№ 509
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110144111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Водопровод и Канализация – град София“ ЕООД е предявило искове по чл.79, ал.1, вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу Военна академия „Георги С. Раковски“ за сумата от 2640
лева, представляваща възнаграждение за ремонт на водопровод във връзка с настъпила авария на
19.06.2020г., за което е издадена фактура № 000*/19.06.2020г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от 12.11.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, както и за сумата от 107 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 20.06.2020г. – 12.11.2020г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56232/2020г. по описа на СРС, 64
състав.
Ищецът твърди, че от страна на ответника му било възложено да извърши ремонт на авария на
водопровод. Аварията била отстранена в рамките на деня, в който била възложена работата –
19.06.2020г. За извършената услуга била издадена процесната фактура № 000*/19.06.2020г. за
сумата от 2640 лева с ДДС, като същата била представена и приета от представител на
възложителя – ответник по делото, но сумата по същата останала неплатена. Две седмици по –
късно, на 06.07.2020г., отново по възлагане на ответника ищецът извършил ремонт на
водопроводната инсталация на територията на ответника, като това бил втори по ред (неавариен)
ремонт и за същия била издадена фактура № 0000*/06.07.2020г. на стойност от 3500 лева, като
последната фактура била заплатена от ответника по банков път на 14.07.2020г. При това към
датата на подаване на исковата молба непогасено останало задължението по фактура №
000*/19.06.2020г. за сумата от 2640 лева с ДДС, която се дължала заедно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Ответникът не
оспорва, че във връзка с възникнала авария на водопровод на територията на академията
(ответник), за което сигнал бил подаден на 19.06.2020г., от ищеца е бил извършен авариен ремонт
на водопровода. Ремонтът приключил на 20.06.2020г. Оспорва твърдението на ищеца, че
аварийният ремонт бил завършен в рамките на 19.06.2020г. При това към 19.06.2020г. – в деня, в
който аварията все още не била отстранена, не можело реално да се прецени обемът от дейностите
и материалите, необходими за калкулиране на крайната цена на предоставената услуга.
1
Процесната фактура 000*/19.06.2020г. не била приемана от ответника, като същата не съдържала
необходимите реквизити, а именно печат на дружеството. За отстранената авария на водопровод,
възникнала на 19.06.2020г., ответникът платил дължимото възнаграждение въз основа на издадена
от ответника фактура № 0000*/06.07.2020г., съдържаща печат на дружеството – изпълнител, като
плащането й не се оспорва от ищеца. При това поддържа, че за извършения авариен ремонт,
сигнал за който е подаден на 19.06.2020г., е платеното дължимото възнаграждение и ищецът няма
право да претендира повторно плащане за едни и същи дейности. Твърди, че е имало спор с ищеца
относно дължимата цена за извършените ремонтни дейности в периода 19.06.-20.06.2020г., като
към 25.06.2020г. не е бил постигнат консенсус относно дължимата цена. Количествено –
стойностна сметка от страна на ответника за извършените аварийни ремонтни дейности била
представена на ответника на 01.07.2020г., която не била приета относно посочените от ответника
цени. В тази връзка била назначена комисия при ответника, която да извърши проверка относно
пазарните цени на извършените услуги. Възразява срещу твърдението, че след извършване на
аварийния ремонт ответникът бил възложил на ищеца извършване на нов ремонт на водопровода.
Заплащането на сумата от 3500 лева по фактура № 0000*/06.07.2020г. било във връзка с аварийния
ремонт на 19.06.2020г.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
Предмет на претенцията е заплащането на възнаграждение за извършен авариен ремонт на
водопровод, възложен от ищеца на 19.06.2020г.
Безспорно е между страните, а и от събраните доказателства се установява, че на 19.06.2020г.
ответникът Военна академия „Георги С. Раковски“ е възложил на ищеца „Водопровод и
канализация – град София“ ЕООД да извърши дейности по ремонт на водопровод на територията
на Военна академия „Георги С. Раковски“ във връзка с възникнала авария. Страните не спорят и
за това, че ищецът е отстранил аварията. Страните спорят за това дали е платено дължимото на
ответника възнаграждение за изпълнените дейности по отстраняване на аварията. Тезата на ищеца
е, че това възнаграждение е останало неплатено, защото то се дължи по процесната фактура №
000*/19.06.2020 г. на стойност 2640 лева с ДДС, а платената сума по фактура 0000*/06.07.2020г. в
размер на 3500 лева касае извършени ремонтни дейности, които са възложени впоследствие от
ответника по повод друг неавариен ремонт. Тезата на ответника е, че възнаграждението за
аварийния ремонт, възложен на 19.06.2020г., е било дължимо и е платено съгласно фактура
0000*/06.07.2020г. на стойност от 3500 лева, като ответникът отрича да е възлагал на ищеца друг
ремонт след аварийния.
От събраните по делото доказателства съдът приема за доказана тезата на ответника.
За обстоятелствата относно извършване на ремонт на водопровод от страна на ищеца по
възлагане на ответника са събрани свидетелски показания чрез разпита на С. В.. Той съобщава, че
през 2020г. е работил при ответника Военна Академия „Г.С. Раковски“ като началник отдел
„Логистика“, като при провеждане на разпита му вече не работи при ответника. Свидетелят
посочва, че на 18.07.2020г. около 16:45ч. в качеството си на дежурен във Военната академия бил
уведомен за наличие на авария на водопровода на територията на Академията. След като получил
разрешение от началника на Академията да потърси изпълнител за отстраняване на аварията,
свидетелят се свързал с представител на ищцовото дружество, чиито услуги били ползвани от
Академията преди това. Представителят на ищцовото дружество се съгласил да работи по аварията
и работата започнала на 19.06.2020г. сутринта. Свидетелят разбрал, че на 19.06.2020г.
отстраняването на аварията не било приключило, тъй като било необходимо извършване на
допълнителни дейности. Аварията била отстранена успешно на 20.06.2020г. (събота), без да има
последващи течове. Свидетелят посочва, че извършените от ищцовото дружество дейности били
следните : изкопна дейност, изрязване на тръбопровода, който е компрометиран, поставяне на нов
тръбопровод, засипване с инертни материали и подготовка за асфалтиране. Писмен договор за
възложения авариен ремонт не бил сключван между страните. Предварително не била уговаряна
цена на ремонта, защото преди приключване му ищецът не можел да определи такава. Свидетелят
разбрал, че за извършения авариен ремонт ищецът издал фактура на стойност две хиляди лева и
нещо. Заместникът на Военната академия разпоредил така получената от ищеца фактура да не
2
бъде осчетоводявана и да бъде върната на издателя. Същата била изпратена на ищеца с обратна
разписка, но пратката била върната като непотърсена и след това посочената фактура останала в
деловодството като неплатена и неосчетоводена. При първия проведен от страна на свидетеля
разговор представител на ищеца заявил, че цената на извършения авариен ремонт ще от около
девет – десет хиляди лева, но полк. Янев категорично отказал да плати посочената цена. При това
свидетелят бил принуден отново да се свърже с представителя на ищеца и да му съобщи да
преостойности задължението. Следващата съобщена от ищеца цена била 5800 лева, като към така
предложената цена била представена и количествено – стойностна сметка за извършените
дейности и вложени материали. Началникът на Академията – ген. А. разпоредил на свидетеля да
съобщи на ищеца, че последната цена, която предлага да се плати от страна на Академията, е 3500
лева и ако ищцовото дружество не се съгласи, работата няма въобще да бъде платена.
Представителите на ищеца били възмутени от предложената цена, но издали фактура на
посочената стойност от 3500 лева. Свидетелят посочва, че след извършения авариен ремонт в
периода 19.06.2020г. - 20.06.2020г. не са били възлагани и съответно извършвани от страна на
ищцовото дружество други дейности по ремонт на водопровода.
Съдът кредитира така дадените свидетелски показания, защото същите са последователни,
логични и съответни на останалите събрани по делото доказателства.
От свидетелските показания, които се подкрепят от събраните писмени доказателства
(докладна записка с рег. № СИ – 29.4203/29.06.2020г., ведно с изписано ръкописно разпореждане
от началника на Академията – ген. майор Ангелов; ценово предложение от ищеца до ответника от
01.07.2020г., придружено с количествено – стойностна сметка и анализ на цени; заповед на
началника на Академията на 30.06.2020г.; протокол СИ29 - РД02-393/06.07.2020г.), се установява,
че страните са водили преговори относно размера на дължимото възнаграждение за извършения
авариен ремонт. Установява се категорично, че ответникът не е приел ценовото предложение на
ищеца от 01.07.2020г. за остойностяване на ремонтните дейности и вложените материали за
отстраняване на аварията в размер на 5809,40 лева без ДДС или сумата от 6971,28 лева с ДДС.
Съдът приема, че страните са постигнали съгласие, че дължимото възнаграждение на извършения
авариен ремонт е 3500 лева, за което сочи издадената от ищеца фактура № 000*/06.07.2020г. на
стойност от 3500 лева с ДДС (2916,67 лева без ДДС) и приетата като доказателство одобрена на
07.07.2020г. заявка за разрешение за плащане на извършен авариен ремонт в размер на 3500 лева.
Не се спори, че сумата по фактура № 000*/06.07.2020г. на стойност 3500 лева е платена. С оглед на
изложеното съдът приема, че с плащане на сумата от 3500 лева по фактура № 000*/06.07.2020г. е
изплатено дължимото възнаграждение за аварийния ремонт, извършен от ищеца в периода
19.06.2020г. – 20.06.2020г.
Остана недоказано твърдението на ищеца, че платеното задължение по фактура №
000*/06.07.2020г. се отнася за друг неавариен ремонт, възложен след извършения авариен ремонт
на 19.06.2020г. Напротив, всички събрани по делото доказателства сочат, че фактура №
000*/06.07.2020г. е издадена във връзка с отстраняване на аварията, извършено в периода
19.06.2020г. – 20.06.2020г. Процесната фактура № 000*/19.06.2020г. на стойност 2640 лева, по
която в настоящия процес се търси плащане, не е била приета от ответника като стойност на
извършения авариен ремонт. Показанията на св. С.ов за неосчетоводяването на процесната фактура
се подкрепят от приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза, което се кредитира от
съда и от което се установява, че процесната фактура № 000*/19.06.2020г. не е осчетоводена от
ответника и не е включена в дневниците за покупки по ЗДДС.
Предвид горното съдът приема, че по процесната фактура № 000*/19.06.2020г. не се дължи
плащане и искът за главното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли. Това обуславя
неоснователност и на обусловения иск за акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД, който също
следва да се отхвърли.
По разноските :
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответникът, на който следва да се
присъди сумата от 100 лева за юриконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП, предвид невисоката правна и фактическа
сложност на делото.
3
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Водопровод и Канализация – град София“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.37, вх.Г срещу Военна
академия „Георги С. Раковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 82, за сумата от 2640 лева, представляваща възнаграждение
за ремонт на водопровод във връзка с настъпила авария на 19.06.2020г., за което е издадена
фактура № 000*/19.06.2020г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от
12.11.2020г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното плащане, както и за сумата от 107 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 20.06.2020г. – 12.11.2020г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 56232/2020 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА „Водопровод и Канализация – град София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл.37, вх.Г да плати на Военна
академия „Георги С. Раковски“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ № 82 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лева –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4