РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Тутракан, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100503 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.
Делото е образувано по искане на Дирекция „Социално подпомагане”
Тутракан за настаняване по реда на чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДт на С.
Р. С. с ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип на деца без
увреждания (ЦНСТДБУ) гр. Тутракан. Искането е обосновано с три бягства
на детето от дома му в *** през август 2021, повлияни от приятелство с
пълнолетната С. С., при която С. е отивала след бягствата, съпътствани със
слаб контрол от страна на родителите ѝ – основание, според сезиращата
институция, по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт за настаняване на детето извън
семейството.
Към момента на образуване на делото и решаването му С.С. (16 г.) е
настанена в ЦНСТДБУ гр. Тутракан.
В съдебното заседание ДСП-Тутракан поддържа искането. Акцентира
върху това, че на разпита на детето в полицията, след като е открита при
последното ѝ (третото) бягство, същата е казала, че този път, за разлика от
първите два пъти, по свое желание е напуснала дома си.
Заинтересованата страна – Ръководителят на ЦНСТДБУ, подкрепя
1
становището на ДСП-Тутракан, че е по-добре детето да остане при тях.
Детето С.С., на която съдът предостави по нейно искане, правна
помощ на основание чл. 15, ал. 8 ЗЗДт във вр. чл. 5 и чл. 22, ал. 1, т. 3 и т. 5
ЗПП желае да се върне вкъщи. Казва, че в двете седмици между първото и
второто заседание с нетърпение е чакала родителите си да си дойдат от
чужбина, за да се прибере при тях. Нейният процесуален представител, адв.
Д., уверява съда, че С. съжалява за това, което е направила. Допуска, че по-
скоро възрастта ѝ е такава, че е склонна към подвеждащи фактори. Обръща
внимание, че най-доброто за едно дете е да расте в семейна среда.
Бащата Р.И. моли съда да не уважава искането на ДСП. Предоставя на
съда под формата на реторичен въпрос да прецени дали животът без майка и
без баща е по-хубав и дава пример със себе си, че е без баща. Чувствал се
като умрял без дъщеря си.
Майката Д.С. се придържа към искането на бащата.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
С. Р. С. (16 г.) е родена на 31.08.2006 от съвместното съжителство на
Д.С. и Р.И.. Тя е най-голямото от петте деца в семейството. Другите са на 14,
12, 10 и 8 г. Живеят в ***.
В социалния доклад Семра е описана като тихо и скромно дете, с
добро поведение и среден успех в училище. Майка ѝ също казва, че досега не
е имала проблеми „с туй нещо”. Семра не била такава, много е послушна.
През лятото на 2021 майката Д.С. заминава в чужбина, за да работи
временно в областта на селското стопанство. Оставя децата на отглеждане от
баща им и от бабата (неговата майка – 83 г.), разчитайки на нея да им готви.
Той пък е спокоен за петте си деца, защото родът му е голям и има други
възрастни, които „ги обикалят”. Тогава С. С. – пълнолетна, дъщеря на приятел
на бащата Р.И., моли последния да гостува временно в дома на семейството
му в ***, обяснявайки че се е скарала с баща си и скоро той щял да замине за
Англия. През време на гостуването между С. и С. възникват силни приятелски
чувства, до степен, че С. татуира на ръката си името на С. Р.И. не одобрява
приятелството им. Обажда се на Д.С. да се прибира от чужбина. След
нейното завръщане следват трите бягства на С.
2
За първите две бягства С. разказва пред полицията и пред съда, че е
имало принуда от страна на С. – закани за клане на майката, бащата и др. За
третото бягство на 23.08.2021 има разминаване между онова, което е
споделило детето пред полицията – че е тръгнала по собствено желание, и
това, което казва пред съда – че С. ѝ е писала във фейсбук, че ако не дойде
при нея, ще изпрати батковци да я вземат.
С. е открита на 27.08.2021. Предоставена ѝ е полицейска закрила, а със
заповед от 30.08.2021 на директора на ДСП-Тутракан детето временно е
настанено в ЦНСТДБУ Тутракан, тъй като е преценено, че има опасност за
неговото физическо, душевно и морално развитие.
Родителите посещават детето в ЦНСТДБУ, до момента, в който и
двамата заминават за кратко в Испания, за да работят. Поддържат връзка със
С. по телефона.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Според чл. 11, ал. 1 от Закона за закрила на детето всяко дете има
право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото
физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Когато
съществува такава опасност, детето е в риск – § 1, т. 11, б. „в” от ДР към
ЗЗДт. Правилно сезиращата институция е преценила, че С.С. е дете в риск.
Опасността за неговото психическо и нравствено развитие, произтича от
приятелството с пълнолетната С. С. Това приятелство е непосредствената,
но не и единствена причина за трите бягства от вкъщи. Вярно е, че в случая
има значение контролът, който осъществяват родителите, но според съда не
може да се каже, че такъв изобщо е липсвал в периода, когато се е завързвало
приятелството между С. и С. Напротив, бащата се е притеснил от случващото
се, затова е повикал майката да се прибере от Холандия и тя се е върнала
веднага. Не е налице незаинтересованост. За обратното говорят както
желанието на родителите С. да не остава в ЦНСТДБУ, така и фактът, че
когато са заминали за Испания, са продължили да поддържат връзка с нея по
телефона.
В конкретния казус по-скоро става въпрос за недостатъчна оценка от
страна на родителите на рисковете, пред които е изправено детето им по пътя
на неговото съзряване. Така например майката е могла да прецени, че С. е
3
най-голямата измежду петте деца в семейството и е момиче. Най-вероятно тя
също се е включвала да помага в отглеждането на тримата си братя и едната
сестра. И точно в периода на пубертета, когато всеки тийнейджър се обръща
най-вече към себе си и своите потребности, майката заминава, макар и за
кратко, в чужбина. Социалният доклад потвърждава, че С. е силно привързана
към семейството си и своите братя и сестра. Без никой да го осъзнава,
социалната роля, в която тя е била поставена в този период, е на майката в
семейството. Нетипична роля за 16-годишно дете. Бабата – 83 г., както сама
се изразява майката Д., е „само да прави манджи”. Наивно е да се мисли, че
бабата може да задоволи психическите и емоционални потребности на петте
деца, в т.ч. на С., провокирани от отсъствието на майката. Бащата, ангажиран
в своята работа в селското стопанство, не е в състояние нито да упражнява
постоянен контрол върху децата, нито навреме да засече заформящите се
отрицателни последици от отсъствието на майката. Това, че е имало друг
възрастен в дома на бабата, някаква леля, която се споменава, е без особено
значение, тъй като „обикалянето” на децата, не е като възпитаването им. В
онзи момент, когато те са във ваканция, а майката е в чужбина, в дома на
семейството се появява пълнолетната С. Не е трудно за човек да се досети, че
в нейния женски образ Семра е видяла емоционален отдушник.
За да поиска настаняването на детето за постоянно в ЦНСТДБУ,
сезиращата институция акцентира върху факта, че при третото си бягство от
вкъщи С. го е пожелала, за разлика от предишните две, които са се случили
след заплахи от С. С. Според съда нито при първите две бягствата С. се е
страхувала за себе си или близките си, нито при последното самостоятелно е
взела решение да го направи. По-скоро и при трите бягства двете приятелки
са подходили заедно и лекомислено с идеята „хайде да го направим”.
Естествено, по-укоримо е поведението на пълнолетната С. Това, че тя е казала
на С., че ще коли семейството, ако не дойде с нея, е по-скоро неадекватен
начин да покаже на детето колко много държи на него, един вид да се
направи на интересна, а не че е искала заплахата да подейства като мотив за
С. да извърши нещо противно на волята си. В подкрепа на тези разсъждения е
фактът, че няма доказателства срещу С. С. да е образувано наказателно
производство за закана с убийство или принуда. С. използва тези закани, за да
оправдае първите си две бягства. Щом се опитва да ги оправдае, това
означава, че правилно разбира поведението си като нещо лошо. И в
4
социалния доклад пише, че детето има представа за добро и зло. Неправилно
се приема от ДСП-Тутракан, че при третото бягство С. сама е взела решение
за него, след като и в социалния доклад пише, че С. е организирала бягството.
Детето казва пред съда, че пълнолетната ѝ приятелка е писала във фейсбука,
че ще изпрати батковци да я вземат. Тя действително е изпратила, но не
батковци, а един батко – братовчед ѝ Хасан. Очевидно С. вече осъзнава като
грешка и третото си бягство и затова се опитва да оправдае и него.
Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага
спешното му извеждане. За спешността на временното настаняване в
ЦНСТДБУ е допринесъл фактът на няколкодневното издирване на детето при
последното му бягство. Само че, когато детето вече е настанено извън
семейството по спешност, това не означава, че впоследствие, когато се иска
от районния съд да постанови настаняване за постоянно, не трябва да се
изследва дали са изчерпани всички възможности за закрила в семейството.
Освен това, след като вече са минали два месеца от настаняването на детето в
ЦНСТДБУ, преценката на случая сочи на извода, че не е налице
предпоставката на чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт, тъй като родителите на С. не са в
трайна невъзможност да я отглеждат. Напротив, те са трудово ангажирани,
може да нямат постоянна работа, но се опитват да намерят каквато и да е,
имат дом, имат и близки, на които да разчитат. Успехът на детето в училище
нито се е повишил, нито се е влошил в сравнение с предходната учебна
година, което показва, че образованието не е било неглижирано, когато Семра
е живяла в с. Зафирово.
Според съда не са изчерпани всички възможности за закрила в
семейството. Така например майката изказва съжаление пред съда,
осъзнавайки че не е добре да ходи в чужбина и да се откъсва от децата си,
дори за кратко. Разбира, че ако се налага, по-добре е бащата Р.И. да отиде на
работа в чужбина, а тя да остане в семейния дом. Родителите са диалогични,
има добра основа за оказване на мерки за закрила на С. в семейна среда.
Такива биха могли да са по чл. 23, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6, т. 9 ЗЗДт, а именно:
осигуряване на педагогическа и психологическа помощ на родителите по
проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;
насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на
5
детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие;
социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и
справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване на детето към
подходящи форми за ангажиране на свободното му време и др.
Всичко гореизложено сочи, че искането на сезиращата институция за
настаняване на С.С. извън семейството с предоставяне на резидентна грижа в
ЦНСТДБУ в гр. Тутракан е неоснователно и като такова следва да се
отхвърли, като на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт следва да се постанови
незабавно изпълнение, поради което Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Дирекция „Социално подпомагане” Тутракан
за настаняване по реда на чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗДт на С. Р. С. с
ЕГН ********** в Център за настаняване от семеен тип на деца без
увреждания (ЦНСТДБУ) гр. Тутракан и
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6