РЕШЕНИЕ
гр. София, 16.06.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I
- 28 състав, в публичното
съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател:
ИВАЙЛО ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Надежда Масова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13349/2020 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от К.П.Д. срещу „Застрахователна компания Л.И.“
АД за осъждането му да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на ПТП от 20.06.2020 г., предизвикано по вина на водач на мотоциклет, марка
„Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ с ДК№ ******, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.11.2020 г. до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
20.06.2020 г., около 23:45 ч. в гр. София, по бул. „Цариградско шосе“ с посока
на движение от бул. „Александър Малинов“ към „Орлов мост“, мотоциклет марка
„Хонда“, модел „ЦБР 600РР“ с ДК№ ****** В, управляван от В.П.П., е реализирал ПТП в района на ул. „Академик Ростислав
Каишев“ с пешеходка, която е починала на място. В резултат на ПТП водачът на
мотоциклета е починал в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, а ищцата, пътник на
мотоциклета, е претърпяла телесни увреждания. Непосредствено след ПТП е била
отведена в УМБАЛ „Св. Анна“, където е била поставена диагноза: счупване на
диафизата, на хумеруса на дясна раменна костта, счупване на лопатката, на
ключицата, на 4-та фаланга, съпроводено с ограничени и болезнени движения на
лакетната става и пръстите на дясната ръка. Била хоспитализирана и на 23.06.2020
г. е проведена оперативна интервенция посредством кръвна репозиция и метална
остесинтеза. След сваляне на имобилизацията е провела рехабилитация в
„Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация“ ЕАД
през периода 20.08.2020 г. - 27.08.2020 г. Била изписана с препоръка за
последваща рехабилитация, хранително-диетичен и двигателен режим и
медикаментозно лечение. Била временно нетрудоспособна за периода 21.06.2020 г.
- 23.09.2020 г. В резултат на получените увреждания и тяхното лечение
претърпяла значителни болки и страдания, изразяващи се в болки в горния десен
крайник, затруднено до невъзможно движението му, нестабилни движения, приемала
силни болкоуспокояващи, които продължавали и понастоящем. Възстановителният
процес бил труден и не е приключил и понастоящем.
По
отношение на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600РР“ с ДК№ ****** В се
твърди, че е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка
гражданска отговорност с ответното дружество със срок на валидност от
16.03.2020 г. На 18.08.2020 г. ищцата сезирала ответното дружество да заплати
доброволно застрахователно обезщетение, но до настоящия момент такова не е
получила, поради което счита, че за нея се е породил правен интерес от предявяване
на настоящата искова претенция.
Ответникът Застрахователна компания „Л.И.“ АД
оспорва исковете по основание и размер. Липсвали доказателства за виновно и
противоправно поведение на мотоциклетиста, като процесното ПТП е настъпило
изцяло по вина на пешеходката. Оспорва твърденията за причинени телесни
увреждания, описани в исковата молба, както и наличието на причинно-следствена
връзка с ПТП. Възразява срещу претендирания размер на обезщетението като силно
завишен. Оспорва началната дата, от която се претендира лихва за забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ, произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност като автомобилист
към датата на деянието е застрахована при ответника, на ищеца са причинени
травматични увреждания, от които е претърпял неимуществени вреди.
Не е спорно между страните, а и се установява от приложената
на л. 6 от делото разпечатка на електронна справка от информационната система
на Гаранционен фонд, че за процесния мотоциклет с ДК№ ****** В, е налице към
датата на настъпване на процесното ПТП валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.
Съгласно констативен протокол № К-281 от 20.06.2020 г. на
20.06.2020 г., около 23:45 ч. в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“, в района
на ул. „Академик Ростислав Каишев“ е настъпило ПТП между мотоциклет марка
„Хонда“, модел „ЦБР 600РР“ с ДК№ ****** В, управляван от В.П.П. и пешеходец с неустановена самоличност, като и двете
лица са починали на място. В протокола е посочено, че пострадало лице с работна
диагноза фрактура на дясна раменна кост се явява и пътника на мотоциклета К.П.Д..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
Т.Т.Г., който сочи, че по време на инцидента, около
00:00 часа, е слизал от такси заедно с приятелката си, в гр. София, на бул.
Цариградско шосе, в района срещу Стопански факултет. В същия момент е чул шум и
видял как един мотор хвърчал по булеварда. Той и още двама негови приятели се
притекли на помощ и помогнали на жена, която била паднала. Видели, че имало още
една жена, която била починала. Сочи, че тяхното такси се движело в посока 4-ти
километър, а катастрофата е станала в посока Орлов мост. Забелязал, че мотористът
след удара се е намирал между мантинелите на двете платна на булеварда. Жената,
която починала, се намирала в средната лента и доколкото си спомнял, била гола,
но до нея не се е приближавал. Тъй като учел в Стопанския факултет, тази жена я
виждал много често, като по негови наблюдения тя имала психични отклонения и
водела клошарски начин на живот. Сочи, че не е станал пряк очевидец на самия
сблъсък, а единствено как моторът лети.
Свидетелят А.П.Д., сестра на ищцата, заявява, че за
процесното ПТП, е научила на 21.06.2021 г. и на следващия ден е отишла на
посещение в Окръжна болница. Цялата дясна ръка на сестра й била гипсирана,
видимо била в тежко състояние. След изписването е живеела при своята майка в
кв. Горна баня, заедно с брат си и племенниците й. След изписването не можела да
се обслужва сама – да се къпе, да си готви, да се храни, нуждаела се от помощ
за всичко. Това състояние продължило няколко месеца. Около 2-3 месеца ходела на
рехабилитация почти всеки ден. Към момента на разпита сочи, че сестра ѝ не
се чувствала добре и понастоящем има нужда от помощ. След катастрофата се
променила психически и физически, като продължавала да изпитва страх да пътува
сама в автобус, в метро, защото е опасно. Болките ѝ били почти
непоносими. Към момента не се чувствала толкова пълноценна, както преди, тъй
като била свикнала всичко да върши сама. От операциите ѝ останали белези
– на дясното рамо и малко над свивката на лакътя, които прикривала с лепенки, но
според свидетелката не ѝ влияели негативно на самочувствието.
Според приетата по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза механизмът на процесното ПТП е следният:
На 20.06.2020 г., около 23:45 часа, в гр. София, по бул.
„Цариградско шосе“ с посока от бул. „Александър Малинов“ към пл. „Орлов мост“,
в тъмната част на денонощието, без валежи, добра видимост на изкуствено улично
осветление, със скорост около 110 км/ч се движи мотоциклет марка „Хонда“ модел
„ЦБР 600 РР“, управляван от Валентин Пламенов Панталеев на 32 години, а като
пътник отзад се вози К.П.Д.. Пътният участък е съставен от две платна за
движение. Платното за движение на мотоциклета е съставено от две пътни ленти,
разделени с „единична прекъсната линия“ M3, като отдясно на тях се намира
„БУС“-лента, разделена с „единична непрекъсната линия“ M1. Широчината на двете
пътни ленти и на „БУС“-лентата е по 3,50 м всяка. Отдясно на „БУС“-лентата е
налице разделителен остров и след него следва локално платно за движение.
Платното за движение е покрито с дребнозърнест асфалт, без дупки и неравности,
сух. Платното за движение в обратната посока е разделено с платното за движение
към Орлов мост чрез разделителен остров, върху който са поставени два реда
стоманени предпазни огради (мантинели).
Пътнотранспортното произшествие е настъпило преди района на
кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Академик Ростислав Каишев“,
която се намира отдясно на платното за движение на бул. „Цариградско шосе“ към
Орлов мост.
Мотоциклетът се движи в лявата пътна лента на платното за
движение на бул. „Цариградско шосе“, в посока към Орлов мост, като към 23:45
часа наближава кръстовището с ул. „Академик Ростислав Каишев“. По същото време
върху същата пътна лента с гръб към мотоциклета и с лице към Орлов мост стои
пешеходката Иванка Георгиева И.. Тъй като водачът на мотоциклета не очаква
наличието на такъв обект върху платното за движение, реагира за спиране със
закъснение и настъпва удар на предната дясна част на мотоциклета в задната лява
част на пешеходката, като скоростта на мотоциклета в мига на удара е равна на
тази преди настъпване на ПТП - около 110 км/ч. След удара пешеходката е
отхвърлена напред и надясно и се установява в мястото където е намерена при
огледа на местопроизшествието. Водачът на мотоциклета вследствие на удара е
насочен напред и наляво и изпада върху стоманените предпазни огради. Пътничката
зад водача изпада върху платното за движение след мястото на удара, като в
материалите по делото липсвали фиксирани координати на мястото на установяване
на водача и пътничката на мотоциклета.
Като причини за настъпване на ПТП е посочено поведението на
пешеходката, намираща се върху платното за движение през тъмната част на
денонощието, когато видимостта е по-малка в сравнение със светлата част на
денонощието, както и избраната скорост на мотоциклетиста, който е карал с около
110 км/ч и не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. За
да бъде предотвратим удара скоростта на мотоциклета е следвало да бъде не
по-висока от 67 км/ч.
Като са анализирали щетите по мотоциклета и травматичните
увреждания по тялото на починалата пешеходка, вещите лица са дали заключение,
че пешеходката е стояла в мястото на удара неподвижна, с лице към Орлов мост и
с гръб към бул. „Александър Малинов“, като се е придвижила до мястото на удара
в по-ранен момент и е стояла така неопределено време. Този свой извод
експертите са направили въз основа на наличните данни, че пешеходката е била
разсъблечена, с панталони, спуснати до нивото, както е записано в протокола за
оглед на местопроизшествието, „под коленете“, и с блуза „над раменете“, по
който начин не би било удобно да се ходи.
По делото е допусната повторна единична автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице Т.Т., в която се
описва механизъм, идентичен като този в първоначалната КСМАТЕ относно пътната
обстановка, пътната маркировка, скоростта на мотоциклета, посоката на движение
на участниците в ПТП и мястото на удара. За разлика от първата АТЕ, вещото лице
по втората експертиза е имало като допълнително поставена задача да изследва каква
е максимално допустимата скорост за този пътен участък, като е установено, че
тя е 80 км/ч.
Анализът на вещото лице сочи, че при избраната скорост на
мотоциклетиста от 110 км/ч, както и при движение с максимално разрешената
скорост от 80 км/ч, ударът би бил непредотвратим, тъй като опасната зона за
спиране е по-голяма от зоната на пряка видимост на водача при конкретните пътни
условия. За да бъде избегнато настъпването на ПТП чрез аварийно спиране,
скоростта на мотоциклета е трябвало да бъде не по-висока от 67 км/ч.
Вещото лице е изследвало и втори вариант на предотвратимост
на удара, при който мотоциклетистът да предприеме спасителна маневра. Прието е,
че при условие, че пешеходката е била неподвижна и с гръб към мотоциклетиста,
техническа възможност за спасителна маневра от страна на мотоциклетиста е
отклоняване единствено и само вдясно, тъй като при отклонение вляво съществува
опасност мотоциклетът да се блъсне в мантинелата на разделителната ивица.
Според вещото лице Т. за безопасно заобикаляне отдясно на пешеходката
мотоциклетистът би следвало да се отклони на разстояние, съизмеримо с ширината
на тялото на пешеходката, т.е. ако тя предприеме внезапно движение вдясно,
страничната дистанция да е достатъчна за предотвратяване на удар. Извършен е
технически анализ на предотвратимостта на удара при скорост от 110 км/ч. и при
скорост от 80 км/ч., като е прието, че в първата хипотеза водачът не е имал обективна
възможност да избегне сблъсъка, но такава е била налице, ако се е движил с
максимално допустимата за този пътен участък скорост.
Настоящият съдебен състав, като съобрази приетите две
експертизи, гласните и писмените доказателства, намира за установено виновно и
противоправно поведение на водача на мотоциклета, който е карал с превишена за
пътния участък скорост от 110 км/ч, при допустима от 80 км/ч. и с което е
допуснал нарушение на нормата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Съдът изцяло
кредитира заключението на повторната АТЕ, която е по-пълна поради изследвания
втори вариант на предотвратимост на ПТП чрез предприемане на спасителна маневра
– отклоняване на мотоциклета вдясно и заобикаляне на пешеходеца. Видно е, че
при избиране на максимално разрешената скорост водачът на мотора е могъл да
избегне удара, поради което собственото му противоправно поведение е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпване на ПТП. Необходимо е да се отбележи, че
няма данни по делото, които да опровергават заключението на КСМАТЕ, според което
пешеходката се е намирала с гръб към мотоциклета и в този смисъл, дори да се приеме,
че се е движила при настъпване на сблъсъка, то посоката е била напред, тъй като
няма никаква житейска логика (дори при лице с неадекватно поведение), а и би
било силно трудно, особено със свалени под кръста панталони, човек да се
придвижва странично, вместо напред. Такъв извод кореспондира и на обясненията
относно механизма на ПТП, дадени от вещото лице Т. при изслушване на
експертизата. Както е посочил експерта, при приемане на експертизата в съдебно
заседание от 16.05.2022 г., не би бил различен изводът за предотвратимостта на
ПТП чрез спасителна маневра, в случай че пешеходецът се е движил напред.
Напълно обосновани се явяват и избраните от експерта изходни данни относно
зоната на пряка видимост съобразно конкретните нощни условия, намаленото време
за реакция на водача поради изненадващата поява на пешеходеца, при отчитане
младата възраст на починалия мотоциклетист и техническата изправност на
превозното средство. Съобразявайки механизма на ПТП, вещото лице аргументирано
е изключило и възможността мотоциклетът преди удара да се е придвижвал от една
пътна лента в друга (в случая значение би имало придвижването от дясна в лява
лента, тъй като в обратната хипотеза, на още по-голямо основание ударът би бил
предотвратим чрез заобикаляне пешеходеца вдясно).
Според приетата по делото без възражения от страните КСМАТЕ
в частта относно съдебно-медицинска експертиза, в причинна връзка с процесното
ПТП ищцата е получила следните травматични увреждания: Закрита диафизарна
фрактура на дясната раменна кост и счупване на проксималната фаланга на 4-ти
пръст на дясната ръка. При ищцата не са били налице констатирани счупвания на
дясната лопатка и на дясната ключица, каквито твърдения се съдържат в исковата
молба.
На 23.06.2020 г . К.Д. е била оперирана, като ѝ е
извършено „закрито наместване на счупената раменна кост и стабилизиране на
фрактурата с интрамедуларен UNH-титаниев пирон и странични укрепващи винтове“.
Продължено е било лечението с инфузионна, антибиотична, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. След гладко потекъл следоперативен период пострадалата е
била изписана от болницата на 26.06.2020 г. и лечението е продължило
амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. По време на амбулаторното лечение е имала големи
затруднения и намален обем движения на дясната раменна и дясната лакътна стави,
което е наложило да проведе болнично лечение в Специализираната болница „Овча
купел“ за физиолечение и рехабилитация в периоди: от 20.08.2020 г. до 27.08.2020
г. и от 30.10.2020 г. до 06.11.2020 г. В периода от 23.08.2021 г. до 26.08.2021
г. пострадалата К.Д. е провела повторно болнично лечение в УМБАЛ „ Св.Анна“
София и оперирана на 25.08.2021 г.. когато металните импланти са били отстранени
от вече зарасналата раменна кост. Лечението е продължило отново с
рехабилитация. През целия период на лечение и възстановяване, ищцата е била в
болничен отпуск - общо 240 дни по повод полученото „Счупване на дясната раменна
кост.“, като последните 60 дни са издадени по силата на Решение на ТЕЛК №
0456/026 от 08.02.2021г. Обичайният срок за лечение и възстановяване при
фрактурите на раменната кост е около 6 месеца, но при ищцата същият е удължен с
около 2 месеца, не поради незарастване на счупената раменна кост, а заради
влошения обем на движения на раменната става. Най-интензивни болки и страдания
е изпитвала през първите 2 месеца непосредствено след злополуката и извършената
костна операция, както и около 2 месеца по време на провежданото раздвижване на
дясната раменна и дясната лакътна стави. Интензивни са били болките в зоната на
фрактурата за период от 2-3 седмици и след извършената втора операция за
отстраняването на металните импланти от зарасналата кост. Извън посочените
периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора на
десния горен крайник, както и при настъпване на рязка промяна на времето - при
студено и влажно време, когато ищцата е била принудена да ползва в по-голямо
количество седативни и обезболяващи средства.
Наред с претърпените болки в продължение на първите 4 месеца
ищцата не е можела да си служи с дясната ръка, тъй като движенията ѝ са
били болезнени и с намален обем във всички посоки. Това е довело до затруднения
при обслужването ѝ в ежедневието. Към края на четвъртия месец вече е
започнала да си служи с дясната ръка, но поради намаления обем на движение на
съседните на фрактурата стави, ищцата е провела продължително физиотерапевтично
и рехабилитационно лечение. Поради непроведеното навреме лечение на фрактурата
на фалангата на 4-ти пръст на дясната ръка, фрактурата е зараснала при
разместено състояние, което е констатирано извършения от вещото лице Б.
медицински преглед, а от друга страна този пръст е с намален обем на движение и
намалена сила при захват.
Експертизата е дала заключение, че към настоящия момент
общото състояние на К.Д. е стабилизирано. В горната част на дясната мишница е
налице остатъчен оперативен белег с размери – З см., а на 0,5 см. в долната
част - друг белег с дължина 2 см. на 1 см. Налице са и остатъчни точковидни
белези на мястото, където винтовете са били вкарани в посока на пирона.
Счупената дясна раменна кост е зараснала окончателно и без деформация.
Мишницата обаче е в състояние на остатъчна хипотрофия на мускулатурата.
Металният пирон и винтовете са извадени. Движенията на дясната раменна става са
в трайно намален обем при отвеждане до възможност от 90 градуса. Намалена е и
ротацията с около 10 градуса. Движенията на десния лакът са в норма.
Фрактурата на проксималната фаланга на 4-ти пръст на дясната
ръка, която е лекувана с гипс, но не е била описана в медицинската документация
на ищцата, е зараснала с остатъчна деформация, която е видима при преглед. Този
пръст е с намалена сила на движение и трудно участва при захват на малки
предмети. От деня на злополуката към датата на изготвяне на експертизата е
изминала 1 година и 8 месеца, като макар и рядко ищцата може търпи болки в
зоната на фрактурата на раменната кост и то само при влошаване на времето, но
болките бързо биха могли да отзвучават след употреба на аналгетици.
При приемане на експертизата в съдебно заседание вещото лице
пояснява, че остатъчната хипотрофия не е постоянно състояние, която след време
ще изчезне и ще се възвърне нормалния обем на движения на ръката. Установените
при извършения преглед частични ограничения в областта на дясна раменна и дясна
лакътна стави не пречат на ежедневните дейности при обслужва, като затруднения
би имала, когато извършва дейност с вдигане на ръката нагоре, като например
сресване на косата, когато ръката се вдига до 90 градуса. Подобно ограничение
се среща при всички, които имат счупване на раменната кост, но постепенно се
подобряват движенията. Предвид младата възраст на пострадалата (35 години),
според вещото лице, макар и бавно, хипотрофията и ограниченото движение ще се
възстановят за период до около една година.
Предвид гореизложеното съдът намира за установено по делото,
че с противоправното си поведение водачът на мотоциклета е причинил на ищцата
травматични увреждания, от които последната търпи неимуществени вреди под
формата на болки и страдания и за които ответното дружество дължи заплащане на
застрахователно обезщетение.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.
432, ал. 1 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът взема предвид получени травматични
увреждания, изразяващи се в закрита диафизарна фрактура на дясната раменна кост
и счупване на проксималната фаланга на 4-ти пръст на дясната ръка. Общият
възстановителен период от около осем месеца и при отчитане, че ищцата е
претърпяла две хирургични интервенции, първата от които за поставяне на метални
импланти за зарастване на раменната кост, а втората в период от около година
след инцидента (23.08.2021 г. – 26.08.2021 г.) за тяхното премахване. Следва да
се отчита, че след визирания общ възстановителен период, макар и счупванията да
са зараснали, вещото лице е констатирало трайно ограничени движения в дясната
раменна става с отвеждане само до 90 градуса и остатъчна хипотрофия, които обаче
не са необратими. Същите, според даденото от вещото лице становище в съдебно
заседание от 14.03.2022 г., са с благоприятна прогноза да бъдат изцяло
преодолени до около една година, т.е. цялостният възстановителен период при
ищцата продължава и понастоящем, като приблизително се равнява на около две
години и девет месеца (20.06.2020 г. – м. март 2023 г.). При определяне размера
на справедливото обезщетение трябва да се съобрази и обстоятелството, че
най-интензивни болки и страдания ищцата е изпитвала през първите 2 месеца
непосредствено след злополуката и извършената костна операция, около 2 месеца
по време на провежданото раздвижване на дясната раменна и дясната лакътна
стави, както и за период от 2-3 седмици и след извършената втора операция за
отстраняването на металните импланти от зарасналата кост. Извън посочените
периоди ищцата е търпяла само периодично явяващи се болки при обща преумора на
десния горен крайник, както и при настъпване на рязка промяна на времето. Увеличаващ
интензитета на емоционалния дискомфорт е и фактът, че в продължение на първите
4 месеца пострадалата не е била в състояние да си служи с дясната ръка, тъй
като движенията ѝ са били болезнени и с намален обем във всички посоки,
което според свидетелските показания е довело и до необходимост от чужда помощ.
Ето защо и житейски логично е заявеното от свидетеля А.П.Д., че
това състояние е повлияло негативно върху психиката на сестра ѝ. От
значение е и наложилото се продължително физиотерапевтично и рехабилитационно
лечение поради намаления обем на движение на съседните на фрактурата стави, за
което пострадалата е постъпвала на два пъти за по една седмица в специализирано
болнично заведение за рехабилитация – обстоятелства неминуемо ограничаващи
социалния живот на ищцата в една активна възраст (36 години). Предвид
заключение на вещото лице Б., че в резултат на непроведеното навреме лечение на
фрактурата на фалангата на 4-ти пръст на дясната ръка, фрактурата е зараснала
при разместено състояние и този пръст е с намален обем на движение и намалена
сила при захват, съдът не приема, че така констатираните неблагоприятни
остатъчни проявления в този пръст са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП,
но отчита, че самата фрактура е резултат от инцидента и първоначално понесените
болки следва да се вземат предвид.
С оглед гореизложеното, характера на уврежданията, възрастта
на ищцата, очертания продължителен период на възстановяване, продължаващ и
понастоящем да причинява на ищцата известен дискомфорт, но с прогноза за пълно
оздравяване без трайни остатъчни последици (извън появата на характерната за
костните счупвания спорадична болка при рязка промяна на времето), както и
социално - икономическите условия на живот в страната, съдът намира, че сумата
от 50 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
за репариране на неимуществените вреди, причинени от процесното ПТП.
Основателно е искането на ищцата за присъждане на законна
лихва върху определеното обезщетение, считано от 19.11.2020 г. Към тази дата
вече е бил изтекъл предвиденият в чл. 496, ал. 1 ГПК тримесечен срок за
произнасяне по отправената на 18.08.2020 г. извънсъдебна претенция до
застрахователя и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е изпаднал в
забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
съдебни разноски на ищцата в общ размер на 300 лв., от които 281,25 лв. – за КСМАТЕ
и 18,75 лв. – депозит за свидетел.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В.В.О. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищцата, в размер на 2197,50 лв. с ДДС.
Доводът на ответника, че върху определеното възнаграждение не се присъжда и ДДС
е неоснователен, доколкото правните услуги, предоставени по реда на чл. 38, ал.
1 ЗАдв., съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или
е определено от съда на основание чл.38, ал. 2 ЗАдв. (в този смисъл определение № 136 от
26.02.2018 г., по ч.т.д.
№ 174/2018 г., II ТО
на ВКС).
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски в общ размер на 443,13 лв., от които: по
168,75 лв. за КСМАТЕ и за повторна АТЕ; 5,63 лв. – такса за 3 бр. съдебни
удостоверения; и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 2000 лв. за предявения от
ищцата иск.
Така
мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, р-н „Студентски“, бул. „******, да заплати на К.П.Д. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. В.О., на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата, от 50 000 лв., представляващи застрахователно
обезщетение за нанесените на ищцата неимуществени вреди – болки и страдания в резултат
на ПТП, настъпило на 20.06.2020 г., по вина на водач на мотоциклет, марка
„Хонда“, модел „ЦБР 600 РР“ с ДК№ ******, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 19.11.2020 г. до пълното изплащане на дължимата
сума, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главницата за разликата над 50 000 лв. до 80 000 лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“, бул. „******, да заплати
на К.П.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв.
В.О., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в общ размер на 300 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“, бул. „******, да заплати
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. В.О. с ЕГН **********, с адрес на кантората гр. гр. София, ул. „Цар Самуил“ № 38,
партер, ап. 2, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищцата, в размер на 2197,50 лв. с
ДДС.
ОСЪЖДА К.П.Д. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В.В.О., да заплати на „Застрахователна
компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, р-н
„Студентски“, бул. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съдебни разноски в
общ размер на 443,13 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Студентски“, бул. „******, да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по бюджетна сметка на Софийски градски съд,
държавна такса от 2000 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: