М О Т И В
И
на Присъда, постановена на 06 юни 2014г. по НОХД
№ 749 от
2014 г. по описа на Старозагорския Районен
съд
Подсъдим по делото е Д.И.П., роден на *** ***, български гражданин, женен, осъждан, с
основно образование, безработен, живущ ***, понастоящем в Затвора – Стара
Загора, ЕГН: **********.
С Обвинителен акт, внесен от
Районна прокуратура- гр.Стара Загора на 29.04.2014г., Д.П. е предаден на съд,
за това, че в периода 27.07.2013 г. – 10.08.2013
г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи:
- 1 бр. златна
монета (пендар) – 6 грама,
22 карата на стойност 319.80 лева, 1 бр. златна монета – 0,5 грама, 16 карата на
стойност 17.97 лева, 1 бр. часовник медальон на стойност 19 лева, на обща
стойност 356.77 лева от владението на П.К.К., ЕГН: **********;
- пари сумата от 910 лева, 1 бр. цифров фотоапарат
м.”Канон” на стойност 237.50 лева, 1 бр. карта памет м.”Кингстън” на стойност
20 лева, 1 бр. златен пръстен – 7
грама, 14 карата на стойност 245 лева, 1 бр. златно
дамско синджирче, ведно със златна висулка „Вяра, надежда и Любов” с общо тегло
2,5 грама,
14 карата на стойност 87.50 лева, чифт златни дамски обеци „топчета с винтче” –
2 грама,
14 карата на стойност 70 лева, чифт златни дамски обеци от бяло и жълто злато –
3 грама,
14 карата на стойност 105 лева, 1 бр. златна висулка”сърце” от бяло и жълто
злато – 3 грама
, 14 карата на стойност 105 лева, 1 бр. дамска обеца, стара във форма на
„топче” – 1 грам
на стойност 2 лева, 1 бр. сребърна верижка, ведно със сребърна плочка с вградени
седефени ленти – 2,5 грама
на стойност 1.63 лева, 1 бр. сребърна гривна-верижка – 2 грама на стойност 1.30
лева, 1 бр. сребърна гривна-верижка – 2 грама на стойност 1.30 лева, 3 бр. сребърни
синджирчета с дължина 25 см.
всяко по 2,5 грама
на обща стойност 4.89 лева, 1 бр. сребърна висулка във формата на костенурка – 2 грама на стойност 1.30
лева, 1 бр. гривна от аметисти на стойност 13.50 лева, 1 бр. сребърна обеца
„листо с цвете” – 1,5
грама на стойност 0.98 лева, 1 бр. сребърен пръстен – 4 грама на стойност 2.60
лева, 1 бр. дистанционно устройство за телевизор м.”Нео” на стойност 16.20
лева, 5 бр. тонколони от „ДВД” на стойност 8.10 лева
и 1 бр. диплома на името на Росица Н.Н. – без стойност, на обща стойност
1833.80 лева, от владението на Б.Ж.Н., ЕГН: **********,
всичко на обща стойност 2190.57
лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява опА.рецидив – престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, б.”а” от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателният процес бе приет граждански иск, предявен от пострадало от деянието
лице- П.К.К., против подсъдимия П., в размер на 356.77 лева,
представляващ обезщетение за причинените с деянието имущественни вреди.
Представителят на държавното
обвинение поддържа повдигнатото против подсъдимия П. обвинение, като счита,
че от събраните доказателства, както в
досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, по безспорен
начин се установило, че деянието било извършено от подсъдимия, а доказателственият материал по делото изцяло подкрепял
описаната фактическа обстановка, такава, каквато е изложена в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимия
П. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 7 /седем/ години,
което да бъде изтърпяно при първоначален ”строг” режим в затворническо
заведение от закрит тип.
Относно приетия за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, представителят на
Районна прокуратура- град Стара Загора, изразява становище за неговата
основателност, поради което пледира да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Защитникът на
подсъдимия П. – адвокат Н.В., оспорва обвинението срещу своя подзащитен, като пледира, съдът да постанови оправдателна
присъда, тъй като обвинението било недоказано, а извършител на деянието бил
друго лице, посочено от неговия подзащитен в хода на
съдебното следствие и разпитан по делото в качеството на свидетел.
Подсъдимият П. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение и поддържа становището на
защитника си, като заявява, че не е извършил описаните в обвинителния акт
деяния, съставляващи продължавано престъпление, прави искане съдът да го
признае за невиновен, съответно да го оправдае по повдигнатото му обвинение,
съответно предявения граждански иск да се отхвърли.
СЪДЪТ, като обсъди
събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и становищата на страните и въз
основа разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А:
Подсъдимият П., със снета по делото
самоличност, е осъждан многократно. Същият има следните осъждания към
времето на извършеното деяние:
С присъда по НОХД №
558/2008 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, за извършено престъпление
по чл.196,ал.1,т.2 вр.чл.195,ал.1,т.3 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.18,ал.1 вр.чл.29,ал.1,б.”а” и „б” от НК, на П. е наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) години при първоначален „строг”
режим. Присъдата е в сила от 03.11.2008 година.
С присъда по НОХД
№ 104/2009 г. по описа на Районен съд – Раднево, за извършено престъпление по
чл.196,ал.1,т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, на П. е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 (две) години и 11 (единадесет)
месеца при първоначален „строг” режим. За извършено престъпление по чл.346, ал.2,
т.1, вр. чл.195, ал.1, т.5 от НК, на обвиняемия е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 11 (единадесет) месеца при
първоначален „строг” режим. На основание чл.23, ал.1 от НК определя по така
наложените наказания, едно общо наказание, най-тежкото – „лишаване от свобода”
за срок от 2 (две) години и 11 (единадесет) месеца при първоначален „строг”
режим в затворническо общежитие от закрит тип. Присъдата е в сила от 16.10.2009
година.
С определение № 55/02.03.2010 г. по ЧНД № 55/2010 г. на Районен съд – Раднево, се определя на
осъдения П., едно общо наказание по присъда по НОХД № 558/2008 г. на Районен съд – Стар
Загора, по присъда по НОХД № 2061/2008 на Районен съд – Стара
Загора, по присъда по НОХД № 477/2009 г. на Районен съд – Стара
Загора, по присъда по НОХД № 54/2009 г. на Районен съд –
Гълъбово и присъда по НОХД № 104/2009 г. по описа на Районен съд
– Раднево – до размера на най-тежкото: „лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в закрит тип
общежитие. На основание чл.24 от НК увеличава така определеното общо наказание
с една година, т.е. да изтърпи едно общо наказание в размер на 5 (пет) години лишаване
от свобода при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит
тип. Определението е в сила от 19.03.2010 година.
На 15.02.2013г. подсъдимия П. бил
освободен от Затвора поради изтърпяване на наказанията.
Деянието, извършено от Д.П., предмет
на настоящото наказателно производство е извършено в срока по чл.30, ал.1 от НК, т.е. не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по предходните
осъждания, което обосновава наличието на квалифициращото обстоятелство опасен
рецидив, съгласно чл.29,ал.1,б.”а” от НК.
Установи се по делото, че Д.И.П. живеел със семейството си в
град Стара Загора, кв. „Лозенец”, ул.”Осогово” № 8. След като бил освободен от
затвора не работел, а обикалял из града да търси вещи по контейнерите за смет.
Свидетелят П.К. живеела със семейството си в
гр. Стара Загора, ул. „Атанас Кожухаров” № 13,
вх.Б, ет.1, ап.36. На 27.07.2013 г. (събота) около 06:00 часа синът на
свидетелката последен излязъл от апартамента, като заключил входната врата.
Преди това свидетелката затворила всички прозорци на жилището, тъй като щели да
отсъстват през почивните дни. Към спалнята на св. К. имало тераса, която била
остъклена и имало малко прозорче с поставен външен комарник.
В тъмната част на денонощието подсъдимия
Д.П. минавал покрай жилищния блок на св. К.. Забелязал, че в жилището на
свидетелката е тъмно, предположил, че няма хора и решил да влезе и да извърши
кражба. За целта обвиняемия се качил на остъклената тераса и с неустановено по
делото техническо средство срязал предпазната мрежа на комарника
на малкото прозорче, след което приложил сила върху заключващия механизъм,
който се повредил и прозореца се отворил. П. влязъл в остъклената тераса и
отново с помощта на неустановеното техническо средство отворил вратопрозореца на спалнята, като повредил заключващия
механизъм. По този начин подсъдимия Д.П. проникнал в жилищните помещения на
апартамента на свидетеля К.. За да не оставя дактилоскопни
следи обвиняемият използвал латексови ръкавици. П.
претърсил помещенията, намерил и взел 1 бр. златна монета с размер на 1 метален
лев, 1 бр. златна монета с размер на 2 стотинки, и 1 бр. часовник медальон,
руски от жълт метал, като напуснал апартамента по същия начин през терасата.
На 28.07.2013 г. около 21:00 часа свидетелят
К. и семейството и се прибрали в дома си. След като отключили входната врата
забелязали безпорядъка в апартамента и се обадили на полицията. На място била
изпратена дежурна оперативна група, която извършила оглед на
местопроизшествието и иззела трасологични следи,
както и латексова ръкавица от терасата, в близост до вратопрозореца на спалнята.
В началото на месец август 2013г. подсъдимият
и семейството му се преместили да живеят на ул.”Поручик Кисьов” №13.
Свидетелят Б.Н. живеела с дъщеря си
в гр. Стара Загора, ул.”Любен Каравелов” № 83,
ет.1, ап.2. На 09.08.2013 г. свидетелката излязла от дома си около 20:30 часа,
като в апартамента не останал никой. Подсъдимият Д.П. минавал в близост до дома
на св. Н., забелязал, че в жилището не свети и решил да влезе и да извърши
кражба. За целта П. се качил на дърво, което растяло до жилищната кооперация и
клоните му достигали до кухненската тераса на апартамента на св. Н., прехвърлил се на терасата и оттам през
незаключения вратопрозорец на кухнята влязъл в
жилищните помещения. Д.П. претърсил помещенията, като намерил и взел различни
вещи: 1 бр. цифров фотоапарат м.”Канон”, карта памет м.”Кингстън”, 1 бр. дамски
златен пръстен , 1 бр. златно дамско синджирче, ведно със златна висулка „Вяра,
Надежда и Любов”, чифт златни дамски обеци „топчета с винтче”, чифт златни
дамски обеци от бяло и жълто злато, 1 бр. златна висулка”сърце” от бяло и жълто
злато, 1 бр. дамска обеца, стара във форма на „топче”, 1 бр. сребърна верижка,
ведно със сребърна плочка с вградени седефени ленти, 1 бр. сребърна
гривна-верижка, представляваща хванати едно за друго сърца, 1 бр. сребърна
гривна-верижка, плоска с оплетка, 3 бр. сребърни
синджирчета, 1 бр. сребърна висулка във формата на костенурка, 1 бр. гривна от
аметисти, 1 бр. сребърна обеца „листо с цвете”, 1 бр. сребърен пръстен,
наподобяващ човешка фигура, 1 бр. дистанционно устройство за телевизор м.”Нео”,
5 бр. тонколони от „ДВД” - 8.10 лева, пари – сумата
от 910 лева, 1 бр. диплома на името на Росица Н.Н.. Подсъдимият напуснал
апартамента на св. Н. отново през терасата.
На 10.08.2013 г. след полунощ св. Б.Н.
се прибрала в дома си. След като отключила входната врата на жилището тя
забелязала, че в помещенията било разхвърляно. Свидетелката веднага
сигнализирала органите на полицията. На място била изпратена дежурната
оперативна група и бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били
иззети трасологични следи.
Отнетите вещи, ценности и пари П.
използвал за лични и на семейството му нужди.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
По гореописаният начин, подсъдимият Д.П. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
буква ”а”, вр. чл.26, ал.1 от НК, като в периода 27.07.2013год.–
10.08.2013год.,
в град Стара Загора, в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез
използване на неустановено техническо средство, отнел чужди движими вещи,
от владението на собствениците им, без тяхно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- 1 бр. златна
монета (пендар) – 6 грама,
22 карата на стойност 319.80 лева, 1 бр. златна монета – 0,5 грама, 16 карата на
стойност 17.97 лева, 1 бр. часовник медальон на стойност 19 лева, на обща
стойност 356.77 лева от владението на П.К.К., ЕГН: **********;
- пари сумата от 910 лева, 1 бр. цифров фотоапарат
м.”Канон” на стойност 237.50 лева, 1 бр. карта памет м.”Кингстън” на стойност
20 лева, 1 бр. златен пръстен – 7
грама, 14 карата на стойност 245 лева, 1 бр. златно
дамско синджирче, ведно със златна висулка „Вяра, надежда и Любов” с общо тегло
2,5 грама,
14 карата на стойност 87.50 лева, чифт златни дамски обеци „топчета с винтче” –
2 грама,
14 карата на стойност 70 лева, чифт златни дамски обеци от бяло и жълто злато –
3 грама,
14 карата на стойност 105 лева, 1 бр. златна висулка”сърце” от бяло и жълто
злато – 3 грама
, 14 карата на стойност 105 лева, 1 бр. дамска обеца, стара във форма на
„топче” – 1 грам
на стойност 2 лева, 1 бр. сребърна верижка, ведно със сребърна плочка с
вградени седефени ленти – 2,5
грама на стойност 1.63 лева, 1 бр. сребърна
гривна-верижка – 2 грама
на стойност 1.30 лева, 1 бр. сребърна гривна-верижка – 2 грама на стойност 1.30
лева, 3 бр. сребърни синджирчета с дължина 25 см. всяко по 2,5 грама на обща
стойност 4.89 лева, 1 бр. сребърна висулка във формата на костенурка – 2 грама на стойност 1.30
лева, 1 бр. гривна от аметисти на стойност 13.50 лева, 1 бр. сребърна обеца
„листо с цвете” – 1,5
грама на стойност 0.98 лева, 1 бр. сребърен пръстен – 4 грама на стойност 2.60
лева, 1 бр. дистанционно устройство за телевизор м.”Нео” на стойност 16.20
лева, 5 бр. тонколони от „ДВД” на стойност 8.10 лева,
на обща стойност 1833.80 лева, от владението на Б.Ж.Н., ЕГН: **********,
всичко на обща стойност 2190.57
лева, без съгласието на собствениците, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието представлява опасен рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.”а” от НК.
По отношение на обвинението, че
подсъдимият отнел и вещта -1 бр. диплома на името на Росица Н.Н. – без стойност,
от владението на Благонеста Н., с оглед изслушаните
показания на този свидетел в хода на съдебното следствие, обективирани
в протокол от заседание на 29.05.2014г., съдът намира, че тази вещ не е предмет
на престъпление, тъй като впоследствие била намерена от пострадалата в дома й.
Ето защо по отношение на обвинението, че П. е извършил кражба на тази вещ съдът
прие, че деяние по отношение на нея не е осъществено, поради което го призна за
невиновен досежно тази част от обвинението и го
оправда по него, съобразно чл.304 от НПК.
Двете деяния на подсъдимия са извършени в условията на чл.26, ал.1 от НК, тъй като те
осъществяват по отделно един състав
на едно и също престъпление и са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото
се явява от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващото. Съобразно разпоредбата на чл.26,
ал.2 от НК, извършителят на такова престъпление се наказва съобразно включените
в него деяния, взети в тяхната съвкупност и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
Изложената фактическа обстановка се установява
и доказва по безспорен начин
от приобщения по делото доказателствен материал
поотделно и в неговата съвкупност, както следва:
От приетата по делото трасологическа
експертиза на трасологична следа от стъпка от обувка,
иззета на 28.07.2013 г. при оглед на домова кражба в
гр. Стара Загора, ул. „Атанас Кожухаров” № 13,
вх.Б, ет.1, ап.36, чието заключение е обективирано в
протокол 60/30.01.2014 г. е видно, че следата от стъпка, иззета на 1 брой черно
желатиново фолио с размери 180х130 мм. от пода на хола, иззета на 28.07.2013 г.
при оглед на домова кражба в гр. Стара Загора, ул.
„Атанас Кожухаров” 13, вх.Б, ет.1, ап.36, е оставена от предната част на
ходилото на дясната обувка, от предоставените за изследване чифт мъжки обувки,
черни на цвят, от плат, без връзки с изписан на подметката номер „42” и червена
емблема на подметката, надпис „МЕЕК”, иззети при
претърсване в къща на адрес: гр. Стара Загора, ул.”Поручик Кисьов” № 13, обитавана от подсъдимия Д.И.П.. (лист 51-59 от
материалите по досъдебното производство)
От друго прието по делото заключение,
а именно на трасологическа експертиза, обективирано в протокол 636/24.10.2013 г., е видно, че
следата от стъпка от Обект №1, иззета на 10.08.2013 г. на 1 брой черно желатиново
фолио с размери 18х13 см. от пода с теракот в
кухнята, при оглед на домова кражба в гр. Стара
Загора, ул. „Любен Каравелов” № 83, ет.1, ап.2 е идентична по общи (групови)
признаци с отпечатъка на предната част на ходилото на лявата обувка от
предоставените за изследване чифт мъжки обувки марка „МЕЕК”
с № 42, иззети при претърсване в жилище,
обитавано от Д.И.П.- подсъдим по настоящото дело.
Следата от стъпка от Обект № 2, иззета на
10.08.2013 г. на 1 брой черно желатиново фолио с размери 18х13 см. от
пода с теракот в кухнята, при оглед на домова кражба в гр. Стара Загора, ул. „Любен Каравелов” № 83, ет.1,
ап.2 е оставена от задната част на ходилото (петата) на лявата обувка от
предоставените за изследване чифт мъжки обувки марка „МЕЕК”
с № 42, иззети при претърсване в жилище,
обитавано от Д.И.П.. (л.51-59 от ДП)
На иззетата при огледа на домова кражба в гр. Стара Загора, ул. „Атанас Кожухаров” № 13, вх.Б, ет.1, ап.36 гумена ръкавица, обозначена
в протокола като обект 2 е била назначена Съдебно-медицинска ДНК експертиза на
сравнително изследване в Националната ДНК база данни. Видно от заключението в
протокол № 13/ДНК-483 от 25.11.2013 г. за
изследваната вътрешна страна на латексова ръкавица,
се определи ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с профил на лице
или следа, регистриран в Националната ДНК база данни към момента. За външна
страна на ръкавицата, се установи смес на клетъчен материал, в която алелите с по-висок интензитет съвпадат с алели от съответните локуси в ДНК
профила, определен за вътрешна страна на ръкавицата. Останалите алели в сместа не могат да бъдат интерпретирани. (л.78-81
от ДП)
В хода на наказателното производство
било изготвено искане на основание чл.146,ал.3 от НПК до Районен съд – гр.
Стара Загора. С Определение от 19.12.2013 г. по ЧНД №
763А/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, съдът разрешил да се
изземат принудително сравнителни образци – слюнка от зоната на устната кухина
на Д.И.П., ЕГН **********. След изземането на сравнителни образци е била
назначена съдебно – медицинска експертиза за ДНК профилиране. От заключението
на експертизата, обективирано в протокол №14/ДНК-79
от 21.02.2014 г. е видно, че за изследвания сравнителен материал от Д.И.П., се
определи ДНК профил, който показва пълно съвпадение с ДНК профила, определен за
вътрешна страна на латексова ръкавица в СМЕ №
13/ДНК-483. Вероятността да се установи този ДНК профил, ако клетъчния материал
е оставен от някой друг индивид, освен Д.И.П. е 1 на
98 705 000 000 000. Клетъчният материал по
вътрешната страна на латексова ръкавица (от СМЕ №
13/ДНК-483) произхожда от Д.И.П. ЕГН:**********. (л.88-93 от ДП)
Съгласно заключението на
приета по делото съдебно-икономическа експертиза, стойността на отнетите вещи
от П.К.К. е както следва: 1 бр. златна монета (пендар) с
размер на 1 метален лев с изображение на човешко лице е 319.80 лева, 1 бр.
златна монета с размер на 2 стотинки, много тъничка е
17.97 лева, 1 бр. часовник медальон, руски е 19 лева, всичко на обща стойност
356.77 лева (л.98-103 от ДП)
Съгласно заключенията на
извършената в хода на наказателния процес съдебно-икономическа експертиза
стойността на отнетите вещи от Б.Ж.Н. е както следва: 1 бр. цифров
фотоапарат м.”Канон” - 237.50 лева, 1 бр. карта памет м.”Кингстън” - 20 лева, 1
бр. златен пръстен – 7 грама,
14 карата - 245 лева, 1 бр. златно дамско синджирче, ведно със златна висулка
„Вяра, Надежда и Любов” с общо тегло 2,5 грама, 14 карата - 87.50 лева, чифт златни
дамски обеци „топчета с винтче” – 2 грама, 14 карата - 70 лева, чифт златни
дамски обеци от бяло и жълто злато – 3 грама, 14 карата - 105 лева, 1 бр. златна
висулка”сърце” от бяло и жълто злато – 3 грама , 14 карата - 105 лева, 1 бр. дамска
обеца, стара във форма на „топче” – 1 грам - 2 лева, 1 бр. сребърна верижка, ведно
със сребърна плочка с вградени седефени ленти – 2,5 грама - 1.63 лева, 1
бр. сребърна гривна-верижка, представляваща хванати едно за друго сърца – 2 грама - 1.30 лева, 1 бр.
сребърна гривна-верижка, плоска с оплетка – 2 грама - 1.30 лева, 3 бр.
сребърни синджирчета с дължина 25
см. всяко по 2,5 грама на обща стойност 4.89 лева, 1 бр.
сребърна висулка във формата на костенурка – 2 грама - 1.30 лева, 1 бр.
гривна от аметисти - 13.50 лева, 1 бр. сребърна обеца „листо с цвете” – 1,5 грама - 0.98 лева, 1
бр. сребърен пръстен, наподобяващ човешка фигура – 4 грама - 2.60 лева, 1 бр.
дистанционно устройство за телевизор м.”Нео” - 16.20 лева, 5 бр. тонколони от „ДВД” - 8.10 лева, пари – сумата от 910 лева, всичко на обща
стойност 1833.80 лева (л.105-114 от ДП).
Съдът изцяло кредитира коментираните
по-горе доказателства приобщени в настоящия процес посредством законосъобразно
извършени процесуално- следствени действия, проведени по реда на НПК. Преценени
поотделно и в тяхната съмкупност събраните и обсъдени
по-горе доказателства установяват авторството на деянието по един категоричен
начин.
Съдът НЕ кредитира свидетелските
показания на изслушаните по нарочно доказателствено
искане на подсъдимия свидетели Асен К. и И.П.. При обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност, съдът
намира, че същите не кореспондират с фактическата обстановка по делото,
установена посредством надлежно приобщените други доказателства коментирани
по-горе и поради противоречие със същите, на им дава никакъв кредит на доверие.
На първо място, следва да се отбележи, че и двамата свидетели изтърпяват заедно
с подсъдимия наказание в същото затворническо заведение, дори в същата единица-
девети отряд. Установи се, че подсъдимия П. се познава със свидетеля К. от
предишно изтърпяване на присъди и са в близки отношения. Наред с изложеното,
обвинителният акт на подсъдимия предмет на настоящото дело му е връчен в
затвора, поради което същият е обсъждал обстоятелствата около случая с
посочените свидетели, поради което на същите им станали известни много от
обстоятелствата, предмет на доказване. Въпреки това, при проведения разпит в
хода на съдебното следствие, макар К. да поддържаше тезата, че именно той е
извършител на едно от деянията предмет на делото, при които на
местопрестъплението е намерена и иззета латексова
ръкавица, същият описа различни вещи предмет на престъпление от тези, за които
подсъдимият е обвинен. Например следва да се посочи съществената разлика при
описанието на отнетия от владението на гражданския ищец П.К. часовник, като по
описание на свидетеля К. часовникът бил ръчен ”целият беше от жълт метал каишката също”, а видно от
обстоятелствата и показанията на пострадалия от деянието, отнетата вещ е часовник
„медальон”, т.е. не е ръчен и няма „каишка”. Отделно от този факт, свидетелят К.
описа сградата в която проникнал на първи етаж по начин, неотговарящ на
действителното състояние на сградата. Видно от заявеното от гражданския ищец К.,
терасата й била остъклена, т.е. няма описаните от свидетеля парапети, нито има
гаражи в близост до блока, както ги описа К.. Отделно от изложеното, в самото
изложение на К. имаше противоречия, тъй като първоначално той заяви, че не
носел нищо друго в себе си освен цигари, запалка и ключове, а в последствие при
друг въпрос дали е носел ръкавици отговори утвърдително, без да даде логични
обяснения защо първоначално не описа носените от него латексови
ръкавици.
Съдът обстойно и
задълбочено обсъди и направи преценка на събраните по делото доказателства и
прие за установено по категоричен начин, че е налице пряк умисъл от страна на
подсъдимия П. за извършване на деянията, тъй като установените по делото
обстоятелства сочат, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
целял настъпването им.
Ето защо, съдът
намери, че в случая е налице осъществяване от обективна и субективна страна на
престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.4, вр.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”а”, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав намира за доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което е обвинен, поради което го
признава за виновен, по така повдигнатото му обвинение.
ВИД И
РАЗМЕР НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия
П. престъпление, законът предвижда наказание „лишаване от свобода” от три до
петнадесет години.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и като се съобрази с двата основни принципа –
законоустановеност и индивидуализация на наказанието,
залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от предвиденото за това престъпление
наказание, степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и с целите на наказанието
залегнали в чл.36 и чл. 54, съобрази следното:
Както по-горе в
описаната фактическа обстановка бе посочено, от представеното свидетелство за
съдимост се установява, че подсъдимия П. е осъждан многократно, като
извършеното деяние от това лице обосновава квалификацията „опасен рецидив”, за
което законът предвижда минимално наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 до
15 години, а поради факта, наложеното наказание следва да бъде изтърпяно
ефективно, следва да бъде при първоначален „строг” режим, съобразно
разпоредбите на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от .
При
индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид наличието на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като приема, че отегчаващи отговорността
обстоятелства са:
1.Размерът на
причинените имуществени вреди, които възлизат общо на сумата от 2190.57 лева,
която сума с оглед размера на установената минимална месечна работна заплата за
страната, към момента на извършеното деяние- 310 лева, определена с ПМС № 250/11.10.2012г.,
съответства на повече от 7 минимални работни заплати.
2.Невъзстановените
вреди от престъплението.
3.Лошите
характеристични данни на подсъдимия П., с оглед наличието на множество осъждания
ИЗВЪН обхвата на престъпния състав, за който е обвинен. Видно от обширните
справки за осъждания на подсъдимото лице, същото е с трайно изградени престъпни
навици, а множеството наложени наказания явно не са успели да го превъзпитат,
което налага определяне и на значително по-високи санкции. Следва да се
отбележи, че същият е лице с трайно изградени навици да се облагодетелства по
престъпен начин, за което свидетелстват и записаните осъждания в свидетелството
му за съдимост за престъпления против собствеността, които деяния са с
изключително висока степен на обществена опасност, а начина на извършването им
е показателен за дързостта и личността на дееца П., чията
обществена опасност настоящият състав намира за много висока.
Наличието на посочените отегчаващи
отговорността обстоятелства, обосновава налагането на наказание под средния
размер на предвиденото в закона. Предвид изложените съображения, съдът определи
на подсъдимия П. наказание под средния размер, предвиден в закона за
извършеното деяние, а именно ”лишаване от свобода” за срок от 7 /СЕДЕМ/ години,
което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, съобразно разпоредбите
на чл.61, т.2 и чл.60, ал.1 от .
ОТНОСНО ПРИЕТИЯ ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС ГРАЖДАНСКИ ИСК:
В настоящото наказателно
производство бе приет за съвместно разглеждане граждански
иск от едно от пострадалите
лица, описан по-горе в изложението.
При съвкупната преценка
на доказателствата, съдът прие, че е налице
фактическия състав на чл.45
от ЗЗД – налице е деяние, вредоносен резултат и причинна връзка между противоправното и
виновно поведение на подсъдимия П. и настъпилите вреди. Предвид това, съдът го осъди да заплати на гражданския
ищец П.К.К., сумата в размер на 356.77 лева, представляваща обезщетение за
причинените с деянието имуще-ствени вреди.
Р А З Н О С К И:
При този изход на
делото, на основание
чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати
направените разноски по производството, от които сумата в размер на 1205.12
лева за разноски по досъдебното производство, която да се внесе по сметка на ОД на МВР –гр.Стара Загора, както и сумата от 270.00 лева
за направени в съдебната фаза на процеса разноски, платими в полза на бюджета
на съдебната власт. П. бе осъден да заплати и държавна такса върху уважената
част от гражданския иск, като внесе такава в размер на 50.00 лева, която сума да
бъде преведена по сметка на Районен съд– гр.Стара Загора.
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Ниско правно съзнание
на подсъдимия, незачитане на обществения ред и правото на собственост,
респективно стремежът на Д.И.П. към облагодетелстване по престъпен начин.
Водим от горните
мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: