Р Е Ш Е Н И Е № 165
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 20.05.2019 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от деветнадасети
април през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг. дело №171 описа на
ПАС за 2019 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК.
Обжалва се постановеното решение
№587 от 18.12.2018 г. по търг.дело №38/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З..
С обжалваното решение са
отхвърлени исковете по чл.627 от ТЗ срещу
З. М. К. , А.Д.А. и И.Д.А., в
качеството им на наследници на бившия управител на дружеството Б. **** ООД,ЕИК *********,
да заплатят всеки един от тях по
23 120,22 лв. обезщетение за вреди, съставляващи по 1/3 ид.ч. от общия размер на вредите от
69 360,66 лв., претърпени от С. Р. Б., действащ като ЕТ с наименование Х.-С.
Б., вследствие неизпълнението на задължението на Д. А. К., като управител на Б. **** ООД, за
заявяване по чл.626,ал.1 от ТЗ, довело до невъзможност за получаване на дължими
суми по търговски сделки в общ размер
69 360,66 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 22.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Недоволни от така постановеното
решение са останали жалбоподателите П.И.Б.
, Д.С.Б. и Х.С.Б., конституирани като
ищци в качеството им на законни наследници на починалия в хода на
производството С. Р.
Б., действащи чрез пълномощника си адвокат
Н.М., като са подали въззивна жалба срещу него.
Считат,
че така постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Не са съгласни с изводите на първоинстанционния
съд за липса на причинно следствена връзка ,като елемент от фактическия състав
на чл.627 от ТЗ. На следващо място, не са съгласни с изводите в решението във връзка с
настъпването на падежа, като считат,че
са обективно неверни. Изложили са съображения , че не е направен коментар в
мотивите на решението на събраните гласни доказателства и на изпълнителните
дела, като са развили подробни доводи в тази връзка,че не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства.
Молят да се отмени обжалваното
решение, след което се постанови друго, с което
да се уважат претенциите им. Претендират направените разноски.
Ответниците
З. М. К. , А.Д.А. и И.Д.А. са
представили отговор, в който посочват , че не са съгласни с оплакванията във
въззивната жалба, като излагат съображенията си за това.
Молят да
не се уважава въззивната жалба и да се потвърди постановеното решение.
Претендират разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като се запозна
с акта , предмет на въззивно обжалване , както и със събраните по делото
доказателства , намери за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена в законноустановения двуседмичен срок за обжалване от надлежна страна
и срещу подлежащ на обжалване валиден съдебен акт.
Исковата молба е
подадена от С. Р. Б.,
действащ като ЕТ с наименование Х.-С. Б., починал в хода на производството , образувано по нея. Поради
това са конституирани като ищци неговите законни наследници – жалбоподателите
по въззивното дело.
В исковата молба се твърди , че ответниците
са законните наследници на Д. А. К., управител на Б. **** ООД,
че дружеството Б. **** ООД е длъжник на ищеца с установени
вземания по основание и размер, че е обявена неплатежоспособността на това
дружество с начална дата 01.08.2007 г.
съгласно решение №396 от 22.12.2016 г. по т.д.№251/2016 г. по описа на Окръжен
съд С.З. и е открито производство по несъстоятелност,длъжникът е обявен в
несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание
чл.632 от ТЗ .
Твърди
се, че до смъртта си на 16.04.2010 г. Д. А.
К. е бил управител на Б. **** ООД, че неговите наследници са приели наследството, че отговарят за
пасивите на наследството-всеки за частта, която е наследил.
Ищецът
посочва , че е кредитор на Б. **** ООД по търговски сделки за доставка, като вземанията
му са установени по ч.гр.дела №№**,**,** и ** по описа на Районен съд Г. и
образувани въз основа на изпълнителни листове по тях изпълнителни дела при ЧСИ К.
А.,рег.№*** на Камарата на ЧСИ. След като вземанията не са погасени,вкл. и по
образуваните дела, пристъпил към
завеждане на производство по несъстоятелност.
Посочва
се , че длъжникът не е обявявал ГФО след пререгистрацията си през 2008 г.,
както и че е натрупал публични задължения.
Счита се,
че неполучаване на дължимите суми в общ размер
69 360,66 лв., която сума представлява сбор от сумите по изпълнителните
листове , издадени по посочените ч.гр.д., както и е установена от съда по
несъстоятелността, представляват вреди,
както и че са налице предпоставките на чл.627 от ТЗ. Съществува пряка причинна
връзка между неплащането на доставките
от една страна, и настъпилата по-късно
неплатежоспособност, от друга страна, и обективна невъзможност за удовлетворяване на
кредитора,от трета страна, като се посочват следните обстоятелства: към периода
2009 г. двамата управители на дружеството спорили,били в дела и отлагали
плащането, в един момент започнали да се обвиняват за изнасяне на машините и
производствените съоръжения, които изчезнали, така разпиляването на имуществото
на дружеството, съчетано с бездействие на управителите му да обявят неплатежоспособността му, са вредоносно съчетание от действия и
бездействия, които като пряка последица се явяват причина на неудовлетворяване
на вземанията му за извършени търговски сделки-доставки на суровина , вложена в
производството на длъжника.При изпълнение на задълженията им за обявяване на
неплатежоспособност и съхраняване на машините и съоръженията, щеше да е налице имуществото за удовлетворяване. Счита
, че искът е допустим с оглед фазата,в
която се намира производството по несъстоятелност, че са изчерпани способите за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност.
Ответниците не са съгласни с
исковата молба. Считат, че е недопустима , евентуално – неоснователна. Позовават
се на висящо производство по несъстоятелност,в което все още съществува възможност за
удовлетворяване,ако се внесат разноски за продължаване на производството по
несъстоятелност и считат,че не са изчерпани способите за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност.
Ако не се приеме тази теза за
недопустимост, считат,че не са налице предпоставките за основателност на
иска-не са налице виновно бездействие от страна на управителя, нито причинна
връзка между бездействието и настъпилите вреди , не е доказан размерът на
вредите,като развиват съображенията си за това.
Позовават се
взети решения на общо събрание на съдружниците от 20.09.2004 г. за
освобождаване на Д. А. К. като управител
на дружеството и за изключването му като съдружник, на предявен от негова
страна иск по чл.74 от ТЗ, който е отхвърлен. След приключване на съдебното
производство той е заличен като управител на 04.09.2009 г., което обстоятелство
е вписано в Търговския регистър. През периода от изключването му като управител 20.09.2004 г.
до 04.09.2009 г. бил лишен от достъп до
управленска дейност и търговските книги на дружеството, не бил запознат с финансовите
дела на дружеството.
По отношение на претендирания размер
считат , че не е доказан, тъй като установената сума в производството по
несъстоятелност в решението за откриване на производство по несъстоятелност не
се ползва със сила на пресъдено нещо и
вземанията не за предявени в производството по несъстоятелност.
Относно причинно следствената
връзка, счита, че няма такава, тъй като вземанията са възниквали през 2004 г., делата
за тях са образувани през 2009 г., като през това време ищецът бездействал,
като не е пристъпил към събиране на тези
вземания. Считат и ,че заявяването на
тези обстоятелства е следвало да се извърши до 01.09.2017 г., поради което е
проявена незаинтересованост. Не са изчерпани способите за удовлетворяване.
Подадена е допълнителна искова
молба, в която се твърди, че искът не е преждевременно предявен, като
ответниците не са посочили и ангажирали доказателства за наличие на имущество
от което той да се удовлетвори. Твърди , че качеството на управител на К.
продължава до 2009 г. Твърди,че между двете дружества съществуват интензивни
търговски отношения, като процесната сума е неплатен остатък от дължимите суми,
произтичащи от множество доставки на пясък. Не е налице бездействие. Позовава
се на многобройни извънсъдебни способи за убеждаване на К. за доброволно плащане.
В допълнителния отговор се поддържа
тезата за неоснователност на исковата претенция. Посочва се , че наследодателят
им е починал на 16.04.2010 г., че има още един управител и съдружник в
дружеството и не настъпва правоприемство
в членствените правоотношения на починалия съдружник по силата на
наследяването,поради което не отговарят
за действията и бездействията на наследодателя им,не са носители на правното задължение, за да носят
отговорност по чл.627 от ТЗ.
За установяване на твърденията си страните са
ангажирали писмени доказателства, вкл. са приложени гр.д.№72/2009 г. по описа
на РС Г. и пет изпълнителни дела, посочени в исковата молба.
От
гражданското дело се установява, че то е
прекратено, като към него е приложено заповедно производство - ч.гр.д.№56/2009
г. на РС Г. , в която се съдържа влязла в сила заповед за изпълнение № 362 от
28.09.2009 г. по чл.410 от ГПК за сумата 23 401,20 лв., произтичаща от
фактури с № 56 от 16.03.2004 г. и №61 от 31.03.2004 г., ведно със сумата
15 506 лв. законна лихва за забава
и 778,15 лв. разноски за ДТ. Исковото и
заповедното производство касаят една и съща претенция.
От изпълнителните дела се установява
следното:
- изп.д.№***/**** се отнася за изп.лист по
гр.д.№72/2009г. за 1778,15 лв. разноски,прекратено е на основание
чл.433,ал.1,т.5 от ГПК,
- изп.дело
№***/**** г. се отнася за изп.лист по
гр.д.№71/2009 за сумата от 9 600 лв. по фактура №158/07.12.2004
г.,ведно с обезщетение за забавено плащане 5 420 лв. и 1154,04 лв.
разноски ,
-изп.дела №****/****, №****/**** и №****/****
са въз основа на обезпечителна заповед, прекратени са на отпаднало основание и
липса на издаден изп.лист.
Приложен е и изп.лист по
гр.д.№70/2009 за сумата 6 576 лв.
по фактура №2 от 31.03.2004 г.,ведно с обезщетение за забавено плащане
4 280 лв. и 867,12 лв. разноски.
Няма спор, че по молба на ищеца
е образувано т.д.№251 /2016 г. по описа
на ОС С.З. за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника Б. **** ООД, че с решение №396 от 22.12.2016 г. по
делото е обявена неплатежоспособността на това дружество с начална дата 01.08.2007 г., открито е производство по
несъстоятелност, длъжникът е обявен в несъстоятелност и производството по
несъстоятелност е спряно на основание чл.632 от ТЗ . Към настоящия момент е
постановено решение №20 от 09.01.2018 г.
за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на
търговеца-длъжник на основание чл.632,ал.4 от ТЗ.
Няма
спор, че ответниците са наследниците на починалия Д. А. К., че наследодателят им е бил
управител и съдружник в дружеството, че не е
заявявал обстоятелства по реда на чл.626 от ТЗ.
От
страна на ответниците са приложени
протокол от общо събрание на съдружниците на дружеството от 20.09.2004
г. и две съдебни решения по т.д. №890/2005 г. на ПАС, отменено с решение №35 от
04.02.2008 г. по т.д.№589/2007 г. на ВКС, с предмет по чл.74 от ТЗ. Взетите решения на 20.09.2004
г. за освобождаване на Д. А. К. като
управител, поради действия, с които
нарушава задълженията си като управител и противоречащи на интересите на
дружеството,както и изключването му като съдружник , не са отменени.
По
искане на ищеца са приложени налични
годишни данъчни декларации на Б. ****
ЕООД за 2004 г., 2005 г.,2006 г. и 2007 г., както и на Б. ООД за 2006
г.,2007 г.,2008 г. ,2009 г. Данъчната регистрация на Б. **** ЕООД е от 10.07.2001 г. и е прекратена на
19.01.2018 г. От централизираната база данни по ЗКПО се съдържат данни за
2004,2005 и 2006 г., като през 2006 г. е отразена счетоводна печалба, а през
2004 и 2006 г. – счетоводна загуба. От приложените данъчни декларации за
посочените години се установява , че същите са подадени от Д. А. К.,като
управител на дружеството , чрез пълномощник. Същият е подавал данъчни декларации и за Б. ООД за посочените
години.
Назначена
и изслушана по делото по искане на ищеца е ССЕ за счетоводни задължения на Б.
**** ЕООД към ищеца,размер и основание,за счетоводни действия във връзка със
събиране на задълженията и какви суми са постъпвали, която е изготвена по данни
от счетоводството на ищеца и Търговския регистър, без предоставени данни от
ответниците.
Видно
от констатациите на вещото лице , които съдът
възприема като обективни и компетентни, счетоводното задължение е
16 176 лв. по фактури №2 от 31.03.2004 г. на стойност 6 576 лв.
и №158 от 07.12.2004 г. на стойност
9 600 лв.,които фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца. По отношение на тях са предприети действия за събирането им, но не са открити
счетоводни отразявания за тези действия.
На
база тези констатации се потвърждава размерът на присъдените главници, посочени
в приложените изпълнителни листове и образувани въз основа на тях дела,
посочени по –горе в мотивите.
По
искане на страните са допуснати до разпит по двама свидетели. Разпитан е само
един свидетел , доведен от ищеца , а именно свидетелят П. К. П.. Видно от показанията му, той е
служител при ищеца,оператор Пресевна
инсталация от м.май 2004 г.“Доколкото бях запознат,когато започвах работа , те
са имали нещо неуредено,след това си плащаха, после пак имаше етапи на
неплащане.Б. ми е казвал,че като крайна мярка трябва да се стигне до съда,за да
си оправят сметните.Изпитвахме затруднения във връзка със забявяне на
заплатите, при запитване на работодателя ни каза,че изпитва трудност при събиране
на парите“.
На
база така събраните доказателства следва да се
прецени допустимостта и
основателността на предявения иск по чл.627 от ТЗ , съгласно който при
неизпълнение на задължението за заявяване на неплатежоспособност или свръхзадълженост,
лицата по чл.626,ал.2 отговарят солидарно пред кредиторите за вредите,
причинени от забавата.
Така
уредената отговорност за вреди от
незаявявяне на неплатежоспособност представлява сложен фактически
състав. На първо място включва установяване на неплатежоспособност или свръхзадълженост,
както и началната дата на това състояние.
От
доказателствата по делото е видно, че е установена неплатежоспособността на дружеството
Б. **** ЕООД с решение на съда по несъстоятелността №396 от 22.12.2016 по т.д.№251/2016 по описа на ОС С.З., както и
е обявена началната дата на това състояние 01.08.2007 г. Решението е влязло в
сила, като с него е открито и
производство по несъстоятелност,длъжникът е обявен в несъстоятелност и е спряно
производството по делото на основание чл.632 ,ал.1 от ТЗ, тъй като наличното
имущество е недостатъчно за покриване
началните разноски на производството. В хода на настоящото производство е
постановено решение №20 от 09.01.2018 г., с което е прекратено производството
по несъстоятелност на длъжника и същият е заличен от Търговския регистър.
Решението е влязло в сила на 17.01.2018 г. Не се е пристъпило към фазата по
предявяване на вземанията на кредиторите и няма приети и одобрени вземания на
кредиторите на длъжника по смисъла на закона. Производството по несъстоятелност
реално не се е развило.
На следващо място следва да няма направено искане от лицата по
чл.626,ал.2 от ТЗ в 30 дневен срок от
момента , в който стане неплатежоспособен или свръхзадължен. В случая не
се установява в този срок, считано от 01.08.2007 г., да е отправено искане за
обявяване в несъстоятелност. Налице е сезиране
на съда по несъстоятелността и образуване на производство по
несъстоятелност през 2016 г.
На следващо място задължените лица за
заявяване на неплатежоспособност , какъвто е настоящият случай, са лицата по
чл.626,ал.2 от ТЗ . Те са предвидени в закон и това са длъжника ,негов
наследник, орган на управление или представител,съответно ликвидатор. Няма
данни тези лица да са изпълнили задължението си. Към 01.08.2007 г. дружеството Б.
**** ООД е имало вписани двама управители ,действащи заедно и поотделно,единият
от които Д. А. К.. Той е бил вписан като управител до 07.04.2009 г.съгласно публичната информация на Търговския регистър.
Обстоятелството, че е бил освободен като управител в дружеството , е от
значение от момента на вписването му в Търговския регистър по силата на
чл.140,ал.4 от ТЗ. Ответниците по делото са неговите законни наследници,които
са приели наследството му без опис. Същите отговарят за имуществените задължения на техния
наследодател в качеството му на управител, като орган на управление. В тази
връзка са неоснователни доводите на ответниците в допълнителния отговор, че не
носят отговорност , поради липса на членствено правоотношение. В случая то няма
значение. Лицата по чл.626,ал.2 носят солидарна отговорност. В случая
отговорността е на двамата управители и по силата на чл.122 от ЗЗД, уреждащ
правата на кредитора при солидарна отговорност, той може да предяви иска си
срещу когото и да е от солидарните длъжници.
На следващо място, установява се вредата
и нейният размер ,както се твърди в исковата молба, която е налице съгласно
данните от приложените изпълнителни
листове и ССЕ.
Настъпилата вреда следва да е в причинна връзка с незаявяване
на неплатежоспособността. В случая вредата се идентифицира с непогасено вземане на ищеца. Вземането е
възникнало през 2004 г., произтича от доставки по фактури , издадени през 2004
г., установено е със съдебни процедури през 2009 г. Образувани са изпълнителни
дела и се е пристъпило към събирането, като не е постигнат резултат-делата са
прекратени, поради липса на имущество за удовлетворяване. След това през 2016
г. е инициирано производството по
несъстоятелност по молба на кредитор-ищецът по делото. Ищецът не е имал
възможност да предяви вземането си и да
се удовлетвори в производството по несъстоятелност, поради липса на имущество.
Така установява се, че към началната дата на неплатежоспособност 01.08.2007 г.
възникналото вземане не е удовлетворено. Това не е станало и в резултат на
образуваните съдебни процедури и
изпълнителни дела, както и в последващото производство по несъстоятелност.
Установява се ,че към 2006 и 2007 г.
дружеството Б. **** ООД е декларирало отрицателен финансов резултат, било е на
загуба. Установява се, че е имало активи-машини и транспортни средства, които
са амортизирани, съгласно годишните данъчни декларации по ЗКПО за периода 2004-2007 г. Няма пълни данни за
съществуващите активи през този период.
Не се установява твърдяното разпиляване
на имущество в исковата молба , нито от представените писмени доказателства ,
нито от показанията на разпитания
свидетел.
При така установената фактическа
обстановка не се установява,че вредата е
възникнала в резултат от незаявяването на неплатежоспособността по
чл.626 от ТЗ от управителя Д. К. и той виновно да е бездействал за това. Вземанията
към дружеството са възникнали три години преди датата на неплатежоспособност. Дори
да е налице заявяване на посоченото състояние, при неустановено имущество и
разпиляване към 01.08.2007 г. ще се достигне до същия резултат на неудовлетвореност. При положение , че липсва
причинна връзка между вредата и
незаявяването на неплатежоспособност от длъжника в определения от закона срок, че
не се установява виновно бездействие на
наследодателя на ответниците, не е налице
пълният фактическият състав на чл.627 от ТЗ и ответниците не следва да отговарят
по този ред. До този краен извод е достигнал
окръжният съд, като е отхвърлил иска. Ето защо , неговото решение следва
да бъде потвърдено, като въззивната жалба се остави без уважение.
По отношение на разноските:
С оглед
резултата на делото ,претенцията на ответниците е основателна и следва да се
уважи , като жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените
разноски за въззивното производство в размер на 6000 лв. съобразно приложен
списък по чл.80 от ГПК и договор за правна помощ,имащ и характер на разписка за
плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното решение
№587 от 18.12.2018 г. по търг.дело №38/2017 г. по описа на Окръжен съд С.З..
Осъжда П.И.Б.
, Д.С.Б. и Х.С.Б. да заплатят на З. М. К. , А.Д.А. и И.Д.А.,направените
разноски за въззивното производство в размер на 6000 лв.- по 2000 лв. на всеки
един от тях.
Решението е неокончателно и подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.