Р Е Ш Е Н И E
№ 175 05.05.2015
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
на дванадесети
април две хиляди и шестнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като разгледа докладваното от съдия
Д.Динкова
гр.дело номер 54 по описа за 2015
година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на „Сибанк“
ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление - гр. София 1612, район Красно село, бул
„Цар Борис III” №1, представлявана от главния изпълнителния директор Петър Гроздев Андронов
и изпълнителния директор Франк
Т Джи М Янсен, чрез пълномощника Р.С., против А.С.И. – Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Б., ЕГН **********,***, за обявяване за недействителен по
отношение на ищеца „Сибанк“ АД брачен договор от 11.02.2010 г., сключен между
А.С.И.-Б., ЕГН **********,
и Н.Г.Б., ЕГН **********, заверен с акт № 65 регистър
№ 1543/2010 г. на нотариус Валери Манчев, вписан в том I, акт № 211, номер на
двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията –
Бургас и том I, акт № 49, номер на двойно входящия регистър 873 от 01.03.2010
г. на Служба по вписванията - Несебър,с който е преуреден
режима на съпружеска имуществена общност и е прехвърлена припадащата се на
първия ответник А.С.И.-Б.
половина - 1/2 (една втора) идеална част от следните недвижими имоти: 1.
Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, на
улица „Трета” № 15, а именно: 1/2 /една втора/ идеална част от югозападен
близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/ квадратни метра, представляващ
реална част от едноетажна вилна сграда -
близнак, която сграда съгласно действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 51500.512.93.1,
изграден върху държавен имот съставляващ по документи за собственост парцел IX в квартал 7
по плана на вилна зона „Зора“, община Несебър, урегулиран от 720
квадратни метра, при граници на парцела по нотариален акт: улица, парцели X, IV
и парцел VIII, понастоящем попадащ в границите на урбанизирана територия на гр.
Несебър, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор
51500.512.113 - улица „Трета“, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.94
поземлен имот с идентификатор 51500.512.65, поземлен имот с
идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор 51500.512.68,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.69, поземлен имот с
идентификатор51500.512.92. 2.Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър,
община Несебър, област Бургас, на улица „Трета“ № 15 /петнадесет/, а именно:
360/720 /триста и шестдесет седемстотин и двадесети/ идеални части от
имот съставляващ по документи за собственост парцел IX /девети/ в квартал 7 /седми/ по плана на вилна зона „Зора“
община Несебър, урегулиран от 720 кв.м., при граници на парцела по документи за
собственост: изток - парцел VIII, запад - парцел X,
север - парцел IV и юг - улица, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор 51500.512.113- улица „Трета“, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.94, поземлен имот с идентификатор 51500.512.65,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор
51500.512.68, поземлен имот с идентификатор 51500.512.69 и поземлен имот с идентификатор 51500.512.92 3.Недвижим имот, находящ се в гр. Созопол, община Созопол, област Бургас,
на улица „33-та“ № 2, а именно: 1/3
идеална част от урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8 по плана на гр. Созопол, местността
„Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с
идентификатор 67800.8.152 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с графично
изчислена площ от 1254 кв.м., при съседи по скица: поземлен имот с
идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с идентификатор 67800.8.942, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен имот с идентификатор 67800.8.246, поземлен имот с идентификатор 67800.8.244. 4. Недвижим имот, находящ се в град
Созопол, община Созопол, област Бургас, местност „Буджака“,
на улица „33-та“ № 2, а именно:
двуетажна вилна сграда № 1 тип
„близнак“, която сграда съгласно технически инвестиционен проект, одобрен от
гл. архитект на община Созопол на 14.03.2002 год. е със застроена площ от 127
кв.м. и разгърната застроена площ от 162.70 кв.м., разположена на две нива,
както следва: първи етаж застроен на кота 0,00 /нула/ и кота + 1,35 /плюс едно
цяло и тридесет и пет стотни/, състоящ се от: покрита тераса, дневна, мини
кухня, стълбище към втория етаж, спалня и сервизно помещение /баня-тоалетна/,
разположени огледално съответно за всеки близнак и втори етаж застроена на кота
+ 2,70 /две цяло и седемдесет стотни/, състоящ се от спалня, баня, открита
тераса и вътрешно стълбище, разположени огледално съответно за всеки близнак,
при съседи на жилищната сграда - от четири страни - външен зид, която сграда
съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол,
община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007
год. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 67800.8.152.2, построена в източната част
на съсобствения
урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8, по плана на гр. Созопол,
местността „Буджака“, целия с площ по документи от
1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с
графично изчислена площ от 1254, при съседи по скица: поземлен имот с
идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с идентификатор 67800.8.942, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен имот с идентификатор 67800.8.246,
поземлен имот с идентификатор 67800.8.244, в който имот са построени още две
вилни сгради в режим на хоризонтална съсобственост.
От фактическа и правна страна ищецът
поддържа, че е кредитор на първия ответник с парично вземане в размер на 254 013,09
евро главница и 18 000 лв. съдебни разноски, установено с неприсъствено
решение от 10.12.2010 год. на СГС по гр.д.№3332/20210 год.
Поддържа
се също, че на 11.02.2010 год. ответницата се е разпоредила с ½ ид.ч. от притежаваните от нея недвижими имоти в гр.Несебър
и гр.Созопол, придобити по време на брака на ответниците и със съвместен принос
на съпрузите, с брачен договор със заверка на съдържанието и подписа, извършени
от нотариус В.Манчев, с който ответниците са се споразумели, че имотите се
получават в изключителна собственост от ответника Н.Б.
и той става техен едноличен собственик. Твърди се от ищеца, че тази сделка го
уврежда, тъй като с брачния договор практически всички недвижими имоти, които е
притежавала първата ответница, са били „изведени“ от нейния патримониум, върху
тях не може да бъде насочено принудително изпълнение и кредиторът да се
удовлетвори. Ищецът твърди също, че вторият ответник е знаел , че така
описаната сделка уврежда кредитора, тъй като сключването на договора съвпада по
време с предприетите действия по принудително изпълнение срещу длъжника,
вкл.налагането на запор върху вземането за издръжка в полза на ответницата по
брачния договор. Като допълнителни аргументи се сочат прехвърлянето само на
„голата“ собственост, липсата на причина да бъде сключен брачния договор,
доколкото съпругата не е изпаднала в невъзможност да се издържа, а съпругът не
ползва имотите за търговски или инвестиционни цели, сключването на анекс след
началото на принудителното изпълнение, с който ответниците са уговорили
отпадане на задължението за издръжка. Поради брачната връзка между съдоговорителите, ищецът се позовава на презумпцията за
знание по чл.135 ал.2 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.
Ответниците са депозирали писмен отговор,
с който оспорват иска. Заявяват, че вземането на ищеца произтича от авалирането от ответницата на договор за банков кредит,
сключен между ищеца като кредитор и „Авоар груп“ ООД
като кредитополучател (основен длъжник). Навеждат доводи, че павловият иск може да бъде предявен само за действия и
сделки, сключени от длъжника, но не и за такива, сключени от поръчителя. С това
обосновават довод за недопустимост на претенцията. На второ място се сочи, че
се атакува цялата сделка, но за дълг само на единия съпруг, което противоречи
на задължителната съдебна практика по ТР №5/2013 год. на ОСГТК на ВКС). Считат,
че разрешението, дадено с горното тълкувателно решение, следва да намери
приложение и в конкретния случай, въпреки, че не е извършено съвместно разпореждане
от съпрузите в полза на трето лице, тъй като със сключването на брачния договор
СИО върху вещта, предмет на договора, се прекратява по силата на самия закон –
чл.27 ал.3 от СК. Оспорва се твърдението на ищеца, че всички имоти, предмет на
договора, са придобити в режим на СИО и със съвместен принос. Излагат се
доводи, че имотите под №1 и №4 са изцяло лична собственост на ответника Н.Б., тъй като първият е придобит без принос на ответницата
и при пълно заплащане на цената му още преди брака, а вторият – с изцяло лични
средства, чрез трансформация на лично имущество, евентуално – при изключителен
принос, евентуално – при принос на втория ответник, значително надхвърлящ
приноса на съпругата. Заявяват, че със сключването на сделката не е целена и не
е настъпила увреда в интересите на кредитора – от една страна, предмет на
договора е имущество изключителна собственост на ответника-съпруг-недлъжник,
поради което сделката не уврежда интересите на кредитора, от друга – вторият
ответник не е знаел и не е бил информиран, че съпругата му е менителничен поръчител по договор за кредит на „Авоар груп“ ООД, което е неизправен длъжник. По отношение на
имотите под №2 и 3 се заявява, че сделката е възмездна и уговорената насрещна престация е задължението за заплащане на месечна издръжка.
Ответниците твърдят, че анексът за освобождаване от задължение за издръжка е
бил сключен поради влошаването на здравословното състояние на втория ответник.
В съдебно заседание оспорването се
поддържа от първата ответница, ангажират се доказателства.
Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните е безспорно, че на 11.02.2010 год. между
двамата ответници е сключен брачен договор със заверка на съдържанието и
подписа, извършени от нотариус В.Манчев, с който ответницата се е разпоредила с
½ ид.ч. от притежаваните от нея недвижими
имоти в гр.Несебър и гр.Созопол, придобити по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност на основание чл.19 от СК (отм.), като
ответниците са се споразумели, че имотите се получават в изключителна
собственост от ответника Н.Б. и той става техен
едноличен собственик. Със същия договор страните са се съгласили, че съпругата
си запазва правото на ползване върху тази ½ ид.ч.
от имотите пожизнено и безвъзмездно (чл.3); че недвижимите имоти, предмет на
договора, се считат изключени от семейната имуществена общност от датата на
нотариалната заверка (чл.4); че по отношение на останалото имущество, придобито
от съпрузите по време на брака им в резултат на съвместен принос се прилага
законовия режим на имуществена общност, независимо от това на чие име е
придобито (чл.5); че имуществото, което съпрузите ще придобиват по време на
брака занапред става лична собственост на съпруга, на чието име е придобито,
т.е. ще се прилага режим на разделност (чл.6). В чл.7
от договора съпрузите са уговорили, че Н.Б. ще
заплаща месечна издръжка на съпругата си в размер на 4 000 лв., дори и при
прекратяване на брака поради развод без оглед на вината. На 22.03.2011 год.
съпрузите са сключили анекс №1 във формата на договора, с който са се съгласили
задължението за заплащане на издръжка по чл.7 от договора да отпадне.
На 06.03.2007 год. е издаден запис на заповед от
„Авоар груп“ ЕООД с падеж на предявяване, с който
дружеството, представлявано от управителя Н. Н. Б. –
син на ответниците, се е задължило безусловно и неотменяемо да плати на
„Стопанска и инвестиционна банка“ АД (сега „Сибанк“
ЕАД), сумата в размер на 379 620 евро. Задължението по записа на заповед е
авалирано от Н. Н. Б. и А.С.И.-Б. (първата ответница).
Ответниците са представили нот.акт №164, том VІІ,
рег.№5373, н.д.№1329/2006 год. на нот.Кр.Манев, с
който за обезпечаване на задължението по договор за банков кредит, сключен
между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД и „Авоар груп“
ЕООД за сумата от 300 000 евро, отпуснат за инвестиционни цели – строителство
и цялостно изграждане на жилищен комплекс в землището на с.Баня, е учредена
договорна ипотека върху собствени на дружеството недвижими имоти – ниви.
Установява се от представените доказателства, че на 14.10.2009 год. е издаден в
полза на ищеца изпълнителен лист за сумата от 254 013,09 евро главница и
законна лихва срещу длъжниците „Авоар груп“ ЕООД,
Никола Б. и А.Б. въз основа
на заповед за незабавно изпълнение от 07.10.2009 год. по гр.д.№37857/2009 год.
на СРС. С неприсъствено решение от 10.12.2010 год. по гр.д.№3332/2010 год. на
СГС е прието за установено, че А.Б., Н. Б. и „Авоар груп“ ЕООД дължат
солидарно на „Сибанк“ АД сумата от 254 013,09
евро по запис на заповед, издаден на 06.03.2007 год. в гр.София, ведно със
законната лихва от 24.07.2009 год. до окончателното ѝ изплащане.
За да бъде уважена претенцията с правно основание
чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително вземане,
възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ характер,
както и да е налице определено субективно отношение на договарящите, което при възмездните
действия следва да е налично и у двете страни, т.е. и двете страни трябва да са
знаели за увреждането.
При така установените по-горе факти, съдът намира, че
предпоставките за уважаване на павловия иск са
налице:
Вземането на ищеца за сумата от 254 013,09 евро,
което очевидно е било предявено частично, е възникнало в момента, в който първата
ответница е авалирала записа на заповед и така е
поела задължение наред с издателя му – чл.485 ал.1 от ТЗ. Цените книжа,
вкл.записа на заповед, материализират субективното право, в случая вземане,
поради което са конститутивни. За да е валиден от външна страна, записа на
заповед следва да има съдържанието по чл.535 от ТЗ. Поемането на менителнично поръчителство става чрез изписването „като
поръчител“ или друг равнозначен израз върху документа и подписването от авалиста, като подписът върху лицевата страна на книгата се
смята за поръчителство, освен ако е на издателя – чл.484 ал.1 и 2 от ТЗ. Задължението
на поръчителя е действително дори и ако задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата – чл.485 ал.2 от ТЗ. В конкретния случай валидността на ефекта и авала са установени по съдебен ред, с постановяване на
решението по гр.д.№3332/2009 год. на СГС, с което е установено съществуването
на вземането на кредитора и солидарната задълженост на издателя и двамата авалисти. Всъщност ответниците не оспорват съществуването
на вземането, а и са обвързани от силата на пресъдено
нещо, с което е установено. В това производство следва да бъде установено
единствено дали вземането е възникнало преди извършване на действието и в
съответствие с изложените до тук мотиви съдът приема, че вземането на „Сибанк“ ЕАД е възникнало на 06.03.2007 год., преди
сключването на брачния договор. Ответниците в своя отговор са въвели твърдения
за наличие на каузално отношение, обезпечено със записа на заповед, а именно
договор за кредит, описан подробно в приложения
нот.акт №164, том VІІ, рег.№5373,
н.д.№1329/2006 год. Съществуването на каузалното отношение и обезпечителната
функция на записа на заповед не се отричат от ищеца, но това според съда не
променя извода за началната дата на възникване на вземането срещу авалиста, доколкото кредиторът се е позовал в заповедното и
в исковото производство по чл.422 от ГПК именно на ценната книга като източник
на задължението на първата ответница.
Източникът на вземането (менителнично
поръчителство), не прави претецията по чл.135 ал.1 от ЗЗД недопустима или неоснователна. Съдебната практика, на която се позовават
ответниците (решение №199/30.12.2010 год. по т.д.№966/2009 год. на ІІ т.о.
ВКС), е постановена при съвсем различна фактическа и правна обстановка, а
именно по спор във връзка със задължение на поръчителя по ЗЗД. Менителничното поръчителство обаче има съвсем различен
характер, задължението на авалиста е напълно
самостоятелно и възниква дори и при липса на задължения за издателя (чл.485
ал.2 от ТЗ) и затова от момента на авалирането на
ценната книга авалистът придобива качеството на
длъжник заедно с издателя. Именно поради това съдебната практика приема, че
действията на авалиста могат да бъдат предмет на
претенция с правно основание чл.135 от ЗЗД (така решение №185/22.11.2010 год.
по т.д.№136/2010 год. ІІ т.о. ВКС).
Вторият елемент от фактическия състав на правото по
чл.135 ал.1 от ЗЗД е извършването на действие от длъжника, което уврежда кредитора.
Под действие следва да се има предвид престационна
сделка (едностранна или двустранна) или юридическа постъпка. Брачният договор
представлява двустранна правна сделка, с която съпрузите уреждат имуществените
отношения помежду си, свързани с брака или неговото прекратяване. В този смисъл
брачният договор е „действие“ по смисъла на чл.135 ал.1 от ЗЗД и също може да
бъде предмет на отменителния иск, стига да уврежда
кредитора. Увреждане на кредитора е налице когато длъжникът се лишава от свое
имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не се
обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си. В
конкретния случай съпрузите са се възползвали от възможността да сключат брачен
договор по заварен от действащия СК брак по §4 ал.2 от ПЗР на СК. В договора
едновременно са се съгласили част от придобитите в режим на СИО имущества да се
изключат от режима на СИО и да приемат договорен режим, като се придобият
изключително от втория ответник, за останалата част от имуществата СИО да се
прилага законовия режим на общност, без значение на чие име са придобити, а
новопридобитите имущества по време на брака да са в режим на разделност. В закона
няма пречка с брачния договор съпрузите да уговорят, че имот – СИО ще стане
лична собственост на единия от съпрузите, когато брачния договор се сключва
впоследствие, при сключен брак и придобито имущество в режим на общност. В този
случай съпружеската имуществена общност се прекратява със сключването на договора
(чл.27 ал.3 СК), следователно това, което съпрузите ще прехвърлят помежду си
няма да е СИО, а обикновена дялова съсобственост. Със сключването на процесния брачен договор се е стигнало до прехвърляне на
вещни права между съпрузите и до намаляване на имуществото на първата ответница,
следователно действието е увреждащо за кредитора „Сибанк“
ЕАД.
Неоснователен е доводът на ответниците, че кредиторът
не е увреден поради наличието на обезпечение, дадено от
дружеството-кредитополучател по договора за кредит – договорна ипотека и залог
на търговското предприятие. Поради солидарното задължаване на издателя на
записа на заповед и авалиста, кредиторът има право да
насочи принудителното изпълнение срещу всеки един от тях, като даденото
обезпечение от кредитополучателя не ползва авалиста.
Освен това, неоснователно е и възражението, че сделката не уврежда кредитора,
тъй като неин предмет са имущества – изключителна собственост на ответника Б., придобити без принос на съпругата му и по начините,
посочени в отговора. Със самото сключване на брачния договор страните по него
са признали, че недвижимите имоти са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност на основание чл.19 от СК (отм.), поради което е извършено
прехвърляне на ½ ид.ч. от тях и това изключва
личната собственост на втория ответник върху тях към момента на договарянето.
Прехвърлителят А.Б.
несъмнено е знаела за увреждането. Към датата на сключване на брачния договор
не само е авалирала записа на заповед, но и
кредиторът вече е бил предприел действия за принудителното си удовлетворяване,
което се установява от датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение
и годината на образуване на изпълнителното дело, по което ЧСИ Ал.Цанковски е
връчил запорно съобщение на втория ответник Б. за
събиране на задълженията на първата ответница. Освен това, от мотивите на
решението на СГС по гр.д.№3332/2009 год. се установява, че ответниците са
подали възражения по чл.414 ал.1 от ГПК, а и това е единствената причина
заповедта да не влезе в сила и спорът да се пренесе пред исковия съд по реда на чл.422 от ГПК. От
съдържанието на договора е видно, че съвсем избирателно на втория ответник са
прехвърлени дяловете от недвижимите имоти, за които е избран от ответниците
договорен режим, останалото имущество, придобито от съпрузите по време на брака
им, е останало в режим на имуществена общност, а за бъдещото имущество е
уговорен режим на разделност.
За да бъде признато правото на кредитора по чл.135
ал.1 от ЗЗД, поради възмездността на настоящия брачен
договор, е необходимо субективно отношение – знание за увреждането и у третото
лице –приобретател. Впоследствие съпрузите са
подписали анекс, с който приобретателят се е освободил от задължението за
издръжка, но определящо е първоначалното съдържание на насрещните престации, които правят договора възмезден. Твърдението на
ответниците, че не са целели съзнателно увреждане на кредитора, е ирелевантно –
намерението за увреждане е част от фактическия състав на правото по чл.135 ал.3
от ЗЗД, когато действие е извършено преди възникване на вземането, не и в
настоящия случай.
Поради брачната връзка между страните, законът е
създал оборимото предположение, че и съдоговорителят е знаел за увреждането.
Изслушани са показанията на свидетелите Германов и
Димитрова, чрез които ответниците се домогват да опровергаят презумпцията за
знание.
Св.Германов заявява, че присъствал в дома на
ответниците когато на първата ответница била връчена призовка. Настъпило
неловко мълчание, след това ответникът Б. изпаднал в
ярост, защото не знаел за какво става въпрос. Ответниците започнали да си
изясняват нещата, след което свидетелят напуснал. По-късно научил, че са се
разделили за известно време и ответникът се преместил да живее в апартамента на
леля си. Впоследствие ответникът изпаднал в депресия, спрял да контактува и
след това съпрузите отново се събрали да живеят заедно. По-късно свидетелят
разбрал, че съпругата е поръчителствала задължение на фирмата на техния син
Никола.
Св.Димитрова заявява, че с ответника Б. се срещнали в гр.Созопол през м.май 2011 год. Тогава той
ѝ споделил, че съпругата му и големия им син са скрили
от него, че са теглили пари. Според свидетелката, ответникът приел това много
тежко, споделил, че са му открили диабет, че е много наскърбен и иска да се
разведат. Заявява, че ответникът бил разбрал за кредита съвсем наскоро преди
срещата им, през м.май 2011 год.
Според съда, гласните доказателства не оборват
законовата презумпция за знание (недобросъвестност). Установеното от закона
предположение размества доказателствената тежест, като в случай на установяване
на визирания в хипотезата на законната презумпция факт, съдът е длъжен да приеме, че се е
осъществил и презумирания факт, а за да бъде оборено
предположението ответниците следва да проведат пълно обратно доказване. От
показанията на св.Германов не може да бъде установен конкретния момент, към
който ответникът Б. узнал за даденото поръчителство
от съпругата му и се разгневил. Незнанието въобще за подписване на авала е ирелевантно, важно е да се установи, че към момента
на сключване на брачния договор ответникът не е знаел за поетите задължения от
съпругата му и съответно на това – не би могъл да знае, че уврежда
кредитора-ищец. Показанията на св.Димитрова съдът не цени като недостоверни –
тя изнася, че ответникът узнал за теглените пари през м.май 2011 год. или
съвсем скоро преди това, но от представеното запорно съобщение е видно, че е
било връчено на ответника Б. още на 16.02.2011 год.
Освен това, отново следва да се посочи избирателното договаряне на съпрузите,
които с брачния договор са прекратили СИО върху недвижимите имоти и са
извършили прехвърляне на ½ ид.ч. от тях на
съпруга, а са запазили общността върху останалото, придобито по заварения брак
имущество; след като принудителното изпълнение било насочено върху вземанията
на съпругата за издръжка сключили анекс към брачния договор, с който
задължението за издръжка отпаднало. Това поведение на ответниците е индиция за недобросъвестност
и на двамата към момента на договарянето, изразяваща се в знание, че първата от
тях отговаря с цялото си имущество за налично парично задължение и че с
разпоредителните действия това имущество се намалява в ущърб на кредитора.
От горното се налага извод за основателност на
претенцията, тъй като увреждащото действие се явява недействително спрямо
ищеца-кредитор на първия ответник и
искът следва да бъде уважен.
Накрая следва да се посочи, че разрешението, дадено в
т.1 от ТР №5/29.12.2014 год. по т.д.№3/2013 год. на ОСГТК на ВКС, не намира
приложение в настоящия казус. Вярно е твърдението на ответниците, че са касае
за личен дълг на единия съпруг, но определящи в случая се явяват страните и
предмета на разпоредителното действие – самите съпрузи, които са се разпоредили
помежду си с ½ ид.ч. от вещи след
прекратяването на имуществената общност между тях чрез сключване на брачен
договор, а не разпореждане с вещ СИО в полза на трето лице. Ето защо
атакуваното действие е изцяло недействително за кредитора, а не до размера на ½ ид.ч.
Съобразно изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноски пред настоящата инстанция в размер на 3265,12
лв. съобразно представен списък и платежни документи към същия, включително
възнаграждение, полагащо се на основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 1627
лв., изчислено по реда на чл.7 ал.2 т.4
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо „Сибанк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612, район Красно село,
бул „Цар Борис III” №1, представлявана от главния
изпълнителния директор Петър Гроздев Андронов и изпълнителния директор Франк Т Джи М Янсен, брачен
договор от 11.02.2010 г., сключен между А.С.И.-Б., ЕГН **********, и Н.Г.Б., ЕГН **********, заверен с акт № 65, том ІІ, рег. №
1543/2010 г. и №1542/2010 г. на нотариус Валери Манчев, вписан в том I, акт №
211, номер на двойно входящия регистър 1339 от 01.03.2010 г. на Служба по
вписванията – Бургас и том I, акт № 49, номер на двойно входящия регистър 873
от 01.03.2010 г. на Служба по вписванията - Несебър,с който е преуреден режима на съпружеска имуществена общност и е
прехвърлена припадащата се на първия ответник А.С.И.-Б. половина - 1/2 (една втора) идеална част от следните
недвижими имоти: 1. Недвижим имот, находящ се в гр. Несебър, община
Несебър, област Бургас, на улица „Трета” № 15, а именно: 1/2 /една втора/
идеална част от югозападен близнак, с площ от 43 /четиридесет и три/ квадратни
метра, представляващ реална част от едноетажна вилна сграда - близнак, която
сграда съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град
Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08.2006г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява
самостоятелен обект с идентификатор 51500.512.93.1, изграден върху държавен
имот съставляващ по документи за собственост парцел IX в квартал 7
по плана на вилна зона „Зора“, община Несебър, урегулиран от 720
квадратни метра, при граници на парцела по нотариален акт: улица, парцели X, IV
и парцел VIII, понастоящем попадащ в границите на урбанизирана територия на гр.
Несебър, съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, при съседи по скица: поземлен имот с идентификатор 51500.512.113 - улица „Трета“, поземлен имот с
идентификатор 51500.512.94 поземлен имот с идентификатор 51500.512.65, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор 51500.512.68,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.69, поземлен имот с
идентификатор51500.512.92. 2.Недвижим
имот, находящ се в гр. Несебър, община Несебър, област Бургас, на улица „Трета“
№ 15 /петнадесет/, а именно: 360/720 /триста и шестдесет седемстотин и
двадесети/ идеални части от имот съставляващ по документи за собственост
парцел IX /девети/ в квартал 7 /седми/ по плана на вилна зона „Зора“ община Несебър,
урегулиран от 720 кв.м., при граници на парцела по документи за
собственост: изток - парцел VIII, запад - парцел X , север - парцел IV и юг - улица, съставляващ по скица поземлен
имот с идентификатор 51500.512.93 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Несебър, община Несебър, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-46/18.08.2006 год. на изпълнителния директор на АГКК, при съседи по
скица: поземлен имот с идентификатор 51500.512.113- улица „Трета“, поземлен
имот с идентификатор 51500.512.94, поземлен имот с идентификатор 51500.512.65,
поземлен имот с идентификатор 51500.512.67, поземлен имот с идентификатор
51500.512.68, поземлен имот с идентификатор 51500.512.69 и поземлен имот с идентификатор 51500.512.92 3.Недвижим
имот, находящ се в гр. Созопол, община Созопол, област Бургас, на улица „33-та“
№ 2, а именно: 1/3 идеална част от урегулиран поземлен имот № VI-151, 170 в квартал 8 по плана на гр. Созопол, местността „Буджака“, целия с площ по документи от 1259 кв.м., съставляващ
по скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 по действащата кадастрална карта и кадастрални
регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед №
РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с графично
изчислена площ от 1254 кв.м., при съседи по скица: поземлен имот с
идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с идентификатор 67800.8.942, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен имот с идентификатор 67800.8.246 ,
поземлен имот с идентификатор 67800.8.244. 4. Недвижим имот, находящ се
в град Созопол, община Созопол, област Бургас, местност „Буджака“,
на улица „33-та“ № 2, а именно: двуетажна вилна
сграда № 1 тип „близнак“, която сграда
съгласно технически инвестиционен проект, одобрен от гл. архитект на община
Созопол на 14.03.2002 год. е със застроена площ от 127 кв.м. и разгърната
застроена площ от 162.70 кв.м., разположена на две нива, както следва: първи
етаж застроен на кота 0,00 /нула/ и кота + 1,35 /плюс едно цяло и тридесет и
пет стотни/, състоящ се от: покрита тераса, дневна, мини кухня, стълбище към
втория етаж, спалня и сервизно помещение /баня-тоалетна/, разположени огледално
съответно за всеки близнак и втори етаж застроена на кота + 2,70 /две цяло и
седемдесет стотни/, състоящ се от спалня, баня, открита тераса и вътрешно
стълбище, разположени огледално съответно за всеки близнак, при съседи на
жилищната сграда - от четири страни - външен зид, която сграда съгласно
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на град Созопол, община
Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед №РД-18-60/04.10.2007 год. на
Изпълнителния директор на АГКК, представлява самостоятелен обект с
идентификатор 67800.8.152.2, построена в източната част на съсобствения урегулиран поземлен имот №
VI-151, 170 в квартал 8, по плана на гр. Созопол,
местността „Буджака“, целия с площ по документи от
1259 кв.м., съставляващ по скица поземлен имот с идентификатор 67800.8.152 по действащата кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Созопол, община Созопол, област Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 год. на изпълнителния директор на АГКК, с
графично изчислена площ от 1254, при съседи по скица: поземлен имот с
идентификатор 67800.8.170, поземлен имот с идентификатор 67800.8.942, поземлен
имот с идентификатор 67800.8.171, поземлен имот с идентификатор 67800.8.246,
поземлен имот с идентификатор 67800.8.244, в който имот са построени още две
вилни сгради в режим на хоризонтална съсобственост.
ОСЪЖДА А.С.И. – Б. с ЕГН ********** и Н.Г.Б., ЕГН **********,***
да заплатят на „Сибанк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. София 1612,
район Красно село, бул „Цар Борис III” №1,
представлявана от главния изпълнителния директор Петър Гроздев Андронов и
изпълнителния директор Франк Т Джи М
Янсен, разноски по делото в размер на 3265,12 (три хиляди
двеста шестдесет и пет 0.12) лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: