№ 3629
гр. С., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110166134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на част трета, глава двадесет и пета “бързо
производство” ГПК. Образувано по искова молба, подадена от В. ИВ. С., ЕГН
**********, чрез адв. Р.С., срещу Г. Д. Г., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310, ал.1, т.2 ГПК за осъждане
на ответника да опразни на наетия от него имот, находящ се в гр. С., [АДРЕС]
с площ 49,19 кв.м.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че на 23.01.2012 г. е
сключил договор за наем с ответника по силата, на който е предоставил на
последния за временно и възмездно ползване собствен недвижим имот,
находящ се в в гр. С., [АДРЕС] с площ 49,19 кв.м. Посочва, че договорът е
сключен за 12 месеца и след изтичането му ответникът е продължил да
ползва имота без противопоставянето на ищеца. Релевират се доводи, че на
17.09.2021 г. на ответника е връчена нотариална покана, с която договорът за
наем е прекратен, като е предоставен едномесечен срок заопразване и
предаване на наетия имот. Ответникът е поискал по-дълъг срок за
предизвестие с изпратено по елетронната поща писмо, на което ищцата
отговорила, че не е налице промяна. Твърди се, че до настоящия момент,
въпреки прекратяване на наемното правоотнощение ответникът не е изпълнил
задължението си да опразни и предаде наетия имот.
1
Ответникът в срока и по реда чл. 131, ал.1 ГПК депозира отговор в
предявените в исковата молба претенции, с който оспорва иска. Възразява, че
е заплащал редовно наемната цена и консумативните разходи. Обръща
внимание, че ищцата не проявявала никакъв интерес относно състоянието на
имота. Позова се на дългия срок на наемните отношения, зимния сезон и
епидемичната обстановка в странта. Обосновава невъзможността си да спази
едномесечен срок за опразването и предаването на наетата вещ.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310,
ал.1, т.2 ГПК ищецът следва да докаже следните факти: валидното възникване
на твърдяното облигационно правоотношение по договор за наем;
осигуряване ползването на имота на ответника; прекратяването на действието
на правоотношението.
С оглед изявленията на страните съдът е отделил като безспорни,
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищецът и ответника е
бил сключен договор за наем на 23.01.2012 г., по силата на който ишцата е
предоставила на ответника за временно и възмездно ползване собствен
недвижим имот, находящ се в гр. С., [АДРЕС] с площ 49,19 кв.м. Договорът
е бил със срок на действие 12 месеца. Не е спорно, че в изпълнение на
договора имотът е предаден от наемодателя на наемателя. Безспорно е и, че
ответникът е продължил да ползва наетото жилище и след изтичането на
предвидения в договора срок, включително и към настоящия момент
(приключване на съдебното дирене).
Съдът установи, че с нотариална покана от ищцата, представена пред
нотариус Пиринка Петрова на 09.09.2021 г., вписана в регистъра на
Нотариалната камара под рег.№ 157, с район на действие СРС, е било
обективирано волеизявлението на ищцата за прекратяване на процесния
договор за наем. От същия документ се установи, че пом.-нотариус М. Г., при
нотариус с рег.№ 157 е констатирала връчването на нотариалната покана на
16.09.2021 г., въпреки че ответникът е отказал да се подпише. С покана е бил
даден едномесечен срок на ответника да освободи процесния имот и да го
предаде на ищцата.
2
По делото се установи, че ответникът е бил запознат със съдържанието
на нотариалната покана. Той признава този факт както в отговора на исковата
молба, така и е представен като писмено доказателство по делото писмен
отговор на нотариалната покана от ответника, в която е поискал удължаване
на действието на договора. От приложената кореспонденция между страните
в настоящото исково производство е видно, че ищцата изрично се е
противопоставила на искането за продължаване действието на договора.
От приложените по делото писмени доказателства - квитанции за
разплащане на разходи в сградата режим на етажна собственост, където се
намира процесния имот, от ангажираните по делото платежни нареждания
към ищцата е видно, както и от справките за извършени плащания към
“ФИРМА” ЕАД, че ответникът продължава да ползва имота след датата
17.10.2021 г. Този факт се признава от ответника с отговора на исковата
молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД предвижда, че наемателят е
длъжен да върне на наемодателя вещта. По делото се установи, че между
ищцата и ответника е бил валидно сключен договор за наем, който е бил
срочен, но е изтекъл и страните мълчаливо са продължили действието му.
Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД договорът в този случай се счита продължен за
неопределен срок. Съгласно клаузата на чл. 23, б. “б” от договора, същият се
прекратява с едномесечно предизвестие от едната страна до другата. Съдът
установи, че такова предизвестие е било отправено към ответника с
нотариална покана, връчена му на 17.09.2021 г. Възражението на ответника,
че с изтичането на предвидения срок в нотариалната покана, договорът не е
бил прекратен, тъй като връчването на поканата не е станало посредством
писмо с обратна разписка в съответствие с чл. 25 от договора, е
неоснователно. Съгласно чл. 20а от ЗЗД при тълкуването на договорите
трябва да се търси действителната обща воля на страните, с оглед целта на
договора. Уговорката на чл. 25 от раздел VII. Общи и заключителни
разпоредби следва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.
Целта на договора е била да се даде формална сигурност при връчването на
съобщенията и кореспонденцията между страните, доколкото естеството на
3
наемното правоотношение предполага чест контакт между наемодател и
наемател. Тази сигурност следва да обезпечи точното съдържание на
волеизявленията на страните, авторството на изявленията, както и факта на
довеждане на съдържанието на кореспонденцията до знанието на
контрахентите. В ЗЗД законодателят не е уредил форма на изявлението за
прекратяване на наемното правоотношение. Връчването на материализирани
волеизявления под формата на нотариална покана се осъществява по
императивно уреден от закона ред. Ето защо, този начин за връчване
надхвърля целяната сигурност при връчването чрез писмо с обратна разписка
или факс. Дори и връчването да е чрез нотариална покана посредством писмо
с обратна разписка, настоящото връчване постига в по-голяма степен целта на
договорната клауза в чл. 25. Това е така, тъй като според чл. 50 от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа по
реда на съдебното връчване на книжа, регламентиран в чл. 37-58 ГПК. В
настоящия случай връчването е било извършено от служител на нотариуса,
като ответникът е отказал да получи нотариалната покана и това е било
констатирано от пом.-нотариус. Следва да се има предвид, че пом.-
нотариусите са лица, които изпълняват публични функции и степента на
сигурност при връчването надхвърля тази посредством пощенските
служители. Съгласно чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК в случай на отказ за
връчване, връчването се счита редовно.
Нещо повече, по делото се установи, че ответникът е депозирал отговор
на отправената към него нотариална покана, от който е видно, че същият е
бил запознат с волеизявлението на ищцата за прекратяване на безсрочното
наемно правоотношение между тях. Ответникът е поискал продължаване на
действието на договора, но ищцата изрично е отказала.
По делото не се спори и се установява от доказателствения материал, че
ответникът е продължил да ползва процесния имот и след изтичането на
едномесечния срок за прекратяване на договора, посочен в нотариалната
покана.
Ирелевантно за решаване на правния спор е възражението на ответника
за необходимостта от повече време, за да освободи процесния имот с оглед
дългия период, в който е бил наемател на същия.
4
Ето защо съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 233,
ал.1, изр. 1-во ЗЗД вр с чл. 310, ал.1, т. 2 ГПК е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на разноски в размер
на: 800,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 80,00 лв. държавна
такса, съгласно представения списък и доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.233, ал.1, изр. 1-во ЗЗД във вр с чл. 310, ал.1,
т.2 ГПК Г. Д. Г. , с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., [АДРЕС] на да
опразни наето помещение - недвижим имот, находящ се в гр. С., [АДРЕС],
предмет на договор за наем от 23.01.2012 г., и да предаде държането върху
имота на В. ИВ. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С., [АДРЕС].
ОСЪЖДА Г. Д. Г. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на В. ИВ. С., ЕГН: ********** сумата в размер от 880,00 лв.,
представляваща разноски за бързото исково производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от днес – 19.04.2022 г., на основание чл. 315,
ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5