Р Е Ш Е Н
И Е
№ 61 26.03.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан Г.
от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Аа-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 36 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Адв.В.Г.С.
*** като пълномощник на „Н.2.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** със законен представител управителя С.А.Х.обжалва решението по
а.н.д.№804/2020г. на РС - Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му пР.гане свързва
с липса на надлежни мотиви в НП досежно източника на данни за деянието и
недоказано нарушение. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище вх.№1384/16.03.2021г. адв.С. поддържа жалбата.
В
с.з. пълномощникът на ответната Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Кюстендил намира
жалбата за неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
пред двете съдебни инстанции.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, като намира решението на
районния съд за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №10-0001059/21.08.2020г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Кюстендил, с което на „Н.2.“ ЕООД в качеството на
работодател като нарушил чл.62, ал.1 от КТ и чл.62, ал.3 от КТ във вр. с чл.61,
ал.1 от КТ на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 20.05.2020г.
и 28.05.2020г. по документи на санкционираното дружество с обект – цех за
производство на хляб в с.С., община К във връзка с постъпил сигнал от РП –
Благоевград по образувана прокурорска преписка №1539/2020г., контролните органи
са приели, че лицето Ю.Р.А на
17.04.2020г. е подал декларация при преминаване на обособен /временен/ КПП на
входно-изходната артерия на гр.Благоевград, в която е отразил влизане в
гр.Благоевград за полагане на труд в „Н.2.“ ЕООД. В писмено обяснение пред
полицейските органи от 22.04.2020г. А е посочил, че е пътувал от гр.Р. до
гр.Благоевград с цел разнос на хляб като шофьор на дружеството с микробус на
фирмата. След справка е установено, че на 17.04.2020т. дружеството като
работодател е допуснал А да полага труд без сключен трудов договор в писмена
форма и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, подадено до ТД на НАП. Трудовият договор
е сключен на 27.04.2020г., на която дата е регистриран в ТД на НАП.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на
компетентност на актосъставителя и АНО, спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН,
ясно описание на нарушението и доказаност на деянието. Според съда, нормата на
чл.63, ал.2 от КТ задължава работодателят да не допуска работника/служителя
преди да му е връчил документите по чл.63, ал.1 от КТ, като събраните писмени и
гласни доказателства установяват, че дружеството като работодател е допуснал А
да полага труд без сключен трудов договор в писмена форма и уведомление по
чл.62, ал.3 от КТ. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.415в от КТ и
чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП. На основание
чл.65, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗАНН и чл.37, ал.1 от ЗПП във вр. с чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът е осъдил дружеството да заплати
на ДИТ – Кюстендил 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Решението, преценено за съответствие
с материалния закон, обаче е неправилно. Съображенията за това са следните:
Неправилен
е извода на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения
при издаване на оспореното НП.
Обвинението
в НП е за това, че на 17.04.2020г. дружеството в качеството на работодател по
см. на §1, т.1 от ДР на КТ е допуснал Ю.Р.А да полага труд без сключен трудов
договор в писмена форма и уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в ДТ на
НАП. Дадената правна квалификация е по чл.62, ал.1 от КТ и чл.62, ал.3 от КТ
във вр. с чл.61, ал.1 от КТ. Наложената санкция е по състава на чл.414, ал.3 от КТ.
Макар
посочената в словесната част на обвинението форма на изпълнително деяние
„допустителство“ да е приложима за нарушението по чл.63, ал.2 от КТ, то
останалите съставомерни елементи сочат за съответствие между обвинението и
дадената за него правна квалификация за нарушения по чл.62, ал.1 и по чл.62,
ал.3 от КТ. Касае се за две отделни нарушения по начин на законодателна
редакция на правилата за поведение по чл.62, ал.1 и ал.3 от КТ и на санкционното
правило по чл.414, ал.3, пр.2 от КТ /“чл.62, ал.1 или ал.3“/. Обвинението по
първото нарушение е свързано с полагане на труд от А без сключен трудов договор
в писмена форма в нарушение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ. Обвинението
по второто нарушение е свързано с неизпълнение на задължението на работодателя
в 3-дневен срок от сключване на договора да подаде уведомление по чл.62, ал.3
от КТ в съответната ТД на НАП. Привръзката с нарушението по чл.61, ал.1 от КТ
няма самостоятелно правно значение с оглед словесното обвинение в НП. Не е
налице обвинение по чл.63, ал.2 от КТ, както неправилно е приел районния съд. Липса
подобна правна квалификация за деянието и същото словесно не съдържа описание,
свързано с непредоставяне от работодателя на работника на документите по чл.63,
ал.1 от КТ, което деяние предполага наличие на тези документи, което в случая
АНО не е установил и посочил във фактите по АУАН и НП.
Изводът
от изложеното е, че волеизявлението на АНО в процесното НП съдържа словом и
цифром обвинение за извършени от дружеството две отделни нарушения. При този
начин на конструиране на обвинението, по правилото на чл.18 във вр. с чл.83,
ал.2 от ЗАНН е дължимо налагане на две отделни санкции по чл.414, ал.3 от КТ.
Касае се за извършени от едно и също лице две отделни нарушения, поради което
същите се санкционират с две отделни имуществени санкции. Налагането на една
санкция по обвиненията за две нарушения представлява съществено процесуално
нарушение, което на самостоятелно основание води до отмяна на НП, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
Изложеното
налага, на основание чл.221, ал.2, пр.последно от АПК решението на районния съд
да се отмени изцяло. НП е незаконосъобразно, поради което ДИТ - Кюстендил няма
право на присъдените от районния съд деловодни разноски. Решавайки спора по
същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, касационният съд ще отмени НП.
Поради
изхода от спора, искането на представителя на ответника за юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №284/20.11.2020г. по
а.н.д.№804/2020г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП №10-0001059/21.08.2020г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Кюстендил, с което на „Н.2.“ ЕООД в качеството на работодател като
нарушил чл.62, ал.1 от КТ и чл.62, ал.3 от КТ във вр. с чл.61, ал.1 от КТ на
основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.