Р Е Ш Е Н И Е
№ 260108 13.04.2022 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На пети април две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател : ВЯРА КАМБУРОВА
Членове : ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
Секретар: ТАНЯ МИХОВА
като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно
гражданско дело №84 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 260583 от 4.11.2020г. по гр.д.№ 1626/20 г. на РС- Бургас „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е осъдена да
заплати на Ф.А.Й. *** сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /физически и психически страдания, емоционален дискомфорт/,
последица от трудова злополука от 21.05.2018г., настъпила при изпълнение на
трудовите му задължения при рязане на метални тръби в предприятието на
ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная
от датата на увреждането- 21.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, като
искът е отхвърлен за горницата над посочената сума до претендираната от 35000
лв., ведно с обезщетението за забава върху тази разлика. С оглед изхода на
делото ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 642,86 лв., а в полза на БРС- държавна такса в размер на 600 лв. и
разноски 200 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска- 1092,34 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач- „Фи Хелт Застраховане“ АД.
Против решението
са постъпили две въззивни жалби.
Първата,
вх.№272126/17.11.2020г. по описа на БРС, е подадена от ищецът, чрез
пълномощника му адв. Димитров против частта от решението, с която исковете му
са отхвърлени. Въведени са оплаквания за неправилност на решението в тази му
част, като са изложени съображения за неправилност на преценката на съда при
определяне на дължимото на ищеца обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД. Подробно и
правилно била установена фактическата
обстановка и причинените на ищеца травматични увреждания, както и изживените от
него болки и страдания, които довели до трайно затруднение на движенията на
долен крайник за период от 8-10 месеца.
Обсъдени били и правилно анализирани обстоятелствата, които според съда
били относими към определяне размера на обезщетението, но въпреки това не били
отчетени в достатъчна степен и с необходимата критичност изложените от ищеца
аргументи за интензитета на претърпените болки и страдания, както и за
негативните последици в социален и икономически план, поради което определеното
обезщетение било в занижен размер не само спрямо критериите на чл.52 ЗЗД, но и
съгласно константната съдебна практика по сходни случаи. Не били съобразени
конкретните икономически условия. Ето защо въззивникът- ищец намира присъденото
обезщетение за несправедливо, неправилно занижено в нарушение на критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Моли решението на БРС да бъде отменено в
обжалваната от него част, като искът му бъде уважен изцяло и му се присъдят
разноските пред двете съдебни инстанции.
Срещу тази
въззивна жалба своевременно са подадени отговори от ответника и третото лице
помагач.
В отговора си
„Корабостроителница Бургас“ ЕООД, представлявано по пълномощие от адв. Мима
Иванова, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да не бъде уважавана.
Тази страна споделя становището на въззивника- ищец, че съдът действително е
допуснал нарушения при преценката си относно размера на обезщетението, но в
обратен смисъл- същото било определено в крайно завишен размер, несъобразен с
действително претърпените вреди, болки, страдания, стрес и притеснения, които
ищецът изживял и в този смисъл, обезщетението било определено в нарушение на
чл.52 ЗЗД. Развити са съображения, че увреждането е преодоляно изцяло, а
движението на ставата е възстановено в пълен обем; че останали недоказани твърденията
на ищеца за особено висока степен на притеснение за липса на доходи, за очакван
риск да не може да се пенсионира и за невъзможност да работи занапред; за това,
че ищецът не е заявил искане пред ТЕЛК за установяване на процент
неработоспособност. Оплакването за несъобразяване на конкретните икономически
условия при определяне размера на обезщетението било общо, без да е ясно какви
съображения обосновават същия.
В отговора си
„Фи Хелт Застраховане“ АД, представлявано от адв. Доротея Нейчева, сочи, че
въззивната жалба на ищеца е неоснователна и необоснована, поради което моли за
нейното отхвърляне. Според дружеството, претендираното с въззивната жалба
обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не кореспондира с критерия за
справедливост при определяне на обезвредата на неимуществените вреди, заложен в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ищцовата страна не провела пълно и главно доказване
на фактите и обстоятелствата, обуславящи уважаването на иска в претендирания
размер, а именно- настъпването на вреди под формата на болки и страдания, които
да са в пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука. От събраните доказателства се установявало
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по време на работа ищецът се
отклонил от инструкциите, дадени от работодателя. Намира, че е налице проява на
груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ- вместо на равна и твърда
повърхност, по време на рутинна за него работа ищецът бил стъпил на друга
тръба, с което сам се поставил в ситуация на сериозен риск. Ето защо счита, че
ищецът е допринесъл за вредоносния резултат поне 60%. Моли решението на БРС да
бъде потвърдено в частта, с която иска е отхвърлен.
В отговора на
застрахователя се съдържа и оплакване за неправилност на решението в
уважаващата исковете част- за присъдената главница, лихва и разноски, но липсва
искане решението на съда да бъде отменено в тази му част. Страната, с
депозирана на 16.02.2022г. молба е уточнила, че оспорва подадената от Ф.Й.
жалба, както и че поддържа подадената от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД
въззивна жалба, поради което не може да се приеме, че е депозирала и своя
въззивна /респективно- насрещна въззивна/ жалба срещу решението.
Втората въззивна
жалба- вх.№272708 от 20.11.2020г., е подадена от „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“
ЕООД срещу тази част от решението на БРС, с която исковете са уважени. Изложени
са оплаквания, че изводите на съда за неоснователност на възражението по
чл.201, ал.2 КТ са необосновани и в противоречие с материалния закон. Според
въззивникът- ответник, ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на
рутинна за него дейност, тъй като не положил и най-малката грижа, която всеки
би ангажирал, за да предотврати настъпването на увреждането. От показанията на
свидетелите Н. и Данчев било видно, че при рязането на тръби за скрап се
ползват специални оксижени, безспорно било, че тръбите за рязане били на
купчина и това изисквало с наличния кран ищецът да подреди тръбите на пода,
след което да предприеме тяхното рязане. Той не сторил това и при приплъзването
на тръба от купчината по време на работата му тя наранила крака му. Неправилно
бил разрешен от съда и въпросът, повдигнат с възражението по чл.200, ал.4 КТ,
което било счетено за неоснователно. В тази връзка въззивникът- ответник
намира, че съдебната практика, на която се е позовал съдът е неотносима, а в
случая следва да се приложи разрешението, дадено в Решение №41 по
гр.д.№2679/19г. на ВСК, IV г.о. развити са съображения. На следващо място са
изложени доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно висок за доказаните
по делото претърпени негативни преживявания във връзка и по повод настъпилата
трудова злополука. Този размер бил определен в противоречие с изискванията на
чл.52 ЗЗД, бил определен при необоснованост, допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон. Съдът
не обсъдил ангажираните от ответника доказателства, опровергаващи твърденията
на ищеца за интензитета и продължителността на
преживените страхове, болки и несгоди. Затова намира, че присъденото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. е необосновано високо и
несъобразено в конкретния случай с принципите на справедливостта. Моли
решението да бъде отменено в обжалваната част, като исковете бъдат отхвърлени,
а при условията на евентуалност- решението да се отмени частично и размерът на
обезщетението да се определи в многократно по-нисък размер. Претендира за
присъждане на разноски за двете инстанции.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от адв. Петър Димитров – процесуален представител на ищеца Ф.А.Й.. С него
въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна, като се иска
решението да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника- ответник част. Ищецът
счита, че преценката на съда относно действителната фактическа обстановка е
правилна и обоснована, подробно било мотивирано защо е прието, че не е налице
съпричиняване от страна на ответника. Изтъква, че работникът е бил облечен с
предпазни средства и е спазвал изискванията за безопасни условия на труд и
утвърдените в практиката правила, което се установявало от показанията на
разпитаните свидетели. Представената с отговора на исковата молба декларация за
трудова злополука, изхождаща от ответника, представлявала извънсъдебно
признание на факта, че няма отклонение от работата и че действията на ищеца са
били обичайните такива. Затова намира за категорично установено, че настъпилата
трудова злополука е производствен инцидент и работникът Й. не е допуснал груба
небрежност, както твърдят ответникът и третото лице- помагач. Същевременно
ответниците не доказали доводите си за допусната груба небрежност от страна на
работника, поради което съдът постановил решение без наличие на съпричиняване.
На следващо място са развити доводи в подкрепа на становището на ищеца, че
заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 10% от брутното трудово
възнаграждение на работника е такова за временна работоспособност, поради което
не следва да се приспада от размера на дължимото обезщетение. Развити са
подробни съображения, подкрепени със съдебна практика- Решение №54 по
гр.д.№3649/18г. на ВКС. Претендира разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника Ф.Й. поддържа жалбата си.
Процесуалният представител на въззивника
„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД с депозирано писмено становище също поддържа
жалбата.
Третото лице помагач чрез процесуалния
си представител изразява писмено становище за основателност на подадената от „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
БУРГАС“ ЕООД жалба, както и за неоснователност на подадената от Ф.Й. въззивна
жалба.
Въззивните жалби
са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и
261 от ГПК, подадени са от страни, които
имат правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в атакуваните от тях части, поради
което са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Предявени са
искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, вр. чл. 84, ал.3 и чл.86 ЗЗД.
Районният съд е бил
сезиран с искова молба от Ф.А.Й., с която претендира осъждане на
„Корабостроителница Бургас” ЕООД да му заплати сума в размер от 35 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически,
психически и емоционални страдания, последица от трудова злополука от
21.05.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при
нарязване на тръби за скрап в предприятието на ответника, ведно с обезщетение
за забавено плащане на главницата, начиная от деня на увреждането – 21.05.2018
год., до окончателното й изплащане.
В исковата молба
се твърди, че страните били в трудово- правни отношения. На 21.05.2018г. ищецът извършвал работа по
ремонт на кораб, като му било възложено да нареже метални тръби. При рязането
на тръбите, една от тях се приплъзнала от купчината и затиснала левия крак на Й.
в областта на глезена. Ищецът бил откаран в МБАЛ Бургас, където било установено
счупване в областта на фибуларния малеолол на левия крак. Злополуката била
призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ- Бургас. Счупването на
фибуларната кост обусловило трайно затруднение на движенията на долния крайник
за период от 8-10 месеца. Претърпял две оперативни интервенции, с предписания
да ходи с помощни средства без да натоварва крайника, както и медикаментозно
лечение. Поради неотшумяване на болките, пострадалият постъпил за лечение в
Специализирана болница за рехабилитация „Бургаски минерални бани“. За периода
на временна неработоспособност, ищецът бил в отпуск по болест от 21.05.2018г.
до 13.02.2019г. След двете операции изпитвал дискомфорт, изпаднал в зависимост
от чужда помощ. Изпитвал силни болки, неспособност да се грижи сам за себе си,
усещане за тъга, самота, проблеми със съня. За периода на временна
нетрудоспособност семейството му било с намалени доходи, а в същото време
следвало да заплаща разходи, свързани с лечението, рехабилитация, физиотерапия
и др. Предвид възрастта си се страхувал, че ще остане без работа, тъй като няма
да може да върши силов /физически по естеството си/ труд, притеснявал се, че
няма да му стигнат годините за пенсия.
Посочва, че на
основание договор за корпоративна задължителна застраховка „Трудова злополука“,
дружеството „Фи Хелт Застраховане“ АД е изплатило сумата от 812,80 лв.,
представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност, равняващо се на 10%
от брутното трудово възнаграждение на пострадалия.
Ответникът, в
своевременно подаден отговор на исковата молба, оспорва иска по размер. Намира,
че той е основателен само до размера на обезщетението, получено от ищеца чрез
застрахователя, с който ответникът има сключен договор за задължителна
застраховка „трудова злополука“- 812,80 лв. Не оспорва, че ищецът е бил в
трудово правоотношение с ответника до 14.02.2019г., от която дата договорът му
е прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ. Не оспорва твърденията за
заеманата от ищеца длъжност и изпълняваната работа. Сочи, че ответникът е
преминал първоначален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана на 15.001.2018г. Като длъжностно задължение същият носел
отговорност за осигуряване и спазване на безопасни условия на труд, а такова
задължение има и по закон- чл.126, т.5 и т.6 от КТ и чл.34 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд. Работодателят осигурил на ищеца
необходимите предпазни средства- работно облекло, обувки, маски, ръкавици. При
кандидатстването си за работа изрично посочил, че му е необходим стаж за втора
категория труд, какъвто бил полагания от него при ответника. Посочва, че при
извършваната от ищеца дейност по рязане на тръби на процесната дата, същият
вместо да стъпи на твърда и равна повърхност, е стъпил върху тръба и сам се е
поставил в рискова ситуация. Не съобразил и наличието на други тръби на купчина
и рискът от движенията му или от собствената им тежест, те да се раздвижат и
паднат. В резултат се получило
приплъзването, довело до увреждането. Понеже ищецът познавал добре работното
място и е могъл да предвиди настъпването на рисковете по начина, който
предприел за изпълнение на работата. Затова намира, че самият той е отговорен
за настъпилото увреждане, като не е положил грижа, която и най- небрежният би
положил за защита на собственото си здраве. Затова намира, че е налице група
небрежност съгласно чл.201, ал.2 КТ, като намира, че съпричиняването от страна
на работника е поне 60%. Направено е искане размера на обезщетението да бъде
намален на основание чл. 200, ал.4 КТ, тъй като в застрахователния договор не е
посочено дали обезщетението е за имуществени или за неимуществени вреди. Намира
цитираната от ищеца съдебна практика по този въпрос за неотносима. Оспорва
твърденията в исковата молба относно интензитета на преживените от ищеца болки
и страдания, като се изтъква, че ищецът сам е носел болничните листи в
предприятието, получавал е обезщетение за неработоспособност поради трудова
злополука, а не поради безработица, както твърди. Веднага след прекратяването
на трудовото правоотношение с ответника, ищецът започнал нова работа в „БМФ
Порт Бургас“, което опровергава, според ответника, твърденията, насочени към
обосноваването на по- висок размер обезщетение за неимуществени вреди. Още
преди да прекрати трудовия си договор с ответника, ищецът внесъл заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, по повод на което ТП на НОИ Бургас поискало информация от
ответника, от която според ответника било видно, че е успял да формира
необходимия период за положен труд втора категория и да ползва облекченията при
пенсиониране от това обстоятелство. Затова мислите и притесненията му в тази
насока, изложени в исковата молба, според ответника не са били налице.
На основание
чл.219, ал.1 ГПК, „Фи Хелт Застраховане“ АД е конституирано като трето лице помагач
на страната на ответника.
Третото лице
помагач е депозирало становище, с което оспорва
претенцията на ищеца по основание и размер, като посочва, че е налице
груба небрежност от страна на ищеца. Развити са подробни съображения, които се
припокриват с тези на ответника.
Страните
ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
Районният съд е
приел, че иска е доказан по основание, тъй като е налице трудова злополука-
травматичното увреждане на левия долен крайник на ищец- счупването в областта
на фибуларния малеол, е настъпило при изпълнение на трудовите му задължения. С
оглед характера на уврежданията, болничното лечение, претърпените хирургични
интервенции и техния характер, съдът е приел, че ищецът е изживял значителни
болки и страдания. На ищеца били нанесени значителни неимуществени вреди,
състоящи се е в засягане на психичния му душевен баланс, в продължаващи и
предстоящи бъдещи негативни изживявания- болки в крайника при смяна на времето или преди
раздвижването му. Приел е, че нормалният живот на ищеца е бил засегнат
негативно в значителна степен в следствие на злополуката- за дълъг период от
време бил засегнат нормалния му живот на физически здрав човек, изживял е
отрицателни емоции, свързани с невъзможност за ежедневно обслужване, движение,
хранене и самостоятелност в действията. Затова е определил като справедлив
размер на дължимото от ответника обезщетение сумата от 15000 лв. За останалата
част до претендираните 35000 лв. искът е отхвърлен, поради това, че не е било
доказано, че животът на ищеца е трайно увреден и за в бъдеще- няма данни за
продължаващи болки и страдания, тъй като според заключението на вещото лице
вредоносната последица от трудовата злополука е отшумяла.
Районният съд е
приел, че по делото не са налице доказателства за допуснато нарушение на
трудовата дисциплина от страна на работника, нито на указанията и изискванията
на работодателя на ищеца за безопасни условия на труд, нито на тези неговия
пряк ръководител. Показанията на св. Н. за различен начин на рязане на тръбите,
според съда не могат да обосноват различен извод, тъй като становището на този
свидетел за начина на работа не било сведено като задължително указание към
ищеца, с което той необосновано да не се е съобразил. Нямало и данни начинът на
рязане, посочен от св. Н. да е бил утвърден в предприятието преди възникването
на инцидента с ищеца, нито свидетелят да е пряк ръководител на ищеца и да е
извършвал инструктаж. В заключение съдът е счел, че няма данни поведението на
ищеца да е било в противоречие със сведени до знанието му устни или писмени
разпореждания на работодателя за спазване на ЗБУТ, поради което и не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. На следващо
място, съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника и третото лице-
помагач за приспадане на полученото от ищеца застрахователно обезщетение.
Посочил е, че в случая платеното обезщетение не е за неимуществени вреди, а
компенсира разликата в трудовото възнаграждение на пострадалия в периода на
временната му нетрудоспособност, като обезщетението е определено като процент
от месечната трудова заплата. Затова
съдът е счел, че платеното вече обезщетение и претендираното не са насочени към
компенсацията на една и съща вреда- неимуществена.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка
на обжалваното решение, извършена на основание чл.269 от ГПК, не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, събраните по делото доказателства и относимите
разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е, че
ищецът и ответното дружество са били в трудово- правни отношения. Съгласно трудов
договор №134/11.01.2018 год. ищецът Й. е бил назначен на длъжността „корпусник
корабостроене и ремонт“ в предприятието на ответника в гр. Бургас. Със заповед
№ 48/14.02.2019г. /л.63/, трудовото правоотношение между страните е прекратено,
считано от 14.02.2019г., по взаимно съгласие на страните. С разпореждане от
30.04.2019г. на ТП на НОИ гр. Бургас /л.161/ на Ф.Й. е отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 05.01.2019г. в размер на 480,20 лв.
Видно от
длъжностната характеристика на ищеца /л.53/, същият имал задължение да подготвя
материали за изработване на детайли, да изрязва детайли, изработва детайли за
корпусни изделия, да участва в монтаж и демонтаж на корпусни елементи. Сред
основните му отговорности за длъжността била тази за осигуряване и спазване на
безопасни условия на труд. При постъпването му на работа е представено
заключение за пригодността да изпълнява даден вид работа- „корпусник
корабостроене и кораборемонт“ от „Служба по трудова медицина Фи Хелт“ ЕООД,
с дата 15.01.2018г. /л.51/.
На ищеца бил
проведен начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана на 15.01.2018г. /л.52, л.62/. Представено е заключение за пригодността
на работника да изпълнява длъжността „корпусник корабостроене и кораборемонт“
от „Служба по трудова медицина Фи Хелт“ ЕООД, с
дата 23.04.2018г. /л.59/.
На 22.05.2018 год.
работодателят е подал декларация за трудова злополука по чл.55, ал.1 КСО /л.65/,
съгласно която в 15.00 ч. на 21.05.2018г., при липса на отклонение от
нормалните действия /условия и материален фактор, свързан с това отклонение/, при
извършване на рутинна операция- рязане на тръби в склад за метали, бил увреден
глезена на левия крак на ищеца /счупени костици и засегнат кръвоносен съд/. Горните
данни са отразени и в Протокол за трудова злополука /л.67-68/, Приложение към
чл.2, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки, подписан от ръководителя на „ЗиБР“ и началник цеха в
ответното предприятие, като в същия е уточнено единствено, че рязането е
извършвано от ищеца с оксижен. В т. 7 от протокола е посочено, че няма отклонения
от нормалните действия и условия, а в т. 9 от същия- че няма допуснати
нарушения на нормативни актове. И в Декларацията, и в Протокола, като свидетел
на случилото се е посочен Д.А.Д.. В Протокола като лице, оказало първа помощ на
ищеца е посочен инж. Н.А.Н..
Съгласно
писмените обяснения на свидетеля на злополуката Дончо Д. /л.69-70/, снети на
22.05.2018г., при изпълнение на трудовите си задължения в склада за метали
/рязане на тръби/, краят на тръбата се приплъзнал и ударил работника в глезена
на левия крак, вследствие на което имало счупени костици и бил засегнат
кръвоносен съд. След превързване на раната и оказване на първа медицинска
помощ, работникът бил транспортиран в болница „БУРГАСМЕД“.
Съгласно
Разпореждане № 5104-02060 от 04.06.2018г. на ТП на НОИ- Бургас /л.11/, декларираната
от ответното дружество злополука била призната за трудова злополука по смисъла
на чл.55, ал.1 КСО.
Не се спори по
делото, а и видно от представената медицинска документация /епикриза на л.12/, на
21.05.2018г., непосредствено след злополуката ищецът претърпял оперативна
интервенция. Същият постъпил в „БУРГАСМЕД“ ЕООД с разкъсно- контузна рана върху
фибуларния малеол, с болезнени и затруднени движения, при операцията
фрактурата, представляваща счупване на левия малък пищял в областта на глезена,
била стабилизирана с кортикален винт и серклажи. Горното е отразено и в
приетата по делото съдебно- медицинска експертиза /л.164-165/. Съгласно снетата
по данни на ищеца анамнеза, фрактурата била получена от удар на две тръби.
Експертът Парасков сочи в своето заключение, че увреждането отговаря като да е
получено по механизма на притискане на глезена от твърд предмет /тръба/ към
неподвижен такъв /друга тръба/. Ищецът бил изписан от отделението на 28.05.2018г.,
като в медицинската документация липсват данни за настъпили усложнения. Видно
от епикризата на л. 13, ищецът постъпил в същото отделение на 26.11.2018г. за
екстракция на метална остеосинтеза /отстраняване от костта на имплантираните
уреди от тибия и фибула/. Постъпил е в отделението с оток и ограничени
движения, като походката му била
анталгична /т.е. леко накуцваща, горното, според СМЕ, било отразено и в
амбулаторен лист от 23.10.2018г./. Установено е, че към този момент ищецът все
още е бил с болка в лявата глезенна става. Изписан бил на 29.11.2018г., без
данни за настъпили усложнения. Съгласно експертизата, видно от амбулаторен лист
от 15.01.2019г., на ищеца била поставена диагноза: посттравматична артроза на
глезенна става и тарзални кости и му била препоръчана физиотерапия, която
провел в СБР „Бургаски минерални бани“ в периода от 31.01.2019г.- 7.02.2019г. Според
експертът, това е често срещано усложнение след имобилизация на ставата, при
което травмата е съпроводена с болки, страдание и неудобства при придвижването.
Експертът е посочил още, че обичайният срок за възстановяване от претърпяната
от ищеца травма е 2-3 месеца, а след екстракция на остеосинтезата са необходими
още около 30 дни за възстановяване. Към датата на освидетелстване на ищеца от
експерта- 21.09.2020г., е констатирано, че Й. се придвижва самостоятелно без
помощни средства, а движенията на глезенната му става са в пълен обем. При
прегледа ищецът е заявил, че при промяна на времето и сутрин до раздвижването
на ставата има болки, което според вещото лице /в устните му обяснения в
съдебно заседание/ е нормално при такива травми.
Представени са
болнични листи, удостоверяващи периода на временна нетрудоспособност- от
21.05.2018г.- до 13.02.2013г. /л.15- 25/, като не се спори, че през м. ноември
2018г. ищецът е работил три дни и два дни е ползвал платен отпуск, на
31.12.2018г. също е ползван платен отпуск. Болничните листи за периода от
21.05.2018г. до 29.12.2018г. са по причина „трудова злополука“, а тези след
15.01.2019г.- 13.02.2019г. са по причина „общо заболяване“ /посттравматична
артроза на други стави/.
Представено е
уведомление от „Фи Хелт Застраховане“ АД /л.26/ за изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 812,80 лв., съгласно Договор за корпоративна задължителна
застраховка „Трудова злополука“ /л.81-85/, Общи условия към него /л.86-91/.
Видно от двете уведомления от третото лице помагач до ищеца, обезщетението е
изплатено за реализиран покрит риск- временно намалена работоспособност в
периода от 21.05.2018г.- 29.12.2018г. /214 дни/.
По делото са
ангажирани и гласни доказателства. От показанията на свидетелката Й. – съпруга
на ищеца се установява, че веднага след злополуката тя посетила съпруга си в
болница „Бургасмед“. Според нея операцията му продължила 2 часа. След
изписването му от болницата, в продължение на около месец, пострадалият
трябвало само да лежи, не можел да се обслужва сам, изпитвал силни болки,
налагащи приемането на обезболяващи лекарства, поставяли му инжекции с
антикоагуланти. С течение на времето остротата на болките започнала да
намалява, но едва след третия месец те отшумели. След около 5-6 месеца се
наложила втора операция за изваждане на шините от пострадалия крайник.
Свидетелката сочи, че и към настоящия момент, ищецът изпитва болки в крака,
особено при смяна на времето, променила се и походката му, като промяната се
изразявала в леко накуцване от време на време. За период от около 8 месеца, ищецът
изпитвал силен психически стрес, притеснявал се да не остане инвалид, изпитвал
физически болки. Особено го притеснявала незарасналата рана на стъпалото на крака
му, понеже му обяснили, че може да се наложи да се вземе плът от задните му
части, за да бъде присадена на стъпалото. След допълнително лазерно лечение
обаче раната се затворила. Наличието на подобна рана се потвърждава и от
описаното в СМЕ относно констатациите, отразени в амбулаторен лист
№1683/23.10.2018г.
Свидетелят Н. е
ръководителят на отдел „Здраве и безопасна работа” в предприятието, който е
единият от подписалите Протокола за трудова злополука, в който е отразен и като
лице, оказало първа помощ на ищеца. Същият е бил повикан след настъпването на
злополуката, поради което няма лични впечатления от механизма на настъпването
на травмата. Според неговите показания, в деня на злополуката ищецът бил
облечен и обут с всички предпазни средства. Свидетелят заявява, че при
постъпване на работа, на всеки работник се прави начален инструктаж, на всеки 3
месеца – периодичен такъв, а при извършване на специфична работа или настъпване
на трудова злополука – извънреден инструктаж. Посочил е още, че въпросните тръби
са за скрап и се режат със специален по- дълъг оксижен. Според него, Ф.Й. е
следвало с наличния кран да подреди тръбите на пода и едва тогава да ги реже. От
колегата, присъствал на инцидента, свидетелят узнал, че тръбите за рязане са
били на купчини и Й. ги е рязал направо там, поради и което една от тръбите от
купчината се приплъзнала и ударила ищеца. Това потвърдил пред него и самия Й..
Свидетелят сочи още, че той лично не е правил инструктаж как трябва да се режат
въпросните тръби за скрап, но предполага, че това е било сторено от началника
на цеха. Посочил е още, че след злополуката, през септември 2018г. ищецът сам е
донесъл болничния си лист, изглеждал добре, вървял без бастун и без да куца.
Свидетелят Д., който
е работил заедно с ищеца в деня на злополуката заявява, че Й. режел тръби, а той
самият – ламарина. Двамата работили с оксижен, очила и ръкавици, на разстояние
от около 10 м един от друг. Не е видял как е настъпила злополуката, но чул, че Ф.
извикал. Тогава свидетелят видял, че от левия му крак тече кръв, като около
пострадалия нямало отделни тръби, а само купчина такива. Свидетелят твърди, че според
инструктажа в предприятието скрапът се реже на купчината, като първо се режат
най-външно разположените елементи, а
изрязаните парчета се избутват настрани. Рязането започвало от тръбите,
разположени отгоре и винаги имало риск от плъзване на отрязаните парчета, но
именно поради тази причина оксижените, които се използват са дълги. В заключение
свидетелят посочва, че не е видял ищецът да е допуснал нарушение на
инструкциите за рязане на скрап.
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука или професионална болест, които
са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 %
или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда
– неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението
и/или пенсията по общественото осигуряване – ал. 3.
Фактическият
състав за възникване на отговорността на работодателя за неимуществени вреди
при увреждане здравето на работника или служителя, която е обективна по своя
характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на трудово
правоотношение между работодателя и пострадалия работник/служител, 2)
професионално заболяване или трудова злополука, претърпяна от работника/служителя
в периода на трудовото правоотношение и причинила телесното увреждане, 3)
неимуществена вреда, претърпяна от пострадалото лице и 4) причинна връзка между
трудовата злополука и неимуществените вреди.
Основанието на тази отговорност
се обяснява с това, че законодателят поставя върху работодателя професионалния
риск от увреждането на работника/служителя, а тя е обективна (няма субективен
елемент в правопораждащите я юридически факти). Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, но не при
всяко допринасяне, а само когато работникът/служителят е допринесъл с груба
небрежност за трудовата злополука. Т.е. отговорността на работодателя
възниква винаги, в случай, че описаните по- горе предпоставки бъдат установени
и не може да бъде изключена, независимо, че работникът също има задължение по
чл.33 ЗБУТ да се грижи за собственото си здраве и безопасност, като спазва
установените за извършването й технологични правила, а и правилата за
здравословни и безопасни условия установени с императивни правни норми и
такива, установени от работодателя /който би могъл да установи по- завишени
изисквания, в сравнение с минималните държавни стандарти/.
При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на
правилата за безопасност. Това съпричиняване само по себе си не може да доведе
до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя. Това може да се случи
само при констатирана груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Съдебната практика е изяснила по безпротиворечив начин съдържанието на това
понятие като липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност.
Критериите за
намаляването на обезщетението, при липса на изрична нормативна уредба, също са установени от съдебната практика.
Съгласно Решение №60165 от 19.08.2021г. по дело
№3529/2020 г. на ВКС, четвърто гр.отд.: „ …грубата небрежност се изразява в неполагането
на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает със
съответната дейност при подобни условия (решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. №
1459/2017 г. III-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г.
IV-то ГО и мн.др.). Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат
на работа с необезопасени машини и съоръжения или без да е проведен точен
инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, поведението на
работника/служителя не може да се окачестви като груба небрежност, освен когато
от обстоятелствата е несъмнено ясно, че определени негови действия могат да
доведат до злополука, увреждаща неговото здраве (решение № 977/14.01.2010 г. по
гр.д. № 298/2009 г. и решение №60/05.03.2014 г. по гр.д. №5074/2009 г, все на
IV-то ГО).
При
изпълнение на възложената работа работниците са длъжни да спазват установените
за извършването й технологични правила, а и правилата за здравословни и
безопасни условия на труд. Поради това ако работодателят не е изпълнил
задължението си да проведе инструктаж за тези правила, грубата небрежност на
работника/служителя по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е изключена. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба
№ РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, издадена от министъра на труда и
социалната политика на основание чл. 281, ал. 5 КТ, работодателят осигурява на всеки
работещ подходящо обучение и/ или инструктаж по безопасност и здраве при работа
в съответствие със спецификата на професията/ извършваната дейност и на
работното място, като отчита възможните опасности и резултатите от оценката на
риска на съответното работно място. Разумното тълкуване на 281, ал. 5 КТ, а и
на чл. 2, ал. 1 от Наредбата въвежда задължение работодателят да проведе
инструктаж за онези технологични правила и правила за безопасност, които са
свързани с трудовите функции на заеманата длъжност от работника/служителя,
включително за онези действия или бездействия, които макар да не са сред
изрично възложеното, се свързват пряко с характера на изпълняваната работа.
Работодателят не дължи да инструктира работника/служителя за технологичните
правила и правилата за безопасност, които са свързани с трудовите функции на
всички длъжности, предвидени в предприятието, особено когато тези правила са
установени с изрични императивни правни норми и/или когато конкретната дейност
изисква правоспособност, каквато работникът/служителят не притежава. Тогава
съдът по чл. 200 КТ е длъжен да изследва механизма на трудовата злополука
като стечение на конкретните проявени и установени по делото обективни и
субективни фактори, и да намали обезщетението, съответно на проявената груба
небрежност към вредоносния резултат, без да поставя възможността по чл. 201, ал. 2 КТ в зависимост от инструктаж, какъвто
работодателят не дължи.”
В решение №
60185/29.10.2021г. по дело №3692/2020г. на ВКС, Четвърто гр.отд., е прието, че:
„Превенцията на риска от трудова злополука при
работа с машини е отговорност и на двете страни по трудовото правоотношение, но
ролята на работодателя е водеща. Надлежното обезопасяване на работните места и
условията на труд е задължение в тежест на работодателя и включва система от
мерки, само част от които се свеждат до установяването на конкретни правила за
безопасност, прилагани пряко от изложените на риска негови работници и
служители, след инструктаж. Видът и броят на останалите мерки, които е трябвало
работодателят да предприеме, за да осигури безопасни условия на труд, е в
зависимост от действащата подзаконова нормативна уредба, естеството на работата
и свързания с нея производствен риск (така в решение № 159 по гр. д. № 251/2017
г., III г.о., ВКС)”.
Безспорно
в случая е, че работодателят няма изготвени в писмен вид инструкции за
технологичните правила за безопасно рязане на скрап от метални тръби с оксижен
/по- конкретно за начина на подреждане, респективно фиксиране на материала по
време на рязането му/. След преглед на действащите към датата на настъпване на
процесната злополука Наредби и Правилници по ЗБУТ, въззивният съд не установи
да са налице и императивни минимални стандарти за начина, по който материалът е
следвало да бъде подреден.
Свидетелските
показания по този въпрос са противоречиви.
Св.Н.,
който като ръководител на отдела за здравословни и безопасни условия на труд в
предприятието, несъмнено е заинтересован по смисъла на чл.172 ГПК, изразява
предположение, че началникът на цеха е инструктирал ищеца, че тръбите следва да
се изваждат една по една от купчината скрап с помощта на кран и да се режат на
равна повърхност, като според този свидетел това е стандартния начин на работа.
В обратна посока са показанията на св.Д., според който инструкциите, получени
от работодателя са били тръбите да се режат върху купчините скрап, поради което
се ползвали и специални по- дълги оксижени.
Въпреки,
че по делото не се установява наличието на законоустановени минимални
технологични изисквания относно подреждането на материала за рязане и по-
конкретно метални тръби, от естеството, формата и повърхността на материала, който е следвало да нареже
ищеца, по правилата на формалната логика и предвид притежаваната от ищеца
професионална квалификация и опит, същият, както и работодателят му са били
наясно, че практикувания в предприятието начин на рязане на тръбите- не
самостоятелно, а върху купчината скрап, крие рискове за здравето на работника,
предвид голямата вероятност от приплъзване на тръбите и евентуалното му
притискане или нараняване от тях, както е станало в случая. Ето защо,
въззивният съд приема, че както работодателят, така и работникът носят
отговорност за настъпването на трудовата злополука, респективно- за
нараняването на ищеца и последвалите от това физически болки и страдания,
установени посредством от показанията на съпругата на ищеца.
По повод доводите на
защитата на ищцовата страна, че е налице извънсъдебно признание на ответника в приложените писмени
доказателства за това, че липсва нарушение от страна на работника на правилата
и нормите, свързани с безопасността на труда /че няма отклонение от нормалните
действия и са извършвани рутинни операции/, следва да се посочи, че отразените становища
в протокола за констатиране на трудова злополука относно причините за
настъпването на трудовата злополука и условията, при които се е осъществила
същата, не обвързват съда, тъй като този протокол, макар и задължителен според
Наредбата за установяване, разследване, регистрация и отчитане на трудови
злополуки, е частен документ, няма обвързваща материална доказателствена сила. Доколкото
в протокола са налице само изводи, че няма отклонения от
нормалните действия и условия, както и че няма допуснати нарушения на
нормативни актове, без да са описани конкретно детайлите по начина на работа
при осъществяване на злополуката, не може да се приеме, че е налице признание
на факти. Затова и посочените констатации на работодателя в протокола не могат
да бъдат приети за извънсъдебно признание на работодателя за липса на груба
небрежност от страна на работника. Дори да се приеме обратното, а именно- че
признание е налице, то не обвързва съда, а следва да се цени наред с всички
останали доказателства по делото- така чл.175 ГПК. В случая, с оглед събраните
гласни доказателства- показания на св.Донев и по изложените по- горе
съображения, въззивният съд констатира, че е налице груба небрежност на
работника при настъпването на трудовата злополука.
С оглед изложеното, въззивният
съд намира исковата претенция за доказана по основание, тъй като се установиха всички
предпоставки на отговорността по чл.200 КТ
на работодателя: трудово- на правната връзка между страните към датата
на злополуката; наличието на трудова злополука /от разпореждането на ТП на НОИ-
Бургас/, причинно- следствената връзка между телесното увреждане на ищеца при
трудовата злополука /счупване на фибуларния малеол/ и причинените му вследствие
на това физически болки, както и психически и душевни страдания, установени от
показанията на съпругата на ищеца и СМЕ.
По отношение
размера на имуществените вреди:
Счупването на
глезена на левия долен крайник е причинило на ищеца физически и психически болки
и страдания, които са продължили през целия период на оздравителния процес, около
8-9 месеца, като според СМЕ макар и да е възстановена функцията на крайника и
оздравителния процес вече да е приключил, болки са възможни и в бъдеще при
промяна на времето, като това е нормално при подобен вид травми.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да възмездява
само онези болки и страдания, които реално е претърпял пострадалият, в случая
ищеца. За определянето на този вид обезщетение липсват формални критерии.
Съгласно чл.52 от ЗЗД този размер следва да се определя по справедливост, при
спазване на принципа за забрана на обогатяването на пострадалия. Следователно
определеният от съда размер на обезщетение трябва в най-пълна степен да
компенсира обективно доказаните по
делото болки и страдания, претърпени от ищеца в резултат на получените
увреждания, като разбира се изхожда от тяхната интензивност и продължителност.
Обстоятелства, които се взимат предвид при определяне размера на обезщетението
са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на
пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на
лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както
при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения;
налице ли е намалена трудоспособност и др .
В конкретния
случай се установява, че възстановителния процес е продължил в рамките на обичайното
/така- СМЕ/, а в хода на лечението не са настъпили съществени усложнения. От
показанията на свидетелката Й. се установява, че ищецът е изпитвал изключително
силни болки в продължение на един месец, които постепенно отшумели до около
третия месец. Същият изпитвал и значителни притеснения относно бавното зарастване
на раната на стъпалото на крака, както и за пълното си възстановяване, предвид
възрастта си 57 г. Несъмнено е изпитвал и неудобство от невъзможността лично да
се обслужва в първоначалния период от операцията до възстановяване функциите на
крайника, а да разчита на чужда помощ.
Не се
установяват част от обуславящите високия размер на иска твърдения на ищеца- за
сериозни притеснения относно бъдещите възможности за работа и евентуална
невъзможност за пенсиониране, макар към онзи момент да е бил на посочената в
исковата молба възраст. Видно от
приложените доказателства, след като е напуснал работа по взаимно съгласие на
страните, два месеца по- късно на ищеца била отпусната пенсия за осигурителен
стаж и възраст, а и не се спори, че впоследствие е започнал работа при друг
работодател.
С оглед на гореизложените
обстоятелства, при отчитане липсата на неблагоприятна прогноза за здравето на
ищеца вследствие злополуката, както и при съобразяване на икономическите
условия в страната, въззивната инстанция приема, че справедливото обезщетение в
случая възлиза на сумата от 15000 лв., както е приел и районният съд.
Въззивната жалба
на ищеца е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като, според
настоящият съдебен състав, не са налице обстоятелства, обуславящи увеличаване
размера на претендираното обезщетение.
Основателно е
възражението на въззивника- ответник за съпричиняване на вредите от страна на
ищеца, предвид констатациите по- горе относно допуснатата от последния груба
небрежност. Съдът намира, че приносът на ищеца за настъпването на процесните
вреди е 1/3, тъй като същият е следвал инструкциите на работодателя /макар и
несъответни на изискванията на ЗБУТ към работодателя за идентифициране на риска
за здравето на работника и информиране на работника за това/, поради което
обезщетението следва да бъде намалено до размер от 10 000 лв. За горницата над
тази сума искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По възражението
за приспадане от обезщетението на полученото застрахователно обезщетение на
основание чл. 200, ал. 3 КТ, настоящата инстанция намира същото за
неоснователно. Хипотезата, която предвижда приспадане на обезщетението от
общественото осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е
когато се плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се
задоволява един и същи интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и
същи вреди- веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване.
Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение
за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в
неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата
би довело до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване.
Обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания
чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди
няма връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира
загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида
на пропусната полза. В процесния казус такава претенция за пропусната полза не
е предявена. Поради това получаването на двете обезщетения- за неимуществени
вреди по чл.200 КТ и обезщетението от общественото осигуряване, компенсиращо
загубата на трудовото възнаграждение, не е двойно плащане и не води до
неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и справедливо обезщетение на
причинените видове вреди. Горните изводи са възприети в Решение № 54 от
23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г. на ВКС, което е изцяло относимо към
настоящия казус, като предвид извършеното препращане може да се направи извод,
че решението на БРС почива именно на тях, а същите се споделят и от въззивната
инстанция. Вярно е, че е налице практика на ВКС в обратен смисъл, както се сочи
в жалбата на ответника, но същата не е задължителна за настоящия състав на
съда, понеже спорният въпрос не е уеднаквен с тълкувателно решение.
Предвид изложеното, решението на районния съд следва
да бъде отменено в частта, с която искът за главницата е уважен за горницата
над сумата от 10000 лв., като вместо това се постанови ново решение, с което
искът бъде отхвърлен и за разликата от 5000 лв., присъдена като обезщетение по
чл.200 КТ от районния съд. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед изложеното, решението на БРС следва да бъде
отменено и в частта за разноските на страните, както и за държавната такса,
дължима от ответника в полза на БРС. Предвид уважената част от иска дължимата
д.т. от ответника за първоинстанционното производство е 400 лв., а разноските
за платеното от БРС възнаграждение на вещото лице са в размер на 57,14 лв.
С оглед уважения размер на иска за главницата,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски общо за двете инстанции в размер
на 857,14 лв. Съобразно отхвърлената част на иска, ищецът дължи на ответника
деловодни разноски за двете инстанции в размер на 2222,57 лв. В базата при
определяне на разноските не е включена единствено таксата за превод, посочена
от въззивника- ответника в приложения списък на разноските, тъй като в
квитанцията за внесената държавна такса няма доказателства за нейния размер и
действителното й плащане.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 260583 от 4.11.2020г. по гр.д.№ 1626/20 г. на РС- Бургас, В ЧАСТТА, с която „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е осъдена да
заплати на Ф.А.Й. *** сумата от 5000 лв., представляваща разликата между
присъденото от БРС и БОС обезщетение за неимуществени вреди, последица от
трудова злополука от 21.05.2018г., ведно с обезщетение за забава върху тази
сума в размер на законната лихва, начиная от датата на увреждането-
21.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за
разноските, присъдени на страните и БРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ф.А.Й. ЕГН: ********** *** против „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес ***, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди /физически и психически страдания,
емоционален дискомфорт/, последица от трудова злополука от 21.05.2018г.,
настъпила при изпълнение на трудовите му задължения при рязане на метални тръби
в предприятието на ответника, за още 5 000
лв., представляващи разликата над дължимото
му се обезщетение от 10 000 лв. /десет хиляди лева/ до присъдените от районния
съд 15000 лв., както и за законната лихва върху тази разлика от 5000 лв.,
считано от 21.05.2018г.
ОСЪЖДА „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес *** да заплати на Ф.А.Й.
ЕГН: ********** ***, деловодни разноски за първата и въззивната инстанция общо
в размер на 857,14 лв.
ОСЪЖДА Ф.А.Й. ЕГН: ********** ***, да заплати на „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА
БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес *** деловодни разноски за
първата и въззивната инстанция общо в размер на 2222,57 лв.
ОСЪЖДА „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес *** да заплати в полза на Бургаския районен съд следните
разноски: държавна такса в размер на 400 лв. за първоинстанционното
производство, както и 57,14 лв. платено възнаграждение за вещо лице.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260583 от 4.11.2020г. по гр.д.№ 1626/20 г. на РС- Бургас, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ,
с която иска за главницата е отхвърлен до пълния предявен размер от 35000 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника- „ФИ ХЕЛТ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: