№ 1201
гр. София, 17.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110163123 по описа за 2021 година
Производството е образувано по подадена от Р. СТ. Т., ЕГН **********, искова
молба, насочена против „Ситиком Рила“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № ***/06.10.2021г. и
уволнението да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
6378.84лв. обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6
месеца са периода 01.10.2021г. – 31.03.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, сумата от 1063.14лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за месец 09.2021г. и 10.04лв. – лихва забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 03.11.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че настоящото
производство, по аргумент от чл. 310, ал. 2 ГПК, не следва да се разглежда като
„бързо производство“ по смисъла на глава двадесет и четвърта ГПК, доколкото в
случая е налице обективно съединяване на искове, регламентирани в чл. 310, ал.
1 ГПК / чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ/ с иск,
който подлежи на разглеждане по общия исков ред – иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По
изложената аргументация настоящото производство следва да протече по общия
исков ред.
Съдът, след извършената проверка констатира, че исковата молба отговаря на
изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е
1
процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени
искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че
между страните са били налични трудови правоотношения, породени от сключен на
01.03.2019г. трудов договор, по силата на който е престирал труд на длъжност
„шофьор товарен автомобил“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 770.00лв. Твърди се, че със сключено между страните на 31.01.2020г. допълнително
споразумение ищецът е преназначен на длъжност „багерист“ с трудово
възнаграждение в размер на 870.00лв. Сочи се, че със Заповед № ***/30.09.2021г.,
връчена му на 30.09.2021г трудовото правоотношение е прекратено от работодателя,
считано от 30.09.2021г. като в заповедта било посочено основание „ системно
нарушаване на трудовата дисциплина“. Ищецът възразил, че няма как трудовото му
правоотношение да бъде прекратено, тъй като работният ден бил приключил, при
което работодателят му заявил да се яви следващата седмица за получаване на
трудовата книжка. Сочи се, че на 06.10.2021г. на ищеца била връчена заповед със
същата номерация № ***/30.09.2021г., в която обаче било посочено, че трудовото
правоотношение се прекратява, считано от 01.10.2021г. Навеждат се доводи, че не е
спазена процедурата, регламентирана в материалноправната разпоредба на чл. 193 КТ,
а именно от ищеца не били изискания обяснения при налагане на дисциплинарното
наказание. На следващо място се сочи, че заповедта не съдържа необходимите
реквизити, изискуеми се съгласно чл. 195 КТ. Твърди се, че ищецът не е получил
дължимото му се трудово възнаграждение за месец септември 2021г. По изложените
съображения се прави искане заявените претенции да бъдат уважени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от дружеството
работодател, с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на
заявените претенции. На първо място се сочи, че дължимото се на ищеца трудово
възнаграждение за м.09.2021г. е в размер на 824.98лв. и същото е изплатено. Оспорват
се твърденията, че не са изискани обяснения от ищеца във връзка с наложеното
дисциплинарно наказание. Сочи се, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е мотивирана, респективно претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се
явява неснователна, като с оглед акцесорния характер на останалите претенции,
неоснователни се твърди да са и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
2
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се
постанови решение, с което да бъде отменена Заповед № ***/06.10.2021г. и
уволнението да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
6378.84лв. обезщетение за времето през което е останал без работа, но за не повече от 6
месеца са периода 01.10.2021г. – 31.03.2022г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, сумата от 1063.14лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за месец 09.2021г. и 10.04лв. – лихва забава
върху неизплатеното трудово възнаграждение за периода 01.10.2021г. – 03.11.2021г.,
ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
страните, съдът ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти и обстоятелства, а именно, че между страните е сключен на 01.03.2019г. трудов
договор, по силата на който ищецът е престирал труд на длъжност „шофьор товарен
автомобил“, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 770.00лв., че
със сключено между страните на 31.01.2020г. допълнително споразумение ищецът е
преназначен на длъжност „багерист“ с трудово възнаграждение в размер на 870.00лв.,
както и че със Заповед № ***/30.09.2021г. на работодателя, връчена на ищеца на
06.10.2021г., трудовото правоотношение е прекратено.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения / чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за
които съществува установено от закона предположение. Оборването на такива
предположения се допуска във всички случаи, освен когато това е забранено от закон /
чл. 154, ал. 2 ГПК/.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже по
делото пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно,
при спазване на формалните изисквания за ангажиране на дисциплинарната
отговорност /наличие на дисциплинарна власт у субекта, наложил наказанието,
спазване на предвидените срокове, изискване на обяснения преди връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение/, както и че ищецът виновно е
извършил нарушение на трудовата дисциплина и наложеното за него наказание се
явява съответно.
3
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото
пълно и главно, че след уволнението, за периода от 01.10.2021г. до 31.03.2022г., е
останала без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че оставането без работа
е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното трудово възнаграждение,
получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно, че
за процесния месец между страните са били налични валидни трудови
правоотношения, по силата на които е престирал труд в полза на ответното дружество.
На следващо място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му
се трудово възнаграждение за м.09.2021г.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от
ищеца трудови възнаграждения.
По исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи изискуемост на вземанията за трудово
възнаграждение, както и забава на изплащането на същите.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба
документи, като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза изпълнима от вещо лице –
икономист, което след като се запознае с материалите по делото и след като направи
справки, там където намери за необходимо, да отговори на въпросите:
1/ Какъв е размерът на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение за
месец септември 2021г., изплатено ли е същото, ако има неизплатена част в какъв
размер е същата?
4
2/ Какъв е размерът на дължимата се лихва за забава за периода 01.10.2021г. –
03.11.2021г., върху неизплатената част на трудовото възнаграждение за м.09.2021г. /
ако има такава/?
3 Какъв е размерът на евентуално дължимото се обезщетение по чл. 225 КТ за
периода 01.10.2021г. – 31.03.2022г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300.00лв.,
платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Ф.В. – тел. *********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице, което при
необходимост да послужи пред НАП и НОИ.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП
и НОИ за снабдяване с друго такова, от което да се установи дали за периода от
30.09.2021г. до датата на издаване на удостоверението, ищецът е бил в трудови
правоотношения с друг работодател, който го е осигурявал, каква е била
осигурителната ставка и за който период същият е осигуряван.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на 01.04.2022г. служебна справка в НБД „Население“ за
трудови правоотношения на ищеца за периода 30.09.2021г. – 31.03.2022г.
ДОПУСКА предявяване на трудовата книжка от ищеца в насроченото първо
открито съдебно заседание по делото.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ищеца гласни доказателства, чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане за насроченото първо по делото открито
съдебно заседание, за установяване на факти и обстоятелства, свързани с връчване на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, невъзможността на ищеца да
даде обяснения във връзка с дисциплинарното производство, както и факти и
обстоятелства, свързани с липсата на нарушения на трудовата дисциплина.
ДОПУСКА събиране на поисканите от ответника гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел при режим на довеждане за насроченото първо по делото
открито съдебно заседание, за установяване на факти и обстоятелства, свързани с
изискване на обяснения от ищеца във връзка с процесното дисциплинарно
производство и нарушенията на трудовата дисциплина, извършени от Р.Т..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
5
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.04.2022г. от 09.15 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6