№ 226
гр. Габрово, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
в присъствието на прокурора Л. Хр. Р.
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Гражданско дело №
20224200100029 по описа за 2022 година
за да се произнесе ,взе предвид следното:
Ищецът Г. В. В. е предявил иск срещу ОС-Велико Търново за
заплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
120 000лв. Исковата молба е подадена в ОС-Велико Търново, с вх.
№328/14.01.2022г., който е изпратил делото на ОС-Габрово, на основание
чл.7,ал.2 от ЗОДОВ.
Съгласно изложените твърдения в исковата молба с направените
уточнения с допълнителните изложения към нея вх.№1210/12.04.2022г. и вх.
№1885/13.06.2022г., от ищеца се претендира обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди на основание чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ поради нарушаване
на чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС с нарушаване на правото му на справедлив процес и
независим и безпристрастен съд от ответника по развилото се производство
по в.гр.д.№**г. Ищецът твърди,че е упражнил правото си по чл.435 ГПК с
подаване на жалба против незаконни действия на ЧСИ ,ведно с искане по
чл.438 ГПК, които не са разгледани от независим , компетентен, справедлив
и безпристрастен съд. В исковата молба се сочи , че по образуваното и
развило се производство по в.гр.д.№**г., ВТОС е отказал правосъдие , като е
лишил ищеца от достъп до компетентен съд и разглеждане на неговия казус
от независим и безпристрастен съд, присвоявайки си чужда компетентност, с
което са нарушени правата и законните интереси на ищеца ,произтичащи от
чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС и Конституцията. Излагат се твърдения,че близо две
години по гр.д.№**г. на ВТОС ищецът не е бил редовно призован ,не е
участвал лично или чрез представител в това производство , не е
информиран от решаващия съд за резултатите по делото. Близо две години е
бил лишен от възможността да получава минимални средства по партидата
си в затвора в Плевен,тъй като същата е била запорирана от съдия-
1
изпълнител. В края на втората година ищецът разбрал какъв е изходът по
посоченото гражданско дело. Две години му е отказано правосъдие ,като
компетентните органи не са му зачели правата по съответните материални и
процесуални закони.
Претендира се да се присъди на ищеца обезщетение в размер на
120 000лв. за претърпени неимуществени вреди от нарушено право по чл.
чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС от осъществявана от ответника правораздавателна
дейност по в.гр.д.№**г. по описа на ВТОС.
Ответникът е подал писмен отговор по чл.131 ГПК ,в който се излагат
доводи за неоснователност на предявения иск.
Представителят на ОП-Габрово е изразил становище ,че искът е
недоказан по основание и размер.
Съдът, като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С предявения иск по чл.2в,ал.1,т.2 ЗОДОВ се претендира присъждане
обезщетение от 120 000лв. за неимуществени вреди ,причинени на ищеца от
нарушаване правото на ЕС в резултат на правораздавателна дейност от
ответника по в.гр.д.№**г. по описа на ОС-Велико Търново - нарушаване на
чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС , част от правото на ЕС съгласно чл.6 ,§3 ДЕС и чл. 52,
параграф 3 от ХОПЕС.
От доказателствата по делото се установява, че в производството по
в.гр.д.№**г. по описа на ОС-Велико Търново е разгледана по реда на
чл.437,ал.1 ГПК в закрито заседание , без призоваване на страните , жалба на
Г. В. В., подадена от длъжник в изпълнителното производство срещу
действия на ЧСИ И.Ц. . С постановеното решение №501 от 06.12.2019г. на
ОС-Велико Търново по в.гр.д.№**г. е оставена без уважение жалбата на Г.
В. В. против действия на ЧСИ И.Ц., рег.№896, по изп.д.**г. по налагане на
запор върху вземанията за трудово възнаграждение, на всички бъдещи
вземания , изплащани от администрацията на затвора-Плевен, МП, ГДИН,
както и на всички записи, които получава Г. В., като неоснователна.
Решението като необжалваемо съгласно чл.436,ал.4 ГПК ,е влязло в сила в
деня на постановяването му, на основание чл.296,т.1 ГПК .
От данните по делото не се установява да са допуснати твърдените от
ищеца нарушения на чл.6,§1 ЕКЗПЧОС от ответника при осъществената
правораздавателна дейност по в.гр.д.№**г. по описа на ОС-Велико Търново.
Производството по в.гр.д.№**г. е проведено пред родово и местно
компетентия съд по правилата на чл.436,ал.1 ГПК, при обжалване действия на
ЧСИ с район на действие ОС-Велико Търново. В него е разгледана по
същество подадена от длъжник по изпълнителното производство жалба
срещу действия на ЧСИ И.Ц., рег.№896, по изп.д.**г. По правилата на
чл.437,ал.1 ГПК жалбата е разгледана в закрито заседание, поради което не са
призовавани страните. С това не е нарушено правото им на защита, тъй като
провеждането на закрито заседание е законово регламентирана възможност в
ГПК при разглеждане на жалби ,подадени от страните в изпълнителното
производство. Разпоредбата на чл.437,ал.1,пр.1 ГПК не противоречи на чл.
2
6,§1 от ЕКЗПЧОС, която не съставлява норма, предвиждаща задължителност
на публичното разглеждане на всички искания и производства. Конвенцията
не въвежда като абсолютно изискване публично разглеждане на делото и
устно изслушване на страната, независимо от естеството на решаваните
въпроси, а напротив - във всеки отделен случай формата на публичност,
давана на съдебния акт, съответно на съдебното производство, според
вътрешното права на държавата-членка, следва да се преценява с оглед
особеностите на конкретното производство и при отчитане на преследваната
от чл.6, §1 ЗКЗПЧОС цел .
Спецификата на производството по обжалване на действията на
съдебния изпълнител като едноинстанционно контролно-отменително, а не
въззивно второинстанционно производство е разяснена в ТР№3 от
12.07.2005г. на ВКС по т.д.№3/2005г. на ОСГК, което е запазило значението
си и при действащия ГПК. Това производството не е исково, тъй като няма за
предмет материални права ,а процесуални , като редът за разглеждане на
жалбите е регламентиран в чл.437 ГПК. Към това производство са
неотносими правилата на бързото производство по чл.310 и сл. от ГПК.
Производството е правораздавателно по характера си , чийто предмет е
валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото
от жалбоподателя негово задължение. Съгласно разпоредбата на чл.437,ал.4
,изр.2 ГПК жалбите срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат
в едноинстанционно производство, като решението на съответния окръжен
съд е окончателно .Правомощията на окръжния съд са контролно -
отменителни . Спорът по законосъобразността на действията или отказите на
изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на
изпълняемо право. С разглеждането на споровете по чл.435 ГПК се разрешава
процесуалния въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния
изпълнител. Спецификата на производството обуславя и правната
регламентация на отделните хипотези по чл.437, ал.1 ГПК - когато жалбата
е подадена от страна по изпълнителното дело, разглеждането й се провежда в
закрито заседание /освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи
лица/, а когато жалбата е подадена от трето лице, се разглежда в открито
заседание с призоваване на жалбоподателя и страните по изпълнителното
дело. С оглед на това разглеждането на жалба на страна в изпълнителното
производството в закрито заседание не се явява в нарушение на чл.6, §1
ЗКЗПЧОС.
При постановяване на решението по в.гр.д.№**г. ОС-Велико Търново
не е нарушил изискването на чл.7,ал.2 ГПК за връчване на препис, тъй като
тази разпоредба е приложима за връчването на страните на преписи от
актовете, които подлежат на обжалване. В случая решението по чл.437 ГПК
не подлежи на обжалване и препис от него не следва да бъде връчван от съда
по реда на чл.7,ал.2 ГПК .Такъв може да бъде предоставен на страната по
нейно искане. В случая моментът на връчване на препис от решението на
жалбоподателя / по негово искане /, не обуславя влизането му в сила и
настъпване на правните последици от това решение, предвид на което не е
обусловило нарушаване на права на ищеца, които да не са реализирани
поради неизпълнено задължение на съда по чл.7,ал.2 ГПК в производството
по в.гр.д.№**г. и с това да е нарушен чл.6, §1 ЗКЗПЧОС.
3
От данните по делото не се установява наличие на основание за отвод в
някоя от хипотезите на чл.22 ГПК на членовете от състава на ОС-Велко
Търново , постановили решението по в.гр.д.№**г. Регламентацията по чл.22
ГПК е изчерпателна и не подлежи на разширително тълкуване .Развили се
други производства пред ОС-Велико Търново с участието на ищеца като
страна и начинът, по които са приключили, само по себе си не води до
наличие на пристрастност и предубеденост в членовете на състава,
постановил решението по в.гр.д.№**г. и не обосновава извод за наличие на
субективно отношение спрямо ищеца в нарушение на чл. 6§ 1 от ЕКЗПЧОС ,
проявено в производството по в.гр.д.№**г. по описа на ОС-Велико Търново.
Поради недоказаност на една от предпоставнките за уважаване на
предявения иск по чл.2в, ал.1,т.2 ЗОДОВ - да са допуснати твърдените от
ищеца нарушения на чл.6,§1 ЕКЗПЧОС от ответника при осъществената
правораздавателна дейност по в.гр.д.№**г. , предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. В., ЕГН**********, понастоящем в
Затвора – Ловеч, против Окръжен съд – Велико Търново иск по чл.2в, ал.1,
т.2 ЗОДОВ, за заплащане обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 120 000лв от нарушено право по чл.6,§1 от ЕКЗПЧОС от
осъществявана от ответника правораздавателна дейност по в.гр.д.№**г. по
описа на ОС-Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
4