Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 28
гр.Свищов, 20.02.2020г.
Свищовският районен
съд в публично заседание на 21.01.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА
БЪЧВАРОВА
при секретаря Татяна Тотева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1282 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „E“АД твърди, че ответника
е клиент на E с кл. № 1, във връзка с продажба на ел. енергия за обект заведен
с абонатен № 0 в гр. Свищов, ул. „*. Отношенията между страните са
регламентирани от общи условия на договора за продажба на ел. енергия на Е.ОН
България Продажби и общи условия за продажба на ел. енергия на E АД. Твърди, че
съгласно чл. 17, т. 2 от общите условия на договорите за продажба на ел.
енергия на Е.ОН България Продажби АД, потребителят е длъжен да заплаща
стойността на използваната в имота ел. енергия в срок и начин определени в
общите условия. Твърди, че съгласно чл. 38 от общите условия потребител, който
не изпълни задължението си за заплащане в срок на дължими към E Ад суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди,
че съгласно чл. 16, т. 2 от ОУ за продажба на ел. енергия на Енорго-Про
Продажби(приложима към настоящия момент), клиентите се задължават да заплащат
стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина
определени в тези общи условия. Съгласно чл. 32 от ОУ, в случай на забава се
дължи законна лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия
ден на забава до пълното погасяване на задължението. Ищецът твърди, че на
основание чл. 410 от ГПК е подал заявление в Районен съд Свищов срещу ответника
и било образувано ч.гр. дело № 940/2018 г. Твърди, че към момента на подаване
на заявлението, ответника не е заплатил електроенергия в общ размер на 280,83
лева, от които 276,17 лева – главница, за периода от 08.06.2018 г. – 10.07.2018
г., за което били издадени фактури, както и мораторна лихва в размер на 4,66
лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка една фактура от падежа
ѝ до 31.08.2018 г. След подаване на заявлението, длъжникът е възразил, че
не дължи изпълнение на вземането, поради което ищецът е депозирал настоящия
иск.
Моли съда да признае в
отношенията между страните, че ответникът С.Л.Ф. дължи на ищеца E АД сумата от
280,83 лева за обект на потребление, заведен с абонатен № 0 в гр. Свищов, ул. „*,
представляваща главница в размер на 276,17 лева по фактури издадени в периода
от 08.06.2018 г. – 10.07.2018 г. за консумирана ел. енергия от ответника и
такса възстановяване, както и сумата в размер на 4,66 лева - представляваща
сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа ѝ до 31.08.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените
в заповедното и исковото производство разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника по иска. Счита
предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорва като недължима претендираната
сума от 19, 00 лева за възстановяване на ел. захранването. Твърди, че
независимо от евентуално забавяне в плащането от страна на ответника, ищецът не
се е възползвал от правото си и не е било прекъснато електроснабдяването до
абоната. Доказателство за това било обстоятелството, че на ответника е
начислявана ел. енергия и след датата, когато би следвало да е прекъснато ел.
захранването. Оспорва претенцията за главница за консумирана енергия по
основание и размер и моли съда да отхвърли иска като неоснователен. Оспорва и
акцесорната претенция за мораторна лихва.
В проведеното съдебно заседание,
ищецът се представлява от юрк.Митева, която поддържа исковата претенция и моли
съда да я уважи.
В проведеното съдебно заседание,
особения представител адв.К. от ВТАК заема становище, че поддържа депозирания
отговор. Счита, че ищовата страна не доказа претенцията си, тъй като не по
делото не се представиха доказателства за консумирана от ответника електрическа
енергия за процесния период. В този смисъл приетата по делото СИЕ не доказва
този факт. Според адв.К. счетоводните книги са частни свидетелстващи документи,
чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото
изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни за които документът
свидетелства. Ето защо доказателствената сила на счетоводните книги следва да
се преценява с оглед всички обстоятелства
по делото. В случая липсвали обективни доказателства за размера на
действително потребеното количество електроенергия. Не е основателна и претенцията за прекъсване
на захранването. Доказателство за това бил фактът, че след твърдяното
прекъсване били начислени суми за консумирана ел. енергия от ответника. В този
смисъл моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като взе предвид
ангажираните от страните фактически твърдения и правните им доводи, и след като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 13.09.2018г. ищецът в
настоящото производство е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК против ответницата, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 940/18г.
по описа на СвРС, по което е издадена заповед № 557/17.09.2018г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът –
С.Л.Ф., да заплати на
кредитора сумата от 276,17 лв. ( двеста седемдесет и шест лева и
17ст.)-главница за периода 08.06.2018г. до 10.07.2018г., с 4,66лв. ( четири
лева и 66ст.)-лихва до 31.08.2018г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението –13.09.2018г. до изплащане на сумата, както и сумата 25 лв. (двадесет и пет лева и 00 ст.) разноски по делото за ДТ и сумата 50
лв. (петдесет лева и 00ст.) за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл.78, ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП /ДВ бр.8, 2017г./.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК чрез залепване на уведомление. Във
връзка с горното е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в
законния срок по чл. 422 от ГПК.
Не е спорно по делото, че
страните са в облигационни отношения във връзка с продажбата на ел. енергия, която
ищецът доставя на ответника с кл. № 1 за обект на потребление с абонатен
№ 0 в гр. Свищов, ул. „*.
Представени са Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго -Про Продажби“АД,
както и Решение №ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР, както и доказателства, че
публикувани ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН
България Продажби“ АД и ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е.ОН. България Мрежи“АД.
Видно от представените по делото 3бр.
фактури ищцовото дружество за периода 08.06.2018 г. до 10.07.2018 г. е издало следните
фактури: №**********/ 08.06.2018г. за сумата от 184,39 лв. за консумирана
енергия в периода от 01.05.2018г. до 31.05.2018г., №**********/ 26.06.2018г. за
сумата от 19,00 лв. за възстановяване на електрозахранване и №**********/ 10.07.2018г.
за сумата от 72,78лв. за консумирана енергия в периода от 01.06.2018г. до
30.06.2018г. Във всички описани фактури, като получател е посочен ответника С.Ф.,
за обект № 0 и адрес на обекта в гр. Свищов, ул. „*.
По делото бе приета и неоспорена
от страните СИЕ, заключението на която установи, че общият размер на
неплатените от ответника суми за консумирана енергия по процесните фактури е
257,17 лева, а мораторната лихва от падежа на всяка една от тях до 31.08.2018г.
е 4, 66 лева. Цените по които са остойностени количествата консумирана енергия
в процесните фактури са правилни и съгласно утвърдените цени с Решение
№Ц-19/01.07.2017г. и попадат в отчетния период.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна страна:
Исковете са предявени от „E” АД
по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника С.Ф.
в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 557/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 940/2018 г. на РС-Свищов. Налице
е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство.
Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение. Предвид на това исковете са допустими.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г.
на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са
одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на „E“ АД, влезли в
сила на 07.09.2014 г. След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването
от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи
условия, дружеството прилага в отношенията с клиентите си действалите преди
07.09.2014 г. такива. В този смисъл по отношение на периода, за който се претендират сумите по
фактурите, приложими са Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „E“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. /ОУДПЕЕ/.
Съдът намира, че ищецът не
проведе главно и пълно доказване на твърденията си, въпреки указанията на съда
и разпределението на доказателствената тежест в процеса. Приетите по делото
писмени доказателства не обосновават извод, че за ответника е възникнало
задължение да плати цената на реално доставената от ищеца и консумирана от него
ел. енергия в обект на потребление в гр. Свищов, ул. „*, за период на
потребление от 01.06.2018г. до 31.05.2018г. В разглеждания случай не се спори,
че между страните е налице облигационнна обвързаност. По силата ОУДПЕЕ на "E"
АД ответника има качеството на потребител за битови нужди съгласно чл. 4, ал.
1. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕЕ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната в имота ел.енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия. В случая са налице издадени два броя фактури с №02613994/
08.06.2018г. за сумата от 184,39 лв. и №**********/ 10.07.2018г. за сумата от
72,78 лв. с твърдение за консумирана от ответника ел. енергия в процесния обект.
Ищецът не ангажира никакви годни доказателства, които да установяват по делото,
че количествата ел. енергия, визирани в процесните фактури, са реално доставени
от ищеца на ответника като битов потребител и съответно – потребени от него. В
този смисъл, основателни и обосновани се явяват възраженията на особения
представител на ответника, че ищецът не доказа, че начислената и остойностена
електрическа енергия за процесния период е доставена и реално потребена от
ответника, поради което същия да дължи нейното заплащане. Установяването на
това обстоятелство е необходимо, защото електрическата енергия е движима вещ,
поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
доставена стока. /Решение № 108/07.02.2008 г. по т.д. № 657/2007 г. на ВКС на
РБ/ . Представените справки, извлечения от сметки и фактури изхождат от ищеца и
като такива документи удостоверяват изгодни за издателя им факти, които обаче
при направеното оспорване за недължимост от ответника не бяха подкрепени с
други доказателства, с оглед и дадените от съда указания в проекта за доклад
при разпределение на доказателствената тежест. Изрично съдебната практика на
ВКС, включително и с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, приема, че не
фактурата е основание за плащане, а реално доставената и потребена енергия от
ответника, като при оспорване именно този, който основава твърденията си и
вземането си на тези фактури, носи доказателствената тежест за установяване на
потребеното от ответника количество енергия. Това важи още повече, когато фактурата
не носи подписа на ответната страна. Неизпълнението на това задължение води до
настъпване на неблагоприятни последици за ищеца. Съдът в доклада по делото по
чл. 146 ГПК е разпределил доказателствената тежест. Съдът обаче няма задължение
да сочи на страните за всеки спорен факт какви са допустимите доказателствени
средства. По делото ищецът поиска допускане на СТЕ, което искане съдът
отхвърли, тъй като въпросите към вещото лице бяха неотносими към предмета на
спора – потребено от ответника количество електроенергия. Поначало експертиза
се назначава както по молба на страните, така и по преценка на съда, когато за
изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката,
изкуството, занаятите и др., са необходими специални знания, които съдът няма. Ето
защо, за установяване на твърденията си ищеца следваше да представи допустими
от процесулния закон доказателствени средства. Домогването до твърденията на
страната чрез експертиза е изключение. Това би било възможно само, когато в
предмета на делото са наведени твърдения за факти, установяването на които е
свързано със специални знания или са представени доказателства, преценката на
които изисква специални знания. Тогава по делото задължително следва да се
изслуша експертно заключение. Настоящият случай не е такъв. Ответникът като абонат
на дружеството ищец разполага с партида, по която се описва отчетените от СТИ
към обекта показатели на потребената от него електроенергия. Показанията на СТИ
се отчитат ежемесечно и ищецът следва да разполага с тях. Такива по делото
обаче не бяха представени. От друга страна изготвената по делото и неоспорена
от страните счетоводна експертиза не допринесе за установяване на спорния факт.
Основателно е становището на ответната страна, че ищецът не следва да разчита
на представения по делото частен документ, каквито са процесните фактури, когато
той е оспорен. Както бе посочено доказателствената сила на счетоводните
записвания е производна и тя не следва да се предполага, а следва да се
установи по безспорен начин. Предвид на това претенцията за заплащане от
ответника на претендираната сума в размер на 276,17 лева за консумирана ел.
енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.06.2018г. не бе доказана.
По отношение на претендираната
сума от 19,00лв. за възстановяване на захранването, съдът намира следното: Продажбата
на ел.енергия се възстановява след като клиентът заплати на "E" АД
цена, съгласно ценоразпис в който са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на ел.енергия. В случая основанието
за прекъсване на продажбата на ел.енергия е неплащане на дължимата суми за
доставена ел.енергия по издадената фактура с №02613994/ 08.06.2018г. за сумата
от 184,39 лв. От ОУДПЕЕ следва, че заплащането на разходите за прекъсване на
продажбата на ел.енергия/което заплащане е условие да се възстанови продажбата
на ел.енергия/ се дължи от абоната-клиент, в случай че той поиска
възстановяване на продажбата на ел.енергия за обекта му. В хода на
производството ищеца не ангажира никакви доказателства, съгласно разпределената
му доказателствена тежест, от които да се направи обоснован извод за
предоставяне на услуга „възстановяване на захранване“, както и че ищеца
действително е извършил такава, а именно - възстановил е ел. захранването на
обекта на потребление на ответника С.Ф.. Няма представени доказателства, че същият
в качеството си на абонат е поискал такова възстановяване. В подкрепа на това е
и обстоятелството, че след прекъсване на електроенергията към обекта на
потребление, има издадена още една фактура за консумация на ел. енергия от
ответника за следващия месец – м.май 2018г., т.е. не се доказва, че
електроенергията е прекъсната. С оглед на това недоказана се явява претенцията
за сумата от 19,00лв. по фактура №**********/ 26.06.2018г., поради което съдът
следва да отхвърли и тази претенция.
С оглед неуважаване на
претенцията за главно вземане, то неоснователна се явява и претенцията по
акцесорното вземане за мораторна лихва в размер на 4,66 лева върху сумите по
издадените фактури от дата на падеж по всяка една от тях до 31.08.2018г.
При това положение съдът намира,
че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана, поради което следва
да се отхвърли.
При този изход на делото съдът
намира, че ответникът не дължи разноските по заповедното производство в размер
на 75 лева, съобразно издадената заповед за изпълнение № 557/17.09.2018г. На
ищеца не се дължат и претендираните разноски в съдебното производство съгласно
представения списък.
Ответникът не претендира
разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени по реда на чл.
78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Е.П.“ АД, Е.1. адрес *** Тауърс против С.Л.Ф.,
с ЕГН **********,***, за приемане за установено, че С.Л.Ф. с ЕГН ********** дължи на „Е.П.“ АД, Е.1.
сумата от 280,83 лева за обект на потребление, заведен с абонатен № 0 в гр.
Свищов, ул. „*, представляваща главница в размер на 276,17 лева по фактури
издадени в периода от 08.06.2018 г. – 10.07.2018 г. за консумирана ел. енергия
от ответника и такса възстановяване, както и сумата в размер на 4,66 лева -
представляваща сбора от мараторната лихва на всяка фактура от падежа ѝ до
31.08.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в
съда –13.09.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена
заповед за изпълнение № 557/17.09.2018г. по ч. гр. д. № 940/2018г. на СвРС,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: