№ 219
гр. *****, 30.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Никола Д. Дойчев
при участието на секретаря П.В.Г.
като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело №
20233130100509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Производството е по реда на ЗЗДН.
Провадийският районен съд се сезира с молба от С. Д. С. с искане да бъде
постановено решение, с което в нейна полза да се постановят мярки за защита
по смисъла на ЗЗДН, поради осъществявано домашно насилие от ответницата
С. Н. Д., ЕГН:*****- нейна майка.
В молбата се посочва, че майката на молителката пие алкохол и посяга да
я бие и осъществява психически тормоз над нея.
Молбата е да бъде постановено решение, с което да бъдат наложени
мерки за защита спрямо молителката.
В о.с.з. молителята не се явява, поради това, че с решение №
68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-***** се настанява принудително
за лечение в ДПБ-с. Карвуна за срок от 3 месеца, считано от 08.06.2023 г.
Назначеният от съда процесуален представител по реда на ЗПП депозира
молба с вх. № 4372/04.07.2023 г., в която изразява становище за
основателност на молбата.
Съдът основава своите фактически констатации изцяло въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства – приложеното ч.н.д.
№197/2023 по описа на РС-*****, съответно намиращите се в него писмени
документи – съдебно-психиатрична експертиза, протокол № 277/31.05.2023 г.
и решение № 68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-*****; гласни
доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля К. Д. П.-сестра на
молителката и дъщеря на ответницата; свидетелства за съдимост на страните.
1
Прецени по отделно и в съвкупност, съдът установява, че молителката
страда от Параноидна шозофрения с давност от 1998 г. Многократно се
хоспитализира в психиатричен стационар на доброволен и принудителен
принцип, лекувана стационарно и амбулаторно с различни антипсихотици с
променлив успех. Малко след подаване на молбата за защита от домашно
насилие в съда, се настанява принудително за лечение с решение №
68/31.05.2023 г. по ч.н.д.№197/2023 г. на РС-*****.
Молителката С. Д. С. е дъщеря на ответницата С. Н. Д. и живеят
съвместно в гр. ***** под един покрив. И двете не са осъждани към момента.
Свидетелят К. Д. П. е сестра на молителката. Живее в гр. ***** със
семейството си, но поне веднъж месечно идва при майка си и сестра си в гр.
*****. Заявява, че не е виждала майка й да посяга на сестра й или да я е
заплашвала. Посочва, че сестра й, предвид психичното й заобляване, ако не
пие предписаните й лекарства, става агресивна; заплашва; започва да подава
жалби в полицията, тъй като мисли си, че роднините й искат да й навредят. В
тази връзка свидетелката заявява, че тя и майка й искат молителката да бъде
добре и да приема изписаните й лекарствени продукти.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П., тъй като
свидетелят е роднина, близък на страните по делото и е запознат с
отношенията им. Изнесените пред съда факти са от лични и непосредствени
впечатления. Ето защо съдът счита, че гласните доказателства отговарят на
истината.
Гореустановената фактическа фактическа обстановка мотивира съдът да
приеме, че молбата за защита е неоснователна и следва да се отхвърли.
Според съда подаването на жалба и наведените в нея твърдения са
резултат от усложненото, преди хоспитализацията на молителката, психично
болестно състояние. Един основаните симптоми на психичната болест
параноидна шизофрения е наличието на страхове от преследване, от
нараняване и др. Това отбелязва вещото лице д-р ***** при снемане анамнеза
от самия пациент – „…след психотравна от личен характер, променила
поведението си – станала раздвижена, смятала, че околните искат да й
навредят…по-късно се влошила – започнала да чува гласове, смятала, че
някой се опитва да я убие.“
Предвид психичното разстройство, от което страда молителката, и
гласните доказателства на св. П., че майка й по никакъв начин не е посягала
физически към нея, съдът намира за недоказани твърденията на молителката
за осъществен от ответницата акт на домашно насилие. Наведените твърдения
от молителката в подадената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДн следва да се
считат за оборени от събрания по делото писмен и гласен доказателствен
материал.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН молитеката следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на Провадийския районен съд дължимата за
производството държавна такса в размер на 25,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
2
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3096/12.05.2023 г. от С. Д. С.,
ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ****** за постановяване на решение, с
което в полза на молителката да бъдат предприети мярки за защита по
смисъла на ЗЗДН, поради осъщественото спрямо нея домашно насилие от С.
Н. Д., ЕГН:**********, с адрес: гр. *****, ******.
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ****** да
заплати в полза на бюджена на съдебната власт по банковата сметка на РС-
***** сумата от 25.00 лева дължима държавна такса, на основание чл. 11, ал.
3 от ЗЗДн.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
След влизане в сила на решението препис от решението на съда да се
изпрати служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на извършителя и
пострадалото лице за сведение.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
3