Решение по дело №10/2009 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 май 2009 г.
Съдия: Добрина Иванчева Петрова
Дело: 20093330100010
Тип на делото: Брачно дело
Дата на образуване: 26 януари 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№........../21.05.2009 г.,гр.Разград

 

В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди и девета година, в състав:

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.П. 

 

при секретаря Г.М. като разгледа докладваното от съдията бр. дело № 10 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 99, ал.1 от СК.

            В исковата си молба ищцата Е.Ю.С. излага, че по силата на сключен граждански брак през 2008 г. ответникът С. Ф. С. е неин съпруг. От брака си нямат родени деца. Преди и след сключването му, ответникът работил в гр. С. и се прибирал за няколко дни от месеца при съпругата си. Ищцата учила задочно висше образование в гр. Ш., съпругът й не осигурявал достатъчно средства и родителите й се налагало да дават пари за образованието й. Съпрузите не постигнали съгласие и по въпроса къде да живеят, проявило се различие в характерите им и неразбирателство между тях. В началото на месец ноември 2008г. съпругата напуснала семейното жилище и оттогава ответникът не я е потърсил.

            Ищцата настоява да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата съпрузи. Моли, след прекратяването на брака да носи предбрачното си фамилно име М..

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява, не изразява становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните са сключили граждански брак на 21.09.2008 г. с акт № 200, съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в гр. Р..

            По искане на ищцата е разпитан свид. Ю. А., неин баща, от показанията му, които съда цени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК и доколкото са в резултат на лични възприятия се установява, че месец след сключването на брака ищцата е напуснала семейното жилище и се е завърнала при родителите си.  От тогава съпругът й не я е търсил. Съпругът работил в гр. С. и непрекъснато отсъствал. Между съпрузите не съществувало разбирателство.

          При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          С оглед събраните гласни доказателства, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, бракът на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, съществува формално и не изпълнява своята социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод. Запазването му би било вредно и за самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен на основание чл.99, ал.1 от СК.

              Съдът, на осн. чл. 99, ал. 2 от СК по въпроса за вината, намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, имат двамата съпрузи, изразяваща се в пълното им дезинтересиране един от друг, като съпрузи, дезинтересирането им от изпълнение на поетите брачни задължения, установяването от всеки от тях на самостоятелен начин на живот и в липсата на желание и усилия за запазване на брака през периода на фактическа раздяла.  Именно това поведение на съпрузите, за което те не са могли да не съзнават, че причинява сериозна криза в отношенията им, обуславя и брачната им вина, довело е до фактическата раздяла между тях и до опразване на брачната връзка от съдържание. Същите не са изпълнявали задълженията вменени им от разпоредбите на СК, не са положили необходимите усилия за запазване на брака чрез взаимни отстъпки и компромиси.

След прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име М..

Съдът, предвид материалното и имотното състояние на страните и на осн. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК и съобразно характера на производството определя допълнителна държавна такса по иска за развод в размер на 40.00 лв., която следва да се внесе от двете страни съразмерно, съобразно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 от ГПК.

 

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между Е.Ю.С., с ЕГН:**********,*** и С. Ф. С., с ЕГН:**********,*** сключен в гр. Р., с акт № 200 на 21.09.2008г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.99 ал.1 от СК.

         ПОСТАНОВЯВА, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи.

         ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи предбрачното фамилно име – М..

         ОСЪЖДА  Е.Ю.С., с ЕГН:**********,***  да заплати в по сметка на РРС държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. /двадесет/ лева.

          ОСЪЖДА  С. Ф. С., с ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на РРС държавна такса по иска за развод в размер на 20.00 лв. /двадесет/ лева.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: