РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Бургас, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501191 по описа за 2021 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор 51500.507.567.1 по КККР на гр.Несебър,
представлявана от управителя на Етажната собственост Никола Стойчев Петров, със
съдебен адрес гр.Бургас, бул.“Гурко“ № 18, ет.1, подадена чрез адв.Минка Топалова, против
решение № 260041/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 822/2019 г. по описа на РС-
Несебър.
С първоинстанционното решение е постановено следното:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения на Общото събрание на
Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор
51500.507.567.1, проведено на 11.07.2019 г. и обективирани в протокола, подписан от Л. Р.
като п..
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни всички решения на Общото събрание на
Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор
51500.507.567.1, проведено на 11.07.2019 г. и обективирани в протокола, подписан от
Никола Стойчев Петров в качеството му на председател и от М. Б. в качеството й на п..
С решението са оставени без уважение претенциите на В. А. З. и А. Е. Б., както и
1
претенциите на Никола Стойчев Петров, за присъждане на направените по делото разноски.
С въззивната жалба на Етажната собственост на сграда сграда „Кот Дазур“,
к.к.Слънчев бряг, с идентификатор 51500.507.567.1, постановеното от НРС решение се
обжалва в частта, с която са отменени като незаконосъобразни всички решения на Общото
събрание на Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с
идентификатор 51500.507.567.1, проведено на 11.07.2019 г. и обективирани в протокола,
подписан от Никола Стойчев Петров в качеството му на председател и от М. Б. в качеството
й на п..
Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. В жалбата се посочва, че съдът формално и без обсъждане на
събраните доказателства е приел, че протокола не отговаря на изискванията на чл.16, ал.5
ЗУЕС и само на това основание е приел, че решенията са незаконосъобразни. Тези изводи на
НРС въззивникът счита за неправилни, като се твърди, че протоколът е съставен в
съответствие с императивни изискванията на закона, присъстващите лица са надлежно
вписани в протоколите за регистрация (т.нар. „тахографски листи“, които съдържат техните
подписи и представляват неразделна част от протокола на ОС. Сочи се, че съдържанието на
протокола от ОС, вкл. достоверността на отразените в него решения не са оспорени от
ищците в предвидения срок по чл.16, ал.9 ЗУЕС, поради което съдържанието му се е
стабилизирало и същият има доказателствена сила за отразените в него действия на ОС.
Сочи се също, че присъственият списък е бил предварително изготвен от етажните
собственици, по чиято инициатива е било свикано събранието и поради това част от имената
и идентификаторите били предварително напечатани, а друга част били собственоръчно
изписани, по делото са били представени всички пълномощни, посочени в списъка и са
потвърдили присъствието си с техните подписи, поради което се счита за неправилен извода
на съда, че пълномощниците не можело да бъдат индивидуализирани и представените
пълномощни не били достатъчни да удостоверят индивидуалното им участие. За неправилен
се счита и извода на НРС, че тъй като не било изрично посочено в присъствения списък, не
можело да се приеме, че това бил именно списъкът на присъствалите на ОС лица, като във
въззивната жалба са изложени съображения за противоречие на този извод на събраните по
делото доказателства. В тази връзка се сочи, че съдът следва да се произнася само по
наведените в исковата молба основания за отмяна на решенията на ОС на ЕС и не следи
служебно за тяхната законосъобразност, а в случая не е налице оспорване от страна на
ищците досежно присъствения списък на събранието, поради което въззивникът счита, че
НРС се е произнесъл по основание, което не е заявено в исковата молба и на което е
обосновал крайните си изводи за незаконосъобразност на взетите решения. Във въззивната
жалба са изложени и съображения за начина на провеждане на процесното ОС и
поведението на част от присъстващите на него етажни собственици, както и за
неоснователните им възражения относно правата на управителя на ЕС Никола Петров, като
се сочи, че протоколът, воден от управителя е съобразен с правилата на ЗУЕС. В
заключение, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната
2
част и да се отхвърли исковата претенция на В.З. и А.Б. по чл.40 ЗУЕС. Не се правят
доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски в двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите В. А. З. и
А. Е. Б., подаден чрез пълномощника адв.Цветомир Милатов, в който са изложени
съображения за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Счита се, че жалбата
е недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл.259 ГПК, както и поради това, че не
отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, тъй като в нея не се сочат пороци на обжалваното
решение. По същество, въззивната жалба е оспорена като неоснователна, за което са
изложени подробни съображения, както и подробни доводи за незаконосъобразност на всяко
едно от оспорените решения на процесното ОС на ЕС. Молят въззивния съд да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Не
се правят доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК е от лице,
което има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като
прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен
съд приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС,
предявен от В. А. З. и А. Е. Б. за отмяна като незаконосъобразни на всички решения, взети
на ОС на ЕС в комплекс „Кот Дазур“, проведено на 11.07.2019 г. и обективирани в протокол
от същата дата, подписан от Никола Стойчев Петров в качеството му на председател и от М.
Б. в качеството й на п..
В исковата молба се твърди, че взетите решения на проведеното на 11.07.2019 г.
ОС на ЕС са незаконосъобразни, поради нарушаване на изискванията за свикване и
провеждане на събранието. Ищците са присъствали лично на събранието, което е било
председателствано от Никола Петров, като същото е било свикано от В. З. и В. С. на
основание чл.12, ал.5 ЗУЕС. Същевременно обаче се излагат и твърдения, че това събрание
се е председателствало от В. З. и същият е бил избран за управител, а като причина за тези
противоречиви твърдения се сочи, че на събранието са били съставени два протокола от ОС
на ЕС, но с различно съдържание. Твърди се, че решенията, обективирани в протокола,
подписан от Никола Петров са незаконосъобразни, поради нарушаване на изискванията за
свикване и провеждане на ОС, като се сочат следните доводи: Никола Петров не разполагал
с покана за свикване на ОС, протокол за поставена покана, списък на присъстващите лица,
оформен като тахографски листове и пълномощни за представителна власт; липсва
информация за принадлежащите към всички обекти в сградата идеални части в квадратни
метри и в проценти, за собственика на обекта и вида на обекта, като в тази връзка е оспорен
посочения в протокола от ОС на ЕС кворум от 71,2064 %, при който е проведено
събранието; неправилно изчисляване на кворума и на идеалните части от общите части на
отделните собственици в проценти; неяснота по въпроса кои и колко от собствениците на
3
самостоятелни обекти са присъствали на събранието; протоколът не отговаря на
изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС и не е изготвен в срока по чл.16, ал.6 ЗУЕС; нарушение на
чл.16, ал.7 ЗУЕС, тъй като липсва протокол за поставяне на съобщение за изготвения
протокол от ОС на ЕС; нарушение на чл.14, ал.5 ЗУЕС, тъй като към протокола от ОС
липсвали приложени пълномощни на собствениците, участвали на събранието чрез
представител; неосигуряване на събранието на преводачи, с което е нарушено правото на
чуждите граждани да вземат участие при обсъжданията и гласуванията. Изложени са и
конкретни съображения за незаконосъобразност на решенията по т.1-6 от дневния ред,
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗУЕС, а именно: по т.1, т.2 и т.3 –
нарушение на чл.23, ал.2, чл.50, ал.2, т.1 и чл.51 ЗУЕС, както и взетото решение по т.1 не
съответства на обявената в поканата точка, тъй като такса за поддръжка и охрана на общите
части от 8,40 евро на кв.м. не е била предвидена в дневния ред; по т.4 – нарушение на чл.16,
ал.3 ЗУЕС, тъй като взетото решение не е по предварително обявения дневен ред; по т.5 –
нарушение на законовото изискване за ежемесечно събиране на вноските за фонд „Ремонт и
обновяване“, а не за еднократното им плащане; по т.6 – не е прекратен мандата на
предишния управител и с избирането на нов се стига до това ЕС да има двама управители,
както и вземане на решения по въпроси, които не са обявени предварително с поканата
(чл.16, ал.3 ЗУЕС).
В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответната Етажна собственост
на комплекс „Кат Дазур“, представлявана от управителя Никола Петров, е оспорила иска
като неоснователен. Изложени са твърдения, че събранието е свикано по реда на чл.12, ал.5
ЗУЕС от двама етажни собственици и са спазени изискванията на ЗУЕС за неговото
провеждане и вземане на решения. Оспорени са доводите в исковата молба за нарушения на
чл.16 ЗУЕС, както и доводите за незаконосъобразност на отделните решения.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Фактите по делото са следните:
Не се спори, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на
Етажна собственост в комплекс „Кот Дазур“, к.к.“Слънчев бряг“. Безспорно е също, че на
11.07.2019 г. е проведено Общо събрание на ЕС, което е било свикано на основание чл.12,
ал.5 ЗУЕС по инициатива на двама етажни собственици – ищецът В. З. и В. С., тъй като от
2016 г. не е било провеждано ОС на ЕС.
В представената покана за свикване на Общо събрание на собствениците на
комплекс „Кот Дазур“ е посочено, че събранието се свиква на основание чл.12, ал.5 ЗУЕС и
ще се проведе на 11.07.2019 г. от 12.00 часа, във фоайето на партера на сектор А, в
комплекса, при следния дневния ред: 1/.Писмен отчет на управителя за приходите и
разходите за управление, поддръжка и ограна на общите части от датата на провеждане на
последното събрание и предоставяне на отчетните финансови документи; 2/.Писмен отчет
на управителя на приходите и разходите на фонда за обновяване и ремонт от 2012 г.;
3/.Избор на собствениците, които да проверят отчета на управителя и отчет за резултатите
на проверката; 4/.Определяне размера на паричните вноски за управление и поддръжка на
4
общите части 2019-2020 г.; 5/.Определяне размера на паричните вноски във фонд
обновяване и ремонт; 6/.Избор на Управител/Управителен съвет; 7/.Избор на
Контрольор/Контролен съвет; 8/.Други. Поканата е подписана от етажните собственици В.З.
и В. С., по чиято инициатива е свикано събранието и е поставена на таблото за обяви във
фоайето на първия етаж в сектор А на 03.07.2019 г. в 21:00 часа, за което е съставен
протокол от същата дата, съгласно чл.13, ал.1 ЗУЕС, подписан от посочените лица и
собственика Л. Р..
От представения протокол от ОС на ЕС на комплекс „Кот Дазур“, проведено на
11.07.2019 г., става ясно, че събранието е започнало в обявения в поканата час – 12.00 ч.,
като е установено присъствието на 33 от собствениците лично и чрез представители,
представляващи 71,2064 % от общите части, съгласно приложен към протокола присъствен
списък с подписи на присъстващите. В представения по делото присъствен списък,
наименован тахографски листове, са посочени имената на всеки присъствал собственик,
респ. пълномощника, номера на притежавания самостоятелен обект, размера на идеалните
части от общите части на сградата и подписи на лицата. Безспорно е по делото, че този
присъствен списък е единственият съставен такъв при започване на събранието и
регистрацията на участващите в него лица, като впоследствие, поради несъгласие на част от
собствениците с избора на председателстващ събранието, е започнало паралелното водене
на два протокола на същото ОС, като несъгласните собственици са започнали да водят
самостоятелен протокол, който обаче не е предмет на проверка по настоящото въззивно
дело. Видно от съдържанието на протокола от ОС, в същия е обективиран присъствения
списък (тахографски листове), без подписите на присъствалите лица, а в
първоинстанционното производство пред НРС са представени пълномощните на
собствениците, участвали в общото събрание чрез представител. От протокола е видно, че
събранието е председателствано от управителя на ЕС – Никола Петров, извършен е избор и
гласуване на п. на ОС – М. Б., след което е пристъпено към разисквания и гласуване на
точките по дневния ред, като по всяко от взетите решения в протокола е отбелязано и
мнозинството, с което същите са приети от Общото събрание, чрез отразяване на процента
гласували лица „за“, „против“ и „въздържали се“. Протоколът от събранието е подписан от
председателя Никола Петров и от п. М. Б..
Видно от представения протокол, взетите от ОС на ЕС решения са следните: по т.1 и
т.2 от дневния ред – не са взети решения за приемане на отчетите на управителя на ЕС, а е
прието, че всеки, който иска да се запознае с докладите на управителя на ЕС, ще му бъде
предоставена тази възможност, като отделно по т.1 е прието, че таксата за поддръжка и
охрана не се променя и остава, както досега определената в размер на 8,40 евро на кв.м.; по
т.3 от дневния ред – избрани са собствениците Е. В. и Т. Б. да проверят отчетите на
управителя за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.; по т.4 от дневния ред – „Определяне размера на
паричните вноски за управление и поддръжка на общите части 2019-2020 г.“ е прието
следното решение: „Възнаграждението на управителя за дейността му да бъде в размер на
8976 лв. за 2020 г., определено на база планираната минимална работна заплата за страната,
5
като според броя на самостоятелните обекти в сградата всички собственици трябва да
заплащат за апартамент /самостоятелен обект/ по 179.52 лв. или 92 евро и заплащането да
става до края на м.януари на всяка текуща година, като таксата ще се събира от управителя“;
по т.5 от дневния ред – прието е таксата за фонд ремонт и обновление да не се променя като
процентно съотношение и да остане както досега 2 % от минималната работна заплата
съобразно идеалните части от общите части на отделните собственици, като е описана и
схемата на изчисление на конкретната сума за всеки отделен собственик; по т.6 от дневния
ред – за управител на ЕС е избран Никола Петров; по т.7 от дневния ред – не е избран
Контролен съвет на ЕС.
По делото е установено също, че на 18.07.2019 г. в 20:00 ч. на таблото за обяви на
първи етаж – фоайето в сектор А на сградата е поставено съобщение, подписано от
управителя на ЕС Никола Петров, с което собствениците са уведомени, че протоколът от
проведеното на 11.07.2019 г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Кот Дазур“ е изготвен и се
намира при управителя, като всеки, който има желание може да се запознае с него. За
поставянето на съобщението е съставен протокол по чл.16, ал.7 ЗУЕС, подписан от
управителя Никола Петров и от етажния собственик А. П..
По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства, в срока по чл.16, ал.9
ЗУЕС, някои от етажните собственици, вкл. и ищците да са оспорили съдържанието на
протокола от проведеното на 11.07.2019 г. Общо събрание на ЕС в комплекс „Кот Дазур“.
При горната фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че
протоколът от ОС на ЕС, проведено на 11.07.2019 г., подписан от Никола Петров, не
отговаря на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС. Протоколът не установява законосъобразно
провеждане на събранието, не може да установи кворума, при който същото е проведено,
нито е посочено кой от участниците на събранието как е гласувал по отделните точки от
дневния ред. Самите участници на събранието, в частност пълномощниците, не могат да
бъдат индивидуализирани, като наличието по делото на представени пълномощни не е
достатъчно да удостовери такова индивидуално участие, като в „тахографските листове“ не
са посочени всички имена на пълномощниците, а удостоверяват само, че даден етажен
собственик е бил представляван от пълномощник. В протокола не е посочено изрично, че
пълномощниците и списъкът на участниците на събранието следва да се считат неразделна
част от него, поради което съдът не е приел становището, че в този протокол се съдържат
подписите на участниците. По горните мотиви, НРС е приел, че нарушението на чл.16, ал.5
от ЗУЕС е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на решенията като
незаконосъобразни, поради което е уважил предявения от В.З. и А.Б. иск по чл.40, ал.1
ЗУЕС и е отменил всички решения на ОС на ЕС на сграда „Кот Дазур“, проведено на
11.07.2019 г. и обективирани в протокола, подписан от Никола Стойчев Петров в качеството
му на председател и от М. Б. в качеството й на п..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският
6
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и предвид
приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за частично
основателна. Макар и при изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
формирал неправилни изводи, довели до постановяването на частично неправилно и
незаконосъобразно решение.
Настоящата инстанция намира за неправилен извода на НРС, че от протокола на
процесното ОС не се установявало неговото законосъобразно провеждане, кворумът и
начинът, по който са гласували присъстващите лица. В случая, по делото не се спори, а и от
доказателствата се установява, че Общото събрание е свикано от двама етажни собственици
на основание чл.12, ал.5 ЗУЕС, чрез покана, подписана от тях и съдържаща необходимите
реквизити – дата, час, място на провеждане на събранието и дневен ред, същата е поставена
на видно и общодостъпно място на таблото за обяви във фоайето на първия етаж в сектор А
на 03.07.2019 г., за което е съставен протокол, като е спазен изискуемия 7-дневен срок до
провеждане на събранието. В тази връзка, съдът намира, че са спазени правилата за свикване
на ОС на ЕС, като счита за неоснователни доводите на ищците, че управителят на ЕС
Никола Петров не е разполагал с покана за свикване на ОС, доколкото събранието е свикано
по реда на чл.12, ал.5 ЗУЕС.
Въззивният съд намира, че са спазени и правилата на ЗУЕС при провеждане на
събранието. От протокола на ОС и списъкът на собствениците, съдържащ подписите на
присъстващите лица и отбелязване кой от собствениците е с пълномощник, както и изрично
отразеното в протокола, че списъкът на собствениците представлява негова неразделна част,
е видно, че общото събрание е проведено при участието на собствениците, притежаващи
71,2064 % ид.ч. от общите части на етажната собственост. По делото са представени и
пълномощните на лицата, които са участвали на събранието чрез представител, поради което
неправилно е прието от първата инстанция, че пълномощниците не можели да бъдат
индивидуализирани. Предвид горното, въззивният съд приема, че провеждането на
събранието е станало при спазване на установената процедура в чл.15 ЗУЕС, като доводите
на ищците в този смисъл са неоснователни. Несъстоятелни са и оплакванията в исковата
молба, че липсвали данни за присъстващите собственици и техните идеални части от общите
части на сградата, техни подписи и как са гласували по отделните точки от дневния ред.
Противно на твърденията на ищците, всички тези данни са отразени в протокола от ОС и в
съставляващия негова неразделна част списък на собствениците, като в същите ясно и точно
е записана горната информация – в списъка се съдържат имената на всички собственици на
самостоятелни жилищни обекти в комплекса, номерата на жилищата им и притежаваните от
всеки от етажните собственици идеални части от общите части на сградата, подписите на
участвалите на събранието собственици, както и отбелязване на пълномощниците на
отстъстващите собственици, които те представляват, като в протокола от ОС е обективиран
този списък и е отбелязано мнозинството, с което са приети решенията, като са посочени и
процентите от представените идеални части на гласувалите „За“, „Против“ и „Въздържали
7
се“.
Предвид горното, настоящият съд приема, че изготвеният протокол от ОС на ЕС,
ведно с приложенията към него, съдържа изискуемото от закона съдържание, поради което
намира за неправилен извода на НРС, че протоколът не отговарял на изискванията на чл.16,
ал.5 ЗУЕС. Тук следва да се отбележи, че процесният протокол от ОС не е бил оспорен по
реда на чл.16, ал.9 ЗУЕС, поради което съставлява доказателство, че извършените на
събранието действия са се случили по начина, по който са отразени в протокола. В тази
връзка е формирана практика на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав,
изразена в Решение № 8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. на ВКС, І г.о., в което е прието, че
„наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола,
удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин
за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му, придават доказателствена
сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи; след изтичане на
срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща
доказателствена сила за етажните собственици, третите лица и съда; в производството по
чл.40 ЗУЕС при оспорване законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се
удостоверява със стабилизирания протокол; в това производство в тежест на оспорващия е
да докаже, че е оспорил съдържанието в определения в чл.16, ал.9 ЗУЕС срок, че въпреки
това протоколът не е поправен и че представения препис не отразява достоверно
извършените действия и взетите решения от ОС“. В настоящия случай, по делото не са
налице твърдения, нито доказателства ищците да са оспорили по надлежния ред пред ОС
съдържанието на протокола в частта за отразените в него в табличен вид проценти идеални
части от общите части на сградата, притежавани от всеки от собствениците, още повече, че
същите идеални части на собствениците са отразени и в предходното проведено ОС на ЕС
през 2016 г., чийто решения са влезли в сила. Действително, в самия протокол, в който е
обективиран присъствения списък, липсват подписи на присъствалите лица на събранието,
но тези подписи се съдържат в отделно съставения списък на собствениците (тахографски
листове), който е представен по делото и не е оспорен пред съда. А по отношение липсата
на отразяване в протокола кой от отделните собственици как е гласувал за всяко отделно
решение, то начинът на гласуване на собствениците се установява от приложения към
протокола списък на присъстващите с отразяване на идеалните им части и от твърденията в
исковата молба, че по време на събранието етажните собственици били разделени на два
лагера и част от етажните собственици, в т.ч. и ищците, са гласували „против“ взетите
решения, а останалите присъствали етажни собственици са гласували „за“ приемане на
решенията. Ето защо, посочването в протокола на общия процент на гласувалите
собственици „за“ и “против“ не опорочава взетите на общото събрание решения до степен
същите да бъдат отменени като незаконосъобразни на това основание. По делото не са
събрани доказателства, които да оборят отразеното в протокола от ОС досежно
присъстващите лица, изразените становища и начина на гласуване, поради което съдът
приема, че протоколът от ОС правилно и вярно удостоверява провеждането на процесното
ОС. Предвид горните съображения, въззивният съд намира за неправилни изводите на НРС,
8
че протоколът от ОС не отговарял на изискванията на чл.16, ал.5 ЗУЕС, от същият не се
установявало законосъобразно провеждане на събранието и не можел да се установи
кворума, при който е проведено, както и не можели да бъдат индивидуализирани
участниците на събранието, в частност пълномощниците, като изложените в този смисъл
възражения във въззивната жалба са основателни. Не се споделят и доводите в исковата
молба за нарушение на чл.16, ал.6 и ал.7 ЗУЕС, тъй като изготвянето на протокола е обявено
на етажните собственици със съобщение от 18.07.2019 г., поставено на таблото за обяви на
първи етаж – фоайето в сектор А на сградата, за което е съставен протокол. Неоснователно е
и оплакването в исковата молба, че събранието е незаконно, поради липса на преводачи, тъй
като подобно изискване липсва в ЗУЕС.
По отношение на доводите са незаконосъобразност на отделните решения, съдът
намира следното: Неоснователни са възраженията на ищците за незаконосъобразност на
решенията по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред, доколкото на процесното ОС на ЕС липсват взети
решения за приемане на отчетите на управителя.
Що се отнася до частта от решението по т.1, в която е прието – „таксата за
поддръжка и охрана не се променя и остава, както досега определената в размер на 8,40
евро на кв.м.“, съдът намира, че това решение се отнася към т.4 от дневния ред –
„Определяне размера на паричните вноски за управление и поддръжка на общите части
2019-2020 г.“. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя
на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. С тази норма е определен начина на разпределяне
между съсобствениците на консумативните разходи и същата не допуска отклонение от
предписаното, поради което е от императивен характер. В случая, разходите за управление и
поддържане на общите части на етажната собственост не са разпределени поравно според
броя на собствениците, ползвателите, обитателите и членовете на техните домакинства, а са
определени по друг, непосочен в закона начин – 8.40 евро на квадратен метър, т.е. според
квадратурата на самостоятелните обекти. Разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗУЕС е императивна и
нарушаването й води до незаконосъобразност на взетото решение по т.1 в частта, в което е –
„таксата за поддръжка и охрана не се променя и остава, както досега определената в размер
на 8,40 евро на кв.м.“, поради което същото следва да бъде отменено, а обжалваното
решение на НРС следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на взетото решение от ОС на ЕС по т.4 въззивният съд намира за
основателни оплакванията на ищците за неговата незаконосъобразност. От протокола на ОС
е видно, че по т.4 от дневния ред – „Определяне размера на паричните вноски за управление
и поддръжка на общите части 2019-2020 г.“ на събранието е взето следното решение:
„Възнаграждението на управителя за дейността му да бъде в размер на 8976 лв. за 2020 г.,
определено на база планираната минимална работна заплата за страната, като според броя
на самостоятелните обекти в сградата всички собственици трябва да заплащат за апартамент
/самостоятелен обект/ по 179.52 лв. или 92 евро и заплащането да става до края на м.януари
9
на всяка текуща година, като таксата ще се събира от управителя“. Следователно, в случая
са установени твърденията на ищците за нарушение на чл.16, ал.3 ЗУЕС, тъй като на
процесното ОС е разгледано и взето решения по т.4, което не е било включено в
предварително обявения дневен ред с поканата за свикване на събранието. Ето защо, взетото
от ОС на ЕС решение по т.4 е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а решението на
НРС следва да бъде потвърдено в тази част.
Не се споделят от съда оплакванията в исковата молба за незаконосъобразност на
взетите решения по т.5, т.6 и т.7 от дневния ред. В решението по т.5 е прието таксата за
фонд „Ремонт и обновление“ да не се променя като процентно съотношение и да остане
както досега 2 % от минималната работна заплата съобразно идеалните части от общите
части на отделните собственици, като е описана и схемата на изчисление на конкретната
сума за всеки отделен собственик, като таксата да се заплаща до края на м.януари за всяка
текуща година. Противно на твърденията на ищците, в случая с взетото решение не е
определено еднократно плащане на таксата, а крайният срок на плащането й – до края на
м.януари, поради което не е налице твърдяното нарушение на законовото изискване за
ежемесечно събиране на вноските за фонд „Ремонт и обновяване“. Освен това, дори и да
беше определено еднократно плащане, това по никакъв начин не препятства възможността
на собствениците да заплащат дължимата такса на месечни вноски и не води до
незаконосъобразност на взетото решение на това основание. Липсва нарушение и на
нормата на чл.50, ал.2, т.1 ЗУЕС. Видно е, че вноската е определяема и механизмът за
изчислението й е посочен в решението – 2 % от минималната работна заплата съобразно
идеалните части от общите части на отделните собственици. Ето защо, решението по т.5 от
дневния ред не е незаконосъобразно. Не се установява от съда незаконосъобразност и на
решението по т.6 за избор на Никола Петров за управител на ЕС. В тази връзка,
неоснователно се твърди от ищците, че е трябвало първо да се прекрати мандата на
предишния управител, тъй като с избирането на нов се стигало до това ЕС да има двама
управители. Съгласно чл.19, ал.2 ЗУЕС, управителят се избила за срок до две години, а
нормата на чл.21, ал.2 постановява, че управителят продължава да изпълнява функциите си
до избора на нов управител. Следователно, с избора на новия управител се прекратяват
правомощията на предходния управител, поради което не е необходимо вземането на
нарочно решение за прекратяване на неговия мандат и липсата на такова решение не
опорочава взетото решение по т.6 за избора на Никола Петров за управител на ЕС.
Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на решението по т.7 от дневния ред,
доколкото не е взето решение за избор на Контролен съвет на ЕС. Ето защо, обжалваното
решение на НРС следва да се отмени като неправилно в частта за отмяна на горните
решения на ЕС на ОС.
С оглед изложените съображения, настоящият съд намира, че БРС е постановил
частично неправилно и незаконосъобразно решение. Ето защо, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която е уважен иска по чл.40 ЗУЕС за отмяна
на решенията по т.1 (без частта за определяне на таксата за поддръжка от 8.40 евро на кв.м.),
10
т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7, приети на проведеното на 11.07.2019 г. ОС на ЕС и вместо него
въззивният съд да постанови ново решение, с което предявеният иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС да
бъде отхвърлен в тази част. В останалата обжалвана част, с която са отменени решенията по
т.1 в частта за определяне на таксата за поддръжка от 8.40 евро на кв.м. и по т.4,
постановеното от НРС решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и с оглед частичната основателност на иска и на
въззивната жалба, съдът намира, че разноските следва да останат за страните така, както са
направени.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260041/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 822/2019 г. по
описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА , с която са отменени като незаконосъобразни решенията
по т.1 (без частта за определяне на таксата за поддръжка от 8.40 евро на кв.м.), т.2, т.3, т.5,
т.6 и т.7, взети на проведено на 11.07.2019 г. Общо събрание на Етажната собственост на
сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с идентификатор 51500.507.567.1, обективирани в
протокола, подписан от Никола Стойчев Петров в качеството му на председател и от М. Б. в
качеството й на п., КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. А. З. и А. Е. Б., двамата
граждани на Р. Ф. и със съдебен адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Александър
Стамболийски“ № 5, ет.3, ап.5 – чрез адв.Милатов, иск с правно основание чл.40, ал.1
ЗУЕС за отмяна на решенията по т.1 (без частта за определяне на таксата за поддръжка
от 8.40 евро на кв.м.), т.2, т.3, т.5, т.6 и т.7 , взети на проведено на 11.07.2019 г. Общо
събрание на Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с
идентификатор 51500.507.567.1, обективирани в протокола, подписан от Никола Стойчев
Петров в качеството му на председател и от М. Б. в качеството й на п..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260041/24.02.2021 г., постановено по гр.д.№
822/2019 г. по описа на РС-Несебър, в останалата обжалвана част, с която на основание
чл.40, ал.1 ЗУЕС е отменено решението по т.1 в частта за определяне на таксата за
поддръжка от 8.40 евро на кв.м. и решението по т.4, взети на проведено на 11.07.2019 г.
Общо събрание на Етажната собственост на сграда „Кот Дазур“, к.к.Слънчев бряг, с
идентификатор 51500.507.567.1, обективирани в протокола, подписан от Никола Стойчев
Петров в качеството му на председател и от М. Б. в качеството й на п..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12