Решение по дело №1123/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Ю. А. А., [държава], против Решение № 2989/09.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Жалбоподателят изтъква, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Той посочва, че като основания за отказа административният орган изложил съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. ДАБ счела, че не може да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган признал несигурната и напрегната обстановка в страната, той не определил насилието във всички нейни части като безогледно. Въз основа на тази оценка, бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а именно възможността да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход – [държава]. В жалбата се акцентира на пропуска на административния орган да обсъди приложимостта на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, който регламентирал, че опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили след напускането на държавата по произход, или на дейност, извършена след отпътуването. Също така, жалбоподателят твърди, че не е било обсъдено дали тези събития не биха обосновали основателно предположение, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при развитието на събитията в [държава]. Жалбоподателят подчертава ноторно известната влошена обстановка в [държава] през последните месеци, като се позовава на ежедневна информация в медиите за светкавичното настъпление на бунтовниците, превземането на ключови градове и свалянето на президента Б. А., което е довело до хиляди жертви сред цивилното население. Той акцентира върху продължаващата несигурност и размирици и невъзможността да се предвиди бъдещото развитие на събитията, като посочва, че цивилните са най-потърпевши. В тази връзка, той твърди, че сигурността в държавата му на произход е динамична и всеки решаващ орган следва да отчита актуалната ситуация. Той цитира информация, според която над 1000 души са загинали в сражения, предимно цивилни. Жалбоподателят изразява опасение, че евентуалното му връщане в [държава] ще застраши пряко основните му права на живот и свобода и ще го изложи на риск от тежки посегателства. Той оспорва доводите на административния орган относно приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според които закрила може да не се предостави, ако в част от държавата по произход не съществуват основания за опасение от преследване или риск от тежки посегателства и лицето може сигурно и законно да пътува и да се установи там. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част не съдържа позоваване на относима информация за [държава], въз основа на която да се прецени дали той има достъп до закрила в друга част на страната, може ли сигурно и законно да пътува и да се установи там. Той счита, че актуалната информация след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергават приложението на тези разпоредби. Той се позовава на позиция на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани поради продължаващите атаки, насилие, вътрешно разселване, наличие на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и хуманитарна криза в страната. В жалбата се изтъква, че въпреки че рисковете от преследване от предишното правителство може да са престанали, други рискове могат да продължат да съществуват. Жалбоподателят цитира Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относно тълкуването на понятието "въоръжен конфликт" за целите на предоставяне на субсидиарна закрила. Той посочва, че в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по дело С-406/22, според която член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията ѝ не отговарят на материалноправните условия за такова определяне. Той твърди, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не може да бъде осъществено, тъй като в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Според жалбоподателя, решението на ДАБ е постановено в противоречие с принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като не били изложени ясни и точни мотиви за промяната в практиката на агенцията, която през последните години е предоставяла международна закрила на сирийски граждани при липса на коренно променена ситуация в страната. В заключение, жалбоподателят твърди, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение, държавата му на произход или възможността му да се ползва от закрилата на друга държава. Поради изложените съображения, той счита, че оспореното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК – липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съответно моли съда същото да бъде отменено.

 

В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че избягал от [държава] заради войната и опасността за живота му. Дошъл в България като мирна държава и защото брат му бил тук, получил преди две години статут. Потвърждава изложеното по време на интервюто и посочва, че баща му загинал от самолетно нападение.

 

Назначеният му процесуален представител поддържа подадената жалба. Изтъква допълнително, че в решението на административния орган не бил засегнат въпроса с предоставения на брата на жалбоподателя статут в страната. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

 

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на председателя на ДАБ при МС е правилно и законосъобразно, доколкото в обстоятелствената му част били изложени подробни мотиви за липса на предпоставките на закона за предоставяне статут на молителя. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

От жалбоподателя Ю. А. А. е подадена Молба вх.№ 105450 - 6815 от 15.10.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която чужденецът е поискал международна закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-35280/23.10.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-35280/23.10.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: собствено име: Y./Ю., бащино име: A./А., фамилно име: A./А., пол: мъж, гражданство: [държава], етническа принадлежност:***, дата и място на раждане: ***, [държава], обл. Х*, [населено място], постоянен адрес: [държава], обл. Х., [населено място], религия: мюсюлманин, сунит, образование: начално, професия: без, семейно положение: неженен. В приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките роднини на чужденеца.

С писмо рег. № УП-35280/23.10.2024 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС е изпратено уведомление за подадена молба за международна закрила от Ю. А. А. (роден на [дата]., сирийски гражданин) и отправено искане за писмено становище по тази молба, на основание чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците.

В писмо с рег.№ М-813/16.01.2025 г. (рег.№ УП-35280/17.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 21.02.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 35280/21.02.2025 г. В хода на интервюто чужденецът потвърдил данните, посочени при попълването на регистрационния лист. Заявил, че не е използвал други имена, Чужденецът заявил, че има брат в България – М., който вече имал статут. Не притежавал документи за самоличност. Напуснал [държава] в средата на месец септември 2024 г., нелегално за Турция, където останал около две седмици. На територията на България влязъл нелегално на 02.10.2024 г. Чужденецът заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в държава – членка на Европейския съюз. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила нито в България, нито в друга държава, и това било първото му заявление. Посочил, че никога не e бил арестуван или осъждан, нито в [държава], нито в друга държава. Определил се като арабин по етническа принадлежност и отговорил, че не e срещал проблеми по повод тази си принадлежност. Изповядвал мюсюлманската религия, сунитско течение, и посочил, че не е имал затруднения поради религиозната си принадлежност. Не бил участвал в религиозни организации, общности или секти.

Посочил, че е роден и живял до напускането на страната в [населено място], област Х.. Потвърдил, че в селото е виждал представители на „Червения полумесец“, които раздавали хуманитарна помощ, предимно храна. Бил неженен. Майка му, един от братята му и петте му сестри продължавали да живеят в [населено място]. Нямал роднини на друго място в страната, където да може да отиде. Посочил, че има начално образование и преди напускането на [държава] работил като търговец на подправки. Не бил отбивал военна служба и не бил получавал призовка. Не членувал в политически партии, организации или паравоенни формирования.

Като причина за напускане на страната посочил войната, която според него продължавала. Баща му бил убит при бомбардировка през 2017 г., а чичо му изчезнал безследно през 2012 г. Районът, в който живеел, бил силно миниран и несигурен. Свидетелствал, че в района на [населено място] често имало сражения между редовната армия, кюрдите, ДАЕШ и А.-Нусра. Посочил, че контролът върху района се осъществява от кюрдските въоръжени сили. Споделил, че често имало инциденти – отвличания, кражби, убийства – и те продължавали и в момента. Потвърдил, че е виждал представители на ДАЕШ в района от 2011 до 2018 г., като те налагали шериата в обществения живот, а той не искал да приема вмешателство в личния си живот.

Споделил, че лично бил заплашван от член на КАСАД, след като последният отказал да му плати за предоставена стока и го заплашил с убийство. Семейството му не било заплашвано. Срещу него не било упражнявано насилие, не бил задържан, арестуван или съден. Посочил, че има обща представа за политическата ситуация в [държава] и знаел, че А. вече не бил на власт, но положението в страната било много лошо. Категорично заявил, че не желае да се завърне в [държава] поради продължаващата война, липсата на сигурност и опасността от смърт. Според него, ако се завърнел, щял да бъде или затворен, или убит.

На въпроса защо подава молба за закрила в Република България, посочил, че страната е мирна и спокойна, без дискриминация. Брат му живеел тук и бил много доволен от условията и отношението на хората. Заявил, че в България се чувства в безопасност.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. № УП-35280/31.03.2025 г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца.

Решението е връчено лично на лицето на 23.04.2025 г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 02.05.2025 г., видно от поставения входящ номер на ДАБ.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като решението му съдържа фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен статут на бежанец, съответно хуманитарен статут, като е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход – [държава]. Обективираните в решението мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

От приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на жалбоподателя като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници и присъстващи. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното решение. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявени от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са обсъдени и анализирани, поради което направените от жалбоподателя оплаквания за допуснато процесуално нарушение в тази връзка не могат да бъдат споделени.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България, се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието „преследване“ е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от същия закон, като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Ето защо преценката на ответника, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Изрично жалбоподателят е заявил, че спрямо него не е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Основният мотив, който кандидатът за закрила изтъква за напускането на [държава], е общата обстановка на несигурност в страната заради войната. Макар и административният орган да е приел за достоверни тези страхове, правилен е изводът, че в конкретния случай не е налице преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2-5 ЗУБ. В действителност жалбоподателят не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в това число и по етнически или религиозни причини, в [държава]. Посочените от него преживявания във връзка с въоръжения конфликт, включително свидетелства за сражения и загубата на баща му в резултат на бомбардировка, касаят общата несигурност в района на произход и не разкриват целенасочено преследване, насочено конкретно срещу него. Дори заплахата, за която твърди, че му е отправена от частно лице – търговски партньор, не е свързана с политически, религиозни или други основания по смисъла на Женевската конвенция, а представлява личен търговски спор без участие или мълчаливо одобрение от страна на държавни органи. Самият чужденец не е сочил опити да потърси защита в страната си, нито твърди, че органите на властта са отказали да го закрилят. Същевременно липсват данни да е бил обект на заплахи, задържане, обвинения или съдебни производства, свързани с предполагаеми действия, които биха били възприети като основание за преследване. Изложеното дава основание да се заключи, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по–добри условия за живот и реализация. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

 

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№ МД-02-159/14.03.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т .3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава]. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

В настоящото производство допълнително е представена Справка с вх.№ МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в [държава] към 19.05.2025 г.

В справката е посочено, че към 19 май 2025 г. обстановката в [държава] остава сложна и напрегната, като различни въоръжени групировки контролират отделни райони. В северозападна [държава] „Хаят Тахрир аш-Шам“ държи части от провинциите А. и И., но въоръжените сблъсъци между групировката и правителствените сили са локализирани предимно в тези райони, без да се разпростират повсеместно. В североизточна [държава] Сирийските демократични сили (SDF) контролират основно райони в Х. и Р., където обстановката е относително стабилна, въпреки отделни атаки на „Ислямска държава“. Правителствената армия и местните милиции провеждат операции срещу останали терористични клетки, но те са насочени към конкретни обекти, а не представляват масирано насилие срещу цивилното население. Южна [държава], в частност провинция Дараа, остава зона с напрежение, но сблъсъците са ограничени до определени райони, а не засягат цялата територия.

Справката отбелязва, че HTS активизира нападенията си основно в И. и Латакия, но те са конкретни удари по стратегически обекти или контролно-пропускателни пунктове, а не системни атаки срещу цивилни. Същевременно правителството отвръща с въздушни удари, но тези удари са насочени срещу позиции на HTS, а не представляват безразборни атаки върху населени места в цялата страна. В североизточна [държава] международната коалиция, водена от САЩ, продължава да подкрепя SDF в борбата с терористични остатъци, но операциите са целенасочени, ограничени и не създават масова заплаха за цивилното население.

Икономическата и хуманитарната ситуация в страната остава трудна – голяма част от населението страда от липса на основни ресурси и помощ. Въпреки това липсват данни за системни или безогледни атаки срещу цивилни. Програмата за храните на ООН продължава доставки в засегнатите райони, а в лагерите за вътрешно разселени лица се полагат усилия за подобряване на условията.

Справката подчертава, че терористични атаки и въоръжени сблъсъци се случват, но са концентрирани и не засягат цялото население. Международните наблюдатели и хуманитарните организации са на място и не докладват за безогледно насилие, а за локални зони на конфликт, които не могат да се определят като масова и неконтролируема заплаха за всички сирийци. Ето защо, макар обстановката да остава напрегната и с отделни рискови райони, фактите сочат, че към момента не е налице ситуация на повсеместно, безразборно насилие в цялата страна, а напротив – конфликтът е ограничен по територия и интензитет, а някои региони са относително стабилни.

От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното с жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т. 39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл. 9, ал. 3 ЗУБ).

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Действително жалбоподателят изтъква, че брат му има предоставен статут в България, но дори и този факт да се приеме за установен, доколкото жалбоподателят не попада в обхвата на лицата по § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, същият не може да се ползва от правото по чл. 8, ал. 9 или чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ „членове на семейството“ са: съпругът или съпругата на чужденеца, неговите малолетни или непълнолетни неженени деца и родителите на чужденеца или на съпругата/съпруга, ако те са изцяло зависими от него. Братът на жалбоподателя, макар да е близък родственик, не попада в кръга на посочените лица. Законът изрично ограничава приложното поле на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6, като визира само посочените членове на семейството – съпруг, малолетни или непълнолетни деца и родители, които са изцяло зависими. Следователно, родствената връзка „брат“ не предполага наличие на правно основание за получаване на закрила на база предоставения статут на брата на чужденеца. В този смисъл, доколкото жалбоподателят не е съпруг, малолетно или непълнолетно дете или зависим родител на лицето с вече предоставен статут, за него липсва законово основание за прилагане на чл. 8, ал. 9 или чл. 9, ал. 6 от ЗУБ.

Предвид всичко изложено, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административно-производствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. А. А., [държава], против Решение № 2989/09.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.