№ 221
гр. Ловеч, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500280 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГПК)
С решение № 83/30.05.2022г. по гражданско дело № 20214330100511 по
описа за 2020 година на РС – *** са уважени изцяло предявените от С. М.
Ж., ЕГН **********, с. ****, общ. ***, ул. „****“ № 106 и Д. А. И., ЕГН
**********, с ****, общ. ***, ул. „****“ № 14, против М. Д. А., ЕГН
**********, с. ****, общ. ***, ул. „****“ №14 и Р. А. И., ЕГН **********, с.
*****, общ. ***, ул. „*****“ № 3, обективно кумулативно съединени
искове, като с тях съдът е постановил:
по иска с правна квалификация по чл.87, ал.3 ЗЗД е развален договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нотариален акт № 1, том I, рег. № 11, дело
1/1999г., по описа на нотариус И.И., с което е прехвърлен УПИ с
идентификатор 14386.701.449 ведно със застроените в него жилищна
1
еднофамилна сграда с идентификатор 14386.701.450.1 и сграда с
идентификатор 14386.701.449.2, поради неизпълнение на поетото
задължение за издръжка и гледане от страна на ответниците;
по иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, ответниците са
осъдени да върнат описаните по-горе недвижими имоти в патримониума
на ищците.
С решението съдът се е произнесъл и по акцесорното вземане по чл.78
ГПК, с което ответниците са осъдени да заплатят съответните разноски на
ищците.
Срещу така постановеното решение, в цялата му част, е постъпила
въззивна жалба с вх. № 2713/08.06.2022г. от Р. А. И. чрез процесуален
представител адв. С. С. от АК – Ловеч.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно
като излага следните въззивни основания: прехвърлянето на имота е под
отлагателно условие, до полагане на лични грижи за ищците и да дава
издръжка при поискване. Твърди, че ищците не са поискали издръжка и
гледане от ответницата И., няма такова искане от тях до този момент, липсва
такова волеизявление в самата искова молба. Твърди, че не е спазена
процедурата по която кредиторът трябва да даде предизвестие за разваляне на
договора. Навежда доводи, че кредиторите не приели изпълнението на
ответника без основателна причина. Позовава се на факти и обстоятелства,
които са събрани по гр. д. № 296/2018г. по описа на РС – ***, което не е
приобщено. Твърди, че по делото не се установило и второто отлагателно
условие, а имено ищците да имат нуждата от издръжка. Излага подробни
съображения за подялба на имота между ответниците, за развитието на
брачните им отношения и подобрения на имота, както и че ищцата
получавала доход, който надхвърлял 1000 лева, от който могла сама да се
гледа и издържа. Навежда доводи, че по делото не са се събрали
доказателства, дали другият от собствениците е давал издръжка, което счита,
че е необходимо, с оглед практиката на съдилищата. Позовава се на съдебни
решения на търговска колегия на ВКС досежно писменото предизвестие за
разваляне на договора и поканата за изпълнението му в подходящ срок.
Въвежда, че в производството са допуснати съществени отстраними
процесуални грешки като: ответникът М. А. не е бил надлежно уведомен за
2
делото, с което му е нарушено правото на защита, същият не е подписал
определението на съдия ****, призовките към него не са връчени по реда на
ГПК, а разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание е
изготвено преди да е изтекъл срока по чл.131 ГПК за ответника М. А.. Моли
съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемите С. М. Ж. И Д. А. И. изразяват
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана, а решението на първата
инстанция е правилно и законосъобразно. Отделя като безспорни фактите за
поетото облигационно задължение, предмета му, насрещната престация и
тяхната индивидуализация като недвижими имоти, както и субектите по
правоотношението. Твърди, че по делото е доказано пълно и виновно
неизпълнение на поетите задължения от страна на ответниците, както
липсващата престацията за гледане и издръжка. Позовава се на съдебна
практиката, според което неизпълнението на задължението на длъжника за
известно време е достатъчно, за да се иска разваляне на договора, тъй като е
равно на окончателното неизпълнение. Твърди, че РС – *** е достигнал до
правилен и законосъобразен извод като е приел за недоказано ищците да са
направили невъзможно изпълнението на приобретателите, тъй като
единствено при неизправен кредитор, длъжникът може да поска
трансформация на натуралното задължение в парично. Счита, че след като
ответниците живеят и работят във Франция и Германия, се е доказал факта на
липсата на гледане и издръжка. Сочи, че престационното натурално
задължение се дължи независимо дали кредиторът е болен, здравен дали може
самостоятелно да се обслужи или не. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът Р. А. И. се
представлява от процесуален представител адв. С. С. от АК – Ловеч.
Поддържа въззивната жалба, оспорва отговора на въззивната жалба. В
писмени бележки прави възражение, че съставът на въззивният съд е бил
предубеден, тъй като не е допуснал Д. А. И. да отговори на въпроси по чл.176
ГПК, не приемане като доказателство на решение от 15.05.2013г. по ЗЗДН,
неприемане на справка за вписани актове в СВ на името на ищците, както и че
въззиваемата С. М. Ж. потвърдила, че има и друг имот. Посочва, че
въззивният съд не е положил усилия да отстрани процесуалните нарушения,
3
допуснати от първоинстанционния съд. По отношение на изпълнението на
договора, счита, че той е под отлагателно условие „да им дава издръжка при
нужда и поискване“. Твърди, че ищцата С. М. Ж. получавала доход, поради
което не е налице нуждата от издръжка, и не са поискали от ответника Р. А.
И. издръжка. Посочва, че ищците не са потърсили въззивницата И. за
издръжка. Твърди, че не са се събрали доказателства, дали другият ответник
М. Д. А. е полагал грижи за въззиваемите, поради което договорът не може да
бъде развален спрямо единият ответник. Прави възражение, че ищците не
дали подходящ срок по чл.87, ал.1 ЗЗД за изпълнение на договора и липсвало
писмено предупреждение за разваляне на договора. Твърди, че въззиваемите
не са доказали, че е настъпила невъзможност за изпълнение, за да поискат
разваляне на договора. Претендира разноски.
Въззивникът М. Д. А., редовно призован за о.с.з., явява се лично в
първото въззивно заседание. Заявява, че предоставя на съда.
В о.с.з. въззиваемите С. М. Ж. и Д. А. И. се представляват от адв. С.
**** – АК-Ловеч. Оспорва въззивната жалба, поддържа отговора на
възизвната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно. Налице било пълно и виновно неизпълнение на поетите по
договора задължения след заминаването на приобретателите за чужбина.
Доказало се липсата на постоянни, ежедневни непрекъснати грижи за ищците.
Не претендира разноски за настоящата инстанция, поради липса на направени
такива.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По възраженията на процесуални нарушения
Основанията за отвод на съда са детерминирани в чл.22 ГПК и могат да
се разделят като обективен и субективен критерии. Служебно известен факт
е, че процесуалният представител на въззиваемите адв. С. **** е съпруга на
съдия ***** от ОС – Ловеч. Същият не участва в състава по делото и
правораздава в наказателно отделение, поради което не са налице
обективните предпоставки на чл. 22, ал.1, т.1-5 ГПК. Не са налице и
предпоставката по т.6 на същата разпоредба (субективен критерии), тъй като
4
адв. **** е процесуален представител, а не страна по делото. Същата не е
заинтересована от изхода на делото, нито има други факти и обстоятелства,
свързани с адв. **** и състава на съда по това дело, които да пораждат
предположение или наличие на безпристрастност у съдебния състав. По тези
съображения неоснователно е възражението на въззивника Р. А. И. за
предубеден и липса на безпристрастност у съдебния състав.
По отношение на възраженията за предубеденост на състава, тъй като
съдът не е допуснал Д. А. И. да отговори въпроси по чл.176 ГПК, приемането
на справките от СВ, както и че С. М. Ж. има и друг имот от процесния,
същите са неоснователни. По сега действащия ГПК, въззивният съд действа
при условията на ограничен въззив, поради което настъпва преклузия за
доказателствени искани едва с приемането на доклада по чл.146 ГПК от
първоинстанционния съд, поради което направеното искане е извън
преклузивния срок и въззивникът не успя да докаже предпоставките по чл.266
ГПК, за да бъде допуснат до разпит това лице. Във въззивната жалба няма
направено обосновано възражение за сгрешен доклад, поради което
въззивният съд не изготви нов такъв (ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д.№ 1/2013
на ОСГТК на ВКС). Освен това зададените въпроси не са относими към
предмета на спора, тъй като касаят прекратяването на брака на въззивниците
и упражнено домашно насилие между тях и същото няма по никакъв начин да
разкрие или да установи факти и обстоятелства по развалянето на алеторния
договор за гледане и издръжка, поради неизпълнение на основание чл.87, ал.3
ЗЗД. В предмета на този иска следва да се установи доколко ответниците са
полагани грижи в натура и издръжка, а не правото на собственост. Ето защо
доказателствени искания за прилагане на справки от СВ – *** за имотите на
ищците – въззиваеми, се неотносими и не необходими към предмета на спора,
поради което тяхното отхвърляне не може да се счете за основание за отвод,
наличие на предубеденост и безпристрастност у настоящия съдебен състав.
Същото се отнася и за прилагането на Решение от 15.05.2013г. по ЗЗДН, тъй
като същото касае други субекти и друг предмет от настоящия спор
(отношения между въззиваемите) и за друг времеви период, различен от
посочения в исковата молба.
Препис от исковата молба с указания за преклузиите по чл.131 ГПК е
връчена на ответника в първоинстанционното производство на 03.12.2021г.
(л.84 от гр.д. № 511/2021), първото по делото съдебно заседание е проведено
5
на 21.02.2022 (л.117-119 от гр.д. № 511/2021 ), а призовката за първото
съдебно заседание е връчена на 31.01.2022г. (л.111 от гр.д. № 511/2021 ),
поради което са спазени изцяло процесуалните срокове и реда на закона по
чл.56, ал.3 и чл.131 ГПК. Съобщението и призовките са получени от трето
лице, което се е задължило да ги предаде - дъщеря на М. ***** А. (л.146 от
гр.д. № 511/2021). В този смисъл е неоснователно възражението на
въззивника Р. А. И., че РС – *** е допуснал съществени отстраними
процесуални грешки като: ответникът М. А. не е бил надлежно уведомен за
делото, с което му е нарушено правото на защита, същият не е подписал
определението на съдия ****, призовките към него не са връчени по реда на
ГПК, а разпореждането за насрочване на първото съдебно заседание е
изготвено преди да е изтекъл срока по чл.131 ГПК за ответника М. А.. Още в
повече, определенията на районния съд се подписват от съдия – докладчика,
когато в закрито съдебно заседания, а когато са в открито и от секретаря, но
не и от страните по делото. В ГПК няма разпоредби, които задължават
страните да се подписват на определението на съда.
С Определение № 278/17.08.2021г. съдът е приложил гр.д. № 296/2018г.
по описа на РС – ***, поради което същото е приобщено като годно
доказателство и се намира към кориците на настоящото дело. Ето защо е
неоснователно възражението на въззивника Р. А. И., че съдът е допуснал
съществени процесуални нарушения като се е позовал на факти и
обстоятелства по приобщеното дело.
Неоснователно е възражението на въззивника, че настоящият съд не е
положил усилия да отстрани процесуалните нарушения. Същото е сторено
като исковата молба е оставяна без движение, изискани са скици и данъчни
оценки, уточнение на петитума, поради което настоящата инстанция е
положила всички дължими грижи като втора първа инстанция по същество, за
да конкретизира искането, предмета на делото и спорните и безспорни
обстоятелства.
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, чрез представител с надлежно
учредена представителна власт, при наличието на правен интерес от
обжалване, заплатена е държавна такса поради което е допустима и следва да
6
бъде разгледана по същество.
С определение № 486/28.07.2022г. съдът е оставил исковата молба без
движение (л.22-28), като в указания срок е постъпила уточнителна молба
(л.39-40), с която се уточнява, че искът по чл.87, ал.3 ЗЗД е предявен
едновременно към двамата приобретатели М. Д. А. и Р. А. И. по Договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в н.а. № 1, том 1, рег.11, дело 1 от 1999г., за целия поземлен
имот ведно с основните сгради и постройките от допълващото застрояване.
Уточнено е, че по иска чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД искат връщане на всичко дадено
по договора, а именно – поземления имот ведно с построените в него сгради.
Представят актуални данъчни оценки, скици от АГКК, както и доказателства,
че уточнителната молба от първоинстанционното производство и този от
въззивното производство (л.66-69) е вписана в СВ –***.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно
Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. Договорът за гледане и издръжка е развален между
праводателите – ищците С. М. Ж. и Д. А. И., от една страна и
приобретателите – ответници - М. Д. А. и Р. А. И.. Постановено е връщане на
целия имот от ответниците. В този смисъл произнасянето на РС – ***
съответства на предявеното искане, с оглед направеното уточнение във
въззивното производство. Правото на иск е надлежно упражнено, поради
което производството и решението са допустими. Атакуваният съдебен акт е
допустим, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото
на спора.
7
По правилността на решението и основателността на исковете
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване (ТР № 1/09.12.2013 по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС).
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от С. М. Ж.
и Д. А. И. против М. Д. А. и Р. А. И., както следва: конститутивен иск с
правна квалификация по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 1, том I, рег. № 11, дело 1/1999г., по описа
на нотариус И.И., с което е прехвърлен УПИ с идентификатор 14386.701.449
ведно със застроените в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
14386.701.450.1 и сграда с идентификатор 14386.701.449.2;осъдителен иск с
правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на този имот в
патримониума на С. М. Ж. и Д. А. И., на отпаднало основание.
По иска правна квалификация по чл.87, ал.3 ЗЗД
При условията на пълно и главно доказване, ищците следва да
установят обстоятелствата, че са прехвърлили процесния имот на
ответниците срещу задължение за гледане и издръжка, както и че са били
собственици на него. При условията на насрещно и непълно недоказва следва
да установят неточно, лошо изпълнение на поетото задължение от страна на
ответниците.
Ответниците при условията на главно и пълно доказване следва да
установят факта, че са гледали и полагали грижи за двамата от ищците, както
и твърдяното правоизключващо възражение за забава на кредитора –
заключване на вратата, неосигурен достъп до мястото на полагане на грижите
(неоснователно неприемане или не оказване на необходимото съдействие за
изпълнение на престацията), както и не са поискали издръжка от ответниците,
тъй като договорът бил под отлагането условие.,
8
Извън предмета на доказване по чл.153 ГПК са обстоятелства дали
ищците притежават други имоти, какви подобрения са правени в процесния
имот, какъв доход получават ищците, тъй като договорът за гледане и
издръжка изисква винаги да бъде осъществена престацията към кредитора, а
не само в зависимост от материалното му положение, т.е. без оглед
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си (Решение
№ 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г. на ВКС ). В този смисъл
неоснователни са възраженията, че ищците притежавали други жилища,
доходът им надхвърлял 1000 лева, ищцата е могла сама да се гледа и издържа.
Липсват направени възражения и предявени искове за подобрения по чл. 71-
74 ЗС.
Страните не спорят, а и същото се установи от писмените доказателства
по делото, че М. Д. А. и Р. А. И. са сключили граждански брак през
21.06.1966г., който е прекратен на 16.11.2018г., по взаимно съгласие и
постановено решение № 208/16.11.2018г. по описа на РС – ***. Видно от
приложеното гр. д. № 269/2018г. бившите съпрузи не са избирали режим на
разделност или сключвали брачен договор, поради което за тях важат всички
последствия от разпоредбата на чл.21 СК, а именно, че всичко придобито по
време на брака е съпружеска имуществена общност (СИО). Съгласно
постигнатото споразумение, съсобствеността станала, вследствие от
прекратяване на брака, върху придобитото имущество от СИО, ще бъде
сторено в друго производство. Семейното жилище в с. ****, общ. ***, обл.
Ловеч, ул. „****“ № 106 е предоставено за ползване на съпруга М. Д. А. (гр. д.
№ 269/2018г. по описа на РС - ***).
Безспорно е между страните, а същото се установи и от приложените по
делото писмени доказателства, че на 04.01.1999г. С. М. Ж. и Д. А. И. са
продали на М. Д. А. дворно място с площ от 560 кв.м. в с. ****,
представляващ УПИ, парцел XII, с пл. № 449 от кв. 43 при граници: улица от
две страни, И.-Д.А. и А.М.Г., ведно с построената в него ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЖНА СГРАДА и всички подобрения в имота – постройки и лятна
кухня. Като насрещна престация М. Д. А. се е задължил, че ще полага лични
грижи за прехвърлителите и им дава издръжка при нужда и поискване.
Нотариалния акт е под № 1, том 1, рег. № 11, дело № 1/1999г. по описа на
Нотариус И.И. с рег. № 308 на НК, а по описа на СВ - *** е № 1, том 1, дело
9
1/1999г., вх. рег. № 1/04.01.1999г., партидна книга, том 82, стр.138 (л.7 от
първоинстанционното дело).
Съгласно сега действаща кадастрална карта поземленият имот има
идентификатор 14386.701.449, намира се в с. ****, общ. ***, обл. Ловеч, ул.
„****“ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, като няма последно изменение на КК и
КР, засягащо поземления имот, с площ от 538 кв.м., с трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване.
Върху имота попада сграда с идентификатор 14386.701.449.1 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение на КР и КР, засягащо сградата е от
08.06.2021г., със застроена площ от 113 кв.м., брой етажи 1, няма
самостоятелни обекти в сградата, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна и сграда с идентификатор 14386.701.449.2 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-1791/30.10.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, като няма последно изменение на КР и КР, със застроена площ от
25 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: друг вид сграда (л.8-9 от
първоинстанционното дело л.43-45 от настоящото дело).
Съдът напълно кредитира представеният нотариален акт като годно
писмено доказателствено средство, тъй като същото е съставено по тогава
действащия закон. Нотариалният акт е официален документ, който в едната
си част е диспозитивен - относно изявленията на участващите лица, и
свидетелстващ - в частта на нотариалното удостоверяване на извършените от
и пред нотариуса действия. Същият е съставен от овластено от държавата
лице, съставен е при съответния ред и форма, поради което на общо
основание чл.179, ал.1 ГПК представеният нотариален акт има обвързваща
доказателствената сила. Освен това страните не спорят, че прехвърлителите
са били собственици. Следователно правото на собственост е преминало в
патримониума на приобретателя М. Д. А.. Освен това в частта, в която е
отразено, че М. Д. А. се е задължил да полага лични грижи и да дава издръжка
при поискване на прехвърлителите представлява официален свидетелстват
документ и съдът зачита доказателствената сила на нотариалния акт, на
основание чл.179, ал.1 ГПК досежно фактите – изявленията на лицата, които
са осъществени пред нотариуса.
10
Следователно от 04.01.1999г. до настоящия момент е налице валидна
облигационна връзка, с която ответника М. Д. А. се е задължил да полага
лични грижи и да дава издръжка при нужда на ищците С. М. Ж. и Д. А. И..
Същият се е задължил да полага грижите за бъдещ период (ex nunc). В
процесния договор М. Д. А. се е задължил да полага грижи и да издържа две
лица.
Между страните не се спори, а и от писмените доказателствени средства
по делото и извършените справки в НБД се установи, че въззиваемите С. М.
Ж. и Д. А. И. са родители на въззивника М. Д. А., чиято бивша съпруга е
въззивницата Р. А. И.. Брат на въззивника М. Д. А. е свидетелят Р. Д. А..
В представения н.а., не е уговорено разграничение на задълженията към
всеки един от кредиторите по вид и обем, поради което е очевидна волята на
съдоговорителите и намерението на прехвърлителите е било приобретателят
да изпълнява едновременно и неделимо задълженията по отношение на
двамата прехвърлители С. М. Ж. и Д. А. И.. Задължението на М. Д. А. е
неделимо (Решение № 346/04.10.2011г. по гр.д. № 341/2010 на ВКС ). В
нотариалния акт не е уговорено изрично каква част от задължението за
издръжка и гледане е за единия ищец, каква за другия. Ето защо след като не
е уговорено изрично друго, половината от прехвърленото е за издръжката и
гледането на С. М. Ж., а другата половина за издръжка и гледане е за Д. А. И..
Затова за да се уважи исковата претенция напълно, неизпълнението следва
да е по отношение и на двамата ищци, тъй като неизпълнението към единия
е основание за разваляне на договора за половината от прехвърленото (ТР №
30/17.06.1981г. на ОСГК, Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г.
на ВКС).
Имотът е придобит от М. Д. А. по време на брака му с Р. А. И., поради
което на основание чл.21 СК представлява съпружеска имуществена общност.
Следователно задължението за даването на издръжката и гледането е на
двамата съпрузи (Решение № 13/16.02.2016г. по гр.д.№ 3888/2015 на ВКС).
В този смисъл, за да бъде уважена исковата претенция следва да има
неизпълнение едновременно и от двамата приобретатели М. Д. А. и Р. А.
И., тъй като неизпълнението от единия длъжник към всеки от
прехвърлителите не може да доведе до разваляне на договора на основание
чл.87, ал.3 ЗЗД нито изцяло, нито само по отношение на неизпълнилия, тъй
11
като са предоставени грижи и издръжка в пълен обем от другия длъжник (ТР
№ 6/15.05.2012г. по тълк.д. № 6/2011 на ОСГК на ВКС ). В този смисъл
всеки един от ответниците следва да ангажира доказателства, за да установи
своето изпълнение, поради което възражението на въззивника Р. А. И., че не
са събрани достатъчно доказателства дали другият въззивник М. Д. А. е
изпълнявал договора е неоснователно, доколкото същото представлява
процесуална активност на тази страна, която трябва да докаже на основание
чл.154 ГПК своето право, с оглед разпределената доказателствена тежест.
Съгласно чл.87, ал.3, изр.1 ЗЗД развалянето на договори, с които се
прехвърлят недвижими имоти става единствено по съдебен ред. Ето защо по
процесното дело не е необходимо кредиторите да дават предупреждение или
подходящ срок за изпълнение на поетото задължение. Това е така, тъй като
гледането и издръжката са престации, които изискват изпълнение на
задължението всеки ден към кредиторите. Този договор има социална
функция (ТР 96/28.06.1966г. по гр.д. № 65/1966г. на ОСГК на ВС на НРБ ),
поради което неморално е да се дава подходящ срок или предупреждение,
след като има предназначение да обезпечи по-добри социално-битови
условия за преживяване на кредитора. При тълкуването на волята на страните
съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са
уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се
цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Точното
изпълнение на поетите задължения изисква кредиторът да получи желаните
от него грижи и натурална издръжка непрекъснато и ежедневно, но не извън
договорения обем (ТР № 6/15.05.2012г. по тълк.д. № 6/2011 на ОСГК на
ВКС). В процесния случаи страните на се описали колко, по какъв начин и
честотата на изпълнение на задължението. След като страните са се
уговорили изобщо гледане и издръжка, то на основание чл.20 ЗЗД се приема,
че длъжникът дължи всичко, всякога и по всяко време. В нотариалния акт
задължението е описано като издръжка и гледане, издръжката включва
изцяло храната режийни разноски, дрехи и други средства според нуждата на
прехвърлителите и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
на прехвърлителите според тяхната нужда и възможностите им да се справят
сами (Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. № 1313/2009г. на ВКС ). Не е
налице специална процедура, според която кредиторите трябва да даде
предизвестие за разваляне на договора, тъй като същите има предмет
12
недвижим имот и насрещната престация се дължи винаги, за да осигурят
грижи на кредиторите. Субективно право на кредиторите е да изберат дали да
предупредят длъжниците или да подадат искова молба. Специална процедура
за този вид договори е чл.87, ал.3 ЗЗД, която дерогира ал.1-2 от същия член. В
този смисъл възражението на въззивника Р. А. И., че ищците не са изпратили
писмени предизвестие за разваляне на договора и покана за изпълнението му,
е неоснователно. Цитираната от него съдебна практика във въззивната жалба
и писмените бележки е неотносима към договори, с които се прехвърлят
недвижими имоти.
Спорен между страните остава въпроса има ли изпълнение от страна на
ответниците. Спорен е въпросът за забавата на кредитора с оглед въведеното
от ответника Р. А. И. възражение за неосигуряване на достъп до имота. Спори
се дали договорът е сключен при отлагателно условие – получаване на
гледане и издръжка при поискване.
В този връзка са ангажирани като гласни доказателствени средства
показанията на следните свидетели: С. Ш., С.А., А.А., С. И. (майка на
въззивницата Р. А. И.), К. И. (първи братовчед на въззивницата), А.К. (леля на
ответницата), Р. Д. А. (син на въззиваемите и брат на въззивника).
Свид. С. Шибикова установява факти и обстоятелства за сключения
брак между въззивниците, факта на съжителство и полагане на грижи от
въззивниците до развода през 2018г. Свидетелката установява обстоятелства,
че от 2018г. не е виждала нито М. Д. А., нито Р. А. И. да са идвали в къщата
на въззиваемите, нито да са им изпращали пари. Свидетелката потвърждава
факта, който е признат още с отговора на исковата молба от въззивника Р. А.
И., че от момента на раздялата същата се намира в Германия и не си е идвала
в България, нито в село ****, като въззивника М. Д. А. също е в Германия и
не е идвал в селото. Свидетелства факти, че не е разбрала да е изпращала пари
на въззиваемите, нито е виждала въззивниците да се полагат грижи за
въззиваемите. В края на показанията установява обстоятелства, че не знае
прехвърлителите да са заключили къщата и да не и дават дрехите, даже
напротив М. Д. А. се е обадил на майката на Р. А. М. да си вземе дрехите, но
поради факта, че е била в чужбина. Съдът напълно кредитира в тази част тези
показания като обективни, достоверни, логически и последователно, защото
свидетелката и съседка на въззиваемите (прехвърлителите) и най-чисто има
13
досег до тяхната къща, както и кой влиза и излиза от нея. В останалата част
съдът не кредитира показанията на свидетелката като неотносими по
предмета на спора (чл.153 ГПК), тъй като установява факти какви подобрения
са направени в имота от въззивниците (ремонти, построяване, закупуване на
мебели, строителство), как е построена къщата, по какъв начин е осъществена
сватбата, което са относими към предмет на други спорове (л. 48-50 от
първоинстанционното производство).
Свид. Силвия М. установява факти от къде познава въззивницата,
както и факта, че от развода от 2018г. същата не е идвала в село ****, както и
не установява обстоятелства дали Р. е имала проблеми да не я допускат до
къщата. Същата потвърждава, че не е знаела за такива проблеми.
Неколкократно заявява, че след развода не е идвала нито в къщата, нито в
селото. Съдът напълно кредитира показанията на свидетелката в тази част,
тъй като същата е приятелка на въззивницата, работили са заедно, имали са
приятелски отношения и всичко разбрано е въз основа на споделеното. Освен
това показанията й се непротиворечиви, логически и взаимно допълващи се с
останалите свидетелски показания. В останалата част съдът не кредитира
показанията на свидетелката, тъй като установява факти и обстоятелства
свързани с обзавеждането на къщата, ремонтите, построяването на стълбища,
т.е. факти и обстоятелства свързани с подобрения по чл. 71-73 ЗС, за които
няма направено възражение или предявен иска (л. 50-51 от
първоинстанционното дело).
Свид. Алюша Ангелов установява обстоятелства, че от 2019г. до
2021г. не е виждал въззивницата да е идвала в къщата, както и не установява
факти нито М., нито Р. да се полагали грижи за въззиваемите. Съдът напълно
кредитира показанията в тази им част, тъй като същият е в приятелски
отношения със страните, познава се отдавна с тях, поради което пълно и
обективно е могъл да възприеме факти и обстоятелства от техния живот.
Нещо повече, неговите показания са логични, последователни и
непротиворечащи на останалите. В останалата част съдът не кредитира
неговите показания, тъй като са неотносими към предмета на спора.
Свидетелстват обстоятелства досежно построяването на къщата, извършените
подобрения в нея, както и какви пари е получавала въззиваемата С. М. Ж.
(л.60 от първоинстанционното производство).
14
Свид. С. И. свидетелства, че въззивниците не са поискали помощ, пари
от Р., както и факта, че след развода от 2018г. не е ходила в ****, нито пък е
правила опити да ходи в селото и същата се намира във Франция. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелката в тази й част, тъй като е
непредубедена, последователни и логични. Същата е майка на въззивницата
Р. А. М. и е възприела непосредствени впечатления от случилото се, поради
своята близост с нея и споделянето на информация. В останалата част съдът
не кредитира показанията й, тъй като установява факти, свързани с
построяването на къщата, както и извършените подобрения от нея и бившия й
съпруг в процесния имот, които са неотносими, на основание чл.153 ГПК.
Съдът на кредитира показанията в частта, с която свидетелства, че Р. и М. са
се разбрали след развода да прехвърлят дела от процесния имот на децата си,
тъй като става въпрос за спогодба, предварително съглашение за недвижим
имот и този факт се установява с писмено доказателствено средства, а не чрез
разпит на свидетел. Освен това в споразумението за развод по взаимно
съгласие не е уговорена такава клауза. Неотносимо е обстоятелства, че
въззиваемите не са дали дрехи и чорапи на въззивницата Р., тъй като е
направено възражение за неосигуряване на достъп до жилище да
осъществяване на престацията за гледане в натура (л. 60-61 от
първоинстанционното дело).
Свид. Алюша Ангелов и С. И. установяват обстоятелства, че
въззиваемите С. М. Ж. и Д. А. И. са разделени, не живеят заедно. Този факт
също е неотносим, тъй като процесният договор е сключен за престация на
гледане и издръжка към двамата въззиваемия заедно, а не поотделно.
Следователно в какъв режим са се разпоредили с имота е относимо към
момента на прехвърляне, а към момента на изпълнение и неговото разваляне е
важно осъществяването на задължението в натура и пари да е изпълнено към
двамата, а не само по отношение на единия.
Свид. К. И. установява факти, че по време на брака между
въззивниците, двамата са се грижили еднакво за своето семейство. В
останалата част съдът не кредитира неговите показания, тъй като
свидетелства факти и обстоятелства досежно годежа на двамата въззивници,
техният брак, построяването на къщата, ремонтите, обзавеждането, кога, как
и кои лица са участвали в строителните дейности, кой е плащал за тях, кой е
15
осигурявал храната. Това са обстоятелства, които не са относими към
предмета на доказване (л. 61-62 от първоинстанционното производство)
Свид. А.К. свидетелства обстоятелства досежно къде въззиваемата С.
М. Ж. е работила и какъв доход е получавала, поради което съдът не
кредитира тези показания, тъй като не са относими към предмета на делото (л.
62-63 от първоинстанционното дело).
Свид. Р. А. установява факта, че въззивникът М. живее в Германия и
същият идвал от време на време (л. 153 от първоинстанционното дело).
По реда на чл.176 ГПК са изслушани обяснения на С. М. Ж., в които
същата потвърждава, че не искала пари от въззивниците, ходила на работа,
била разделена с другия прехвърлител и живеят в отделни къщи. Процесният
имот бил от баща й (л.62, 152-153 от първоинстанционното дело).
Като безспорен факт може да се отдели, че въззивниците от 2018 г.
живеят в чужбина, което се потвърждава и с отговора на исковата молба. По
делото не бяха ангажирани доказателства, че въззиваемите не са осигурили
достъп до къщата на въззивниците, а напротив, същите не са се появили в
имота. Не се установи да е имало заключване на имота, където ще се престира
задължението. По делото не са ангажира писмени доказателства за даването
на издръжка в пари. Свидетелите също не установяват такива факти, с оглед
допустимостта им по чл.164 ГПК.
Не се спори между страните, че ищцата С. М. Ж. има здравословни
проблеми с оглед депозираното решение на ТЕЛК (л.11 от
първоинстанционното дело), поради което същата има нужда от гледане и
издръжка. Но и при липсата на този факт, то приобретателите са поели
задължение, което не зависи от състоянието от ищците, тъй като същите са
поели задължение, в което насрещната престация не е поставена под условие,
за да бъде изпълнена и да зависи от здравословното състояние на
прехвърлителите.
На първо място, в представения договор страните са се уговорили, че
приобретателят ще полага лични грижи за прехвърлителите и им дава
издръжка при нужда и поискване. Следователно поетото задължение е
гледане в натура, а издръжката в пари е при поискване. Използваният съюз в
договора „и“ е доказателство за наличната логическа конюнкция, поради
което, за да се развали договорът е достатъчно само гледането в натура да не
16
е осъществено, за да се развали договора дори и при липса на поискване за
издръжка – задължение за издръжка. Словосъчетанието „при поискване“ е
отразено само за издръжката и поради липсата на запетая, обособена част в
изречението не може да се приеме, че се отнася и за полагането на лични
грижи. Напълно вярно е, че по делото не се установиха факти и
обстоятелства, че ищците са поискали издръжка от ответниците, но това не ги
освобождава от другото обстоятелства за даване в натура, а именно полагане
на лични грижи. В този смисъл неоснователно е възражението на въззивника
Р. А. И., че договорът е сключен при отлагателно условие, а именно да се
осъществява при поискване.
По делото не се установи прехвърлителите неоснователно да са
отказали да приемат издръжката и гледането в натура или същите виновно да
възпрепятстват поведението на длъжниците, т.е. да има несъдействие от тяхна
страна. Ето защо не се доказа възражението на въззивницата Р. А. И. за забава
на кредиторите. За да бъдат изправни приобретателите те трябва ежедневно
да предоставят грижи на кредиторите. В този смисъл неоснователно е
правоизключващото възражение на въззивницата за забава на кредитора,
поради неосигуряване на достъп.
При този договор не е необходимо прехвърлителите по сделката да
изпаднат в състояние, изискващо специални грижи за лично и битово
обслужване или постоянна неработоспособност, за да започнат
приобретателите да престират поетото от тях задължение по договора. То се
дължи в пълен обем (Решение № 360/13.06.2014г. по гр.д. № 796/2012 на
ВКС). Ето защо възражението, че приобретателите не са си поискали гладене
и не са съобщили на въззивницата не е основателно.
Издръжката ще отпадна, а искът ще се отхвърли ако има неоснователен
отказ за приемане на гледането или издръжката, тъй като задължението на
приобретателите ще се погаси поради невиновна възможност (Решение №
363/26.05.2010г. по гр. № 756/2009г., Решение № 82/05.04.2011г. по гр.д. №
1313/2019 на ВКС). Но издръжката продължава да се дължи. В процесния
договор не е уговорена каква ще е издръжката, поради което при наличие на
забава на кредиторите, приобретателите е следва да поискат по съдебен ред
трансформация на задължението си в пари (чл.92 ЗЗД). По аргумент от
противното (per argumentum a contrario), дори да се приеме забава на
17
кредитора, то това не освобождава длъжника от задължението за издръжка,
тъй като може да се осъществи както в натура, така и в пари. Както е
посочено в Решение № 360/13.06.2014г. по гр.д. № 796/2012 на ВКС
приобретателите е следвало да продължат изпълнението в пари, без да чакат
решение за трансформация. Нуждата от кредитора от средства за
съществуване не може да остане неудовлетворена. В случая въззивниците не
са предложили трансформирано изпълнение на задълженията си, поради
което са изпаднали в забава, а последицата от нея е виновно неизпълнение на
договора (Решение № 363/26.05.2010г. по гр. № 756/2009г. на ВКС ). В този
смисъл не е доказано възражението на въззивницата за забава на кредитора,
поради което е налице задължение за поетото задължение за гледане и
издръжка.
Всички свидетелски показания и признанията на факти от страните
установяват, че от 2018г. въззивниците – приобретатели са извън България и
не са идвали в къщата в с. ****. Не са ангажирани никакви доказателства в
смисъл, че са изпълнявали задължението в натура – полагат лични грижи за
прехвърлителите и да дават издръжка – разходи, храната, режийни разноски,
дрехи и други средства според нуждата на прехвърлителите и полагане на
грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите според
тяхната нужда и възможностите им да се справят сами. По делото се доказа
факта за пълно, ежедневно и точно изпълнение на алеаторния договор.
В случая грижата към кредиторите е останала неудовлетворена, поради
което е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право
на разваляне на целия договор. В този смисъл е Решение № 327/25.02.2015г.
по гр.д. № 1205/2014 на ВКС. Неизпълнението – пълно или частично,
забавено или неточто изпълнение на приобретателите, е винаги основание за
разваляне на договора (Решение № 20/22.07.2015г. по гр.д. № 1853/2014 на
ВКС).
След като по делото не са събрани доказателства за забавата на
кредитора, наличието на трансформация от страна на приобретателите, както
и полагането на грижи за двамата прехвърлители, а именно доказателства в
смисъл, че ответниците не живеят от 2018г. в България, същите не си идват в
с. ****, няма доказателства за изпращане на пари, то исковата претенция по
чл.87, ал.3 ЗЗД се явява основателна.
18
Правилно РС – *** е развалил на основание 87, ал.3 ЗЗД договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в нотариален акт № 1, том I, рег. № 11, дело 1/1999г., по описа
на нотариус И.И., с което е прехвърлен УПИ с идентификатор 14386.701.449
ведно със застроените в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
14386.701.450.1 и сграда с идентификатор 14386.701.449.2, поради
неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на
ответниците.
По иска с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
При условията на пълно и главно доказване ищците следва да
установят, че вещта, чиято реституция се иска е в патримониума на
ответниците, както и че е отпаднало основанието да са получили тази вещ.
Пред изложеното по-горе, отчитайки доказателствената сила на
представения н.а., който не се оспорва от страните, съдът напълно приема за
установен факта, че процесният имот - УПИ с идентификатор 14386.701.449
ведно със застроените в него жилищна еднофамилна сграда с идентификатор
14386.701.450.1 и сграда с идентификатор 14386.701.449.2, е преминал в
имуществото на въззивниците, т.е. в техния патримониум. Това е така, тъй
като договорът за гледане и издръжка срещу недвижим имот е двустранен,
формален, възмезден, консенсуален, главен, алеаторен и абстрактен.
Прехвърлителния ефект на основание 24, ал.1 ЗЗД настъпва със завършване
на фактическия състав на осъществяване на сделката, а именно от
съставянето на нотариалния акт – от 04.01.1999.
Развалянето на договор за гледане и издръжка срещу недвижим имот
има обратно действие (ex tunc)на основание чл.88, ал.1 ЗЗД (Решение №
122/01.12.1986г. по гр.д. № 91/1986 на ОСГК, Решение № 239/03.07.2014г.
по гр.д. № 1019/2014 на ВКС). Следователно е доказаната и втората
предпоставка на иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, а именно имуществото да е
получено на отпаднало основание. В този случай иска по чл.87, ал.3 ЗЗД е
преюдициален по отношение на този по чл.55 ЗЗД. Ето защо след като е
отпаднало основание за държане на имота, то това поражда задължение за
Реституция на даденото.
В този смисъл правилно РС – *** е уважил иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД
19
като е осъдил М. Д. А. и Р. А. И. да върнат УПИ с идентификатор
14386.701.449 ведно със застроените в него жилищна еднофамилна сграда с
идентификатор 14386.701.450.1 и сграда с идентификатор 14386.701.449.2,
получени въз основа на развален договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 1,
том I, рег. № 11, дело 1/1999г., по описа на нотариус И.И..
Доколкото крайният извод на настоящата инстанция съвпада с извода на
първоинстанционният съд, то РС – правилно е приложил материалния и
процесуалния закон, поради което първоинстанционното решение №
83/30.05.2022г. по гражданско дело № 20214330100511 по описа за 2020
година на РС – *** следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, на
основание чл.272 ГПК.
По разноските
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемите
имат право на разноски. Направено е изявление от адв. С. **** в о.с.з., че не
претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат.
По държавните такси
Цената на иска по чл.87, ал.3 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, на основание
чл.69, ал.1, т.4, пр.2 вр. т.2 ГПК, е данъчната оценка на имота. С оглед
депозираната уточнителна молба във въззивното производство (л.39-46)
данъчната оценка е 10 669.6 лева. Тъй като исковете имат за предмет
разваляне на договор с предмет вещни права, както и връщане на вещ, то на
основание чл.71, ал.2 ГПК вр. чл.1 от ТДТССГПК за двата иска размера на
държавната такса се определя като 4 % от 1/4 (една четвърт) от цената на
иска. Исковете не са при условията на евентуалност, а обективно
кумулативно съединени – цели се защита на различен интерес, поради което
разпоредбата на чл.72, ал.1 ГПК не е приложима и за всеки един от исковете
следва да се внесе държавна такса в размер на 106.70 лева или това е сумата
от 213.40.
Районният съд не е събрал в пълен размер ДТ, поради което той следва
да приложи процедурата по чл.77 ГПК.
20
Във въззивното производство е платена държавна такса в размер на
25.00 лева (л.5). Съгласно чл.18, ал.1 ТДТССГПК, таксата за ОС – Ловеч се
определя като 50 % от таксата, дължима за РС – ***. Следователно
дължимата такса за настоящото производство е 106.70 лева. Неплатена остава
държавната такса за горницата от 25.00 лева до 106.70 лева, а именно 81.70
лева. Това е държавна такса по подаване на въззивната жалба, поради което, с
оглед изхода на делото въззивникът Р. А. И., ЕГН **********, с. *****, общ.
***, ул. „*****“ № 3 следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
ВСС по сметка на ОС – Ловеч (BG13 TEXI 9545 3103 6482 00) сумата от 81.70
лева (осемдесет и един лева и седемдесет стотинки), представляващи
горницата от заплатената държава такса в размер 25.00 лева до размера на
дължимата държавна такса в размер на 106.70 лева по настоящото въззивно
производство – в.гр.д. № 20224300500280 по описа за 2022 година, на
основание чл.77 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 83/30.05.2022г. по гражданско
дело № 20214330100511 по описа за 2020 година на РС – ***, като правилно,
на основание чл.272 ГПК.
ОСЪЖДА въззивницата Р. А. И., ЕГН **********, с. *****, общ. ***,
ул. „*****“ № 3 да заплати в полза на бюджета на ВСС по сметка на ОС –
Ловеч сумата от 81.70 лева (осемдесет и един лева и седемдесет стотинки),
представляващи незаплатена държава такса по настоящото въззивно
производство на основание чл.77 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН
КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в едномесечен срок от
връчването му на страните по реда на ГЛАВА XXII ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на въззиваемите чрез техния общ
процесуален представител адв. С. ****, на въззивника Р. А. И. чрез нейният
процесуален представител адв. С. С. и лично на въззивника М. Д. А.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
21
книжа и при изтичане на срока за обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22