вместо нея да постанови нова осъдителна такава.Това становище съдът извежда от доводите на защитата ,че не е налице умисъл и други съставомерни елементи на деянието.Защитата акцентира върху пропуски и предположения в Заключението на КСППЕ , които рефлектират и върху самото деяние ,като създават съмнение дали последното е извършено от вменяемо лице.Същевременно защитата изразява неудовлетворение ,че възз. съд не е уважил доказателствените искания, което вероятно би изяснило психичното състояние на подсъдимия към момента на извършване на деянието.Наказанието се счита за тежко от защитата/макар да е индивидуализирано по реда на чл.55 от НК/, доколкото е с ефективно изтърпяване и с приложение на чл.68 от НК.
Прокурорът оспорва ВЖ, определя обжалваната Присъда като правилна и прави искане въззивния съд да я потвърди.Сочи ,че не са налице основания нито за отмяна , нито за изменение на Присъдата.Добавя ,че биполярното разстройство/БАР/ много рядко води до невменяемост.Няма съмнения във вменяемостта на подсъдимия , счита прокурорът, тъй като няма доказателства по делото , които да навеждат на такъв възможен извод.Не само грамажа на дадено наркотично вещества има значение, но също така и неговия вид.Обвинението възниква с акта на привличането , а предявяването няма такава функция , сочи още прокурорът.Прави искане в края на пледоарията си да се потвърди Присъдата на СРС.
Защитникът/в реплика към прокурора/ намира че не се оспорва вменяемостта , а умисъла,тъй като ремисията влияе върху субективната страна.
Подсъдимият поддържа заявеното от защитника си и прави искане да се отмени осъдителната Присъда и да бъде оправдан.Сочи здравословни проблеми и предстоящо лечение.
Софийският градски съд след преценка на доводите и аргументите в депозираната ВЖ и Допълнението към нея, както и със съображенията на страните във въззивното производство и след анализ на доказателствената съвкупност,намира следното :
Както на фазата на досъдебното производство , така и в съдебната фаза при проведеното разпоредително заседание са допуснати отстраними съществени проц.нарушения, поради което въззивният съд намира ,че следва да се отмени Присъдата само на това основания ,без да се изследват детайлно доводите в депозираната ВЖ и Допълнението към нея.Горното влияе и върху направените доказателствени искания.
На досъдебното производство подс.П. е бил привлечен от мл.разследващ полицай от 06 РУ-СДВР в качеството на обвиняем на 13.10.2015 г./л.122-123 от ДП/ за извършено престъпление по чл.354А,ал.3,т.1 от НК ,както и му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.На това проц.сл. действие Б.П. се е явил сам, без защитник, като е посочил в последвалия протокол за разпит ,че не желае адвокатска защита.След това действие в хода на последващото разследване постъпват писмени документи епикризи и друга медицинска документация ,че подс.П. страда от психично заболяване.Това налага назначаването на КСППЕ/л.183-191 от ДП,първа по делото/, от чието Заключение е видно ,че трите вещи лица приемат ,че по време на извършване на деянието П. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,тоест бил е вменяем.Също така обаче диагнозата Биполярно афективно разстройство/БАР/ е ПСИХИЧЕН НЕДОСТАТЪК , който е пречел на подсъдимия да се защитава сам.Вместо да повтори действията по привличането на П. като обвиняем при условията на чл.94,ал.1,т.2 от НПК ,разследващият орган е поискал от СРП спирането на наказателното производство.Действително е назначен служ.защитник ,но той е участвал в предявяването на материалите,без да е извършено ново привличане на П. в негово присъствие.Наистина, в съд.производство пред СРС е била обсъдена нова КСППЕ,която обаче е отразила актуалното психично състояние на П., което не променя горните изводи за досъдебната фаза на процеса и нарушенето на правото на защита на П. като обвиняем.
На следващо място,по НОХД№ 2648/2018 г. в ОСЗ на 28.01.2019 г. е проведено открито разпоредително заседание по реда на Глава 19 от НПК.Това е станало след като преди това е било изслушано ново Заключение на КСППЕ/от 04.12.2018г./.В хода на изразеното становище на страните по въпросите на чл.248,ал.1 от НПК , съдът е изложил служебно мнението си по същите и въпроси и се е произнесъл ,че няма допуснати отстраними съществени проц.нарушения, както и се е произнесъл по мярката за неотклонение.Мнение, че няма съществени проц.нарушения на фаза ДП ,е изразил и защитникът/който по-късно депозира и процесната ВЖ,където твърди различни обстоятелства по този въпрос/.Протоколът от това открито разпоредително заседание обаче не е подписан от съдебните заседатели ,а това е било задължително, за да се обективира правно валидно волята на съда като състав/съдия и двама съдебни заседатели/ по въпроси като липсата/респ. наличието/ на съществени проц.нарушения и мярката за неотклонение.Това процесуално нарушение е съществено и следва да се отстрани с провеждане на ново разпоредително заседание в съответствие с процесуалните изисквания.
Наистина , първото проц.нарушение е на фаза „досъдебно производство“, но с оглед ЗИДНПК ,ДВ,бр.44 от 2018г. в нормата на чл.334,т.1 от НПК отпадна възможността въззивният съд да връща делото на прокурора с оглед предвиденото от ноември 2017 г. разпоредително заседание, в което тези въпроси задължително се решават от първата инстанция с акт , подлежащ на инстанционен контрол.Следователно ,налага се отмяна на Присъдата и връщането на делото на първоинстанционния съд ,на нов състав,за провеждане на повторно разпоредително заседание, в хода на което следва отново да се решат въпросите по чл.248,ал.1 от НПК/вкл. по ал.1,т.3 от НПК/и не следва въззивният съд в настоящото производство да решава предварително тези въпроси,след като законодателят е предоставил това решение на първата инстанция.
С оглед тези си фактически и правни съображения ,както и на основание чл.334,т.1,вр.чл.335,ал.2,вр.чл.348,ал.3,т.1вр.ал.1,т.2 от НПК,Софийският Градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА Присъдата по НОХД№ 2648/2017 г. на СРС,НО,121-Ви състав, с която подсъдимия Б.А.П. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.354А,ал.3,т.1 от НК /и са му били посочени посочените в нея наказания/,тъй като е постановена при съществени отстраними проц.нарушения/на двете фази на наказателното производство/.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за ново разглеждане от друг състав от стадия „Разпоредително заседание“.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
08.10.2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ :
1.
ЧЛЕНОВЕ :
2.