Присъда по дело №292/2020 на Районен съд - Свищов

Мотиви към Присъда № 1 от 19.03.2021 г. по НОХД № 292/2020
година на РС-Свищов.
Районна прокуратура гр. Свищов е повдигнала окончателно обвинение
по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК спрямо подсъдимата Д. С. Д. с ЕГН
********** за това, че на неустановена дата за периода от 04.11.2019 г. до
07.11.2019 г. противозаконно е присвоила чужда вещ - 1 брой мобилен
телефон „Самсунг Галакси S9“ на стойност 676,99 лева, собственост на А. Х.
А. с ЕГН ********, която е попаднала у нея случайно - престъпление по чл.
207, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението по чл.207, ал.2 от НК.
Според държавното обвинение от всички събрани доказателства се
установяло, че за периода от 04.11. до 07.11.2019 г. на неустановена дата
мобилният телефон, предмет на престъплението е попаднал случайно в
подсъдимата. След установяването на фактическа власт върху телефона
същата е водила разговори от СИМ-картата поставена в мобилния телефон. В
тази връзка са показанията на разпитаните по делото свидетели и са
приложени справки към ДП. Подсъдимата, след като е установила фактическа
власт върху телефона е следвало да предприеме действия за връщането му, но
тя противозаконно го е присвоила като продължила да го ползва. Счита, че по
делото не се събраха доказателства, че подсъдимата е отнела мобилния
телефон от собственика против неговата воля и желание, с оглед на което
счита, че деянието е несъставомерно по първоначално повдигнатото
обвинение с обвинителния акт. Мобилният телефон е попаднал в
подсъдимата случайно, като липсват доказателства, че е налице правно
валидно действие, което да доказва попадането на друго основание. Моли
съдът да признае подсъдимата за виновна в извършване на престъпление по
чл. 207, ал. 2 НК, като счита, че за постигане целите на наказанието в
конкретния случай биха били постигнати с определяне на наказание глоба в
размер на 100 лева, съобразявайки имотното състояние на подсъдимата. Моли
подсъдимата да заплати направените разноски по разследването. По делото
няма приобщени веществени доказателства, както и не е предявен граждански
иск.
Подсъдимата Д. не се признава за виновна по повдигнатото обвинение,
но заявява, че процесния телефон е попаднал случайно у нея. По предявеното
й ново обвинение не дава други обяснения.
Свищовския районен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в съвкупност и обсъди изразеното от страните, намира за
установена по непораждащ съмнения начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимата Д. С. Д. е родена на ****** година в гр.Свищов, живуща в
гр. Свищов, ул. ******************, българка, българска гражданка, със
1

средно образование, неомъжена, неработи, неосъждана, ЕГН **********.
През 2019 год. в Германия пострадалият А.А. си закупил телефон
„Самсунг Галакси S-9“ с IMEI ************. Телефонът бил нов с цена 633
евро. След покупката А. поставил в мобилния телефон българска СИМ карта
с номер ********* . През м.октомври 2019 година св. А.А. се прибрал в
България. На 04.11.2019 г., около 01,00 ч. пострадалият отишъл сам в
дискотеката „Джубокс” в rp.Свищов. Нямало е свободни места и затова е
стоял прав. Там пострадалият употребил голямо количество алкохол. През
цялото време в дискотеката мобилният му телефон бил в предния джоб на
панталоните и не го е вадил или използвал. В около 5-6 часа сутринта А.А. си
тръгнал от дискотеката. Запътил се към такситата, които се намират до
заведението „ВИП”, но там нямало такива. Затова решил да се обади и да
извика такси. Така установил, че телефонът му не се намира в джоба. Решил
да се върне в дискотеката и да провери дали не е паднал, но не открил
телефона. След това се върнал до заведението „ВИП” и накарал една
служителка да звънне на такси. Когато се е качил в таксито, помолил
шофьора да се обади на телефона му, но последният бил изключен. На
следващия ден пострадалият отишъл в офиса на „Теленор“ в гр. Свищов,
където СИМ картата му била анулирана. Няколко дни по-късно пострадалият
отишъл в полицията и заявил, че телефонът му е изчезнал.
Подс. Д. живеела в гр. Свищов, на ул. „*********“ заедно със съжителя
си Р. Д. и двете им деца. В периода от 04.11. до 07.11.20219г. в подсъдимата
Д.Д. случайно попаднал процесния телефон, собственост на пострадалия. В
него на 07.11.2020г. тя поставила предплатената карта „Прима“ с номер
**********, която била закупена от „А1 България“ЕАД от св. З.Б. и
предоставена от същата за ползване на св. Ф.Б. – нейн брат. Последният в
края на м. август 2019г. предложил картата на Р. Д., с когото подсъдимата
живеела на семейни начала и баща на децата им за сумата от 5лв. След като
подсъдимата поставила картата в телефона тя започнала да го ползва. Едно
от децата на подсъдимата било ученик в СУ „*******“ гр. Свищов.
Подсъдимата като родител дала като номер за контакт, този на поставената в
процесния телефон прима карта. Така на 22.04.2020г. по повод онлайн учебен
процес на детето св.Й.Т. – заместник директор на училището разговаряла по
телефона с подсъдимата.
Същевременно през м. март 2020г. в РП-Свищов било образувано
досъдебно производство за кражба на процесния телефон. По случая били
извършени ОИМ, включително и била изготвена справка по ЗЕС. След
извършен анализ на справката било установено, че СИМ картата с номер
********** е активирана и се ползва с процесния мобилен телефон „Самсунг
Галакси S-9“, с IMEI ************.
По случая започнал работа и св. В.Х. – разузнавач в РУ на МВР
2

Свищов. На 19.05.2020г. същият посетил дома на подсъдимата в гр. Свищов
на ул.“*********“№5. Той позвънил на телефонния номер на подсъдимата,
даден му от колегите. Това станало пред вратата на дома й. Първоначално
телефонът дал свободно, но никой не отговорил. Свидетелят почукал на врата
и подсъдимата излязла. Свидетелят разговарял с нея и я попитал дали
телефонния номер се ползва от нея. След като подсъдимата потвърдила и
казала, че телефона е в къщата й и че ще го изнесе, тя се прибрала вътре. В
този момент свидетелят отново позвънил, като номерът на която звънял дал
свободен сигнал, а след това телефонът бил изключен. Подсъдимата се
показала отново на ватата и заявила пред свидетеля, че няма такъв телефон и
показала стар телефон с копчета, като се смеела. Свидетелят съобщил за
случилото се и в същия ден било извършено претърсване и изземване в дома
на подсъдимата. Телефонът не бил открит.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена, а в
хода на съдебното следствие беше приета по реда на чл. 282 ал. 3 от НПК
оценъчно-икономическа експертиза. Вещото лице е оценило стойността на
процесния телефон към 04.11.2020г. в размер на 676,99лв.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- писмо на РП -
Свищов и справка от БТК Дирекция Сигурност (л. 47 - 48) писмо от А1 на (л.
50), писмо от Теленор България ЕАД (л. 53), Протокол за претърсване и
изземване от 19.05.2020 г. (л. 58), Протокол за доброволно предаване от
27.05.2020 г. (л. 64), документи за закупуване на телефон „Самсунг Галакси
S9“ (л. 66 - 68), докладна записка (л. 71), справка за съдимост (л. 83),
характеристична справка (л. 85), данни за личността (л. 88) и декларация за
семейно и материално положение (л. 89), както и актуална справка за
съдимост, както и от обясненията на подсъдимата, дадени пред съда по
новото обвинение, разпита на свидетелите З.Б., Й.Т., В.Х. и прочетените по
реда на чл. 281, ал.5 от НПК показания на свидетелите А.А. и Ф.Б..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по безспорен начин времето, мястото и начина на извършване на
деянието, както и авторството на подсъдимата и нейната вина. Показанията на
разпитаните по делото свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи
се. Същите кореспондират с писмените доказателства по делото.
Свидетелските показания на А.А. и документи за собственост установяват, че
същия е притежавал мобилен телефон „Самсунг Галакси S-9“, с IMEI
************, закупен от него през 2019г. в Германия. Установява се, още че
в ранните часове на 04.11.2019г. свидетелят е изгубил владението върху
вещта, като в периода от 04.11.2019г. до 07.11.2019г. мобилният телефон
3

попаднал у подсъдимата случайно. Тези свидетелски показания не са
изолирани, а се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно от
изготвената докладна записка, съдържаща анализ на разговорите, проведени
от телефонния апарат с поставено в него карта „Прима“ с номер **********.
Според нея на картата „Прима“ е била поставена на собствения на
пострадалия телефон на 07.11.2019г. и ползвана до 27.04.2020г. Картата била
закупено от св. З.Б. и дадена от нея на св. Ф.Б., което безспорно се установява
от показанията на тези свидетели и кореспондира с писмените доказателства
по делото, а именно изисканата справка от „А1 България“ ЕАД за собственост
на карта „Прима“ с посочения номер. Показанията на св. Б. кореспондират с
показанията на св. Б., като от тях се установява, че свидетелят преди да
замине на работа в чужбина е продал на съжителя на подсъдимата Р. Д. тази
карта. От свидетелските показания на Й.Т. се установява, че подсъдимата
след като поставила прима картата на процесния телефон го е ползвала, като
22.04.2020г. двете провели разговор по повод онлайн обучението на едно от
децата на подсъдимата. Показанията на свидетелката кореспондират със
справаката от мобилния оператор.
От анализа на събраните доказателства се формира категоричния извод
на съда за виновността на подсъдимата. Обстоятелството, че същата пред
свидетеля В.Х. е признала, че ползва процесния телефон, а няколко минути
след това е изключила телефона и отрекла пред свидетеля смеейки се, че не го
ползва, води до извода, че е знаела, че телефонът не е нейна собственост и не
го закупила, а същият е попаднал случайно у нея. Фактът, че при
последвалото претърсване и изземване вещта не е намерена в дома й не може
да обоснове невиновност на подсъдимата. Съдът приема за защитна теза
единствените обяснения дадени от подсъдимата, че тя е закупила процесния
телефон. Същата нито посочи кога и откъде го е закупила, нито представи
документ, каквато е обичайно практиката за такива мобилни телефони. От
обективна страна съдът приема за безспорно доказано, че в периода от
04.11.2019г. до 07.11.2019г. телефонът на пострадалия е попаднал случайно у
подсъдимата Д., което същата не отрече.
От субективна страна подс. Д. е извършила деянието виновно при
форма на вината пряк умисъл. За умисъла следва да се съди по действията на
обвиняемата, които категорично говорят, че тя е знаела, че телефонът е
собственост на друго лице, от което тя не го е закупила. От субективна
страна обвиняемата е съзнавала всички обективни признаци от състава на
престъплението, което извършва, неговия обществено опасен характер,
предвиждала е обществено опасните последици и пряко ги е целяла.
Присвоителното намерение се доказа от обстоятелството, че същата го е
ползвала за собствени нужди.
По този начин същата е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 207, ал.2 от НК, тъй като на неустановена
4

дата за периода от 04.11.2019 г. до 07.11.2019 г. противозаконно е присвоила
чужда вещ - 1 брой мобилен телефон „Самсунг Галакси S9“ на стойност
676,99 лева, собственост на А. Х. А. с ЕГН ********, която е попаднала у нея
случайно
Предвид гореизложеното съдът прие, че подс.Д. следва да бъде
призната за виновна в извършване на престъплението по което и бе
повдигнато окончателно обвинение. За престъплението по чл. 207, ал. 2 от
НК, което е умишлено, законодателят е предвидил наказание глоба от сто до
триста лева. До приключване на съдебното следствие присвоената вещ не бе
възстановена, нито нейната равностойност.
Ето защо при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимата
Д., съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно
индивидуализацията на същото. С оглед индивидуализиране наказателната
отговорност, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и
дееца, мотивите и подбудите за извършването му и личността на
извършителя. Съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
чистото съдебно минало (реабилитирана). Деянието не се отличава с висока
степен на обществена опасност, което следва и от обстоятелството, че
законодателят е предвидил по-леко наказание за този вид престъпление. В
същото време данните за личността на подсъдимата не са добри. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не намери. Така при баланс на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, като съобрази
имотното състояние на подсъдимата, съдът определи наказание в размер на
минималното предвидено, а именно 100 лева глоба.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, тъй като подсъдимата е призната за
виновна, съдът я осъди да заплати по сметка на ОДМВР Велико Търново
направените по делото разноски в размер на 155,55лв., както и 5лева такса за
издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	1
Дата:	19 март 2021 г. (в сила от 6 април 2021 г.)
Съдия:	Стела Дянкова Бъчварова

Дело:	20204150200292
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	31 август 2020 г.

Присъда по дело №292/2020 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите