№ 15222
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110111073 по описа за 2023 година
Ищецът „Д...” ЕООД е предявил срещу ответника К. Т. Д. осъдителен
иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 6 400 британски лири, представляваща обезщетение за
причинени вреди, изразяващи се в стойност на глоба, наложена на ищцовото
дружество от компетентните органи на Великобритания, за извършено от
ответника нарушение на 10.03.2022 г. в Контролната зона по имиграцията във
Великобритания, състоящо се в превозване на нелегални емигранти, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.03.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на служител на ищеца по
трудово правоотношение за длъжността "шофьор на товарен автомобил –
международни превози" му причинил имуществена вреда в размер на сумата
от 6 400 британски лири, представляваща глоба, наложена на ищцовото
дружество от компетентните органи на Великобритания. Сочи, че с писмо на
Министерството на вътрешните работи на Великобритания и Служба
„Гранични сили“ на Великобритания „Д...” ЕООД е уведомен, че на 10.03.2022
г. в Контролната зона по имиграцията във Великобритания, в превозно
средство, собственост на ищеца и управлявано от ответника К. Т. Д., са
открити трима нелегални емигранти, за което нарушение на собственика на
провозното средство и на водача на МПС-то е наложена глоба. Навежда
1
доводи, че е заплатил във връзка с наложената санкция сумата от 6 400
британски лири, поради което претендира заплащане от ответника на
горепосочената сума, представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди.
Ответникът К. Т. Д., чрез представителя си по чл. 47, ал. 6 от ГПК, в
законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете, като излага подробни аргументи, че не е налице
основание за ангажиране на пълната му имуществена отговорност, тъй като не
е бил налице умисъл за увреждането на ищеца, който да обоснове
приложението на разпоредбата на чл. 203, ал.2 КТ.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото Трудов
договор №1532/28.11.2019 г., се установява, че между тях е съществувало
трудово правоотношение за неопределено време, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „шофьор” при ответното дружество.
Това трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.1 от КТ със Заповед №2359/24.06.2022 г. на ответното дружество.
Видно от представена по делото Заповед №**********/02.12.2021 г. на
ответното дружество, ответникът е командирован на основание чл.5, ал.1 от
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина „от гр.
София, България до ЕС, други европейски държави и Турция с цел превоз на
товари“ за срок от минимум 90 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 203, ал. 2 КТ
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от КТ за вреда, която е
причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при
или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността на
работника или служител се определя от гражданския закон.
Въз основа на посочената разпоредба се ангажира пълна имуществена
отговорност на работника към работодателя за причинени вреди на
работодателя.
В тежест на ищеца по иска по с правно основание чл. 203, ал. 2 от КТ е
2
да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника през исковия
период, извършено от него деяние, което е противоправно, вина под формата
на умисъл, вреда (вид и размер на щетите – настъпване на уврежданията,
заплащане на сумите за наложените глоби), причинна връзка между
поведението и вредата.
Всички по-горе описани обстоятелства следва да бъдат установени в
процеса на доказване от работодателя – ищец.
Имуществената отговорност на работника или служителя е отговорност
за причинени вреди на работодателя при и по повод изпълнение на неговите
трудови задължения. Вредите, които работодателят търпи, се реализират на
плоскостта и в рамките на индивидуалното трудово правоотношение. Тя е
отговорност за виновно неизпълнение на задължението на работника или
служителя да пази имуществото на работодателя, което му е поверено или с
което той е в досег при и по повод изпълнение на възложената му работа (чл.
126, т. 8 КТ). Когато вредите са причинени небрежно при или по повод
изпълнение на трудовите задължения, работникът отговаря по реда на чл. 203,
ал. 1 КТ. А когато са причинени умишлено или в резултат на престъпление
или не при или по повод изпълнение на трудовите задължения, тогава
отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон ( чл. 203, ал.
2 КТ). В тези три случая законодателят е изключил прилагането на
благоприятното разрешение за ограничената имуществена отговорност по
Кодекса на труда и е предвидил пълна обезвреда за причинените вреди.
Гражданският закон, към който препраща разпоредбата на чл. 203, ал. 2
КТ, е Законът за задълженията и договорите и по-специално неговите
разпоредби относно деликтната и договорната отговорност (чл. 45 – 54 и чл.
79 – 82). В различните хипотези, в зависимост от обстоятелствата, изложени в
исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба на ЗЗД.
Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2
КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника или служителя
умишлено, без деянието да съставлява престъпление (в този смисъл - Решение
№ 8 от 01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 215 от
26.05.2015 г. по гр. д. № 234/2015 г., ІV Г. О., ВКС).
В Решение № 180 от 12.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3502/2017 г., IV г.
о., ГК е прието, че в тежест на работодателя е да докаже умисъл на работника
3
или служителя, само когато законът урежда умисъла като елемент от
фактическия състав на тяхната отговорност, каквато е и разпоредбата на чл.
203, ал. 2 КТ, в която материалноправна разпоредба намира правно отражение
заявената искова претенция.
Настоящият съдебен състав намира, че от страна на ищеца не се доказа
наличие на един от елементите от фактическия състав на предявената искова
претенция, а именно вредите да са причинени умишлено от ответника К. Т.
Д.. В чл. 45, ал. 2 ЗЗД законодателят е въвел оборима презумпция за вината
при деликтната отговорност. Следва да бъде подчертано обаче, че не всяка
вина, а само небрежността се предполага (в този смисъл - Решение № 14 от
06.03.2018 г. по гр. д. № 2401/2017 г., ІV Г. О., ВКС). При твърдения за
умишлено причинена вреда страната, която е навела тези твърдения, трябва да
ги установи при условията на пълно и главно доказване. В този смисъл е и
разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.
Българското гражданско право не съдържа дефиниция на понятието
„вина“, за разлика от наказателното право, където има разпоредби, уреждащи
нейните форми. Затова често в съдебната практика, а и в доктрината вината в
наказателното и гражданското право се разглежда като единно явление. Това е
дало основание да се приеме, че деянието е умишлено, когато деецът е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или е допускал настъпването на тези
последици. Дали е налице умисъл в неговите две разновидности – пряк и
евентуален, или се касае за непредпазливост – съзнавана или несъзнавана, се
определя от обективните обстоятелства, установени по делото (в този смисъл
- Решение № 9 от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1504/2017 г., ІV Г. О., ВКС).
Умисълът е съзнателна форма на вината, чиято обществена укоримост е
по-голяма в сравнение с тази на непредпазливостта, като умисълът може да
бъде пряк и евентуален. Деянието е извършено при пряк умисъл, когато
субектът е предвиждал сигурното или вероятно настъпване на неговите
конкретни общественоопасни последици и е съзнавал общественоопасния му
характер, като е искал настъпването, тоест конкретните общественоопасни
последици са били цел на дееца. Деянието е извършено при евентуален
умисъл или още косвен умисъл, когато субектът е предвиждал вероятното
настъпване на неговите конкретни общественоопасни последици, съзнавал е
4
общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на
съставомерния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай не се доказа
да е налице нито една от формите на умисъла, доколкото от страна на
ищцовото дружество не бяха ангажирани каквито и да било доказателства, че
ответникът К. Т. Д. е извършил действия, с които е целял умишлено
причиняване на вреди на ищеца, нито такива при които е съзнавал, че ще
причини вреди, но се е отнесъл безразлично към настъпването им.
Самостоятелен и допълнителен аргумент за отхвърляне на предявения
иск е и обстоятелството, че не се установява дали имуществените вреди са
настъпили за дружеството ищец и дали се намират в пряка и непосредствена
причинна връзка с действия или бездействия на ответника. За да бъде уважена
искова претенция за имуществени вреди, следва да бъде доказано или
осъществяване на съответния имуществен разход за ищеца или да бъде
установено по безспорен и несъмнен начин, че вредоносните последици са
настъпили в патримониума на ищеца. Съдът счита, че за описаните
имуществени вреди не може да бъде направен категоричен извод, че са
настъпили в патримониума на ищеца, доколкото ищецът не е представил
доказателства да е заплатил сумата от 6 400 британски лири, представляваща
стойност на наложена му глоба. Напротив по делото не са представени
никакви доказателства, от които да се установява, че на ищцовото дружество е
наложена глоба в твърдения размер от 6 400 британски лири, за извършено
именно от ответника нарушение, състоящо се в превозване на нелегални
емигранти. Видно от представено по делото писмо до ищцовото дружество от
19.10.2022 г. от М.Б.., пом.офицер, Гранични войски (лист 132-137 от делото)
ищецът е уведомен за наложена му глоба в размер на сумата от 4 800
британски лири, във връзка с констатирано на 10.03.2022 г. нарушение на
Закона за имиграцията, убежището и гражданството от 2006 г. Със същото
писмо ищцовото дружество е уведомено и за възможността за подаване на
възражение и обжалване на постановеното решение, но по делото не са
представени нито решението на държавния секретар, което е наложена
горепосочената глоба, нито каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че същото не е било обжалвано и подлежи на изпълнение.
За пълнота следва да се посочи и, че от представените от ищцовото
5
дружество платежни нареждания също не се установява по безспорен и
несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са настъпили в
патримониума на ищеца, доколкото в същите като основание за плащане са
посочени актове COQ/CP/7316/1 и COQ/CP/7316/2, но от същите не се
установява, че плащанията касаят именно твърдяната наложена на ищцовото
дружество глоба, във връзка с извършено от ответника нарушение, а и
посочените актове COQ/CP/7316/1 и COQ/CP/7316/2 не са представени по
делото, поради което съдът приема, че исковете и на това основание подлежат
на отхвърляне.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че исковата претенция следва
да бъде отхвърлена като неоснователна, доколкото на първо място не се
установи наличие на един от кумулативно изискуемите се елементи от
фактическия състав на заявената искова претенция, а именно вредите да са
причинени умишлено от ответника К. Т. Д., а на следващо място от
материалите по делото не може да се направи обоснован извод, че твърдените
вредоносни последици са настъпили в патримониума на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Д...” ЕООД, ЕИК .., със съдебен адрес: гр.
София, ул. „... – адв. П.П., против К. Т. Д., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София, .. – адв. Ст.И., иск с правно основание чл. 203, ал. 2 КТ за заплащане
на сумата от 6 400 британски лири, представляваща обезщетение за
причинени вреди, изразяващи се в стойност на глоба, наложена на ищцовото
дружество от компетентните органи на Великобритания, за извършено от
ответника нарушение на 10.03.2022 г. в Контролната зона по имиграцията във
Великобритания, състоящо се в превозване на нелегални емигратнти, ведно
със законна лихва от датата на подаване на исковата молба 01.03.2023 г. до
окончателно изплащане на сумата, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7