№ /18.04.2022 год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 935 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.40
ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по жалба от К.Н.Д.,***, против Решение
№ДОИ21000043ВН_005ВН/05.04.2021г на секретаря на
Община Варна, с което на осн.чл.6 ал.1 т.6 от ЗДОИ е отказан достъп до
обществена информация по искане рег.№ДОИ21000043ВН_004ВН/19.03.2021г от жалбоподателката за допълване на Решение №ДОИ21000043_003ВН/18.03.2021 на същия издател. Жалбоподателката е
изразила общото си недоволство от решението, което счита за неправилно и незаконосъобразно,
постановено при неизяснена и превратно тълкувана фактическа обстановка,
издадено в нарушение на закона, необосновано и немотивирано, с молба то да бъде
отменено изцяло. С писмено становище адв.Т.С. – пълномощника на
жалбоподателката, конкретизира, че при издаване на отказа е приложен неправилно
материалния закон, тъй като в случая липсват както основанията по чл.41 ал.1
изр.2 от КРБ, така и тези по чл.37 ал.1 от ЗДОИ, като се твърди и надделяващ
обществен интерес от поисканата информация; в допълнение се сочи, че в отказа
липсват мотиви за твърдяния от жалбоподателката обществен интерес, което
препятства възможността за извършването на адекватна преценка за действителното
му наличие и доколко се налага ограничаване правото на свободен достъп до
обществена информация. С тези съображения молят общественият интерес от
поискания достъп до информация да бъде квалифициран като надделяващ по см §1
т.5 от ДР на ЗДОИ, предвид че с получаването й ще се получи реална представя за
възможностите за съхранение на сградата и училището, респективно – за уважаване
на жалбата, като претендират и присъждане на сторените разноски. В съдебно
заседание адв.С. поддържа жалбата и настоява за уважаването й.
Ответникът – секретарят на Община
Варна чрез процесуалния си представител ю.к.Д.С. изразява становище за
неоснователност на жалбата с придружаващото административната преписка писмо.
Изразява становище, че предоставянето на информация в различна форма от преглед
на копия на относимите документи на трети лица, извън заинтересованите по ЗУТ,
би могло да наруши един от основните принципи на ЗДОИ по чл.6 ал.1 т.6, а именн
о- гарантиране сигурността на гражданите, обитаващи и посещаващи процесната
сграда. Претендира отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание, редовно призован,
ответникът не се явява и не се представлява. С молба с.д.№14101/28.09.2021г
ю.к.С. излага мотивирани съображения за неоснователност на жалбата и поддържа
становището си за отхвърлянето й като неоснователна, както и за присъждане на
разноски, и в евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните в
производството релевантни писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
заявление рег. №ДОИ21000043ВН/04.03.2021г К.Д., Т.С. и Ю.Х. поискали от кмета
на Община Варна достъп до обществена информация – незаверени копия от проектна
документация (архитектура) на ОУ „--------“ на --------в гр.Варна. Посочено е, че
сградата е строена в периода 1930-1931г, а надстрояването – през 1953г.
Посочена е и предпочитаната от заявителките форма на достъп – преглед на информацията
- оригинал или копие, или чрез публичен общодостъпен регистър. С решение рег.№
ДОИ21000043ВП/18.03.2021г на секретаря на Община Варна, упълномощена със Заповед
№4628/15.11.2016г на кмета на Община Варна, заявлението е уважено и е
предоставен достъп до обществена информация в поисканата форма – преглед на
копия на проектната документация (архитектура) на ОУ „--------“. С протокол по чл.35 ал.2 от ЗДОИ от
19.03.2021г е обективирано изпълнението на решението, чрез предоставяне на К.Д.
и Т.С. на преглед на заявената от тях информацията, удостоверено с подписите
им.
Със заявление рег.№ДОИ21000043ВН_004/19.03.2021г К.Д. е посочила, че във връзка с
изпълнението на решението от 18.03.2021г на секретаря на Община Варна и извършения
преглед, желае да получи незаверени копия на следната проекто-документация на
ОУ „--------“ – обяснителни записки от 02.02.1957 г и от май 1957г; перспектива
на ОУ – фасада от 29.01.1957г; изглед-фасада от същата дата; разрез и ситуация
от 09.01.1957г; както и всичко, което се намери от оригиналния проект от 1930/31г
на арх.Г.К., вкл. план на основите от 1930/31г и от 1957г. С оспореното
понастоящем решение рег.№ДОИ21000043ВН_005/02.04.2021г
секретарят на Община Врана е посочил, че
с предходното решение от 18.03.2021г на К.Д. е предоставен достъп под заявената
от нея форма – преглед на копия на проектна документация, което й е осигурило
възможност да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по
ЗДОИ субекти, а с повторното заявление Д. иска същата информация, но променя
предпочитаната форма за предоставянето й – копия от проектната документация на
ОУ „--------“. Посочено е, че исканата информация касае предоставяне на копия
на части от проектната документация на сграда с обществено предназначение, и е
посочено, че според решаващият субект предоставянето й в различна форма от
преглед на копия на трети лица,, извън
заинтересованите по ЗУТ, би могло да наруши един от основните принципи – този
по чл.6 ал.1 т.6 от ЗДОИ, а именно – гарантиране сигурността на гражданите,
обитаващи и посещаващи сградата. Посочено е, че в конкретния случай се засяга
общински обект, и по-конкретно – общинско основно училище, респективно –
обитателите му, предимно непълнолетни лица, особено уязвими членове на
обществото, поради което предоставянето на подобна информация се отличава с
достатъчен интензитет на обществена опасност; казусът не представлява маловажен
случай и следва да се гарантира сигурността на обитаващите и посещаващите
сградата.
Горната фактология, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените
доказателства по административната преписка, и тези, приобщени в хода на
съдебното дирене, които са последователни, взаимно допълващи се и
безпротиворечиви, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок и от легитимиран субект – адресат на оспорения
неблагоприятен за него ИАА, т.е. при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган, в изискуемата за валидността му писмена
форма, съдържа минимално изискуемите реквизити по общия чл.59 от АПК и по
специалния чл.38 от ЗДОИ, вкл. фактически и правни основания за постановения
отказ, а в прозводството по издаването му не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно
произнасяне по същество на административния орган, т.е. не се налице основания
за отмяната му като нищожно или процесуално незаконосъобразно.
При постановяването му е приложен
правилно и материалния закон.
Компетентният административен
орган е посочил две основания за постановения отказ – фактът, че заявителката
вече се е запознала с поисканата информация и е могла да си състави мнение за
дейността на задължения субект, и необходимостта от защита сигурността на
гражданите, обитаващи и посещаващи обществената сграда - ОУ „--------“.
Правната регламентация на първото
от тях е чл.37 ал.1 т.3 от ЗДОИ, според който основание за отказ от
предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през
предходните 6 месеца. Настоящият
казус попада в тази хипотеза – безспорно исканата със заявлението на
жалбоподателката от 19.03.2021г обществена информация е идентична с тази,
достъп до която й е предоставена в същия ден въз основа на решението на
компетентния административен орган от 18.03.2021г, и точно в заявената от нея
форма на достъп – преглед на копията на проектната документация на ОУ „--------“.
При тези фактически установености следва еднозначен извод, че в случая е било
налице предвиденото от законодателя с чл.37 ал.1 т.3 от ЗДОИ основание за отказ
да й бъде предоставена същата информация, достъпена в деня на новото искане, но
вече под различна форма.
Второто основание за оспорения отказ е евентуалното
нарушаване на възведения с чл.6 ал.1 т.6 от ЗДОИ основен принцип при осъществяване правото на достъп до обществена информация – гарантиране на
сигурността на обществото и държавата, до което би се стигнало при предоставяне на достъп до поисканата
информация в заявената от жалбоподателката форма – копия от проектната
документация на ОУ „--------“. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е
налице и това възприето от административния орган основание за отказ – предоставянето
на такава информация действително би създала риск за сигурността на малките
ученици, които се обучават в това училище, техните учители, училищния персонал
и родителите им, които задълженият субект е длъжен да охранява при предоставяне
на достъп до обществена информация. Жалбоподателката твърди, че в случая е
налице надделяващ обществен интерес от предоставяне на заявената информация, но
съдът преценява това твърдение като недоказано. Видно е от приложените по
преписката документи, че намеренията за закриване на училището са предизвикали
широк обществен отзвук и засегнатата общественост е предприела конкретни
действия за осуетяване на този план. Според този съдебен състав обаче
проектната документация на сградата в обема, описан в заявлението от
18.03.2021г, по никакъв начин не е относим към възможността заявителя да си
състави мнение за дейността на Община Варна във връзка с плановете за закриване
на училището, нито към възможността за евентуално осуетяване на тези планове.
Поради изложеното липсва основание да се приеме, че в случая е налице
надделяващ обществен интерес от предоставяне на обществената информация, с
която жалбоподателката вече се е запознала и е имала възможност да си състави
собствено мнение въз основа на нея, и то в такава степен, че да преодолее
гарантираната с чл.6 ал.1 т.6 от ЗДОИ защита.
Изложеното квалифицира жалбата против оспореното
решение за отказ по ЗДОИ като неоснователна и налага отхвърлянето й.
При този изход на делото претенцията на Община
Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да
бъде уважена в претендирания минимален размер от 100лв. на осн.чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
идентичната претенция на жалбоподателката е неоснователна.
Така мотивиран и на осн.чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Н.Д.,***, против Решение
№ДОИ21000043ВН_005ВН/05.04.2021г на секрeтаря на Община Варна, с което на осн.чл.6 ал.1 т.6 от
ЗДОИ е отказан достъп до обществена информация по нейното искане
рег.№ДОИ21000043ВН_004ВН/19.03.2021г.
ОСЪЖДА К.Н.Д.,***, да заплати на
Община Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
Решението е окончателно на осн.чл.40 ал.3 от ЗДОИ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: