РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 24.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
районен съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 28 май две
хиляди и двадесет и първа год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При
секретаря ВАЛЯ АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N`3487
по описа за 2020год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
гр.София против Л.Е.Г. *** за осъждане на ответника за заплати на ищеца сумата
300 лв. главница по договор за кредит № **********/30.07.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност се иска
осъждане на ответника да заплати исковата сума, като получена от него без
основание. Твърди се, че договора за кредит е сключен на 30.07.2016г. от
ответника с „4Финанс” ЕООД по реда на чл.6 от ЗПФУР за сума в размер 300.00 лв.
и е със срок 30 дни. Падежът е настъпил на 29.08.2016г., задължението не е
погасено и кредитополучателят е изпаднал в забава. Поддържа се, че вземането е
предмет на договор за цесия от 23.11.2018г. с цесионер настоящия ищец и от
сключването на последния до настоящия момент забавата продължава. Претендират
се съдебно-деловодни разноски.
Исковете са с правно основание чл.240 вр. с чл.86 ЗЗД и
са процесуално допустими.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 от ГПК, редовно
уведомен, не представя писмен отговор.
За да се
произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид
становищата на страните и прие за установени следните обстоятелства:
На 30.07.2016 г. между „4 финанс“ ЕООД и Л.Е.Г. е сключен договор за кредит №**********. Предмет на
договора е предоставянето на сумата от 300,00 лв. за срок от 30 дни, с датата
на получаване 30.07.2016 г. и дата на връщане на сумата 29.08.2016 г., а общата
сума за връщане е 386.99 лв. Уговорен е лихвен процент 40.96%, а процента на
разходите е 49.60%. Неразделна част от договор са общите условия, които са
получени и приети от ответницата.
По делото е представена разписка за извършено плащане от
30.07.2016 г., според която „4 финанс“ ЕООД е превело в полза на ответницата Л.Г.
сумата от 300.00лв.
На 23.11.2018 г. Между „4 финанс“ ЕООД и ищецът е сключен договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г. по силата,
на който „4 финанс“ ЕООД продава на ищеца вземания, описания в приложение към
него.
По делото е приложено потвърждение за прехвърляне на
вземания към цесионния договор, с което „4 финанс“ ЕООД потвърждава, че ищеца в
качеството си на цесионер има правата на кредитор по всички описани в
Приложение №1 вземания и че цесионерът е упълномещен от цедента за своя сметка
и от името на цедента да уведомява длъжниците за извършеното прехвъряне на
вземанията срещу тях.
Под № 560 в приложението към договора е посочено вземане
по договор за кредит № ********** от 30.07.2016г.
„4 финанс“ ЕООД е овластил ищеца -
“Кредитреформ България“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците по прехвърлените
вземания, предмет на договора за цесия, като изготви и изпрати съобщения и
уведомления до тях и техните представители, което се установява от представено
по делото пълномощно с нотариална заверка подписа на издателя му от 23.11.2018
г. на нотариус Здравко Стаменов Райчев с район на действие РС София.
„4финанс“ ЕООД, е
направил изявление, адресирано до длъжника, че задълженията му към „4 финанс“
ЕООД, в общ размер на 759,71 лв. към 23.11.2018 г., са прехвърлени в полза на
“Кредитреформ България“ ЕООД и че изпълнение за тях дължи на “Кредитреформ
България“ ЕООД, посочена е и сметка, по което то може да бъде предложено.
Изявлението е изпратено до адресата по пощата и върнато в цялост, като
непотърсено.
При установените факти съдът прави следните правни
изводи:
Настоящият
състав на съда приема, че за да бъде успешно доказването на исковата претенция,
ищецът следва да докаже качеството си на кредитор; наличие на валиден цесионен
договор, от който произтича вземането му; основанието на вземането; факта, че
длъжникът е уведомен за извършената цесия по надлежен ред, предвиден в закона;
наличието на съществуващо валидно правоотношение между ответника и цедента,
породено от договор за предоставяне на кредит; че
праводателят на ищеца е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил точно
задълженията си по предоставяне на услугите, предмет на договора; както и, че
ответникът е в забава и периода на забавата.
На първо място ищецът доказа своята материална
и процесуална легитимация в процеса. Същият сочи, че активната му легитимация
произтича от сключен договор за цесия на 23.11.2018г. между него и „4 финанс“
ЕООД, по силата на който са прехвърлени вземания, сред които е и процесното
вземане. Въз основа на цесионния договор, ищецът встъпва в правоотношението,
породено между цедента и кредитополучателя и го придобива такова, каквото е към
момента на извършване на цесията. От този момент цесионера придобива правата и
задълженията по кредитния договор. Този договор има правопораждащо действие
спрямо претендираните от ищеца права по кредитния договор и го легитимира като
носител на правото на претенция за изпълнение на облигационното отношение,
сключено с кредитополучателя.
Съгласно
чл. 99, ал.1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал.2
на чл. 99 от ЗЗД, прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно ал.3 на тази
разпоредба, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и
да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
По делото няма данни уведомителното писмо за
извършено прехвърляне на вземания от цедента „4 финанс“ ЕООД до ответника за
извършената цесия, в тази част и за цедираното вземане, произтичащо от кредитния
договор, да е достигнало до ответника. В случая следва да бъде
посочено, че съгласно последователната съдебна практика с получаването на
препис от исковата молба с приложените към нея доказателства, включително и
уведомлението, се приема, че ответника е валидно уведомен за цесиите /в този
смисъл Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о.,
ТК,; Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т. о., ТК,
Решение № 78 от 09.07.2014г. на ВКС по т. д. № 2352/2013г., II т. о., ТК и
мн.др./. От изложеното следва, че ищецът е материално легитимиран да претендира
изпълнение на задълженията от длъжника, а с получената искова молба ведно с
уведомлението за извършената цесия на вземането се счита, че е запознат с
промяната на кредитора по кредитния договор.
Договорът за заем за потребление, какъвто е
настоящия е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на
постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят
получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик, като
заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество
и качество. По иск с правно основание чл. 240 ЗЗД
или иск за установяване на вземане (какъвто е настоящият), за което се твърди,
че произтича от заемен договор, в доказателствена тежест на ищеца е
доказването на обстоятелството, че
сумата е предадена, както и на конкретния размер на дължимата към настоящия
момент сума.
Договорът е сключен чрез средства за
комуникация от разстояние, поради което попада под режима на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно т. 1 от ДР на
ЗПФУР този ред за сключване на договор е приложим по отношение на финансови
услуги като кредитирането. Комуникацията между страните е осъществена
посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е
подал искане за получаване на кредит, предоставила е необходимата информация и
се е съгласила да получи такъв. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването
на договора за кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен
документ, като по делото той е представен в разпечатка. Той съдържа
индивидуализиращи белези и данни, установяващи категорично кой е техният автор,
какво е тяхното съдържание, както и каква е била целта да бъдат отправени. В
хода на производството тези изявления не са оспорени от ответника.
По
договорната връзка „4 финанс“ ЕООД е предложил изпълнение като е превел
договорената сума от 300,00 лв. по
посочена от ответника сметка. С получаването на сумата за ответника е
възникнало задължение за връщане на сумата съгласно уговорките по договор – в
срок от тридесет дни /на 29.08.2016 г./. В кориците на делото няма
доказателства за отправяни искания от ответника за удължаване срока на
договора, но тъй като този факт, е неизгоден на ищеца, съдът приема, че се
осъществил по заявения от него начин, т. е. че срока за връщане на сумата по
кредита е 29.08.2016 г.
Договорът е съглашение, което изисква съвпадането на две
противоположни по посока и съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен
след постигане на съгласие на насрещните волеизявления на страните по основните
му елементи. Кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е
с цената на кредита,
така и със сключването на договора, към който момент предварително е бил наясно с общата сума, която трябва да
върне.
Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗЗД
договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили. Съгласно кредитния
договор потребителят е длъжен да погасява задълженията си като редовно изплаща
дължимите месечни потребителски вноски.
Ответникът
не е ангажирал доказателства за предложено от него изпълнение в хода на
производството, като той носи доказателствена тежест за установяване на този
факт.
Предвид
тези съображения и при липса на доказателства за направено плащане на дължимата
сума по кредита от страна на длъжника, предявеният иск за сумата от 300.00лв.
-главница се явява основателен. Върху тази сума следва да се заплати законна
лихва, считано от датата на подаване на иска в съда – 21.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода от делото в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни
разноски в размер на 200.00 лв., представляваща заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи
№10 сумата 300.00 лв. главница по договор за кредит № **********/30.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
21.12.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Л.Е.Г. с ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шандор Петьофи
№10 съдебно-деловодни разноски в размер на 200.00 лв., представляваща заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: