Решение по адм. дело №220/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК),във вр. с §2 от ДР на ДОПК .

Образувано е по жалба от „МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица],ет.партер,офис 1, и с адрес за кореспонденция: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица], ет.1,офис 1,представлявано от управителя С. Р. С.-В.,чрез пълномощника си юрк. К. И. срещу Решение№29/09.04.2024г.на Директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново при ЦУ на НАП ,с което изцяло е потвърден Ревизионен акт/РА/№Р-04001223003556-091-001/10.01.2024г. издаден от Р. И. Ф.-орган на длъжност Началник на сектор,възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията –органи по приходите при ТД на НАП,[населено място].

След указания на съда с Разпореждане №650/09.05.2024г. да уточни кой ИАА обжалва, с молба, вх.№1234/20.05.2024г. жалбоподателя е уточнил, че обжалва по реда на чл.156,ал.1 от ДОПК, Ревизионен акт/РА/№Р-04001223003556-091-001/10.01.2024г., издаден от Р. И. Ф.- на длъжност Началник на сектор,възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията –органи по приходите при ТД на НАП,[населено място], изцяло потвърден с Решение №29/09.04.2024г.на Директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново при ЦУ на НАП.

С оспорения Ревизионен акт/РА/ на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 762 632,40лв. по 496бр. фактури с предмет-части и консумативи за МПС и гуми,издадени от „АМАЯ БГ“ЕООД, вследствие на което за данъчен период: 01.01.2023г.-31.05.2023г.са установени задължения за внасяне на ДДС в размер на общо 181 528,29лв ,от които –главница 165 528,59лв. и лихви в размер на 15 999,70лв. към датата на издаване на ревизионния акт-10.01.2024г. ,съгласно Таблица№1 към ревизионен акт/л.77-78,т.І от делото/.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт/РА/,като неправилен ,незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че дружеството се занимава с международен превоз на товари и е с над [възраст] история в Европа и Обединеното крралство.Твърди се също,че неправилно ревизиращият екип не е признал правото на приспадане на данъчен кредит по 496 фактури за доставки от „АМАЯ БГ“ЕООД ,за периода: 01.01.2023г.-31.05.2023г.с предмет на доставки: резервни части и консумативи за МПС /течност за чистачки,различни видове обезмаслители, различни видове добавки, различни видове чистители, гуми, спрейове, колани за укрепване на товари, антифриз, почистващи препарати и др./.Ползваният данъчен кредит е в размер общо на 762 632,40лв. по фактури с издател „АМАЯ БГ“ЕООД. Излагат се доводи ,че представените доказателства/ договори, заявки,приемо-предавателни протоколи,и търговски документи/ от страна на ревизираното лице и контрагента „АМАЯ БГ“ЕООД ,и неговите подизпълнители обуславят извода ,че е налице право пораждащият правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт-доставката на стоки и услуги е извършена от ДЗЛ в съответствие с разпоредбата на чл.154,ал.1 вр. с § 2 от ДР на ДОПК, при условията на главно и пълно доказване и при наличие на предпоставките по чл.69 от ЗДДС ,поради което изводите на ревизиращия екип ,че няма реално извършени доставки по см. на чл.6,ал.1 и чл.9,ал.1 ЗДДС са неоснователни.Обстоятелството ,че дружеството няма собствени превозни средства ,а ползва такива под наем за извършване на икономическата си дейност го задължава да ги поддържа в добро техническо състояние ,при пълна изправност, доколкото в Европа и Обединеното кралство същите биват спирани от движение и на дружеството биват налагани строги санкции. Дружеството ползва под наем автобаза със сервиз за пълно обслужване и ремонт на товарните автомобили, която се намира в [населено място], Вилна зона Врана-Лозен, триъгълника на [улица], като техническото обслужване, ремонта, поддръжката, профилактиката и обновяването на автопарка се осъщества от наемодателя, за сметка на наемателя. Подписан е в тази връзка и договор за абонаментно техническо обслужване. Счита, че представените първични и вторични документи му дават право на приспадане на данъчен кредит, като в тази връзка цитира практика на СЕС и ВАС, като моли да бъде отменен оспорения РА ,като неправилен и незаконосъобразен.Претендира разноски, съгласно чл.161 ДОПК. В съдебно заседание жалбоподателя,чрез юрк.С. Н. поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения РА, по съображения ,изложени в писмена защита,която представя в определения от съда срок.Представя списък за разноски.

Ответникът-Директор на Дирекция „ОДОП“, [населено място] при ЦУ на НАП-София,чрез процесуалния си представител юрк.М. Н. в съдебно заседание моли да се отхвърли жалбата, като неоснователна и да се потвърди оспорения РА, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски,съгласно представен списък. Представя писмена защита в определения от съда срок.

Окръжна прокуратура-Монтана ,чрез прокурор Галя Александрова дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорения ревизионен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното.

Жалбата е подадена пред надлежен съд в срока по чл.156 ,ал.1 ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК и е налице правен интерес от обжалването. Затова е допустима.Решението на Директора на Дирекция“ОДОП“-[населено място] е връчено по електронен път на 23.04.2023г./л.30,т.І/ ,а жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 30.04.2023г./л.4,т.І/ .Към датата на издаване на ЗВР-16.06.2023г. седалището на дружеството –жалбоподател е в [населено място],при което делото е подсъдно на АС-Монтана. /чл.156,ал.1,изр. ДОПК/.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

След като се запозна с материалите по делото, съдът достигна до следната фактическа обстановка и правни изводи.

Установено е от административната преписка ,че РА№Р-04001223003556-091-001/10.01.2024г. е издаден в резултат на извършена ревизия на жалбоподателя „МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица],ет.партер,офис 1, и с адрес за кореспонденция: [населено място], п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица], ет.1,офис 1, представлявано от управителя С. Р. С.- В. за установяване на задълженията за ДДС за данъчен период от 01.01.2023г. до 31.05.2023 г. Ревизията е извършена на основание Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001223003556- 020-001/16.06.2023 г., връчена по електронен път на 26.06.2023 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04001223003556-020-002/21.08.2023 г. и ЗИЗВР № Р- 04001223003556-020-003/25.09.2023 г. За резултата от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-04001223003556-092-001/08.12.2023 г„ връчен по електронен път на 11.12.2023 г. Срещу РД не е подадено възражение по реда и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.Ревизионното производство е приключило с издаването на обжалвания PA № Р- 04001223003556-091 -001 /10.01.2024 г., с който за ревизираните данъчни периоди от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. са установени задължения за ДДС за внасяне общо в размер [рег. номер],59 лв. и лихви върху ДДС за внасяне общо в размер на 15999,70 лв.. произтичащи от:

1/допълнително установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. общо в размер [рег. номер],40 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в същия размер по общо 496 броя фактури, издадени от „АМАЯ БГ" ЕООД в т.ч. за м. 01.2023 г. - в размер на 22974,80 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 48006.40 лв.. за м. 03.2023 г. - в размер на 42052.20 лв., за м. 04.2023 г. - в размер на 22410,80 лв. и за м. 05.2023 г. - в размер [рег. номер],20 лв.. на които съответстват допълнително установени лихви общо в размер на 15876,87 лв., в т.ч. за м. 01.2023 г. - лихви в размер на 2619.58 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 5047,31 лв., за м. 03.2023 г. - в размер на 4007.78 лв.. за м. 04.2023 г. в размер на 1922.62 лв. и за данъчен период м 05.2023 г. - в размер на 2279.58 лв.,

2/допълнително установено задължение за лихви за данъчен период м. 03.2023 г. в размер на 115,77 лв.. определени за периода от 15.04.2023 г, до 14.07.2023 г. върху начислен със закъснение от дружеството ДДС в размер на 3920.80 лв. за данъчен период м. 06.2023 г.. вместо за данъчен период м. 03.2023 г. и

3/ дължим ДДС по подадени от дружеството справки-декларации за ДДС общо в размер на 72,47 лв.. в т.ч. за данъчен период м. 01.2023 г. в размер на 26.83 лв. и данъчен период м. 04.2023 г. в размер на 45.64 лв.. както и лихви за просрочие на деклариран ДДС за внасяне общо в размер на 7,06 лв.. в т.ч. за м.01.2023 г. - в размер на 3,06 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 0,09 лв.. за м. 03.2023 г. в размер на 0.01 лв. и за м. 04.2023 г. - в размер на 3,90 лв.

РА,издаден от ревизиращия екип е предмет на настоящето съдебно административно производство.

В хода на ревизията са извършени следните процесуални действия за събиране па доказателства във връзка с определяне на задълженията за ДДС на дружеството-жалбоподател за ревизирания данъчен период.На ревизираното дружество са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице (ИПДПОЗЛ).Във връзка с първото ИПДПОЗЛ № Р-04001223003556-040-001/22.06.2023 г., съдържанието на което е възпроизведено на стр. 56-58 от РД, от „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД са представени по електронен път документи, заведени с входящи номера от № P-04001223003556-ПРД-001 -И/06.07.2023 г. до № Р-04001223003556-ПРД-032- И/16.08.2023 г„ описани подробно от стр. 58 до стр. 63 в РД, сред които: Хронологичен регистър на стопанските операции за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г.: Главна книга и оборотна ведомост за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г.; месечни оборотни ведомости за периода от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г.: счетоводни регистри (главни книги) за периода 01.01.2023 г. - 31.05.2023 г. на счетоводни сметки 401 „Доставчици" (с аналитични партиди за доставчици „АМАЯ БР ЕООД и „ДАС ГРУП 2000" ЕООД) и 411 „Клиенти" (с аналитични партиди по клиенти), 3022 „Гориво", 498 ,Други дебитори". 501 „Каса в лева", 601 „Разходи за материали". 602 „Разходи за външни услуги" и др.; Справки за разплащания с „АМАЯ БГ" ЕООД, актуални съответно към 31.07.2023 г. и към 04.08.2023 г. и справки за разплащанията с останалите доставчици и клиенти на дружеството. Представени са още: протоколи за прихващане с „ДАС ГРУП 2000" ЕООД и пътни листи за автомобил Рено „Канго" с per. № [рег. номер] за месеците от 11.2022 г. до 05.2023 г. и др. Във връзка с декларираните продажби в отчетните регистри за ДДС са представени: Рамков договор за превоз на товари от 03.01.2021 г.. сключен със „СИГМА ГОЛД" ЕООД /възложител/товародател/ и Анекс към него от 10.02.2021 г.; договори за предоставяне на транспортно-спедиторски услуги с чуждестранни възложители - „ТРАНСПОРТ И ЛОГИСТИКА РУС" и „НСВ-ЛОГИСТИК". съответно от 01.07.2021 г. и от 11.05.2018 г. и др. Във връзка с декларираните покупки в отчетните регистри за ДДС са представени: Договор за поръчка от 30.09.2022 г. между „АМАЯ БГ" ЕООД с ЕИК ********* - довереник и „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД - доверител, с предмет - периодично и своевременно снабдяване с резервни части, консумативи, автомобилни гуми и аксесоари за МПС, при поискване: Договор за ползване на недвижим имот от 02.04.2021 г. с наемодател „ДАС ГРУП 2000" ЕООД; Договори за наем от 26.09.2022 г. и от 01.04.2023 г. с наемодател С. Н. за два търговски обекта /магазини/ с адреси в [населено място]: множество договори за наем на МПС, сключени между „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД като наемател, от една страна, и от друга страна „ДАС ГРУП 2000" ЕООД, „РАДИАЛ МИНУС" ЕООД, „ТРАНСГРАФИКА-ДИМИТРОВИ И СИ-Е" СД, „Трейдинг 212" ЕООД, „ЕН АЙ ВИ" ЕООД, Н. В., Л. Н., Т. Н. и А. Т., като наемодатели: Договор за абонаментно техническо обслужване от 02.04.2021 г., сключен между „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД - възложител и ,ДАС ГРУП 2000" ЕООД - изпълнител, с предмет абонаментна, техническа и сервизна поддръжка на МПС. ППС и техника; Сервизни карти с издател „ДАС ГРУП 2000" ЕООД за месеците от 11.2022 г. до 05.2023 г.; Копия на фактури, издадени от „ДАС ГРУП 2000" ЕООД, с предмет: „наем на МПС"; „части и консумативи за МПС", „комплексно почистване МПС", „такса обслужване по договор" и „ремонт на МПС". Във връзка с връченото ИПДПОЗЛ са представени единствено оборотни ведомости и главни книги, в които не фигурира материална счетоводна сметка за отчитане на стоките, фактурирани от „АМАЯ БГ" ЕООД. Представен е и Хронологичен регистър на стопанските операции, от който се установява, че процесните фактури са осчетоводявани директно на разход, като е дебитирана сметка 601 „Разходи за материали" срещу кредит на сметка 401 „Доставчици", който начин на осчетоводяване не дава възможност за извършване на последващ контрол относно разпореждането със стоките.Във връзка с второто ИПДПОЗЛ № Р-04001223003556-040-002/22.06.2023 г.. съдържанието на което е описано от стр. 63 до стр. 67 в РД, от „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД са представени по електронен път с вх.№ Р-04001223003556-ПРД-033- И 13.11.2023 г. още 5 броя договори за наемане на МПС от „ДАС ГРУП 2000" ЕООД и две справки в електронен формат Excel с данни за регистрационните номера на конкретните МПС, използвани за превози в Европа през периода 01.01.2023 - 31.05.2023 г. и курсовете, които са извършвали. Представени са и писмени обяснения, че останалите МПС-тa, в които са вложени резервни части, консумативи и гуми, са помощни за дейността на дружеството, с които се транспортират закупените резервни части, консумативи и гуми от доставчиците до сервизната база, склада и МПС-та за техническо обслужване и ремонт. Заявено е, че в представените сервизни карти се съдържа информация къде и кога са извършени ремонтните дейности и кой механик от „ДАС ГРУП 2000" ЕООД е извършил ремонта на съответното МПС.

С Протоколи № 1784938/16.08.2023 г., № 1885186/19.09.2023 г., № 1885187/20.09.2023 г. и № 1885191/28.09.2023 г. са документирани посещения на ревизиращите органи по приходите на адреса на управление на дружеството в [населено място], където в присъствието на упълномощено лице - Д. Б., са прегледани в оригинал счетоводни документи за покупки и продажби и фактури, включени в дневниците за покупки и продажби за ДДС за ревизираните данъчни периоди. Поради непредставянето от страна на ревизираното лице на копия на издадените от „АМАЯ БГ" ЕООД фактури за покупки, ревизиращите органи са извършили копирането им на място в офиса, съгласно Протокол № 1885191/28.09.2023 г. и Протокол № 1885187/20.09.2023 г,.

С Протокол № Р-04001223003556-ППД-001/21.08.2023 г. ревизиращите органи са извършили присъединяване на документи, представени от „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД в хода на извършената му насрещна проверка, приключила с ПИНП № П- 04001223128297-141 -001 /03.08.2023 г.

С Протокол № Р-04001223003556-ППД-002/29.11.2023 г. са присъединени относими документи от извършена ревизия на „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД по ЗДДС за предходни данъчни периоди от 01.04.2019 г. до 30.06.2022 г.. приключила с PA № Р- 22221422002897-091 -001/22.12.2022 г. Присъединени са представените в хода на ревизията документи от лизингови компании - собственици на наетите от „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД транспортни средства, с които последният е осъществявал транспортни услуги.

В хода на ревизията, на основание чл. 45 от ДОПК е извършена насрещна проверка на процесния доставчик „АМАЯ БГ" ЕООД с ЕИК *********, приключила с Протокол за извършена насрещна проверка /ПИНП/ № П-22221723148641-141-001/15.11.2023 , описан от стр. 3 до стр. 6 на РД.

В отговор на връченото ИПДПОЗЛ № П-22221723148641-040-001/10.08.2023 г.. от представителя на „АМАЯ БГ" ЕООД са дадени писмени обяснения с вх. № П- 22221723148641 -ПРД-001-И/14.08.2023 г., че част от изисканите документи вече са били представени в други данъчни производства. Предвид това, с Протокол № П- 22221723148641-ППД-001/21.08.2023 г. ревизиращите органи са извършили присъединяване на документи от производство по извършване на насрещна проверка на „АМАЯ БГ" ЕООД в рамките на предходна ревизия на „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД по ЗДДС за данъчни периоди от 01.07.2022 г. до 31.12.2022 г.. приключила с PA № Р- 22221423000315-091 -001 /29. 08. 2023 г.

Освен горепосочените писмени обяснения, от страна на „АМАЯ БГ" ЕООД са представени по електронен път с входящи номера от № П-22221723148641-ПРД-002- И/25.08.2023 г. до № П-22221723148641-ПРД-018-И/01.09.2023 г. част от изисканите при насрещната проверка документи - оборотни ведомости и счетоводни регистри на „АМАЯ БГ" ЕООД за м. 02, 03, 04 и 05.2023 г.: писмени обяснения, описани от стр. 6 до стр. 8 в РД; Договор от 30.09.2022 г. с „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД и копия на част от фактурите за продажби, издадени към „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД в периода от м. 10.2022 г. до м.05.2023 г., повечето от които придружени със заявки, стокови разписки и приемо-предавателни протоколи; Договор от 27.09.2022 г. с „МИЛЯК БГ" ЕООД, Договор от 28.09.2022 г. с „НИКАР ПЛЮС" ЕООД и Договор от 10.04,2023 г. с „П. ТЕХНО" ЕООД, в качеството им на предходни доставчици, както и копия на фактури, издадени от тях към „АМАЯ БГ" ЕООД. придружени със стокови разписки.

С Протокол № П-22221723148641-ППД-002/31.10.2023 г. е извършено присъединяване на относими доказателства, събрани в хода на извършена проверка на „АМАЯ БГ" ЕООД за наличие на основания за дерегистрация по ЗДДС, приключила с Протокол № П-22221723009536-073-001/31.05.2023 г., описани от стр. 8 до стр. 9 в РД. С Протокол № П-22221723148641-ППД-003/31.10.2023 г. е извършено присъединяване на относими доказателства, събрани в хода на извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ на „АМАЯ БГ" ЕООД, приключила с Протокол № П- 22221723038612-073-001/23.08.2023 г., описани от стр. 9 до стр. 10 в РД.

С горепосочените два протокола са присъединени оборотни ведомости и счетоводни регистри на „АМАЯ БГ" ЕООД за м. 10, 11 и 12.2022 г. и м. 01.2023 г.. копия на фактури, издадени от „МИЛЯК БГ" ЕООД и „НИКАР ПЛЮС" ЕООД към „АМАЯ БГ" ЕООД през същия период, придружени със стокови разписки, както и писмени обяснения, дадени в хода на двете проверки, относно механизма на извършване на сделките по покупко- продажба на стоките.

От приобщените доказателства, в частност Протокол № 1793671/02.03.2023 г. е установено, че на 02.03.2023 г. е извършено посещение от органи по приходите на адрес [населено място]. [улица], на който е установена административна сграда с офиси, отдавани под наем, но на адреса няма офис, склад или др. вид обект, нает от „АМАЯ БГ" ЕООД. Идентични факти и обстоятелства са установени и при посещение на същия адрес на 07.11.2023 г. от органите по приходите, за което е съставен Протокол № 1885206/07.11.2023 г.

Извършен е преглед и анализ на всички документи, представени в хода на настоящата ревизия при насрещната проверка на „АМАЯ БГ" ЕООД, както и на приобщените такива от предходните проверки на „АМАЯ БГ" ЕООД, при което е установено, че в нито едно от тези контролни производства не са представени копия на всички процесни фактури за продажби, издадени към „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД. Анализът е представен в таблица, на стр. 11-35 на РД. Видно е, че не са представени копия на 53 броя фактури и придружаващи ги документи, а към копията на други 50 броя фактури са представени само стокови разписки, без да са представени заявки и приемо-предавателни протоколи. Относно останалите 304 броя от процесните фактури са представени копия на фактурите, заявки, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки, каквито документи са установени налични в счетоводството на "МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД.

С Протокол № Р-04001223003556-ППД-003/08.01.2023 г. е извършено присъединяване на PA № Р-22221723003319-091-001/05.01.2024 г. и РД към него, издадени на „АМАЯ БГ" ЕООД, с който е приключила ревизия, възложена на дружеството, за установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди от 01.10.2022 г. до 31.01.2023 г.. предвид факта, че голяма част от процесните в настоящото производство фактури са издадени от „АМАЯ БГ" ЕООД през периода от м. 11 .2022 г. до м. 01.2023 г.

В хода на настоящата ревизия са извършени насрещни проверки на „ДАС ГРУП 2 ЕООД с ЕИК ********* - дружество, издало на ревизираното лице фактури с предмет „наем на МПС", „ремонт на МПС", „резервни части и консумативи за МПС, „комплексно почистване" - 4 броя и „такса техническо обслужване"- 1 брой ПИНП № П-22221423199851-141-001/04.12.2023 г., констатациите от който са изложени от стр. 39 до стр. 49 в РД/, и на „ЕН АЙ ВИ" ЕООД с ЕИК ********* - доставчик на услуги за отдаване под наем на ревизираното лице на МПС и ППС ПИНП № П-22221523199854- 141-001/15.11.2023 г.

От „ДАС ГРУП 2000" ЕООД са представени изисканите фактури, издадени на „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД, придружени с приемо-предавателни протоколи, заявки, приходни касови ордери и квитанции, които са обобщени в таблица на стр. 41-43 в РД.

Във връзка с фактурите за наем са представени 18 договора, описани на стр. 45-46 в РД, от които 17 броя договори за наем на транспортни средства и един Договор за ползване на недвижим имот от 02.04.2021 г.. с който „ДАС ГРУП 2000" ЕООД предоставя на „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД за ползване и стопанисване обособена част от Автобаза с прилежащо хале с канал и 15 броя паркоместа, находяща се в [населено място], като е предоставено и право на ползване на сервизна техника и гараж на собствени автомобили на наемателя.

Във връзка с фактурите с предмет „префактуриране ремонт на МПС", които са 7 броя, са представени документи, описани подробно на стр. 43-44 в РД, от които се установява, че се касае за префактуриране на ремонти на 2 броя МПС - с peг. № [рег. номер] и [рег. номер], извършени от трето лице /„М. МИЛЕНИУМ БГ" ЕООД/ - заявки за извършване на авторемонтни услуги от „ДАС ГРУП 2000" ЕООД към „М. МИЛЕНИУМ БГ" ЕООД: тристранни констативни протоколи между „ДАС ГРУП 2000" ЕООД-възложител, „М. МИЛЕНИУМ БГ" ЕООД-изпълнител и „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД-получател; приходни касови ордери и квитанции. Т.е., включените в дневниците за покупки на „МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД фактури, с издател „ДАС ГРУП 2000" ЕООД, по които при ревизията е признато право на приспадане на данъчен кредит, са само такива, с които са префактурирани ремонти, извършени от подизпълнител.

Представени са писмени обяснения, че основната дейност на „ДАС ГРУП 2000" ЕООД е управление на наети от „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД дълготрайни материални активи - обособена част от Автобаза в [населено място], [улица] товарни автомобили, ремаркета и полуремаркета. Управлението се състои в преотдаването им под наем и осигуряване на техническо обслужване, ремонт, поддръжка, профилактика и почистване на ППС, на основание сключени с клиентите договори.

В тази връзка е извършена насрещна проверка на „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД с ЕИК *********. приключила с ПИНП № П-22221423199855-141 -001 /24.11.2023 г., констатациите от която са описани от стр. 49 до стр. 53 в РД. При проверката е потвърдено наличието на наемни отношения с „ДАС ГРУП 2000" ЕООД и са представени копия на фактури за наем, издадени ог „МЕГАТРАНС ТОП" ЕООД на „ДАС ГРУП 2000" ЕООД и доказателства за разплащане по тях в брой, обобщени в таблица, намираща се на стр. 51 -53 в РД.

С Протокол № 1885215/04.12.2023 г, е извършено присъединяване на получена информация от Агенция „Пътна инфраструктура", във връзка с изпълнение на инструкция № 1/05.02.2021 г. за условията и реда за защитен обмен на данни между НАП и АПИ, по направена от орган по приходите Заявка № Р-04001223003556.

В хода на ревизията е изискана информация от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- ВИДИН за пътуванията - напускане и влизане на територията на Република България на МПС, посочени от „МАКРО ТРАНС БГ“ ЕООД като такива, с които са осъществявани международните превози, както следва: 1.[рег. номер]. [рег. номер]. [рег. номер]. [рег. номер]. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер]. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер]. [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер]. 2.[рег. номер], [рег. номер], [рег. номер], [рег. номер]. [рег. номер]. Получената с вх. № 10514/18.12.2023 г. информация е подробно анализирана и съпоставена с информацията, събрана от други източници (справки от ревизираното лице за извършените международни превози с конкретни МПС и информация от Агенция „Пътна инфраструктура"), като е намерила отражение в таблична форма от стр.28 до стр.31 на обжалвания РА.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото е назначена комплексна съдебно-счетоводна/л.71-77,т.ІІ/ и автотехническа експертиза/л.162-178,т.ІІ/,като съдебно-счетоводната експретиза е изготвена от вещото лице-икономист-счетоводител Б. Ц. ,със заключение ,че при водене на счетоводството основните счетоводни принципи са спазени,счетоводната отчетност е двустранна и е водена редовно.Според основното заключение по назначената ССЧ.Е основната дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина.В дружеството са наети 33 лица по трудови договори и е регистрирано по ЗДДС на 11.05.2018г.Притежава лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка и срещу възнаграждение №23223/12.04.2021г., издаден от Министерство на транспорта и съобщенията,валиден до 11.04.2031г..Няма собствени МПС и ползва наети такива. При осъществяване на дейността си е получател на стоки/резервни части,горива и др/,които са доставки по см. на чл.6,ал.1 ЗДДС и услуги/ремонтни и др./ по см. на чл.8 и 9 от ЗДДС. Стоките по процесните фактури за резервни части, гуми и консумативи са осчетоводени по с/ка 601 Разходи за материали. Към фактурите има приложени заявка за доставка на стоки; ППП и стокова разписка. По въпросните фактури е начислен ДДС съгласно ЗСч., ЗДДС и ППЗДДС, фактурите са осчетоводени касово, плащане в брой. Към фактурите има приложени Заявки, Приемо-предавателни протоколи и стокови разписки в които подробно са описани стоките и услугите предмет на сделката - по вид, количество, единична цена и обша стойност. Закупените части са осчетоводени по дебита на с/ка 601 Разходи за материали, ремонтните услуги са осчетоводени по дебита на с/ка 602 Разходи за ремонти, по дебита на с/ка 4531 ДДС покупки и по кредита на с/ка 401 Доставчици. Разплащанията са осчетоводени по дебита на с/ка 401 Доставчици и по кредита на с/ка 501 Каса. С Решение № 619/09.05.2024г е обявен за нищожен Ревизионен акт №Р-22221723003319-091-001 от 05.01.2024г. на АМАЯ БГ ЕООД. Установените обстоятелства от ревизиращите относно „АМАЯ БГ" ЕООД ; ., МИЛЯК БГ" ЕООД с ЕИК *********: .. НИКАР ПЛЮС" ЕООД с ЕИК ********* пораждат съмнение относно реалността на стоковия поток по верига от търговци към крайния клиент „Макро Транс БГ" ЕООД. Получените стоки и услуги не са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Фактурите са осчетоводени по с/ка 601 Разходи за материали, от което се налага извода, че стоките по тях са влезли в употреба, а не са оставени на склад. От предоставената оборотна ведомост се установява, че няма заведени резервни части, гуми и консумативи по сметките от група 30 Продукция/ материали/ стоки. Според вещото лице-икономист липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т.1, във вр. чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Приложения фискален бон към фактурата удостоверява, че плащането е в брой и е направено. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗСч не е задължително да се издава РКО, ако има фискален бон. Процесните фактури са отчетени като приход от доставчиците, съгласно НСС 18. „Амая БГ“ЕООД има назначени на трудов договор и граждански договор, но не се установява в кой обект се извършва дейността й. Към някои от фактурите за плащане в брой има прикачен фискален бон, има и приложен приемо-предавателен протокол с подробно описание на стоките по вид, количество, единична цена и обща стойност. Няма сертификати и оферти. От предоставените аналитични счетоводни регистри на сметка 401 Доставчици и сметка 411 Клиенти и от двете дружества се установява, че по процесните фактури плащанията са осчетоводени касово, направени в брой. Дружеството е кадрово обезпечено с персонал за осъществяване на дейността си. Не е обичайна практика при такъв голям оборот да се работи само с касови разплащания, обичайното е банково разплащане с доставчици, клиенти и персонал. При наличие на части и консумативи в големи размери (както е в случая), които не се влагат веднага в употреба, следва същите да се заведат по сметките от гр.30 Суровини, материали, продукция, стоки и при тяхното фактическо потребление да се изпишат на разход. Счетоводна връзка няма между фактурите и протоколите за предаване консумативите на шофьорите. Не са представени доказателства в хода на ревизията, че закупените от „ Амая БГ‘‘ ЕООД резервни части са предадени на „ Дас Груп 2000" ЕООД ,за да бъдат вложени в ремонта на транспортните средства. В съдебно заседание вещото лице изяснява ,че Сервизните карти за вложени части и консумативи при ремонтите са издадени от „Дас Груп 2000" ЕООД, а ремонтите са извършени от „Милена Милениум БГ" ЕООД, която следва да представи документ за вложените части и консумативи при ремонта на превозните средства,т.е. не е представен документ ,от който да се проследи доколко тези части и консумативи са вложени в ремонта на МПС на дружеството-жалбоподател. В заключение вещото лице намира ,че изискванията по чл. 71 от ЗДДС , съгласно който регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен или друг документ, предвиден от закона, където данъкът е посочен на отделен ред, не са спазени. Преди всичко и като предпоставка за признаване на данъчен кредит е безусловно необходимо да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени- ДДС, така и по отношение на преките данъци- ДДФЛ и корпоративен данък.

Според допуснатата от съда авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ц. Ц.-автотехнически експерт , дружеството-жалбоподател няма собствени МПС, а разполага само с наети МПС,които използва в своята транспортна дейност. Фирма “Макро транс БГ“ ЕООД има договор с фирма “АМАЯ БГ“ЕООД от 20.09.2022г.за снабдяване с резервни части,консумативи/вкл. гуми/ и аксесоари при поискване и при преимущество пред останалите клиенти на фирма „АМАЯ БГ“ЕООД. При съпоставка между ремонтираните МПС/изброени по отделно по месеци и рег.№ на МПС / и закупените резервни части за ревизирания период: 01.01.2023г.-31.05.2023г.,не се установява движение на всеки закупен консуматив и резервна част, за кое превозно средство се отнася и какво количество,а също не е виден начина на ремонт-планов или извънреден,времетраенето на този ремонт.За част от МПС няма договори за наем.Представените вътрешно ППП и сервизни карти не са достоверен източник на информация за отговор на въпроса влагани ли са закупените резервни части и консумативи и гуми по процесните фактури в извършваните ремонти и поддръжка на превозните средства,с които жалбоподателя осъществява дейността си.В заключение , и този експерт-автотехник ,както и предходния експерт-счетоводител достига до извода, че закупените резервни части,гуми и консумативи са прекомерно голям брой и не се установява от представените доказателства по делото да са вложени в извършените ремонти и поддръжка на МПС,с които дружеството осъществява своята транспортна дейност.

От страна на ответника, чрез юрк. М. Н. са оспорени част от представените документи в оригинал и е поискана съдебно-графологическа /почеркова/ експертиза ,допусната от съда.Съдът е допуснал почеркова експертиза само досежно част от документите в писмено становище на л.355 от т.І ,с които се оспорва автентичността на подписа на лицата по реда на чл.193 и сл ГПК вр. с чл.144 АПК-по т.2,3,4 и 7 от становището на л.355, и не е допуснал почеркова експертиза за доказване достоверността на документи по т.1,5,6 и 8 от становище на л.355,т.І/ , доколкото се касае за частни свидетелстващи документи, за които достоверността досежно материализираните в тях удостоверителни изявления се преценява с оглед авторството им,по какъв повод са съставени и какви правни последици настъпват за страната, която се ползва от тях. Частните свидетелстващи документи се ползват с материална доказателствена сила само когато удостоверяват факти, неизгодни за страната, която ги е представила и ще се ползва от тях. В този смисъл, частните свидетелстващи документи се ползват само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, вр. с чл.144 АПК и съдът преценява тяхната достоверност в съвкупност с останалите доказателства по делото. Оспорени са документи по т.2,3,4 и 7 от писмено становище на л.355,т.І от делото ,а именно: ППП към фактурите досежно автентичността на подписа за лицето, предало стоката , стоковите разписки към фактурите досежно автентичността на подписа за съставил, 52бр. ВППП –досежно автентичността на подписа за приел стоката и автентичността на подписа на С. Л., като представител на “АМАЯ БГ“ЕООД за получател на стоката в стоковите разписки. Не са представени от страна на жалбоподателя /въпреки указанията на съда/,на вещото лице Л. С. –специалист –графолог с висше образование ,сравнителни образци от подписите на лицата,за които да извърши изследване и то е изискало посредством издадено му съдебно удостоверение допуск до системата АИС„БДС“ досежно подписите в личните документи на лицата.Не са представени трудови ,граждански договори в оригинал ,а само по ел поща на документи с подписи на 10 лица-върху 8бр. РКО и 2 документа за запознаване със заповед. Представените такива са копия от документи, по които вещото лице не може да направи категорични изводи досежно тяхната автентичност на подписа. За това вещото лице се е ограничило до изследване подписите, които са в оригинал в класьори 1, 2 и 3, където са приложени ВППП, ППП и стокови разписки,за ревизирания период. Видно от заключението на вещото лице-графолог,в резултат на разделното и сравнително изследване на подписите обекти, положени в оригинал на представените документи и сравнителните образци от процесните лица (от АИС „БДС", Търговски регистър и представителя на МАКРО ТРАНС БГ" ЕООД) се установява следното:

по Зад. №1 (т. 2 от становището). Подписите, положени срещу „Подпис:" под „Предал: С. В.'' на 422 броя Приемо-предавателни протоколи (ППП), представени в класьори № I и № II, са изпълнени от С. Р. С.-В.. Подписите положени срещу „Подпис:" под „Приел: Владимир Амидижинов", са отпечатъци от подпис-печат, с вероятен притежател В. Д. А..

Следователно ,може да се направи категоричен извод ,че стоката е предадена от С. С. за предал стоката и не може да се направи категоричен извод,че подписа на В. А. като приел стоката е автентичен ,доколкото същият е подпис-печат.Още в по-малка степен може да се направи извод доколко подписите за предал и приел под фактурата за съответната стока съвпадат с подписа под ППП към нея.Тежестта на доказване на автентичността на подписа на С. С.,оспорен от ответника, е на жалбоподателя и този факт съдът приема за доказан.Подписът на Амиджинов не е оспорен от ответника в производството по реда на чл.193 ГПК вр. с чл.144 АПК,при което съдът приема същия,като неоспорен , също за автентичен.

По Зад. №2 (т. 3 от становището), Подписите, положени за „Съставил:" от името Станислава Стаменкова В." на 354 броя Стокови разписки (CP), представени в класьор № III, са изпълнени от С. Р. С.- В.. За получателя на стоката - В. Д. А. не са положени подписи. Следователно ,съдът приема ,че СР са съставени и подписани от С. С., като макар и при липса на подпис върху стоковите разписки за получател на стоките от Амиджинов ,този факт не се оспорва и съдът приема същите за автентични.Същевременно,при липса на подпис за получател на стоката,не е възможно да се направи изследване доколко подписът под стоковите разписки съвпада с подписа на лицата във фактурите, при което жалбоподателя не е доказал този факт.

По Зад. №3 (по т. 4 от становището). Подписи, положени на 38 броя Вътрешни приемо-предавателни протоколи (ВППП), за приел стоката от 13 лица. Голяма част от подписите обекти са създадени в момента на полагане, без предварителна подготовка и се различават съществено от почерка на лицата, от чието име са положени, а именно: Подписите, положени на ВППП, за „ПРИЕЛ" от името на Б. Д. К., Г. П. С., Д. П. Д., Д. С. Г., Д. Г. С. и И. К. Г., не са изпълнени от тези лица с така представените сравнителните образци (виж илюстрациите в приложението т. 1.1 - обекти №№ 1, 2, 3; т. 1.2 - обекти № 4, 5, 6, 7; т. 1.4 - обекти №№ 10,11,12; т. 1.5 - обекти №№ 13,14,15,16,17; т. 1.6 - обекти №№ 18,19, 20, 21 и т. 1.9-обект № 27). Подписите, положени на останалите ВППП, са изпълнени от Г. Х. М., Д. Р. П., И. К. В., Л. Т. Н., Н. Я. М., Х. Н. Х.. За „ПРЕДАЛ" - В. Амидижинов, също са положени отпечатъци от подпис- печат, с вероятен притежател В. Д. А.. Следователно ,макар и част от лицата да са подписали протоколите с автентични подписи ,голяма част от тях са подписани от трети лица,което ги прави неавтентични, при което доказването истинността на тези документи е неуспешно проведено от жалбоподателя в това производство.

По Зад. №4 (по т. 7 от становището). Тъй като не са представени оригинали на Стокови разписки към фактури издадени от предходни доставчици, е извършено само визуално изследване на документите, със следните констатации: Подписите за „Получател", са копия на подписи, които са изпълнени с почерка на С. Л.. На част от документите подписите са изпълнени с почерка на друго лице, вероятно от Я. П. С. - на длъжност експедитор в „АМАЯ БГ" ЕООД. Следователно,непредставянето на оригинали на стокови разписки компрометира изследването ,а липсата на категоричност на експерта досежно извода му се обуславя от непредставяне на оригинали на документи ,съпътстващи фактурите и което е довело до отказа на приходните органи да откажат правото на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит за покупка на тези стоки.Непредставянето на оригинали на документи ,както и непредставянето на сравнителни образци от подписите на лицата като цяло създава пречки и не позволява на експерта –графолог да извърши изследване относно истинността на подписите под съответните документи,оспорени на основание чл.193 ГПК, вр. с чл.144 АПК.

В заключение, Съдът приема ,че въпреки доказването на автентичността на подписа на С. С. за предал стоката,респ. съставил документа под представените вторични документи, липсата на подпис за приел стоката ,както и неавтентичността на част от подписите под протоколите,ги прави като цяло неавтентични. Касае се за частни свидетелстващи документи, при което тежестта на доказване на тяхната истинност е на жалбоподателя ,който не доказа автентичността на подписите ,оспорени от ответника в писмено становище на л.355 ,т.І по т.2,3,4 и 7 в настоящето производство/с изключение на подписите на С. С. в ППП и СР и на част от подписите на шофьорите в протоколи към фактурите/. В откритото производство по чл.193,ал.1-3 ГПК, вр. с чл.144 АПК, вр §2 от ДР на ДОПК , съдът намира част от подписите на лицата под ВППП,ППП и СР за неавтентични, като експертизата е неоспорена от страните ,вкл. от жалбоподателя и приета от съда. Оспорването от ответника съдът намира за доказано-голяма част от подписите под ППП,ВППП и СР към фактурите са неистински и неавтентични, според вещото лице ,чието заключение съдът кредитира изцяло и следва да се изключат от докателствата по делото.

По реда на чл.176 ГПК, вр. с чл.144 АПК в производството е изслушано обяснение от настоящият управител на дружеството –жалбоподател-С. Р. С.-В.. Видно от нейните обяснения в с.з. на 09.09.2024г.,за времето на ревизирания период същата е работела като складов работник в „АМАЯ БГ“ЕООД, фирмата не е имала физически склад ,като предаването на стоките е ставало на адреса на склада на транспортната фирма“МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД в [населено място],[жк],ул „Генерал Жотев“. Приемала е стоката от предишни доставчици и я е предавала на „МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД.Не може да отговори на въпроси, свързани с дружеството-жалбоподател,защото към ревизирания период, не е била негов управител и не е работела във фирмата.Съдът кредитира обясненията на управителя на фирмата-жалбоподател,като достоверни , но същите не изясняват въпроса с доставката на прекомерно голямото количество стоки-резервни части,гуми и др. и средства за ремонт и поддръжка на МПС на жалбоподателя,за които не се доказа от жалбоподателя да са използвани в ремонт и поддръжка на транспортните средства.

По отношение компетентността на издалите го органи по приходи:

РА е издаден от компетентни органи.

Съгласно чл. 119, ал.2, изр. 1 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.

Ревизията е възложена от Р. И. Ф. -началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново,ИРМ Видин ,на основание заповед №1270/15.11.2021г./л.291,т.І/, издадена от директора на ТД на НАП-Велико Търново,който на основание чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК е сред определените органи по приходи, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии.Определен е от него в ЗВР и ревизиращия екип-Б. Ц. З. -главен инспектор по приходи/ръководител на ревизията/и П. В. К.-главен инспектор по приходи.Не се оспорват по делото компетенциите на ревизиращия екип .Със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001223003556- 020-001/16.06.2023 г., издадена от Р. И. Ф. - началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново, е определен ревизиращия екип в състав: Б. Ц. З. -главен инспектор по приходи/ръководител на ревизията/и П. В. К. -главен инспектор по приходи,като е определен срок на извършването й-до два месеца от връчване на настоящата ЗВР/л.282,т.І/.Със заповед за изменение на ЗВР № Р-04001223003556-020-002/21.08.2023.г.е удължен срока на ревизията до 26.09.2023г.,връчена електронно на 21.08.2023г. /л.286,т.І/.С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р- 04001223003556-020-003/25.09.2023г. е удължен срока на ревизията до 24.11.2023г. връчена електронно на 26.09.2023г./л.289,т.І/. С ревизионен доклад/РД/ Р-04001223003556-092-001/08.12.2023 г./л.168-239,т.І/,издаден от ревизиращия екип са установени дължимите данъчни задължения на дружеството-жалбоподател ,срещу който не е подавано възражение от жалбоподателя.С РА (лист 58-78,т.І) на дружеството - жалбоподател са определени допълнителни задължения по ЗДДС,в размер на 165 528,59лв. и лихви-15999,70лв.,общо 181 528,29лв. В предвид представената заповед за компетентност ,съдът намира ,че РА,както и съпътстващите го РД и ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност.

ЗВР,ЗИЗВР,РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск /л.299,т.І/,при наличие на КЕП и удостоверение ,при което съдът намира същите за издадени от органите ,вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), в приложимата редакция „електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“/тоест електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/.Съгласно чл.3,т.12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи,но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция „Доставчик на удостоверителни услуги е лице по смисъла на чл. 3, т. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014- физическо или юридическо лице, което предоставя една или повече удостоверителни услуги като доставчик на квалифицирани или на неквалифицирани удостоверителни услуги“. Съгласно чл.23 от ЗЕДЕУУ „Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляря се уреждат с договор“,а съгласно чл.25 от ЗЕДЕУУ „Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря съгласно изискванията на чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014“. Съгласно чл.25,ал.5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.

Предвид посочената по-горе нормативна уредба ,настоящият състав счита, че издадените ЗВР, ЗИЗВР,РД и РА , с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди ,за определения срок на валидност на КЕП налагат извода за компетентост на издалите ги органи. Възражения за нищожност не са правени от жалбоподателя,като спорен момент е само материалната законосъобразност на РА. Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА,както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР,респ.ЗВР.

По отношение на формата на РА.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад ,съгласно чл. 120, ал.2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип . РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. В този смисъл, РА е надлежно мотивиран от приложената административна преписка (в това число и чрез РД).

По отношение на спазване на процесуалните правила при издаване на РА.

Съдът не установи порочни процесуални действия на органите по приходите в хода на извършените насрещни проверки, а и в ревизионното производство, като цяло. Изготвените протоколи в хода на ревизията съдържат реквизитите по чл. 50, ал.2 от ДОПК, поради което съставляват доказателство за извършените от администрацията действия, както и за установените обстоятелства, по аргумент от чл. 50, ал.1 от ДОПК.Спазена е процедурата по издаването на РА /както бе описано по-горе в раздел компетентност на органите по приходи/,като настоящия състав намира същия като издаден при спазване на процесуалните правила при издаването му.В този смисъл съдът не споделя изложеното в жалбата ,че процесуалните действия на органите по приходи в хода по издаване на РА са извършени в разрез със закона и в нарушение на принципа на обективност , „което водело до опорочаване на фактическите констатации и правни изводи в РА и РД“.

По съответствието на РА с приложимото материално право,което съставлява основно възражение в жалбата.

За извършване на служебна проверка по съответствието на РА с приложимия материален закон съдът е назначил съдебно- счетоводна експертиза ,изпълнена от вещото лице Б. Ц.-компетентно извършена от специалист -икономист с висше образование.Видно от същата ,основната дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина.В дружеството са наети 33 лица по трудови договори и е регистрирано по ЗДДС на 11.05.2018г.Притежава лиценз за превоз на товари за чужда сметка и срещу възнаграждение №23223/12.04.2021г., издаден от Министерство на транспорта и съобщенията.Няма собствени МПС и ползва наети такива. При осъществяване на дейността си е получател на стоки/резервни части,горива и др/,които са доставки по см. на чл.6,ал.1 ЗДДС и услуги/ремонтни и др/ по см. на чл.8 и 9 от ЗДДС.

С РА № Р- 04001223003556-091 -001 /10.01.2024 г., за ревизирания данъчен период от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 165 528,59 лв. и лихви върху ДДС за внасяне в размер на 15999,70 лв, произтичащи от:

1/допълнително установени задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г. общо в размер [рег. номер],40 лв., вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в същия размер по общо 496 броя фактури, издадени от „АМАЯ БГ" ЕООД в т.ч. за м. 01.2023 г. - в размер на 22974,80 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 48006.40 лв.. за м. 03.2023 г. - в размер на 42052.20 лв., за м. 04.2023 г. - в размер на 22410,80 лв. и зам. 05.2023 г. - в размер [рег. номер],20 лв.. на които съответстват допълнително установени лихви общо в размер на 15876,87 лв., в т.ч. за м. 01.2023 г. - лихви в размер на 2619.58 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 5047,31 лв., за м. 03.2023 г. - в размер на 4007.78 лв.. за м. 04.2023 г. в размер на 1922.62 лв. и за данъчен период м 05.2023 г. - в размер на 2279.58 лв.,

2/допълнително установено задължение за лихви за данъчен период м. 03.2023 г. в размер на 115,77 лв.. определени за периода от 15.04.2023 г, до 14.07.2023 г. върху начислен със закъснение от дружеството ДДС в размер на 3920.80 лв. за данъчен период м. 06.2023 г.. вместо за данъчен период м. 03.2023 г. и

3/ дължим ДДС по подадени от дружеството справки-декларации за ДДС общо в размер на 72,47 лв.. в т.ч. за данъчен период м. 01.2023 г. в размер на 26.83 лв. и данъчен период м. 04.2023 г. в размер на 45.64 лв.. както и лихви за просрочие на деклариран ДДС за внасяне общо в размер на 7,06 лв.. в т.ч. за м.01.2023 г. - в размер на 3,06 лв., за м. 02.2023 г. - в размер на 0,09 лв.. за м. 03.2023 г. в размер на 0.01 лв. и за м. 04.2023 г. - в размер на 3,90 лв.

Видно от заключението на вещото лице, стоките по процесните фактури за резервни части, гуми и консумативи са осчетоводени по с/ка 601 „Разходи за материали“. Към фактурите има приложени заявка за доставка на стоки; ППП и стокова разписка, в които подробно са описани стоките и услугите предмет на сделката - по вид, количество, единична цена и обша стойност. По въпросните фактури е начислен ДДС съгласно ЗССч., ЗДДС и ППЗДДС, фактурите са осчетоводени касово, плащане в брой. Закупените части са осчетоводени по дебита на с/ка 601 „Разходи за материали“, ремонтните услуги са осчетоводени по дебита на с/ка 602 „Разходи за ремонти“, по дебита на с/ка 4531 ДДС покупки и по кредита на с/ка 401 Доставчици. Разплащанията са осчетоводени по дебита на с/ка 401 Доставчици и по кредита на с/ка 501 Каса. С Решение № 619/09.05.2024г е обявен за нищожен Ревизионен акт №Р-22221723003319-091-001 от 05.01.2024г. на „АМАЯ БГ“ ЕООД. Установените обстоятелства от ревизиращите относно „АМАЯ БГ" ЕООД ; ., МИЛЯК БГ" ЕООД с ЕИК *********: .. НИКАР ПЛЮС" ЕООД с ЕИК ********* пораждат съмнение относно реалността на стоковия поток по верига от търговци към крайния клиент „Макро Транс БГ" ЕООД. Получените стоки и услуги не са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Фактурите са осчетоводени по с/ка 601 Разходи за материали, от което се налага изводът, че стоките по тях са влезли в употреба, а не са оставени на склад. От предоставената оборотна ведомост се установява, че няма заведени резервни части, гуми и консумативи по сметките от група 30 Продукция/ материали/ стоки. В случая липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т.1, във вр. чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Приложения фискален бон към фактурата удостоверява, че плащането е в брой и е направено. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗСч не е задължително да се издава РКО, ако има фискален бон. Процесните фактури са отчетени като приход от доставчиците, съгласно НСС 18. „Амая БГ“ЕООД има назначени лица на трудов договор и граждански договор, но не се установява в кой обект се извършва дейността й. Към някои от фактурите за плащане в брой има прикачен фискален бон, има и приложен приемо-предавателен протокол с подробно описание на стоките по вид, количество, единична цена и обща стойност. Няма сертификати и оферти. От предоставените аналитични счетоводни регистри на сметка 401 Доставчици и сметка 411 Клиенти и от двете дружества се установява. че по процесните фактури плащанията са осчетоводени касово, направени в брой. Дружеството е кадрово обезпечено с персонал за осъществяване на дейността си. Не е обичайна практика при такъв голям оборот да се работи само с касови разплащания, обичайното е банково разплащане с доставчици, клиенти и персонал. При наличие на части и консумативи в големи размери (както е в случая), които не се влагат веднага в употреба, следва същите да се заведат по сметките от гр.30 Суровини, материали, продукция, стоки и при тяхното фактическо потребление да се изпишат на разход. Няма счетоводна връзка между фактурите и протоколите за предаване консумативите на шофьорите. Не са представени доказателства в хода на ревизията, че закупените от „ Амая БГ‘‘ ЕООД резервни части са предадени на „ Дас Груп 2000" ЕООД ,за да бъдат вложени в ремонта на транспортните средства. Сервизните карти за вложени части и консумативи при ремонтите са издадени от „Дас Груп 2000" ЕООД, а ремонтите са извършени от „Милена Милениум БГ" ЕООД/подизпълнител/, която следва да представи документ за вложените части и консумативи при ремонта на превозните средства,т.е. не е представен документ ,от който да се проследи доколко тези части и консумативи са вложени в ремонта на МПС,наети от жалбоподателя.В заключение вещото лице намира ,че изискванията по чл. 71 от ЗДДС не са спазени.Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен или друг документ, предвиден от закона, където данъкът е посочен на отделен ред. Като предпоставка за признаване на данъчен кредит е безусловно необходимо да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени- ДДС, така и по отношение на преките данъци- ДДФЛ и корпоративен данък. Съдът кредитира изцяло заключението по назначената ССЧЕ ,като компетентно изготвено ,в унисон с доказателствата по делото.

Аналогични са изводите и в представената авто-техническа експертиза ,изготвена от вещо лице-автотехнически експерт ,Ц. Ц. , според който дружеството-жалбоподател няма собствени МПС, а разполага само с наети МПС, които използва в своята транспортна дейност. Фирма “Макро транс БГ“ ЕООД има договор с фирма “АМАЯ БГ“ЕООД от 20.09.2022г.за снабдяване с резервни части,консумативи/вкл. гуми/ и аксесоари при поискване и при преимущество пред останалите клиенти на фирма „АМАЯ БГ“ЕООД. При съпоставка между ремонтираните МПС/изброени по отделно по месеци и рег.№ на МПС / и закупените резервни части за ревизирания период: 01.01.2023г.-31.05.2023г.,не се установява движение на всеки закупен консуматив и резервна част, за кое превозно средство се отнася и какво количество,а също не е виден начина на ремонт-планов или извънреден,времетраенето на този ремонт.За част от МПС няма договори за наем.Представените вътрешно ППП и сервизни карти не са достоверен източник на информация за отговор на въпроса влагани ли са закупените резервни части и консумативи и гуми по процесните фактури в извършваните ремонти и поддръжка на превозните средства,с които жалбоподателя осъществява дейността си. Следва да се отбележи ,че експертите икономист и автотехник са работели по експертизите си и достигнали до изводите си съвместно,т.к. експертизата е назначена като комплексна.Това е от значение ,за да се види връзката между закупените консумативи ,от една страна и от друга- вложените в ремонт и поддръжка на МПС,ползвани в транспортната дейност от жалбоподателя.В заключение , и този експерт-автотехник ,както и предходния експерт-счетоводител достига до извода, че закупените резервни части,гуми и консумативи са прекомерно голям брой и не се установява от представените доказателства по делото да са вложени в извършените ремонти и поддръжка на МПС,с които дружеството осъществява своята транспортна дейност. Съдът кредитира изцяло заключението и по назначената автотехническа експертиза ,като компетентно изготвено.

Според съда,изводите на вещите лица-икономист-счетоводител и автотехнически експерт са правилни и се потвърждават и от назначената съдебно-почеркова експертиза. Представените вторични документи към фактурите –ВППП, ППП и СК, оспорени от ответника по реда на чл.193 ,ал.1-3 ГПК вр с § 2 от ДР на ДОПК са неистински и неавтентични, доколкото в голяма част от тях не може да се установи по категоричен начин ,че положените под тях подписи изхождат от лицата ,които са техни автори. Във вр. с това оспорване съдът е открил производство по реда на чл.193,ал.1-3 ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК,като допусната е съдебно-графологическа/почеркова/ експертиза ,по която вещото лице-графолог Л. С. не би могъл да изследва автентичността на подписа на лица, неподписали документа или подписали го с подпис-печат.Голяма част от представените документи не са в оригинал ,което прави невъзможно изследването,а част от документите не са представени изобщо/трудови досиета на шофьорите,изискани от съда в с.з. от 24.03.2025г. ,за които се твърди в .с.з, че са били обект на кражба ,за която фирмата не е сигнализирала органите на полиция и прокуратура/. Представените вторични документи, като неавтентични ,съдът е длъжен да изключи от доказателствения материал по делото.Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице Л. С. ,като дадено компетентно и обективно.Касае се за частни свидетелстващи документи, които се ползват с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, не и с материална такава по чл.179 ГПК..На основание чл.194 ГПК признава оспорването на тези документи от ответника ,за доказано, същите са неистински и съдът ги изключва от доказателствения материал по делото,като на основание чл.194,ал.3 ГПК, вр.с чл.14 АПК изпраща препис от решението,ведно с експертизата на прокурора.

Правното основание за отказа на ревизиращите органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в РА е чл.69,ал.1,т.1, във вр.с чл.68,ал.1,т.1, във вр. с чл.70,ал.5 и чл.71,т.1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Според чл. 70, ал.5 от ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Начина на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл.122,ал.2 ДОПК .

Представените голям брой неистински документи, на които се позовава жалбоподателя /ВППП, ППП И СК към фактури / не установяват фактическото извършване на услугите. Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. Макар и подробно изписани като вид ,количество на стоката/услугата/,като неистински документи същите са изключени от доказателствата по делото ,при което приходните органи правилно са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях.

Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. Наред с осчетоводяването, доставчикът следва да достави, а получателят - да получи, договорената стока/услуга. Тъй като в настоящия случай този релевантен факт не бе доказан ,доколкото като документална обоснованост на извършените стопански операции са използвани основно неистински вторични документи към фактури ,по разбиране на съда , издаването и осчетоводяването на фактурите не е основание за ползване на данъчен кредит,основано на неистински съпътстващи документи ,които не доказват реалното им извършване.

В свое Решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния. /в т.см. Р. по адм.д.№6656/2016г. на ВАС/.

В случая не са доказани материално-правните предпоставки за признаване на данъчен кредит. За да се признае на получателя по облагаема доставка право на приспадане на платения ДДС по фактурите, той трябва да е доказал наличието на материално-правните и процесуално-правните условия за признаване на претендираното право и надлежното му упражняване. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки.

Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното Решение на СЕС по дело С-154/20, т. 33 ясно е казано, че "данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU: C: 2021: 910, т. 38 и цитираната съдебна практика)".Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици.Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (вж Решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI: EU: C: 2013: 486., т. 37). Не се доказаха в настоящето производство от страна на дружеството-жалбоподател предпоставките за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по представените фактури, при което отказът на приходните органи е законосъобразен. В хода на съдебното производство доказателствената тежест за доказване на реалността на доставките е на ревизираното лице. В подкрепа на тези доводи е разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК и константната съдебна практика, включително на СЕС. Константна е практиката на СЕС, по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Това е така, както когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама /в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги/, както и когато ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна измама /т. 38 и т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13/. Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата /решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, "Боник" ЕООД, точка 40/. Съставянето на фактури или други документи с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/. В случая самото ДЗЛ извършва данъчна измама в смисъла на цитираната практика, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент.

От своя страна, стопанският субект трябва да вземе всички необходими мерки, за да се увери, че осъществяваните от него сделки не го водят до участие в данъчна измама /т. 53 и т. 54 от решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 42 от решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11/. Мерките, които ДЗЛ трябва да вземе, за да се увери, че сделките му не са част от данъчна измама, зависят главно от обстоятелствата по конкретния случай /т. 59 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Преценката за наличието на подобни обстоятелства следва да се извърши по "обективни данни" - фактически установявания, които са специфични за всеки конкретен случай и са изцяло от компетентността на националния съд.

Не се споделят от съда направените възражения в жалбата за необоснованост на РА ,негодност на извършените насрещни проверки,половинчато и непълно събиране на доказателства, на които се основава РА и др.

В заключение, съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.РА е издаден от компетентни органи ,в установената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон ,при което се явява законосъобразен.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя.Съгласно чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, вр. с чл.7,ал.2,т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, предвид материалния интерес по делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 33 008,96лв., изчислено по мат. интерес , съгласно представения от ответната страна списък по чл.80 от ГПК/л.83,т.ІІІ/, както и 500/петстотин/лева депозит за експертиза,при липса на възражение за прекомерност от жалбоподателя, но при спазване на решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г.

Предвид гореизложеното, на основание чл. 160, ал.1,пр.4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица],ет.партер,офис 1, и с адрес за кореспонденция: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица], ет.1,офис 1,представлявано от управителя С. Р. С.-В.,чрез пълномощника си юрк. К. И. срещу Ревизионен акт/РА/№Р-04001223003556-091-001/10.01.2024г., издаден от Р. И. Ф.- на длъжност Началник на сектор,възложил ревизията и Б. Ц. З. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията –органи по приходите при ТД на НАП,[населено място], изцяло потвърден с Решение №29/09.04.2024г.на Директора на Дирекция „ОДОП“-Велико Търново при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА „МАКРО ТРАНС БГ“ЕООД, с ЕИК:*********,със седалище и адрес: [населено място],п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица],ет.партер,офис 1, и с адрес за кореспонденция: [населено място], п.к.1113, р-н Слатина ,[жк],[улица], ет.1,офис1, представлявано от управителя С. Р. С.- Владимирова да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика"-Велико Търново сумата от 33 008,96/тридесет и три хиляди и осем лева и деветдесет и шест стотинки/лв., както и 500/петстотин/лева депозит за експертиза, общо 33 508,96лв./тридесет и три хиляди петстотин и осем лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 АПК и на РП-Монтана, ведно с копие от съдебно-графологическата експертиза, на основание чл.194,ал.3 ГПК , вр. с чл.144 АПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.