№ 9097
гр. С., 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20221110130234 по описа за 2022 година
Предявен e осъдителен иск от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .. срещу ЗАД
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК .. с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата 2828,36 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска – 07.06.2022г., до окончателното й
изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.
Ищецът твърди, че на 26.01.2021г., в гр. С. е настъпило ПТП по вина на
водача на л.а. „О..“ с рег. № .., който движейки се по бул. „С.“ поради
неспазване на дистанция ударил задната част на спрелия пред него л.а. „П.“ с
рег. № ., който в резултат на удара се изместил напред и ударил спрелия пред
него автомобил. Към момента на настъпване на процесното ПТП
гражданската отговорност на водача на л.а. „О..“ с рег. № .. е застрахована
при ответника, a по отношение на л.а. „П.“ с рег. № . е действал договор за
имуществено застраховане „К. на МПС“, по който ищецът е застраховател.
Твърди, че изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на 13168,52 лева, вследствие на което се е суброгирал в правата на увредения
срещу причинителя на вредата. С оглед изплатеното застрахователно
обезщетение изпратил регресна покана до ответника, но последният
извършил частично плащане в размер на 10355,16 лева, поради което
претендира незаплатения остатък от застрахователното обезщетение в размер
на 2828,36 лева, ведно с начислени ликвидационни разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „О..“ с рег. № .. е застрахована
при него, както и това, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер
1
на 10355,16 лева във връзка с процесното ПТП. Оспорва наличието на
причинно-следствената връзка между реализираното ПТП и настъпилите
вреди. Оспорва размера на предявения иск като завишен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Г.", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Г." - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Г.".
Правопораждащите отговорността на ответника факти са наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „К.” между ищеца и
посоченото като увредено лице и извършено от ищеца плащане на
обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връзка с
противоправното поведение на лице, чиято г. е покрита от ответника.
Не е спорно между страните, а и видно от приетата автомобилна
застраховка „К.“ със застрахователна полица № .. се установява, че между
ищеца и увреденото лице е сключен договор за имуществена застраховка с
период на валидност от 06.11.2020 г. до 05.11.2021 г., при покрити рискове
пълно к.. Ето защо, съдът приема, че между ищеца и увреденото лице е
възникнало валидно застрахователно правоотношение.
С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на причинителя на
вредата е застрахованата при ответното дружество, както и че ответникът е
изплатил на ищеца частично застрахователно обезщетение в размер на
10355,16 лева във връзка с процесното ПТП.
Не е спорно между страните, а и видно от приетия по делото протокол
за ПТП № .. /лист 7/ е посочено, че на 26.01.2021 г., около 11:00 часа, л.а.
„О..“, с рег.№ .., се движи от бул. „Х.“ по бул. „С.“ с посока на движението
към бул. „С.“, като в района на бул. „Г.“ срещу бл. 20, поради недостатъчна
дистанция реализира удар с намиращото се пред него МПС, вследствие на
което удареният автомобил се измества напред и се удря в л.а. „П.“, с рег.№ .,
който от своя страна се измества напред и реализира удар с друго МПС.
Посочено е, че спрямо процесния л.а. „П.“, с рег.№ . са увредени предна и
задна част. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично
възприети от него факти – в случая видимите щети по превозните средства
документът има характер на официален удостоверителен и обвързва съда с
материална доказателствена сила.
2
При така установения механизъм на ПТП, съдът намира, че водачът на
л.а. „О..“, с рег.№ .. е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Ето защо, следва да се приеме, че вина за произшествието има
водачът на л.а. „О..“, с рег.№ .., по отношение на който към този момент е
налице застрахователен договор за застраховка „ГО“, по който застраховател
се явява ответникът.
Спорно по делото е наличието на причинно-следствена връзка между
реализираното ПТП и настъпилите вреди, както и действителният размер на
причинените вреди по л.а. „П.“ с рег. № ..
За изясняване на действително причинените от произшествието вреди
по л.а. „П.“ с рег. № . по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието
заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като
достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за
възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни
стойности на същите. В допълнение се изяснява и че процесните увреждания
могат да бъдат получени при описания механизъм, поради което и при липса
на доказателства в различна насока, следва да се приеме, че е налице
необходимата причинна връзка между всички твърдяни вреди и процесния
удар. От заключението на автотехническата експертиза се изяснява, че
стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по
средни пазарни цени към момента на произшествието е 11017,78 лева.
Отразено е в заключението на експерта, че пазарната цена на официалния
сервиз на автомобилната марка „С. Ф. С. – 1“ АД е 13168,52 лева. Съдът
намира, че в случая релевантната възстановителна стойност съответства на
изчислената от експерта по средните пазарни цени към момента на
произшествието /11017,78 лева/, тъй като именно тя представлява обективен
критерий за действително причинените вреди, доколкото по средни пазарни
цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като
увредената. Същевременно, когато изплатено застрахователни обезщетение
надвишава средните пазарни цени, разликата над тази сума не съставлява
действително причинена вреда и поради това не може да се възложи в тежест
на застрахователя по застраховка „Г.“ на делинквента. Ищецът с исковата
молба изрично признава неизгодния факт, че е получил от ответника сума в
размер на 10355,16 лева преди иницииране на настоящото производство,
поради което дължимият към момента остатък от задължението на ответника
възлиза в размер на 662,62 лева.
По така изложените съображения следва да бъде уважен предявеният
иск за сумата 662,62 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, или
общо сумата 687,62 лева, ведно със законната лихва, считано от
3
предявяването му, като се отхвърли до пълния предявен размер от 2828,36
лева.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от иска
следва да му бъде присъдена сумата 330,29 лева – разноски за държавна такса,
депозит за експертиза и адвокатско възнаграждение.
В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно
отхвърлената част от иска следва да му бъде присъдена сумата 151,38 лева –
разноски за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, при
определен от съда размер 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №.., на основание чл. 411, ал.
1 КЗ сумата 687,62 лева, представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от предявяване на иска – 07.06.2022г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2828,36
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. С., пл. „П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №.., на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата 330,29 лева, представляваща разноски за държавна такса,
депозит и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С.“ №.. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П., на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата 151,38 лева, представляваща разноски за депозит и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4