МОТИВИ
По нохд
№ 741.2016г. по описа на Районен съд - Асеновград
Съдът е сезиран с обвинителен акт срещу подсъдимия И.А.Б. със снета по
делото самоличност, за престъпление по чл. 210 ал.1
т.4 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл.
28 ал.1 от НК, за това, че на 17.04.2014 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, при условията на повторност,
в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у А.И.Ж. –
управител на „Екобелан ООД гр. Асеновград, че мотокар
– челен повдигач, марка „Каматсу“,
модел „FG18HT- 16“ със сериен номер 620197 е собственост на ЕТ“ Хандел – И.А.“***, а действителен собственик на мотокара е
било дружество „Каролина – Ко“ ЕООД гр. Златоград и с това е причинил на „Екобелан“ ООД гр. Асеновград с управител А.И.Ж. имотна
вреда в размер на 3 500 лв.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград,
пледира за признаване на подсъдимия Б. за виновен по предявеното му обвинение и
за осъждането му на наказание „ЛС“ в размер на 5- пет години, което да се
изтърпи в затвор или затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален
„строг“ режим, както и за осъждането му да заплати направените по делото
разноски.
Упълномощеният му защитник- адвокат А.
пледира за оправдателна присъда, с оглед липса на осъществен субективен
фактически състав на престъплението, за което е предявено обвинение, като изтъква,
че липсва осъществен фактически състав и от обективна страна, като счита, че са
налице гражданско-правни отношения. Изтъква, че липсва изначалното намерение за
измамливо действие при договорните отношения и да е налице липса на възможност
така сключеният от подсъдимият договор още при неговото сключване да е налице
невъзможност за неговото изпълнение, поради което моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Б. не се признава за виновен
и моли да бъде оправдан.
По
фактите:
Свидетелят
А.И.Ж. е управител на „Еко Белан“еоод. Той и подсъдимият И.Б.
са съученици от началното училище.
През 2013г. подсъдимият Б. станал
представител на куриерска фирма “Орбит“, а
дружеството, представлявано от свидетеля А.Ж. като печатница, имало нужда
куриерски услуги и ползвало подсъдимия Б. за тази цел, като чрез него изпращало
пратки.
В един момент, в работата на
представляваното от свидетеля А.Ж. дружество възникнала нужда от закупуването
на мотокар, като същото разполагало с един, но той бил недостатъчен, поради
което се налагало да бъде закупен втори. Подсъдимият Б. като разбрал това
провел разговор със свидетеля М.Р., управител на фирма „Фешън
стил“ еоод, която фирма също ползвала услугите на
подсъдимия Б. като куриер на фирма „Орбит“ и за
дейността на която фирма подсъдимият Б. знаел, че се занимава с отдаване под
наем на строителна и подемна техника, за наемането на газокар.
Свидетелят М.Р. - управител на фирма „Фешън стил“ еоод, работел
съвместно с кума си – свидетеля А. В., който
е управител на фирма „Каролина и ко“ еоод. Двете фирми ползвали една база. Дружеството „Каролина
ко“ еоод закупувало на търг от Англия подемна техника,
която отдавало под наем на фирма „Фешън стил“ еоод на свидетеля М.Р., който чрез тази фирма впоследствие
или ги продавал, или ги преотдавал под наем.
Както се посочи по-горе, свидетелят М.Р.
познавал подсъдимия И.Б. като клиент, като фирма „Фешън
стил“еоод се занимавала със строителна дейност и
отдавала под наем строителни машини.
Първоначално
свидетелят М.Р. по искане на подсъдимия И.Б. му отдал под наем мотокар „Джак“, модел
„СРС 30“, който е дизелов мотокар, за което бил съставен договор за наем на
моторно превозно средство от 08.04.2014г. между „Фешън
стил“ оод, представлявано от свидетеля М.Р. като
управител и ЕТ“Хандел – И.Б.“, представлявано от
подсъдимия Б., по който подсъдимият Б. плащал 10-15 дни уговорена наемна цена
на ден за него, за което били съставени фактури № 263 от 17.04.2014г., № 257 от
08.04.2014г., № 259 от 1004.2014г., № 258 от 08.04.2014г., № 262 от
15.04.2014г., № 260 от 14.04.2014г..
Междувременно, узнавайки, че управляваното
от свидетеля А.Ж. дружество „Екобелан“ търси да закупи газокар,
подсъдимият Б. предложил на свидетеля А.Ж.
да му продаде мотокар „Каматсу“, като му казал, че
този мотокар, тип газокар, трябва да се продаде и посочил, не му трябва,
тъй като му е даден от трето лице, което му дължало пари и което вместо пари му
дало газокара. Представил същия като негова собственост и му
го предложил на добра цена- 3500 лева. Свидетелят А.Ж. направили предварителна
уговорка с подсъдимия Б. да му донесат газокара, да
го огледа и едва тогава, ако го хареса, да го купи с фактура, за сумата от 3500
лева.
Уговорката
за закупуването на този газокар станала лично между
подсъдимия И.Б. и свидетеля А.Ж. в цеха на печатницата, като тя съдържала
клауза, че този казокар, представен единствено като
собственост на подсъдимия И.Б., ще бъде
закупен едва след като му бъде извършен оглед и бъде одобрено техническото му
състояние.
Тази уговорка станала няколко дни преди неговото доставяне
от страна на подсъдимия Б., което станало на 17.04.2014г.
С цел осигуряване на този газокар, който представил на свидетеля А.Ж. като свой, подсъдимият
И.Б. поискал от свидетеля М.Р. да наеме газокар „Коматсу“, като получил съгласие за това.
За тази цел, тъй като този газокар бил собственост на фирмата на свидетеля А.В., „Каролина Ко“ еоод,
бил сключен договор за отдаването му под наем от „Каролина Ко“ еоод, представлявано от А. В. като наемодател и „Фешън стил“оод, представлявано от
свидетеля М.Р. като наемал, за отдаване под наем на газокар
„Коматсу“ 1,8
за сумата от 50- петдесет лева на ден без ДДС с клауза в него този газокар да не се пренаема на трети лица. Въпреки тази клауза в договора , между двамата свидетели
била постигната договорка този газокар да се преотдаде под наем, за което още същия ден, „Фешън стил“ оод, представлявано
от свидетеля М.Р. и ЕТ“ Хандел- И.Б.“, бил подписан договор за наем от
17.04.2014г., с който подсъдимият И.Б. го наел с наемна цена на ден 70-
седемдесет лева на ден без ДДС, като за периода от 18.04.2014г. до 21.04.2014г.
подсъдимият И.Б. заплатил още на 17.04.2014г. уговорения наем в брой в размер
на 280,00 лева, за което била издадена фактура № 264 от 17.04.2014г.
Отдаването под наем на този газокар станало фактически чрез осигуряване на превоза му
от подсъдимия Б., който след като го натоварил, го откарал директно в двора на
печатница „Еко Белан“еоод, на платформа на микробус, управляван от
свидетеля Г.В.И., който и друг път като шофьор е извършвал куриерски услуги.
Той натоварил този газокар от фирма „Каролина“, намираща се на Пазарджишкия
път, откъдето го превозил до „Екобелан“-
Асеновград.
Подсъдимият Б. придружавал газокара, пътувайки
до град Асеновград със собствената си кола, като след това заплатил на
свидетеля Г.И. превоза.
Докарвайки газокара
в двора на печатницата, нему бил извършен оглед. На същият имало табелка, на
която е бил написан фабричния му номер. Докараният от подсъдимия Б. газокар е бил в лошо техническо състояние, като стъклото му
било напукано, но предвид това, че подсъдимият Б. обещал да осигури предно стъкло и части за
него, свидетелят А.Ж. като управител на дружество „Еко Белан“
еоод решил да
го закупи.
Газокарът бил
свален от откритата платформа на микробуса, с който е докаран, с кран, осигурен
от съсед на свидетеля А.Ж..
За покупко-продажбата на този газокар е било изготвена фактура с № 13 от 17.04.2014г.,
която подсъдимият И.Б. донесъл попълнена, придружена с касова бележка. Самото
попълване на фактурата станало от свидетелката Л., която по това време е
работила в офиса на фирма „Хандел- И.Б.“ и която по
указание на подсъдимия И.Б. е попълнила фактурата с указаните от него
данни. Фактурата била придружена с
касова бележка, със сумата от 3 500 лева, който свидетелят А.Ж. заплатил
лично на подсъдимия Б. в брой. Свидетелят А.Ж. се подписал след „получател“,
като преди това накарал подсъдимият Б. до допише серийният номер на мотокара,
намиращ се на табелката на същия в самата фактура, което подсъдимият Б. сторил.
Разговорът за закупуването на газокара между свидетеля А.Ж. и подсъдимия И.Б. е
осъществен няколко дни преди продажбата и в деня на самата продажба, в който е
съставена и фактурата за това, а огледа
на същия е извършен от свидетеля А.Ж. и свидетелите И.Ж. - баща на свидетеля А.Ж.
в самия ден, в който той е докаран в двора на печатницата.
Свидетелят А.Ж. е осчетоводил фактурата за закупуването на газокара „Каматсу“ в счетоводството, като самият газокар бил оставен в двора на печатницата.
Междувременно,
след като преустановил плащанията по
договора за наем, свидетелят Р. започнал да търси подсъдимия Б., който не му
вдигал телефона и чрез трети лица разбрал къде се намира газокара,
като дошъл лично и отвън, през оградата на печатницата видял, че гозакара се намира там. Подал жалба в полицията, като
полицейските служители иззели същия с протокол за доброволно предаване.
Едва тогава свидетелят А.Ж. разбрал, че
закупеният от него газокар е собственост на трето лице. От своя страна и
той започнал да издирва подсъдимия Б.
който и на него не вдигал телефона.
Впоследствие, след задвижване на съдебни
процедури, подсъдимият И.Б. възстановил на дружество „Еко Белан“
еоод сумата, платена от последното за газокара, за което била съставена фактура № 19 от 04.04.2015г.- дебитно- кредитна.
Междувременно,
след като продал газокара на дружеството „Еко Белан“ еоод, подсъдимият И.Б. поискал
да закупи мотокар „Джак“, модел “СРС 30“, за сумата от 18 000 лева с ДДС,
за което бил съставен договор за продажба на разсрочено плащане от дата
22.04.2014г. , за продажба на мотокар „Джак“, модел „СРС 30“ , сериен № 05071383
ts 2410.
По тази сделка била издадена
фактура № 374 от 22.04.2014г. , с
уговорен начин на плащане - по банков път. По него не постъпила никаква сума от страна
на подсъдимия, като самият мотокар Джак, модел „СРС 30„ , бил откаран в село
Бяла Река от свидетеля Г. И. по искане
на подсъдимия И.Б..
Към датите на тези сделки, подсъдимият Б.
ползвал офис, намиращ се в град Асеновград през месец април 2014г., който е бил
нает от него с договор за наем от 01.05.2013г.- безсрочно, като до юли 2014г. той е ползвал интернет на
адреса на офиса, а същият от 21.05.2013г. е бил охраняван от СОТ. След май
месец 2014г., подсъдимият Б. затворил офиса, като на вратата му била поставена
табела с телефон и адрес, на който да го търсят хората.
От изготвената по делото графологична експертиза се установява, че саморъчните
подписи на графа „наемател“ в Договор за наем от 17.04.2014г. на лист 104 и 105
от съдебното дело и представеният оригинален договор от същата дата, са
положени от лицето И.А.Б., ЕГН – **********. Двата подписа за наемател в
посочените договори са идентични. Саморъчните подписи на графа „получател“ във
фактури № 263 и 264 от дата 17.04.2014г.
са положени от И.А.Б., ЕГН – **********.
Подсъдимият И.Б. е осъждан
няколко пъти, като по нохд № 6547/2010г. от 09.03.2011г. за престъпление по чл. 206 ал.1 вр.чл. 58а вр.чл. 55 ал.1т.2 б“б“ вр.чл. 2 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл. 373 ал.2 от НК, по чл. 210 ал.1т.1 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 58а вр.чл. 55 ал.1т.1 вр.чл. 2 ал.2 вр.ал. от Нк му е определено едно общо най-тежко наказание
„ЛС“ в размер на 11 месеца, което да бъде изтърпяно в затвор или затворническо
общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим.
Наказанието е изтърпяно на
24.12.2011г.
Второто му осъждане е по нохд № 16031/2011г. на Софийски районен съд , в сила от
08.12.2011г. за престъпление по чл. 209 ал.1 вр.чл. 2
ал.2 вр.чл. 55 ал.1 т.2 е осъден на „Пробация“.
По доказателствата:
Така приетите за установени
факти по делото, съдът намери за доказани от показанията на свидетелите А.Ж., И.Ж., М.Р., Г.И., Л., Бойчева, които
съдържат логични, последователни, непротиворечиви и съответни на писмените
доказателства показания, поради което и ги кредитира.
Като обоснована и правилна,
съдът кредитира и изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза.
Като надлежно приобщени и
достоверни, съдът кредитира и писмените доказателства по делото – справка за
съдимост, характеристична справка, фактури с номера № 263 от 17.04.2014г., № 264 от 17.04.2014г., 257 от 08.04.2014г., №
258 от 08.04.2014г., № 262 от 15.04.2014г., № 259 от 10.04.2014г., договор за покупко-
продажба на МПС от 07.2014г., договор за наем на МПС, договор за наем на МПС от
08.04.2014г., Договор за продажба на МПС от 22.04.2014г., Договор за наем на МПС от 17.04.2014г.,
Договор за наем на МПС от 10.03.2014г.,
договор за покупко- продажба на МПС от
10.03.2014г., нотариална покана от „Фешън стил“ оод, фактура № 269 от 14.05.2014г., договор за наем на МПС от 08.04.2014г., фактура № 263 от 17.04.2014г., фактура № 257 от 08.04.2014г., фактура № 259 от 10.04.2014г., фактура № 258
от 08.04.2014г., фактура № 262 от
15.04.2014г., фактура \№ 260 от 14.04.2014г.,
договор за продажба на МПС от 22.04.2014г., фактура № 374 от
22.04.2014г., фактура № 260 от
14.04.2014г., договор за наем на МПС от 17.04.2014г., инвойс
фактура № BG ********* от 10 юли 2009г., договор за наем
на МПС от 17.04.2014г., фактура № 264 от 17.04.2014г., фактура № 13 от 17.04.2014г., фактура № 13 от 17.04.2014г., договор за
продажба на МПС от 17.04.2014г., договор за наем от 01.05.2013г., протокол за
инсталиране на пос терминал, приемо-
предавателен протокол, приемо- предавателен протокол № 05917 от 21.05.2013г.
Обясненията на подсъдимия И.Б.
не се кредитират от съда, предвид на това, че същите са напълно опровергани от
показанията на всички свидетели по делото и от писмените доказателства и графологичната експертиза, като се ценят единствено като
защитна позиция на подсъдимия.
От правна страна:
При така установените факти по делото,
съдът намери, че подсъдимият И.Б. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от НК,
като на 17.04.2014 год. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска,
при условията на повторност, в немаловажен случай,
след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у А.И.Ж. – управител на „Екобелан ООД гр. Асеновград, че мотокар – челен повдигач, марка „Каматсу“, модел
„FG18HT- 16“ със сериен номер 620197 е собственост на ЕТ“ Хандел
– И.А.“***, а действителен собственик на мотокара е било дружество „Каролина –
Ко“ ЕООД гр. Златоград и с това е причинил на „Екобелан“
ООД гр. Асеновград с управител А.И.Ж. имотна вреда в размер на 3 500 лв.
Горното подсъдимият Б. е осъществил с
действие – въвеждане в заблуждение при проведени разговори със свидетеля А.Ж.,
че е собственик на газокар „Каматсу“,
със сериен № 620197, като предварително е знаел, че той като управител на „Екобелан“ еоод търси да закупи за
нуждите на работата на дружеството в областта на печатарството, втори газокар. Самият Б. към този момент е бил на работа към
куриерска фирма и като куриер е доставял и експедирал пратки както от дружество
„Екобелан“ еоод, така и от
фирмите „Фешън стил“оод и
„Каролина ко“ еоод, откъдето знаел за предмета на тяхната дейност и
познавал управителите на същите фирми.
Именно научавайки, че
свидетелят А.Ж. търси да закупи газокар, подсъдимият И.Б. знаейки, че свидетелят А.В. има такъв и го
отдава под наем чрез свидетеля Р., отдавайки му го под наем, е поискал
наемането му именно на дата 17.04.2014г., от който дата са двата договора за
наем – този, с който „ Каролина ко“ еоод отдава газокара на „Фешън стил“ еоод и и този, с
който „Фешън стил“ еоод го
отдава на ЕТ „Хандел –И.Б.“. Именно с цел неговата
продажба е нает от страна на подсъдимия Б. този газокар,
като предварително знаейки, че свидетелят А.Ж. търси такъв, подсъдимият Б. е
провел съответните разговори по неговото наемане от страна на „Фешън стил“ еоод.
Към момента на този договор, не е имало
никаква уговорка за закупуването на този газокар от
страна на подсъдимия Б., още повече, че той е заплащал наем на същия известен
период от време, като за няколко дни е платил наем в размер на 280 лева, за
което е издадена фактура, платена от подсъдимия именно като наемна цена, в
брой.
Тук следва да се подчертае, че
независимо от това, че в договора за наем от 17.04.2014г. между „Каролина ко“ еоод и „Фешън
стил“ еоод е вписана клауза, забраняваща неговото преотдаване на трети лица, имайки предвид неформалния
характер на договора за наем и факта, че страните по него – свидетелите Рашко и
В. сочат за това, че тази уговорка, макар и вписана в бланката на договора, е
невалидна, тъй като самият свидетел Р. е поискал от свидетеля В. отдаването на газокара под наем, с цел неговото преотдаване
под наем, което сочи на нова договорка между тях, различна от вписаната. Имайки
предвид неформалния характер на договора и показанията на страните по него,
както и факта, че този газокар още същия ден, след
като е бил нает от „Фешън стил“ еоод
от „Каролина ко“ еоод, е
бил отдаден под наем на „ЕТ „Хандел- И.Б.“ еоод на цена, надвишаваща
наемната цена, за която е бил нает от ЕТ „Хандел – И.Б.“,
то съдът намира, че действителната воля на страните относно възможността за преотдаване на газокара на трети
лица е именно тази, че „Каролина ко“ еоод го отдава под наем с цел преотдаване,
която дерогира писмената такава договорка, фигурираща
в договора между тях.
На следващо място, дори и да се
приеме, че „Фешън стил“ еоод
е нарушил договора за наем с „Каролина ко“ еоод в тази му част, то това не е довело до неговото
разваляне, от една страна, а от друга страна – не прави договора за наем между
подсъдимия И.б. и „Фешън стил“ еоод
нищожен. Поради което същият е породил своето правно действие, което е станало
с неговото сключване от дата 17.04.2017г,. като именно на тази дата, всяка една
от страните е изпълнила задълженията си по него – подсъдимият Б. е заплатил
наем за определен, макар и кратък период от време, а наемодателят – „Фешън стил“ еоод го е предал,
като го е качил на осигурен именно от подсъдимия Б. бус
с платформа.
Така, по този начин, предварително
знаейки, че на първо място, не е
собственик на газокар, но може да осигури такъв, чрез наемането му
от фирма „Фешън стил“ еоод,
с която е имал отношения като куриер и за която е знаел, че отдава под наем
такава техника и е провел разговор за това, дали има и газокар,
е действал съвсем целенасочено и предумишлено, от една страна – сключвайки договор за
неговото наемане, тъй като това е била единствената възможност за това, да си
осигури фактическа власт върху този газокар и да го
транспортира, тъй като друг начин за установяване на държане върху него и за
неговото транспортиране до двора на „Екобелан“ еоод реално и чисто житейски подсъдимият Б. е нямал.
По този начин, на правно основание, но с измамлива цел, той е
сключил договор за наем с „Фешън стил“ еоод и въз основа на него, вече е придобил държане върху газокара, който от базата на „Фешън
стил“ еоод е транспортирал директно до печатница „Екобелан“ еоод, представяйки гос цел да набави за себе си имотна облага, за своя
собственост, въпреки, че един час преди това е платил по фактура наем за него в
размер на 280 лева, той е сключил договор за неговата продажба, именно въз
основа на който от една страна е получил имотната облага, а от друга страна е
нанесъл на ощетеното юридическо лице имотна вреда в размер на заплатената за газокара продажна цена от 3500 лева..
Всичко това подсъдимият Б. е
сторил, след като предварително е имал проведени предварителни разговори за
неговата продажба със свидетеля А.Ж. и именно за реализиране на същата, той е
наел този газокар.
Представяйки го своя
собственост, подсъдимият И.Б. на 17.04.2014г. е въвел в заблуждение и поддържал същото у свидетеля А.Ж., в
качеството му на управител на „Екобелан“ еоод, че е собственик на газокара
„Каматсу“, като така го е мотивирал да го закупи, за
което именно от неговата фирма ЕТ“ Хандел – Еко Белан“ еоод е издадена фактура за продажба и при
заплащането в брой е издадена и касова бележка.
Така, получавайки сумата от
3500 лева от А.Ж. като управител на „Екобелан“ еоод , заплатена от последния изцяло и в брой, подсъдимият И.Б.
е получил имотна облага, именно с която цел е осъществил горепосочените
действия и е нанесъл имотна вреда на дружеството „Екобелан“
еоод, представлявано от А.Ж. в размер на 3500 – три хиляди и петстотин лева.
Това е сторил, след като е бил осъждан за престъпление измама с присъда,
по нохд № 6547/2010г. от 09.03.2011г. за престъпление по чл. 206 ал.1 вр.чл. 58а вр.чл. 55 ал.1т.2 б“б“ вр.чл. 2 ал.2 вр.ал.1 от НК и чл. 373 ал.2 от НК, по чл. 210 ал.1т.1 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 58а вр.чл. 55 ал.1т.1 вр.чл. 2 ал.2 вр.ал. от Нк му е определено едно общо най-тежко наказание
„ЛС“ в размер на 11 месеца, което да бъде изтърпяно в „затвор“ или
затворническо общежитие от „закрит“ тип при първоначален „строг“ режим, като от
изтърпяване на наказанието не са изминали 5 години, поради което и съдът прие,
че подсъдимият И.Б. е осъществил състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр.чл. 209 ал.1 вр.чл. 28 ал.1 от
НК.
От субективна страна деянието е осъществено
от него с пряк умисъл, при съзнавани обществено - опасен характер и последици и
тяхното целене, като специалната цел – набавяне на имотна облага е била налице
още преди да започне преговори за продажбата на газокара
„Каматсу“ със свидетеля А.Ж. , предвид на това, че
същият е договорил цена на машина, която не е имал нито като собственост, нито
във владение, или държане и върху която е придобил държането именно с цел реализиране
на целта си, а именно – набавянето на имотна облага в размер на цената, за
която е договорил нейната продажба, като това е сторил, чрез въвеждане и
поддържане в заблуждение на управителя на ощетеното юридическо лице за това, че
този газокар е негов,
като именно така, чрез сключване на договор за покупко-продажба, въз
основа на който е заплатена цената от 3500 лева, той е нанесъл имотна вреда на
дружеството- купувач, с оглед на това, че този договор е нищожен поради липса
на предмет.
С оглед на това, съдът
намери, че подсъдимият И.Б. е съзнавал обществено опасния характер на деянието
и неговите обществено опасни последици и е целял настъпването на същите, поради
което и е действал с пряк умисъл и
специална цел.
С оглед на осъществен състав
на престъплението, за което е обвинен, както от обективна, така и от субективна
страна, съдът го призна за виновен в извършване на това престъпление.
По наказанието:
За престъплението, за което
подсъдимият Б. бе признат за виновен, предвиденото
наказание е „ЛС“ от 1 до 8 години.
Съдът отчете утежняващите
отговорността обстоятелства – осъждане на наказание „Пробация“
за престъпление измама по нохд № 16031/2011г. на
Софийски районен съд , в сила от 08.12.2011г. за престъпление по чл. 209 ал.1 вр.чл. 2 ал.2 вр.чл. 55 ал.1 т.2
е осъден на „Пробация“, което отчете като утежняващо
отговорността обстоятелство предвид това, че не е налице хипотезата на чл. 56
от НК.
Лошите му характеристични данни,
немалкият размер на нанесената имотна вреда, като отчете, че той е несъставомерен, поради което и го оцени като утежняващо
отговорността обстоятелство, както и механизма на извършване на престъплението.
Счегчаващи
отговорността обстоятелства са тежкото му финансово състояние и възстановяването
на щетите.
С оглед на това, съдът осъди подсъдимия И.Б. при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства на 3 – три години
и 6 – шест месеца „ЛС“.
С този вид и размер, съдът
намери, че ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Съдът намери, че наказанието „ЛС“
подсъдимият Б. следва да изтърпи при първоначален „общ“ режим в затвор или
затворническо общежетие от „закрит“ тип, с оглед
разпоредбата на чл. 57 ал.1т.3 от ЗИНЗС“, предвид и на това , че са изминали 5
години от изтърпяване на предходното наказание „ЛС“.
Предвид на това, че подсъдимият Б.
е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 189 ал.3 от НПК, съдът
го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 170,00 – сто и
седемдесет лева, изразходени за експертизи, като с оглед на това, че същите са
изразходени от бюджета на съда, възложи тяхното изплащане от страна на
подсъдимия в негова полза.
По изложените мотиви, съдът
постанови своето решение.
Районен съдия: