Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23. 12. 2020 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, първи въззивен състав, в
закрито заседание на двадесет и трети декември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕНЕВА гр. д. № 330 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 250, ал. 3 ГПК.
Образувано е по молба на адв. В.В., в качеството ѝ на
пълномощник на Н.Х.А. и Е.В.Ц., с искане за постановяване на допълнително
решение по чл. 250 ГПК, с което съдът да се произнесе по разноските, направени
във въззивното производство.
В срока за отговор насрещната страна – „П.К.Б.“ ЕООД, чрез
процесуалния представител юрк. Г.Г., е изразил становище за неоснователност на
молбата, евентуално, в случай за нейната основателност е направено възражение
за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Искането е направено по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК и е допустимо,
тъй като молбата е подадена в срок.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С решение № 260063 от 23. 10. 2020 г., постановено по настоящото
гр. д. № 330/2020 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено това с № 23 от 10.
02. 2020 г. по гр. д. № 357/2019 г. на РС – гр. Своге в обжалваната част, с
която е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на ответниците
Н.Х.А. и Е.В.Ц., че дължат на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД по договор за револвиращ заем
№ **********/16. 10. 2010 г., за сумата 148,28 лева – неизплатена главница.
Въззивното производство е образувано по жалба на ищеца в
първоинстанционното, с която е поискано първоинстанционното решение в
обжалваната му част да бъде отменено като незаконосъобразно, като бъде
постановено друго, със законните последици от това.
Въззиваемите страни са представлявани от адв. В., която се е явила
в открито съдебно заседание и е изразила становище по жалбата, като е заявила и
претенция за присъждане на разноски за производството, с приложен списък по чл.
80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е платено в
брой.
В случая молбата за допълване на решението се явява основателна,
тъй като съдът е пропуснал да се произнесе по цялото искане на въззиваемата
страна, който пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 250, ал. 3 ГПК, с
допълване на постановеното по делото решение и осъждане на насрещната да
заплати направените от нея разноски в настоящото производство.
Що се касае до направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК, за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът намира същото за
основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото. Последното не се
отличава с каквато и да било сложност, а процесуалното представителство се е
ограничило единствено до явяване на упълномощения адвокат в съдебно заседание и
поддържане на становище за оспорване на жалбата. С оглед на това дължимите от
въззивната страна разноски следва да бъдат определени съобразно чл. 36 ЗА, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение, възлизащи в размер на 300 лева
Водено от горното, Софийският окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал. 3 ГПК, решение № 260063 от 23. 10. 2020 г., постановено по гр. д. № 330/2020
г. по описа на Софийски окръжен съд, като
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителите С.Н. и И. Г., да заплати на Н.Х.А.,
с ЕГН **********, и Е.В.Ц., с ЕГН **********, двете с адрес: *** сумата 300 (триста) лева, представляваща
направени разноски във въззивното производството, за платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.