РЕШЕНИЕ
№ 3691
гр. Варна, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20233110106978 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр.
А., ул. М. И. № * срещу ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ст.
К. № * иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 3587,26 лв.,
представляваща неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Дачия
Сандеро”, с ДК № *, причинени в резултат на реализирано на 29.03.2023 г., ПТП в гр. Варна
по вина на водача на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № *, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.05.2023 г. нейното
окончателно изплащане и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, чрез адв. Й. А., че на 29.03.2023 г., предоставил на Й. Х. собствения
си л.а. „Дачия Сандеро”, с ДК № *, която около 13:25 ч. се движила по ул. „Ц. А.“ в посока
бул. „Вл.В.“. В този момент С. В. управлявала л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № * по ул. „Бр.
М.“ и въпреки наличието на пътен знак Б2 - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, навлязла в кръстовището с ул. „Ц. А.“, без да пропусне движещият се по пътя
с предимство л.а. „Дачия Сандеро”, с ДК № *, вслествие на което го блъснала. Дошлите на
място компетентни органи съставили протокол за ПТП с пострадали лица № 438, в който
като виновен поради неспазване на дистанция бил посочен водачът на л.а. „Мерцедес ГЛЕ
350”, с ДК № *, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност" със срок на
действие 11.09.2022г. - 10.09.2023 г. Сочи се, че автомобилът на ищеца получил много
увреждания и не можел да се придвижва на собствен ход, поради което за репатрирането му
заплатил сумата в размер на 72,00 лв. Ответникът бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и след оглед на автомобила изготвил снимков материал и Опис на
щетите по претенция № * г. В описа били като увредени отразени следните детайли: предна
броня, капачка предна броня, преден капак, преден десен калник, преден десен страничен
мигач, дясно външно огледало, предна дясна врата, предно дясно стъкло врата, задна дясна
врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен панел, задна дясна джанта, заден
десен декоративен тас колело, задна броня, заден ляв панел, заден ляв декоративен тас
1
колело, преден десен декоративен тас колело, задна лява гума Taurus 185/65/15, преден десен
амортисьор, преден десен шенкел, десен накрайник кормилна щанга, дясна напречна
кормилна щанга, дясна предна колонка, заден ляв амортисьор, греда заден мост, пр. л. верт.
лам., преден десен праг врата, десен фар, дясна средна колона TW, преден десен пластмасов
подкалник и преден десен носач. Застрахователят изплатил на ищеца сумата от 2984,74 лв.,
от която след приспадане на сумата от 72,00 лв. за репатриране се формира обезщетение от
2912,74 лв., което е недостатъчно за възстановяване на щетите. От направеното проучване
установил, че действителната сума, необходима за възстановяване на автомобила е в размер
на 6500,00 лв., поради което за него е налице правен интерес от претендиране на
неизплатения остатък от 3587,26 лв. по съдебен ред. Позовава се на специалната подсъдност
по чл. 115, ал.2 от ГПК. Желае изплащане на обезщетението с пощенски запис. По
изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „А.”, чрез юрк. Л.
М. - Л., с който искът се оспорва изцяло по основание и размер, както и акцесорния за
законна лихва. Не оспорва, че е осигурявал застрахователното покритие за увреждащия л.а.
„Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № *, както и че извънсъдебно е изплатил по банков път на ищеца
обезщетение от 2984,74 лв. по образуваната щета № *, след извършени огледи на 07.04.2023
г. и 11.04.2023 г., включително 72,00 лв.. за репатриране на автомобила. Излага, че с
изплащането на обезщетението е изпълнено задължението му по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В евентуалност прави възражение за съпричиняване от страна на
водача Й. Д. Х.. Твърди, че тя е следвало да съобрази собственото си поведение на пътя с
това на останалите участници, както и да предприеме необходимите действия за безопасност
и предотвратяване настъпването на произшествието, както и да не създава предпоставки за
възникване на ПТП и да избегне потенциално такова. Излага, че този водач в нарушение на
чл. 50а от ЗДвП, е предприел навлизане в кръстовището, въпреки наличието на опасност,
предвид разположението на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № * на пътното платно, в
посоката и скоростта му на движение. Твърди се и че Й. Д. Х. не се е съобразила с
възникналата на пътя опасност и в нарушение на чл. 20 от ЗДвП не е предприела спиране и
не е предотвратила настъпването на ПТП. Поддържа се и че тя е управлявала със скорост,
надвишаваща максимално допустимата за съответния пътен участък, несъобразена с
конкретната пътна обстановка и не е предприела спиране при възникнала опасност на пътя.
Поддържа се и че претенцията на ищеца надвишава стойността на ремонта изчислена по
Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, представляваща Приложение № 1 към Наредба № 24 за задължителното
застраховане, която е приложима тъй като в случая не са представени фактури за извършен
ремонт на увреденото МПС. В евентуалност се твърди „тотална щета“, поради което от
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието следва да бъде
приспадната стойността на запазените части. Излага, че при определяне действителната
стойност на МПС следва да се вземе предвид обстоятелството, че същото е първоначално
регистрирано преди 13 г. Сочи се, че предвид липсата на представено доказателство за
прекратена регистрация на МПС поради „тотална щета“, застрахователят не е изпаднал в
забава. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират
се и разноски.
В о.с.з. ищецът не се явява, представлява от адв. Й. А., чрез който поддържа
изразената позиция по същество.
В о.с.з. не се явява законен представител на ответника, не се представлява от проц.
представител. Поддържа изразената позиция по спора с докладвани от съда писмени
становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и
формулира следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на л.а. „Дачия Сандеро”, с ДК № *, че на посочената дата
29.03.2023 г. е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № * г., в
резултат на което е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, включително
настъпването на тотална щета; наличието на причинно-следствена връзка между събитието
и вредоносния резултат; че автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка
2
„Гражданска отговорност” при ответното дружество, действаща към датата на настъпване на
ПТП; че е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото застрахователно
събитие.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че е налице сключена с ответника застраховка „Гражданска
отговорност” за л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № *, валидна към датата на настъпване на
застрахователното събитие - 29.03.2023 г.; че ищецът е уведомил застрахователя за
настъпилито застрахователно събитие; че при ответника е образувана преписка по щета, по
която е изплатено застрахователно обезщетение от общо 2984,74 лв., в която е включена
сумата от 72,00 лв. платена от ищеца за репатриране на автомобила.
От приетия като доказателство по делото свидетелство за регистрация част І се
установява, че ищецът е собственик на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с ДК № *.
Първият спорен въпрос между страните е за механизма на настъпване на твърдяния
деликт, включително дали вината за реализирането му се носи само от водача на
застрахованото при ответника МПС, съобразно изричното възражение за съпричиняване
нарпавено в отговора по чл. 313 от ГПК, обосновано с твърденията, че автомобилът на
ищеца е навлязъл в кръстовище, въпреки наличието в посоката и скоростта му на движение
на застрахованото МПС, не се е съобразил с възникналата на пътя опасност и е надвишил
максимално допустимата скорост.
В случая механизмът на настъпване на ПТП, а именно, че на 29.03.2023 г. в гр. В., на
кръстовището на ул. „Ц. А.“ и ул. „Бр. М.“ водачът на затрахования при ответника лек
автомобил л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № *, излизайки от знак Б-2 „Стоп“ от ул. „Б. М.", в
посока сградата на Община Варна, е отнел предимството и е блъснал движещия се по ул.
"Цар Асен" автомобил на ищеца, се установява на първо място от представените по делото
писмени доказателства, сред които и съставеният от дошлите на място контролни органи
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 438/29.03.2023 г. Съгласно практиката на
ВКС (Решение № 15/25.07.2014 г. по гр.д. № 1506/13 г. на ВКС, І т.о., Решение №
227/12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на ВКС, I т.о. и др.), констативният протокол за ПТП,
съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената в
Наредба № Iз-41 от 12.02.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия, форма и ред (какъвто е настоящият, изготвен от дежурен
ПТП при ОД на МВР, след осъществено задължително посещение на мястото на ПТП),
съставлява официален документ, който се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила не само относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и за възприети от съставителя факти при огледа, пряко относими към
определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и други, включително в частта в която съдържа схематично отразяване на
местопроизшествието. Следва да се има предвид и че съставителят на протокола е възприел
визираните факти лично, но и само минути след възникване на ПТП.
Поради изложеното и доколкото представеният протокол от 29.03.2023 г. притежава
всички необходими реквизити предвидени в образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба
№ Iз-41 от 12.02.2009 г., а ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 от ГПК протокола,
включително не е провел успешно насрещно доказване в посока установяваща друг
механизъм на настъпване на ПТП, то и данните от документа следва да се възприемат
изцяло.
Вярно е, че съставителят не е възприел непосредствено обстоятелствата преди и по
време на реализиране на ПТП, доколкото е посетил местопроизшествието в последващ удара
момент. Поради това протоколът не се ползва с материална-доказателствена сила относно
наличието на вина за причиняване на ПТП от застрахования от ответника водач С. В.,
отразен в протокола като участник 1. Същевременно видно от приложения по делото препис
от протокола, последният го е подписал без възражения и по този начин по конклудентен
начин е признал за осъществени фактите, при които е реализиран инцидента, така както са
вписани от контролния орган в попълнения образец Приложение № 1 към чл. 3 на Наредба
№ Iз-41 от 12.02.2009 г.
Че ПТП е настъпило поради противоправното поведение на водача В. се установява и
от приетото като доказателство по делото НП № * г. на началник група Сектор „Пътна
полиция“ – ОДМВР - Варна, с което му е наложена глоба в размер на 200,00 лв. именно за
това, че на 29.03.2023 г. при движение в гр. Варна, по ул. „Бр.М.“ в посока бул. „О.Пр.п.“,
3
на кръстовището с ул. „Ц. Ас.“ не пропуска, отнема предимството и блъска прилижаващия
от лявата страна по път с предимство, сигнализиранс пътен знак Б3 от ЗДвП товарен
автомобил „Дачия Сандеро”, с ДК № *, с което причинява ПТП с материални щети и
контузия по главата на водача на „Дачия Сандеро” и контузия на дясното рамо на
пътничката, в нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Както АУАН, така и НП са подписани и връчени на
нарушителя без възражения, а постановлението е влязло в сила като необжалвано на
07.11.2023 г.
Вярно е, че визираното наказателно постановление няма обвързващата силата на
пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 от ГПК относно правнорелевантните за настоящия
спор факти дали водачът С. В. е извършил описаното в него виновно деяние, а именно че е
причинил ПТП поради неспазване на правилата за предимство.
Същевременно визираното НП е влязло в сила, като необжалвано. В тази връзка не
съществува правна и житейска логика ако водачът действително не беше извършил в
обективната действителност вмененото му административно нарушение, да прояви подобна
процесуална пасивност и съзнателно да пропусне възможността да инициира чрез жалба до
съда административно-наказателен процес по оспорване на НП, в хода на който евентуално
да отрече пред държавата посредством позитивно за него съдебно решение обвързващата
сила на този индивидуален административен акт относно факта, че именно той е причинил
процесната катастрофа с пострадали и така да избегне понасянето на финансовата тежест от
наложената глоба. Водачът обаче не е обжалвал наказателното постановление, което
обстоятелство следва да се тълкува като конклудентно, но сигурно признание на неизгодния
факт, че именно той носи отговорност за реализиране на ПТП на 29.03.2023 г.
За изясняване на механизма на ПТП по делото са назначени и първоначална единична
САТЕ, изготвена от вещото лице А. В. и повторна тройна САТЕ, изготвена от вещите лица
А. В., А. Л. А. и Й. Л. М.. В т.1 от заключението експертите са приели за установен
механизъм за реализиране на ПТП, идентичен на посочения от ищеца и от вещото лице по
първоначалната САТЕ, съгласно който водачът на застрахования автомобил е отнел
предимството на водача на собствения на ищеца л.а., като не е спрял на знак стоп и така е
причинил ПТП в гр. Варна на ул. „Братя Миладинови“, на кръстовището с ул. „Цар Асен“.
Съгласно т. 4, водачът на увредения автомобил не е имал възможност да предотврати
сблъсъка. Заключението съдът намира за обективно, пълно и компетентно, като то допълва и
кореспондира изцяло с данните от протокола за ПТП и влязлото в сила НП, както и с
показанията на водения от ищеца свидетел Й. Д. Х.. Вярно е, че свидетелят е пряк участник
в ПТП, като е ползвател на собствения на ищеца автомобил, поради което дадените от този
свидетел показания следва да се кредитират като заинтересовани по реда на чл 172 от ГПК.
Същевременно съдът не установи данни за други обстоятелства, които биха могли да
девалвират доказателствената им стойност и съдът ги намира последователни и изградени
въз основа на преки впечателения от процесния инцидент, като кореспондират и на
подявляващата част от доказателствената съвкупност.
Че застрахователното събитие е възникнало именно по твърдяния в исковата молба
начин и от него е настъпила именно процесната вреда се установява най-вече от
извънпроцесуалното поведение на самия ответник-застраховател, който след като е бил
сезиран с представеното като доказателство по делото уведомление за настъпило
застрахователно събитие е изплатил извънсъдебно на ищеца сумата от общо 2984,74 лв.,
включително сумата от 72,00 лв. платена от ищеца за репатриране на автомобила. Така с
конклудентни действия, но несъмнено, ответникът е признал настъпването на
застрахователно събитие съставляващо покрит риск по обезпечаваната от него имуществена
застраховка, включително заявения от ищцата механизъм на настъпване на ПТП, изцяло по
вина на водача на застрахования от ответника автомобил.
До извод за обратното не водят и събраните по делото гласни доказателства
посредством показанията на призования по исане на ответника свидетел С. В. - водач на
увреждащия автомобил. Последната сочи, че си спомня за инцидента реализиран на
кръстовището на ул. „Цар Асен“ в посока Общината, като се огледала надясно и наляво и
нямало авомобил когато предприела излизане от знак "стоп", но този на ищеца изведнъж
изскочил рязко, като предположително се движил бързо и я изненадал, поради което нямало
как да реагира и го блъснала в дясната страна.
4
Така изнесените от свидетелката данни, че на процесната дата е спряла на знака
„Стоп“, огледала се е и е потеглила, но е блъснала движещият се по път с предимство ищцов
автомобил поради високата му скорост, не намират опора в останалата доказателствена
съвкупност и собственото извънпроцесуално поведение на свидетеля, който не е оспорил
административно наказание, което му е наложено именно за причиняване на катастрофата,
относно която обаче в настоящия процес свидетелства, че няма вина. Показанията на този
свидетел са не само изолирани и пряко противоречат по съдържание с останалите
доказателства, сред които и официални документи, ползващи се с материална
доказателствена сила, но и следва да се преценят в съвкупност с обстоятелството, че В. се
явява и извършител на процесния деликт, респективно е пряко заинтересована да отрече
вината си за реализиране на ПТП. Изброените обстоятелства не позволяват на съда да гради
върху тези показания правните си изводи по същество относно механизма на настъпване на
ПТП.
В обобщение, съдът приема, че заключенията на двете САТЕ, влязлото в сила като
необжалвано НП, протоколът за ПТП, показанията на водения от ищеца свидетел, както и
извънпроцесуалното поведение на ответника и на деликвента, съвкупно по несъмнен начин
установяват, че вината за реализирането на ПТП е единствено на водача на застрахования по
„Гражданска отговорност“ при ответника автомобил. Респективно неоснователно се явява
възражението за съпричиняване направено в отговора по чл. 131 от ГПК, което се опроверга
пряко и от двете заключения на САТЕ.
На следващо място видът и характерът на получените вследствие на
застрахователното събитие вреди по МПС, се установява по несъмен начин от преставения
по делото опис за щети по претенция №*от дата * г., в който като увредени са описани
следните детайли – предна броня, капачка предна броня, преден капак, преден десен калник,
преден десен страничен мигач, дясно външно огледало, предна дясна врата, предно дясно
стъкло врата, задна дясна врата, предпазна лайсна задна дясна врата, заден десен панел,
задна дясна джанта, заден десен декоративен тас колело, задна броня, заден ляв панел, заден
ляв декоративен тас колело, преден десен декоративен тас колело, задна лява гума Taurus
185/65/15, преден десен амортисьор, преден десен шенкел, десен накрайник кормилна щанга,
дясна напречна кормилна щанга, дясна предна колонка, заден ляв амортисьор, греда заден
мост, пр. л. верт. лам., преден десен праг врата, десен фар, дясна средна колона TW, преден
десен пластмасов подкалник и преден десен носач. Визираният опис съставен от служители
на ответника обвързва последния предвид съдържащото се в него изрично извънсъдебно
признание на неизгодния за него факт, че твърдените от ищеца вреди са тъждествени с
установените от самия застраховател.
На следващо място спорен по делото се явява въпросът за размера на дължимото от
застрахователя обезщетение, предвид релевираните от ответника правоизключващи и
правонамаляващи възражения.
Според общата за всички случаи на имуществено застраховане разпоредба на чл. 386,
ал. 2 от КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на
застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда)
или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество (чл. 400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Изрично
относно обезщетенията за вреди на моторни превозни средства е предвидено, че се
определят в съответствие с приета от Комисията за финансов надзор Методика за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди (чл. 499, ал. 2, изр. 2-ро от КЗ).
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и
урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и
застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката). Изрично в чл. 4 на Методиката е
предвидено, че същата се прилага единствено като минимална долна граница в случаите,
когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в
сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна
5
оценка.
В обобщение с оглед приложимите норми на КЗ и константната съдебна практика, че
стойността на ремонта (разходи за материали и труд) следва бъде възможно най-близка до
пазарните условия (в този смисъл Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.) и не по-ниска от изчислената
съобразно Методиката, съдът намира, че остойностяването на дейностите по отстраняване
на вредите следва да се определи по действителната стойност на вредата, а именно средната
пазарна цена на частите и труда към момента на настъпване на застрахователното събитие
В случая, от заключението на тройната САТЕ, което съдът кредитира като по-пълно,
обективно и компетентно от това на първоначалната САТЕ, предвид разширения му състав
от вещи лица, се установява, че средната пазарна стойност на процесното МПС-во към
датата на деликта възлиза на 6264,00 лв., а необходимите за възстановяване на автомобила
части и консумативи, ведно с включената цена за труд възлиза на минимум 8040,97 лв, което
надхвърля пазарната стойност на автомобила.
Съгласно чл. 390, ал.2 от КЗ тотална щета е налице при увреждане, за което
стойността на разходите, нужни за извършване на необходимия ремонт, надвишава 70% от
действителната стойност на МПС. При така установени посредством ангажираните по
делото специални знания относно възстановителна и действителна пазарна стойност на
застрахования автомобил, следва да се направи извод, че е налице тотална (пълна) загуба на
застрахованото имущество. Следователно при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната
практика разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната стойност
на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от застрахователна сума,
от която се приспада стойността на запазените части.
Досежно т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението,
за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения (чл. 51, ал. 1 от ЗЗД),
заключението на тройната САТЕ сочи, че стойността на запазените части възлиза на 3200,00
лв., която именно сума следва да се приспадне от пазарната стойност на автомобила от
6264,00 лв., както и сумата на извънсъдебно изплатеното обезщетение от 2984,74 лв., при
приспадане на сумата от 72,00 лв. представляващ разход за репатриране. Така се формира
непогасен остатък от застрахователното обезщетение за вредите по МПС от деликта в
размер на 151,26 лв., поради което и при спазване на диспозитивното начало в процеса
предявеният частичен иск за сумата от 100,00 лв. от общо 3587,26 лв. главница следва да се
уважи в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до нейното окончателното изплащане.
Съобразно изхода на спора право да репарира част от сторените разноски има ищеца.
С представения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие ищецът е
доказал действително направени разноски от 50,00 лв. платена държавна такса, 50,00 лв.
внесен депозит за разпит на свидетел, 150,00 лв. внесен депозит за САТЕ и платено в брой
адвокатско възнаграждение от 1080,00 лв. с ДДС по договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност по
чл. 78, ал.5 от ГПК на платеното от ищеца възнаграждение, тъй като същото възлиза на
относимия минимум от 1080,00 лв. с ДДС, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 вр. ал. 9 вр. с
§ 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
при отчитане на проведените по делото четири о.с.з. Респективно с решението по делото на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 1330,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ст. К. №
* иск ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. М. И. № * сумата от
100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 3587,26 лв., представляваща неизплатен
остатък от застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Дачия Сандеро”, с ДК № *,
причинени в резултат на реализирано на 29.03.2023 г., ПТП в гр. Варна по вина на водача на
л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350”, с ДК № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при
6
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 31.05.2023 г. нейното окончателно изплащане, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „А.”, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ст. К. №
* иск ДА ЗАПЛАТИ на Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. А., ул. М. И. № * сумата от
1330,00 лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се върчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7