№ 304
гр. Стара Загора, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Велина Пенева
при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева
като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело №
20225530105045 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, във връзка с чл.286, ал.2, във връзка с чл.288 ТЗ, във връзка с чл.232, ал.2 ЗЗД,
чл.228 ЗЗД, чл.422 ГПК, във връзка с чл.286, ал.2, във връзка чл.288 ТЗ, във връзка с чл.92
ЗЗД, и по чл.422, във връзка с чл.233 ЗЗД, ал.1, изр.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 10.03.2021г. бил сключен договор за наем на скеле, като
ищецът бил наемодател, а ответникът бил наемател. В чл.1.1 от договора били описани
подробно и всички елементи на предоставеното скеле. В чл.2.1 от договора бил посочен и
крайния срок за връщане на скелето - 30.04.2021г. Скелето било дадено за ползване за срок
от 50 календарни дни. В чл.3.1 от договора било посочено, че наемът за тези 50 календарни
дни бил 2500 лева. Скелето не било върнато в уговорения срок, като същото не било
върнато изцяло и към момента. Скелето започнало да се връща частично от 06.10.2021г.,
като поетапно били връщани някакви елементи и връщането се проточило месеци наред.
Ответникът заявил, че не можел да го върне изцяло защото останалите елементи липсвали.
Въпреки дружеските отношения между страните и проведените многобройни разговори и
срещи между тях, до доброволно уреждане на финансовите отношения не се стигнало.
Вземането на ищеца към ответника произтичало от три компонента: 1. Неплатени наемни
вноски - до момента наемателя не бил заплатил нито една наемна вноска. От 10.03.2021 г. до
30.04.2021г. наемът бил 2500 лева. 2500 лв., разделени на 50 дни, защото наемът на ден бил
50 лева. За един месец – 30 дни наемът бил 1500 лева. Дължимите наемни вноски били: от
10.03.2021 г. до 30.04.2021г - наем 2500 лева, за м. май 2021 г. - наем 1500 лв., за м.юни 2021
г. - наем 1500 лв., за м. юли 2021 г. - наем 1500 лв., за м. август 2021 г. - наем 1500 лв., за м.
септември 2021 г. - наем 1500 лева. От 06.10.2021г. започнало частично връщане на
скелето. Общо дължимите наеми били 10 000 лв., от които ищецът претендира частично
само за месеците май и юни - 3000 лева. 2. Дължима неустойка - в чл.3.1 от договора
страните уговорили и неустойка при забава за връщане на скелето. Страните уговорили,
неустойка от 100 лева на ден, но не повече от 15 дни просрочие. 15 дни по 100 лв. били 1500
лв. общо дължима неустойка. 3. Липси на част от скелето - в чл.3.3 от договора страните се
договорили, че при липси наемателят щял да ги възстанови и закупи нови в срок до 15
1
работни дни, това така и не било станало и към настоящия момент. По изпратена оферта,
липсващите части от скелето били на обща стойност от 20 154 лева с ДДС. Общо дължимата
сума, която ищецът претендира в настоящото производство била 24 654 лева частично
претендирани от 31 654 лева. За посочените суми била издадена заповед № 1733 за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 3922/2022, IV-ти граждански състав, по
описа на Районен съд Стара Загора. По посоченото частно гражданско дело било постъпило
възражение от длъжника.
Искането до съда е да се признае за установено, че ответникът „Тео Инвест 08”
ЕООД, дължи на „Дирак Д“ ООД, присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение суми: 24 654 лева частично претендирани от общо дължими 31 654 лева, в едно
със законната лихва върху главницата от 11.08.2022г., до окончателното изплащане.
Претендират се разноски..
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е представил писмен отговор, в
който заявява че предявеният иск бил допустим, но разгледан по същество бил
неоснователен и като такъв го оспорвал изцяло по основание и размер. Действително,
между страните бил сключен представения по делото договор от 10.03.2021г. за наем на
скеле, но всички останали твърдения в исковата молба не отговаряли на истината, поради
което оспорвал изцяло същите. През 2019г. страните започнали изграждане на жилищни
сгради в гр. София, находящи се в съседни недвижими имоти, на ул. „Екатерина
Симидчийска“ № 3 и на ул. „Екатерина Симидчийска“ № 5. По това време управители на
двете дружества били покойният съпруг на сегашния управител на ответника - Д. С.
(починал на 10.11.2020 г.) и покойният баща на сегашния управител на ищеца - Д. Д.
(починал на 15.12.2020 г.). Покрай ежедневната работа на обектите двамата създали близки
партньорски и приятелски отношения. Двамата често си заемали машини и съоръжения,
съхранявали в имота на другия строителни материали и пособия, съвместно с други
инвеститори в близост, участвали в изграждането на топлопровода, който да захрани
бъдещите сгради. В рамките на малко повече от месец в края на 2020 г. и двамата
управители, които до този момент еднолично ръководели строителните дейности на
обектите починали и оставили ръководството на наследниците си. През следващите няколко
месеца всички дейности на ответника били замразени, тъй като Д. С., макар и съдружник в
дружеството, никога не се била занимавала с оперативната дейност. След като се съвзела от
първоначалния шок от смъртта на съпруга си, Д. С. се опитала да поеме бизнеса и да
завърши сградата на ул. „Екатерина Симидчийска“ № 3, за да изпълни ангажимента към
хората, които си закупили жилища „на зелено“. В рамките на няколко месеца тя се
сблъскала с различни подизпълнители, всеки от които твърдял, че му се дължали пари,
недоволни собственици, които искали сградата им да била завършена незабавно, работници,
които не желаели да работят и всичко това в разгара на пандемията от COVID-19, отнела
живота на съпруга й. По същото време с Д. С. се свързал и новият управител на ищеца,
който заявил, че скелето на фасадата на обекта й, което било монтирано там още през есента
на 2020г. и стояло там през цялата зима на 2020-2021г. било собственост на ищеца и
предишните управители на двете дружества имали уговорки да си помагали, но сега тя
трябвало да му плаща наем, за което трябвало да се подпише и договор. Предвид
изграденото доверие между покойния й съпруг и бащата на Е. Д., Д. подписaла договора,
като при подписването му заплатила в брой на Е. Д. сумата в размер на 2 500 лева и
започнала да заплаща на последния ежемесечно на ръка сумата в размер на 2 500 лева, за
които получавала обещания, че щяла да бъде издадена фактура и касов бон, предвид което
не й се предоставяла разписка. Предаване на скелето не било извършвано, тъй като към този
момент то било монтирано на фасадата на сградата. Не били броени платна и сглобяващи
конструкции. След подписване на договора, Е. Д. започнал да предявява претенции, че част
от скелето му било изчезнало/откраднато/изгубено. На доводите, че скелето било все още
сглобено и в цялост, така както било по време на сключване на договора, той заявил, че
2
трябвало да му се върне това, което не било монтирано, но било описано в договора, а то
било повече. Едва тогава, Д. С. извършила проверка на количеството, описано в договора
скеле и намиращото се на фасадата на сградата. Извършена била вътрешна проверка при
ответника, при която не било установено, в склад на дружеството да се съхранявали
елементи от скелето и/или такова да било пренасяно или използвано на друг обект на
дружеството в периода 2019 -2021 г. В тази посока били и водените с управителя на ищеца
разговори с желанието въпросът да бил изяснен и доброволно уреден между страните.
Междувременно плащанията за наемна цена продължили да се извършват без издадена
фактура и касов бон. Проблемите ескалирали през лятото на 2021 г., когато Д. С. започнала
да настоява Е. Д. да й издаде документ за платените на ръка суми, което влошило
отношенията между страните. Предвид влошените отношения, ищецът започнал поетапно да
събира скелето, като същото било окончателно взето от него през месец октомври 2021 г.
Тогава започнали претенциите му, за изгубени части от скелето, които се увеличавали
непрекъснато във времето, вследствие на което разговорите между страните били
прекратени. В началото на 2022 г. комуникацията между страните била възобновена по
инициатива на Е. Д., който отново предявил претенции за обезщетение за „изгубеното“
скеле. Кореспонденция, във връзка с това била водена на viber. Предложено било заплащане
на сумата на ръка, без документ за извършено плащане, срещу подписан протокол, че
ищецът нямало да предявява претенции към ответника. Подписаният между страните
договор бил съставен с цел да формализира вече съществуващи между тях фактически
отношения. Ищецът не твърдял как и кога предоставил на ответника скеле, не сочил
доказателства, че разполага с посоченото в договора количество, брой и елементи на
скелето. Ответникът бил проектна фирма на строител с доказана репутация и няколко
реализирани инвестиционни намерения. Дружеството, включително чрез своите свързани
дружества, разполагало със собствени машини, съоръжения и оборудване. Моментът, в
който управителят Д. С. била принудена да подпише договора бил използван подходящо от
ищеца и същата не изискала установяване, че скелето било собственост на ищеца. Ясно
доказателство за действителните отношения между страните и отсъствието на воля и реално
изпълнение по представения като доказателство договор било и обстоятелството, че ищецът
не бил издал нито една фактура за наем по процесния договор, въпреки че в договора било
предвидено авансово заплащане на пълния наем. Освен това, ищецът никога не разполагал
със скелето, което било описано в исковата молба и в процесния договор. Видно от
договора, самото скеле не било надлежно индивидуализирано, като не била посочена общата
му квадратура, нямало данни за произход на елементите, производител и т.н. Скелето, което
било монтирано на обекта на ответника било съставено от значително по-малко на брой
елементи, като всички до един били получени обратно от ищеца в периода от месец юли до
месец октомври 2021 г. Ответникът оспорва твърдението, че ищецът разполагал, предал и
съответно ответникът ползвал скеле с посочените в процесния договор елементи. Към
момента на сключване на процесния договор ищецът не разполагал с такова скеле, поради
което не могъл и съответно не го бил предоставил под наем на ответника. Исковата
претенция била неоснователна и по размер. Посочената стойност на липсващите елементи
била силно завишена, а представената оферта била създадена с оглед настоящия процес и не
отразявала пазарните цени на същите. Завишена била и претенцията за заплащане на
обезщетение след изтичане на срока на договора, като същата не отговаряла на пазарните
цени за процесния период. Ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения срещу
него иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от процесуалния
представител-адв. А., ответното дружество се представлява от процесуалния представител –
адв. М.. Явяват се и управителите на дружествата
От фактическа страна:
3
Налице по делото е приложено заверено копие на договор за наем на рамково скеле
от 10.03.2021г. сключен между „Дирак Д“ ООД с управител Е. Д. Д. като наемодател и „Тео
Инвест 08“ ЕООД с управител Д. С. и като физическо лице Д. А.а С. като наемател.
По делото е приложена Оферта от „Строй Транс 2020“ до „Дирак Д“ ООД, от
28.07.2022г. за продажба на употребявано италианско рамково скеле сочи се обща стойност
20154лв.
Приложено по делото е Препис-извлечение от акт за смърт от 21.12.2020г. на Д. А.
Д., както и удостоверение за наследници.
Приложено по делото е Препис-извлечение от акт за смърт от 11.11.2020г. на Д. С..
Приложен по делото е договор за съвместно изграждане на техническо съоръжение-
топлопровод от 14.02.2019г.
Видно от заключението по изслушаната съдебно-оценителска експертиза е, че
единичната стойност на елементи от употребявано италианско рамково скеле е както
следва: вертикална рамка-кол. 51 -4930лв, алуминиева пътека –кол. 171-10830лв, парапет-
кол. 37-456,33лв, пета /с винт/-кол. 13-305,50лв, общо сума: 16521,83лв, ДДС-3304,37лв,
сума с ДДС 19826,20лв.
Видно от заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза е, че
квадратурата на необходимото фасадно скеле лек тип необходимо за лицевата фасада на
сграда находяща се на ул. „Екатерина Симидчийска“ №3 е 604,82 кв.м.. Необходимите
елементи за фасадно скеле на процесната сграда са: рамки 14 бр. х12 реда=168 бр. , пътеки
13 бр. междуосия х 2 бр. х 12 реда =312 бр. при пътеки с шир. 0,50м или при перфорирани
талпи с шир. 0,25м ще са необходими 624 бр. , парапети 13 бр. междуосия х12 реда= 156бр.,
диагонали дълги за 4 междуосия начертани в Приложение 1 както следва 4 бр. диагонали х
14 междуосия: 4х12 реда= 168 бр. , диагонали къси по 2 бр. на рамка х 168 бр. =336 бр. ,
стълби -12 бр., куки с жабки монтажни шифтове 14 бр. х 4 куки на вертикален ред=56 бр. ,
прието и резерв още 15 бр. куки с жабки.
В табличен вид в експертизата е показан броя на рамки, пътеки и други крепежни
елементи за скеле необходимо за лицевата фасада на сграда находяща се на ул. „Екатерина
Симидчийска“ №3 в гр. София.
В показанията си свидетелят Р. Б. Ц. споделя, че работи в ищцовото дружество от
началото на 2019г. Заявява, че фирмата имала скеле, което предоставила на ответното
дружество скелето било предоставено м. 09.2020г. от Д. Д. управител на „Дирак-Д“ ООД на
управителя на ответното дружество –Деян. Преди подписване на договора бил извършен
оглед на място на обекта на ответното дружество, който се намирал в гр. София ул.
„Екатерина Симидчийска“ №3, били преброени всички елементи, но не съставили
документи, това се случило м. 03.2021г. Скелето било монтирано на двете фасади на
сградата на южната на 100% и на северната около 80 %. Имало и на земята елементи, които
не били монтирани. Връщането на скелето започнало от м.10.2021г. на части., не били
оформени документи Последното връщане било м. 03.2022г. не били върнати грубо около
4
50 рамки 200 пътеки и др. дребни неща от скелето. Нямало разлика между северната и
южната фасада на сградата на обекта на ул. „Екатерина Симидчийска“ №3
От правна страна:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между страните по
делото е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на сключен между
тях писмен договор за наем на рамково скеле от 10.03.2021г. на рамково скеле: 444бр.
рамки, 632 бр. алуминиеви пътеки, 286 парапети за рамки, 262 бр. прави диагонали за рамки,
69 бр. пети, 71 бр. куки с жабка, 10 бр. палета за редене на рамки, 96 бр. дълги диагонала,
101 бр. къси диагонала, 30 бр. жабки, 2 бр. чували с крепежи. Договора е сключен като е
указан срок на действие-до 30.04.2021г. посочено е в договора, че при подписването
наемателя заплаща на наемодателя сумата от 2500лв за наем. В пункт 3 от договора т. 3 е
посочено, че при връщането на описаното в т. 1.1 рамково скеле, страните се задължават да
подпишат приемо-предавателен протокол. В договора е регламентирано, че при забава на
връщането на описаното по договора рамково скеле наемателя се задължава да заплаща
сумата от 100лв на всеки просрочен ден, но не по-късно от 15 дни просрочени.
Представеният по делото договор е подписан от двете страни, поради което съставлява
доказателство за облигационната връзка между същите. Установи се от показанията на
разпитания по делото свидетел Ц., че наемодателя е изпълнил задължението си и
въпросното скеле е било във фактическо владение на ответника. Установява, се от
показанията на свидетеля, че връщането на скелето е започнало от м.10.2021г. и предвид на
това, че не са ангажирани доказателства от ответната страна за заплащано през месеците май
и юни 2021г. наемно възнаграждение съдът намира, че такова се дължи и искът в тази
насока следва да бъде уважен.
Отправено е искане от ищцовата страна в насока претенция за неустойка- 15 дни по
100 лв. - 1500 лв. общо дължима неустойка. Неустойката в процесния случай е уговорена за
забавено изпълнение, като мораторна кумулативна (наказателна) неустойка. Тя е уговорена
за санкциониране виновното неизпълнение на задължението за плащане в срок.
По отношение на претенцията с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, съдът съобрази
следното: За да възникне задължението за плащане на неустойка във връзка с договорно
неизпълнение на задължение следва да бъде констатирано наличие на следните
кумулативно предвидени елементи от сложен фактически състав: наличие на облигационна
връзка и валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение;
уговорена по размер неустойка на неизпълнението; кредиторът да е изпълнил задължението
си, или да е бил готов да го изпълни и длъжникът да е нарушил договора и виновно да не го
е изпълнил. Липсата на всеки един от посочените елементи е основание за отпадане на
договорната отговорност за заплащане на неустойка. В настоящия случай от материалите по
делото, се установява по безспорен начин, че между страните е било налице валидно
облигационно отношение по силата на договор за наем, като ищцовата страна се позовава на
валидно сключена клауза за неустойка в него. Наемодателят е изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил на наемателя ползването на процесното скеле- обект на
договора- негов предмет. Наемателят не е изпълнил задължението си да заплаща наемната
5
цена в уговорения между страните срок. Поради виновното неизпълнение на задължението
си ответникът дължи обезщетение на ищеца за неизпълнение в размер на договорената
неустойка. Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Договорената
между страните неустойка в т.3 от договора за наем е в размер на 100лв на всеки просрочен
ден, но не по-късно от 15 дни просрочени. Предвид на това, че се установи, че претенцията
за заплащане на наемна цена за м.05 и м.06 2021г. е основателна и при положение, че е
уговорена неустойка съдът намира, че и този иск следва да бъде уважен.
В пункт 3 от договора т. 3 е посочено, че при връщането на описаното в т. 1.1
рамково скеле, страните се задължават да подпишат приемо-предавателен протокол. Видно
от показанията на св. Ц. е, че връщане на скелето на части е започнало през м.10.2021г.,
липсват каквито и да било приемо-предавателни протоколи в тази насока, няма твърдения,
нито доказателства такъв протокол да е съставян. Действително сочи се в показанията на
свидетеля, че не били върнати грубо около 50 рамки, 200 пътеки и др. дребни неща от
скелето. Липсва конкретност в неговите показания, липсват и документи за върнати части от
скелето. Установява се, че такова връщане е започнало, но не са спазени договорките между
страните за оформяне на съответни приемо-предавателни протоколи. Съдебно-техническата
експертиза установява квадратурата на необходимото фасадно скеле лек тип необходимо за
лицевата фасада на сграда находяща се на ул. „Екатерина Симидчийска“ №3 - 604,82 кв.м.,
но този извод не може да даде необходимата конкретика за обосноваване на претенцията на
ищцовото дружество, нито размера на същата, по тази причина искът предявен за сумата от
20 154лв с ДДС- липсващите части от скелето следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Разноски са претендирани от ищцовата страна-493,08лв- държавна такса, 634 адв.
възнаграждение, 260лв съдебно- оценителска експертиза. Разноски претендира и ответната
страна 3150лв- адв. възнаграждение, 450лв съдебно- техническа експертиза. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ответната страна. По така
направеното възражение за прекомерност съдът намира, че поради това, че делото се
характеризира с фактическа и правна сложност - разгледано е в две съдебни заседания,
извършван е разпит на свидетел и изслушани две експертизи, не следва да бъде намалено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца „Дирак-Д“ ООД с
ЕИК:********* с адрес: гр. София, п.к. 1111 р-н Слатина ул. „Голаш“ №8 ет.1 офис 2 с
управител Е. Д. Д., че ответника „Тео Инвест 08“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ст.
Загора п.к. 6000 ул. „Хан Аспарух“ бл.8 вх.В, ет.3, ап.38 с управител Д. С., му дължи
следните суми: сума в размер на 3000лв-наем за месеците май и юни 2021г., 1500лв-
неустойка, за които суми е издадена в полза на „Дирак-Д“ ООД с ЕИК:********* с адрес:
гр. София, п.к. 1111 р-н Слатина ул. „Голаш“ №8 ет.1 офис 2 с управител Е. Д. Д., против
6
„Тео Инвест 08“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ст. Загора п.к. 6000 ул. „Хан Аспарух“
бл.8 вх.В, ет.3, ап.38 заповед №1733 от 12.08.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №3922/2022г. по описа на РС Ст. Загора, ведно със законна
лихва от 11.08.2022г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дирак-Д“ ООД с ЕИК:********* с адрес: гр. София,
п.к. 1111 р-н Слатина ул. „Голаш“ №8 ет.1 офис 2 с управител Е. Д. Д. против „Тео Инвест
08“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ст. Загора п.к. 6000 ул. „Хан Аспарух“ бл.8 вх.В,
ет.3, ап.38 с управител Д. С., иск да се признае за установено по отношение на „Тео Инвест
08“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ст. Загора п.к. 6000 ул. „Хан Аспарух“ бл.8 вх.В,
ет.3, ап.38 съществуването на вземането на „Дирак-Д“ ООД за следната сума: 20154 лв –
липсващи части от скеле, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза
на „Дирак-Д“ ООД с п.а. против „Тео Инвест 08“ ЕООД, с п.а. заповед №1733 от
12.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №3922/2022г.
по описа на СтРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Тео Инвест 08“ ЕООД, с ЕИК *********,
с адрес гр. Ст. Загора п.к. 6000 ул. „Хан Аспарух“ бл.8 вх.В, ет.3, ап.38 с управител Д. С. да
заплати на „Дирак-Д“ ООД с ЕИК:********* с адрес: гр. София, п.к. 1111 р-н Слатина ул.
„Голаш“ №8 ет.1 офис 2 с управител Е. Д. Д., сумата от 253,18лв - деловодни разноски по
настоящото производство съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Дирак-Д“ ООД с ЕИК:********* с адрес:
гр. София, п.к. 1111 р-н Слатина ул. „Голаш“ №8 ет.1 офис 2 с управител Е. Д. Д. да заплати
на „Тео Инвест 08“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес гр. Ст. Загора п.к. 6000 ул. „Хан
Аспарух“ бл.8 вх.В, ет.3, ап.38 с управител Д. С., сумата от 2942,91лв - деловодни разноски
по настоящото производство съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7