Решение по дело №45/2020 на Административен съд - Кърджали

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

година

24.07.2020

град

Кърджали

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кърджалийският

административен  съд

състав

На

24.06.2020

година

В   публично  заседание  и  следния  състав:

Председател:

АНГЕЛ  МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР  АТАНАСОВ  АЙГЮЛ  ШЕФКИ

и  при  участието  на

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

номер

45

по описа  за

2020

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Г. – „за началник” на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, против Решение №8 от 13.02.2020 год., постановено по АНД №112/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград, с което е отменено наказателно постановление №19-0289-000263 от 27.11.2019 год., издадено от началник група „ОП” в РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали.

Касаторът заявява в жалбата, че в срок обжалва решението на Районен съд - Крумовград с молба да бъде отменено, като излага съображения за това. Заявява, че не споделя доводите на районния съд, че не било безспорно доказано, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, т.к. същият е бил длъжен при избиране скоростта си на движение да се съобрази с излязлото и пресичащо на пътното платно домашно животно (крава) и че само по себе си, това животно съставлява препятствие на пътното платно и представлява опасност за движението. Сочи, че от друга страна, законът вменил в задължение на водачите да управляват МПС с такава скорост, че да могат да спрат пред всяко предвидимо препятствие и че излизането на крава на платното и нейната скорост (все пак не ставало въпрос за диво животно) могли да бъдат съобразени изначално от водачите на ППС, както и че тази възможност, респективно и задължение, би възникнало за всеки водач, тъй като опасността от поява на домашни животни била била сигнализирана с предупредителен пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни”. Според касатора, в разглежданата хипотеза за жалбодателя, като водач на МПС, са били налице обективни предпоставки, които да формират у него знание или поне предположение, че на пътното платно ще излезе домашно животно и ще пресече внезапно пътното платно, т.е. като участник в движението, жалбодателят бил длъжен и е могъл да очаква появата на животното и за него възникнало заложеното в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП задължение, да съобрази скоростта си на движение с такова препятствие. Касаторът счита, че от   изложеното следва, че жалбодателят е съзнавал общественоопасния  характер на деянието си, бил е длъжен и е могъл да предвиди общественоопасните му последици или, налице било виновно поведение от страна на жалбоподателя. На следващо място касаторът твърди, че в хола на административното производство не са допуснати процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита и че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение е спазена разпоредбата на чл.42 и сл. от ЗАНН, като е актът съдържа имената и длъжността на съставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване на нарушението, описание на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и законните разпоредби, които са нарушени, а нарушителят е идентифициран със собственото, бащиното, фамилното име и възраст, точния му адрес, единен граждански номер, както и е посочено името на свидетеля при установяване на нарушението и на процедурата по съставяне на акта. Сочи също, че на нарушителя е дадена възможност да даде обясненията и да направи възраженията, актът е подписан от съставителя и свидетеля, посочен в него и е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише, след което му е връчен препис от акта. На следващо място сочи, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е спазена процедурата на чл.52 и сл. от ЗАНН, като са посочени имената и длъжността на издателя, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер; описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извьршено, нарушените законните разпоредби, вида и размера на наказанието, посочени са възможностите за обжалване на наказателното постановление, както и то е подписано от издателя си, след което е връчено на нарушителя и че по този начин са изпълнени процесуалните изисквания на ЗАНН към процедурата по установяване и санкциониране на административно нарушение. Според касатора, горните правни и фактически изводи обосноваватлилипса на нарушения на приложимите норми за провеждане на производство по издаване на обжалваното наказателно постановление, като същото било издадено при спазване на установената форма и има предвиденото съдържание, в това число правно и фактическо основание. Предвид гореизложеното, касаторът моли, основание чл.209, т.3, във връзка с чл.221, ал.2, предл.ІІ/второ/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, да бъде отменено изцяло Решение №8 от 13.02.2020 год., постановено по АНД №112/2019 год. по описа на Районен съд - Крумовград и делото да бъде решено по същество, като бъде потвърдено процесното наказателно постановление.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът - началник на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – А.А.И. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адв.Н.К. ***, е постъпило писмено становище, в което заявява, че оспорва изцяло касационната жалба, като счита, че обжалваното решение на Крумовградския районен съд е правилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде оставено в сила. В становището са изложени доводи и съображения в подкрепа на обжалваното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че касационната жалба е основателна, но по съображения, различни от тези, които са изложени в нея. Сочи, че за да отмени наказателното постановление, съставът на Районен съд – Крумовград е констатирал, че е налице непълнота на доказателствата, събрани в хода на административн-наказателното производство, а съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, в производството по обжалване на наказателни постановления, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, т.е. в случая съдът е имал възможност служебно да събира доказателства, като приложи в наказателния процес служебното начало. Счита, че при установените по делото факти, настоящата инстанция не би могла да направи обоснована преценка относно правилното приложение на закона, поради което предлага обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираното от касатора основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №8 от 13.02.2020 год., постановено по АНД №112/2019 год., Крумовградският районен съд е отменил наказателно постановление №19-0289-000263 от 27.11.2019 год., издадено от началник група в РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, с което, на ответника по касация А.А.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.179, ал.2, предл.І/първо/ от ЗДвП, е наложено наказание „глоба”, в размер на 200/двеста/ лева, за извършено виновно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

За да постанови решението си, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, Крумовградският районен съд е посочил, че от Акт за установяване на административно нарушение № ***/*** год., издаден от В. М. Г. – *** при РУ –  Крумовград, съставен в присъствието на свидетеля К. С. К. от ***, се установява, че същият е бил съставен на А.А.И., с ЕГН **********,***, за това, че на 09.11.2019 год., в *** часа, в ***, на път ***, на км.***, в посока на движение от *** за ***, управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№***, с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, по участък от пътя, сигнализиран с пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни”, вследствие на което блъска домашно животно - крава, продължава пътя си и се удря в еластична ограда (мантинела), като настъпва ПТП с материални щети по автомобила и еластичната ограда, като водачът бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7410 с фабричен номер ***, който отчел нулев резултат. Актосъставителят счел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като последният получил акта и в него било отразено, че няма възражения.

На 27.11.2019 год. началник група в РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали издал наказателно постановление №17-0289-000367 от същата дата, с което, на соченото за нарушител лице, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.179, ал.2, предл.І/първо/ от ЗДвП, за извършено от него нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, било наложено административно наказание глоба, в размер на 200 лева, за описаното по-горе нарушение, като видно от разписката, приложена към НП, наказаното лице получило преписа от него на 12.12.2019 год., а жалбата била подадена на 19.12.2019 год. и следователно жалбата била подадена в срок, в съотвестдвие с 59, ал.2 от ЗАНН.

От приложеният като доказателство по делото протокол за ПТП №*** от *** съдът е установил, че в него е изготвена примерна схема за настъпването на ПТП и че е било взето административно отношение към двама участника, както следва: към участник едно – ответникът по касация А.И. – за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и съставен АУАН №***/*** и към участник 2 - Е. Б. – за нарушение по чл.106, ал.1 от ЗДвП и съставен АУАН №***/*** год., като било отразено, че домашното животно – крава, е собственост на Е. Р. Б., с ЕГН **********,***. От приложената като доказателство по делото справка за нарушител/водач районният съд е установил, че жалбодателят има само едно влязло в сила НП, за нарушение по ЗДвП. От приложеният като доказателство по делото протокол с рег.№289р-17679/18.12.2019 год., съдът е установил, че на 12.12.2019 год. на жалбодателя е било връчено НП №19-0289-000263 от 27.11.2019 год. От приложената като доказателство по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018 год. на министъра на вътрешните работи, е установил, че въз основа на нея са оправомощени длъжностните лица, които имат право да издават АУАН и НП.

Районният съд е посочил, че от снетите показания на актосъставителя В. М. Г. и на свидетеля К. С. К. се установява, че същите потвърждават  констатациите си, описани в акта за установяване на административното нарушение и че същите, освен това, сочели в показанията си, че при проверката било установено, че собственикът на животното Е. Р. Б. бил установен впоследствие, след справка във Ветеринарната служба и че той не придружавал животното непосредствено, като в случая то било без контрол, поради което му бил съставен АУАН за нарушение по чл.106, ал.1 от ЗДвП .

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, т.к. ф е подадена на 19.12.2019 год., в 7-дневния срок за обжалване, като НП било връчено на жалбодателя А.А.И. на 12.12.2019 год. При преценка на доказателствата, съдът е приел, че депозираната жалба е основателна, а атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Решаващият съдебен състав е приел, че от събраните по делото доказателства  не е безспорно доказано, че жалбодателят е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е отбелязъл, че посочената като нарушена норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както и задължение да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, но че в случая не е доказано по несъмнен начин, че вина за настъпилото ПТП има жалбодателят А.А.И.

Съдът е посочил, че тежестта на доказване на административното нарушение лежи върху административнонаказващия орган и че кредитира свидетелските показания на актосъставителя В. М. Г. и на свидетеля К. С. К., относно обстоятелствата, свързани с описаното в акта и в наказателното постановление нарушение и че о посочените свидетелски показания се установява и това, че в случая, собственикът на животното Е. Р. Б. бил установен впоследствие, след справка във Ветеринарната служба, като тези показания кореспондират с останалите доказателства по делото. Съдът не е кредитирал свидетелските показания на В. М. Г. и на свидетеля К. С. К. в останалата им част тъй като не са били очевидци на настъпилото произшествие, като в тази връзка, съдът е взел предвид и това, че същите не са съобразили времето на настъпване на ПТП-то, с оглед на обстоятелството, че то е настъпило в тъмната част на деня/денят няма тъмна част, вероятно се има предвид на денонощието/, не са установили скоростта на движение на автомобила на жалбодателя и дали същият е употребил спирачки, както и на какво разстояние е възприел домашното животно и дали то внезапно и непредвидено е пресякло пътното платно и се е блъснало в МПС-то на жалбодателя или е било без надзор в обхвата на пътя, както и че не са установили, дали животното е попаднало в мъртвата зона на автомобила. По тези съображения, районният съд е счел, че административнонаказващият орган в хода на административнонаказателното производство, преди издаването на НП, е следвало да назначи автотехническа експертиза, с помощта на която е можело да се даде отговор на въпроса, дали в случая  за настъпването на ПТП-то има вина водачът и че в конкретният случай са останали неизяснени множество обстоятелства – видимостта на жалбодателя спрямо пресичащото или стоящото на пътя животно, дали е имало спирачен път на  автомобила и ако е имало такъв, какво е разстоянието му метри, а оттам и точната скорост на движение на автомобила, дали животното е попаднало в мъртвата зона на автомобила, преди настъпването на  ПТП. Съдът е отбелязъл, че само след обстоен анализ на всички тези обстоятелства, който да е съобразен и с изводите на съдебен експерт, може с категоричност да се докаже, дали жалбодателят е виновен водач или е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Приел е, че от събраните по делото доказателства не се стига до категоричен извод, че вина за настъпилото ПТП има жалбодателя А.А.И., като е посочил, че съдът следва да признае жалбодателя за виновен само при условие, че е извършил административно нарушение и то е доказано от административнонаказващия орган по несъмнен начин, което в настоящото административнонаказателно производство не било сторено. За пълнота, съдът е намерил за нужно да отбележи и това, че е основателно възражението на жалбодателя и относно това, че от словесното описание на извършеното нарушение, според актосъставителя и АНО, било видно, че водачът на МПС А.И. не се е съобразил с „конкретните пътни условия” по участък от пътя сигнализиран с пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни”, но такъв елемент на пътната обстановка липсва в посочената норма чл.20, ал.2 от ЗДвП, като липсата на същия представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е налице непълно описание на административното нарушение, в което е обвинен жалбодателят и по този начин се нарушава правото му на защита. Съдът е приел, също така, за основателно възражението на жалбодателя и за това, че наказанието по горната разпоредба е поради движение с несъобразена скорост и причинено ПТП, но в случая е приложима разпоредбата на чл.179, ал.2, предложение 3 от ЗДвП – за извършено нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДвП и причинено ПТП, като в случая неправилно бил приложен и материалния закон в производството по налагане на административно наказание и това също е основание за отмяна на наказателното постановление.

Така, по тези съображения, Крумовградският районният съд е стигнал и до окончателния си извод, че атакуваното наказателно постановление №19-0289-000263 от 27.11.2019 год., издадено от началник група в РУ – Крумовград към ОД на МВР – Кърджали, следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Крумовградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която безспорно се установява и доказва от събраните и приобщени в хода на въззивното производство писмени и гласни доказателства, както напълно споделя и направените въз основа на нея правни изводи, включително и клрайния извод на нрешаващия състав на Крумовгадския нрайонент съд, за недоказаност на вменетото на ответника по касация административно нарушение.

В тази връзка, съдът намира седното:

Съгласно нормата на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, а умишлено е деянието в случаите, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда задължението за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като в изречение 2-ро/второ/ на посочената разпоредба е регламентирано и задължението за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В конкретния случай, на ответника по касация А.А.И. *** е вменено извършването на административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 09.11.2019 год., в *** часа, в ***, на път ***, на км.***, в посока на движение от *** за ***, управлявайки собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№***, с несъобразена скорост с конкретните пътни условия, по участък от пътя, сигнализиран с пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни”, блъска домашно животно - крава, продължава пътя си и се удря в еластична ограда (мантинела), като настъпва ПТП с материални щети по автомобила и еластичната ограда.

От представените по административнонаказателната прпеписка и приети от районния съд доказателства не се установява описания от фактическа страна механизъм на настъпване на ПТП. Така, основателно в мотивите към обжалваното решение е прието, че в конкретният случай са останали неизяснени множество обстоятелства – видимостта на водача А.И. спрямо пресичащото или стоящото на пътя животно/крава/, съответнто - дали е имало спирачен път на автомобила и ако е имало такъв, какво е разстоянието му метри, а оттам и точната или поне приблизителната скорост на движение на автомобила, както и дали животното е попаднало в мъртвата зона на автомобила, преди настъпването на ПТП. В тази връзка, съдът  настоящия състав намира, че всички тези обстоятелства имат значение за правилната преценка по отношение вината на водача на лекия автомобил, а следва задължително да се отчете безспорното обстоятелство, че в случая, произшествето е възникнало при ниска видимост, поради настъпилата тъмнина, с оглед часа – 18:40 часа и есенния период – 09.11.2019 год., т.е. пределно ясно е, че произшествието е възникнало през тъмната част на денонощието. Освен това, по делото няма никаки данни, какъв цвят е било удареното животно/крава/ и ако то е било в тъмен цвят и при положене, че самото произшествие е станало не на прав участък от пътя, а на ляв завой, което е видно от съставения Протокол за ПТП №*** от *** год., то се налага извода, че е било почти невъзможно това домашно животно да бъде възприето навреме от водача на МПС и да се избегне ударът с него. Освен това, анализът на план-схемата, съдържаща се в представения и приет като доказателство в съдебното производство Протокол за ПТП №*** от *** год., сочи, че домашното животно е изскочило в дясната лента от пътя по посоката на движение на лекия автомобил, т.е. в неговата лента за движение и е било ударено с предната дясна част на автомобила, като това е още един аргумент в подкрепа на извода, че е било почти невъзможно това домашно животно да бъде възприето навреме от водача на МПС и да се избегне ударът с него.

На следващо място, по преписката лисват надлежни доказателства, които да установяват, че действително произшествието е настъпило в участък от посочения път, сигнализиран с пътен знак А21 „Възможна е поява на домашни животни”. В тази насока са единствено твърденията на актосъставителя В. Г., направени в дадените от него показания в съдебно заседание, в които същият е заявил, че малко преди мястото има знак А21, указващ възможната поява на домашни животни, като обаче, не става ясно, какво, според актосъставителя, означава като разстояние „малко преди мястото” – дали 5 метра, дали 10 метра, дали 50 метра или повече. Същевременно, другият свидетел – К. Г., посочен и в съставения АУАН, в показанията си заявява, че не може да си спомни, дали преди мястото на произшествието е имало пътен знак А21. Предвид това, съдът намира, че и това обстоятелство е останало недоказано от административно-наказващият орган.

При тези данни, както правилно е преценил районният съд, нарушението не се явява доказано от обективна страна и субективна страна, респ. липсват безспорни данни за неизпълнениe на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, въвеждаща задължението за водач на пътно превозно средство, при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В производството пред районния съд не са били ангажирани, съответно приети доказателства, нито са били направени доказателствени искания, които да установят поне приблизително скоростта, с която се е движил ответникът по касация А.И., за да бъде извършена преценка, доколко в конкретния случай същата се явява несъобразена с характера и интензивността на движението, атмосферните условия и релефа, а и с конкретнтите условия на видимост, като такива доказателства не са налични и в административнонаказателната преписка, представена по делото в съда. В протокола за ПТП липсват данни да е измерван спирачен път, а няма и твърдения от страна на актосъставителя и на свидетеля по акта, такъв въобще да е бил измерван при пристигането им на местопроизшествието. Така, в производството пред първоинстанционния съд, както вече бе посочено по-горе, не се е установила описаната в АУАН и НП фактическа обстановка на деянието, респ. че водачът на МПС се е движел с несъобразена скорост.

Ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.2, предл.І от ЗДвП изисква деецът да е причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение на задълженията си по ал.1. В тази връзка, релевантно за настоящия случай е обстоятелството, дали на 09.11.2019 год. А.И. се е движел с несъобразена скорост и дали вследствие на това е настъпило описаното в наказателното постановление ПТП. Събраните в производството пред районния съд доказателства по никакъв начин не установяват тези обстоятелства по несъмнен начин. В този смисъл следва да се  посочи, че на посочената дата, час и място безспорно ответникът по касация е управлявал посочения в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателното постановление, лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег.№***, но липсват безспорни доказателства, които да обосноват извода, че е осъществил вмененото му нарушение на ЗДвП. Събраните в производството пред районния съд доказателства обосновават извода за внезапна поява на домашното животно на пътното платно, което взето в съвкупност с гореизложеното води до обоснованост на изводите на първоинстанционния съд, за недоказаност на административното нарушение. В конкретния случай, в качеството си на водач на МПС, А.И. е следвало да вземе предвид всички фактори, влияещи върху пътната обстановка, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие. Внезапно излязлото на пътното платно домашно животно – крава, при установената пред районния съд фактическа обстановка – в тъмната част на денонощието, на ляв завой от пътя по посоката на движението на МПС-то и в неговата лента за движение,  не съставлява предвидимо препятствие за водача на автомобила в случая, респ. той не е бил длъжен и не е можел да предвиди тази опасност и съответно да реагира и да я избегне.

За прецизност и отделно от горното, следва да се отбележи, че преди да се ангажира административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.2 от ЗДвП е необходимо АНО да извърши преценка на това, дали извършеното деяние не съставлява престъпление. В случая данни за такава преценка липсват, независимо от обстоятелството, че в АУАН и НП е описан пострадал пътник – С. М. Г., която с оглед здравословното й състояние след ПТП, е била откарана за преглед с автомобил на спешна помощ.

По изложените съображения, касационният съд в настоящия състав намира, че в производството пред първоинстанционния съд не е било установено, че административното нарушение е извършено от обективна и субективна страна, поради което и така издаденото наказателно постановление, с което на ответника по касазция е наложено наказание „глоба”, в размер на 200 лева, се явява неправилно и незаконосъобразно. Пред касационната инстанция не са представени никакви нови доказателства, оборващи този извод, като в процесната жалба не са релевирани надлежни твърдения в обратната насока.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че при извършената служебна проверка на обжалваното решение, настоящият касационен състав не констатира в хода на първоинстанционното производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да съставляват основание за отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.

С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на М. Г. – „за началник” на РУ – Крумовград към ОДМВР – Кърджали, с наведените в нея оплаквания и доводи за неоснователна и недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на Крумовградския районен съд, е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.221, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс и във връзка с чл.63, ал.1, от ЗАНН, Административният съд

                                      

Р      Е      Ш     И :

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение №8 от 13.02.2020 год., постановено по АНД №112/2019 год. по описа на Районен съд – Крумовград

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                         

 

 

 

                                                                                                        2.