РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20245300501332 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по чл.258 от ГПК.
Подадена е жалба от Н. В. Т. с ЕГН:********** от *** чрез адв. С. К. против решение
№1100/12.03.2024 г. на районен съд- Пловдив,7 гр.с. по гр.дело №14880/2022г., в частта, с
което е отхвърлен иска за делба на самостоятелен обект в сграда с ид.№56784.529.103.1.23
по КККР на гр.Пловдив -апартамент с административен адрес: *** с площ от 67,78 кв.м.,
ведно с изба №18 от 1,2 кв.м.,таван №18 с площ от 7,8 кв.м., както и 1,161% ид.ч. от об.ч. на
сградата. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност, необоснованост
и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с
което да се допусне съдебна делба при равни квоти. Претендира за разноски.
Конкретно са изложени съображения, че е неправилен единственият извод в
мотивите на РС за отхвърляне на иска за делба, че след като договорът за доброволна делба
е извършен под формата на нотариален акт, липсва възмездност за ликвидиране на
съсобствеността, която се замества като дарение и договорът е породил вещно
прехвърлителен ефект за ½ ид. ч. от имота. Позовава се на решението на ВКС от 2002 г.,
което не е тълкувателно и не е задължително за съда. Липсват доказателства за дарствени
намерения на прехвърлителката. От показанията на свидетеля Б. може да се направи извод за
липсата на такива дарствени намерения, тъй като от 1996 г., когато е починал бащата на
страните, Н. се е грижела за майка им и е приела тя да живее в жилището й в гр.София до
1
смъртта й. По делото е опровергано твърдението на ответника, че е закупил апартамента със
собствени средства. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго такова, с което да се допусне до делба този имот при равни квоти, както и да й се
присъдят разноските по делото.Прави възражение за прекомерност на платения адвокатски
хонорар от въззиваемия.
Постъпил отговор на ВЖ от въззиваемия Я. В. Т. с ЕГН: ********** от ***, с който
оспорва жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на решението. Претендира за
разноски. Изложени са съображения, че в хода на делото се установило, че процесният имот
в гр. Пловдив е изцяло негова собственост и не следва да бъде обект на делба. Договорът за
делба е сключен, след като между страните е постигнато съгласие относно собствеността, а
именно, че той остава в дял на Я. Т.. През 2015 г. Н. Т. упълномощава своя брат да
прехвърли на себе си безвъзмездно притежаваната от нея идеална част, а с пълномощно от
2006 г. тя е упълномощила брат си да се разпореди с притежаваната от нея идеална част,
както намери за добре. От тези пълномощни се установявало, че ищцата е дала два пъти
съгласие имотът да бъде прехвърлен в изключителна собственост на ответника без да
получи уравнение за дела си. Договорът е в изискуемата от закона нотариална форма и
счита, че е настъпил прехвърлителният ефект. Иска се да се отхвърли жалбата и да се
потвърди решението в тази част.
Постъпила е и въззивната жалба от Я. В. Т. срещу решение на РС в частта, с която е
уважен искът и е допуснат до делба дворно място, представляващо УПИ VІІ-138, кв. 12 по
ПРЗ на *** с площ 520 кв.м., ведно с находящите се в имота сгради, а именно: двуетажна
жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански сгради. Иска да се
отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска
за делба по отношение на този имот, като съдът приеме, че той изцяло е негова собственост.
Излагат се съображения, че погрешно съдът е възприел, че след смъртта на В. Т. през 2002
г., имотът е станал съсобствен на страните. Не е вярно, че Я. Т. е станал собственик на ½ ид.
ч. от имота, а на другата ½ ид. ч. бил държател на частта на сестра си, тъй като по делото са
събрани доказателства, че Т. е собственик на недвижимия имот на основание придобивна
давност; погрешно съдът бил приел, че към датата на упражняване на фактическата власт, е
била оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, а именно, че той не е държал вещта като своя.
Ищцата е знаела, че с безвъзмездната сделка от 1998 г. не се цели прехвърляне на
собствеността, както и че Я. Т. счита себе си за собственик, владее целият имот за свой от
придобиването му през 1997 г. и след смъртта на майка му е продължил необезпокоявано да
владее имота. Ищцата никога не е разполагала с ключ за имота и за къщата в него, нямала е
достъп до имота, и тъй като не е предявявала претинция за собствеността му, е била
допускана едва след съгласие от него, който единствен притежавал ключ за имота.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното:
Предявен е иск за делба, фаза по допускането – чл.34 ЗС.
Ищцата твърди, че с ответника са брат и сестра и че са съсобственици на
процесните недвижими имоти по наследство от техните родители. Не се спори по делото, а
2
и видно от представените по делото удостоверения за наследници е видно, че родителите на
страните са починали, както следва: бащата В. Я. Т. – на *** г., а майката В. А. Т. – на *** г.
По отношение на апартамента в гр.Пловдив:
Ответникът твърди, че апартаментът, предмет на делбата е негова лична собственост,
тъй като притежава ½ от него по наследство от родителите му, а другата 1/2 –е получил по
дарение от сестра си; Представя НА за доброволна делба №129, д.529/10.12.2015 г., от който
е видно, че в дял на Я. Т. е поставен апартамента в гр.Пловдив, а в дял на Н. Т. не е поставен
имот и че същата е заявила в нотариално заверено пълномощно, че не желае да получи
парично уравнение на дела си от имота.Алтернативно, ако съдът приеме, че делбата е
нищожна, моли да се приеме, че е изразена воля за дарение, която е действителна и е
изразена в изискуемата нотариална форма.
По направените доводи и оплаквания в жалбите, ПОС намира следното:
От приетото по делото нотариално заверено пълномощно от 16.6.2015 г. на нотариус
Д. С.,рег.№*** на НК с р. на д-е РС-гр.София е видно, че ищцата е упълномощила своя брат
да я представлява пред нотариус като от нейно име да сключва всякакви сделки на
разпореждане /продажба, замяна,дарение и др./ срещу цени и условия каквито намери за
добре, да сключва договори за доброволна делба като изрично е заявила, че не желае да
получи дял нито в натура, нито под формата на парично уравнение на дела си, включително
и да договаря сам със себе си по отношение на нейната ½ ид.ч. от процесния апартамент
***, находящ се на ***. От горното е видно, че действителната воля на страните по НА за
доброволна делба №129,д.529/10.12.2015 г е за дарение на този имот от сестрата на брата.
Следователно, Н. Т. е изразила воля,обективирана в нотариално завереното пълномощно да
дари притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота – налице е т.н. конверсия, т.к. страните са дали
съгласие към момента на сключването в обема на правата и задълженията, характеризиращи
конвертирания договор.
В този смисъл е цитираното от РС решение №762/28.11.2002 г. на ВКС по гр.д.
№339/2002 г. на ВКС, 1 ГО, издадено по реда на чл.290 ГПК, което се споделя и от
настоящата инстанция, където е казано, че когато при делба на имот, съделител не е получил
нито имоти, нито парично уравнение, а е отстъпил своя дял на другия съделител
безвъзмездно, по своята правна същност, този договор за доброволна делба представлява
договор за дарение, с който единият е дарил на другия своята идеална част от имота. И тъй
като фактическият договор за дарение е сключен в изискуемата по чл.18 ЗЗД нотариална
форма, е породил вещно-прехвърлителния ефект.
В тази фактическа обстановка съдът намира, че следва да се приеме, че процесният
имот е станал индивидуална собственост на Я. Т., поради което не следва да се допуска до
делба.
Като е стигнал до същите изводи в тази част, ПРС е постановил правилно и
незаконосъобразно решение и следва да се потвърди.
По отношение на имота в с.Верен:
3
От представевиея НА№18 от 29.12.1997 г. е видно, че Я. Т. е признат за собственик
по наследство и давностно владение на имота в с.Верен.
С НА№120/1998 г. Я. Т. дарява на майка си имота в с.Верен.
По делото са разпитани свидетелите П. П. и М. И. – живущи в ***, съседи на имота,
които установяват, че цялото село знаело, че Я. Т. е собственик на къщата и двора в ***;
св.П. и И. установяват, че ищцата не е е идвала в имота от дете – не знаят тя да е имала
претенции за имота; Св.П. установи, че около 2000 г. Я. възстановил и обновил къщата като
извършил основен ремонт на покрива, двора и стаите в имота – сменил дограмата и
подовите настилки; свидетелят му помагал в ремонта и лично е виждал Я. да плаща на
майсторите.В същия смисъл са и показанията на св.М.И., който установи, че е работила в
кметството на *** и знае, че Я. е плащал данъците на къщата; знае, че тази къща е негова
повече от 20 г., когато е започнал да я ремонтира – всяка година правдил подобрения -
подменил оградата и сменил покрива,направил други пристройки, като и и ремонт вътре в
къщата, както и че не познава сестра му.
По делото е разпитана св.А. Б., приятелка на ищцата, която установи, че познава Н.
от 1978 г. , когато са учили заедно вгр.***. Бабата и дядото на страните живеели в с.***;
свидетелката ходила там през 1978-1979 г. и знае, че обикновена селска къща; Н.
пребивавала в къщата 2-3 месеца през лятото на 2020 г. по времето на Ковид 19 и тя по
телефона й казала, че е викнала майстор да оправи чешмата в кухнята и външната чешма; Н.
нямала ключ за къщата в с.***и й казала, че трябвало да вземе ключа от брат си; 10 години,
считано от 2010 г., свидетелката не била ходила в с.***, защото отсъствала от страната.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Б. по отношение на извършните от
ищцата „подобрения“ и времетраенето на престоя й, тъй като същата няма непосредствени
впечатления за обстоятелствата, за които свидетелства, а възпроизвежда казаното по
телефона от ищцата; съдът не кредитира показанията й по отношение на извършения ремонт
на външната и вътрешна чешми, тъй като не е ясно в какво точно се изразява той, поради
което съдът намира, че не се доказа ищцата да е извършвала подобрения в имота; не е ясно
също с какво съзнание ищцата е пребивала в къщата след като само брат й е имал ключ за
имота. Не се доказа по делото за изтеклите 20 години ищцата да е посещавала имота /освен
по Ковид/ и да е имала собственически претенции.
Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и И. като обективни и
непредубедени, възпроизвеждащи своите непосредствени впечатления от казаното;
показанията им се подкрепят и от представените писмени доказателства – фактури от
09.07.2009 г от фирма „Едем“ООД за закупени материали, квит. за платен данък, поради
което съдът приема, че от 2009 г. Я.Т. е извършвал основен ремонт на имота в с.***, както и
че е плащал данъците на имота.
Намерението на ответника да свои имота се потвърждава и от НА по обстоятелствена
проверка №117,т.2,д.№309 от 07.10.2022 г. на службата по вписванията–гр.***, с който той е
признат за собственик по давност на имота в с.***, където нотариуса, извършил проверката
4
е установил, че владението е упражнявано от Т. лично и непрекъснато в продължение на
повече от 10 години. От показанията на свидетелите П. П. и М. И. и от извършените
съществени подобрения в имота се установява, че ответникът е владял целият имот в
с.***спокойно, явно и несъмнено без ищцата да му оспорва по някакъв начин собствеността,
като е манефестирал действия на своене за себе си по отношение всички по несъмнен начин
и само той е имал ключ от къщата. Съдът намира, че действията на ответника по своенето на
имота са достигнали до знанието на ищцата и няма данни тя да е проявила интерес и да е
изразила воля да упражни правата си.
Ето защо съдът намира, че следва да се приеме, че процесният имот в с.***е станал
индивидуална собственост на Я. Т. на основание давностно владение в продължение на
повече от 10 години, поради което не следва да се допуска до делба.
Като е стигнал до други правни изводи в тази част, ПРС е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
се отхвърли иска за делба на имота в с.***.
С оглед неуважването на ВЖ на ищцата и уважаване на ВЖ на ответника, разноски
по делото следа да се присъдят на Я.Т.. Същият е заплати 5000 лв. за АВ, което е оспорено
като прекомерно. Преценявайки правната и фактическа сложност на производството пред
въззивния съд, проведеното едно съдебно заседание, липсата на нови доказателствени
искания, съдът намира, че размера на АВ следва да бъде съобразен с НМРАВ №1/2004 г.
Съгласно чл.7,ал.4 от наредбата, на Т. следва да се присъди платеното АВ в размер на 1500
лв. , както 40 лв.ДТ., общо 1540 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1100/12.03.2024 г. на районен съд- Пловдив,7 гр.с. по гр.дело
№14880/2022г., в частта, с което е отхвърлен иска на Н. В. Т. с ЕГН:********** от
***против Я. В. Т. с ЕГН: ********** от ***за делба на самостоятелен обект в сграда с ид.
№56784.529.103.1.23 по КККР на гр.Пловдив -апартамент с административен адрес: в *** с
площ от 67,78 кв.м., ведно с изба №18 от 1,2 кв.м.,таван №18 с площ от 7,8 кв.м., както и
1,161% ид.ч. от об.ч. на сградата.
ОТМЕНЯ решение №1100/12.03.2024 г. на районен съд- Пловдив,7 гр.с. по гр.дело
№14880/2022г., в частта, с което е допусната съдебна делба между Н. В. Т. с
ЕГН:********** и Я. В. Т. с ЕГН: ********** по отношение на следния недвижим имот
дворно място, представляващо УПИ VІІ-138, кв. 12 по ПРЗ на *** с площ 520 кв.м., при
съседи на УПИ: УПИ VІ-141, УПИ VІІІ-139, от двете страни улици, ведно с находящите се в
имота сгради, а именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две
паянтови стопански сгради и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. В. Т. с ЕГН:********** против Я. В. Т. с ЕГН:
********** иск за допускане на съдебна делба на следния недвижим имот: дворно място,
представляващо УПИ VІІ-138, кв. 12 по ПРЗ на *** с площ 520 кв.м., при съседи на УПИ:
УПИ VІ-141, УПИ VІІІ-139, от двете страни улици, ведно с находящите се в имота сгради, а
именно: двуетажна жилищна сграда, паянтова жилищна сграда, и две паянтови стопански
сгради
ОСЪЖДА Н. В. Т. с ЕГН:********** от *** да заплати на Я. В. Т. с ЕГН: ********** от
*** направените разноски по делото пред ПОС в размер на 1540 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечeн срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6