М О Т И В И
Към решение по НАХД № 698/2015 г. по описа на КРС
По отношение на обвиняемия А.Я.Я. е внесено предложение от Р.п.К.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание
по реда на чл.78 А от НК, за престъпление по чл.191 ал.1 от НК, за това, че от
20.01.2014 г. до 07.03.2014 г. в гр. К., обл. П., като пълнолетно лице, без да
е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол- К., ЕГН ********** ***, ненавършило 16- годишна възраст.
Р.п.К. представлявана от прокурора Петя Радева счита вината на
обвиняемия за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК като му бъде наложено
административно наказание около минималния размер.
Обвиняемият Я., редовно призован не се
явява и не се представлява.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП К. и след преценка на доказателства, събрани по делото, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият А.Я.Я., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***** Не е женен, но живее на
семейни начала с К.. Имат родено едно дете. Живее в гр.К., обл. П., ул. *****. Не
е осъждан.
Пострадалата К., ЕГН
********** е родена на *** ***., *****. Не е
омъжена, на живее на семейни начала с А.Я., като имат родено едно дете. Има
завършено начално образование. Грамотна е. Живее в гр. К., обл. П., ул. *****.
Не е осъждана.
Към 20.01.2014
г. пострадалата И. била непълнолетна, навършила 14- годишна възраст. Майка и-
св. Н.М. С. и баща и- св. Х.С.И. били разведени от години и И. живеела
постоянно в с. М., обл. С.З. с майка си.
През месец
януари 2014 г., непълнолетната Р. И. била при баща си св. Х.И., който живеел в
с. Р., обл. П.. Там стояла около 2 месеца. Докато пребивавала в с. Р. се
запознала с обв. А.Я.. Още тогава изрично го уведомила за възрастта си, а
именно, че не е навършила 16 години. Между двамата се зародила взаимна симпатия
и привързаност. На 20.01.2014 г., обв.
А.Я. пристигнал отново в с. Р. и заявил на Р. И., че „я иска за жена“, т.е. че
искал да заживее с нея на съпружески начала. Тъй като св. Р. И. също го
харесвала, решила да се „омъжи“ за него, въпреки, че съзнавала, че поради
ниската си възраст не е в състояние да сключи граждански брак. И. изобщо не намерила за необходимо да уведоми
за решението си нито баща си- св. Х.И., нито майка си- св. Н. С. в с. М.. Още
на същия ден, 20.01.2014 г. И. заминала
с Я. ***, майката на обв. Я.- св. С.Н. приела И. за „жена“ на сина си А.Я.,
като отделила самостоятелна стая и им оказвала помощ в домакинството и
издръжката им. След няколко дни Я., И. и майката на Я.- св. Н. посетили в с. Р.
бащата на И. и го уведомили, че тя и обвиняемия са заживели на съпружески
начала, а св. И. не се противопоставил на това
решение.
Обвиняемият
съзнавал, че към месец януари 2014 г.
св. И. не била навършила 16- годишна възраст, но въпреки заживял с нея на
съпружески начала. Обвиняемият Я. и пострадалата И. живели
самостоятелно, заедно като съпрузи, грижели се общо за домакинството, имали общ
бюджет, имали и редовни полови контакти, като били представяни в обществото,
сред близките и роднините си като семейство, въпреки липсата на формално
подписан акт за граждански брак. Р. И. забременяла и на 16.12.2014 г. родила
момиче- С.А.Я., която обв. А.Я. припознал.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза
за Р. И. /л.21-23/ било установено, че Р. И. не се води на отчет в ЦПЗ- Пловдив
и не страда от психично заболяване. Към месец ноември 2013 г. същата могла да
разбира свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките
си. Тя била способна към месец януари 2014 г. правилно да възприема фактите,
които имат значение за делото и може да дава достоверни показания за тях.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства- обясненията на обвиняемия Я.,
показанията на свидетелите Р. И., Н. С., С.Н. и Х. И., заключението на изготвената съдебно-
психиатричната експертиза, както и приобщените писмени доказателства- сигнално
писмо от АСП, ДСП- К., протокол за предупреждение, удостоверение за раждане,
характеристична справка и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията на изготвените
експертизи, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият Я. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Подсъдимият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката И., въпреки това е заживял на семейни начала с нея.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия Я. за извършеното от него престъпление по
чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Подсъдимият е неосъждан, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият Я. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява
признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и
ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични
данни и при извършване на престъплението е мотивиран от културата на етноса,
към който принадлежи, както и полага грижи за свидетелката И. по време на
съвместното им съжителство.
Горните
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден
от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като
преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
подсъдимия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по
отношение на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия в
извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото
производство, същият следва да заплати
по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР П.
направените по делото разноски за експертиза от досъдебното производство в
размер на 64 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ