М       О         Т         И         В         И

 

КЪМ ПРИСЪДА № 146/13.11.2018 год. по НОХД № 1057/2017 год. по описа на СлРС, изготвени на 08.01.2019 год.

 

РП-Сливен е внесла против подсъдимия Г.Г.Й. обвинителен акт за престъпления по чл. 343Б, ал. 2  от НК и по чл. 270, ал. 1 от НК.

В с.з. прокурора поддържа обвиненията срещу подсъдимия Й. така както са предявени, предлага за извършеното престъпление по чл. 343Б ал. 2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от 2 години,  което да изтърпи при първоначален общ режим, глоба в размер на 700 лева,  както и лишаване от право да управлява МПС  за 2 години. За извършеното деяние по чл. 270  ал. 1 от НК предлага наказание лишаване от свобода за срок от 1 година,  което да изтърпи при първоначален общ режим. На основание чл. 23 от НК на подсъдимия да бъде наложено общо наказание,  а именно лишаване от свобода за срок от 2 години,  което да изтърпи при първоначален общ режим и към което да бъдат присъединени лишаване от право да управлява МПС  за срок от 2 години и глоба в размер 700 лв. Моли също така да се приведе в изпълнение и наказанието по НОХД № 8/2017 год. по описа на РС - Нова Загора.

Разпитан в с.з. подсъдимия Й. не се признава за виновен по повдигнатите обвинения  и дава  подробни обяснения.

Защитникът на подсъдимия моли съда да признае неговия подзащитен за невинен по повдигнатите  от РП-Сливен обвинения.

Гражданско правни претенции не са предявени, респективно не са приети за съвместно разглеждане.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият  Г.Г.Й. е осъден със Споразумение № 5/17.01.2017 г. по НОХД № 8/2017 г. на РС - Нова Загора, в сила от 17.01.2017 г., за извършено от него престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от седем месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изтърпяване за срок от три години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС" за срок от една година и „глоба" в размер на 150 лева. Свидетелството за управление на МПС на подс. Й. с № *********, издадено от ОД МВР - Сливен, му било възстановено на 04.07.2017 г., и същото било валидно до 11.07.2017 г.

Подсъдимият Й. и св.  Р.Д. ***. Двамата отглеждали домашни животни-кози.

На 27.07.17 г. вечерта подс. Й. и св. П. Петков пиели бира в дома на подсъдимия. Около 20.00 часа в дома на подс. Й. отишъл св. Д., който бил много ядосан, защото му ги нямало две кози, попитал подсъдимия къде е ключът за колата, а подс. Й. му казал, че е в колата. Св.Д. отишъл до автомобила, марка Фиат, модел „Браво” с рег. № СН 1956 ВН, запалил двигателя и тогава подс. Й. му извикал „стой, стой” и му казал, че ще отиде с него, заедно да потърсят козите, за да не направи сам някоя беля. Двамата потеглили с автомобила, като управлявал св. Д., а подс. Й. се возел на мястото до водача. Първо отишли до техен общ познат - св. К. Куртев, който също отглеждал животни и видели, че липсващите кози ги няма. След това тръгнали към къшлите, като отново управлявал св. Д. и се оглеждал за животните, които търсели. По едно време подс. Й. казал на св. Д., че има полицаи и тогава св. Д. ги видял на огледалото за задно виждане, като видял също, че се качват в служебната кола.   

По същото време свидетелите Н.И.К., А.Г.Д. и С.Й.С. - служители в РУ МВР - Твърдица, се намирали в района на кръстовището на улиците „Христо Ботев" и ул. „Партизанска" в с. Сборище, общ. Твърдица. Същите участвали за времето от 20.00 ч. до 22.00 ч. в утвърден план за провеждане на СПО по противодействие на конвенционалната престъпност в населените места, в които няма постоянно полицейско присъствие. Около 20.40 ч. на 27.07.2017г. тримата свидетели забелязали, че към тях по ул. „Христов Ботев" се движело МПС, което според тези свидетели криволичело. Тогава св. С. със „стоп-палка" подал сигнал на водача на автомобила да спре, за да му бъде извършена проверка. Водачът на автомобила, св. Д., не изпълнил полицейското разпореждане и не спрял, а преминал покрай св. С., който твърди, че се е дръпнал назад, за да не бъде ударен. В същото време, водачът изфорсирал двигателя на автомобила и завил надясно по ул. „Партизанска". Докато автомобилът преминавал покрай полицейските служители, св. К., който по негови твърдения, бил на около 2-3 м от него, разпознал водача му, а именно подс. Г.Й.. Автомобилът, който по твърдения на св. К. бил управляван от подс. Й., бил „Фиат Браво" с рег. № СН 1956 ВН. Останалите двама полицейски служители, свидетелите Д. и С. видели, че на предната дясна седалка в моторното превозно средство се возел пътник, облечен с червена тениска, когото в момента не разпознали. Свидетелите Д. и С. веднага се качили в служебния автомобил и последвали автомобила „Фият Браво” с рег. № СН 1956 ВН.

След като свидетелите Д. и С. потеглили след собствения на подс. Й. автомобил, св. С. включил светлинен и звуков сигнал за спиране на автомобила, но водачът продължил движението си. Св. Д. се изплашил от това, че полицейските служители са тръгнали след управлявания от него автомобил, защото знаел, че няма свидетелство за управление на МПС, завил на дясно и продължил към домът си, към който водела една глуха уличка, влязъл в нея и спрял автомобила. Слязъл от колата и решил да прескочи оградата, за да отвори вратата и да вкара в двора колата. Започнал да се качва по оградата, но през това време пристигнали полицаите, свалили го от оградата, поставили го на земята, а с поставянето му на земята му поставили белезници. На земята бил поставен и подс. Й., който бил на 3-4 метра от колата и на него също били поставени белезници. След около 5-6 минути свидетелите А. Д. и С. С. се обадили на св. Н. К., че са ги заловили, за който се твърди от полицейските служители и от него самия, че е тръгнал към дома на подсъдимия Й.. След като задържали лицата уведомили и ОДЧ при РУ МВР — Твърдица. Поискали съдействие от колегите им от група „Пътен контрол”. На място дошъл св. М.Й.М. - полицейски инспектор „Пътен контрол" при РУ МВР –Твърдица, на който било казано, че подс. Й. е управлявал автомобила. Св. Д. през това време заявил, че той е управлявал автомобила, а не подс. Й., но това не било протоколирано никъде, а на св.  Д. полицаите казали „не се обяснявай”. На подс. Й. била разпоредена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7410" АRSМ 0113, при което уредът отчел 1,73 на хиляда концентрация на алкохол в издишания от него въздух.

За констатираното, св. М. съставил АУАН Серия Г № 525754/27.07.2017 г. на подс. Й., който през цялото време казвал, че не той е управлявал и подписал акта с възражение, че не е управлявал автомобила. Издаден му бил талон за медицинско изследване. Подсъдимият бил откаран в ЦСМП - гр. Сливен, където дал кръвна проба за изследване по надлежния ред. Св. Д. бил накаран да подпише акта за установяване на административно нарушение в качеството му на свидетел, за това че подс. Й. управлява процесния автомобил след употреба на алкохол, а не той, след което бил освободен. На другия ден бил накаран да даде показания в тази посока, като му било казано, че ако не свидетелства, затова че Г.Й. е управлявал автомобила ще го вкарат в затвора и там ще го направят жена.

Видно от заключението на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество, отразено в Протокол № 233/31.07.2017 г. на НТЛ при ОД МВР - Сливен, в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс. Й., се доказва наличието на етилов алкохол с концентрация 1,71 на хиляда.

Подсъдимият Г.Г.Й. е бълг.гражданин, със средно образование, неженен, работи, осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети поотделно и в тяхната съвкупност.

 Съдът кредитира заключенията по изготвените химическа, съдебно техническа и лицево- идентификационна експертизи, които не са  оспорени и от страните, а няма и основания да се съмнява, че те са изготвени по знания и съвест от съответните експерти. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели: Р. Д., П. Петков, К. Куртев, А. П., З. З. и Р. А., защото те са подробни и взаимнодопълващи се. Съдът кредитира и показанията на св. И. И., но отчита факта, че той не е очевидец на случилото се , а неговите показания са базирани на разказите на подсъдимия и св. Д.. Съдът не кредитира показанията на св. Н. К. в частта, в която твърди, че подс. Й. е управлявал процесния автомобил, защото тези показания не могат да бъдат проверени. Единствено той е казал, че е разпознал лицето, което е шофирало, но неговите показания съдът намира за неубедителни, недоказани и поради факта, че свидетелите Д. и С. са спрели зад управлявания от св. Д. автомобил, след като подсъдимият и св. Д. са били излезли вече от него и няма как да се видели, кой, от коя страна на автомобила излиза. Съдът не кредитира показанията на св. А. Д. в частта, в която твърди, че подс. Й. е управлявал автомобила, защото е слязъл от шофьорското място. Съдът не кредитира и показанията на св. С. С. в частта, в която твърди, че „подсъдимият е слязъл от шофьорското място”. Показанията на двамата полицейски служители в тази им част се разминават с показанията на свидетелите П. Петков, К. Куртев, А. П. и Р. Д..

Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия и ги кредитира като годно доказателствено средство, а не като средство за защита, тъй като същите са последователни и съвпадат с показанията на свидетелите Р. Д., П. Петков, К. Куртев и А. П..

Съдът кредитира писмените доказателства: Справката за съдимост на подсъдимия, характеристичната справка, декларация за семейно и материално положение, три броя формуляри на длъжностни характеристики и план за провеждане на СПО. Съдът не кредитира АУАН № 525754/27.07.17 г., защото приема, че в него като свидетел се е подписал Р.Д., а той е заявил, че е управлявал процесния автомобил.  

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита, че подс. Й. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343Б, ал. 2 от НК, тъй като по делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, чрез които подсъдимия да бъде обвинен в извършване на цитираното по горе престъпление, а именно на 27.07.17г. в с. Сборище, общ. Твърдица, по улица „Христо Ботев” в близост до кръстовището с ул. „Партизанска” да е управлявал МПС-лек автомобил „Фият Браво” с рег. № СН 1956 ВН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.71 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта.

За да е налице престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК от обективна страна следва да се установи по несъмнен начин, че деецът е управлявал моторно превозно средство след употреба на алкохол, при това с концентрация на алкохол в кръвта си над допустимите от закона граници, които в конкретния случай са над 1.2 на хиляда, след като това лице е осъдено с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1 на чл. 343б от НК .

Безспорни доказателства, за това че именно подс. Й. е управлявал процесното МПС на 27.07.17г. в с. Сборище, общ. Твърдица, с концентрация на алкохол в кръвта си в инкриминирани размери, в хода на съдебното следствие по настоящото дело, не бяха събрани.

Установи се по несъмнен начин, че подсъдимият Й. на този ден е бил в дома си  и е пиел бира със св. Петков. При тях е отишъл св. Д., притеснен, че му липсват две кози, с нуждата да ползва колата на подс. Й., за да ги потърси. Малко преди да приведе процесния автомобил в движение, при него се е качил подс. Й. и се отправили към св. К. Куртев, който също се е занимавал с животновъдство. След това се отправили към къшлите, но видели полицейските служители и св. Д. се е отправил към дома си, за да скрие автомобила, който управлява. Там направил опит да прескочи оградата с цел да отвори вратата на двора, за да прибере автомобила вътре, но не успял, защото бил задържан от полицаите, които пристигнали след няколко минути. Подс. Й. също не бил заварен в автомобила, когато са пристигнали служителите на реда, но са тествали именно подс. Й. за употреба на алкохол, защото св. К. им казал, че той управлява автомобила. От обвинителния акт става ясно, че единствено св. Н. К. твърди, че е разпознал водача на автомобила. Този свидетел  казал на свидетелите А. Д. и С. С., че автомобила го управлява подс. Й.. Свидетелите Д. и С. видели докато автомобила преминавал покрай тях, че в него има две лица, облечени с червена и тъмна фланелки. По -късно, след пристигането на полицаите на мястото, където е преустановил движението св. Д., подсъдимият и св. Д., вече не били в колата, за да констатират полицаите кой, от коя страна на колата е излязъл. В последствие, за да се докаже твърдението на св. К. се акцентира върху това, кой, с каква фланелка е бил облечен, но тези доказателства са противоречиви, защото св. А. Д. в показанията си твърди, че подс. Й. е бил облечен с червена тениска, а св. С. С., че Г. е бил с черна тениска. От друга страна няма как свидетелите Д. и С. да се видели, кой, от коя страна на процесната кола е излязъл, защото те са пристигнали около две минути, след като е преустановено управлението на колата от св. Д. и след като подсъдимия и св. Д. вече са били излезли от автомобила. На практика цялото обвинение основно се гради на показанията на св. К., който твърди, че подсъдимият е управлявал автомобила и това са само негови възприятия. Но следва да не се забравя, че основен принцип в правото е, че един свидетел не е свидетел.  Не трябва обаче да се пренебрегва факта, че случващото се е станало надвечер, липсват убедителни доказателства на колко метра са били полицейските служители, когато е преминал покрай тях процесния автомобил и всеки може зрително да се заблуди. В конкретния случай през цялото време подсъдимият е заявявал, че не е управлявал автомобила. Свидетелят Д. си е признал, че е управлявал и това не е изградена в хода на съдебното следствие защитна теза, а се твърди от самото начало на задържането и в досъдебното производство, но това твърдение е игнорирано от доказателствената съвкупност. Никой не е взел предвид написаното, в АУАН № 88/27.07.2017 г., възражение от подс. Й., защото той като собственик на автомобила, който не е бил проверен при нормални обстоятелства, поради бягството на св. Д. от мястото на подадения със стоп палка сигнал, може да посочи лицето, което е управлявало, на това лице същата вечер са могли да му бъдат снети обяснения, а вместо това са го накарали да се подпише като свидетел в акта срещу подс. Й., а на другия ден са му били снети показания, които са в различна посока от твърденията му вечерта. Не става ясно, защо е бил задържан св. Д. и са му били поставени белезници, след като се твърди от полицейските служители, че не е управлявал той, следователно не е извършил престъпление и не е следвало да бъде ограничавано неговото предвижване. Отделно от това св. Д., бягайки се е насочил към домът си, с цел да скрие автомобила, който кара и е спрял на така наречената глуха уличка, която води към двора, където е искал да се скрие. Тези обстоятелства е могло да бъдат изяснени в досъдебната фаза с  допускането до разпит на свидетелите К. Куртев, А. П. и П. Петков, както е било поискано с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка.

 Така установената алкохолна концентрация обаче, не обуславя еднозначно отговорността на подсъдимия за инкриминираното деяние, тъй като сам по себе си този елемент от обективна страна на състава на престъплението не е свързан с останалите задължителни елементи, които изискват точно определена съставомерност на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, а именно отсъства фактът на управлението на МПС с алкохол в кръвта в инкриминираната величина и поради това е недоказан съществен елемент от обективната съставомерност на престъплението по чл. 343Б, ал. 2 от НК.

От анализа на доказателствата при това положение следва да се приеме безспорно, че Й. не е започвал да управлява МПС на 27.07.17г., респективно като достоверна следва да бъде възприета, описаната от подсъдимия фактическа обстановка пресъздадена от него в обясненията, дадени в хода на съдебното следствие, тъй като същата се подкрепя еднозначно и от останалите събрани по делото доказателства, които съдът кредитира. Твърденията на подс. Й., изложени както в обясненията му от досъдебното производство, така и в тези дадени пред съда са, че е употребил алкохол, но не е управлявал автомобила. Тоест налице е установеност на един отрицателен факт, че Й. е консумирал посоченото от него количество алкохол в посоченото от него време, но не е управлявал МПС. В същото това време обаче, този факт сам по себе си, при липса на други категорични доказателства от позитивен порядък е недостатъчен да обоснове признаването му за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд. Това е така, тъй като на първо място липсват категорични доказателства, които да установят, че подсъдимият е управлявал автомобила след като е употребил алкохол, относими към инкриминираното деяние. Вещото лице, изготвило лицево-идентификационната експертиза заключава, че при направената оценка на снимковите кадри се установило, че те са с ниско качество, което не позволява отграничаване на индивидуални признаци от външността, характеризиращи заснетите лица, по които да се извърши лицево- идентификационно изследване. Още повече от снимковия материал към това заключение се наблюдават не едно, а две лица облечени с фланелки, наподобяващи червен цвят.

 Твърди се от обвинението, че подсъдимият е казал на св. Д. да слязат от колата и да бягат през намиращата се в близост ограда на дома на св. Д.. Не  е логично подс. Й. да познава обстановката около и в дома на Д., за да направи подобно предложение. Подсъдимият в тази ситуация не е било нужно да създава версия, защото не е управлявал автомобила, за да изгради защитен план, с който да се противопостави на случилото се, а двамата не са имали и време, за да се наговорят.

С оглед на изложеното дотук Съдът намира, че от доказателствената съвкупност, очертаваща деянието на подсъдимия, не може да се направи единствения и категоричен извод, че с действията си подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК, съобразно предявеното обвинение.

 

По отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК Съдът счита, че подс. Й. не е осъществил от обективна и субективна страна състава и на това престъпление тъй като по делото не бяха събрани безспорни и категорични доказателства, чрез които подсъдимия да бъде обвинен в извършване на цитираното по горе престъпление, а именно на 27.07.17г. в с. Сборище, общ. Твърдица, по улица „Христо Ботев” в близост до кръстовището с ул. „Партизанска”, противозаконно да е пречил на орган на власт-мл. експерт Н. К., мл. инспектор А. Д. и мл. инспектор С. С.-служители на РУ-полиция, гр. Твърдица, да изпълняват задълженията си , регламентирани в ЗМВР и ЗДП /чл. 103 от ЗДП-„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”, чл. 165, ал. 2 от ЗДП-„При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби  имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз”/, и наруши задълженията си по чл. 170, ал. 4 от ЗДП-да окаже съдействие на контролните органи, като в качеството си на водач на МПС-лек автомобил марка „Фиат Брава” с рег. № СН 1956 ВН, не е спрял на подаден му сигнал за спиране със стоп палка, след което и на звуков и светлинен сигнал, подаден от водач на движещ се полицейски автомобил при предприето проследявате на управлявания от него автомобил, като продължи движението си.

Систематичното място на това престъпление в особената част на НК е в глава осма, раздел едно римско „Престъпления против реда на управлението”. Престъпленията от този раздел засягат функционирането на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Конкретно престъплението по чл. 270 от НК е резултатно. То има за последица създаването на някаква пречка за служебната дейност на органа на власт. Орган на власт - според чл. 93 от НК  това са служители, натоварени с упражняването на властнически функции, сред които е и правомощието да издават задължителни предписания.

На подс. Й. е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Според обвинението  подсъдимият с действията си –като избягал с процесния автомобил, противозаконно пречил на  тримата полицейски служители да изпълняват задълженията си по ЗМВР, като осуетил извършването на полицейска проверка. От обективна страна състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК предвижда наличието на няколко съществени съставомерни елементи: особено качество на лицето /лицата/, спрямо което се извършва действието-орган на власт по смисъла на чл. 93 от НК. Няма спор предвид събраните и не оспорени доказателства за длъжността на тримата свидетели, че същите работят и са в служебни правоотношения в системата на МВР и в този смисъл притежават и осъществяват функциите на орган на държавна власт. Като такива те разполагат с правомощия по ЗМВР да издават писмени и устни разпореждания до определен гражданин, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. С факта на не спиране на подаден му сигнал за спиране със стоп палка, след което и на звуков и светлинен сигнал на водачът, управлявания от него автомобил е продължил движението си, като не изпълнил възникнало за него задължение да спре. Изпълнителното деяние на престъплението, като определящ негов елемент, в състава  на чл. 270, ал. 1 от НК се изразява в „противозаконно пречене” и се осъществява, когато са създадени едно или повече препятствия за дейността на органа на власт да изпълни служебните си задължения, като също следва да се изрази в активни действия, които пречат, възпрепятстват органа да изпълни задълженията си. Достатъчно за съставомерността е, че е последвало бягство, което действително е осуетило навременното извършване на проверката. Факт е, че е налице активно действие от страна на водача на процесния автомобил, с което е поставил в невъзможност полицейските служители да приключат своевременно проверката и да реализират задълженията си. Предвид изложеното за настоящия съдебен състав са налице елементите от обективната страна на престъплението, осъществени от управлявалото автомобила лице.

Анализирайки събраните по делото доказателства съдът намира, че категорично не се доказа субективната страна на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК-действията да са извършени виновно, умишлено-подсъдимият да е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, да е предвиждал неговите обществено-опасни последици и да е целял настъпването им. За да постанови оправдателна присъда и по това обвинение съдът ще се позове на признаците на материалния закон. От разпоредбите на чл. 103 от ЗДП-„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания”, чл. 165, ал. 2 от ЗДП-„При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби  имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и извършвания превоз” и чл. 170, ал. 4 от ЗДП-да окаже съдействие на контролните органи, става ясно, че субектът на това деяние следва да има качеството на водач на МПС и спрямо него да се осъществява контрол от представителите на службите за контрол. От събраните по делото доказателства не може да се направи обосновани категоричен извод, че подсъдимият е бил водач на процесното МПС, за да се твърди, че е пречил на орган на власт. Съдът счита, че не е нужно да преповтаря мотивите, базирани на доказателствения материал по делото, в резултат на които е приел, че подс. Й. не е управлявал на 27.07.17 г. в с. Сборище, общ. Твърдица лек автомобил „Фият Браво” с рег. № СН 1956 ВН. По тази причина съдът намира, че подс. Й. не е осъществил нито от субективна, нито от обективна страна състава на престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.      

Въз основа на изложените съображения, съдът призна подс. Й. за невинен и го оправда по повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по  чл. 343Б, ал. 2  от НК и по чл. 270 ал. 1 от НК.

С оглед правилата на процеса и предвид оправдателната присъда съдът не възложи направените по делото разноските на подсъдимия.

Ръководен от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: