Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр.
дело
№ 10083/2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435,
ал. 2 ГПК.
Образувано
е по жалба на ЗАД „ОЗК-З.“ – длъжник по изп.д. № 20209210400386 - срещу разпореждане
от 05.08.2020 г., с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване на допълнително претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение и за изменение на пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
твърди, че на взискателя е определено адвокатско възнаграждение в нарушение на
чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г., която разпоредба била приложима само при
по-голяма фактическа и правна сложност, както и че незаконосъобразно в базата
за изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ са включени вземания, непосочени в
изпълнителния лист.
Взискателят
ЗАД „А.Б.“ оспорва жалбата, като твърди, че адвокатското възнаграждение е
съобразено с определения към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие минимум в Наредба 1/2004 г. Поддържа, че в срока за доброволно
изпълнение длъжникът не е заплатил задължението си по изпълнителния лист и
поради това в негова тежест е възложено допълнително адвокатско възнаграждение.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е
процесуално допустима, но по същество е неоснователна по съображения, идентични
с изложените от взискателя.
Съдът намира следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.02.2020 г., издаден в
полза на ЗАД „А.Б.“, за сумата от 5 153,15 лв. – регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.), ведно със законната
лихва върху главницата от 30.08.2017 г. до изплащането, както и 802,13 лв. - разноски
в производството по гр. д. № 59861/2017 г. на СРС, 123 състав.
На 18.03.2020
г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, но даденият с нея
срок е изтекъл безрезултатно. Ето защо с молба от 10.07.2020 г. взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка”
АД, като е представил доказателства за допълнително уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер от 244,10 лв.
Дългът е
погасен в резултат от изпълнение на запорното съобщение от третото задължено
лице на 15.07.2020 г.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерно. Претендираната сума за допълнително
възнаграждение за водене на делото е под минимума, определен съгласно чл. 10,
т. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно възнаграждение в размер само на 200 лв. (по т. 1 на чл. 10 от Наредбата) би се дължало
единствено при погасяване на дълга в
срока за доброволно изпълнение чрез плащане или в резултат от приложен в този
срок изпълнителен способ.
В настоящия случай плащане в срока за
доброволно изпълнение не е налице. Действително, не е налице и приложен в същия
срок способ за принудително изпълнение, което се дължи на нередовност на молбата
на взискателя - същата не е съдържала посочване на способ/овластяване на
съдебния изпълнител в нарушение на разпоредбата на чл. 426, ал. 2 ГПК. Тази
нередовност създава задължение за изпълнителя да процедира по реда на чл. 129 ГПК вр. чл. 426, ал. 3 ГПК, но не може да доведе до отпадане на отговорността
на длъжника за разноски за адвокат за предприетите след изтичане на срока за
доброволно изпълнение действия, тъй като не може да се презюмира, че по-късно
посоченият и приложен способ "запор върху вземания“ би бил посочен и
приложен и в срока за доброволно изпълнение.
Пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е правилно
изчислена. Последната следва да се определи въз основа на всички подлежащи на
събиране суми с изключение на сумите, които изрично са посочени в Тарифата като
неформиращи тази основа – това са авансовите такси съгласно заб. 4 към т. 26 от
Тарифата. Всички останали суми, за събирането на които съдебният изпълнител
извършва действия, формират основата по т. 26 от Тарифата. В настоящия случай
това изискване е спазено и няма основание за намаляване на определената такса.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗАД „ОЗК-З.“ – длъжник
по изп.д. № 20209210400386 - срещу разпореждане от 05.08.2020 г., с което съдебният
изпълнител е отказал намаляване на приетите разноски за адвокатско
възнаграждение и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено
мнение
на съдия Никола Чомпалов, член на съдебния
състав по ч.гр. дело №
10083/20 г.
Не съм съгласен с извода на мнозинството от
съдебния състав, че в полза на взискателя следва да се присъдят и разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие при извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. Приемам, че в случая взискателят има право на разноски
за адвокатско възнаграждение само за образуване на изп.дело – чл.10, т.1 от
Наредба 1 от 09.07.2004 г., но не и по чл.10,
т.2.
В молбата за образуване на
изп.дело не е бил посочен изпълнителен способ, поради което същата е била
нередовна, защото посочването на „начин на изпълнение“ е реквизит на молбата по чл.426 ал.1 ГПК и е част от
нейното задължително съдържание – чл.426 ал.2 ГПК. Впоследствие в подадената от
взискателя молба се сочи като изпълнителен способ „запор“ върху банковите
сметки на длъжника, но в случая с тази молба по същество се отстранява
нередовността на молбата за образуване на изп.дело. В този смисъл намирам, че
следва да се приеме, че вземането на взискателя е било събрано по принудителен
ред в резултат на способ, посочен в молбата за образуване на изп.дело. Ето защо
приемам, че взискателят има право на адвокатско възнаграждение само за
образуване на изп.дело, защото срещу имуществото на длъжника не са били
извършени процесуални действия по водене на изп.производство, свързани с
прилагането на изпълнителен способ, който да е различен от способа, посочен в
молбата на взискателя, с която е била отстранена нередовността на молбата по
чл.426 ал.1 ГПК.
Не съм съгласен и със
становището на мнозинството от съдебния състав, че размерът на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ следва да се изчислява върху основа, в която се включва и размерът на
приетите в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Намирам,
че това е в противоречие с нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е
„пропорционална“, а според нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ пропорционалните
такси се събират в процент според материалния
интерес, който според
мен се равнява на размера на присъдената с изпълнителния лист сума. Следователно
няма основание таксата по т.26 да се изчислява и върху възложените в тежест на
длъжника разноски по изпълнението.
В т.26 от Тарифата
за таксите и разноските към ЗЧСИ е използван изразът "събраната сума", но с оглед нормата на чл.83 ал.1 ЗЧСИ, която е по-висок по степен
нормативен акт, съдът на основание чл.15 ал.3 ЗНА намира, че таксата по т.26 от Тарифата следва да се начислява само върху
материалния интерес, който се определя от размера на подлежащото на
принудително събиране вземане по изпълнителния лист.
Няма основание да се приеме,
че „материалният интерес“ по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЧСИ представлява променлива
величина, която при подаване на молбата за образуване на изп.дело е в един
размер, но впоследствие тя добива по-висок размер с оглед приемането на
разноски в полза на взискателя, които се възлагат в тежест на длъжника.
съдия Никола
Чомпалов: