НОХД № 800/2018 г. по описа на Районен съд П.
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Г.Т. с ЕГН: **********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
неосъждан, работещ като шофьор във фирма „…“ гр. Б…, живущ ***, за
това, че на 07.05.2018 г. в гр. В.., обл. П., по ул. „…“, пред
дом № ., е управлявал МПС - лек автомобил марка „.“, модел „..“, с
рег. № ...., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
3.01 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез измерване с „Алкотест Дрегер
7410+“, с фабричен номер ARSM-0014, определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи
и Министъра на правосъдието (Обн. ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от
29.09.2017 г.) - престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като сочи, че изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка отговаря на обективната истина. Изказва съжаление за
стореното от него.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението.
Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато
обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.
В дадената му последна дума подсъдимият отново
заявява, че е сгрешил и моли за по-леко наказание.
Районен съд П., като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 07.05.2018 г. полицейските служителите при РУ на
МВР - Септември - свидетелят В.Р. и колегата му Х. С. (младши автоконтрольор)
участвали в провеждането на специализирана полицейска акция, която се провела
на територията на РУ на МВР - Септември за времето от 10:00 часа до 20:00 часа.
Около обяд на 07.05.2018 г. те се намирали в гр. В., обл. П., на ул. „....“,
при асансьорния цех, срещу дом ...., като осъществявали контрол на движението.
Тогава те спрели за проверка лек автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № ....,
който се движел в посока към центъра на града. При последвалата проверка било
установено, че лекият автомобил бил управляван от подсъдимия Д.Г.Т. ***. На
полицейските служители направило впечатление, че подсъдимият Т. бил във видимо
нетрезво състояние - същият лъхал на алкохол, завалял думите и се държал
неадекватно. Ето защо младши автоконтрольор Х. С. извършил на 07.05.2018 г. в
12:17 часа, тестване на подсъдимия Т. с техническо средство - „Алкотест Дрегер
7410+“, с фабр. номер ARSM 0014, надлежно калиброван. Уредът отчел 3.01 промила
алкохол в издишания от подсъдимия Т. въздух. На подсъдимия Т. бил съставен
АУАН, с бланков № 0322983/07.05.2018 г., който той подписал и получил без
възражения. След това на подсъдимият Т. бил издаден и Талон за медицинско
изследване № 0007848/07.05.2018 г., който той подписал, като преди това
саморъчно записал, че приема показанията на техническото средство.
Видно от приложената справка за нарушител-водач на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - П., подсъдимият Т. е правоспособен водач
за категориите „А“, „В“, „С“, „DE“, „СЕ“, „D“, „АМ“ и „ТКТ“, като притежава
СУМПС № *********, валидно до 07.12.2020 г. Последното било иззето на
07.05.2018 г. със съставянето на АУАН за извършеното от него нарушение.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства: самопризнанието на самия
подсъдим, подкрепено от показанията на свидетеля В.Р., както и от писмените
такива – АУАН с бл. № 0322988/07.05.2018 г., ТМИ № 0007848/07.05.2018 г.,
удостоверение за проверка на техническо средство, ведно с разпечатка от
Алкотест Дрегер 7410+, със сер. № ARSM 0014 от 07.05.2018 г., свидетелство за
регистрация на МПС, заповед за задържане на лице с Рег. № 340зз-96/07.05.2018
г., справка за нарушител/водач, справка за съдимост, характеристична справка,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Събраните по делото горепосочени доказателства са без
противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на
инкриминираното деяние и участието на подсъдимия като автор в неговото
извършване. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Р., които са без
вътрешно противоречие, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните
признаци. Неговите показания следва да бъдат ценени като такива с висока
доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко
възприети от свидетеля и са дадени от лице, което не е заинтересовано от изхода
на делото. Тези факти се потвърждават и от всички останали събрани
доказателства по делото, включително направеното самопризнание от подсъдимия.
Така изложената фактическа обстановка води до следните
правни изводи:
С действията си подсъдимият Д.Г.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Д.Г.Т. ***, е
управлявал МПС - лек автомобил марка „...“, модел „....“, с рег. № ...., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.01 на хиляда,
установено по надлежния ред - чрез измерване с „Алкотест Дрегер 7410+“, с
фабричен номер ARSM-0014. Съдът намира за безспорно установени и доказани всички
елементи на престъпния състав.
Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват
какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че
престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината евентуален
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято
концентрация в кръвта му би могла да надхвърля 1.2 промила и няма право да
управлява МПС, но въпреки това, преследвайки пряката си цел - да се придвижи от
една точка до друга с лек автомобил, се е съгласил с настъпването на
общественоопасните последици на деянието си. Интелектуалният момент на умисъла
е включвал представите, че подсъдимият е употребил определено количество ракия известно
време преди да се качи в автомобила и въпреки това се е качил да управлява същия.
Във волево отношение подсъдимият е желаел да управлява моторното превозно
средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото
определяне.
Съдът
прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние.
Касае се за престъпление пряко свързано с безопасността на движението по
пътищата, живота и здравето на участниците в него, както и на случайните
граждани и минувачи.
Съдът
прецени като ниска обществената опасност на подсъдимия, който е неосъждан,
работещ, семеен, с добри характеристични данни и е шофьор повече от 20 години,
като до момента няма нито едно наказание за нарушение на ЗДвП.
За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе
предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия
деяние, данните за личността му, като установи като отегчаващи вината
обстоятелства единствено високата концентрация на алкохол. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се вземат предвид възрастта, чистото съдебно
минало, семейното положение, трудовата ангажираност, добрите характеристични
данни, направеното самопризнание, изказаното съжаление и показаното разкаяние, доброто
процесуално поведение и пълното съдействие на разследващите органи за разкриване
на обективната истина, както и обстоятелството, че е шофьор повече от 20
години, като до момента няма нито едно наказание за нарушение на ЗДвП.
Наказанието, което се предвижда за извършеното
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, е лишаване от свобода за срок от една до
три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да
бъде определен, отчитайки отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на
деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия,
така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че
най-подходящото е наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. На
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода следва да се отложи за изпитателен срок от три години, като
възпитателната работа с условно осъдения се възложи на наблюдателна комисия при
Община Септември.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока
степен на обществена опасност. Съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК, тъй като счита, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, изброени по-горе, които да обуславят прилагането му – възрастта,
чистото съдебно минало, семейното положение, трудовата ангажираност, добрите
характеристични данни, направеното самопризнание, изказаното съжаление и
показаното разкаяние, доброто процесуално поведение и пълното съдействие на
разследващите органи за разкриване на обективната истина, както и
обстоятелството, че подсъдимият е шофьор повече от 20 години, като до момента
няма нито едно наказание за нарушение на ЗДвП. Така определеното наказание ще
отговори напълно на целите на наказанието по чл.36 от НК.
С оглед обстоятелството, че подсъдимият е
професионален шофьор и отнемането на СУМПС за определен период от време ще го
остави без работа и препитание, съдът намира, че на основание чл.55, ал.3 НК не
следва да му налага предвиденото кумулативно наказание глоба, тъй като това би
се явила прекомерно тежка санкция спрямо него и неговото семейство в този
момент.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК съдът следва да
постанови лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съдът намира,
че това следва да стане за период от шест месеца, считано от 07.05.2018 г.
По-голям срок на лишаване от правоуправление се явява несъобразено тежка
репресия с оглед личността на подсъдимия. Предвид обстоятелството, че е шофьор
от повече от 20 години, като за този период няма никакви нарушения на ЗДвП, показва,
че подсъдимият все пак няма изградена трайна нагласа за нарушаване на правилата
за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, която да следва да бъде изкоренявана
с по-строги наказания, които да му подействат превъзпитаващо, точно обратното –
той е бил изряден водач до инкриминираното деяние, поради което срокът на
лишаване от правоуправление – шест месеца – се явява справедлив и съответен на
извършеното и личността на дееца. В случая следва да се отбележи, че значение
за определяне на този срок има и високата концентрация на алкохол - 3,01
промила на хиляда, както и трудовата ангажираност на подсъдимия именно като
шофьор.
При тези данни съдът намира, че така определените
наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл.36 от НК, както по
отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на
обществото. С налагането им подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката
си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки в обществото. Така преценените периоди, както на лишаване
от право на управление, така и определения изпитателен срок, се явяват
достатъчни с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се
отнеме възможността на лицето да върши престъпления.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: