О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

 

 

№…………….                          12.12.2018 г.                     ГР. ПЛЕВЕН

 

 

     ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен наказателен състав, на  дванадесети декември , през две хиляди и осемнадесета година, в закрито съдебно заседание , в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН  ЛАЗАРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАДКОВСКИ

                                                              КАЛОЯН  ГЕРГОВ

 

 

 

като разгледа докладваното от съдията ИВАН РАДКОВСКИ

ВЧНД  № 1018 , по описа за 2018 година , на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

                 

                  Производството е по чл.345,ал.1,вр.чл.341,ал.2 вр. чл. чл.243, ал.7  от НПК. Образувано е по жалба  от Д.К., в качеството на пострадал, чрез повереника си – адвокат Г.А., подадена  срещу  определение № 692   от 22.10.2018 г.  по ЧНД №2294/2018г., по описа на   Районен съд гр. Плевен, с което е било потвърдено постановление па Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2018г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 760/2017г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК.

 

                 Жалбата    е подадена в законния срок , от правоимаща страна,  поради което е допустима.

 

В жалбата  са  изложени оплаквания за неправилност,  и незаконосъобразност  на определението на първоинстанционния съд и на постановлението за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура гр. - Плевен в следния смисъл:

              Според жалбоподателя безспорно установено по делото е, че на 16.03.2018г. е бил на работа по трудов договор и с длъжностно характеристика в Община Долни Дъбник и че по време на службата му К. и К. са го нападнали, нанесли са му удари, от които той е получил травматични увреждания, довели до болки и страдания, без разстройство на здравето, при което без значение, според жалбоподателя са били взаимоотношенията между неговия баща и К.К., във връзка с дърва за огрев, които взаимоотношения са били определени от първоинстанционния съд като лични. Освен това, според жалбоподателя, необоснован се явява извода на основния съд, че телесната повреда му е причинена по време на работа, но няма никаква връзка със служебната му дейност на охранител в общината и с неговото служебно качество, като счита, че телесната повреда му е била причинена при изпълнение на службата му. Освен това, според жалбоподателя, деянието, по начина на извършването му – посред бял ден, в центъра на гр. Долни Дъбник и пред самия вход на общината е демонстрирало незачитане на установения ред  и е изразявало  явно неуважение както към гражданите, така и към самия него, като длъжностно лице.

           Предвид изложеното в жалбата е направено искане, на основание чл. 243, ал.8 от НПК определението на Районен съд – гр. Плевен да бъде отменено и делото да бъде върнато на прокурора, със задължителни указания, относно прилагането на закона.

 

            Въззивната инстанция, след като се запозна с материалите по делото  прие за установено следното:

 

            Районен съд – гр. Плевен е бил  сезиран с жалба, на основание чл. 243 ал.4 НПК, от страна на Д.Б.К.,***, чрез адвокат Г.А., от  ПлАК против постановление на Районна прокуратура – Плевен от  10.09.2018 година,  с което е прекратено  наказателното производство  по досъдебно производство № 760/2017 година   по описа на същата.

 

Наказателното производство пред Районна прокуратура – гр. Плевен е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 16.03.2017 година в град Долни Дъбник, Плевенска област, причинил на Д.Б.К. *** телесна повреда, по хулигански подбуди, изразяваща се в причиняване на болка и страдание – престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. Чл. 130 ал. 2 НК.

 

Първоинстанционният съд е приел за безспорно установени следните обстоятелства по делото:

 

 Д.Б.К. е полагал труд като охранител в Община - град Долни Дъбник, считано от 19.02.2017 година и към дата 16.03.2017 година изпълнявал същите трудови функции въз основа на договор сключен с Община Долни Дъбник и в съответствие с връчената му трудова характеристика.

 Безспорно установено е и обстоятелството, че Д.К. *** се познавали, но към месец март на 2017 година не били в добри отношения, предвид предхождащо недоразумение между последния и бащата на К., по повод на докарани му дърва за огрев. По тази причина и Б. К. – баща на Д., депозирал жалба в прокуратурата против К.К., за извършено спрямо него престъпление, но  преписката по случая приключила с отказ да се образува наказателно производство.  По този повод отношенията между К.К. и Д.К. били обтегнати в значителна степен и от време на време намирали своя израз в размяна на заплашителни  и обидни думи и изрази.

 Провокиран от описаните обтегнати отношения между Д.К. и К.К. е бил и възникналият помежду им на 16.03.2017 година конфликт, разиграл се пред сградата на общината в град Долни Дъбник, който започнал с разговор между К. и К.. Пострадалият Д.К. замахнал с дясната си ръка, за да удари К., К. на свой ред му отвърнал и му нанесъл два удара.  С това конфликта приключил, а К. се отправил в неизвестна посока. Заключението по съдебно медицинската експертиза установява по несъмнен начин факта, че именно в резултат на удар с тъп предмет – възможно е и юмрук, на Д.К. са били причинени болезнен отток на лявата скула и насиняване по външната страна, в горната и трета, на лявата мишница. Тези увреждания според експертизата са травматични и са довели до болки и страдание, без разстройство на здравето и с оглед на установените медицински и юридически критерии съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 ал. 2 НК.

 

При така приетата за безспорно  установена  фактическа обстановка, която се споделя напълно и от въззивната инстанция, първоинстанционният съд е  счел, че   изводите в постановлението на Районна прокуратура – гр. Плевен за прекратяване на наказателното производство, касаещи  липса на доказателства за извършено престъпление  по чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. чл. 130 ал. 2 НК, са правилни и законосъобразни, споделяйки  изцяло казаното от  на прокурора за липсата на хулигански мотив при извършване на деянието, а изцяло за личен такъв, както и за липсата на престъпен умисъл за извършване на престъплението „ хулиганство“.

Освен това основният съд е приел като   правилни и законосъобразни  изводите на прокурора за липса на извършено престъпление спрямо  Д.К., в качеството му на длъжностно лице, при и или по повод на службата му, тъй като посочената телесна повреда му е била причинена по време на работната му смяна, но  е нямала никаква връзка със служебната му дейност на охранител в Община - град Долни Дъбник и служебното му качество.

 

Въз основа на изложените съображения първоинстанционният съд е приел, че обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, тъй като  събраните до момента доказателства не могат да обосноват категоричния и несъмнен извод за извършено престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 12 във вр. чл. 130 ал. 2 НК и постановлението на Районна прокуратура – Плевен от  10.09.2018 година,  с което е прекратено  наказателното  производство е издадено при преценка на всички  доказателствата, събрани при проведеното разследване, в съответствие с разпоредбите на процесуалният закон.

 

          Плевенският окръжен съд в настоящия състав счете, че при наличието на една безспорно установена фактическа обстановка, касаеща възникването и протичането на инцидента между К.К. и Д.К. на посочените време и място, както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в обжалвания първоинстанционен съдебен акт, са били направени неправилни изводи, относно правната квалификация на извършеното от К.К. деяние, по следните съображения:

 

             В постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено, че „ безспорно К. е действал с пряк умисъл при причиняването на лека телесна повреда, /на К./, но причините за това му инкриминирано поведение са лични, детерминирани от предхождащите деянието взаимоотношения с пострадалия……..Последвалите от страна на К. удари, по отношение на пострадалия, не са целели да покажат пренебрежение към обществото и да нарушат обществения ред, / още повече, че никой от разпитаните свидетели не е разбрал какво се случва/, а са резултат на личните мотиви и предизвикващото поведение на пострадалия.“

 

               Този извод в постановлението за прекратяване на наказателното производство е бил  възприет от първоинстанционния съд, който в своето обжалвано определение е посочил, че изцяло споделя изводите на прокурора за липсата на хулигански мотив при извършване на деянието, а изцяло за личен такъв, както и за липсата на престъпен умисъл за извършване на престъплението „хулиганство“.

 

                 Според настоящата инстанция посоченият извод, както на прокурора, в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и на районния съд, в обжалваното му определение, е неправилен, тъй като не е съобразен с предвижданите от съдебната практика възможни  изключения от принципа за невъзможност при наличие на лични мотиви на извършителя, неговите действия да бъдат окачествени като хулиганство. Така според решение № 343 от 25.06.2010 г. на ВКС по н.д.257/2010г. на ІІ н.о.,НК, ….. „побоищата и телесните увреждания, извършени по лични мотиви, могат да се приемат като хулиганство, но когато се докаже, че деецът е действал не само с умисъла за нанасяне на телесна повреда, но и е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото“.

           В конкретния случай, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, в постановлението за прекратяване на наказателното производство на Плевенската районна  прокуратура, възприета и от първоинстанционния съд, К.К., пред сградата на Община – Долни Дъбник, около 11.30 часа, нанесъл удари с юмрук в областта на лицето на  Д.К., който по това време бил на работа като „охранител“ към Община – гр. Долни Дъбник, бил облечен в униформа, съответстваща на длъжността му и това станало в рамките на работното му време на посочената длъжност.

             Според настоящия съдебен състав описаните действия на К.К. спрямо Д.К. са били свързани със съществено посегателство върху личността на последния и по своя интензитет, насоченост и място на извършване са представлявали грубо нарушение на обществения ред и са изразявали явно неуважение към обществото, което е било съзнавано от техния извършител, с оглед времето, мястото и начина на осъществяването им. Следва да се приеме, че наред с безспорно установения пряк умисъл към причиняване на лека телесна повреда на Д.К., както е записано в постановлението за прекратяване на наказателното производство, К.К. е съзнавал, че действията му грубо нарушават обществения ред и демонстрират явно неуважение към обществото, като извършвайки ги  се е съгласявал с настъпването на тези последици от неговите действия.

            В случая, при решаване на въпроса за правната квалификация на извършеното от К.К. деяние следва да бъде съобразено и  Постановление № 2 от 29.06.1974г., по н.д. №4/74г., на Пленума на ВС,  на което се позовава и повереникът на пострадалия в жалбата.

             Както е посочено в т.3 от цитираното постановление престъплението хулиганство се осъществява поначало при пряк умисъл, но при причиняване на телесна повреда или извършване да други подобни действия по чисто личен мотив,  тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, какъвто е настоящият случай и  съображения за което бяха изложени по-горе.

 

            Освен това, в постановлението за прекратяване на наказателното производство е посочено,че не може да се приеме, че К. е причинил лека телесна повреда на Д.К., в качеството му на длъжностно лице, при или по повод на службата му, тъй като, макар че пострадалия е длъжностно лице – охранител при Община – гр. Долни Дъбник,  леката телесна повреда му е причинена по време на  работната му смяна, но същата няма никаква  връзка със служебната му дейност, поради това, че към момента на деянието К. е бил извън работното си място, като не е осъществявал конкретна охранителна дейност, а причиненото му увреждане  е било плод на едни влошени междуличностни отношения.

             Този извод в прокурорския акт е бил напълно възприет от първоинстанционния съд, който в обжалваното си определение е посочил, че намира за правилни и законосъобразни изводите на прокурора, за липса на извършено престъпление спрямо длъжностно лице, в лицето на Д.К., при или по повод изпълнение на службата му, тъй като телесната повреда му е причинена по време на работната му смяна, но няма никаква връзка със служебната му дейност на охранител в Община – гр. Долни Дъбник и служебното му качество.

 

              Според настоящия съдебен състав посоченият по-горе извод, касаещ длъжностното качество на пострадалия Д.К. към момента на осъществяване на деянието, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в обжалваното определение на първоинстанционния съд е също неправилен. Това е така, защото, видно от приложената длъжностна характеристика на л. 24 – 25 от досъдебното производство - длъжността „охранител“към Община – гр. Долни Дъбник включва следните Длъжностни задължения – в т.1 Характеристики на изпълняваните работи: Охраняване на обекти публична общинска собственост – сгради и дворове на общински детски градини, сгради и дворове на общински училища, читалища, сгради на кметства, спортни площадки, паркове, лесопаркове, зелени площи, квартални градинки, цветни алеи, трайни насаждения, гробищни паркове, като трябва своевременно да сигнализира за констатирани нарушения в охраняваните обекти, да съдейства на полицията и да предотвратява посегателства върху общинската собственост.

                 При така формулирани служебни задължения на заемащия длъжността „охранител“ към Община – гр. Долни Дъбник е неясно защо в постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че пострадалият, облечен в униформено облекло на охранител, намирайки се в 11.30 часа, / т. е . в рамките на работното време на заеманата длъжност/, пред сградата на Община – гр. Долни Дъбник, …..“към момента на деянието е бил извън работното си място, като не е осъществявал конкретна охранителна дейност“.

           

               Според настоящата инстанция при така формулирани задължения в длъжностната характеристика на Д.К.,***  и съобразно приетата за установена фактическа обстановка за времето и мястото на възникване и протичане на инцидента, следва да се приеме, че пострадалият е имал качеството на длъжностно лице, което в момента изпълнява служебните си задължения, във връзка с охрана на посочените по-горе обекти, представляващи публична общинска собственост, един от които обекти е и сградата на Общината в гр. Долни Дъбник, пред която той се е намирал когато му е била причинена описаната телесна повреда от К.К..

 

            Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав прие, че жалба  от Д.К., в качеството на пострадал, чрез повереника си – адвокат Г.А., подадена  срещу  определение № 692   от 22.10.2018 г.  по ЧНД №2294/2018г., по описа на   Районен съд гр. Плевен, с което е било потвърдено постановление па Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2018г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 760/2017г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК е основателна, тъй като при безспорно установена фактическа обстановка, както в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и в обжалваното определение на първоинстанционния съд са направени неправилни и незаконосъобразни изводи, касаещи правната квалификация на  извършеното деяние спрямо пострадалия Д.К..

              При тези съображения определение № 692   от 22.10.2018 г.  по ЧНД №2294/2018г., по описа на   Районен съд гр. Плевен и постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2018г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 760/2017г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, следва да бъдат отменени, като неправилни и незаконосъобразни и делото следва да бъде изпратено на Районна прокуратура – гр. Плевен, с оглед осъществяване на правомощията и, съобразно разпоредбите на НПК.

 

Поради изложеното и на  и на основание чл.243,ал.7, вр. ал.6, т.3  от НПК  , съдът

                                    

 

                                      О    П    Р    Е    Д    Е    Л    И  :

 

 

            ОТМЕНЯ определение № 692   от 22.10.2018 г.  по ЧНД № 2294/2018г., по описа на   Районен съд гр. Плевен и постановление на Районна прокуратура – гр. Плевен от 10.09.2018г. за прекратяване на наказателното производство, по досъдебно производство №Д – 760/2017г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК,  като неправилни и незаконосъобразни и изпраща делото  на Районна прокуратура – гр. Плевен, с оглед осъществяване на правомощията и, съобразно разпоредбите на НПК.

 

 

                                    Определението е окончателно.

 

 

 

 

                Председател:                        Членове:  1.                         2.