Решение по дело №12798/2016 на Софийски градски съд

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. София, 13.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО  ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви брачен въззивен състав, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА

                                                                ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                  

при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска гр. дело № 12798 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството е по чл. 258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М.А.К. срещу решение № 10179 от 05.07.2016 г., постановено по гр.д. № 34416/15 г. на СРС, 117 състав, в частта му, с която е отхвърлен иска за признаване на М.А.К. за собственик на 15861.97/21027 идеални части от процесния недвижим имот. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно и неправилно, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна П.Б.Г. моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като цяло и допустим в обжалваните му части съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения от М.А.К. срещу П.Б.Г. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 2 от СК – за признаване за установено в отношенията между страните, че е изключителен собственик на 5165.03/21027 идеални части от имот, представляващ апартамент №10 , находящ се в гр. София,ж.к. „*********, състоящ се от три стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 98.57 кв.м.,МАЗЕ №10 с площ 14.96 кв.м., ведно с 6.969% идеални части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото,при съседи на апартамента от три страни двор, ап.11 и коридор и съседи на мазето- от две страни двор,мазе 11 и коридор - самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4333.340.3.10, находящ се в гр.София, Столична община, област София /столица/, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.20Юг. на изпълнителния директор на АГКК. Последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР. Адрес на имота: гр.София, район „***“, ж.к. „***- 2“,бл. ***. Самостоятелният обект се намира в сграда №3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4333.340. Предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент.Брой нива на обекта: 1. Посочена в документа площ: 98.57кв.м. Прилежащи части: мазе №10 с площ 14.96 кв.м и 6.969% ид.части от общите части.Ниво: 1. Съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4333.340.3.1 1., под обекта- 68134.4333.340.3.7, над обекта- 68134.4333.30.3.33. Съдът е отхвърлил иска на М.А.К. за признаването й за изключителен собственик на останалата част от гореописания имот на основание давностно владение. С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, районният съд е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 1394,80 лв.– разноски за първа инстанция.

В жалбата са наведени доводи, че въззивницата от предоставянето на имота през 1996 г. еднолично владее имота, че въззиваемата страна никога не е влизал в имота, че никога не се е интересувал от имота- кой го владее, плаща данъци, че той дори не е декларирал имота- не е заявил, че е собственик на този имот. Трудно могат да бъдат доказани отблъснати претенции и външна изява на конкретни действия, тъй като никой през целия период на владеене на имота не е проявявал под каквато и да е форма претенции по отношение на имота, не са вписани, отбелязани и заличени никакви тежести и права. Тези доводи са неоснователни.

Настоящият съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти и е изложил мотиви относно това. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.

          Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава права и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която се  предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици- така нареченото преобръщане на владението, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.

         По делото не се ангажираха доказателства за извършване на действия, с които въззивницата доказва, че е престанала да държи идеалните части от апартамента за другия съсобственик на имота и, че  е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, нито, че такива действия са доведени до знанието на другия съсобственик. Не се установи по делото завладяването частите на съпруга и манифестиране пред него на промяната и осъществяването й чрез действия, отблъскващи владението му и установяващи своене.

         Плащането на данъчни задължения за идеални части на имот, собственост на друго лице, не може да се приеме за действие от горепосочения характер, както и правото на собственост не се прекратява с недекларирането на имота в съответната данъчна дирекция и с неупражняване върху имота на правото на ползване на същия.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2013 г. по тълкувателно дело № 5 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, през време на брака при законов режим на общност по СК съпрузите могат да придобиват вещи и права върху вещи като лични - чл. 22 от СК, и в съпружеска имуществена общност – чл. 21 от СК. Съпружеската имуществена общност възниква върху вещите и вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, независимо от това на чие име са придобити – чл.21, ал.1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от СК когато вещните права са придобити по време на брака отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответната част от придобитото, освен ако тази част е незначителна. За да настъпи трансформация на лично имущество, по време на брак в законов режим на общност, е достатъчно с имущество, лична собственост, да бъде придобита собствеността върху друго имуществено благо.

Поради гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че първоинстанционния съд правилно е уважил установителния иск по чл. 23, ал. 2 от СК приемайки, че ищцата е изключителен собственик на 5165.03/21027 идеални части от процесния имот, тъй като със събраните по делото писмени доказателства безспорно се доказва трансформация на лично нейно имущество именно за толкова идеални части от процесния недвижим имот.   

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, в обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът няма право на разноски. Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос с решението си.

Така мотивиран, Софийският градски съд

Р Е Ш И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 13146 от 17.08.2016 г., постановено по гр.д. № 33228/15 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав в обжалваните му части.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.А.К., с ЕГН********** за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.                         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.